Решение № 149 от 13.11.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 151/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от "И", ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж-к. Д, представлявано от В.К.К. - управител, чрез адв. Т. Г., съдебен адрес: гр.С.ул. О.П. № против „Ю.Т.Д. ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр.С.ул. П.м № представлявано от В.Н.М – управител, с която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 48696, 05 лв., представляваща продажна цена на доставени стоки, за което е издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 5951, 74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до 07.07.2022 г. В исковата молба се твърди, че на 23.04.2021 г. между ищеца и ответника е сключен договор за търговска продажба, по силата на който ищцовото дружество, в качеството на продавач е доставило на ответното дружество, в качеството на купувач, хигиенизиращи и дезинфектиращи артикули на стойност 48696, 05 лв., за което е издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г. с уговорена дата на плащане 23.04.2021 г. Сочи се, че стоките са доставени, като ответникът не е направил възражения, поради което същите са били одобрени съгласно чл. 324, изр. 2 ТЗ. Твърди се, че до подаването на исковата молба не е постъпило плащане от ответното дружество за доставените стоки, поради което се дължи мораторна лихва за забава в размер от 5951, 74 лв., считано от падежа на задължението (23.04.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (07.07.2022 г.) върху главницата от 48696, 05 лв. В допълнителната искова молба се твърди, че между ищеца и ответника са съществували трайни търговски отношения от месец октомври 2018 г., при които при заявка от ответното дружество, ищцовото дружество доставяло заявени стоки по вид и брой, посочени в заявката и на място, посочено в заявката. За доставените от ищцовото дружество различни стоки по различни заявки в условията на трайна търговска практика, била издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г., в която са включени дължимите от ответното дружество плащания по различните заявки. Сочи се, че процесната фактура е изпратена по електронен път на ответното дружество на 23.04.2021 г., като получаването й било потвърдено с електронно съобщение. Прави се искане за постановяване на решение, с което ответното дружество "Ю" ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца "И.Е" ООД следните суми: сумата от 48696, 05 лв., представляваща продажна цена на доставени стоки, за което е издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 5951, 74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до 07.07.2022 г. В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове. Оспорва се доставянето на стоките, за които е издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г., както и предоставянето на фактурата. Сочи се, че "Ю" ЕООД е предприятие, осъществяващо дейност в областта на търговията на промишлени стоки, препарати и хигиенизиращи продукти и стопанисва обект в гр. С. Твърди се, че последните търговски взаимоотношения между ищеца и ответното дружество са от 14.04.2021 г. и са материализирани във фактура № 35305/14.04.2021 г., платена в брой, като след тази дата търговските отношения между страните били прекратени. В допълнителния отговор на исковата молба се оспорват твърденията, изложени в допълнителната искова молба, относно сделки на консигнация. Твърди се, че не е сключван договор за консигнация между страните, нито устно са уговаряни подобни практики между страните. Сочи се, че при договора за консигнация доставчикът- консигнант е длъжен да издаде фактура в момента на доставката. Твърди се, че процесната фактура не е подписана и не е съпроводена с никакви други доказателства, обосноваващи сключена сделка. Сочи се, че фактурата не е включена в дневника за покупки на ответното дружество, в справките декларации по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит, което доказва, че не е сключена сделка между страните. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 23.04.2021 г. от ищцовото дружество е издадена фактура № 2000035520 с получател ответното дружество "Ю" ЕООД с предмет стоки, подробно описани във фактурата, на обща стойност от 48696, 05 лв. с ДДС, с посочен начин на плащане по банков път и с дата на падеж - 23.04.2021 г. По делото са приети като доказателства разпечатки от електронна поща, съдържащи заявки за стоки, стокови разписки и списък на консигнационни стоки. От приета като доказателство по делото разпечатка от електронна поща се установява, че от електронен адрес --- V. M., копие до ----на 23.04.2021 г. е изпратено съобщение със съдържание: „З, м за п.“. На 26.04.2021 г. от електронен адрес - до ---е изпратено съобщение: „П“. От приет като доказателство по делото трудов договор № 1 от 26.10.2018 г. се установява, че в ответното дружество е работила служителка Н Я на длъжност продавач-консултант, работно място – склад за алкохол. Трудовото правоотношение на служителката е прекратено на 25.06.2022 г. Като доказателства по делото са приети и материали от ч.гр.д. № 635/2022 г. по описа на РС – Сандански, образувано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, депозирано от ищцовото дружество против ответното дружество и по което заявлението, в частта, отнасяща се за вземане по процесната фактура № 2000035520/23.04.2021 г., е било отхвърлено. Издадена е заповед за изпълнение за сумите: 7400, 00 лв.- остатък за доплащане по фактура № 02000031943/23.09.2020 г. с падеж 07.10.2020 г; 4745, 73 лв. -дължими по фактура № 2000033011/09.11.2020 г. с падеж 23.11.2020 г.; 4362, 14 лв. -дължими по фактура № 2000033012/09.11.2020 г. с падеж 23.11.2020 г.; 293, 05 лв.-дължими по фактура № 2000033951/27.01.2021 г. с падеж 10.02.2021 г.; 1019, 13 лв. - дължими по фактура 16.02.2021 г. с падеж 02.03.2021 г.; 72, 00 лв. -дължими по фактура № 2000034444/01.03.2021 г. с падеж 15.03.2021 г.; 813, 83 лв. -дължими по фактура № 2000034590/08.03.2021 г. с падеж 22.03.2021 г., ведно със законната лихва по чл. 303а от ТЗ до окончателното изплащане на сумата. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ответното дружество е депозирало възражение, като в указания срок ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице сочи, че фактура № 2000035520/23.04.2021 г. е отразена в счетоводните регистри на ищцовото дружество, включена е в дневника за продажби за месец април 2021 г. и е декларирана със СД по ЗДДС към НАП със справка- декларация на 10.05.2021 г. Процесната фактура не е включена в счетоводните регистри на "Ю" ЕООД, както и описаните стоки не са заведени в складовата програма. Последната осчетоводена фактура за получени стоки от „И Е“ ООД, е фактура № от 14.04.2021 г. на стойност 297, 95 лв. Експертът сочи, че приложените към допълнителната искова молба стокови разписки и проформа- фактури за 2018 г. на стойност 10158, 02 лв. не са осчетоводени по балансови или задбалансови счетоводни сметки като вземания или задължения и на двете дружества и по тях не са извършвани разплащания. В двете дружества са осчетоводени фактури за продадени, респ. закупени стоки на стойност 10197, 26 лв. За 2019 г. от „И Е“ ООД са издадени стокови разписки на обща стойност 24160, 54 лв., в двете дружества за същия период са осчетоводени по фактури продадени- закупени стоки на стойност 71699, 90 лв. За 2020 г. са издадени стокови разписки за 26633, 94 лв., за същия период в двете дружества са осчетоводени по фактури закупени- продадени стоки на стойност 26615, 07 лв. И в двете дружества няма документиране на доставки на консигнация и организация на такъв вид продажби. И в двете дружества са осчетоводявани доставки за покупко-продажба на стоки по първични счетоводни документи фактури, като в счетоводството на ответника е налице осчетоводяване на закупени стоки от ищеца за периода от 26.11.2018 г. до 14.04.2021 г., а последна осчетоводена фактура, е фактура № 2000035305 от 14.04.2021 г. Стоките, посочени в спорната фактура, не са отразени както в счетоводните регистри, така и в складовата програма на "Ю". До фактура № 2000035305 от 14.04.2021 г. няма разлики при счетоводните регистри на двете дружества за доставени, получени, платени доставки, както по аналитични, така и по синтетични данни. В с.з. вещото лице разяснява, че представените от ищцовото дружество разписки, не отговарят на сумата, претендирана с исковата молба. Сумата по разписките, намалена със стойността на върната стока, не отговаря на сумата по процесната фактура. Разписките, приложени към исковата молба, не са отразени в счетоводството на ищеца, както и не са осчетоводявани като предадени стоки. В заключението по приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза вещото лице сочи, че за издадените 72 броя фактури до 14.04.2021 г. на обща стойност 297555, 73 лв., ответното дружество е превело по банков път сумата от 290061, 27 лв. и в брой сумата от 7494, 01 лв. или общо 297555, 73 лв. Всяка получена стока по издадените 72 бр. фактури е заведена в складовата програма със съответната приходна стокова разписка. При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи: Въз основа на изложените в исковата молба и допълнителната искова молба твърдения и формулирания петитум, съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 294, ал. 1 ЗЗД за заплащане стойността на продадени стоки, доколкото ищецът твърди, че между страните са съществували трайни търговски отношения, при които по заявка на ответното дружество, ищцовото дружество е доставяло стоки срещу насрещно поето задължение за заплащане на тяхната стойност на определен падеж. В писмените бележки ищецът навежда твърдения, че между страните са съществували трайни търговски отношения за продажба на стоки на консигнация, като въз основа на заявки от ответника, ищецът е доставял стоки, които ответникът да реализира, което по същество сочи на договор за продажба. При договора за консигнация консигнантът предава на консигнатора стока (в негов склад или магазин), за да я продава от свое име, но за сметка на консигнанта в течение на определен срок срещу възнаграждение (комисиона). Договорът за консигнация от една страна има родовите признаци на комисионния договор, защото негов предмет е сключването на изпълнителни сделки от името на консигнатора, но за сметка на консигнанта, като между страните възникват правоотношения по учредителна, изпълнителна и отчетна сделка, а консигнантът дължи възнаграждение – комисиона, по правило като процент от цената на изпълнителната сделка. В исковата молба обаче липсват твърдения относно сключен договор за консигнация с посоченото по-горе съдържание. Ищецът не претендира вземане по отчетна сделка или връщане на непродадени стоки, а продажната цена на стоките, които е доставил на ответника. Договорът за търговска продажба е търговска сделка, абсолютна (обективна) търговска сделка и за нея се прилагат разпоредбите на ТЗ. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. И двете дружества са търговци и съгласно чл. 53, ал. 1 ТЗ имат задължение да водят счетоводство, в което да отразяват движението на имуществото на своето предприятие. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно чл. 182 ГПК, вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 4 ЗДДС, фактурата се издава задължително не по- късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането от ЗДДС. Съгласно чл. 124, ал. 4 ЗДДС купувачът е длъжен да включи фактурата в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Не се спори между страните, че от страна на ищцовото дружество са извършвани доставки на хигиенизиращи и дизенфектиращи продукти, за което са издадени фактури и съответно са заплатени доставните цени. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. С оглед посоченото се установява, че между страните са установени трайни търговски отношения по смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ, с еднотипно съдържание на договорното правоотношение- продажба на хигиенизиращи и дизенфектиращи продукти. В този смисъл изпълнението на задължението и приемането му е напълно достатъчно, за да има валидно облигационно отношение - аргумент от чл. 292, ал. 1 ТЗ. Спорно между страните е доставянето от страна на ищцовото дружество на стоките, включени във фактура № 2000035520/23.04.2021 г. Значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е дадено с множество решения на ВКС- решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. В посочените решения е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В практиката на ВКС е обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС (при наличие на данъчна регистрация) и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките - декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба – вж. решение № 67/31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. на ВКС, II т. о. В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило заявяването, доставянето и получаването на стоките, предмет на процесната фактура, а в отговора на допълнителната искова молба е оспорено и получаването на процесната фактура по електронен път. С доклада по делото на ищеца е указана доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, вкл. и факта на доставянето на стоките по заявка на ответното дружество. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установи, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца и липса на извършено такова от ответника, както и ползван данъчен кредит по същата. При тези обстоятелства и предвид възприетите от съдебната практика постановки в аналогични случаи, се налага извода за недоказаност на твърдението на ищеца за валидно възникнало между страните продажбено правоотношение за стоките, описани в процесната фактура. Извършването на конкретните доставки не е доказано и със съответни писмени доказателства. Вещото лице сочи, че процесните разписки не са осчетоводени в счетоводството на ищеца, не са осчетоводени и предадени стоки. На следващо място, в представената по делото фактура № 2000035520/23.04.2021 г. за дата на данъчното събитие е посочена датата на фактурата – 23.04.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик; датата на фактическото предоставяне на стоката; датата, на която доставчикът получи плащането – при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. По делото не са налице данни, въз основа на които да се направи и извод, че правото на собственост върху стоките, описани в процесната фактура, е прехвърлено на купувача. Липсват и твърдения за начина, по които са транспортирани тези стоки и съответно липсва и документ, отразяващ реалното получаване на стоките от дружеството купувач с приемо-предавателен протокол, стокова разписка, товарителница или друг подобен документ, подписан от купувача или негов представител. В този смисъл по делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че фактура № 2000035520/23.04.2021 г. е съставена въз основа на документ, отразяващ предаването на стоките, включени в нея и срока за плащане. Недоказано е и изпращането на фактурата на ответното дружество. В допълнителната искова молба ищецът твърди, че фактурата е изпратена на ответното дружество по електронен път. В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество е оспорило получаването й. От доказателствата по делото се установи, че от електронен адрес до V M--- копие до---- на 23.04.2021 г. е изпратено съобщение със съдържание: „З, м за п.“, съответно на 26.04.2021 г. от електронен адрес ---до ----е изпратено съобщение: „П“, но не се установи съдържанието на описания в съобщението документ фактура, както и представителната власт на адресата. В решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, I т.о, решение № 62/25.06.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, II т.о, решение № 202/06.02.2012 г. по т.д. № 87/2011 г. на ВКС, II т.о. е прието, че чл. 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. В настоящия случай не са ангажирани доказателства за изрично упълномощаване на Н.Я. да представлява ответното дружество, нито е установено наличие на мълчаливо съгласие на търговеца със сключената сделка. Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията на ищцовото дружество да получи плащане за доставка на стоките, включени във фактура № 2000035520/23.04.2021 г. на стойност 48 696, 05 лв., е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния иск за лихва в размер на 5951, 74 лв. за периода 23.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба. Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, право на разноски има ответното дружество. Представен е списък за сторени разноски в размер на 5450, 00 лв., от които: 5000, 00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 450, 00 лв. - възнаграждение на вещо лице. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ответното дружество сумата от 5450, 00 лв., представляваща сторени разноски в производството. Водим от горното, съдът