Решение № 305 от 6.7.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 365/2023 г.

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

Образувано е по жалба, регистрирана с вх. № 20230616104727 на „ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД ЕИК 121398793 гр. Карлово срещу Отказ № 20230519143422-2 от 29.05.2023 г. на АВ - ТР, за вписване на промени по партидата на дружество: продажба на всички дялове от капитала от „С.Д.Л.“, чуждестранно ЮЛ, на А.В.И.-Ш., и вписване за нов едноличен собственик на капитала А.В.Е. - Ш.. Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен. Твърди, че е уведомен на електронен адрес на 29.05.2023г. Подава жалба на 05.06.2023г. с куриер, но служител на АВ – ТР Пловдив отказва да приеме пратката и да я регистрира, поради което, с оглед отказа, счита, че е спазил срока за подаването й. Не е съгласен с посочените в отказа от длъжностното лице три мотива. Твърди, че е представил удостоверение за актуално състояние на ЕСК – чуждестранно дружество, регистрирано в ••••, което е подписано от Н.М. от името на А.С.Л. като •••• на С.Д.Л.К.. Удостоверението се явява частен, а не публичен документ, поради което не подлежи на легализация по правилата на Конвенцията за премахване на изискванията за легализация на чуждестранни публични актове. Представил е електронно генерирани справки от търговския регистър на Република ••••, заверени и подписани, които са частни документи и не подлежат на легализация. По отношение на протокола с решение на ЕСК по чл.137 ал.4 от ТЗ, за който длъжностото лице е изискало заверка не само на подписа, но и на съдържанието, възразява, че доколкото ЕСК е чуждестранно юридическо лице, регистрирано в ••••, то по отношение на тези решения по правилата на чл.56 и чл.58 от КМЧП се прилага законодателството на страна по регистрация, т.е. на Република ••••, а не на чл.137 ал.4 от ТЗ относно формата на това решение. Относно неудостоверена за вписване датата на раждане на новия ЕСК е представено копие от документ за самоличност – паспорт, който е издаден от Консулството на Германия в Малага, Испания, и той замества удостоверяването на датата на раждане от нотариуса при поставяне на нотариалната заверка за подписа върху договора за прехвърляне на дяловете. Законодателното изискване е нотариус да завери подписа, а не датата на раждане.

В писмено становище АВ – ТР моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Поддържа довода за отказ на длъжностното лице. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

Жалбата допустима. Обжалваният отказ е поставено на 29.05.2023г. АВ – ТР не изпраща към преписката писмени данни за това на коя дата е изпратен и връчен редовно отказа на жалбоподателя, включително по електронен път, поради което не удостоверя, че срокът за обжалване е започнал да тече. Жалбоподателят посочва, че по електронен път е узнал за отказа на 29.05.2023г. и от тази дата изчислява срока си за обжалване от седем дена, който изтича на 05.06.2023г. работен ден понеделник. Представя Електронно извлечение на куриер Еконт за това, че на 05.06.2023г. П.К.Г. като управител на Шато Вале Роз ЕООД ЕИК 121298793 е предал на куриер пратка с товарителница № 5300483405558, адресирана до Търговски регистър – Агенция по вписване Пловдив гр. Пловдив, бул. Шести септември № 152, Легис център, както и електронна справка, че тази товарителница на 06.06.2023г. е отказана пратка от получателя. Служебната справка на съда на интернет – страницата на Еконт за проследяване на пратка с товарителница № 5300483405558 потвърждава тези данни. След това жалбата е постъпила в съда с вх. № 18822 от 12.06.2023г. като с писмо от 12.06.2023г. е препратена на АВ – ТР за комплектоване и сега е върната отново за разглеждане.

Не съществува законова забрана жалба до АВ – ТР да се подава чрез куриер, което е направено в случая. Напротив – налице е изрична позитивна норма на чл.62 ал.2 от ГПК, на която жалбоподателят се позовава, която на основание чл.540 от ГПК намира приложение и в охранителното производство пред АВ – ТР по ЗТРЮЛНЦ. Отказът да се приеме пратката от куриера и жалбата да се регистрира от агенцията е без правно основание. Поради подаването й на 05.06.2023г. при признание за узнат отказ на 29.05.2023г., съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване от седем дена, който е спазен. Изхожда от заявителя в охранителното производство пред агенцията, при наличие на правен интерес – отказано вписване по заявлението му, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Жалбоподателят е ЕООД, вписав в АВ – ТР с ЕСК „Саут Дистилърс Лимитед“, чуждестранно юридическо лице с държава на произход •••• и управител П.К.Г.. Обявеният по партидата Учредителен акт е от учредяването му от 25.05.2000г., не е актуализиран при последващите изменения на чл.137 от ТЗ и не съдържа отклонения от законодателното правило на чл.137 ал.4 от ТЗ, че решение за продажба на дяловете се взима с решение с нотариална заверка на подписа и съдържанието на съдружниците, респективно на ЕСК.

На 19.05.2023г. е подадено заявление обр. А 4 с вх. № 20230519143422, с което е поискано вписване на нов ЕСК поради прехвърляне на дяловете от капитала от „С.Д.Л.“ на А.В.Е. - Ш., държава Германия.

Представено е Решение № 1/20 от 20.05.2021г., взето в Никозия ••••, от „С.Д.Л.“, с рег. № 10682 от 10.11.1999г., като ЕСК на Шато Вале Де Роз ЕООД, на което чуждестранното дружество е представлявано от директорите Н.М. и Б.Д.А., граждани на ••••, и с което под т.1 е решено, че П.К.Г. е упълномощен и назначен за адвокат на дружеството, за да прехвърли/продаде собствеността на 50 дяла от дружеството по номинална стойност от 100лв. всеки, за номиналнта им стойност от 5 000лв., в Шато Вале Де Роз ЕООД, на физическо или юридическо лице, което е декларирало желание да продължи инвестиционната политика на дружеството и е поело неговите права и задължения. С т.3 П.Г. е упълномощен от името на дружеството, в ролята му на ЕСК на търговското дружество, да разреши продажбатата на недвижимото имущество на същите дружества или юридически лица, на цена и според условията, определени от него. С т.4 е дадено пълномощно за представителство от П.Г. на дружеството пред различни институции по повод продажбата.

Оригиналният документ е на английски език.

Решението не съдържа волеизявление, с което П.Г. да е упълномощен от името и за сметка на едноличния собственик на капитала „С.Д.Л.“ да вземе решение за продажба на дружествените дялове на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД по смисъла на чл.137 ал.4 от ТЗ. С т.1 на решението е даден мандат само за осъществяване на продажба, т.е. налице е упълномощително волеизявление, но не и решение на ЕСК.

С т.6 на решението е посочено, че пълномощното остава валидно за две години от 20 май 2021г., което означава, че има действие до 20 май 2023г.

Този документ е със заверка на подписите на директорите Н.М. и Б.Д.А. от В.Г. като •••• в Никозия – •••• и съдържа изричното изявление, че не поема отговорност за съдържанието на документа.

Подписът и длъжността на В.Г. като •••• в Никозия, назначена от министъра на вътрешните работи на Република •••• по Закона за служителите по заверките 165/1/2012, да легализира подписи и печати, и че печатът срещу този подписът е този на служителя по заверките в Никозия, е заверен от •••• в Никозия С.Ц.. Изявлението, качеството на Т./С/Ц. като ••••, и печата на районната администрация на Никозия, Министерство на вътрешните работи, е легализирано с Апостило от 27 май 2021г. под № NIC MJPO – NIC 000226949/2021.

Документът е преведен на български език от М.Г.Т., чийто подпис като •••• е нотариално заверен от Цветана Михова – Ангелова, нотариус с рег. № 562.

На 02.09.2021г. П.К.Г., в качеството си на пълномощник на „С.Д.Л.“ с рег. № 106282 от 10.11.1990г., упълномощен с нотариално заверено Решение № 1/2021г. от 20.05.2021г. под т.3, е взел решение от името на едноличния собственик на капитала по чл.137 ал.1 т.2 от ТЗ да бъдат продадени собствените на „С.Д.Л.“ 50 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 100лв., от капитала на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, на А.В.Е. - Ш., с посочен постоянен адрес и данни за паспорт, за сумата от 5000лв. Решението е с нотариална заверка на подписа и на съдържанието от Нотариус Валери Манчев с рег. № 053 на НК. Заверките са с рег. № 9297 за подписа и рег. №9298, том V, акт № 110 за съдържанието.

На 02.09.2021г. е сключен Договор за продажба на дружествени дялове между П.К.Г., в качеството на пълномощник на ЕСК „С.Д.Л.“ с рег. № 106282 от 10.11.1999г. Република ••••, и А.В.Е. - Ш., за продажба на 50 дяла, всеки с номинална стойност 100лв., за 5 000лв., от капита на жалбоподателя „Шато Вале Де Роз“ ЕООД. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните и на съдържанието му от Валери Манчев, Нотариус с рег. № 053 на НК, с рег. № 9292 за подписите и рег. № 9293, том пети, акт № 107, за съдържанието. Купувачът А.В.Е. - Ш. е с посочена в договора и в заверката на нотариуса самоличност чрез изписване на •••• от компетентните органи на Федерална Република Германия, от Консулска служба в Малага, с постоянен адрес •••• По повод дадените от длъжностното лице указания, допълнително е представено фотокопие на първа страница на този документ за самоличност, без съпроводен превод на документа на български език.

Представено е решение на новия ЕСК А.В.Е. - Ш. за приемане на Устав на дружеството – жалбоподател, което решение е с нотариална заверка на подписа и съдържанието от посочения по – горе нотариус, с рег. № 9299 и рег. № 9300, том пети, акт № 111. Към него е приложен актуалният дружествен акт – устав.

Относно правосубектността на ЕСК „С.Д.Л.“ с рег. № 106282 от 10.11.1999г. Република ••••, както към първоначалното заявление, така и по повод дадените от длъжностното лице указания, заявителят е представил:

1. Удостоверение за регистрация, издадено на 19.06.2018г. от И.А. като •••• на дружеството, съпроводено с превод от Д.Д.Г., чийто подпис като •••• е заверен на 10.08.2018г. от Нотариус Снежанка Стоянова с рег. № 107 НК, т.е. без Апостил;

1. Данни от регистър на директорите на това дружество и от регистър на ••••ите, дадени от А.С.Л. като •••• на дружеството, с превод на Д.П.Щ., чийто подпис като •••• не е заверен;

1. Удостоверение за регистрация относно директорите и ••••я на дружеството, издадено на 19.06.2018г. от И.А. като •••• на дружеството, съпроводено с превод от Д.Д.Г., чийто подпис като •••• е заверен на 10.08.2018г. от Нотариус Снежанка Стоянова с рег. № 107 НК, т.е. без Апостил;

1. Удостоверение за актуално състояние, издадено от А.С.Л., •••• на дружеството, за данни от фирмения архив към 15.06.2018г., подписано от Н.М., с превод на Д.П.Щ., чийто подпис като •••• не е заверен;

1. Електронна справка от регистъра на дружеството с рег. № 106282, съдържаща информация за регистър на акционерите, регистър на членовете и книга на акционерите, регистър на разпределенията, с превод на Д.П.Щ., чийто подпис като •••• не е заверен, без информация към кой дата е справката.

На 22.05.2023г. длъжностото лице е дало указания за представяне на актуални доказателства, установяващи съществуването на чуждестранното юридическо лице /ЕСК/ и лицата, които го представляват по националния му закон, със заверен превод на български език; доказателства за представителната власт на П.К.Г. във формата по чл.137 ал.4 от ТЗ и със заверен превод на български език, ако документите са на чужд език; доказателства, установяващи заявената за вписване дата на раждане на приобретателя на дяловете.

С допълнително заявление, както се каза, дружеството е представило първа страница от паспорта на купувача – физическо лице, без заверен превод на същия, и електронни разпечатки от търговски регистър за ЕСК с превод на български език.

С обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че указанията не са изпълнени. Представените документи за правосубектност не са оформени според изискванията на Конвенцията за премахване на изискванията за легализация на чуждестранни публични актове като липсва Апостил. Представеното решение е без нотариална заверка на съдържанието, а само на подписите. Представеният паспорт не може да замести удостоверяване на датата на раждане от нотариуса, заверил подписа на лицето в договора за продажба на дялове.

Отказът е законосъобразен.

ЕСК на процесното дружество е чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република ••••, поради което не е дружество, за което както дължностното лице, така и съдът да извършват справка по партидата му в Търговския регистър, воден по силата на ЗТРРЮЛНЦ, защото това не е дружество, учредено и съществуващо по законите на Република България.

За това и съгласно правилото на чл.56 и чл.58 от КМПЧ, неговата правосубектност, органи, правомощия, представителна власт, се уреждат от правото на държавата, където е учредено. В случая това е Република ••••. Оттук доказателства за това съществува ли към 19.05.2023г. /когато е подадено заявлението за вписване на нови обстоятелства пред АВ – ТР/, и ако съществува още като юридическо лице, кои са неговите законни представители и с какви правомощия са, може да се удостовери само от компетентния държавен орган на Република ••••, натоварен съгласно тяхното законодателство с тези функции. Вижда се, че както със заявлението от 19.05.2023г., така и с допълнителното заявление по повод дадените указания, жалбоподателят не представя актуални – към месец май 2023г., официални данни за правосубектността на това чуждестранно юридическо лице. Със заявлението са представени справки от 2018г., което е далеч във времето както преди процесната продажба на дялове от 2021г., така и преди заявяването й за вписване през май 2023г. Или приложенията към заявлението съдържат стари данни, а не актуална информация. Представената според жалбоподателя разпечатка от електронния регистър на Република •••• с допълнителното заявление обективно няма дата и поради това не може да се установи към кой момент е справката. Твърдението му, че тази разпечатка е заверена от ••••я на дружеството, поради което представлява частен документ и за това не се нуждае от легализация чрез Апостил, сочи, че жалбоподателят не е разбрал указанията или ги е разбрал, но не желае да ги изпълни. Указанията са ясно и те са да се представи актуална справка за правосубектността на дружеството, която да е официална – да е издадена от компетентния в •••• държавен орган, поддържащ и водещ регистъра на търговските дружество, което означава да съдържа волеизявление на длъжностно лице в кръга на правомощията му и да носи неговия печат. Именно и поради това е изискано този документ да се легализира чрез Апостил и превод от •••• със заверен подпис. Това не е изпълнено по неясни причини, а е необходимо, защото се иска вписване пред държавен орган на Република България и следва за това релевантните обстоятелства да се удостоверят надлежно със съответните официални документи, издадени от чуждата държава.

Основателно е поискано от заявителя да представи решение на ЕСК по чл.137 ал.1 т.2 във формата по ал.4 от ТЗ за продажба на дяловете, респективно за надлежно учредена представителна власт на пълномощника П.Г. в същата форма. Според чл.137 ал.4 от ТЗ решение по чл.137 ал.1 т.2 от ТЗ за продажба на дялове от капитала на дружеството се взимат в специална форма – с едновременна заверка от нотариус на подписа и съдържанието. Това означава и, че когато дадено лице се упълномощава да вземе такова решение, респективно да осъществи такава продажба, то формата на упълномощаването следва да бъде тази по чл.137 ал.4 от ТЗ – с едновременна заверка на подписа и съдържанието на волеизявлението на упълномощителя. Правното основание е чл.37 ал.2 ЗЗД.

В случая това не е изпълнено и документи, отговарящи на това специално изискване за форма, определяща действителността на волеизявлението, не са депозирани както с първоначалното заявление, така и с допълнението. Тук следва да се съобрази, че изискването на чл.137 ал.4 от ТЗ за форма за действителност на решението на ОСС/ЕСК е изискване на българския материален закон, който се прилага към дяловете на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, защото това е дружество, учредено в Република България и за него се прилага българския материален закон - ТЗ.

Без правно значение е чия собственост са тези дялове – на българско или чуждестранно физическо лице или на българско или чуждестранно юридическо лице. Тази форма трябва да е спазена и важи и за чуждестранните физически и юридически лица, включително и за С.Д.Л., дружество, регистрирано в ••••. Няма никакво значение за изискването на чл.137 ал.4 от ТЗ в коя държава е регистриран ЕСК. Не важи и не се прилага към решение по чл.137 ал.1 т.2 от ТЗ и формата на това решение по чл.137 ал.4 от ТЗ материалното право на друга държава относно правосубектност и статут на чуждестранното лице – собственик на дяловете, каквито са неправилните съждения в жалбата. Чл.56 и чл.58 от КМЧП са стълкновителни норми на международното частно право относно правосубектността на юридическото лице. Те казват, че за всяко юридическо лице се прилага материалния закон на държавата, в която е учредено. След като „Шато Вале Де Роз“ ЕООД е учредено в България, за него се прилага ТЗ и за това решенията на собствениците на капитала му за продажба на дяловете от това българско дружество се взимат в специалната форма на българския материален закон по чл.137 ал.4 ТЗ – с нотариална заверка едновременно на подпис и на съдържание. Не се прилага материалното право на Република ••••.

Представеното Решение №1/20 от 20.05.2021г. на ЕСК С.Д.Л. е само с нотариална заверка на подписите на законните представители на това чуждестранно дружество, но не и на съдържанието му. Обективно, при прочита му, се констатира, че не е материализирано волеизявление за взето решение за продажба на дяловете от капитала на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, въпреки, че в преамбюла му се цитират чл.129, чл.137 ал.1 т.2 и чл.147 от ТЗ. Прочитът на документа сочи, че с т.1 П.Г. се упълномощава да е представител на ЕСК при продажбата, както и по т.3 се упълномощава да взима решения като ЕСК, но само за продажба на недвижими имоти на това дружество, не и на дяловете. Както основателно е посочило длъжностото лице, това упълномощаване трябва да бъде във формата, в която ще се изповяда сделката по чл.129 от ТЗ, съгласно чл.37 от ЗЗД, и тази форма не е спазена.

Изводът е, че към заявлението не са представени писмени документи, изходящи от ЕСК, които да материализират неговата воля във формата по чл.137 ал.4 от ТЗ, която е за действителност, да продава дяловете си от капитала. Такава воля не се доказва писмено. С.Д.Л. не е взел изобщо решение по чл.137 ал.1 т.2 от ТЗ; не е взел решение по чл.137 ал.1 т.2 от ТЗ във формата по чл.137 ал.4 от ТЗ и не е упълномощил Герджиков с пълномощно с едновременна заверка на подписа и съдържанието да сключи договор за продажба на дяловете, във формата по чл.137 ал.4 от ТЗ съгласно чл.37 ЗЗД.

Третият мотив за отказ също е основателен. Когато нотариус заверява подпис на дадено лице, той първо снема неговата самоличност и удостоверява в акта си подписът на кое лице е това като посочва самоличността му. Правното основание е чл.578 ал.4 и ал.5 от ГПК и чл.590 ал.1 от ГПК във вр. с чл.580 т.3 от ГПК. Проверката на самоличността включва дееспособността и това е констатиране на годините, което се определя от датата на раждане. Задължително нотариус изписва ЕГН на лицето при снемане на самоличността. При чужди граждани не може да се впише ЕГН, според изискването на чл.580 т.3 във вр. с чл.590 ал.1 от ГПК, но може да се посочи датата на раждане, която информация е част от самоличността на всяко едно физическо лице. В случая тази информация липсва в нотариалната заверка на подписа и съдържанието на договора за продажба по отношение на купувача.

Представеният с допълнителното заявление копие на страница от паспорт е документ на чужд език. Когато документ на чужд език се депозира пред български държавен орган, той трябва да бъде съпроводен с превод на български език, което не е направено.

Коментираните формални законододателни изисквания при удостоверяване на настъпили обстоятелства с юридическо значение са създадени с цел гарантиране на достоверността им и охрана на правата на носителите им. В случая не са изпълнени множество законови изисквания за форма за действителност на волеизявленията, поради което не е доказано надлежно, че са се осъществили фактите от заявения за вписване нов фактически състав по смяна на собственика на капитала на дружеството – жалбоподател.

С оглед новоустановената задължителна практика на ВКС по тълкуване на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, изразена в Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585-2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768-2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Определение № 60341 от 8.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1603-2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 60398 от 5.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1384-2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, разноски в полза на агенцията не се присъждат поради характера на производството като едностранно и охранително, чиита правна природа не е променена със създадената норма на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.

Въз основа казаното отказът ще се потвърди, поради което съдът