Решение № 2 от 4.1.2024 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 654/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод, подадена жалба М. М. Д., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. К., ул. „М.“ № •••, против Наказателно постановление № •••••••••/12.09.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР- К., Сектор "П. п.", с което за нарушения по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева и административно наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 1 / един/ месец. В жалбата се посочва, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се явява и не се представлява, като от процесуалния му представител юрисконсулт С. Ч. е постъпила писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР- К. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 24.07.2023 г., а жалбата е депозирана на същата дата. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице. Съдът обаче намира, че подадената жалба е частично недопустима и по-конкретно относно обжалването на постановлението в частта, в която на жалбоподателя са наложено наказания глоба в размер на 200 лева, 50 лева и 100 лева или общо в размер на 350 лева. Наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 24.07.2023 г., като жалбата е депозирана на 24.07.2023 г. След изискани от страна на съда документи от ОДМВР- К., Сектор „П. п.“, към същите е приложена справка разпечатка от АИС- АНД на МВР, видно от която на 24.07.2023г., в 14: 12 ч. заплатена сумата от 280 лева, по обжалваното постановление. Като по този начин, жалбоподателят е упражнил правата си по чл. 79б ЗАНН и заплатил на 24.07.2023г., т.е в 14 – дневен срок от връчването на НП 80 на сто от размера на наложената му глоба, а именно 280 лева. Това обстоятелство е отразено и в справката за нарушител водач, приложена по делото на л.14-15. Съгласно чл. 79б от ЗАНН, в случай че в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление жалбоподателят заплати 80 на сто от размера на глобата, или по-малък ако специален закон предвижда намален размер на глобата, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. Съгласно изр. второ на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, в случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63 г. От изложеното следва, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 79б, ал. 2, вр. чл. 63 г от ЗАНН в частта относно обжалването на наложените административни наказания „глоба“, като съдът следва да разгледа жалбата по същество само касателно кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ съгласно чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН. Както вече бе посочено, в останалата част жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: На 28.07.2022 г. в 17: 45 часа в гр. К., на бул. „Б.“, до стадион „А. А.“, в посока от Съдебна палата към МБАЛ „А. Д.“ управлявал личния си лек автомобил марка „М.“, с рег. № ••••••, предприемайки преминаване от лява пътна лента в дясна пътна лента без да се съобрази и без да пропусне движещия се в дясно от него лек автомобил марка „К.“ с рег. № •••••••, който бил управляван от Д. К. К. от гр. К., като го блъснал и настъпило ПТП с материални щети. Същите се са изразявали с остъргване на боята по цялата дължина от лявата страна на лек автомобил марка „К.“ с рег. № ••••••••. ПТП- то било посетено от младши автоконтрольор С. С. и младши автоконтрольор Е. Н., и двамата служители в ОДМВР- К., Сектор „П. п.“. В тази връзка били съставени Протокол и скица за ПТП, в които били отразени мястото на ПТП, участниците, МПС-та, обстоятелствата, нарушенията, причините и условията на ПТП. След възникване на процесното ПТП, жалбоподателят и водач на лек автомобил марка „М.“, с рег. № ••••••• не бил останал на мястото на произшествието, не изчакал пристигането на полицейските служители, а напуснал местопроизшествието. Не бил уведомил за настъпването на същото служители на сектор „П. п.“ при ОД на МВР- К. Посещавайки възникналото ПТП, младши автоконтрольор С. С. и младши автоконтрольор Е. Н., на място установили единствено водача на лекия автомобил, на който били причинени материални щети, а именно Д. К. К. от гр. К. Същата била изпробвана за наличие на алкохол в издишания от нея въздух, посредством техническо средство Дрегер за употреба на алкохол, която проверка бил извършена на мястото на възникналото ПТП, чийто резултат бил 0.00 % алкохол. Водачът на лек автомобил марка „М.“, с рег. № ••••••••, М. Д. не изпълнил задълженията си на участник в ПТП, напускайки местопроизшествието без да уведоми и без да изчака на място пристигането на служители на сектор „П. п.“ при ОД на МВР – гр. К. Същият бил установен от полицейските служители едва в 19.30 ч., в кв. „Б“. Извършена била справка в информационните регистри на МВР, при която било установено, че лек автомобил марка „М.“, с рег. № •••••••• не бил представен на технически преглед в установения срок. За констатираните нарушения св. С. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № серия ••, ••••••••, като квалифицирал нарушенията по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него. Въз основа на АУАН, на 12.09.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП наложил административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наложил административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева и административно наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 1 / един/ месец. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетелите които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното. Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, механизмът на извършване на нарушението, авторството на деянието, както и вината на дееца. По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, а напротив- посочил е, че именно той го е управлявала. С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил. Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в закона. Така на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 чл.181, т.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в общо размер на 350 лева и административно наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 1 / един/ месец. Като разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП изрично гласи, че – „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева, водач, който наруши задълженията си като участник в пътно транспортно произшествие.“ Размерите на двете наказания са точно определени в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и въпросът дали случаят може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от честите причини за настъпването на ПТП е именно несъобразяването или отнемане на предимство, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, като в настоящия случай наказанията са определени при техния законов минимум. Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди в частта относно наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 1 месец. Както бе посочено по-горе, производството следва да се прекрати в частта относно обжалването на постановлението касателно наложените наказания глоба, като жалбата следва да се остави без разглеждане в тази част. С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Така мотивиран, съдът