Решение № 25 от 20.1.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 95/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение от 21.11.2018 г. по гр. д. № 30592 / 2018 г. Софийският районен съд е осъдил Софийски градски съд да заплати на Н. С. А. на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата от 1 500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото й на разглеждане в разумен срок на в. гр. д. № 897 / 2010 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 137, 08 лв., представляваща лихва за забава върху уважената част от главницата за периода от 20.06.2017 г. до 14.05.2018 г. Районният съд е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 3 000, 00 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 279, 63 лв. Със същото решение са били отхвърлени предявеният от Н. С. А. срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 7 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото й на разглеждане в разумен срок на гр. д. № 9194 / 2007 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 15.05.2018 г., както и искът за мораторна лихва 652, 69 лева, начислена върху главницата за периода от 20.06.2017 г. до 14.05.2018 г. С постановеното решение ответникът Софийски градски съд е бил осъден да заплати на ищцата Н. А. деловодни разноски от 224, 64 лева съразмерно на уважената част от исковете. От своя страна ищцата е била осъдена да заплати на ответника Софийски районен съд разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е обжалвано от ответника Софийски градски съд в осъдителните за него части. Изложени са съображения за недопустимост и за неправилност на първоинстанционния акт. Недоволна от постановеното решение е останала и ищцата Н. С. А., която го обжалва в отхвърлителните части с доводи за неправилност. Като последица от уважаване на жалбата, всеки от жалбоподателите иска присъждане на пълния размер на разноските за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата е подала отговор, с който оспорва жалбата на ответника СГС. Отговор на подадената от ищцата въззивна жалба са подали двамата ответници Софийски районен съд и Софийски градски съд. Въззиваемият СРС претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за въззивната инстанция. Пред въззивния съд прокурорът изразява становище за неоснователност на подадената от СГС жалба. Намира жалбата на ищцата за основателна. Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими. С тях се обжалва валидно решение на първоинстанционен съд. Решението обаче е недопустимо. Предявени са искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Посочената норма въвежда абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Съгласно тайната практика на ВКС, за да е изчерпана тази административна процедура, следва същата да е започнала със заявление, подадено в законоустановения 6-месечен срок съгласно чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, и да е приключила с административен по своя характер акт по чл. 60е от ЗСВ. Този акт може да бъде позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ) за лицето, подало заявление за обезщетение, т. е. процедурата може да завърши с определяне от министъра на правосъдието на обезщетение и с предложение към заявителя за сключване на споразумение, или с отхвърляне на заявлението като неоснователно. В случаи като настоящия, когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, откаже да разгледа заявлението, тъй като същото е подадено извън законоустановения срок, е налице отказ да бъде разгледано по същество искането за издаване на административен акт по чл. 60е ЗСВ. В тази хипотеза административната процедура по глава глава трета "а" ЗСВ не само че не е финализирана, но дори не е започнала, защото решаващият орган е счел, че е сезиран с едно недопустимо за разглеждане по същество заявление. Постановеният отказ да бъде разгледано заявлението препятства предявяването на иск по чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ и се явява процесуална пречка да бъде осъществена положителната процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за допустимостта на иска. В този смисъл са Определение № 84 от 09.01.2024 г. по к. ч. гр. д. № 1124/2023 г. на ВКС, III г. о., както и цитираните в него актове на касационната инстанция. В настоящия случай решението, постановено на 14.09.2016 г. по гр. д. № 9194/2007 г. на СРС, е окончателният акт съгласно разбирането на чл. 60а ЗСВ, с който делото приключва. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 30.11.2016 година, като от този момент е започнал да тече 6-месечния срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ. Видно от материалите по делото, заявлението чрез Инспектората към ВСС по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт е било подадено от ищцата на 28.09.2017 г. Съгласно констативен протокол на ИВСС, заявлението е просрочено – подадено след изтичане на срока по чл. 60, ал. 4 ЗСВ. Това обстоятелство е посочено и от заместник-министъра на правосъдието като основание за неразглеждане по същество на подаденото заявление (л. 7 от първоинстанционното производство). Пропускането на срока по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ от страна на ищцата е довело до прекратяване на самото субективно материално право да получи обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл е и Определение № 2161 от 17.07.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2841 / 2023 г. на ВКС, III г. о. Предвид всичко изложено, а и с оглед изричните възражения на ответниците в тази насока, изложени още в депозираните отговори на исковата молба и поддържани пред въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено изцяло като недопустимо, включително и в частта за разпределените на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски, поради постановяването му при липса на абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на иск. Производството по делото следва да бъде прекратено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата дължи на двамата ответници направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултското възнаграждение за всяка инстанция в минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП. Така ищцата ще дължи на всеки от ответниците по 200 лв. разноски за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК Софийски окръжен съд