РЕШЕНИЕ

№ 1065

гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20241100900054 по описа за 2024 година Предявен e иск от Държавата чрез Министъра на икономиката срещу „ Г.К.“ ЕООД, ЕИК: •••• с правно основание чл.70, ал.4 от Закона за подземните богатства.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 693 на МС на Република България от 17.09.2011 г. била представена концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - скалнооблицовъчни материали- гнайсошисти, от находище „ Чатала“, разположено в землището на с. Железино, община Ивайловград, област Хасково, който се извършвал със средства, осигурени от концесионера и на негов риск. В изпълнение на посоченото Решение на МС от 11.11.2011 г. бил сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - скалнооблицовъчни материали- гнайсошисти, от находище „ Чатала“, разположено в землището на с. Железино, община Ивайловград, област Хасково между МС на Република България, представляван от министърът на икономката, енергетиката и туризма и „Г.К.“ ООД. В последствие към договорът за концесия били сключени три допълнителни споразумения: № 1 от 01.03.2012 г., № 2 от 02.10.2012 г. и №3 от 25.04.2013 г. С разпоредбата на параграф 62 от ПЗР на ЗИД на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, като компетентен орган по управление на подземните богатства, включително по осъществяване на контрола по изпълнение на задълженията на титулярите за разрешения за търсене и проучване и на концесионерите по сключените договори по ЗПБ бил определен министърът на енергетиката. С разпоредбата на параграф 31 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ се предвидило, че контролът по изпълнението на сключените до 24.02.2015 г. договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, в т.ч. и на процесуалното представителство на държавата по тези дела във връзка с изпълнението на тези договори се осъществявало от министъра на енергетиката, а така също чл.71, ал.2 от ЗПБ предвиждал министърът на енергетиката да представлява МС по дело, свързани с изпълнението и прекратяването на концесионните договори. Съгласно чл.9, ал.2, т.7 от Договорът за концесия, ответното дружество следвало да изработи и представи цялостен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивният обект и рекултивация на засегнатите земи. Такъв проект бил внесен от концесионера за съгласуване с МИЕТ с писмо с вх. № 26-Г-87/19.06.2013 г. С писмо с вх. № Е-26- Г-105/ 08.07.2013 г. концесионерът допълнително внесъл разработена, актуализирана и допълнена количествено- качествена стойността сметка на цялостен проект за рекултивация. Сочи се, че съгласно чл.30, ал.1 от Договорът за концесия, концесионерът напускал обекта на концесия след изпълнение на съгласуван с министъра на икономиката, енергетиката и туризма проект за ликвидация на миннодобивния проект и рекултивация на засегнатите земи. В тази връзка с писмо от 28.07.2014 г. на заместник- министъра на икономиката и енергетиката бил съгласуван цялостния работен проект за рекултивация на находище „ Чатала“, участък „ Юг“, като стойността на изпълнението му била 193 740 лева. При извършена проверка по документи били констатирани редица неизпълнения на концесионния договор от страна на концесионера. Поради това с писмо от 08.03.2016 г. договорът за концесия бил спрян, а впоследствие и прекратен едностранно от МС на Република България с Решение № 384 от 23.04.2021 г. на основание чл.69, ал.1, т.1 и чл.71 от ЗПБ, считано от датата на съобщаване на решението на концесионера.Писмото за прекратяване на концесията било получено от концесионера на 16.05.2021 г. Сочи се, че чл.70, ал.4 от ЗПБ предвиждал задължение на концесионерът при прекратяване на договора за концесия за добив на основание чл.69 от ЗПБ да изпълни пълна рекултивация на засегната земя, като този текст бил заложен като задължение и в чл.41 във вр. с чл.39, ал.4 от Договора за концесия. Твърди се, че към датата на подаването на исковата молба ответното дружество все още не е изпълнило задължението си за пълна рекултивация на засегнатите от концесионната дейност земи. Моли съдът да осъди ответното дружество да извърши пълна рекултивация на засегнатите от концесионната дейност земи- с. Железино, община Ивайловград, област Хасково, изразяваща се в следното:

1. Техническа рекултивация: Транспорт и разриване на откривка с челен товарач; мярка- м3 количество- 14 000; пренасяне и разриване на откривка с багер; мярка- м3; количество-52 000; Планиране и подравняване на площи за затревяване с булдозер; мярка- дка; количество- 20; Планиране и подравняване на площи за залесяване с булдозер; мярка- дка; количество- 170; ед. цена- 110;

2. Биологична рекултивация А. Затревяване: Доставка тревни смески; мярка- кг.; количество- 120; ед. цена- 12; Доставка минерален тор общо; мярка- кг.; количество- 500; ед. цена- 1, 2; обща стойност- 600 лева; Доставка вода 2бр.х 10м3/дка.х20дка; мярка- м3.; количество- 400; ед. цена- 2, 0; Поливане тревни площи двукратно 2 х 20 дка; мярка- ка..; количество- 20; ед. цена- 10; Шесткратно поливане на площи /6x20 дка./; мярка- дка.; количество- 120; ед. цена- 10; Доставка на вода; мярка- м3.; количество- 2 400; ед. цена- 2, 0; Косене тревни площи; мярка- дка.; количество- 20;

3. Биологична рекултивация Б. Залесяване: Изкопаване на дупки за залесяване на фиданки; мярка- бр.; Доставяне на фиданки от дървесни видове; мярка- бр.; количество- 30 000; Доставка на минерален тор; мярка- кг.; количество- 1 500; ед. цена- 1, 2; Транспорт на фиданки с бордови автомобил; мярка- бр.; количество- 30; Засаждане и едновременно торене на фиданки; мярка- бр.; количество- 30 000; Поливане залесени площи двукратно 2 х 170 дка.; мярка- дка.; количество- 340; Доставка на вода; мярка- м3.; количество- 1 500.

Ответникът не е депозирал отговор и не взема становище по делото.

Съдът, като взе предвид представените доказателства и изложените по делото доводи, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си наличието на валидно сключен договор за концесия и неговото прекратяването.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по рекултивация на засегнатата земя.

От представените по делото Решение № 693 на МС на Република България от 17.09.2011 г. и договор от 11.11.2011 г. се установява, че по реда на чл.2, ал.1, т.6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в полза на ответника е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - скалнооблицовъчни материали- гнайсошисти, от находище „ Чатала“, разположено в землището на с. Железино, община Ивайловград, област Хасково, за което е сключен съответния договор.

Договорът за концесия е прекратен с Решение №384 на Министерски Съвет от 23.04.2021 г. е прекратен едностранно процесния договор за концесия, поради неизпълнение на задълженията на концесионера да заплаща дължимото концесионно плащане при условията и сроковете на концесионния договор; да предоставя ежегодно банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на задълженията за концесионно плащане, лихви, данък върху добавената стойност и неустойки; да внася ежегодно сума, представляваща 1/35 част от общия размер на паричните средства, предвидени за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, определени в съгласуваните с министъра на икономиката, енергетиката и туризма цялостен и годишни работни проекти; да предоставя ежегодно в срок годишни работни проекти за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи; да предоставя в срок шестмесечните отчети за действително добитите и продадени количества гнайсошисти и среднопретеглената им продажна цена по оперативни данни за съответния период и за дължимото концесионно плащане; да предоставя ежегодно в срок окончателни годишни отчети за действително добитите и продадени количества гнайсошисти и среднопретеглената им продажна цена; да предоставя ежегодно в срок отчети за изпълнението на годишните работни проекти за добив и първична преработка и за вложените инвестиции през изтеклата година, както и за изменението на запасите и ресурсите, включващи необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността на посоченото в отчетите, като прекратяването е настъпило със съобщаване на решението на концесионера с писмо изх. № Е-94-00-305/26.05.2021 г. на заместник- министъра на енергетиката, получено от ответника на 15.06.2021 г. Съгласно чл.70, ал.4 от Закона за подземните богатства, при прекратяването на договор за концесия на подземни богатства, титулярът на разрешението или концесионерът извършва пълна рекултивация на засегнатата земя, като същите задължения са предвидени в чл.30 и чл.41 от Договора за концесия, поради което и при установеното по делото прекратяване на концесионния договор за ответника по делото е възникнало задължение да рекултивира засегнатата от добива на подземни богатства земя.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (3033) на рекултивация подлежат рудници, кариери и други земи с нарушен почвен профил. Редът за използване на хумуса, рекултивацията, подобряването на земите и приемането на рекултивираните площи се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 16 от 3033). Съобразно предвиденото в чл. 4 от Наредба № 26 от 2.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, рекултивацията се извършва на два етапа: 1. техническа рекултивация, при която се извършват почистване и подготовка на терена; изземване и транспортиране на земни маси по тяхното предназначение; подравняване и оформяне на терена в окончателния му вид; добавяне на подобрители; изземване, транспортиране и разстилане на хумусния пласт; изграждане на временни и постоянни пътища; изграждане на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения; оформяне на водните площи; 2. биологична рекултивация в случаите на чл. 2, ал. 3, т. 2 и 3, при която се извършват: а) когато теренът се рекултивира за земеделско ползване - комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за 5-годишен период след изпълнение на техническата рекултивация; б) когато теренът се рекултивира за горскостопанско ползване - лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност през първите 3 години след изпълнението на техническата рекултивация и залесяването.

Относно вида и обема на дейностите по рекултивация съгласно чл.9, ал.2, т.7 от Договора за концесия ответното дружество има задължение да изработи и представи цялостен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивният обект и рекултивация на засегнатите земи, което задължение е изпълнено и такъв проект е внесен от концесионера за съгласуване с МИЕТ с писмо с вх. № 26-Г-87/19.06.2013 г., като с последващо писмо с вх. № Е-26- Г-105/ 08.07.2013 г. ответникът допълнително внася разработена, актуализирана и допълнена количествено- качествена стойността сметка на цялостен проект за рекултивация. С писмо от 28.07.2014 г. на заместник- министъра на икономиката и енергетиката е съгласуван цялостния работен проект за рекултивация на находище „ Чатала“, участък „ Юг“, като стойността на изпълнението му е 193 740 лева.

Следователно въз основа на съгласувания проект, съдът приема, че именно посочените в него дейности, предложени от ответника и съгласувани по установения в договора ред, представляват съдържанието на дължимата престация по рекултивиране на концесионния участък, като същите отговорят по вид и на изискванията на предвиденото в чл. 4 от Наредба № 26 от 2.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт Ответникът, който носи тежестта, не е доказал да е изпълнил посочените дейности по рекултивация след прекратяване на концесионния договор, поради което и искът за реалното изпълнение на тези задължения следва да се уважи.

При този изход на спора на ищеца се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 7 849, 60 лева- 7 749, 60 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт определено на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ Така мотивиран, съдът