РЕШЕНИЕ

№ 184

гр. Перник, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20231720104934 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: Образувано е по искова молба с вх. № 21866/24.10.2023 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез адв. М. М., срещу Г. Ц. Г., за установяване дължимостта на сумата от 558.16 лева, представляваща главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се в гр. •••••, с абонатен № 1•••, за периода от 26.11.2021 г. до 27.02.2023 г., както и сумата от 25.34 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.02.2022 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата е налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК услуги до горепосочения имот. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Твърди се още, че ответницата има качеството потребител на ВиК услуги, поради което и следва да заплаща стойността на ползваните услуги в предвидения в закона срок, което същата не била сторила.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които ищецът моли да бъдат приети- копия на справка - извлечение за абонатен № 1••• и общи условия за предоставяне на ВиК услуги.

В срока по чл. 131 ГПК от ответникът Г., чрез адв. Б. В. е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се навеждат доводи за нередовност на исковата молба. Също така оспорва предявените искове по основание. Твърди, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искови претенции, тъй като няма качеството потребител на ВиК услуги, като твърди, че същата не е била нито собственик, нито ползвател на процесния имот през процесния период, нито е подала заявление за партида или е сключила договор с ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги. Изрично се заявява, че не се оспорва размера на претендирарните суми за ВиК услуги, а само основанието, като се твърди, че ответницата не е ползвала такива услуги и моли да не се допуска исканата съдебноикономическа експертиза. Същевременно заявява, че оспорва изцяло посочените в исковата молба суми, за процесния период, като твърди, че същите са неправилно начислени. Оспорва се също и размера на претендираните лихви. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията. Претендира се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ и чл.86 ЗЗД, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за процесните имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора - доставил е ВиК услуги на ответника в твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума, а във връзка с възражението на ответника за настъпила погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. "оператор на ВиК услуги" по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4).

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост, като потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, за времето на наемното правоотношение при наличие на писмена декларация – съгласие от собственика.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно при съобразяване на дадените дефиниции за потребител следва да се приеме, че правоотношение за осъществяване (доставяне) на ВиК услуги възниква между Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК 823073638 и собствениците или ползвателите на даден имот, съответно наемателите при наличие на декларация от собственика. Предвид това, за да докаже, че ответникът е бил през исковия период потребител на ВиК услуги от страна на ищеца е следвало да бъдат ангажирани доказателства, въз основа на което да се установи, че Г. Ц. Г. е собственик или вещен ползвател на обект, находящ се в гр. •••••, с абонатен № 1•••.

В случая съдът приема, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на валидно възникнало между страните правоотношение за предоставяне на ВиК услуги, като ответникът изрично е оспорил качеството си на собственик или на вещен ползвател на имота. За доказване правото на собственост на ответника по делото от ищеца не са представени никакви доказателства, поради което настоящият състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване на това обстоятелство. В нормативната уредба е предвидено изрично кои лица имат качеството потребител, като за същото не е определящо дали лицето живее или не в имот. По делото не са ангажирани никакви доказателства, които да сочат, че ответникът е собственик, ползвател на имота или наемател, който го ползва със съгласието на собственика, поради което не е доказано наличието на облигационно правоотношение между страните. Ето защо настоящият състав не може да приеме, че включването на името на ответника като титуляр на партида във воденото едностранно от ищцовото дружество счетоводство е достатъчно доказателство, че при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца е установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги през процесния период.

Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск за главницата следва да се отхвърли като неоснователен, без да е необходимо излагането на мотиви по останалите предпоставки за уважаването на иска – доставката на ВиК услуги в претендираното от ищеца количество и на заявената стойност. С оглед неоснователността на главния иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорния за обезщетение за забава за посочения исков период.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само ответникът. От последния е направено искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400, 00 лева, кореспондиращо с предвидения в Наредба № 1 минимален размер.

Воден от горното, съдът