Решение № 28158 от 23.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8607/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 17, управлявано и представлявано от К. Ф., чрез представител по пълномощие адв. С. против Решение № 2423/22.05.2024 г., постановено по АНД № 17456/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 7-ми състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № [Наименование]/5800-442/НП/13.11.2023 г., издадено от Д. С. Д. - директор на ТД Митница [област] на Агенция „Митници“. В жалбата се излагат съображения, че оспореното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Направено е искане за отмяна на въззивното решение. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, представлява се от адв. С., който поддържа касационната жалба. В писмена защита излага доводи, че от страна на дружеството-касатор не са осъществени действия насочени към опит за митническа измама и за избягване на наложената забрана. Счита, че разпоредбата на чл. 234, ал. 4 ЗМ не следва на намира приложение. Моли за отмяна на обжалваното решение и на НП. Претендира разноски по списък по чл.80 ГПК. Ответникът–директор на териториална дирекция „Митница [област]“, Агенция „Митници“, в съдебно заседание, редовно призован, представлява се от процесуалния си представител Св. Сърпионова, служител с юридическо образование, която моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Прокурорът от Софийска градска прокуратура дава заключение, че решението и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени. Съдът, като взе предвид становищата на страните и наведените касационни основания и извърши цялостен преглед за законосъобразност на обжалваното решение по реда на чл. 217 и следващите от АПК, намери следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт, подлежащ на касационен контрол и в законно установения за това четиринадесетдневен преклузивен срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. След като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази и това, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. С атакуваното решение въззивния съд е потвърдил изцяло Наказателно постановление № [Наименование]/5800-442/НП/13.11.2023 г., издадено от Д. С. Д. - директор на ТД Митница [област] на Агенция „Митници“ на „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК, [населено място], ПК 1618, [жк], [улица], ет. 2, ап. 17, управлявано и представлявано от К. Ф., за това, че на 03.04.2023 г. в [населено място], МБ [област] Изток, „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД с декларирането в МД с [Наименование]/03.04.2023 г. на стока „ШПЕРПЛАТ С ВЪНШЕН ПЛАСТ ОТ ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ-БРЕЗА - 24 ПАЛЕТА; 28, 52 КУБ. МЕТРА, 20000 НЕТО КГ.; [Наименование]: 100% [Наименование]; [Наименование], [Наименование]: 1250•2500; 1220•2440; [Наименование]: 12 mm, 15 mm, 18 mm“, c код по Т. 4412 92 90 00, c преференциален произход от Република [държава] вместо действително установения произход от [държава] е нарушило забраната, определена в разпоредба на чл. 3и, § 1 от Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Р., дестабилизиращи положението в [държава] (Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета), съгласно който се забранява закупуването, вносът или трансферът в Съюза, пряко или непряко, на стоки, които са изброени в приложение [Наименование], ако те са с произход от Р. или които се изнасят от Р., е направило опит да избегне забраната за внос на стоки с произход или се изнасят от Р., с което е осъществило състава на нарушение по чл. 234, ал. 1 т. 2 от Закона за митниците (ЗМ), и на касатора „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК е било наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 42 062, 04 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоките, предмет на извършеното нарушение, съгласно Становище peг. № 32-55902/18.02.2021г. на с. д. директора на Териториална дирекция Югозападна (сега ТД Митница [област]), на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 от ЗМ и отнемане в полза на държавата на: 20000 НЕТО КГ. ШПЕРПЛАТ С ВЪНШЕН ПЛАСТ ОТ ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ-БРЕЗА - 24 ПАЛЕТА; 28, 52 КУБ. МЕТРА; [Наименование]: 100% [Наименование]; [Наименование], [Наименование]: 1250•2500; 1220•2440; [Наименование]: 12 mm, 15 mm, 18 mm, c определена митническа стойност общо в размер на 42062, 04 лева, съгласно Становище peг. № 591111/13.10.2023 г. от комисия, назначена със Заповед № ЗТД-5800-110/32-55902/18.02.2021 г. на с.д. директора на Териториална дирекция Югозападна (сега ТД Митница [област]), на основание чл. 234, ал. 4, пр. 2 от ЗМ, намиращи се на съхранение в склад за съхранение на отнети и изоставени в полза на държавата стоки на ТД Митница [област], склад Кремиковци, приети с Приемо-предавателен протокол [Наименование]. № 98/02.05.2023 г. Настоящият съдебен състав споделя установената от СРС фактическа обстановка, поради което счита, че не е нужно да я преповтаря, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на СРС. В конкретния случай изводите относно фактите по делото в пълна степен се подкрепят от събрания доказателствен материал. Преценката за правилност и за безспорна установеност на фактите от значение за предмета на настоящото производство почива на точна правна интерпретация на събрания в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция доказателствен материал. По отношение фактическите констатации спор няма като последният се свежда до произтичащите от тях правни изводи. При постановяване на оспореното решение районният съд не е допуснал нарушения на процесуални правила. Извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. В тази връзка е приел, че АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът констатира, че АУАН и НП формално отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото съдържат пълно и конкретно описание на фактическите обстоятелства на вмененото нарушение. Неоснователен е изложения в жалбата довод, че в случая констатациите в АУАН не се базират на установени факти, а на предположения, като е недопустимо последващо „саниране„. Съдът намира, че след подаденото възражение срещу АУАН, административно наказващият орган съобразно правомощията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, законосъобразно е възложил изготвяне на митническа лабораторна експертиза, която да даде заключение по спорните обстоятелства, във връзка с действителния произход на декларираната стока. Обосновано въззивния съд е приел, че не е налице допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН на 13.06.2023 г., с което да е нарушено правото на защита на касатора. При безспорно установена фактическа обстановка районният съд е приел, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Този извод е правилен и решението на въззивната инстанция не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Районният съд е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства, излагайки подробни и задълбочени мотиви, чрез които е направена връзката между приетите за установени фактически обстоятелства и съответните правни изводи. Неоснователно е оплакването за погрешна квалификация на нарушението. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за доказаност на вмененото нарушение по чл.234, ал.1 т.2 от ЗМ - опит да бъде избегната забраната и ограниченията за внос или износ на стоки, въведени с чл. 3и, § 1 от Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Р., дестабилизиращи положението в [държава]. Предвид обстоятелството, че в случая митническата декларация е била приета, но митническият режим на внос не е бил разрешен, правилно е преценено, че нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ е осъществено от касатора „Стар Импекс Трейд“ ЕООД, който е титуляр на режим внос; собственик на стоката и упълномощен при условията на пряко митническо представителство на лицето подало митническата декларация, по алтернативното изпълнително деяние във фазата на опита. Правилно е определен и размерът на наложената санкция, при спазване на изискванията в закона, а именно санкция в размер на митническата стойност на стоките, съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 2, пр. 1 от ЗМ. Отчитайки по-високата обществена опасност на този вид административни нарушения законодателят е определил както вида, така и размера на санкцията, която е съответна и на конкретната степен на обществена опасност на административното нарушение, за което е санкциониран касаторът. Неоснователно е оплакването за неприложимост на приложената кумулативна мярка по чл.234, ал.4 ЗМ, предложение първо, която предвижда във всички случаи на осъществено нарушение митническа измама по чл.234, ал.1 от ЗМ стоките, предмет на нарушението да се отнемат в полза на държавата. Предвид, че извършеното нарушение от касатора е по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ, в случая неприложимо е изключението относимо към нарушенията по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Не са налице и основания за квалифициране на случая като маловажен, тъй като нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Тъй като настоящата инстанция не стигна до фактически и правни изводи различни от тези на районния съд, то обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН съдът дължи произнасяне по претенцията на страните за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора и по аргумент от противното на чл.63д, ал.1 ЗАНН неоснователна е горната претенция на касатора, като при отхвърляне на искането за присъждане на разноски, съобразно константната практика на ВКС, не се постановява нарочен диспозитив. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.3 вр. ал.5 ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размера на последното съдът определя на 100 лв., съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание на чл. 221, ал. 1, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, Административен съд [област] - град, XXІІ - ти касационен състав,