Решение № 5266 от 12.7.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 191/2024 г.

Производството е по реда на чл.84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Т. Т. А., [гражданство], роден на [дата]. в [населено място], ЛНЧ: ••••, с настоящ адрес: [населено място], ••••••, против решение № 465/05.01.2024 г., издадено от председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи се, че решаващият орган не е изпълнил изискването на чл.75, ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата на произход или с трети държави. Намира, че липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл.63а, ал.5 от същия закон, не може да е основание за отказ за предоставяне на статут. Намира, че с оглед тежестта на доказване, в хода на административното производство, е ангажирал доказателства, въз основа на които може да бъде направен извод за основателност на искането за международна закрила.

Изложението продължава с твърдение, че административният орган неправилно прави заключение, че жалбоподателят не подлежи на военна мобилизация. Сочи, че е факт, че успял да избегне редовната военна служба с помощта на баща си и неговите контакти и бил записан с диагнозата „гранично състояние“. Въпреки това не бил свален от отчет. Това било видно от печатите във военната му книжка. От печат от 2018 г. било видно, че подлежи на мобилизация. Това и фактът, че възразстовата граница за хората подлежащи на мобилизация е вдигната от 50 на 55 г. с указ от 19 юли 2023 г., то опасността да бъде мобилизиран е реална. Заявява, че многократно е изразявал позиция относно тази престъпна война и нежелание да извършва военни престъпления. Твърди, че в случай, че бъде върнат в Р. и откаже да бъде мобилизиран, подлежи на наказателно преследване. Прави анализ на съдебната практика на Върховния съд на Руската федерация при разглеждане на дела за отклонение от наборна военна служба. Намира за нарушен принципът, според който „при съмнение се решава в полза на обвиняемия”. Изтъква, че ако твърденията на кандидата за закрила не са подкрепени с доказателства се приемат за достоверни, ако кандидатът е положил усилия да обоснове молбата си. А. добросъвестно изложил опасенията си, че подлежи на мобилизация.

Сочи се още, че неправилно административният орган свързва молбата за закрила с нежелание на жалбоподателя да се яви на военна служба. Твърди, че молбата за закрила е свързана с нежеланието му да участва в престъпна война и да бъде принуден да извършва военни престъпления, каквито доказано се извършвали в Украйна от Руската федерация.

Изтъква, че Руската дума е приела на първо четене законопроект, съгласно който „Престъпления извършени в окупираните райони на Украйна от граждани на Руската федерация не са престъпления, ако са извършени в името на „защитата на интересите на Р.”. В законопроекта не се уточнява какви престъпления следва да се считат за извършени в името на Р. и на практика с него се декриминализират всякакви престъпления извършвани от руската армия срещу гражданите на Украйна. Това, според жалбоподателя, води до обоснован извод, че военната служба предполага извършване на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1 – 3 от ЗУБ.

В допълнение към жалбата заявява, че ДАБ тълкува обстоятелствата по случая тенденциозно и негативно за него, като не цели да разгледа случая изчерпателно и безпристрастно, а единствено да го злепостави като кандидат за международна закрила и статут на бежанец. Направените заключения били основани не на текстове от законите и указите, а на лъжливи думи на Путин на неговите функционери, а в определен момент се допуска и абсолютна лъжа.

Сочи, че на стр. 2 от решението е цитиран да казва, че не е отбил военната си служба в съветската армия през 1991 г. поради фалшива диагноза „гранично състояние”. На стр. 5 ДАБ заключава, че „заявените от молителя причини да потърси международна закрила, а именно: нежеланието да се яви за военна служба, отчитайки факта, че до момента не е получил повиквателна и не е бил търсен за явяване са недостатъчни обстоятелства. Следва да се посочи, че чуждият гражданин е посочил, че той е бил освободен от служба, свързана с достъпа до оръжие”. Описва, че към жалбата е приложил заповедта на министъра на отбраната на Руската федерация от 07.08.2023 г. със списъка на болестите, освобождаващи от мобилизация, в който не се съдържа фалшивата диагноза, която му позволила да не постъпи в съветската армия през 1991 г., и не страда от нито една от болестите в този списък. Следователно няма да може да избегне мобилизация поради заболяване.

Заявява, че синът му е получил две повиквателни, на които не се е отзовал. По тази причина, когато се позвъни, не отива до вратата, преструва се, че в апартамента няма никой. Позвънявания е имало през август, октомври, ноември и особено настойчиво през декември 2023 г., но не е разпознал кой, поради което не е ясно дали са били призовки за А.. Единственият начин да разбере дали е бил призован, е да отиде до военния комисариат в Москва, което няма да направи. Прилага копия от призовките за сина му.

На следващо място оспорва изводи на ДАБ, изложени в оспореното решение, според които в производството пред административния орган не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си. Изрично заявява, че е убеден, че войната на Р. срещу Украйна е престъпна, неоправдана и агресивна, извършена с множество военни престъпления срещу украински граждани и се страхува от преследване в Р. заради тези политически убеждения. Сочи, че ще избягва мобилизацията, което означава, че ще попадне сред лицата, обект на преследване от държавата, както е предвидено в чл.8, ал.5, т.5 на ЗУБ. Ако се върне в Р. ще бъде заловен, принудително ще бъде изпратен на фронта, тъй като в указа за мобилизация пише, че всички мобилизирани автоматично се смятат за подписали договор с Министерството на отбраната на Руската федерация. Ще бъде разстрелян за отказ да изпълнява заповеди. Според А. указът за мобилизация е легализирано преследване в Р. на група хора – мъже, които подлежат на военна служба, които са в запас, без заболявалия, възпрепятстващи мобилизацията им, които обаче не желаят да участват в агресивната война на Р. срещу Украйна. По същия начин в Р. е узаконено преследването на Свидетелите на Йехова заради техните религиозни възгледи, преследването на ЛГБТ хората заради техните сексуални предпочитания и т.н.

По-натам в изложението А. квалифицира като абсолютна лъжа извода на ДАБ, че въпреки, че чужденецът е посочил че изпитва антивоенни настроения, той е напуснал пределите на Р. не в началото на войната – 24.02.2022 г., а значителен период от време след тази дата. Твърди, че според вписване в паспорта му е напуснал Р. и заминал за Естония на 12 март 2022 г. (16 дни след началото на руската инвазия в Украйна). Пристигнал в София от Франция на 20 април 2022 г., но преди това бил в ЕС. Върнал се в Р. преди да бъде издаден указът за мобилизация от 21.09.2022 г., единствено с цел да кандидатства за виза D в българското консулство в С. П.. Получил отговор от Министерството на външните работи на Република България, в който му било отказано разрешение за кандидатстване за виза D в посолството на Република България в Белград.

Заявява, че преди указа за мобилизация нямал правни основания да се страхува от мобилизация. Сочи, че текстът на указа от 21 септември 2022 г. не съдържа нито срок, нито максимален брой лица, подлежащи на мобилизация. Указът не е отменен и продължава да е в сила към днешна дата. Според данни, публикувани на 23 декември 2023 г. в Дойче веле, Ройтерс, Си Ен Ен, от началото на инвазията на 24.02.2022 г. Р. вече е загубила 315 000 души, убити и ранени. Според жалбоподателя Путин вече е изгорил тези 300 000 в огъня на войната и продължава да мобилизира нови. Т.е. излъгал е за ограничаването на продължителността и ограничаването на максималния брой.

В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се позовава на съдебна практика на български и френски съд, както и на СЕС.

Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа жалбата и ангажира доказателства. Депозира пояснение към жалбата, в което сочи, че според Указ за мобилизация от 21.09.2022 г.; чл.53 от Федерален закон на Р. Ф. от 28.03.1998 г. За военен дълг и военна служба и поради липса на заболявания от списъка, одобрен със заповед на министъра на отбраната на Р. Ф. от 08.07.2023 г. № 506, попада в категорията на подлежащите на мобилизация (мъж, под •• г., военноотговорен, запасен от категория „войник”, без немобилизационни заболявания). Сочи, че според руското законодателство е длъжен да получава призовки, а ако призовката не му бъде връчена се счита за връчена с изтичане на седем дни от датата на публикуване в Регистър на призовките. Предвид изложеното, знае че трябва да предприеме действия, които противоречат на неговите антивоенни убеждения. Именно поради тези убеждения не се връща в Р., за да получи призовка, като по този начин нарушава руското законодателство. Приема, че формално вече е призован, но не се е явил за военна служба и заявява, че няма намерение да направи това, а търси международна закрила и статут на бежанец в България. Изтъква, че престъплението „дезертьорство“ е определено с чл.338 от Наказателния кодекс на Руската федерация. А. вече не се явил на служба, за да избегне военна служба. И тъй като извършил това деяние по време на мобилизацията наказанието, предвидено в част 3 от тази разпоредба е лишаване от свобода за срок от 5 до 15 години. Това означава, че автоматично попада в групата на преследваните за отказ от мобилизация. Представя извадки от общодостъпни медийни източници, които съдържат информация за начина на използване на руската армия в чужбина, както и за осъдени мъже – руски граждани, които са отказали да участват във военните действия.

Процесуалният представител на жалбоподателя представя писмено становище относно:

Справка с изх.№ ЦУ-452/23.01.2024 г., касаеща военната служба в Р. Ф.. Сочи, че предметът на справката и темите, които се разглеждат в нея в малка степен са относими към предмета на делото. Зададените към ДАБ въпроси, касаещи жалбоподателя, се отнасят до условията и реда за призоваване при мобилизация в рамките на Р. Ф., както и засилените санкции, предвидени в Р. за отклонение от мобилизация, по-конкретно след началото на войната от 2022 г. Представената справка разглежда почти изцяло и единствено реда за призоваване и отклонение от наборна военна служба. Жалбоподателят няма качеството наборник и той не може да бъде призован като такъв, но може да бъде мобилизиран, предвид, че е определен като годен за военна служба, макар и ограничено. Представената справка не е изготвена във връзка с поставените въпроси по настоящото дело, а представлява обичайната бланкетна справка, която Дирекция „Международна дейност" предоставя по всички дела на руски граждани, опасяващи се от мобилизация и търсещи Международна закрила на това основание.

Справка с изх.№ ЦУ-456/23.01.2024 г., относно актуалната политическа и икономическа обстановка в страната и състоянието на човешките права в Р. Ф.. Намира, че справката описва подробно ситуацията на влошено състояние на граждански, политически и социални права, но пропуска да отбележи динамиката на този процес в последните две години. Изтъква, че никъде не се коментира денонсирането от страна на Р. на Европейската конвенция за правата на човека, което се случило на 15.03.2022 г., едновременно с оттеглянето на Р. от Съвета на Европа. В резултат на това действие, руските граждани изгубили напълно възможността да се обръщат към ЕСПЧ, след изчерпване на възможността да потърсят съдебна защита на нарушените си права в рамките на Р. Ф.. Същата била описана като централизирана, авторитарна политическа система, без реално разделение на властите. Цитирани са злоупотреба с власт от страна на руските сили за сигурност и различни случаи на нарушения на човешките права – насилие срещу журналисти, потискане на правото на мирно събрание и на свободата на сдружаване, ограничения на религиозната свобода, ограничения за участие в политическия процес и др. На стр. 12, като рискова група са посочени политическите опоненти на руския управляващ режим, както и протестиращите граждани. Сочи, че цялата изнесена информация и направените заключения в Справка с изх.№ ЦУ-456/23.01.2024 г. на ДАБ подкрепя изнесените от жалбоподателя опасения, свързани с несъгласието му с политическия режим в Р.. Въпреки отправените критики приема, че в справките се съдържа достатъчно важна информация, която може да обоснове съдебно решение в полза на жалбоподателя, тъй като потвърждават основателността на опасенията от преследване на жалбоподателя по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ.

В обобщение се представят писмени бележки, в които се сочат разпоредби от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, за които се твърди, че са в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя.

В съдебно заседание, жалбоподателят представя писмено становище в подкрепа на своята теза за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Мотивирано обобщава следните твърдения:

Имам законни претенции да получа международна закрила, но ДАБ използва противоречиви, необосновани и неверни твърдения, за да ме дискриминира като кандидат.

Твърдението на ДАБ, че „е напуснал пределите на Р. не в началото на войната на 24.02.2022 г., а в значителен период от време след събитието“ е целенасочена умишлена лъжа.

Твърдението на ДАБ, че „имам документ, който ме освобождава от военна служба, свързана с оръжие“ е невярно.

Изявлението на ДАБ, че аз „не получих повиквателна заповед и не е бил търсен за явяване на военна служба“, е необосновано.

ДАБ умишлено изкривява думите ми за това, от което търся убежище. ДАБ заявява, че искам да избегна наборната военна служба в нормална цивилизована държава, а не в държава агресор, която е нарушила всички норми на международното право до такава степен, че самата служба в руската армия днес се счита за пряко или непряко извършване на военни престъпления в Украйна.

Изявлението на ДАБ, че „мобилизация въз основа на която жалбоподателят търси международна закрила е обявена за приключила“ е невярно.

В днешна Р. е установен режим, който разделя гражданите на „приятели“ и „врагове“. И в днешна Р. автоматично ще попадна под репресии като „враг, който не подкрепя нахлуването в Украйна и не иска да участва в него“. Тоест, отказът на ДАБ да ми предостави убежище влошава положението ми.

Единственото, което поисках от ДАБ е законно да ми предоставят международна закрила и статут на бежанец, за да мога да живея спокойно в собствените си апартаменти в Слънчев бряг, изцяло на собствени разноски, без да искам от Република България каквито и да било облаги.

Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката със задължителни указания за произнасяне.

Ответникът – Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно уведомен, не изпраща представител. В изпълнение на указния на съда – представя заверено копие на административната преписка и доказателства. В писмено становище оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Сочи, че по административната преписка не били налични данни, въз основа на които да се направи обоснован извод за необходимост от предоставяне на искания статут. Излага се, че жалбоподателят посочил, че изпитва антивоенни настроения, но същият не напуснал РФ в началото на войната на 24.02.2022 г., а в значителен период от време след нейното начало. В адм. производство било изяснено, че жалбоподателят е напускал пределите на РФ с цел закупуване на недвижим имот и след реализацията на тази цел същият се е връщал в РФ без наличие на непосредствени притеснения от завръщане и пребиваване на територията на РФ и принципната му позиция по този въпрос. По време на престоя му в РФ спрямо същия не били предприемани негативни действия. До момента не е получил повиквателна и не е бил търсен за явяване на военна служба. А. сам посочил, че има документ, който го освобождава от военна служба свързана с оръжие. Прави се подробен анализ на казаното от жалбоподателя в хода на интервюто проведено от административния орган, като се обобщава, че същият е напуснал страната си по произход поради обстоятелства от личен характер, свързани с желанието му да живее и работи извън територията на Р.. Сочи се, че за А. не била налице реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Факти Т. Т. А. е роден на [дата]. в [населено място], Руска федерация, гражданин на Руска федерация, ••••• по народност, •••••, [семейно положение], ЛНЧ ••••••.

С молба вх.№ РД09-3787/07.10.2022 г. до Държавна агенция за бежанците при МС, А. поискал предоставяне на международна закрила. На същата дата подписал декларация за съгласие за събиране на информация за него. Били му връчени: Информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила Бил изготвен регистрационен лист и покана за провеждане на интервю. С поканата гражданинът бил предупреден за последиците от неявяването.

В хода на административното производство било установено, че в паспорта на Т. А. е положена шенгенска виза тип С, № ••••, издадена на 14.07.2022 г. от дипломатическото представителство на Кралство Испания в [населено място], валидна до 18.07.2023 г. С разпореждане с peг.№ УП 21869/14.10.2022 г. на интервюиращ орган, на основание чл.67а, ал.2, т.1 от ЗУБ, било образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила. На основание чл.12, ал.2 и ал.3 от Регламент (ЕС) 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на 27.10.2022 г. Република България отправила към Кралство Испания искане за поемане на отговорност. На 14.11.2022 г. от испанските власти била получена нотификация, според която Кралство Испания поема отговорност за А.. С решение № 13726/23.11.2022 г. на решаващ орган на ДАБ, на чуждия гражданин е разрешено прехвърлянето в Кралство Испания. А. обжалвал решението пред Административен съд – София-град, който с решение № 476 по адм. дело № 11453/2022 г., отменил решението на административния орган и върнал преписката в ДАБ за произнасяне.

С решение № 13826/13.07.2023 г. на решаващ орган на ДАБ, на основание чл.67в, ал.1, т.2 от ЗУБ, на чуждия гражданин е отказано прехвърлянето в Кралство Испания.

На 14.10.2022 г. било проведено интервю с жалбоподателя в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, РПЦ София. Бил изготвен протокол рег.№ УП 21869/14.10.22 г. Интервюто е проведено с преводач. Посочено е, че се провежда с цел да бъдат изяснени фактите, свързани с проблема на жалбоподателя, както и да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в България. Указана е отговорността за представяне на неверни данни или умишлено заблуждаване на служебно лице.

А. уточнил, че няма роднини в държава – член на ЕС. Живеел в Москва. Напуснал Р. на 18.07.2022 г. от Ивангород и влязъл в Нарва, Естония. От там, на 20 август отишъл в Полша, откъдето излетял за Бургас. Напуснал Р. с виза тип С – шенгенска/испанска, която получил в Москва. От Бургас отишъл в Несебър, където има собствено жилище. Обяснява, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-член на ЕС. Посочва, че през първата половина на 2022 г. – от 20.04.2022 г., пристигнал легално в България, за да закупи имот, като сделката била извършена на 19 май същата година. Описва, че е бил в редица европейски страни, като в Естония притежава недвижимо имущество и пребивавал в страната посредством шенгенски визи, разрешаващи престой от 90 дни на половин година.

Подал молба за закрила само в България. Обяснява, че до 21 септември, пред указа за мобилизация, нямал основание да търси убежище. Планирал около 20 ноември да замине, дори за Мексико, но само да не се върне в Р.. Сочи, че е.... След 2000 г. е изпитвал някои неудобства заради имената си. Въпреки, че е кореняк московчанин, бил наричан неруснак. Определя се като... и не е имал проблеми с това.

А. заявява, че е [семейно положение], като с бившата си съпруга – И. А. А. се е развел през 2005 г. От брака си има син – М. Т. А., роден през 2003 г. Поддържа връзка с двамата. Посочва, че синът му, който е студент в Р., е започнал да изпитва страх след обявяването на мобилизация. Студентите имат отсрочки.

Жалбоподателят има виеше юридическо образование, като през 2014 г. е завършил руската държавна академия по интелектуална собственост. Посочва, че е работил като юрист, както и като частен представител по граждански дела. Никога не е членувал в политическа партия. Не е отбил редовната си военна служба. Заявява, че с помощта на баща му и неговите контакти е бил записан като ограничено годен за служба – годен за нестроева служба. Посочва, че му е била издействана диагноза „гранично състояние”, съгласно която, когато човек се намира под стрес не бива да бъде допускан до оръжие. Заявява, че тази диагноза не е реална. Бил му даден военен билет, в който било вписано, че е ограничено годен за военна служба. Показал документ на интервюиращия, в който било записано – годен за нестроева служба.

В Р. са останали родителите му, синът му, бившата съпруга. Няма братя и сестри.

Посещавал е руското представителство на Р. в Бургас през месец май 2022 г., с цел получаване на удостоверение за съдимост.

А. мотивира молбата си за закрила с опасения от мобилизиране и с нежеланието му да служи в руската армия. Заявява, че не може да се върне в Р., защото в страната е обявена мобилизация, във връзка с която ще бъде призован да участва в престъпната война на Р. и ще бъде накаран да извършва военни престъпления, а ако се отклони от това, ще бъде наказателно преследван. На 21 септември 2021 г., когато бил приет указът за мобилизация, той се намирал в своето жилище в България. Посочва, че е видял реален риск от това при връщането си в Р. да бъде мобилизиран, или от това – във връзка с антивоенните му убеждения, при избягване на мобилизация, да бъде наказателно преследван. Ако откаже да изпълнява заповедите може да бъде разстрелян. Обобщава, че конкретното събитие, заради което е подал молба за закрила е издаването на указа за мобилизация.

На следващо място молителят изрично заявява, че към него и към негови близки не са били отправяни лични заплахи. Посочва, че не е получавал призовки или повиквателни по повод предстояща негова мобилизация, преди или след напускането на Р.. Посочва, че синът му, обитаващ жилището му не го е уведомявал някой да го е търсил по повод мобилизация. На въпрос, не го ли прави негоден за служба това, че е бил освободен от служба заради наличието на „гранично състояние” отговаря, че съгласно средствата за масова информация има случаи на призоваване дори на [възраст] инвалиди. Посочва, че всичко зависи от това дали военните и полицейските патрули ще се доберат до човека или не. Никога не е имал контакти или проблеми с руските власти.

Заявява, че счита, че би бил търсен за служба, тъй като, съгласно медиите, властите мобилизират когото могат, независимо от възрастта. Добавя, че след обсъждане с негов адвокат, е потвърдено, че дори при съмнение за това, че той би могъл да бъде мобилизиран е налице основание за предоставяне на търсената закрила. Посочва, че, даже със самия указ, за него е налице обоснован риск и е налице достатъчно основание да му бъде предоставена закрила.

Би могъл да живее при роднини на друго място в страната, но до момента, в който му изпратят повиквателна. От този момент за себе си вижда две възможности – да отиде в Украйна и да извършва военни престъпления и да загине или да се отклони от това и да стане престъпник. До момента не му е оказвано насилие, не е арестуван, съден или осъждан в Р.. Като юрист има високо правно съзнание. Още през 2020 г., когато закупил жилището в Естония, взел решение да отиде в друга страна на ЕС, но да не живее в Р.. На въпрос, защо е подал молбата за закрила в конкретния момент, А. отговаря, че още през 2022 г. се опитал да напусне Р. и да живее в ЕС легално. Получил отказ за издаване на виза тип D като представител на руска компания в България. Регистрирал свое дружество в Естония, но поради влошаването на отношенията между Естония и Р., сметките му в Естония били блокирани. В тази връзка закупил жилище в България, поискал издаване на виза тип D. Посочва, че щял да напусне България на 20 ноември – датата на изтичане на шенгенската му виза, но се е възползвал от негативната ситуация по отношение на него, във връзка с указа от 21 септември. Посочва, че желанието му да не живее в Р. не се е появило на 21 септември, но тогава е видял възможност и основание да моли за международна закрила. Допълва, че отдавна е опитвал легални методи да живее извън Р. но не се е получавало, посочва, че използва настоящия метод, тъй като е налице обоснован риск при завръщането му. Още веднъж заявява, че ако се завърне в страната си ще бъде в риск да загине във войната или да се окаже в затвор.

Обобщава, че от Република България иска международна закрила. Сочи, че има собствено жилище и е финансово задоволен. Държавата няма бъде във финансов ущърб. Желанието му да живее в България е искрено, тъй като тук и в другите държави от ЕС има институции, каквито в една нормална държава трябва да има.

С преписката е представена справка с вх.№ ЦУ-1545/06.10.2023 г., изготвена от директора на дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет относно актуалната ситуация в Руска федерация. Тази справка е цитирана в мотивите на оспореното решение. Същата съдържа данни относно: 1. Общо положение в страната; 2. Актуална обществено-политическа обстановка (към 19.09.2023 г.); 3. Характер и особености на военната служба в Р.; 4. Подлежат ли на наказания лицата, които отказват военна служба и ако да – какви са наказанията и в каква степен същите биват изпълнявани на практика; 5. Каква руска армия участва във военните действия в Украйна – професионални войници или наборници; 6. Обявено ли е военно положение и/или обща мобилизация на територията на Р. Ф.. По искане на жалбоподателя и процесуалния му представител по делото са представени справки с вх.№ ЦУ-452/23.01.24 г. и вх.№ ЦУ-456/23.01.2024 г., двете относно Р. Ф.. Първата съдържа данни относно: 1. Общото положение в страната; 2. Характер и особености на военната служба в Р.; 3. Информация за призовки за отбиване на редовна военна служба в Р. Ф. (форма, външен вид, съдържание, задължителни реквизити); 4. Начини за връчване на призовки за отбиване на редовна военна служба; 5. Отклоняване от военна служба; 6. Съществуват ли данни за руски граждани, отклонили се от наборна военна служба, на които са повдигнати обвинения и е потърсена наказателна отговорност по чл.328 от НК на Р. Ф.; 7. Какви наказания са предвидени в чл.328 от НК на Р. Ф.; 8. Съществуват ли данни за руски граждани – наборници/донаборници, които са принуждавани да подписват договори за военна служба, подписват ли се от друго лице вместо тях и налична ли е информация, че биват изпращани в Украйна.

Втората съдържа данни относно: 1. Общото положение в страната; 2. Актуална политическа и икономическа обстановка в страната; 3. Спазване на човешките права; 4. Рискови групи. Отношение към ЛГБТИ общността.

С оспореното решение административният орган приел, че за Т. А. липсват предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 – 3 от ЗУБ. Същевременно за кандидата се установяват положителните предпоставки и липсват данни за отрицателни предпоставки по чл.9, ал.4 и 5 от ЗУБ. Същият не е посочил член от семейството му да има предоставена международна закрила в Република България, поради което органът приел, че за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Според органа, посочените от кандидата лични мотиви за желанието му да живее в Република България, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.

В мотивите на решението, на първо място е пресъздадено и обсъдено съдържанието на проведеното с чужденеца интервю. Органът посочил, че в хода на административното производство не било доказано наличието на риск за жалбоподателя, неговия живот или свобода в държавата му по произход по смисъла на закона. Същият не посочил никакви причини за основателно опасение от преследване. Посочено е, че кандидатът за международна закрила не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, поради което не били налице субективният и обективният елемент за прилагане на разпоредбата. Според административния орган Арешев не е напуснал страната си по произход във връзка с конкретни събития или във връзка с извършени спрямо него действия, а единствено поради обстоятелства от личен характер, свързани с желанието му да живее и работи извън територията на Р.. Органът приел, че спрямо кандидата не е налице политическо преследване или политически репресии, или друга форма на опит за посегателство срещу личността му. Срещу него не било повдигнато никакво обвинение и той не е бил задържан или търсен от страна на властите по какъвто и да е повод, не му било оказвано физическо насилие от страна на властите и правата му не са били нарушени по никакъв начин.

На следващо място органът изложил, че въпреки антивоенните убеждения, А. напуснал Р. не в началото на войната – на 24.02.2022 г., а значителен период от време след събитието. Така, според органа същият бил в България на 20.04.2022 г. с цел имотна сделка, след което се завърнал в Р. и я напуснал отново на 18.07.2022 г. Тези факти мотивирали председателя на ДАБ да приеме, че чуждият гражданин не е изпитвал непосредствени или други притеснения от завръщане и пребиваване в Р. независимо от наличието на война и принципната му позиция. В този случай А. сам избрал и доброволно се завърнал в Р.. В решението са изложени мотиви, според които влизането и излизането от и на територията на Руската федерация са били безпроблемни за жалбоподателя, което органът приел за индиция, че решението за окончателно напускане на Р. е по лични съображения.

Според решаващия орган изразеното нежелание на кандидата да бъде мобилизиран, както и негативното му мнение за войната в Украйна, не са достатъчно основание да се приеме, че той е бил или ще бъде подложен на преследване. Изразените убеждения, че е против военните действия и евентуален отказ от негова страна да воюва в Украйна, също не са приети за достатъчно основание по чл.8, ал.1 от ЗУБ. Посочено е, че до момента А. не е получил повиквателна и не е бил търсен за явяване. Отчетено е, че чуждият гражданин е заявил, че е бил освободен от служба, свързана с достъпа до оръжие.

На следващо място в решението е изложено, че според справка вх.№ ЦУ – 1545/06.10.2023 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ за изпълнение на наборна военна служба в Р. се набират войници два пъти годишно – от 1 април до 15 юли (пролетен набор) и от 1 октомври до 31 декември (есенен набор). През тези периоди на служба могат да бъдат призовани всички мъже на възраст между 18 и 27 години, които нямат здравословни проблеми или неизтърпени присъди. Задължителната служба продължава 12 месеца, след което войниците могат да се присъединят към военния резерв. Според справката, руската армия използва наборната служба през годините с цел да гарантира, че има военно обучени резерви, ако се наложи мобилизация при голяма война.

Направен е анализ на указите за мобилизация подписвани от руския президент. Прието е, че има редица данни, че в Украйна се сражават професионални и договорни войници заедно с членове на частни охранителни и военни компании, както и мъже, вербувани от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, както и че руските военни служби засилвали усилията си за привличане на професионални войници. Изведен е извод, че от началото на инвазията на Р. на територията на Украйна, руското правителството все още не е постановило обща мобилизация на населението. Видно от справката частичната мобилизация от септември 2022 г., по чиято причина чужденецът търси закрила е обявена за приключила.

Органът е обсъдил публична информация, според която в Р. няма правни основания за наказателно преследване, ако войник откаже да се бие, докато е на руска територия. Поради тази причина много войници са предпочели да бъдат уволнени или преместени, вместо да участват във военни действия. За войниците ще бъде по-трудно да откажат да се сражават, ако Р. обяви пълномащабна война, тъй като по време на война правилата са съвсем различни и при такава хипотеза отказът би означавал много по-строги наказания, включително затвор. Настоящият статус на конфликта в Украйна дава на руските войници, законен път да откажат участие, но някои от тях се оплакват, че това същевременно води до липса на адекватни грижи за тях.

Въз основа на горното органът приел, че дори и да бъде мобилизиран, за руския гражданин съществува законовата възможност да откаже да се сражава в Украйна, без това да доведе до наказателно преследване. Направените от него твърдения и посочване на примери с трети лица не съдържат информация за наличието на неблагоприятни спрямо същия обстоятелства и така направените твърдения не съдържат факти по случая.

Изложеното мотивирало председателя на ДАБ да приеме за неоснователно искането на Т. А. в частта за предоставяне на бежански статут поради липса на предпоставки по чл.8, ал.7 и ал.8 от ЗУБ. Същият е взел решение да напусне страната си по произход заради желанието си да дойде в Република България по изцяло лични причини.

Обсъдено е, че съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. (глава II, § 62, стр.24). Въз основа на информацията по преписката и заявленията на чуждия гражданин органът приел, че той многократно е правил опити да устрои пребиваването си в страна членка на ЕС, първоначално в Естония, а в последствие в България. Видно от самите изявления на чужденеца е, че той се опитва да се възползва от негативната ситуация в страната си. Същото показва, че чуждият гражданин е направил опит да узакони дългосрочното си пребиваване в страна, в която предварително е закупил жилище, възползвайки се от факта, че страната му е нападнала Украйна, намира се в неблагоприятно външнополитическо отношение и изпитва трудности със спазването на човешките права. Органът е взел предвид, че Т. А. е оспорил по съдебен път решението с което е прието, че друга страна членка на ЕС (Испания) отговаря за производството му. Със същото следва да се приеме, че водещ мотив в случая на чуждия гражданин, е не разглеждането на молба за международна закрила съгласно съответните европейски договорености, а конкретно лично желание да се установи в конкретна страна, в която той е придобил предварително жилище и е направил опити дългосрочно да уреди пребиваването си, като това му действие е продиктувано единствено от личното му желание, а не от необходимост, породена от конкретни негативни спрямо него действия или събития.

Според мотивите на решението, Т. А. не е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира.

Изложеното дало основание на решаващия орган да приеме, че молителят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

В обобщение е посочено, че от материалите по преписката е видно, че въпреки, че Р. изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на закона и налагане на демократични порядки, независимо от нахлуването на руски сили на територията на Украйна, цялостната оценка на ситуацията е, че Р. Ф. не се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт или военни действия на територията на самата страна по смисъла заложен в международното право. От цитираната справка се изяснявало, че не е налице информация която да сочи за влошаване на обстановката на територията на федерацията, достигаща границите на безогледното насилие, породено от въоръжен конфликт или неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки. Следователно не следва да се счита, че единствено на основание пребиваването на територията на държавата по произход, чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха.

По горните съображения с оспореното решение, на основание чл.75, ал.1, т.2, вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, вр. с чл.9 от ЗУБ на Т. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Правни изводи Съгласно чл.84, ал.3 от ЗУБ, решенията от вида на процесното (по чл.75, ал.1, т.2 и т.4), може да се обжалват в 14-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца.

В конкретния случай, според регистрационния лист на чужденеца, същият е с настоящ адрес – [населено място], •••••••. Решението му било връчено лично на 11.01.2024 г. Жалбата е подадена, чрез ДАБ, на 19.01.2024 г. Така същата се явява подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт и пред компетентен съд. По тези съображения жалбата е допустима за разглеждане.

Компетентност, форма, административнопроизводствени правила Решението е издадено в производство по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ от председателя на ДАБ, съобразно правомощията му по чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, по искане на жалбоподателя. На 14.10.2022 г. с чужденеца било проведено интервю, за което бил съставен протокол, подписан от органа и от Т. А.. Интервюто било проведено с участието на преводач. Съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59 от АПК. Решението е мотивирано подробно. Спазено е производството, уредено в глава VІ, раздел ІІ от ЗУБ. По тези съображения съдът приема, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Материалноправни разпоредби Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище, международна закрила и временна закрила. В конкретния случай жалбоподателят е сезирал компетентния орган с искане за предоставяне на международна закрила.

Според чл.1а, ал.2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр.36 от 1992 г.; доп., бр.30 от 1993 г.) (ДВ, бр.88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва:

• статут на бежанец - хуманитарен статут Доколкото законът установява две форми на международна закрила, съдът следва да разгледа предпоставките за предоставяне на такава закрила в двете форми.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В конкретния случай, в цялото производство, както пред административния орган, така и пред съда, жалбоподателят мотивира искането за международна закрила с теза, според която Р. води престъпна война срещу Украйна, поради което с указ на президента, в страната е обявена повсеместна мобилизация за военнослужещи. Смята, че попада в категорията на подлежащите на мобилизация, тъй като е мъж, под 55 г., военноотговорен, запасен от категория „войник”, без немобилизационни заболявания. Страхува се, че ако се върне на територията на Р. ще бъде мобилизиран, но поради крайните си антивоенни убеждения умишлено ще се отклони от военна служба и ще бъде наказателно преследван и осъден на лишаване от свобода, а ако бъде изпратен да воюва, ще откаже да извършва военни престъпления и „просто ще бъде разстрелян”.

Тази теза е основана на три факта налични към датата на подаване на молбата за международна закрила – 07.10.2022 г.:

1. провежданите военни действия от Р. срещу Украйна с начало 24.02.2022 г.;

2. обявена частична мобилизация с указ на руския президент от 21.09.2022 г.;

3. жалбоподателят е мъж, под 55 г., роден на [дата]. (допълва – военноотговорен, запасен от категория „войник”, без немобилизационни заболявания).

Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото и най-вече, от заявеното от самия жалбоподател в хода на административното производство, съдът формира извод, че желанието на Т. А. да не пребивава и да не живее на територията на държавата си по произход – Р. е по икономически причини. Всъщност, организацията по устройване на живота си извън Руската федерация жалбоподателят започнал преди 21.09.2022 г. (указът, за който сочи, че е причина да се страхува от мобилизация). Преди тази дата той е закупил жилища в държави членки на ЕС – Естония (няма данни кога, но сочи, че към датата на указа за частична мобилизация е имал жилище там) и България (на 09.05.2022 г.). Не сочи, че покупките са били извършени поради страх от пребиваване на територията на Р.. Напротив, за извършване на същите, Арешев влизал и излизал на и от територията на Р. неколкократно. В интервюто, проведено от административния орган, Арешев заявил (л.101 от адм.д. № 736/24 на АССГ), че подчертава, че до 21.09.2022 г., преди указа за мобилизация, нямал основания да търси убежище и плановете му били организирани така, че да замине където и да е, но да не се върне в Р.. Към момента на соченото от Арешев напускане на Р. и заминаване за Естония 18.07.2022 г. били налице два от горните факти – текущо провежданите военни действия от Р. срещу Украйна с начало 24.02.2022 г. и това, че е мъж, под 55 г. (роден на [дата].). Към момента на това напускане на Р. указът на президента за частична мобилизация не е бил издаден.

Нито пред административния орган, нито пред съда, до приключване на устните състезания, жалбоподателят твърди, че е получавал повиквателна за явяване за каквото и да е действие свързано с военна служба в Р., още по-малко, основано на указа за частична мобилизация. Съдът намира, че въпреки наличието на фактите текущо провеждани военни действия от Р. срещу Украйна с начало 24.02.2022 г. и това, че е мъж, под •• г. (роден на [дата].) и въпреки изразеното в интервюто и пред съда, че се страхува от мобилизация, за А. опасения от мобилизация, респективно задължения във връзка с такава биха могли да възникнат едва след обявяване на такава, респективно след като (ако) му бъде връчена повиквателната. В конкретния случай фактът указ за частична мобилизация, сочен от жалбоподателя като основна и единствена причина за породения страх от евентуална мобилизация е издаден след напускането на страната му. Т.е. той се позовава на основания за предоставяне на международна закрила, възникнали след напускането на РФ.

Според чл.8, ал.6 от ЗУБ (статут на бежанец), опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

Според чл.9, ал.3 от ЗУБ (хуманитарен статут), реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

Проявните форми на преследване и реална опасност от тежки посегателства са предмет на уредба съответно:

Чл.8, ал.5 от ЗУБ (преследване), според който действията на преследване могат да бъдат:

1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие;

2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;

3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни;

4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание;

5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1 – 3;

6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Чл.9, ал.1 от ЗУБ (реална опасност от тежки посегателства):

1. смъртно наказание или екзекуция;

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание;

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Съдът възприема като реални опасенията на жалбоподателя, че се притеснява от вероятност да бъде мобилизиран за изпълнение на бойни задачи в реални военни действия. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното се твърди фактическо съобщаване, изпращане или връчване на повиквателна. Разказват се предположения за посещения на адреса в Р., на който живее синът на жалбоподателя, за които се предполага, че са свързани с опити за връчване на повиквателна за А.. Не се сочи и не се представя нито едно конкретно, нито дори косвено, доказателство в подкрепа на тези предположения. Страхът се мотивира с това, че синът на А. получил две повиквателни, на които не се отзовал. Въз основа на данните по делото обаче, съдът приема, че синът на жалбоподателя е в категорията мъже – донаборници, които следва да отбият редовна военна служба и на които, за целта, се изпращат повиквателни. Доколкото самият жалбоподател заявява, че синът му не се явил на повиквателните би могло да се приеме, че последващите позвънявания, за които се твърди, че са извършени на адреса, са свързани именно с неизпълнение на задължението за явяване. Но липсата на конкретни данни поставят съда в условия да предполага и гадае, каква е била целта на тези (евентуално осъществени) посещения. По делото няма никакви данни, а и самият жалбоподател не твърди, че изобщо е бил уведомяван за повиквателна или, че е бил търсен за беседа или връчване на повиквателна. Той единствено предполага, че ще бъде потърсен и ако това се случи, ще се отклони от указанията на повиквателната. Тези изявления от своя страна са заявка за евентуални бъдещи действия, които ще бъдат подтикнати от евентуални бъдещи несигурни събития. Въпреки това, в действителност, получаването на такава повиквателна, в условията на реални военни действия, може да породи у него опасения от мобилизация, каквато той не желае. Но такива опасения не са достатъчни, да обосноват извод, че трябва да му бъде предоставена международна закрила (статут на бежанец или хуманитарен статут). Хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, в период, в който е легално извън страната си, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване или опасност от тежки посегателства. Въпреки, че жалбоподателят твърди какво ще бъде поведението му, в случай на получаване на повиквателна, съдът намира, че преди наличие на каквито и да е данни изобщо за съществуване на повиквателна не може да се приеме с абсолютна сигурност какви действия ще предприеме, които действия биха довели до възникване на предпоставките за предоставяне на международна закрила.

Тук следва да се подчертае, че след началото на военните действия на Р. срещу Украйна, А. легално е излизал и се е връщал на територията на Р., като не твърди, че в периода на връщането в страната срещу него са предприемани каквито и да е негативни действия свързани с военна мобилизация или каквито и да били други, свързани с твърдените от него антивоенни убеждения.

Дори да се приеме, че евентуално осъществените посещения на адреса на А. в Москва са били с цел уведомяване за повиквателна или връчване на такава, това също не сочи опасност от преследване или реална опасност от тежки посегателства в държавата му по произход. По делото е приложена справка с вх.№ ЦУ-1545/06.10.2023 г., изготвена от директора на дирекция „Международна дейност” в ДАБ. Описано е, че в Р. мъжете между18 – 27 г. са задължени да отбият 12 месеца военна служба. Изключения се правят само за тези, които не могат да служат по здравословни причини. Посочено е още, че след указа за частична мобилизация са предприети законодателни изменения в посока завишаване на отговорността за престъпления против военната служба. Сочи се, че военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна, могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани. В Р. не е въведено военно положение и руските власти не са препятствали напускането на РФ от мъже, годни за военна служба. Това не се твърди и от жалбоподателя в проведеното интервю. В справката се сочи, че в Р. няма скрита мобилизация и принудително призоваване, а в бойни действия участват професионални и договорни войници, членове на частни охранителни и военни компании и мъже, вербувани от Донецка и Луганска народни републики, като се засилват усилията за привличане на професионални войници. Отбелязано е също, че частичната мобилизация е приключила към 28.10.2022 г., според изявление на руския министър на отбраната, като възможност за втора вълна на мобилизация не се обсъжда в Кремъл. Жалбоподателят не твърди да е търсен от руските власти след напускането на страната.

Представените справки с вх.№ ЦУ-452/23.01.24 г. и вх.№ ЦУ-456/23.01.2024 г. са последващи процесното решение, издадено на 05.01.2024 г. и съдържат актуализирани данни относно Р. Ф., вкл. във връзка с водените военни действия срещу Украйна. Въз основа на тях обаче, не може да бъде направен извод, че са налице нови факти от значение за делото, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решение (чл.142, ал.2 от АПК).

На следващо място, никъде в интервюто не се твърди, че жалбоподателят е извършвал дейност, след отпътуването, която представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход (чл.8, ал.6 и чл.9, ал.3 от ЗУБ). Не се твърди същият да е изказвал писмено или устно, където и да е, негативно отношение към начина, по който се управлява РФ, да е изразявал мнение за грубо нарушаване на човешките права в нея или към войната в Украйна. Не се твърди и извършване на каквито и да е други противоправни деяния, за да има основание да се приеме, че неговите права биха били застрашени на територията на РФ. Същият единствено пред административния орган и съда твърди, че има антивоенни убеждения. Жалбоподателят не е участвал в протести и митинги. Никога не е имал проблеми с полиция, с военни или с някакви паравоенни образувания. Затова съдът счита, че за него отсъстват доказателства за наличието на реални, основателни опасения от преследване, което би застрашило неговия живот, здраве или свобода в държавата по произход.

Във връзка с изразеното, по време на интервюто, че ако се завърне в страната си и откаже да участва във военните действия, А. ще бъде обявен за дезертьор и ще бъде осъден, съдът намира за нужно да изясни, че съгласно § 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец, когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, или има основателни опасения от преследване по гореизброените причини и извън наказанието за дезертиране. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на § 167 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, а както беше обсъдено, по отношение на жалбоподателя не се установява никоя от горните характеристики. Данните относно размера на предвиденото в РФ наказание за отклоняване от военна служба и начините за събиране на информация, необходима за поддържане на военната отчетност за гражданите, не променят този извод, доколкото не са налице останалите изискуеми предпоставки. Поради това, с оглед обстоятелствата, на които жалбоподателят основава своите опасения от преследване, съдът приема, че хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице.

В проведеното интервю жалбоподателят не излага икономически причини или причини от битово естество, поради които не иска да се върне в страната си. Единствената причина, поради която завил международна закрила е напрегнатата обстановка, опасения от мобилизация и това, че намира България за страна с нормални институции.

Неотносими към производството по предоставяне на международна закрила са обстоятелствата касаещи битовото пребиваване на чужденеца в България – трудова заетост, жилище, финансова обезпеченост и др. На следващо място съдът взема предвид факта, че чужденецът обжалвал решението, с което е прието, че друга страна член на ЕС отговаря за производството. Съдът приема, че това и фактът, че жалбоподателят е закупил жилище в България, преди да напусне страната си, сочат на желание за установяване и легализиране на живота конкретно в България, като, както самият той заявява, използва за тази цел искането за международна закрила. Добавя: „Не, че съм такъв любител на Р. и изведнъж така съм се уплашил от мобилизация, просто много отдавна не исках да живея в Р.. Пробвах различни методи – за съжаление не се получаваха. Сега използвам този метод, защото имам обоснован риск при завръщането в Р.. Ако има някакви съмнения от това, че случайно съм се оказал извън Русия, това не е случайно. Това е моето постоянно желание – да замина извън Русия.”. (л.105 от адм.д. № 736/24 на АССГ) В обобщение, в разглеждания случай липсват обстоятелства, сочещи наличие на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група и за обстоятелствата, относими към хипотезите на чл.9 от същия закон, поради което съдът приема, че молбата за предоставяне на международна закрила законосъобразно е приета за неоснователна.

Предвид изложеното оспореното решение е законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, поради което, Административен съд – Бургас, II-ри състав