Решение № 15 от 5.1.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 807/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – [населено място], срещу Решение № 284 от 01.08.2025 г. по АНД № 20244110201515 от 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 40/ 06.08.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“, с което на В. В. Т. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], за извършено нарушение на т. 2.2.27, раздел IV „Изисквания при оказване на медицинска помощ по педиатрия в структури на лечебни заведения за болнична помощ“ от медицински стандарт „Педиатрия“, утвърден с Наредба № 7/ 03.11.2016 г. на МЗ и на основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 лв. и за нарушение на чл. 90, ал. 3 от Закона за здравето и на основание чл. 229, ал. 1 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100, 00 лв., като съдът е прекратил административнонаказателното производство. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Счита, че районният съд е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, поради което е достигнал до погрешен краен извод за недоказаност на санкционираните от АНО административни нарушения. Намира за неправилни изводите на решаващия състав за процесуална незаконосъобразност на развилото се административнонаказателно производство, като образувано и проведено в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, при неспазване разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и в нарушение на принципа „non bis in idem“. Сочи, че в случая образуваното наказателно производство е прекратено поради липса на престъпление, няма постановен акт по същество с наложено наказание, предметът на наказателното и административнонаказателното производство не е идентичен, двете производства имат различен обект на защита и различни правни последици, поради което не е нарушен посоченият принцип. Изтъква и че наказателното производство не е придружено с указание на прокуратурата материалите да се изпратят на административнонаказващия орган, при което последният разполага със самостоятелна компетентност да реализира административнонаказателна отговорност. По същество счита, че деянията за които са наложени административните наказания са безспорно установени и законосъобразно са били санкционирани по реда на ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на ВТРС и разреши спора по същество, като потвърди НП № 40/ 06.08.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът В. В. Т. от [населено място], чрез пълномощника си по делото адв. В. Т. от ВТАК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че обжалваното решение на ВТРС е постановено при правилно приложение на закона, като развива съображения както в подкрепа на извода за неспазване на принципа „non bis in idem“, така и на този за провеждане на административнонаказателното производство в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. По същество счита за недоказано извършването на санкционираните деяния от обективна страна. Подробни доводи в подкрепа на становището си излага в отговор на касационната жалба, в хода на устните състезания и в представени писмени бележки. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена и решението на районния съд да бъде оставено в сила, не претендира присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, предлага същото да бъде оставено в сила. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Решаващият състав е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, вкл. при спазване принципа на служебното начало в този вид съдебни производства. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и установяващите тези факти доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието. Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Според наличните в преписката документи на дата 20.02.2024 г., д-р В. В. Т. е бил дежурен лекар в детско отделение в „МБАЛ „Д-р Стефан Ч.“ АД – [населено място]. В това му качество на посочената дата, около 20: 50 часа на лечение в отделението е постъпило детето Р. А., със симптоми обилно повръща и силно стомашно разстройство. Същото било заведено от баща си и баба си в спешно отделение и от там насочено за хоспитализация. След като извършил клиничен преглед на детето и на база направените медицински изследвания д-р В. Т. разпоредил терапия с мускулна инжекция антибиотик и инжекция „Метилпреднизолон“. Уведомил бащата и на бабата на детето, че същото следва да се хоспитализира и да бъде наблюдавано неговото състояние, но те отказали, като заявили че ще дойдат на другата сутрин за поставяне на инжекция. При това положение д-р Т. им обяснил, че не трябва да дават никаква храна и течности на детето, те взели детето и напуснали болничното заведение около 22: 30 часа. На 21.02.2024 г., след 01: 00 часа детето е било донесено в болницата от бащата, придружен от бабата и е прието в интензивния сектор на детско отделение в много тежко състояние, неконтактно. От обясненията на бащата и бабата станало ясно, че след като се прибрали в къщи състоянието на детето се подобрило, то искало да яде и е било нахранено с пюре и плодово кисело мляко. Успокоило се и заспало, но след известно време започнало да диша тежко и хъркащо, а устните му били студени, при което роднините му се уплашили и отново го занесли до болницата. Д. Т. повикал реаниматор от отделението по анестезиология и интензивно лечение и лаборант за вземане на кръв за анализ. Установено било от резултатите, че детето е с тежка метаболитна ацидоза и хипоксемия. т.e. ниско насищане на кръвта с кислород. Извършени са били реанимационни мероприятия, преминато е към ендотрахеална интубация. т.е. механично поставяне на тръба в трахеята и обдишване. Няколко минути след това пулсът на детето се забавил и сърцето му спряло, започнат непряк сърдечен масаж, екипът поставил втори венозен път и влял медикаменти с цел стимулиране на сърдечната дейност и повлияване на метаболитната ацидоза. В определен момент детето възстановило за около 5 мин сърдечна дейност, но малко след това отново я загубило, въпреки усилията от страна на екипа в 04: 05 ч. се констатирал смъртен изход. Във връзка със смъртта на Р. С. А., с постановление от 21.02.2024 г. на следовател в ОСлО във ВТОП, е образувано наказателно производство ДП № 9/ 2024 г., с предмет на разследване деяние извършено на 21.02.2024 г. в [населено място], в следствие на незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В хода на него производство са снети обяснения от роднините на детето и екипа, осъществил лечението при първоначалното и повторното постъпване на детето, вкл. от д-р В. Т., назначени са основна и допълнителна СМЕ. Според заключенията на последните, действията на лекарите от момента на диагностицирането на детето, вечерта на 21.02.2024 г., до момента на леталния изход, съвпадат е нормите при такава ситуация. Според СМЕ причината за смъртта на детето са механична асфикция от масивна аспирация на регургитирало стомашно съдържимо, но етапа на развитието на това критично състояние, е поставил лекарите в невъзможност да предотвратят смъртния изход. Пак според експертизите, шансовете за предотвратяване на леталния изход от аспирация и асфикция биха били почти стопроцентови при стационарно хоспитализиране на дете, чрез което е щяло да се предотврати приемането на храна и би била възможна адекватна и навременна терапия, свеждаща до минимум развитието на обезводняването и интоксикацията. С постановление от 22.08.2024 г. на прокурор при BTОП е прекратено наказателно производство по ДП № 9/ 2024 г. по описа на ОСлО към ВТОП, водено за престъпление по чл. 123. ал. 1 НК, поради липса на извършено престъпление. Прието е, че всички действия на медицинските екипи в „МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов“ АД са законосъобразни, в рамките на правилата на лечебното заведение и са в съответствие с медицинските стандарти. Постановлението за прекратяване е било обжалвано по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК и потвърдено с Определение № 364/ 08.10.2024 г. по ч.н.д № 518/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Междувременно по повод на същия случай по заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, на 22.02.2024 г. от служители на агенцията е започната извънредна проверка на лечебното заведение „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, [населено място]. Б. са изискани документи, свързани с лечебния процес на Р. С. А., които са били представени във вид на копия, тъй като оригиналите са били иззети за целите на образувано наказателно производство. При проверката било констатирано, че при постъпването на Р. А. в детско отделение на 20.02.2024 г., д-р В. В. Т. не е изпълнил задължението да извърши изследване на киселинно-алкалното състояние, да интерпретира неговите резултати и да назначи поддържаща терапия, с което това състояние да се преодолее. Установено е също, че в медицинската документация не се съдържа запис на дежурен лекар /д-р Т./, в който да е посочена дата и час за напускане на лечебното заведение, на пациента Р. А. с неговите придружители, като този факт да е потвърден с подпис на дежурен лекар и на свидетел. Посочените обстоятелства са били преценени като нарушения съответно на т. 2.2.27, част 2.2. от Наредба № 7/ 03.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ и на чл. 90, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/ и от участвал в проверката служител на НЗОК е съставен АУАН № А-77/ 09.05.2024 г., връчен на адресата на 16.05.2024 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е подадено възражение, което е преценено за неоснователно и от изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ е издадено Наказателно постановление № 40/ 06.08.2024 г., с което на В. Т. на основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, съответно чл. 229, ал. 1 от ЗЗ, са наложени две административни наказания „глоба“, в посочените по-горе размери. Наказателното постановление е било обжалвано санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В производството пред ВТРС са били приобщени документите от административната преписка, както и допълнително представените такива от страните. При установеното наличие на образувано наказателно производство ДП № 9/ 2024 г. на ОСлО във ВТОП, съдът служебно е изискал справка за движението на това производство, преписи постановените актове по образуването, хода и приключването, както и изготвени в хода му документи, вкл. заключенията на СМЕ. Б. са изслушани свидетелските показания на служителите в НЗОК, извършили проверката, както и на служители на „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – д-р Г. Г., заместник-директор в лечебното заведение и П. К. – старша медицинска сестра, била нощна смяна в Детско отделение на 20-ти срещу 21-ви февруари 2024 година. При така установената фактическа обстановка и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на подадената пред него жалба. Той е преценил, че в административната фаза на производството е допуснато особено съществено процесуално нарушение – неспазване разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, което е обусловило недопустимост на наказателното постановление. Посочил е също, че административнонаказателното производство се е развило в нарушение на принципа „non bis in idem“, като и двете санкционирани от изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ деяния са обхванати от предмета на наказателното производство и всички въпроси свързани с отговорността са намерили разрешение именно в него производство, като в конкретния случай това е станало чрез издаването на постановление за прекратяване. Извън това съдът е отбелязал, че събраните в него производство доказателства, не установяват признаците на претендираните от АНО административни нарушения. С тези мотиви решаващият състав на ВТРС е отменил обжалваното пред него наказателно постановление. Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно, в частта му, с която наказателното постановление е отменено в частта му за наложеното административно наказание по чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и неправилно в частта му, с която наказателното постановление е отменено в частта му за наказанието по чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето. По отношение на първото от санкционираните деяния действително е налице нарушаване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, въвеждаща забрана когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, да се образува административнонаказателно производство. В конкретния случай наказателното производство по ДП № 9/ 2024 г. на ОСлО във ВТОП е започнало преди административнонаказателното такова. Въпросното обстоятелство е станало известно на проверяващите, а от там и на АНО най-късно в момента на представяне на изискани от тях документи под формата на заверени преписи, с обяснение, че оригиналите са иззети за целите на наказателното производство и е следвало да бъде съобразено при последващите им действия. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че предметът на наказателното и административното производство не е идентичен. Формално тава наистина е така, но извършването на необходимите за лечението дейности от лекаря, работещ в педиатричното отделение, вкл. на дейността по т. 2.2.27, част 2.2. от Наредба № 7/ 03.11.2016 г. на МЗ, попада в предметния обхват на проверката, извършвана в хода на наказателното производство. Доколкото се касае за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК – причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се предполага в хода на наказателното производство да са извършени цялостно изследване и анализ на диагностчно-лечебната дейност, предхождаща настъпването на смъртния изход за конкретен пациент. Видно от материалите по делото в случая такива действително са били извършени, вкл. с помощта на съответните експерти в областта на медицината. Назначените експертизи не са установили нарушения на нормативните изисквания от медицинския персонал, съгласно отразеното в тях, лекарите са извършили всички реанимационни мероприятия при ангажиране на целия наличен към момента медицински персонал. Също според експертизите извършената диагностиката е била правилна, правилни са и действията от страна на всички лекари, напълно съответстващи на установените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Б. са използвани всички необходими и възможни при такъв клиничен случай лабораторни инструментални методи, но леталният изход е бил неизбежен, предвид изключително тежкото състояние на детето при повторното му довеждане в болницата. При така цитираните резултати от МЕ, правилни са изводите на решаващия състав, че претендираното от АНО нарушение на т. 2.2.27, част 2.2. от Наредба № 7/ 03.11.2016 г. на МЗ, е било обхванато от предмета на наказателното производство. Съответно на това и при наличното знание за развиващото се наказателно производство, администрацията не е следвало да образува административнонаказателно такова за посоченото нарушение, а при вече образувано такова, е следвало да го прекрати. Налице е констатираното от ВТРС нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, което представлява самостоятелно и достатъчно основание наказателното постановление да бъде отменено в тази му част. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за неправилност на изводите на съда относно нарушаването на принципа „non bis in idem“ при санкционирането на нарушението на т. 2.2.27, част 2.2. от Наредба № 7/ 03.11.2016 г. на МЗ. Посоченият принцип изключва повторно преследване и наказване на едно и също лице за същото деяние, а цитираната по-горе норма на ЗАНН въвежда един вид допълнителна гаранция за спазването му на ниво национално законодателство, доколкото наказателната отговорност поглъща административната. Действително, предвид спецификите на конкретния казус и ако се изключи изначалната недопустимост на административнонаказателното производство, към момента на издаването на наказателното постановление, този принцип формално не е бил нарушен, тъй като наказателното производство не е било приключило с влязъл в сила акт. Наказателното постановление обаче е било обжалвано и към датата на произнасяне на процесното съдебно решение, наказателната процедура вече е била приключила с постановлението за прекратяване поради липса на извършено престъпление от 22.08.2024 г., издадено от прокурор при BTОП, потвърдено с Определение № 364/ 08.10.2024 г. по ч.н.д № 518/ 2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново. От момента на стабилизиране на приключващия наказателното производство акт е действаща закрилата на обсъждания принцип, изискващ постановеният първи по време акт да има окончателен характер /вж. мотивите на ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3 от 2015 г., ОСНК/. Обратно на поддържаното в касационната жалба, настоящият съдебен състав не намира че в случая се касае за различни обекти на защита при наказателната и административнонаказателната норма, извън здравето и животът на пациентите в провеждането на лечебни процедури. Но дори да бъде възприето това становище на касатора, следва да се съобрази тълкуването дадено в т. 3.1. от посоченото по-горе ТР на ВКС, изключващо едновременното ангажиране на наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, дори когато с извършеното деяние са нарушени наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита. Неоснователни на последно място са възраженията на касатора, че принципът „non bis in idem“ не се прилага при прекратено наказателно производство без наложено наказание. В случая наказателното производство е прекратено от орган със съответните правомощия /чл. 243, ал. 1 от НПК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради липса на доказателства за извършено престъпление. Преценката по същество за липса на престъпно деяние не е единствено от компетентността на съда, с правомощията да извършва такава разполага и прокурорът във фазата на досъдебното производство. Съответно, когато издаденият от прокурор акт, обективиращ такава преценка е влязъл в сила, той дава и окончателно разрешение на правния спор относно конкретното противоправно деяние. От друга страна, разпоредбата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС и поясненията, дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение, очертават не само забрана за повторно наказване, но и такава за повторно преследване на едно и също лице за същото деяние. При констатираното по-горе нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН и на принципа „non bis in idem“ по отношение на първото от деянията, санкционирани с НП, безпредметно е да се обсъжда доказаността на противоправното деяние по т. 1 от отмененото НП. За пълнота следва да се отбележи, че предвид фактическия му състав, претендираното от касатора деяние би следвало да се санкционира на основание чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ, а не на основание чл. 116к, ал. 1 от същия закон. Също само за пълнота следва да се посочи, че събраните в наказателното производство доказателства не установяват пропуски при прилагането на диагностично-лечебния алгоритъм от страна на лекарския екип, вкл. на д-р В. Т., а констативният протокол, на чието съдържание касаторът се позовава, всъщност не е представен по делото. Като е достигнал до същите или аналогични на горните изводи и е отменил обжалваното пред него НП в тази му част, съдът е постановил решението си при правилно приложение на закона. По отношение на второто от санкционираните деяния районният съд също е възприел наличието на пречка по чл. 33, ал. 1 от ЗАНН за образуване и провеждане на административнонаказателното производство, нарушаване на принципа „non bis in idem“ и недоказаност на деянието, които изводи не се споделят от настоящия касационен състав. В този случай АНО претендира нарушение на чл. 90, ал. 3 от Закона за здравето, съгласно която норма „ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел“. Касае се за неспазване на особените изисквания за удостоверяването на отказа на бащата на Р. А. от предложената/започнатата медицинска помощ /в случая напускането на лечебното заведение/, чрез подпис на лекуващия лекар и на един свидетел, т.е. за нарушение формално по своя характер и неоказващо влияние върху крайния резултат от лечението. От своя страна, макар и бланкетна, нормата на чл. 123, ал. 1 от НК въвежда като съставомерен елемент на попадащите в хипотезиса й деяния, настъпилият смъртен изход в резултат на незнание или немарливо изпълнение на занятие. Неоформянето по надлежния ред на отказ от медицинска помощ изначално не може да има каквото и да било отношение към коментирания съставомерен вредоносен резултат, поради което не следва да попада в предметния обхват на проверката в наказателно производство за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Именно поради обстоятелството, че не съставлява част от лечебен протокол, задължението за документиране на отказа от медицинска помощ, вкл. в хипотезата на чл. 90, ал. 3 от ЗЗ, е изведено като общо такова, на ниво законодателна уредба. Илюстрация на горното е и разглежданият случай, в който наличието на такова нарушение е отбелязано от назначената в наказателното производство медицинска експертиза, но квалифицирано като административен пропуск, нямащ значение за диагностично-лечебния процес и изхода от него. Съответно на това заключение, въпросният пропуск не е бил обсъждан в постановлението на прокурор от ВТОП, с което е прекратено наказателното производство. Предвид горното основателни по отношение на това деяние са възраженията на касатора, че същото не попада в предметния обхват на наказателното производство за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Съобразно това при образуването, провеждането и приключването на администратовнонаказателното производство по неговото установяване и санкциониране, не е нарушена забраната на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, нито обсъдения принцип „non bis in idem“. Като е достигнал до обратния извод, районният съд е постановил решението си в тази му част при неправилно прилагане на закона, което налага неговата отмяна Отстраняването на грешката на въззивния съд не изисква нови процесуални действия и може да бъде извършено от касационната инстанция, която след отмяната на обжалваното решение делото, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да реши делото по същество. Както и районният съд е приел, установява се, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 235 от ЗЗ, и представената във въззивното производство Заповед № 54/ 29.04.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“. Не се констатират допуснати съществени нарушения при започването и провеждането на административно-наказателната процедура, в частта й, касаеща процесното нарушение. Видно от съдържанието им, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, текстовото описание на визираното в тях административно нарушение кореспондира както с посочената като нарушена материалноправна разпоредба на чл. 90, ал. 3 от ЗЗ, така и с приложената санкционна норма. Санкционираното лице е имало възможност да научи какво конкретно нарушение му се вменява за извършено, като правото му на защита не е накърнено. По същество събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършването от д-р В. В. Т., в качеството му на дежурен лекар извършил диагностика и назначил лечението на детето Р. А. на претендираното от АНО административно нарушение. Безспорно е, че в случая липсва документиране на отказа от хоспитализация на детето, извършен от неговия баща и съответното напускане на лечебното заведение, в съответствие с изискванията на посочената по-горе норма – с подписи на лекуващия лекар и на свидетел. Обратно на твърдяното от санкционираното лице, този извод не се променя от факта, че напускането на лечебното заведение е отразено в рапортна тетрадка, в история на заболяването и в епикриза, доколкото в нито един от изброените документи отказът не съдържа изискуемите от чл. 90, ал. 3 от ЗЗ задължителни реквизити. Не кореспондират с наличните в делото доказателства и твърденията, че в случая напускането на лечебното заведение от детето и близките му е станало без знанието на лекуващия лекар. Обратно, в хода на наказателното производство по достатъчно категоричен начин е установено, че въпросното напускане е станало със знанието на д-р Т., макар и при негово нежелание, като именно в тази връзка той е дал коментираните по-горе указания на детето да не бъдат давани храна и течности. Не е изпълнено нормативно въведеното задължение за документално оформяне на отказа/прекъсването на медицинска помощ, носител на което е всеки лекуващ лекар. В конкретния случай установеното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид административни нарушения, а наложената от АНО глоба е в предвидения минимален размер по чл. 229, ал. 1, предл. първо от ЗЗ, в приложимата редакция. Съобразно изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че след отмяната на обжалваното решение на ВТРС в съответната му част, следва да бъде потвърдено като законосъобразно наказателното постановление, издадено от изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“, в частта му по т. 2. При този изход на делото частично основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанции. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - [населено място], като юридическо лице, в чиято структура е АНО, разноски за настоящото производство, в размер на 130, 00 лв., съгласно заявената претенция и разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Независимо от изхода на спора, на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, доколкото такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът