Решение № 538 от 2.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 995/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 303927/26.09.2022 г., подадена от „Г. Инженеринг“ ООД, гр. София, ж.к. „Военна рампа“, бул. „Илиянци“, № 48, Бизнес сграда „Г. холдинг“, с ЕИК: 200678992 чрез управителя Л. Н. Г. срещу решение № 260551/09.08.2022 г. по търг. дело № 104/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Проджект Менаджер“ ЕООД, гр. София, ул. „Нишава“ № 123, ет. 5, ап. 19, с ЕИК: 201501781, както следва: 1) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 57 178.20 лв. - неизплатена част от възнаграждение по договор от 03.05.2017 г. съгласно фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от 18.01.2021 г. до окончателно погасяване на главницата; 2) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 600 лв. – възнаграждение за изготвена оферта „Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение инфраструктура за обекти за „Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД, за която сума е издадена фактура № 173/19.11.2018 г. ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от 04.02.2021 г.; 3) на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 6 298.92 лв. – неустойка на основание чл. 21 от договор от 03.05.2017 г. досежно вземанията по фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. и 4) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 730.71 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд. Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното дирене, както и необоснованост с оглед преценката на доказателствения материал. При постановяване на решението си съдът не бил извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като решаващите му изводи не се подкрепяли от установената фактическа обстановка. Съдът не обсъдил въобще някои от събраните по делото доказателство, а други интерпретирал погрешно. По иска за заплащане на възнаграждение по договора за СМР от 03.05.2017 г. излага съображения, че не било доказано, че незаплатените работи били надлежно изпълнени от ищеца и съответно приети от ответника съгласно клаузите по договора; че следвало де са приложи чл. 161 ГПК по доказателственото искане по чл. 190 ГПК, което не било уважено от съда за представяне на ежедневни отчети за изпълнена работа; че не било установено извършване на СМР по фактура № 156/22.12.2017 г. и протокол № 57/22.12.2017 г. – касаело се за допълнителни количества дейности за предходен период, които вече били заплатени на ищеца с фактура № 146/28.07.2017 г. По иска за заплащане на възнаграждение в размер на 3 600 лева с ДДС по неформален договор за изработка за изготвяне на оферта – съгласно фактура № 173/19.11.2018 г. излага съображения, че съдът неправилно приложил чл. 301 ТЗ, както и че нямало възлагане и приемане на дейностите по въпросната фактура и протокол от 19.11.2018 г. Счита иска за неустойка за неоснователен поради неоснователност на главните искове. По направеното от жалбоподателя-ответник възражение за прихващане излага съображения, че по делото било установено: 1) Некачествено, забавено и неточно изпълнение на задълженията на ищеца по договора по отношение на конкретно индивидуализирани задания за изпълнение на СМР по възстановяване на пътни настилки; 2) Претърпени от ответното дружество имуществени вреди под формата на заплатени неустойки към „Софийска вода“ АД в резултат неизпълнението на задълженията на „Проджект Менаджер“ ЕООД и 3) Предвидимост на вредите с оглед договореностите между страните по договора от 03.05.2017 г., чиито клаузи недвусмислено обвързвали изпълнението на процесния договор с условията по договора между възложителя и „Софийска вода“ АД. Относно претенциите за заплатено възнаграждение за превъзлагане на работите на трето лице поради отказ от страна на ищеца да изпълни възложената работа излага съображения, че в резултат на неизпълнение на ищеца, ответникът бил принуден да превъзложи СМР на трето лице, поради което ищецът следвало да заплати стойността им на основание клаузата по чл. 3.1 от договора със „Софийска вода“ АД; че за размера на неустойката следвало да се установи каква била стойността на изпълнените от третото лице работи, на което вещото лице не дало отговор, а съдът неоснователно отказал повторна експертиза. По така направените във въззивната жалба оплаквания, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да постанови ново, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, а в условие на евентуалност – ако приеме претенциите на ищеца за основателни, да бъде извършено съдебно прихващане на претендираната от „Проджект Менаджер“ ЕООД ООД сума с вземанията на „Г. Енженеринг“ ООД от „Проджект Менаджер“ ЕООД за претърпени имуществени вреди, така както са предявени с отговора на допълнителната искова молба и допълнителното становище. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Проджект Менаджер“ ЕООД чрез адвокат О. Л. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. В хода на въззивното производство, жалбоподателят „Г. Инженеринг“ ООД чрез адвокат Б. В. поддържа жалбата си. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна като разноски по делото. От своя страна, въззиваемият „Проджект Менаджер“ ЕООД чрез адвокат О. Л. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Проджект Менаджер“ ЕООД срещу „Г. Инженеринг“ ООД, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: 1) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 62 989.24 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор от 03.05.2017 г. съгласно фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2021 г. до окончателно погасяване на главницата; 2) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 600 лв. – възнаграждение за изготвена оферта „Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение инфраструктура за обекти за „Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД, за която сума е издадена фактура № 173/19.11.2018 г. ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2021 г. до окончателно погасяване на главницата; 3) на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 6 658.92 лв. – неустойка на основание чл. 21 от договор от 03.05.2017 г. досежно вземанията по фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. Ищецът твърди, че на 03.05.2017 г. сключили с ответника договор за възлагане на строително-монтажни работи с предмет: изпълнение на СМР по възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община. В него подробно били регламентирани реда за възлагане, изпълнение и отчитане на ремонтните дейности, както и тяхното заплащане. Срокът на договора бил с продължителност, съответстваща на този между ответното дружество и „Софийска вода” АД – договор № 7231/25.01.2017 г. Въпреки точното изпълнение на задълженията на ищеца по възложените му строителни и ремонтни работи, съставяне на изискуемите документи, които удостоверявали това, както и издаване на необходимите фактури по чл. 9.1, ответникът не заплатил на ищеца следните суми: по фактура № 0155/22.12.2017 г. в размер на 27 934.82 лева; по фактура № 0156/22.12.2017 г. в размер на 5 235.44 лева; по фактура № 0158/29.01.2018 г. в размер па 22 294.91 лева и по фактура № 0159/28.02.2018 г. в размер на 7 524.07 лева. Данъчните документи отразявали стойността на изпълнените и приети СМР според договорените единични цени и съгласно съставени актове образец 19 и подробни справки-приложения към тях. Общият размер на така формирания дълг бил в размер на 62 989.24 лева. Съгласно чл. 21 от договора при забавено изпълнение на задължението за плащане, ответното дружество дължало неустойка в размер на 0.1 % за всеки работен ден, закъснение, но не повече от 10 % от размера на забавеното плащане Падежът според чл. 9, ал. 1 бил след изтичане на 45-дневен срок от приемане на съставената от ищеца фактура като плащането трябвало да обхваща пълния размер – данъчна основа и начислен ДДС. По всяка от горните фактури „Г. Инженеринг“ ООД било в пълно неизпълнение, което обосновавало претенцията на ищеца за заплащане на уговорената неустойка в нейния максимален размер от 10 % или 6 658.92 лева, която разпределена според задълженията, обективирани в отделните фактури се разпределяла така: по фактура № 0155/22.12.2017 г. в размер на 2 793.48 лева за забавено изпълнение от 100 работни дена, считано настъпването на падежа за плащане; по фактура № 0156/22.12.2017 г. в размер на 523.54 лева за забавено изпълнение от 100 работни дена, считано настъпването на падежа за плащане; по фактура № 0158/29.01.2018 г. в размер на 2 229.49 лева за забавено изпълнение от 100 работни дена, считано настъпването на падежа за плащане; по фактура № 0159/28.02.2018 г. в размер на 752.41 лева за забавено изпълнение от 100 работни дена, считано настъпването на падежа за плащане. Извън отношенията между страните по сключения договор за СМР от 03.05.2017 г., ищецът извършил на ответника услуга – изготвяне на оферта „Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение на инфраструктура за обекти на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД. Работата била приета без забележки от възложителя, за което се съставил протокол от 19.11.2018 г., а за изплащане на уговореното възнаграждение от 3 600 лв. била издадена фактура № 173/19.11.2018 г., но задължението останало неизплатено. В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответното дружество „Г. Инженеринг“ ООД е подало отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че исковата молба не отговаряла на изискванията по чл. 210, ал. 1 ГПК, доколкото искът за заплащане на сумата от 3 600 лева по фактура № 173/19.11.2018 г. по аргумент за противното на основание чл. 104, ал.1 ГПК не бил родово подсъден на Софийски градски съд и доколкото условието на чл. 210, ал. 1 ГПК било кумулативно, същият се явявал недопустим и производството по делото в тази му част следвало да бъде прекратено, в подкрепа на което искане било и дадената законова възможност по чл. 210, ал. 2 ГПК, че съвместното разглеждане на исковете щяло да бъде значително затруднено с оглед голямата фактологична и правна натовареност по повод доказване и оспорване на така предявения първи иск. По основателността на исковете, ищецът навежда следните твърдения и доводи: Не оспорва наличието на сключен между страните договор за изпълнение на строително- монтажни работи от 03.05.2017 г., но възразява да дължи плащане по посочените от ищеца 4 бр. фактури: № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. Липсвало представяне от страна на ищеца-изпълнител на искане за плащане – обр. 22 съгласно чл. 7, ал. 1 от договора. Освен това, с оглед спецификата на възложената работа, обвързана със сключения между „Софийска вода“ АД и „Г. Инженеринг“ ООД договор № 7231/25.01.2017 г., страните по процесния договор уговорили (за извършване на плащане) представянето на още един документ: протокол за приети работи по чл. 8 от договора, който бил обвързан, както с изискуемостта на плащането, така и със срока на плащането. Съгласно тази клауза ответното дружество имало правото да не приеме работата при всички случаи на неточно, некачествено или забавено изпълнение. В тази връзка оспорва съставените протоколи акт обр. 19 и подробна количествена сметка по фактура № 156/22.12.2017 г., която касаела само и единствено дейности, които били изпълнение през м. 06.2017 г., които били отчетени, приети и разплатени изцяло по предходна фактура № 146/28.07.2017 г., респективно тези дейности били актувани повторно и искането за плащане се явявало изцяло неоснователно. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме претендираното от ищеца вземане за съществуващо, ищецът прави възражение за прихващане с неустойката за некачествено изпълнение на строително-монтажни работи и/или за ненавременно внесени протоколи/екзекутиви за изпълнени работи, а именно: Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, неразделна част от същия били всички процедури и правила съгласно техническо задание, общи и специфични условия на договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя по настоящия договор и „Софийска вода“ АД, както и приложения към него: № 2 - Процедура по фактуриране и № 7 - Проследимост на процесите при проверка на протоколи и екзекутиви (СМР, приети от технически контрол). Самият срок на договора сключен с ищеца бил обвързан със срока на основния договор № 7231/25.01.2017 г. В раздел А „Техническо задание - предмет на договора“ били заложени основни изисквания за изпълнение и срокове, в т.ч. и на полагане на трайни настилки (какъвто бил и предмета на договора с „Проджект Менаджер“ ЕООД). Сроковете за възстановяване на настилки били посочени в т. 9 и били в зависимост от приоритета на възлагане и от мястото/ улиците, върху които се полагат – с интензивен трафик или нормален, или незабавно изпълнение. Тези кратки срокове били обвързани с предвидените неустойки в „Специфичните условия“ (Раздел В от договора) като в чл. 5.1. били посочени изрично „Неустойки за неспазване на сроковете за трайно възстановяване на настилката“. В раздел Г „Общи условия на договора за строителство“ били посочени изчерпателно условията и документите, които трябвало да са налични, за да бъде предявено плащането, както и че „възложителят може да задържи плащане или да прихване суми срещу насрещни дължими суми без допълнителни разходи за него, в случай, че има основания за това“ (чл. 6.6.). Безспорно по волята на страните по делото, на основание чл. 2, ал. 3 от сключения между тях договор, това условие също било приложимо с оглед начина на разплащане и приемането на работата при наложени санкции. „Проджект Менаджер“ ЕООД не изпълнило в срок и/или изпълнило некачествено възложените му работи, поради което на „Г. инженеринг“ ЕООД били наложени неустойки по силата на договора със „Софийска вода“ АД, както следва: 1) По възлагане № 924214 обект: ж.к. Дружба1, ул. Стоян Терзийски, бл. 127 било констатирано, че изпълнението закъсняло в следствие на неспазване на срока за полагане на настилки - с посочена дата на изпълнение 31.01.2018 г., ремонтът бил извършен на 08.02.2018 г.; 2) По възлагане № 910361 обект: Драгалевци, ул. Маестро Атанасов № 42 с посочена дата на изпълнение 23.08.2017 г., при проверка от страна на инспектор Й. Й. (Софийска вода“ АД) било констатирано, че настилката пропаднала и то два пъти – на 01.09.2017 г. и на 26.09.2017 г., което довело до неустойка за забава за некачествено изпълнение и за непредставен екзекутив, които санкции били понесени от „Г. Инженеринг“ ООД, заплащийки ги на „Софийска вода“ АД; 3) По възлагане № 922070 обект: „Драгалевци“, ул. „Крушова градина“ № 24, с посочена дата на изпълнение 12.12.2017 г., на 02.02.2018 г. било констатирано (отново от инспектор „Софийска вода“ АД) некачествено /изпълнение по повод на положената настилка; 4) По възлагане № 910011 обект: , Драгалевци“, ул. „Горска поляна“ № 25, с посочена дата на изпълнение 24.08.2017 г., на 12.09.2017 г. било констатирано (отново от инспектор „Софийска вода“ АД) некачествено изпълнение по повод на положената настилка, като забележката била потвърдена и на 10.10.2017 г.; 5) По възлагане № 905076 обект: „Железница“, ул. „Момин проход“ № 6, с посочена дата на изпълнение 08.07.2017 г., на 24.07.2017 г. било констатирано (отново от инспектор „Софийска вода“ АД) некачествено изпълнение по повод на положената настилка. „Г. Инженеринг“ ООД понесло санкции под формата на неустойки по договора със „Софийска вода“ АД, вследствие на неизпълнен ангажимент от страна на „Проджект Менаджер“ ЕООД, освен за посочените по-горе, така и за неспазени изисквания по „Безопасност и здраве при работа“ (БЗР), чиито размер на санкции бил за сумата от 9 400 лв. без ДДС или 11 280 лв. с ДДС), за която сума била издадена проформа фактура № 2000000115 от 24.04.2019 г., както и фактура – оригинал № 3000000823 от 03.02.2021 г. Същите били посочени изчерпателно в чл. 5.3 и чл. 5.5 от договор със „Софийска вода“ АД. Така описаните забележки по изпълнението, впоследствие и наложени санкции, били представени на „Проджект Менаджер“ ЕООД, като от страна на „Г. инженеринг” ООД били издадени и съответните фактури: фактура № 3000000633 на стойност 4 330.78 с ДДС и № 3000000651 на стойност 11 093.39 с ДДС. Освен наложените санкции, описани по-горе, на основание чл. 5.2.1.3 вр. чл. 3.1. и чл. 3.2. от договора със „Софийска вода“ АД, по част от възлаганията към „Проджект Менаджер“ ЕООД, ответното дружество ги превъзложило на друг подизпълнител с цел избягване на по-големи санкции и загуби. Съгласно чл. 3.1. от Раздел В „Специфични условия“, при наличие на виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, последният се задължавал да заплати на възложителя стойността на изпълнените от третото лице работи. Поради това, за ответното дружество се пораждало правното основание за претендиране на неустойки при превъзлагане вследствие на неоснователен отказ на ищеца от извършване на аварийните строително-монтажни работи, която претенция е в размер на 35 881.37 лв. без ДДС или 43 057.64 лв. с ДДС, за която сума била издадена проформа фактура № 2000000122 от 24.06.2019 г., както и фактура – оригинал № 3000000824 от 03.02.2021 г. Общият размер на така претендираните от ответника суми за прихващане по понесени от него санкции и неустойки вследствие на неправомерно действие/бездействие от страна на ищеца е за сумата от 69 761.81 лв. с ДДС. В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която излага съображения за неоснователност на възраженията на ответника. По възражението за недопустимост на обективно съединения осъдителен иск за сумата от 3 600 лева счита, че същият следвало да бъде разгледан от Софийски градски съд предвид разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК, доколкото и решението не би било недопустимо само на това основание по аргумент от чл. 270, ал. 4 ГПК, а и не била налице процесуалната пречка за съвместно разглеждане на предявените искове, извлечена от нормата на чл. 210, ал. 2 ГПК, поради значителното затруднение пред развитието на производството – въпросният иск не поставял особени правни и фактически усложнения при разрешаването на спора, а и в отговора на исковата молба липсвали възражения срещу него, освен процесуалноправните. По възраженията за неоснователност на исковете излага съображения, че плащането за действително извършени строително-монтажни работи не било обусловено от представянето от ищеца на сметка образец 22 съгласно чл. 7, ал. 1 договора. Ответникът неправилно възприемал съдържанието на чл. 8 от процесния договор, тъй като тази клауза установявала поведението на възложителя-ответник преди подписването на акт образец 19 за извършени строително-монтажни работи и след като същият е подписал тези актове, това по необходимост означавало, че той направил преглед на представените за приемане работи по реда на чл. 8, след което подписал и документите. Неоснователен било и възражението на ответника за дублиране на строително- монтажните работи по издадената фактура № 0156/22.12.2017 г., които вече били приети и заплатени съгласно предходна фактура № 146/28.07.2017 г., в каквато връзка ищецът излага съображения, че се касаело за допълнително извършени строително-монтажни работи (изпълнени в по-голям обем от вече актуваните), поради което подлежали на друго, самостоятелно (допълнително) плащане. Относно процесуалноправното възражение за прихващане ищецът счита същото за неоснователно и недоказано, а освен това предявените насрещни вземания за неустойка били погасени по давност съобразно чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Твърди, че ответното дружество никога не било представяло на ищеца като част от сключения между тях договор описаните в отговорна исковата молба „всички процедури и правила съгласно Техническо задание, Общи и Специфични условия на договор № 7231/25.01.2017 г., сключен със „Софийска вода“ АД, както и приложения към него“, а дори да били своевременно представени, то от тяхното съдържание не можело да се извличат допълнителни задължения за ищеца, които не били включени в прекия му договор с ответното дружество, който единствено го обвързвал. Оспорва да е бил в забава при изпълнението или чрез действията си да били настъпили вреди за ответника под формата на неустойка, платена на „Софийска вода“ АД. Липсвала каквато и да било причинно-следствена връзка между наложените санкции на ответното дружество и поведението на ищеца като нищо от представените писмени доказателства не обосновавало обратен извод. Претърпените неустойки от „Г. Инженеринг“ ООД били в резултат на собственото му виновно поведение при изпълнението на договор № 7231/25.01.2017 г., сключен със „Софийска вода“ АД. По делото не било доказано виновно поведение на ищеца за всеки отделен случай, както и размера на търсената неустойка. Излага съображения неоснователност и недоказаност на конкретно изложените основания на претенциите, съставляващи възражение за прихващане – посочените от ответника шест конкретни случая на неизпълнени задължения на ищеца по съответни възлагания. Счита, че при наличието на претенции от „Г. Инженеринг“ ООД за забава, то същият имал право да претендира неустойка по чл. 22 от договора, а не механично да префактурирал санкции по договор/неустойки, които той понесъл от страна на своя възложител „Софийска вода“ АД. В чл. 23 от договора била предвидена неустойка при неизпълнение на задължения по БЗР, но дължима към ответника и то при констатирано от него неизпълнение, а не защото на ответника била наложена такава неустойка от главния възложител. Оспорва изцяло фактури № 3000000633 и № 3000000651, както и справки- извадки към тях, които не били получавани и осчетоводявани от ищеца, който нямал задължения по тях към насрещната страна, а било видно, че „префактурираните“ неустойки действително се отнасяли за периоди, далеч предшестващи сключването на процесния договор. Счита, че не била дължима от ищеца и претендираната по възражението за прихващане на ответника сума от 43 057.64 лева с ДДС, за която била издадена фактура № 3000000824/03.02.2021 г., тъй като този данъчен документ бил съставен за нуждите на съдебния процес и липсвало правно основание за тази претенция. Нямало твърдения тази сума да била заплатена на ищеца и той да е отказал извършване на работата, което наложила заплащане на това възнаграждение на трети лица – подизпълнители. Не била налице и хипотезата на чл. 19 от договора, т.е. да е констатиран дефект на вече изпълнена от ищеца работа, която той отказвал да изпълни и възложителят-ищец да бил принуден да възложи работата другиму според разпоредбата на чл. 265 ЗЗД. Претендираната сума не се дължала нито в хипотезата на чл. 22 от процесния договор, предвиждаща неустойка в размер на 10 % от възложеното при виновно неизпълнение, тъй като след като конкретната работа не е била възлагана на ищеца, то няма как тя да е изпълнена некачествено. В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа становището си за неоснователност на исковете по вече изложените с отговора на исковата молба съображения. Оспорва твърденията на ищеца по повод задълженията по фактура № 156/22.12.2017 г. като излага твърдения и доводи, че посоченият „допълнителен“ обем от строително-монтажни работи не е бил действително изпълнен от ищцовото дружество. Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане с насрещни вземания като уточнява и допълва следното: Излага съображения, че изцяло неоснователни били доводите на ищеца, че последният не бил запознат и обвързан от условията на сключения между „Г. инженеринг“ ЕООД и „Софийска вода“ АД договор № 7231/25.01.2017 г., а напротив – изпълнителят бил напълно запознат с условията на договора и се съгласил изрично да изпълнява възложените му дейности в съответствие с тях. Уточнява и излага доводи, че предявените за прихващане насрещни вземания имали за свое основание дължимото от ищеца обезщетение за нанесените на ответника имуществени вреди, изразяващи се в претърпените от последния загуби под формата на удържани парични суми като неустойка вследствие неизпълнение на договорните задължения на „Проджект мениджър“ ЕООД, които вреди подлежали на репариране съгласно правилата на чл. 82 ЗЗД. Конкретизира подробно обстоятелствата, въз основа които възниквали насрещните вземания, а именно: по фактура № 3000000633/15.03.2018 г. на стойност 4 330.78 лева с ДДС с основание: префактуриране на санкции по договор за месец 02. 2017г., м. 03.2017г. и м.09.2016 г.; по фактура № 3000000651/07.08.2018 г. на стойност 11 093.39 лева с ДДС с основание: префактуриране на санкции съгласно приложен ОПИС; по проформа фактура № 2000000115 от 24.04.2019 г., както и фактура – оригинал № 3000000823 от 03.02.2021 г. на стойност 11 280 лева с основание: префактуриране санкции по договор за неспазени изисквания БЗР за период м.05.2017 г.-м.11.2017 г. съгласно опис; по проформа фактура № 2000000122 от 24.06.2019 г. както и фактура – оригинал № 3000000824 от 03.02.2021 г. на стойност 43 057.64 лева с ДДС, с основание: удържани суми за възложени за изпълнение от трето лице настилки съгласно приложен опис. Твърди, че ищецът по същество не отричал факта на възлагане и/или изпълнение на съответните работи по възстановяване на пътни настилки, за които били предявени претенции съгласно представени описи към фактурите, а от друга страна, причинно-следствената връзка между договорното неизпълнение от страна на ищеца и претърпените от ответника вреди се установявала посредством конкретните възлагания, посочени с един и същ номер в документацията между страните – заявки, отчети, справки, описи към фактури, както и регистрите на „Софийска вода“ АД. Оспорва твърденията на ищеца, че не бил надлежно уведомяван за възникнали в хода на изпълнението дефекти (рекламации) във връзка с изпълняваните настилки, както и за претенциите на ответното дружество за претърпени вреди поради наложените неустойки по договора със „Софийска вода“ АД, в каквато връзка посочва конкретни обстоятелства и доказателства. Излага и съображения за неоснователност на възраженията на ищеца за изтекла погасителна давност на насрещните вземания. При условията на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени насрещните претенции на ответника по направеното възражение за прихващане за претърпени имуществени вреди на основание чл. 82 ЗЗД, моли възражението за прихващане да бъде уважено до размера на дължимата неустойка на основание чл. 22 от процесния договор, а именно: за сумата в размер на 10 % от стойността на възложената работа, в каквато връзка твърди, че ищецът не изпълнил точно или не изпълнил изобщо договорните си задължения по всяко едно от конкретните възлагания. В изпълнение указанията на съда, дадени с постановено по делото определение от 23.09.2021 г., ответникът с молба становище от 26.10.2021 г. допълва и конкретизира възраженията си за неоснователност на исковите претенции, както и възраженията си за прихващане. Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че в случая така предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ-ро вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съответно възраженията за прихващане – чл. 79, ал. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, същите са процесуално допустими, поради което правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд и с оглед на което постановеното решение в обжалваната му част се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното: Не е спорно между страните, а и от приетия като писмено доказателство по делото договор от 03.05.2017 г., се установява, че на тази дата между „Г. Инженеринг“ ООД като възложител и „Проджект Менаджер“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи с предмет: възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община (чл. 1, ал. 1), като относно предмета на договора (раздел І), страните уговорили, че възложителят ще възлага изпълнение на работите чрез възлагателно писмо с указание за датата, на която изпълнителят следва да има готовност за започване на строително-монтажните работи, мястото и обема на работата, което писмо следва да бъде изпратено най-малко три дни преди започване на строително-монтажните работи по съответното възлагане като изпълнителят е длъжен да потвърди възможността за изпълнение в срок от един ден (чл. 1, ал. 2). Договорното изпълнение включва всички видове работи, свързани с предмета на договора, съгласно добрата производствена практика за този вид дейност, които са необходими за окончателното завършване на работите по предмета на договора, а именно качество на извършените строително-монтажни работи, всички дейности по безопасни условия на труд и спазване на въведената временна организация на движение (чл. 2, ал. 1). Неразделна част от договора са и всички процедури и правила съгласно Техническо задание, Общи и Специфични условия на договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя и „Софийска вода“ както и приложения към него: № 2 – Процедура за фактуриране и № 7 – Последователност на процесите при проверка на протоколи и екзекутиви (СМР, приети от Технически контрол) – чл. 2, ал. 3. Относно срока на договора и сроковете за изпълнение (раздел ІІ) страните уговорили, че договорът се сключва за срока на договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя по настоящия договор и „Софийска вода“ АД и влиза в сила, считано от датата на подписването (чл. 3, ал. 1). Срокът за изпълнение на всяко отделно възлагане започва да тече от получаването на възлагателното писмо от изпълнителя, както и при наличието на подходящи метеорологични условия за изпълняването на възложените строително монтажни работи като в случай, че не са налице такива, установяването на фронт за работа става с подписването на двустранен протокол (чл. 3, ал. 2). При неблагоприятни метеорологични условия, температура на въздуха под 5 °С, наличие на валежи от дъжд или сняг, наводнени повърхности, които не позволяват извършването на възстановителни работи по пътна тротоарна настилка, срокът на изпълнение се удължава със съответния дни забава като предаването и приемането на извършените работи се извършва с приемо-предавателни протоколи и актове, подписани от представители на страните по договора, а именно: за възложителя инж. М. Г., за изпълнителя инж. И. Ц. (чл. 4). С чл. 5 са уредени хипотези, при които може да бъде удължен срока по чл. 3, ал. 2 (за изпълнение на всяко отделно възлагане). Относно стойността на договора и начина на плащане (раздел ІІІ), страните уговорили, че общата стойност на договорените видове работи ще се оформи на база реално изработени количества и въз основа на единичните цени, заложени в приложение № 1 като стойността на всяко възлагане ще се определи на база реално изпълнените видове строително-монтажни работи, остойностени по единичните цени, заложени в приложение № 1 (чл. 6, ал. 1). Единичните цени покриват всички разходи на изпълнителя за труд, материали, механизация, инструменти, транспорт, съхранение, външни организационни и управленски разходи, оказващи влияние върху възложените работи по предмета на договора (чл. 6, ал. 2). Изпълненият обем строително- монтажни работи, подлежащ на заплащане ще се отчита и заплаща въз основа на следните документи: 1. Протокол за установяване и заплащане на действително извършените видове строително-монтажни работи от началото на изпълнението – акт обр. 19, придружен с двустранно подписана, подробна количествена сметка, подписани от представители на възложителя и изпълнителя; 2. Декларация за съответствие и сертификати за качество на всички материали, вложени в строителството, които да отразяват цялото количество вложен материал в обекта – при поискване; 3. Искане за плащане (сметка обр. 22 по образец на възложителя) – чл. 7. В срок от 20 дни след получаване на протокол за установяване и заплащане на извършените видове строително- монтажни работи, но не по-късно от края на месеца, следващ месеца на изпълнение на работите, възложителят е длъжен да направи оглед на представените за приемане работи, да изготви протокол за приетата работа и в случай, че няма забележки и работите са приети от възложителя на проекта „Софийска вода“ АД да ги подпише като възложителят има право да не приеме работата при всички случаи на неточно, некачествено или забавено изпълнение (чл. 8). Възложителят заплаща извършените строително-монтажни работи в срок от 45 дни, след приемането на данъчна фактура, издадена в съответствие с условията на този договор, едновременно с дължимия ДДС като всички плащания към изпълнителя ще се извършват в български лева, чрез банков превод по конкретно посочена банкова сметка (чл. 9). При възникване на допълнителни видове работи, същите ще се изпълняват след подписване на анекс към договора, в който подробно ще са описани новите видове строително-монтажни работи, срока за изпълнение и цените за тях (чл. 10). По отношение на правата и задълженията на страните по договора (раздел ІV и V), наред с друго, е уговорено, че изпълнителят е длъжен ежедневно до 10 ч. да предоставя на възложителя писмена информация по електронна поща за всички изпълнени строително-монтажни работи през предходния ден с посочване на дата, номер на възлагателното писмо; адрес; вид настилка; квадратура, както и изпълнителят трябва да изготви своевременно отчетна документация за изпълнените работи, предмет на договора (чл. 11, ал. 3 и ал. 4). От своя страна, възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение в размера, сроковете и при условията, предвидени в договора (чл. 16). Относно гаранции и отговорност за дефекти, както и неустойки и санкции (раздел VІ и VІІ), наред с друго, страните уговорили, че изпълнителят не носи отговорност за пропадане на настилката вследствие некачествено уплътнена основа (обратен насип), направен от възложителя, при условие че след всяко отнемане на материал за полагане на съответната настилка основата бъде подготвена (трамбована) за полагане на същия (чл. 17, ал. 2). В случай, че възложителят забави плащането на дължима сума по договора, той дължи неустойка в полза на изпълнителя в размер от 0.1 % от стойността на дължимата сума за всеки работен ден закъснение, но не повече от 10 % от стойността на дължимата сума (чл. 21). От своя страна, ако изпълнителят се забави с извършването на възложените му строително-монтажни работи в срока, описан във възлагателното писмо за конкретното възлагане или не изпълни точно договорните си задължения, същият дължи неустойка в полза на възложителя в размер на 10 % от стойността на възложената работа. При неизпълнение на задължението за БЗР, изпълнителят дължи неустойка съгласно разпоредбите на т. 5.3 от Специфичните условия на договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя по настоящия договор и „Софийска вода“ АД. От събраните по делото писмени доказателства се установява и това, че са съставени и подписани от страните актове обр. 19 и фактури, както следва: протокол 56/22.12.2017 г. за извършена работа към 30.11.2017 г., въз основа на който е издадена фактура № 0155/22.12.2017 г. на стойност 27 934.82 лв. (с ДДС); протокол 57/22.12.2017 г. за извършена работа към 30.11.2017 г., въз основа на който е издадена фактура № 0156/22.12.2017 г. на стойност 5 235.44 лв. (с ДДС); протокол 58/29.01.2018 г. за извършена работа към 29.12.2017 г., въз основа на който е издадена фактура № 0158/29.01.2018 г. на стойност 22 294.91 лв. (с ДДС); протокол 59/28.02.2018 г. за извършена работа към 30.01.2018 г., въз основа на който е издадена фактура № 0159/28.02.2018 г. на стойност 7 524.07 лв. (с ДДС). Съставен е и протокол за извършени дейности от 19.11.2018 г. за приемане на извършена работа в изпълнение на професионални услуги по устна договорка от 08.11.2018 г., както следва: Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение инфраструктура за обекти за „Национална компания „Индустриални зони“, който протокол за „Проджект Менаджер“ ЕООД е подписан от И. Г., а за „Г. Инженеринг“ ООД е налице подпис, без да е посочено в документа името на представителя на това дружество. Въз основа на протокола, ищецът е издал фактура № 173/19.11.2018 г. с получател ответното дружество, с подписи на двете страни, на стойност 3 600 лв. (с ДДС) с посочено основание „Изготвяне на оферта – Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение инфраструктура за обекти за „Национална компания „Индустриални зони“. На 25.01.2017 г. между „Софийска вода“ АД като възложител и „Г. Инженеринг“ ООД като изпълнител е сключен по реда на ЗОП договор № 7231/25.01.2017 г. с предмет: извършване на доставките и услугите, предмет на обществената поръчка за: „Извършване на аварийна поддръжка, строително-ремонтни и строително-монтажни работи на около 30 % от водопроводната мрежа, на територията на Столична община“ с номер ТТ001558, съгласно одобрено от възложителя техническо финансово предложение на изпълнителя, включително и всички допълнителни предложения в хода на процедурата, направени от изпълнителя и приети от възложителя, което е неразделна част от настоящия договор. Неразделна част от договора, наред с други документи, са и 12 бр. приложения, между които приложение № 2 „Процедура за фактуриране“ и приложение № 7 „Последователност на процесите при проверка на протоколи и екзекутиви (СМР, приети от Технически контрол (инспектори УВМ)). Съгласно чл. 5 от договора, същият влиза в сила, считано от датата на подписването му и се сключва за срок от 26 месеца като възложителят може да възлага работи по договора в срок до 24 месеца, считано от датата на подписване на договора (чл. 5.1.) и в рамките на 2 месеца след изтичане на срока за възлагане по предходната точка, изпълнителят трябва да приключи възложените през срока за възлагане работи (чл. 5.2.). С писмо по имейл от 01.04.2019 г. „Г. Инженеринг“ ООД чрез инж. Р. С. уведомява „Проджект Менаджер“ ЕООД чрез управителя И. Г., че „Софийска вода“ АД е наложило санкции на ответника вследствие късно възстановени настилки, забележки по настилките, отстранени рекламации на настилки от друга фирма, санкции за късно внесен акт към „Софийска вода“ АД. В писмото се посочва, че са неустойки 1 и 2 има издадени фактури, съответно: 4 330.78 лв. с ДДС и 11 093.39 лв. с ДДС, за неустойки 3, няма издадена фактура: на стойност 7 562.15 лв. с ДДС, като общата сума на санкциите е 22 986.32 лв. с ДДС. Към писмото е приложен списък на санкциите. По делото са приети като писмени доказателства представени от ответника с отговора му на исковата молба заверени копия на документи, както следва: - фактура № 3000000651 и справка- извадка от регистрите по договора със „Софийска вода“ АД за наложени санкции, които са включени във фактурираната стойност; - фактура № 3000000633 и справка-извадка от регистрите по договора със Софийска вода АД за наложените санкции, които са включени във фактурираната стойност; - фактура № 0000000146/28.07.2017 г. за м. 06.2017 г., заедно с подробна количествена сметка и платежно нареждане за извършено плащане; - екзекутиви със забележки; - извадка от регистър на „Софийска вода“ АД за м. 01.2018 г. за наложена санкция по настилки; справка за превъзложени заявки към друг подизпълнител, вследствие на отказ от страна на „Проджект Менаджер“ ЕООД; - проформа фактура № 2000000122 от 24.06.2019 г. и фактура – оригинал № 3000000823/03.02.2021 г.; - извадка от регистрите на „Софийска вода“ АД за наложени санкции по БЗР; - проформа фактура №2000000115 от 24.04.2019 г. и фактура – оригинал № 3000000823/03.02.2021 г.; - фактури от „Г. Инженеринг“ ООД към „Софийска вода“ АД за периода на действие на договора с ищеца за изплатени санкции от ответника към „Софийска вода“ АД, с приложени към тях протоколи за вида санкции и извадки от регистъра на „Софийска вода“ АД относно вида санкция и номерата на отделните възлагания, както следва: фактура № 0288011032/24.04.2019г. (за м. май 2017г.) с протокол № 6 и извадка; фактура № ••••••••••/24.04.2019г. (за м. юни 2017г.) с протокол № 7 и извадка; фактура № 0288011034/24.04.2019г. (за м. юли 2017г.) с протокол № 8 и извадка; фактура № 0288011035/24.04.2019г. (за м. август 2017г.) с протокол № 9 и извадка; фактура № 0288011036/24.04.2019г. (за м. септември 2017г.) с протокол № 10 и извадка; фактура № 0288011037/24.04.2019г. (за м. октомври 2017г.) с протокол № 11 и извадка; фактура № 0288011038/24.04.2019г. (за м. ноември 2017г.) с протокол № 12 и извадка; фактура № 0288011039/24.04.2019г. (за м. декември 2017г.) с протокол № 13 и извадка; фактура № 0288011040/24.04.2019г. (за м. януари 2018г.) с протокол № 14 и извадка; фактура № 0288011041/24.04.2019г. (за м. януари 2018г.) с протокол № 15 и извадка; фактура № 0288011042/24.04.2019г. (за м. януари 2018г.) с протокол № 16 и извадка. Като писмени доказателства по делото са приети и представените от ответника с отговора му на допълнителната искова молба и писмено становище от 26.10.2021 г. заверени копия на документи, както следва: - фактура № 130/28.10.2016г. ведно с протокол и приложение към фактурата; - преводни нареждания по фактура № 130/28.20.2016г.- 2 броя; - фактура № 142/18.04.2017 г. ведно с протокол и приложение към фактурата; - преводно нареждане по фактура № 142/18.04.2017 г.; - фактура № 143/28.04.2017 г. ведно с протокол и приложение към фактурата; - преводно нареждане по фактура № 143/28.04.2017 г.; - договор № 5957 от 20.09.2013 г. между консорциум „Аква инженеринг“ ДЗЗД и „Софийска вода“ АД; - издадени от „Софийска вода“ АД фактура № 0288008751/26.06.2017 г. с протокол № 44; фактура № 0288009146/11.10.2017 г. с протокол № 2; фактура № 0288009793/30.04.2018 г. с протокол № 3 и фактура № 02880011245/24.06.2019 г.; - електронна кореспонденция - 6 бр.; - писмо по електронна поща от 18.09.2018 г. за съгласие от страна на „Проджект Менаджер“ ЕООД за санкции; - възлагателни писма с приложения към тях, изпратени по електронна поща на 02.01.2018 г., на 19.01.2018 г., на 12.02.2018 г. и на 15.03.2018 г.; - извлечения от регистрите на „Софийска вода“ АД за м. май 2017 г., м. юни 2017 г., м. юли 2017 г., м. август 2017 г., м. ноември 2017 г. относно наложени неустойки поради неспазени условия на БЗР; - електронна кореспонденция относно възлагането на СМР и отправени рекламации и относно наложени неустойки поради забава за отчитане на изпълнените СМР; - фактура № 3000001973/08.05.2018 г. с КСС за м. февруари 2018 г. и фактура № 3000001988/14.06.2018 г. с КСС за м. март 2018 г. относно изпълнени от „Гарантстрой Комплект“ АД СМР. Като писмени доказателства по делото са приети и представени имейли от ищеца със становището му от 19.10.2021 г. По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитани Р. С. С., доведена от ответника и И. С. Г., доведен от ищеца. Свидетелката Р. С., твърди, че се занимавала с изготвяне на актове към „Софийска вода“ АД. Представител на това дружество присъствал при изпълняване на възложения ремонт включително и на обратния насип и приемал тези работи, които впоследствие оставали скрити. Контролът за срочно изпълнение се осъществявал от „Софийска вода“ АД. При постъпил отчет за възстановени настилки служители на ответника изпращали получения от ищеца отчет към „Софийска вода“ АД и изпращали на електронния адрес евентуално получени забележки за качество на изпълнението или наложени неустойки. Ответникът оставял обектите до кота съществуващ асфалт, за да може безпрепятствено да се движат коли, а ищецът трябвало да отнеме част от обратния насип до съответната дебелина, каквато изисква конкретния тип път, за да бъде възстановен асфалтът. Екипите на ответника определяли площта, която трябва да бъде асфалтирана. Страните имали много спорове относно възстановената квадратура, която била различна от подадената от ответника, което налагало измерване на кръпката и заснемане на резултатите. Ответникът определял подлежащата на асфалтиране площ, а площта, която „Софийска вода“ АД плащала и признавала била фиксирана. В случай на наложено разрушаване в повече на ищеца била заплащана подадената квадратура и разликата оставала за сметка на ответника. Свидетелят И. Г. твърди, че заданията от ищеца били получавани по електронната поща. Кръпките били правени с трошен камък до ниво старата асфалтова настилка и за да положат асфалтовата настилка се налагало да отнемат част от трошения камък съобразно типа на пътя. След отнемане на камъка слагали асфалтовата смес, покривали, уплътнявали и обкантвали от четирите страни. Когато отивали на място виждали площта да е по-голяма от посочената в заданието и с оглед предписанията на техническата спецификация възстановявали цялата площ. Ежедневно по електронен път отчитали към ответника изпълнените работи като добавяли информация в получаваните от него електронни таблици и отразявали реално обработената площ. В края на месеца правели т.нар. актуване на изпълненото и обобщавали всички изпълнени кръпки за съответния месец е всичките им подробности. Изпращали на ответника за проверка, която ответникът осъществявал в порядъка на две седмици и след като получат отговор по телефона, че няма забележки, до края на месеца ищецът пускал фактура към ответника. В един момент ответникът отказал да приеме площ извън заданието и да приемат акта. Започнали спорове, което наложило да се приеме вариант с посочване на безспорното, а останалата квадратура да бъде доуточнено по какъв начин ще бъде платена. След известно време получили съгласие да пуснат втори акт, което и направили - вторият акт отразявал невключеното количество работа в първия акт. Всеки си уплътнявал това, което изпълнявал. Трошенокаменната основа и обратния насип бил изпълняван от ответника и служителите на ищеца се доверявали на това, което са направили служителите на ответника. Ищецът уплътнявал положената смес с виброплоча при по-малките площи и дебелини и валяк при по-големите площи. На свидетеля е известно, че „Софийска вода“ АД връщали забележка „пропаднала настилка“ включително и година по-късно. Информацията получавали чрез ответника. При налични условия за изпълнение ищецът съобразявал определените срокове като най-късият бил 3, а най-дългият - 5 работни дни, освен когато времето не било подходящо за изпълнение. През зимните периоди нямало как да изпълняват работата в срок, тъй като техническата спецификация не позволявала изпълнение с топли смеси. Случвало се да отказват изпълнение в посочен период, който е неподходящ за изпълнение на настилка - няма откъде да вземат асфалтова смес, защото през зимата асфалтовите бази не работят и поради риск да бъде компрометирано качеството на изпълнената настилка. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. Д.. Съгласно заключението общата стойност на неустойките, наложени на „Г. Инженеринг“ ООД от „Софийска вода“ АД по договор № 7231/25.01.2017 г. и договор № 5957/20.09.2013 г. по отношение на изпълнените от „Проджект менажер” ЕООД работи по възстановяване на пътни настилки в периода от м. септември 2016 г. до м. март 2018 г. е дадена в табличен вид в общ размер на 63 137.72 лв. (с ДДС) по фактури и протоколи, както следва: фактура № 0288011032/24.04.2019 г. (за м. май 2017 г.) с протокол № 6; фактура № ••••••••••/24.04.2019 г. (за м. юни 2017 г.) с протокол № 7; фактура № 0288011034/24.04.2019 г. (за м. юли 2017 г.) с протокол № 8; фактура № 0288011035/24.04.2019г. (за м. август 2017 г.) с протокол № 9; фактура № 0288011036/24.04.2019г. (за м. септември 2017 г.) с протокол № 10; фактура № 0288011037/24.04.2019 г. (за м. октомври 2017 г.) с протокол № 11; фактура № 0288011038/24.04.2019 г. (за м. ноември 2017 г.) с протокол № 12; фактура № 0288011039/24.04.2019 г. (за м. декември 2017 г.) с протокол № 13; фактура № 0288011040/24.04.2019 г. (за м. януари 2018 г.) с протокол № 14; фактура № 0288011041/24.04.2019 г. (за м. януари 2018 г.) с протокол № 15; фактура № 0288011042/24.04.2019 г. (за м. януари 2018 г.) с протокол № 16; фактура № 0288008751/26.06.2017 г. с протокол № 44; фактура № 0288009146/11.10.2017 г. с протокол № 2; фактура № 0288009793/30.04.2018 г. с протокол № 3. Тази сума включва следните видове неустойки, съгласно протоколите, приложени към изброените фактури: - Неспазени срокове за работа, съгл. т. 5.2.1. от раздел В „Специфични условия на договора” - 7445, 34 лв. без ДДС; - Неспазени срокове за възстановяване, съгл. т. 5.2.2. от раздел В „Специфични условия на договора” 18182, 01 лв. без ДДС; - Неспазени изисквания за безопасни за здравето работи (БРЗ), съгл. т. 5.3. от раздел В „Специфични условия на договора” - 23800, 00 лв. без ДДС; - Неспазени изисквания за отчетност, съгл. т. 5.4.1. от раздел В „Специфични условия на договора” - 250, 00 лв. без ДДС; - Неспазени изисквания за отчетност, съгл. т. 5.4.2. от раздел В „Специфични условия на договора” - 150, 00 лв. без ДДС; - Неспазени технически изисквания, съгл. т. 5.6. от раздел В „Специфични условия на договора” - 200, 00 лв. без ДДС; - Неспазени технически изисквания, съгл. т. 5.7. от раздел В „Специфични условия на договора” - 1500, 00 лв. без ДДС; - Неспазени изисквания за алтернативно водоснабдяване, съгл. т. 5.9. от раздел В „Специфични условия на договора” - 487, 42 лв. без ДДС; - Неспазена продължителност на планираното спиране, съгл. т. 5.10. от раздел В „Специфични условия на договора” - 600, 00 лв. без ДДС; Във фактурите на „Софийска вода” АД описаният предмет е кратък „Неустойки по дог. 7231/25.01.2017 г”. Към фактурите са приложени протоколи, които детайлизират стойността на фактурата по видове неустойки и „Регистър на изпълнение на дог. № 7231/25.01.2017 г.” Приложените протоколи са издадени и подписани само от специалисти от Софийска вода АД, докато „Регистър на изпълнение на дог. № 7231/25.01.2017 г.” е подписан от представител на възложителя и изпълнителя. Към някои фактури приложение № 6 липсва, докато при други е разместено, поставено при друга, вместо при правилната фактура. Според имейл от 01 април 2019 г., издаден от инж. Р. С., относно наложени санкции на ответника „Г. инженеринг” ООД от „Софийска вода” АД са издадени фактури за сумите 4 330, 78 лв. с ДДС и 11 093, 39 лв. с ДДС. Към приложенията по делото фактури от Софийска вода АД с посочените стойности не са представени. За стойностите 4 330, 78 лв. с ДДС и 11 093, 39 лв. с ДДС „Г. инженеринг” ООД е предявило вземания от ищеца, поради забава в изпълнението на възстановяване на настилки, вследствие претърпени аварии, като е издал: 1) фактура № 3000000633 от 15.03.2018 г. на стойност 4 330, 78 лв. с ДДС с наименование: - „Префактуриране санкции по договор за м.02.2017 г.” - 1840, 99 лв., приложен е опис по възлагателни писма - 888535; 888444; 888707; 888734; 888847; 888840; 889378; 889213; 889840; 889852; 889286; 889878; - Префактуриране санкции по договор за м.03.2017 г. - 931, 66 лв., приложен е опис по възлагателни писма - 884419; 886353; 887719; 887813; 887909; 887899; - Префактуриране санкции по договор за м.09.2016 г. - 836, 33 лв. приложен е опис по възлагателни писма - 870832; 872445; 866871; 872241; 872976. Към фактурата е приложен опис с наименование „Санкции по договор „Г. инженеринг” ЕООД - Софийска вода АД за неизпълнени настилки с срок”. За февруари 2017 г., за март 2017 и за септември 2016 г.”, който не е подписан от съставителя. Описът съдържа следните колони: Номер на възлаганията на работата. Дата на възстановяване, Дата на работа, Тип настилка, Адрес, Зона, Приоритет, Дата на възстановяване по договор, Забележка, Неустойки наложени от „Софийска вода” АД. 2) фактура № 3000000651 от 07.08.2018 г. на стойност 11 093, 39 лв. с ДДС с наименование „Префактуриране санкции, съгласно приложен опис”. Към фактурата е приложено приложение „Предявени санкции към Проджект менаджер” ЕООД, което съдържа следните колони: Номер на възлаганията на работата, Дата на възстановяване, Дата на работа, Адрес, Дата на възстановяване по договор, Стойността на неустойката, Възстановена от (не е вписана фирмата, която е работила), забележка - само срещу възлагания 910067 на стойност 170, 93 лв., 911468 на стойност 305, 24 лв. е записана „Върната със забележка”; възлагане № 914963 - 50, 00 лв. „Необкантена”, възлагане № 919071 - 50, 00 лв. Необнакантена настилка; Възложени за възлагане от други фирми № 922175- 145, 51 лв., 923729-162, 84 лв., 923862-17, 33 лв., 924147-270, 23 лв., 924099-249, 44 лв., 924397-45, 05 лв., 924306-78, 25 лв., 922351-475, 20 лв. (липсва текст). Възлагания предоставени на други фирми според рекламации: възлагане № 922198 поради рекламация № 910595, възлагане 922351 поради рекламация № 916168, възлагане 925156 поради рекламация № 856576, възлагане № 926657 поради рекламация № 761780, възлагане № 927222 поради рекламация № 879659, възлагане 931996 поради рекламация № 908335. Посоченото приложение към фактурата не е подписано от съставителя. Погасяването на задълженията на „Г. инженеринг” ООД към „Софийска вода“ АД за наложените неустойки се извършва чрез прихващане от „Софийска вода“ АД. При заплащането на фактурите за изпълнените строително-монтажни работи, издадени от ответника „Софийска вода“ АД приспада стойността на неустойките и заплаща нетната стойност между сумата от предявените фактури за изплащане на СМР и наложените неустойки. Вещото лице е прегледало счетоводен регистър „Хронология сметка 401 Доставчици, Софийска вода АД за период 16.02.2017 г. до 31.12.2019 г., платежни нареждания от 06.06.2019 г. и 30.11.2017 г. от Софийска вода за платена сума, която е разлика между суми по фактури за изпълнени СМР и дължими неустойки от „Г. инженеринг” ООД както и банково извлечение от 05.07.2018 г. Общата стойност на неустойките, наложени на „Г. Инженеринг” ООД от „Софийска вода” АД поради забава в изпълнението на пътните настилки за периода от м. септември 2016 г. до м. март 2018 г. е дадена в табличен вид в общ размер на 25 627.35 лв. по фактури и протоколи, както следва: фактура № 0288011032/24.04.2019 г. (за м. май 2017 г.) с протокол № 6; фактура № ••••••••••/24.04.2019 г. (за м. юни 2017 г.) с протокол № 7; фактура № 0288011034/24.04.2019 г. (за м. юли 2017 г.) с протокол № 8; фактура № 0288011035/24.04.2019г. (за м. август 2017 г.) с протокол № 9; фактура № 0288011036/24.04.2019г. (за м. септември 2017 г.) с протокол № 10; фактура № 0288011037/24.04.2019 г. (за м. октомври 2017 г.) с протокол № 11; фактура № 0288011038/24.04.2019 г. (за м. ноември 2017 г.) с протокол № 12; фактура № 0288011039/24.04.2019 г. (за м. декември 2017 г.) с протокол № 13; фактура № 0288011040/24.04.2019 г. (за м. януари 2018 г.) с протокол № 14; фактура № 0288011041/24.04.2019 г. (за м. януари 2018 г.) с протокол № 15; фактура № 0288011042/24.04.2019 г. (за м. януари 2018 г.) с протокол № 16; фактура № 0288008751/26.06.2017 г. с протокол № 44; фактура № 0288009146/11.10.2017 г. с протокол № 2; фактура № 0288009793/30.04.2018 г. с протокол № 3. Общата стойност на така наложените неустойки поради забава в изпълнението се формира от сумите: 7 445, 34 лв. без ДДС за неспазени срокове за работа, съгл. т. 5.2.1. от раздел В „Специфични условия на договора” и 18 182, 01 лв. без ДДС за неспазени срокове за възстановяване, съгл. т. 5.2.2. от раздел В „Специфични условия на договора”. Общата стойност на неустойките, наложени на „Г. Инженеринг” ООД от „Софийска вода” АД поради неизпълнението на задълженията за безопасност и здраве на работа е дадена в табличен вид по фактурите и протоколите, посочени в горния абзац и е в общ размер на 15 700 лв. по договор № 7231/25.01.2017г. и в общ размер на 8 100 лв. по договор № 5957/2013г. Стойността на неустойките, наложени на „Г. инженеринг” ООД от „Софийска вода” АД поради забава в изпълнението на пътните настилки в периода от м. януари 2018 г. до м. март 2018 г. включително, възложени за изпълнение на „Проджект менажер” ЕООД, съгласно представените в отговора на исковата молба възлагателни писма от 02.01.2018 г., 19.01.2018 г., 12.02.2018 г. и 15.03.2018 г. е дадена в табличен вид и е в размер на 760, 55 лв. за неспазени срокове за работа, съгл. т. 5.2.1. от раздел В „Специфични условия на договора” и 2 629, 86 лв. за неспазени срокове за възстановяване, съгл. т. 5.2.2. от раздел В „Специфични условия на договора”. Възложените за изпълнение на „Проджект менажер” ЕООД, строително-монтажни работи съгласно посочените възлагателни писма са превъзложени на друг подизпълнител. Въз основа на превъзложената работа изпълнена по възлаганията от другия подизпълнител са наложени санкции на ищеца. Издадена е фактура № 3000000824 от 03.02.2021 г. на стойност 35 881, 37 лв. без ДДС и 43 057, 64 лв. с ДДС, в която като основание за издаване е посочен текст „Удържани суми за възложени за изпълнение от трето лице настилки, съгласно приложен опис и проформа фактура № 2000000122/24.06.2019 г.”. Описът е съставен и подписан от инж. Р. С. и се отнася за извършена работа от м. януари 2018 г. до м. март 2018 г. с наименование: „Настилки, първоначално възложени на „Проджект Менаджер“ ЕООД, превъзложени за изпълнение от друга фирма, в който са описани номерата на възлагане, дата на възстановяване, дата на работа, тип настилка, квадратура, адрес на изпълнение, приоритет, дата на възстановяване по договор, забележка (закъсняла) и стойността на неустойката. Според организацията на счетоводните записвания в представения счетоводен регистър от „Г. инженеринг” ООД на сметка Доставчици, отнасящ се само за „Софийска вода” АД не може да се проследят санкциите наложени от „Софийска вода” АД в резултат на забава в сроковете на изпълнение за периода на договор № 7321/25.01.2017 г., в т.ч. и м. януари 2018 г. до м. март 2018 г. Получените фактури за неустойки са осчетоводявани със сумата, посочена във фактурата по сметка 609 Други разходи, с аналитична сметка „Неустойки”. Стойността на осчетоводените неустойки не е разшифрована по видове неустойки, например: за забава на изпълнението, за неспазване на БЗР, за неспазване на техническите изисквания. В предоставения му счетоводен регистър вещото лице не е установило счетоводен запис за неустойка в размер на 35 881, 37 лв. без ДДС, наложен на ответника от „Софийска вода” АД, като вещото лице уточнява, че предоставеният счетоводен регистър „Хронологична ведомост аналитична” обхваща записите от 16.02.2017 г. до 31.12.2019 г. Във връзка с възлагателните писма от 02.01.2018 г., 19.01.2018 г., 12.02.2018 г. и 15.03.2018 г., относно възстановяване на настилки, които първоначално са възложени на „Проджект Менаджер“ ЕООД и впоследствие са превъзложени за изпълнение от друг подизпълнител „Гарантстрой Комплект“ АД, който е издал три фактури както следва: 1) Фактура № 3000001973/08.05.2018 г. – 27 530, 48 лв. без ДДС и 33 036, 58 лв., с ДДС, отнасяща се за период - м. февруари 2018 г. и обхващаща 85 възлагания; 2) Фактура № 3000001988/148.06.2018 г. – 23 250, 90 лв. без ДДС и 27 901, 08 лв. с ДДС, отнасяща се за период - м. март 2018 г. и обхващаща 103 възлагания; 3) Фактура № 3000002001/25.07.2018 г. – 24 509, 40 лв. без ДДС и 29 411, 29 лв., с ДДС, отнасяща се за период - м. април 2018 г. В трите фактури са включени възлагания за отстраняване на рекламации вследствие неточно изпълнени настилки от „Проджект менаджер” ЕООД със следите номера: 922198, 925156, 926657, 927222, 931996. В допълнително представеното от вещото лице заключение се посочва в табличен вид стойността на заплатените от ответника „Г. инженеринг” ООД работи в полза на другия изпълнител „Гарантстрой комплект”АД за отстраняване на рекламации/недостатъци вследствие некачествено изпълнени настилки от „Проджект Менаджер“ ЕООД по възлагания с номера: 922198, 922351, 925156, 926657, 927222, 931996. По отношение на въпроси 7, 8 и 9 от експертизата, вещото лице посочва обстоятелства, поради които не може да определи точно и вярно стойността на дължимите неустойки за забава, съгласно чл. 3.2, раздел В „Специфични условия” на договор № 7231/25.01.2017 г. със „Софийска вода” АД в случаите на превъзлагане на трето лице на възложените работи, съгласно възлагателни писма от 02.01.2018 г., 19.01.2018 г., 12.02.2018 г. и 15.03.2018 г.; както и не може да определи стойността на заплатените от „Софийска вода” АД към „Г. инженеринг” ООД строително- монтажните работи за изпълнените от „Проджект менажер” ЕООД работи, съгласно акт образец 19 (протокол № 57/22.12.2017 г., към ДФ № 156/22.12.2017 г. и Протокол № 50 от 27.07.2017 г.); а така също и не може да определи коректно стойността на дължимата неустойка съгласно чл. 22 от договора между страните. Издадените от ищеца фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. са надлежно осчетоводени от него, начислен е ДДС по тях и са включени в изготвените справки-декларации по чл. 125 ЗДДС. В счетоводството на ответника фактури № 155/ 22.12.2017 г. и № 156/ 22.12.2017 г. са отразени в дневника за покупки и справката-декларация по ЗДДС за данъчния период - м. декември 2017 г.; фактура № 158/ 29.01.2018 г. е вписана в дневника за покупки и справката- декларация по ЗДДС за данъчния период - м. януари 2018 г.; фактура № 159/ 28.02.2018 г. е вписана в дневника за покупки и справката-декларация по ЗДДС за данъчния период - м. февруари 2018 г. За изброените фактури са направени счетоводни записи в счетоводния регистър на сметка 401 Доставчици, за съответните години. Фактурираните СМР са осчетоводени като разход за дейността на ответника, ползван е начисленият във фактурите данък добавена стойност като данъчен кредит. За трите последователни данъчни периода ответникът е упражнил правото на данъчен кредит по тези доставки. Ползваният данъчен кредит е участвал в определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 ЗДДС. В допълнително представеното от вещото лице заключение се посочва, че представените от ответника с отговора на исковата молба данъчни фактури относно начислените санкции/неустойки към „Проджект Менаджер” ООД са осчетоводени и отразени в счетоводните му регистри. Ответникът е направил счетоводни записвания за издадените от него проформи фактури, като е отразил вземане от друг дебитор и е признал приход през 2019 г. С издадените фактури в оригинал през 2021 г. със стойности равни на вече издадените проформи относно предявените санкции/неустойки е закрил разчета на вземане от друг дебитор и е оформил вземане от клиенти. От своя страна, ищецът не е осчетоводил и отразил в счетоводните си регистри издадените фактури в оригинал от ответника „Г. инженеринг” ООД относно начислените санкции/ неустойки срещу него. Платените от ответника възнаграждения в полза на ищеца по процесния договор от 03.05.2017 г. по издадени от „Проджект Менаджер“ ЕООД фактури са посочени в табличен вид и са в общ размер на 292 366.98 лв. с ДДС, като не са налице плащания по фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. В съдебно заседание на 06.07.2022 г. вещото лице Д. пояснява и допълва, че е запозната с документите, включени в материалите по делото и фактурите, които са фактурирани от „Софийска вода“ „Г. Инженеринг“ ООД, като това са префактурирани на подизпълнителя по договора, в случая „Проджект Менаджер“. Неустойката е определена въз основа на протоколи. Има фактури, които са издадени от „Софийска вода“ към „Г.“, които се придружават от един протокол, където сумата вътре е детайлизирана, а сумата във фактурата е обща. Посочената сума е изцяло начислената неустойка. Няма информация, която да позволи да се разграничи неустойката по съответните възлагателни номера. Приложените протоколи не съдържат възлагания за конкретния вид работа, те съдържат неспазени безопасни и здравословни условия на труд, за неспазени срокове за изпълнение, за неточно изпълнени работи, но никъде не са записани по кои възлагания за конкретна работа се отнасят. Към всяко от фактурите има регистър относно информация за конкретните номера възлагания и наложени неустойки, подписан от представител на „Софийска вода“ и на „Г. Инженеринг“. Тези регистри, които са приложени подкрепят протокола, който отпред е обобщаваща стойност, но в регистъра няма никакви стойности. Например, ако има закъснение по определени възлагания се записва броя на възлаганията, но като номер не се записва. Не може да се свърже конкретно възлагане с конкретен размер на неустойката. Има и несъответствие върху стойностите, отразени в таблица, която е без наименование и не съдържа никакви подписи. Първичен документ в случая е фактурата и счетоводството е осчетоводявало фактурата. Самите протоколи не са осчетоводявани. В счетоводството липсват данни за детайлизираните според протоколите пера, или основанието за неустойка, отразено е единствено общата сума. Таблицата може да се ползва като подкрепящо доказателство на основния документ, в тях има разминаване в данните. Таблиците не са приложени към всички протоколи, а към част от тях, но таблицата не подкрепя разграничените според протокола неустойки. Начислените неустойки са погасени чрез прихващане, които суми са приспаднати от фактурираните като извършени услуги. По отношение на фактура № 156 от 22.12.2017 г. – дали тази фактура е била платена от „Софийска вода“, от счетоводството на „Г. Инженеринг“ ООД обяснили, че те не могат да обвържат фактурите, които имат при тях с това, което фактурира към „Софийска вода“ и за това не могат да потвърдят дали тази фактура е платена или е неплатена. „Г. Инженеринг“ не поддържа счетоводна информация каква част от дейностите са извършвали със собствени сили и каква с възлагане. Проформа фактура съдържа реквизити на оригиналната фактура. Проформа фактура има значение на известие за плащане, информира другата страна какво трябва да плати. Проформа фактура не е основание за счетоводен запис. По отношение на стандарт 18, който касае и приходите от неустойки, когато страната, която е изпълнила всички условия и според условията на договора трябва да получи определена сума като санкция на неизправната страна, тя би следвало да си начисли с вътрешен документ - счетоводна справка приход, който очаква, но двете страни трябва да са стигнали до споразумение, че тези суми се дължат. Предпоставка за осчетоводяване на неустойки е съгласие и на двете страни. Предпоставка за осчетоводяване на неустойка като приход е и присъдено със съдебно решение. Възможно е да се издаде фактура по ДДС и за неустойка, но не е задължително. По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. П., съгласно която пропадането на настилката, предмет на възлагане по договор за възлагане на строително-монтажни работи от 03.05.2017 г. за възстановяване на пътни настилки и възлагания с номера 922198, 922351, 926657, 927222 и 931996 се дължи на некачествено уплътнена основа/обратен насип. Утвърдена практика за проверка на качеството на направения обратен насип е взимане на проби след направата на насипа. Проби на уплътнена основа се правят съгласно техническата спецификация на обекта или по искане на възложителя. Пробите следва да бъдат направени на ниво на уплътнената основа преди полагане на асфалтова настилка. Полагане на асфалтова настилка се изпълнява след положителния резултат от пробите и след приемане на обратния насип от възложителя. Представената документация не съдържа протоколи от направени проби, от които да е видно какво е качеството на основата върху която се полага асфалтовата настилка. В съдебно заседание на 06.07.2022 г. вещото лице пояснява и допълва, че е запознат с техническата документация, която е между „Г. Инженеринг“ и „Софийска вода“ и спецификата на договора. Пробите за уплътняване на обратния насип се извършват съгласно изисквания на възложителя. С тези проби се установява дали обратният насип е уплътнен достатъчно или не. Ако няма такова изискване на възложителя могат и да не се правят такива проби. Поради факта, че авариите на „Софийска вода“ се изпълняват първо трошенокаменна настилка до ниво настилка и така се оставят неопределено време, което е неправилно и противоречиво на всичко. След това изпълнителят на асфалтовата настилка е необходимо да отнеме чест от трошенокаменната настилка, за да може да се получи настилка на ниво, която е на ниво асфалт. При това отнемане е възможно да се наруши вече уплътнената трошенокаменна настилка. Времето, през което остава така открит обектът даже действа положително върху обратния насип, защото минаващото движение допълнително уплътнява настилката, но самата практика да се оставят авариите трошенокаменна настилка продължително време създава неудобства и създава предпоставки за ПТП. Когато се възстановяват настилки по аварии, настилките се възстановят съгласно съществуващата вече настилка. При изкопа се вижда какви са пластовете и каква е дебелината, която отговаря на класа на улицата и на движението, което ще преминава върху него в зависимост колко е натоварено и какво е движението. Когато се възстановява асфалтовата настилка, тя се възстановява с дебелина, която е била съществуваща. Много често има долен пласт асфалт, който е 6 или 10 см. и горен пласт асфалт, който е 4 см. В практиката асфалтовата настилка е с обща дебелина между 10 и 15 см. Асфалтовата настилка трябва да е на ниво на околната част и като дебелина трябва да е същата, съответстваща на тази, която е била. Тя се определя съгласно околната. При изрязване на участъка, той се изрязва вертикално и се вижда какви са пластовете асфалт и те трябва да се възстановят същите. Това е в диапазона 10 - 15 см., при по-натоварени улици е някъде до 20 см. Минимумът за обратен насип или за земно легло на улици или път е 40 см., два пласта по 20 см. В много случаи, в зависимост от проекта и в зависимост от натоварването може да е 50 - 60 см. и повече. Тук говорим само за пътното тяло, а когато се прави изкоп за ремонт за водопровод, водопроводът се намира съответно на 80 или 100 см., така че трябва да се достигне до него и трябва да се изкопаят тези 100 см. и да се възстановят. Пътното тяло представлява уплътнен трошен камък на пластове и различи пластове асфалт. Под това пътно тяло е вече земната основа, под която се поставя водопровода, който е на 80 до 100 см. още по-надолу. Обратният насип, който е върху водопровода, също е от трошен камък. При отстраняване цялото това пространство трябва да се попълни с трошен камък. В настоящото въззивно производство е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. С. – З. като съгласно заключението, дължимите неустойки за забава, в случай че се приложи чл. 3.2. раздел В „Специфичните условия“ на договор № 7231/25.01.2017 г. със „Софийска вода“ АД е на обща стойност 1 661, 50 лева без ДДС или 1 993, 80 лева с ДДС. Същата се формира от превъзложени и изпълнени строително-монтажни работи от „Гарантстрой Комплект“ АД по задания включени във възлагателните писма от 02.01.2018 г., 19.01.2018 г., 12.02.2018 г. и 15.03.2018 г. с №922198, №924147, №928687, №928365, №928621, №928586 и №922175, общо 7 задания. За останалите 33 бр. задания, описани във възлагателните писма не са предоставени документи, удостоверяващи изпълнение от трето лице. С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ-ро вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 62 989.24 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор от 03.05.2017 г. съгласно фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г.: За да бъде уважен иска е необходимо ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните факти: 1) съществуването на твърдяното от него правоотношение по договора за изработка; 2) изпълнение на задължението му за извършване на възложената работа; 3) предаване на изработеното и съответно на него получаването/приемането му от възложителя (поръчващия). В случая, по делото е установено, което и не е спорно между страните, наличието на валидно облигационно правоотношение между тях, възникнало въз основа на сключения помежду им договор от 03.05.2017 г. за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи с предмет: възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община (чл. 1, ал. 1), съответно ищецът „Проджект Менаджер“ ЕООД като изпълнител, а ответникът „Г. Инженеринг“ ООД като възложител. Спорни въпроси се явяват, в контекста на претендираното от ищеца заплащане на възнаграждения по договора въз основа на цитираните по-горе 4 бр. фактури, дали същият в качеството му на изпълнител е осъществил възложената му работа в съответствие със заложения в договора обхват, съответно дали последната е приета от ответника-възложител. В тази връзка ищецът обосновава исковата си претенция с така издадените от него 4 бр. двустранно подписани фактури, осчетоводени и от двете страни като ответното дружество е ползвало по тях данъчен кредит, след като ги е включило в дневника си за покупки за съответните периоди и в справките- декларации по ЗДДС; с двустранно подписаните протоколи акт обр. 19 и приложенията към тях, въз основа на които са издадени фактурите. От своя страна, ответникът отрича да дължи плащане по тези фактури като твърди, че възложената по тях работа не е изпълнена и не е приета от възложителя съобразно клаузите по договора (чл. 7 и чл. 8) в каквато и връзка оспорва съставените протоколи акт обр. 19 и подробна количествена сметка по фактура № 156/22.12.2017 г., която касаела само и единствено дейности, които били изпълнение през м. 06.2017 г., които били отчетени, приети и разплатени изцяло по предходна фактура № 146/28.07.2017 г., респективно тези дейности били актувани повторно и искането за плащане се явявало изцяло неоснователно. При разрешаване на спорните въпроси, настоящият съдебен състав съобразява, че по договор за изработка, какъвто е процесния, основни задължения на възложителя, наред със задължението му да заплати уговореното възнаграждение, са тези да приеме работата и респективно да уведоми за недостатъци (лошо/некачествено изпълнение) – чл. 264 и чл. 265 ЗЗД. Въпросът за приемането на работата от страна на възложителя е от съществено значение с оглед последиците от това действие, изразяващи се в разместване на правото на собствеността и риска от погиване на вещта (от изпълнителя към възложителя), изискуемост на възнаграждението на изпълнителя и поставянето на начало на срока за предявяване на недостатъци. Съгласно константната практика на ВКС (решения: № 231/13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г., II т. о.; № 1661/06.12.99 г. по гр. д. № 972/99 г., V г о.; № 231/13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г., II т. о.; № 121/27.09.2013 г. по търг. д. № 621/2012 г., I т. о. на ВКС и др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му, което правно действие може да бъде изразено както чрез изрично изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора, но така и чрез мълчаливо такова, изразено с такива конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В настоящия случай, освен законовата регламентация относно приемането на работата от възложителя, следва да се има предвид, че страните по договора изрично са уговорили, в контекста на възникване основанието и начина на плащане, как следва да бъде извършено това приемане. Така, чл. 7, ал. 1 от договора изрично предвижда, че изпълненият обем строително-монтажни работи, подлежащ на заплащане ще се отчита и заплаща въз основа на следните документи: 1. Протокол за установяване и заплащане на действително извършените видове строително- монтажни работи от началото на изпълнението – акт обр. 19, придружен с двустранно подписана, подробна количествена сметка, подписани от представители на възложителя и изпълнителя; 2. Декларация за съответствие и сертификати за качество на всички материали, вложени в строителството, които да отразяват цялото количество вложен материал в обекта – при поискване; 3. Искане за плащане (сметка обр. 22 по образец на възложителя). Клаузата пък по чл. 8 предвижда, че в срок от 20 дни след получаване на протокол за установяване и заплащане на извършените видове строително-монтажни работи, но не по-късно от края на месеца, следващ месеца на изпълнение на работите, възложителят е длъжен да направи оглед на представените за приемане работи, да изготви протокол за приетата работа и в случай, че няма забележки и работите са приети от възложителя на проекта „Софийска вода“ АД да ги подпише като възложителят има право да не приеме работата при всички случаи на неточно, некачествено или забавено изпълнение. Следователно, за заплащане от страна на възложителя на изпълнени от изпълнителя строително-монтажни работи следва да бъде осъществен така уговорения от страните фактически състав, изискващ в условията на кумулативност настъпването на горепосочените обстоятелства, което в случая не е установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване. По делото не са представени доказателства относно надлежното отчитане на работите при условията на чл. 7 от договора, а именно: подробна количествена сметка, подписана от представители на двете страни, декларации за съответствие и сертификати за качеството на вложените материали, сметка образец 22. Също така не е установено да са се осъществили условията по чл. 8 от договора – извършване на оглед на представените за приемане работи и изготвяне на протокол за това, най-вече изискването, за да се приеме работата по процесния договор, да няма забележки и работите да са приети от възложителя на проекта „Софийска вода“ АД. В тази връзка следва да се отбележи, че това изискване е съществено, доколкото е обусловено от връзката на процесния договор със сключения по реда на ЗОП между ответното дружество и „Софийска вода“ АД договор № 7231/25.01.2017 г. с предмет: „Извършване на аварийна поддръжка, строително-ремонтни и строително-монтажни работи на около 30 % от водопроводната мрежа, на територията на Столична община“. Видно от уговореното по процесния договор, ищецът се е съгласил да извършва „възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община“, т.е. като подизпълнител на ответника, в какъвто смисъл са клаузите по процесния договор, че неразделна част от него са и всички процедури и правила съгласно Техническо задание, Общите и Специфични условия на договор № 7231/25.01.2017г. между възложителя и „Софийска вода“ АД - чл. 2, ал. 3; че договорът се сключва за срока на договора със „Софийска вода“ АД – чл. 3.1; че отчитаните по договора работи следва да бъдат приемани от „Софийска вода“ АД - чл. 8; че изпълнителят се задължава да извърши всички работи качествено и в определените от договора и възлагателните писма срокове, спазвайки договорните условия и приложенията към него - чл.11, ал. 1; че при неизпълнение на задълженията за безопасност и здраве, изпълнителят дължи неустойка съгласно разпоредбите на т. 5.3 от Специфичните условия на договор № 7231/25.01.2017г. със „Софийска вода“ АД - чл. 23. Поради това, макар и така издадените от ищеца 4 бр. фактури да са осчетоводени от ответника, което се явява извънсъдебно признание за приемане на работата и дължимост на плащането, но същото обаче следва да бъде преценявано с оглед всички доказателства по делото и установени други обстоятелства, то тези фактури не са основание за плащане на сумите по тях, доколкото не са издадени в съответствие с условията на договора, каквото е изискването по чл. 9 от същия. Отделно от това, по отношение на претендираната за плащане сума по фактура № 156/22.12.2017 г. и съответно протокол № 57 от 22.12.2017 г., тази претенция е неоснователна и поради това, че видно от приложението към протокола и представените от ответника фактура № 146/28.07.2017 г., протокол № 50 от 28.07.2017 г. и приложението към него, се касае за строително- монтажни работи, които са били извършени в предходен период – м. юни 2017 г., и вече заплатени на ищеца, съгласно заключението на вещото лице по отговора му на въпрос 13 от съдебно-счетоводната експертиза. Поради това и не може да се приеме, че са извършени допълни строително-монтажни работи, които са останали незпалатени от страна на ответника, още повече, че не е налице и условието за това съгласно клаузата по чл. 10 от процесния договор, съгласно която при възникване на допълнителни видове работи, същите ще се изпълняват след подписване на анекс към договора, в който подробно ще са описани новите видове строително-монтажни работи, срока за изпълнение и цените за тях. Предвид неоснователността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ-ро вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 62 989.24 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор от 03.05.2017 г. съгласно фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г., то неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 658.92 лв. – неустойка на основание чл. 21 от договор от 03.05.2017 г. досежно вземанията по фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г., доколкото уважаването му е обусловено от уважаването на основания иск. След като, възложителят не дължи плащане на сумите по цитираните по-горе 4 бр. фактури, то не е възможно и не е налице забава на плащането им, съответно възложителят не дължи неустойка, уговорена с чл. 21 от договора, съгласно която клауза в случай, че възложителят забави плащането на дължима сума по договора, той дължи неустойка в полза на изпълнителя в размер от 0.1 % от стойността на дължимата сума за всеки работен ден закъснение, но не повече от 10 % от стойността на дължимата сума. Поради това, искът по чл. 92 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав намира за неоснователен и предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ-ро вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 600 лв. – възнаграждение за изготвена оферта „Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение инфраструктура за обекти за „Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД, за която сума е издадена фактура № 173/19.11.2018 г. Ищецът основава тази си искова претенция на представените от него и приети като писмени доказателства по делото фактура № 173/19.11.2018 г. и протокол за извършени дейности от същата дата - 19.11.2018 г., които обаче настоящият съдебен състав намира за недостатъчни, за да наложат извод за основателност на иска. С писменото си становище от 26.10.2021 г., поддържано и в първото по делото съдебно заседание на 24.11.2021 г., ответникът изрично е оспорил, че посочените услуги в тези документи не са били възложени и приети по надлежния ред от представляващия ответното дружество „Г. инженеринг“ ООД. Видно от протокола от 19.11.2018 г., в същият не е посочено конкретно лице, което да е приело работата от името на ответното дружество, поради което и не може да се направи извод за надлежно приемане на същата. Няма и данни така издадената фактура да е приета и осчетоводена от ответника. Същевременно, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ, доколкото тази хипотеза предполага фактурата, респективно изпълнението на услугите, да са били доведени до знанието на дружеството в лицето на представляващите го по закон лица, което обстоятелство не е установено по делото и поради което не може да се направи извод за липса на противопоставяне от ответника, т.е. за мълчаливо одобрение от него на извършените без представителна власт действия или намерение на същия да се ползва от целения с тях правен резултат. Поради това, при липса на други доказателства, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и акцесорните искания, предявени от ищеца при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК за заплащане на основание чл. 86 ЗЗД на законната лихва върху главниците от 62 989.24 лв. и 3 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2021 г. до окончателното издължаване, доколкото уважаването на тези претенции е обусловено от основателността на основните искове, които в случая обаче се явява неоснователни. С оглед неоснователност на предявените искове, то и не следва да се разглежда направените от ответника в условията на евентуалност възражения за прихващане. По така изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната му част – с която са уважени исковите претенции, и вместо него постановено ново, с което предявените искове се отхвърлят. В останалата му част – с която частично са отхвърлени исковете, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид изхода на делото, „Проджект Менаджер“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Г. Инженеринг“ ООД сумата от 3 500 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство (депозити за вещи лица в размер на 1 000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.), както и сумата от 3 841.51 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство (държавна такса в размер на 1 341.51 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.). Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София