Решение № 1098 от 14.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1036/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на ”Н.М.••" ООД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД.

Ищецът ”Н.М.••" ООД твърди, че е ползвател на електрическа енергия с клиентски Хо 520002690026 по силата на сключен с „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предишно наименование "ЧЕЗ разпределение България" АД) договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа Nо 1202800111 от 28.12.2017 г. и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 2 на договора, разпределителното предприятие осигурявало достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа на електрическа енергия до два обекта на ползвателя "Н.М.••" ООД - обект с идентификационен Nо 32Z1030011203841 и обект с идентификационен Nо 32Z103001120408U, находящи се на адрес: гр.Ботевград, п.к. 2140, ул. „Индустриална“ Nо 2Б. Сочи се, че в периода от 29.11.2021 г. до 30.11.2021 г. включително, подаването на електрическа енергия към обектите по договора било преустановено, изненадващо и без предупреждение. Прекъсването на доставката на електрическа енергия станало на 29.11.2021 г. в 09: 20 часа. След сигнал до подстанция Зелин, гр. Ботевград, , която се поддържа от ЕСО ЕАД, се получила информация, че се касае за планово спиране за ремонт, което следва да продължи до 12.12.2021 година.

Ищецът подържа, че не е бил уведомен за този ремонт и спирането на електроподаването. По-късно се установило и, че посочените обекти били заличени от схемата на ЧЕЗ, по неясни причини.

На 30.11.2021 г. от ответника уведомили ищцовото дружество, че може да се включи към алтернативно захранване за две седмици, за което ищецът подал заявление и на 30.11.2021г. в 16: 20 ч. електрозахранването било възстановено чрез прехвърляне към алтернативно захранване.

Ищецът излага, че има организирана търговска дейност, има 80 човека персонал, които работят ежедневно на пълно работно време, за да изпълняват подписаните договори с чуждестранни партньори. Всеки ден без електрозахранване водел до загуби и изоставане от плана за производство. В конкретния случай, за два дни било прекъснато електрозахранването, факт, който не се оспорвал и от ответника, в резултат на която на ищцовото дружество били причинени вреди – загуби в размер на общо 65 316 лева, от които е частично предявена сума в размер на 32 658 лв. по пера за два работни дни, както следва: - разходи за амортизации - 7 664 лева; - разходи за заплати - 9 372 лева; разходи за лихви - 300 лева, - разходи за материали - 39 180 лева, - разходи за външни услуги - 7 000 лева, - разходи за социални осигуровки - 1 800 лева. Тези загуби били получени въз основа на направените разходи от съответния вид през м. ноември 2021 г., като общата сума е разделена на броя работни дни 1 през месец ноември и така е получен разходът за един работен ден.

Излага се, че за двата дни дружеството не е успяло да произведе и стоки, които да реализира по договорите с трети лица на обща стойност 60 200 лв., от които е частично предявена сума в размер на 30 100 лв., както следва: - по договор с Construction Tools GmbH, 45143 Essen - Germany, VAT: DE 176132009 Housing MG 400/500 (Тяло присъединително ) - 21 бр. Mounting Set MG 500 ( Комплект кофи 500 ) - 6 бр.; по договор с RamBooms Oy, 15170 Lahti - Einland, VAT: FI08575597 Lio: Boom (повдигаща стрела) - 4 бр. Pedestal (Основа) - 2 бр. Lower Frame (Долна рамка) - 2 бр. Slew Bracket (въртяща скоба) - 1 бр.; по договор с Witte Pumps Technology GmbH, 25436 Tornesch - Germany, VAT: DE 814045417 Pump Cover (капак на помпа ) - 4 бр. Pump Housing (корпус на помна) - 8 бр.; по договор с Liebherr-Hydraulikbagger GmbH, 88457 Kircbdorf/Iller - Germany, VAT DE 811120044 Schwenkarm ( Въртящо се рамо ) - 9 броя.

С оглед изложеното се моли Съда да осъди ответника да заплати съответно сумата от 32 658 лв., от общо дължима сума от 65 316 лева – обезщетение за претърпени загуби и сумата от 30 100 лева – пропуснати ползи от непроизведена продукция във връзка със сключени договори с трети лица, от общо дължимата сума от 60 200 лева. Претендират се и законната лихва от датата на предявяване на исковете и разноските по делото.

В ОИМ ответникът оспорва исковете. Сочи, че подстанция „Зелин“ е собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /„ЕСО“ ЕАД/. На 18.11.2021 г. ЕРМ Запад е получило заявка от „ЕСО“ ЕАД за извършване на ремонтни дейности в подстанция „Зелин“, което е налагало изключване на извод „ЗРЧ“ на 29.11.2021 година. Твърди се, че в чл. 34, ал. 1 от договора за предоставяне на достъп и пренос на електрическа енергия чрез разпределителната мрежа /ДПЕРМ/ от 28.12.2017 г., е уредена хипотезата на прекъсването на електроснабдяването при извършване на ремонтни работи и реконструкция на съоръжения, които подлежат на планиране, която е приложима в случая. Според нея разпределителното предприятие е длъжно предварително за уведоми ползвателя на мрежата за времето и продължителността на прекъсването, като ал. 2 на същия чл. 34 от ДПЕРМ допълва, че в подобни случаи разпределителното предприятие уведомява ползвателя на мрежата най-късно 48 часа предварително чрез съобщение на интернет страницата на дружеството, както и в централни или местни медии (нечатни или електронни). Поддържа се, че ответникът е изпълнил тези изисквания – на 27.11.2021 г. ЕРМ Запад е уведомило абонатите си за предстоящото планово прекъсване на електроподаването за региона на гр. Ботевград, както и същата дата се поддържа, че дружеството е публикувало уведомление за предварително прекъсване на електрозахранването на 29.11.2021 г. и на интернет адреса на електронната медия „3eNews” - онлайн платформа с медийно съдържание и национално покритие. Поддържа се, че ищецът няма основание да претендира обезщетение за вреди поради неизпълнение на задължени за доставка на електрическа енергия, като се сочи, че облигационно отношение между ищеца и ответника касае разпределението на електрическа енергия от ответното дружество, доколкото съгласно т. 2.5 от лицензията за разпределение на електрическа енергия Nо Л- 135-07/13.08.2004 г., ответникът - лицензиант не може да извършва други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Оспорват се твърдените размери на имуществените вреди, като не е ясно как са формирани тези размери.

В представена ДИМ, ищецът поддържа исковете. Оспорва се надлежното уведомление на клиентите на ответното дружество за спирането на доставката на електрическа енергия за период от два дни. Поддържа се, че е налице неизпълнение на договора с ответника от 28.12.2017 година.

В отговор на ДИМ, ответникът поддържа оспорването на исковете.

Сочи се, че при сключване на договора за предоставяне на достъп и пренос от 28.12.2017 г. ищецът е поискал достъп и пренос за осигуряване на доставка на електрическа енергия за обекти, които не са собственост на ищеца и се е позовал на договор за наем от 15.11.2017 г. с трето дружество – Металообработване и зъбопроизводство АД (в ликвидация), който обаче не е в сила към момента на настъпване на твърдените вреди. Поддържа се, че ищецът не е индивидуализирал имота, където са настъпили вредите. Сочи се, че ищецът не е собственик на имот, чието захранване е предмет на договора от 28.12.2017 г., съответно и на производственото оборудване, което се твърди, че е основание за отхвърляне на иска. Поддържа се, че в имота, който е предмет на договора от 28.12.2017 г. не се осъществява производствена дейност. Поддържа се, че съгласно договора има две точки на доставка, поради което и не е ясно къде точно се твърди, че е осъществява дейността на ищцовото дружество съответно са настъпили вредите. Поддържа се, че съгласно заявлението от 2014 г. по договора с Металообработване и зъбопроизводство АД (в ликвидация), е било необходимо наличието на основно и на резервно захранване, което следва и от Наредба 3/09.06.2004 г. за устройство на електрически уредби и електропроводните линии. Поради това се поддържа, че доколкото част от договора между „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (в ликвидация), е прехвърлен към ищеца, то ищецът е следвало да осигури резервно захранване, ако е смятал, че спирането на доставката на електрическа енергия може да доведе до посочените вреди. Поради това се твърди, че е налице неизпълнение на задълженията на ищеца (ако се установи, че е собственик на посоченото производствено предприятие и осъществява производствена дейност) по Наредба 3 да се осигури резервно захранване, при което сам е станал причина за настъпване на вредите, ако такива се установяват. Поддържа се, че при разпродаване чрез обособяване на отделни части от имоти на „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (в ликвидация), по отношение на които в съвкупност е бил сключен договор от 2014 г., и електропроводите и кабелните линии, с които са били присъединени тези обекти, които представляват един стопански субект, със съоръжения за собствени нужди по смисъла на чл. 117, ал.5 от ЗЕ, са собственост на и е следвало да бъдат поддържани от това предприятие, то при обособяване на нов обект е следвало да има проучване на условията за присъединяване и предписване на условия за отделно и самостоятелно присъединяване на всеки от отделните обекти. Сочи се, че ако ищецът осъществява производствената си дейност именно в такъв обособен самостоятелен обект, без да е извършил проучване на условията за присъединяване на отделената част, то същият е в неизпълнение на задълженията си по цитираната наредба, при което се е достигнало до липса на съгласувани схеми, при което не може да се гарантира непрекъснатата доставка и бързо възстановяване при преустановяване на доставката. Поради това и ответникът не може да носи отговорност ако ищецът е претърпял вреди. Излагат се и конкретни правни доводи, защо не се носи отговорност съгласно чл. 74, ал.2 от ЗЕ, тъй като се касае за вреди настъпили в рамките на период от 48 часа от спиране на електрозахранването.

В молба – уточнение на ИМ ищецът уточнява, че осъществява производствена дейност в обект, който се намира в обект 05815.303.298, като договорът от 28.12.2017 г. засяга имоти, придобити от ищеца по договори за покупко-продажба с „Металообработване и зъбопроизводство“ АД с нотариален акт 8, том I, рег.номер72, дело 6/2016 г. и нотариален акт 17, том I, реш. 839, дело 17/2018 година.

Ответникът оспорва твърдението, че договорът между страните от 28.12.2017 г. засяга посочените имоти, а сочи, че засяга друг имот, с идентификационен номер 05815.303.280 с площ 15 519 кв.м, който е бил предмет на договора за наем между ищеца и трето лице от 2017 г., срокът на който е изтекъл.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 82 вр. чл. 79, ал.1от ЗЗД.

По исковете по чл.82 вр. чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: договор от 28.12.2017 г. между страните, съгласно който ответникът е имал задължение да обезпечи доставката на електрическа енергия до посочен от ищеца производствен обект, с две точки на свързване - обект с идентификационен Nо 32Z1030011203841 и обект с идентификационен Nо 32Z103001120408U, находящи се на адрес: гр. Ботевград, п.к. 2140, ул. „•••••••, като този договор се отнася до имотите, посочени в нотариален акт 8, том I, рег.номер72, дело 6/2016 г. и нотариален акт 17, том I, реш. 839, дело 17/2018 година, както и че е осъществявал твърдяната от него търговска и производствена дейност в тези имоти; неизпълнение на задълженията на ответника за посочения период от време – 29.11.2021 г. и 30.11.2021 г. за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа Nо 1202800111 от 28.12.2017 г.; вид и размер на вредите – пропуснати ползи и претърпени загуби в резултат на неизпълнението на задължението на ответника по договора от 28.12.2017 година.;

От събраните по делото писмени доказателства – заявление за предоставяне на достъп до електрорапределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД 1202800111/14.12.2017 г. от договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа 1202800111/28.12.2017 г., приложение 3 към същия, се установява, че между страните по делото е сключен договор, по силата на който предмет на договора е осигуряването от страна на разпределителното предприятие на достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа на електрическа енергия до обекта/обектите на ползвателя: идентификационен Nо 322103001120384I и идентификационен 32Z103001120408U.

Представено е и удостоверение за сключен договор за балансиране УКБ-2017-12-07-2788/07.12.2017 година, издадено от ЧЕЗ Т.Б. ЕАД, съгласно което Н.М.•• ЕООД има сключени договори за балансиране 5216/07.12.2017 г. и договор за доставка (продажба) на електри1ческа енергия 52216/07.12.2017 година за обекти с номера 322103001120384I – адрес: гр.Ботевград, ул.••••••• и с номер 32Z103001120408U - адрес: гр.Ботевград, ул.••••••• Установява се, че с нотариален акт за констатиране право на собственост недвижими имоти въз основа на ЗППДОП и съдебно решение, номер 44, том III, рег. номер 2814, дело 362/2014 г. от 11.07.2014 г. Металообработване и зъбопроизводство АД е признато за собственик на ПИ с идентификатор 05815.303.241 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, одобрени със заповед от 2011 г. на изпълн.директор на АГКК, целия с площ от 34 391 кв. метра, заедно с построените в същия производствени обекти, общо 24 броя, на ПИ с идентификатор 05815.303.235 с площ от 6051 кв. метра, заедно с построена сграда, на ПИ с идентификатор 05815.303.238 с площ от 12 859 кв. метра, заедно с построени сгради в имота, на ПИ с идентификатор 05815.303.228 с площ от 5115 кв.метра.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 8, том I, рег.номер 72, дело 6/2016 г. от 18.01.2016 г. се установява, че Металообработване и зъбопроизводство АД (л) продава на Н.М.-•• ООД УПИ с идентификатор 05815.303.256 с площ 8596 кв. метра, стар номер 05815.303.241, който имот е образуван от част от ПИ с идентификатор 05815.303.241 след влизане в сила на заповед на кмета на Община Ботевград от 2015 г., като е образувано ново УПИ LXXI и нов идентификационен номер 05815.303.256, заедно с намиращите се три броя сгради с номера, 05815.303.241.7 и 05815.303.241.12.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 17, том I, рег. номер 839, дело 17/2018 г. от 16.04.2018 г. се установява, че „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (л) продава на Н.М.-•• ООД УПИ с идентификатор 05815.303.289 с площ 15 519 кв. метра, стар номер 05815.303.255, който имот по документ на собственост на продавача – нотариален акт, номер 44, том III, рег. номер 2814, дело 362/2014 г. от 11.07.2014 г. е част от ПИ с идентификатор 05815.303.241, целия с площ от 34 391 кв. метра, заедно с построените сгради в имота, със стари идентификатори с номера от 05815.303.241.13 до 05815.303.241.23.

От скица на поземлен имот 15-347909/27.04.2020 г. се установява, че съгласно заповед РД-18049/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на АКГГ, с последно изменение на кадастралната карта от 27.04.2020 г., ПИ с идентификатор ПИ с идентификатор 05815.303.298 с площ от 24 115 кв. метра, собственост на Н.М.•• ООД е с предишни идентификатори 05815.303.256 и 05815.303.289.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 108, том IV, рег. номер 4720, дело 615/2017 г. от 01.11.2017 г. се установява, че „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (л) продава на Т. 96 ЕООД ПИ - проектен имот с идентификатор с 05815.303.279 с площ 10210 кв. метра, който имот е образуван от имот с идентификатор 05815.303.255, предходен идентификатор 05815.303.241. Посочено е, че правото на собственост се установява от документ на собственост на продавача – нотариален акт, вх. регистър 1550/11.07.2014 г., акт 170, томV, дело 706/014 г. (съответства на нотариален акт номер 44, том III, рег. номер 2814, дело 362/2014 г. от 11.07.2014 г.).

В заявление за предоставяне на достъп до електрорапределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД 1201406968/21.02.2014 г. се установява, че Металообработване и зъбопроизводство АД е подало заявление за сключване на договор за достъп и пренос до мрежата на ЧЕЗ Разпределение България АД относно три точки в един обект на адрес: гр. Ботевград, ул. ••••••• с идентификационни номера 3001120383, 3001120384, 3001120408.

Представен е и договор за наем от 15.11.2017 г., с който Н.М.•• ООД наема от Металообработване и зъбопроизводство АД недвижим имот с идентификатор 05815.303.280 с площ от 15519 кв. метра, заедно с построените сгради за период от 6месеца. Обектът се намира на ул. ••••••• гр. Ботевград.

Като цени в съвкупност описаните писмени доказателства, Съдът намира, че по делото се доказа, че представеният договор 1202800111/14.12.2017 г. се отнася до притежавани от ищеца недвижими имоти (придобити 2016 г. и 2018 г., след което обединени в един общ имот с площ от 24 115 кв. метра по представената скица от 2020 г.), където същият осъществява производствената си дейност.

Съдът намира, че с оглед данните по делото се установява, че имотът, предмет на договора за наем от 15.11.2017 г. реално се отнася до единия от имотите, придобити след това от ищеца от третото лице - с площ от 15 519 кв. метра, заедно с построените сгради. Установява се, че относно посочените имоти има издавани различни заповеди за изменение на кадастралната карта, в резултат на което имат и различни идентификационни номера. Изводът на съда за идентичност на имотите се основава на сравняване на имота, собственост на праводателя както на ищеца, така и на третото лице, посочено от ответника – Т. 96 ЕООД, при което се установява, че Н.М.•• ЕООД и Т. 96 ЕООД са придобили различни части от имота, описан под номер 1 в констативния нотариален акт от2014 г., който имот след това бил разделен на три имота, след което обединен в два имота – собственост на ищеца (05815.303.298 с площ от 24 115 кв. метра, с предишни идентификатори 05815.303.256 и 05815.303.289), и третият имот - на третото лице (идентификатор 05815.303.279 с площ 10 210 кв. метра).

Налице е съвпадане на площта на имота и в площта на построените сгради, описан като предмет на договора за наем от 11.2017 г. между Н.М.•• ЕООД и Металообработване и зъбопроизводство АД (л) и имота, предмет на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 2018 година между тези страни.

Не се установява ищцовото дружество да има друго място за осъществяване на производствената си дейност, различно от имот с номер 05815.303.298 с площ от 24 115 кв. метра, с предишни идентификатори 05815.303.256 и 05815.303.289, а и осъществяването на такава се установява от събраните по делото, писмени договори с трето лице и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Поради това, Съдът намира за доказано, че ищцовото дружество осъществява производствената си дейност на посочения адрес в имот, с идентификационен номер 05815.303.298, намиращ се на административен адрес: гр. Ботевград, ул. •••••••.

Следва да се отбележи и, че в договора между страните от 28.12.2017 г. не е посочена изрична идентификация на имотите, в които се намират двата посочени обекта в договора, където трябва да се осигури свързване между мрежата, собственост на ищеца и на ответника, а единствено са идентифицирани номерата на електромерите и идентификационните им номера.

Като разглежда заявлението за сключване на договор за достъп и пренос до мрежата на ЧЕЗ Разпределение България АД от 21.02.2014 г. на праводателя на ищеца Металообработване и зъбопроизводство АД (л) и заявлението на ищеца до ответника от 14.12.2017 г., и договора между страните по делото от 17.12.2017 г., Съдът констатира, че има съвпадане между посочените идентификационни номера на точките за свързване (3001120384 и 3001120408), като има единствено разлика в номерата на електромерите.

Поради това и Съдът намира, че договорът от 28.12.2017 г. се отнася до обекти, разположени в мястото, където ищцовото дружество осъществява производствената си дейност, посочени в договора с идентификационни номера 322103001120384I 32Z103001120408U. От удостоверението от ЧЕЗ Т.Б. ЕАД се установява, че тези два обекта се намират на адрес: гр. Ботевград, ул. •••••••и адрес: гр. Ботевград, ул. •••••••.

По изложените съображения, възраженията в обратен смисъл на ответника – че не е ясно къде точно ищецът осъществява производствената си дейност и, че договорът от 28.12.2017 г. не се отнася до имота, където ищецът осъществява производствената си дейност – поземлен имот с идентификатор 05815.303.298, са неоснователни.

Съгласно договора от 28.12.2017 г. предмет на договора е осигуряването от страна на разпределителното предприятие на достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа на електрическа енергия до обекта/обектите на ползвателя: идентификационен N 322103001120364I идентификационен номер 32Z103001120408U, срещу както и задължението на другата страна по договора да заплати на разпределителното предприятие цена за мрежови услуги.

Ответното дружество Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД ( с предходно наименование ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД) е притежател на лицензия за разпределение на електрическа енергия за обособена територия Л-135-07/13.08.2004 година.

Договорът между страните е такъв по смисъла на чл. 104 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 4 от договора, същият влиза в сила след завършване на процедурата за избор на доставчик на електрическа енергия по свободно договорени от страна на ползвателя (което се установя по делото удостоверение от ЧЕЗ Т.Б. ЕАД UKB – 2017-12-07-2788).

Съгласно чл. 6, ал.1 от договора категорията на осигуреност, при която разпределителното предприятие пренася електрическата енергия през електроразпределителната мрежа до обекта на ползвателя, е трета, освен ако при присъединяването на обекта не е договорена друга, по-висока категория по осигуреност. При условията на трета категория по осигуреност на електроснабдяването съгласно Наредба Na 3 от 09.06.2004 год. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии означава, че електроснабдяването се извършва от един източник на захранване и разпределителното предприятие има право да прекъсва преноса на електрическа сергия при необходимост за ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на електроснабдяване за не повече от 24 (двадесет и четири) часа.

Поради това и са неоснователни доводите на ответника, че ищецът е следвало да си осигури резервно захранване по аргумент от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. (довод също по чл. 83 от ЗЗД), тъй като относно обекти трета категория осигуреност не се изисква резервно захранване. Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на тези си твърдения, въпреки нарочните указания на Съда в доклада по делото.

Съгласно чл. 8 от договора между страните, ползвателят представя за всеки от обектите си декларация за съответствие на електрическите инсталации на ползвателя с изискванията за безопасност и техническите норми (Приложение № 1).

В чл. 34 от договора е предвидено, че разпределителното предприятие е длъжно предварително да уведоми ползвателя за времето и продължителността на прекъсването или ограничаването на достъпа и/или преноса при извършване на ремонтни работи и реконструкция на съоръжения. оперативни превключвания с продължителност над пет минути, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия. които подлежат на планиране, като уведомлението следва да е най-късно 48 (четиридесет и осем) часа предварително чрез съобщение на интернет страницата на дружеството. в централни или местни медии (печатни или електронни), а там където такива не се издават, чрез съобщения до органите на местната власт и местното самоуправление. или по друг подходящ начин. Това задължение е предвидено и в чл.20, т.4 от договора.

В чл. 35 от договора са предвидени и случаи, когато разпределителното предприятие има право временно да преустанови преноса на електрическа енергия, след предварително уведомление, в посочените в чл. 35, ал.1 от договора случаи, включващи напр. т.1 – когато електрическите уредби и инсталации на ползвателя не отговарят на нормативните изисквания, 4. – когато за нормалната работа на се изисква собствен източник на резервно електрическо захранване и той не е осигурен от ползвателя, и др., както и при всяко нарушение на договора от страна на ползвателя.

Между страните не се спори, че към договора са приложими и ОУ на договорите за използване на електрорапределителната мрежа на ЕРМ запад, като в чл.50 от ОУ е предвидено идентично задължение със задължението по чл. 34 от договора от 28.12.2017 година.

Установява се от писмените доказателства по делото – разменена кореспонденция, между страните, неоспорена от ответника, че в периода 09: 20 часа на 29.11.2021 г. до 16: 20 часа на 30.11. 2021 г. е прекратен достъпа на електрическа енергия до двата обекта, идентификационни номера 322103001120384I 32Z103001120408U., предмет на договора от 28.12.2017 г., физически разположени в мястото, където ищцовото дружество осъществява производствената си дейност и чрез което производството на ищеца получава електрическа енергия от трето лице, необходима за производствената дейност.

За подстанция Зелин (за която се установява, че е собственост на Електроенергиен системен оператор ЕАД, съгласно констативен нотариален акт за собственост 158, том II, рег. номер 4020, дело 338/2006), осигуряваща електроподаването за обектите, предмет на договора между страните, т.е чрез които за ищеца се осигурява достъп до електроразпределителната мрежа, се установява, че това прекъсване е свързано с необходимостта за осъществяване на ремонтни дейности по искане на ЕСО ЕАД (така заявка 495/18.11.2021 г.).

Поради това Съдът намира, че се касае за планово прекъсване на преноса на електрическа енергия до обектите, предмет на договора от 28.12.2017 г. между страните по делото, по смисъла на чл. 34 от този договор.

В тази връзка доводите на ответника, че електрическата система на ищеца не отговаря на техническите изисквания на Наредба 6 от 2014 г. за присъединяване на клиенти и производители към електроразпределителната мрежа, тъй като не е извършвано предварително проучване на условията за присъединяване, което водело до невъзможност за електроразпределителното предприятие да гарантира непрекъсната доставка и бързо възстановяване при преустановяване на доставката, което следва да се квалифицира като възражение по чл. 83 от ЗЗД, са неоснователни.

На първо място не се доказва, че преустановяване на преноса/достъпа до обектите на ищеца, предмет на договора от 28.12.2017 г. е в резултат на несъответствие на електрическите системи на ищеца с нормативните изисквания.

Установява се, че при сключване на договора от 28.12.2017 г. ищецът е представил декларация за съответствие, като приложение 1 към договора (стр. 105 по делото). Установява се и, че договорът между страните е изпълняван в периода 17.12.2017 г. – 29.11.2021 г., т.е следва да се приеме, че както към датата на сключване на договора, така и в продължение на 3 години, електрическата система на ищеца е отговаряла на нормативните изисквания, при което ответникът също е изпълнявал договорните си задължения, или дори и да е имало несъответствие, това не е било пречка за изпълнение на задълженията на ответника. Не се доказа от ответника, че в периода след сключване на договора ищецът е променил електрическата си система и съоръжения, поради което и ответникът не е могъл да изпълни договорните си задължения в посочения двудневен период през 2021 година.

На второ място, дори и да се приемат за основателни твърденията, че електрическата система на ищеца не отговаря на нормативните изисквания, поради липсата на предварително съгласуване, то както бе посочено по-горе, съгласно чл.35, ал.1, т.1 от договора от 28.12.2017 г. разпределителното предприятие има право временно да преустанови преноса на електрическа енергия при тази хипотеза, но същи се изисква предварително уведомление, след като се осигурят условия за нормална работа на съоръженията и устройствата на ползвателя, ползващи електрическа енергия.

Не се твърди от ответника и не се установява тази процедура да е спазена при конкретното прекъсване на преноса и достъпа на 29.11.2021 г. и на 30.11.2021 година. И доколкото при тази хипотеза би се касаело за прекъсване на преноса на електрическа енергия за конкретен ползвател, уведомлението би следвало да е индивидуално.

На трето място, твърденията, че е налице промяна в системата за захранване, тъй като системата е изградена по времето на съществуване на завод за резервни части, и е предвидена за захранване на един небитов клиент, а след това има обособени различни стопански субекти, и са извършени несъгласувани промени на схемата за захранване, останаха недоказани, с оглед данните по делото. Установява се, че още през 2014 г. ответното дружество е сключило с дружеството – праводател на ищеца, договор за осигуряване на достъп/пренос на електрическа енергия, относно три обекта на посочения административен адрес, всеки с мощност 800 кW. По изложените по-горе съображения, Съдът приема, че се установи, че с прехвърляне на правото на собственост върху част от недвижими имоти от Металообработване и зъбопроизводство АД (л), е прехвърлена тази част от имота, в която се намират и два от присъединените обекти по договора от 2014 г. между ответника и Металообработване и зъбопроизводство АД (л) (с идентификационни номера при Металообработване и зъбопроизводство АД (л) - 3001120384 и 3001120408 и при ищеца - 322103001120384I и 32Z103001120408U). Поради това и е сключен и нов договор от 28.12.2017 г. относно тези два обекта между ищеца и ответника. Т.е доколкото не се доказа промяна в броя на присъединените обекти по смисъла на договора за предоставяне на достъп и пренос на електрическа енергия и предоставената мощност от 2014 г. и след това 2017 г., то не се доказаха нереглементирани промени в електрическата система, довели до невъзможност за ответника да изпълнява договорните си задължения по договора от 28.12.2017 година, което да го освободи от последиците от неговото неизпълнение на договорните му задължения.

Както бе посочено, за основателност на претенцията, ищецът следваше да докаже виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника.

С оглед съдържанието на договора от 28.12.2017 г., на което се позовава и ответникът, същият има право временно да преустанови достъпа/преноса по електроразпределителната система, след надлежно уведомление – чл. 34 от договора.

Установи се прекратяване на достъпа за 29.11.2021 г. – 30.11.2021 година.

На първо място, не се спори, а се установява и че съгласно чл. 122 от Закона за енергетиката ответникът като оператор на електроразпределителна мрежа има право да преустановя временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа с предварително писмено предизвестие в случаите на планови ремонти, реконструкция или прегледи на съоръжения на електроенергийното предприятие, изискващи обезопасяване чрез изключването им.

Установява се, и че е имало нареждане от ЕСО ЕАД до ищеца (18.11.2021 г.) за промяна на режима на работа на различни обекти, вкл. и такива части от електроенергийната система, засягащи достъпа на електрическа енергия до обектите на ищеца – чл. 109, ал.2 от ЗЕ, като ответникът е длъжен да изпълни това нареждане.

Спорът е дали е спазена процедурата по чл. 34 от договора, чл. 50от ОУ – дали е имало постановено съобщение най-малко 48 часа преди това на страницата н дружеството и съобщение чрез централни/местни медии (печатни или електронни).

Във връзка с установяване на факта на уведомяване по делото на ползвателя – ищец за плановото прекъсване, по делото са приети като писмени доказателства възпроизведени на хартиен носител електронни документи, представляващи извлечения от електронната страница на електронната медия 3eNews, издавана от третото лице Л. ЕООД и от интернет страницата на ответното дружество. Тези доказателства не са оспорени от страните. От същите се установява, че на 27.11.2021 г. на електронната страница на електронната медия 3eNews е публикувана статия със заглавие „ЧЕЗ Разпределение България АД-Планирани прекъсвания за 29.11.2021 година“, към която е прикачен файл с това наименование.

Съдът установява, че този файл е идентичен с файла, поставен и на интернет страницата на ответника, чрез който Електроразпределителни мрежи запад ЕАД твърди, че е изпълнил задълженията по чл. 34 от договора/чл. 50 от ОУ, а именно да обяви на интернет страницата си 48 часа преди планираното прекъсване на достъпа за същото.

Във връзка с начина на оповестяване на информацията, по делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице Д. С.. Вещото лице С. е посочило, че “Електроразпределителни мрежи Запад” АД използва SAP софтуер за организиране на документите си, както и за администриране на сайтове за крайни потребители. Системата е уеб базирана, което позволява всички служители, на които е разрешен достъп до нея, да я достъпват от всички точки на света. Системата се „хоства“ на отдалечен сървър, който обслужва работата на организацията. Вещото лице е описало механизма на работа:

1. През браузер отговорните служители записват датите и часовете на планираните ремонти, като това се прави от всички подразделения.

2. Няколко дни преди съответната дата системата автоматично генерира.PDF файл, който публикува на уеб страницата на “Електроразпределителни мрежи Запад” АД. Файлът е видим за потребителите и може да бъде изтеглен.

За дата 29.11.2021 г. файл с наименование “ЧЕЗ Разпределение България АД - планирани прекъсвания за 29.11.2021.pdf”, е публикуван на сървъра на 26.11.2023 г. в 18: 05: 30 ч. на следния електронен адрес https: //info.electrohold.bg/webint/vok/avplan.php?PLAN=FYI.

Файлът е възпроизведен на хартиен носител (стр. 6 на заключението), като е видно, че в същия файл е посочено, че прекъсването за община Ботевград - част от Ботевград е посочено, че ще продължи от 08: 30 на 29.11.2021 г. до 16: 16 на 29.11.2021 година.

От клиентска гледна точка при достъпване на сайта https: //ermzapad.bg/bg/ се визуализира възможност за проверка на прекъсвания за конкретен обект (стр. 4 от заключението).

В съдебно заседание, проведено на 23.05.2023 г. вещото лице е посочило, че датата на файла е взета от машината или компютъра, на който е бил създаден първоначално файла. Вещото лице посочило, че по принцип датата на всяка една машина би могла да бъде променяна ръчно от човека, който администрира тази машина. Вещото лице е посочило, че не е имало въпрос да изследва дали са налице данни за смяна на датата на файловете.

На въпрос на процесуалния представител на ищеца дали е възможно отваряне на връзка, линк с допълнителни файлове към адреси за районите с обявено планирано прекъсване и в частност при кликване и отваряне на прикачената към реда част от Ботевград информация, т.е дали се отварят, видими ли са и по-подробни адреси на клиенти, вещото лице е посочило, че при отварянето на файла, на всеки ред, вкл. и на реда, където пише Община Ботевград, вдясно в приложението, има един текст за индивидуална проверка „Натиснете тук“. Вещото лице е посочило, че когато е правило проверката („нещо като линк“), натискайки този линк, системата отвежда към празна страница, на която няма никаква конкретна информация.

Съдът цени заключението, вкл. и дадените разяснения като обективно, компетентно изготвено. Заключението не е оспорено от страните.

Въз основа на така събраните писмени доказателства, вкл. и електронни документи, възпроизведени на хартиен носител по смисъла на чл. 184 от ГПК, както и заключението на съдебно - компютърната експертиза, Съдът намира, че по делото се установи, че ответникът е изпълнил задължението си оповести по начина, предвиден в договора между страните прекъсването на достъпа на електрическа енергия до обектите на ищеца за 29.11.2021 година.

Нито в договора, нито в ОУ към същия, нито в ЗЕ са предвидени изрични условия как точно трябва да бъде осъществено уведомяването на клиентите за планираните прекъсвания.

Съдът намира, че се установява, че на 26.11.2021 г. в 18: 05 часа, т.е 48 часа преди началото на прекъсването, предвидено за 08: 30 часа на 29.11.2021 г., на сайта на ответното дружество е била оповестена достатъчно ясна информация, че за района на гр. Ботевград е предвидено прекъсване на достъпа на електрическа енергия.

Недоказани останаха твърденията на ищеца, че датата на поставяне на файла на сайта на ответника не е установена, с оглед разминаването на часовете на двата сървъра – сървърът, където файлът е създадени и сървърът, който поддържа страницата на ответното дружество. От обстоятелството, че на 27.11.2021 г. този файл е възпроизведен и в сайта на третото лице – Л. ЕООД, което поддържа интернет портала 3е News, което обстоятелство не е оспорено от ищеца, следва, че същият файл е поставен преди това на сайта на ответника, т.е на твърдения ден 26.11.2021 година.

От друга страна, от текста на договора между страните, Съдът намира, че е достатъчно предварителното обявяване на временно прекъсване на достъпа на електричесна енергия, дори и само чрез един източник на информация, който извод, следва от използването на съюза „или“ при изброяване на начините на предварително уведомяване в чл. 34 от договора. А уведомяването чрез публикацията на сайта на третото лице не се оспорва, след като получените от третото лице електронни документи, възпроизведени на хартиен носител, са приети като доказателства по делото.

Доводът, че в съобщението е посочено, че се отнася за „части от Ботевград“, без да е посочен конкретен адрес, което сочело на извод за липса на надлежно предварително уведомяване по смисъла на чл. 34 от договора от 28.11.2017 г., е неоснователен.

Действително, вещото лице Стоева сочи, че при проверката, която е направила при изготвяне на експертизата (към месец април 2023 г.) с опит да се достигне до подробна информация чрез дадения линк, не е успяло, не сочи на извод, че на сайта на ответника липсва такава информация. Напротив, видно от заключението, е налице възможност за проверка за планирани и текущи прекъсвания на конкретен обект (стр. 4 от заключението – скрийншот на интернет страница).

Съдът намира, че при посочена информация, че е налице планирано прекъсване за неуточнена (в началния екран) част от населеното място, където ищцовото дружество осъществява производствената си дейност, грижата на добрия търговец, която ищецът следва да полага за собствените си дела, изисква от същия да направи конкретната проверка за своите обекти, като такава възможност е предоставена на всички клиенти на ответното дружество.

Такава проверка не се твърди, че направена. Ответникът обаче не твърди и не доказа, че е отправил уведомление за планирано прекъсване на достъпа на електрическа енергия до обектите, предмет на договора между страните за 30.11.2021 година.

Поради това и се установява неизпълнение на договорните задължения на ответника с оглед установеното прекъсване на достъпа на електрическа енергия до обектите на ищеца, предмет на договора от 28.11.2017 г., без надлежно предварително уведомяване по чл. 34 от договора.

Относно довода на ответника, че не касае за виновно неизпълнение на договорните задължения на електроразпределителното дружество по аргумент от чл. 74 вр. чл. 73, ал.3 от ЗЕ, Съдът намира същият за неоснователен.

Действително, чл.74, ал.2 от ЗЕ предвижда, че енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ, с изключение на случаите, при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна вина.

В конкретния случай обаче, временното прекъсване на достъпа на електрическа енергия до обектите на ищеца не е по причините, посочени в чл. 73, ал.1 от ЗЕ, когато не е необходимо да има предварително уведомление, а се касае за планов ремонт, при която хипотеза, съгласно чл.73, ал.2 от ЗЕ операторите по ал. 1 (вкл. и операторите на разпределителни мрежи) са длъжни предварително да уведомят производителите и клиентите за времето и продължителността на прекъсването или ограничаването при извършване на ремонтни работи, ……и други подобни действия, които подлежат на планиране. Така е предвидено и в чл. 24, ал.4 от Наредба № 10 от 9 юни 2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ.

Поради това и Съдът намира, че ограничението на договорната отговорност на електроразпределителното задължение при хипотезата на временно прекъсване на електрическа енергия, е свързано с изпълнение на насрещните законови задължения – в случая, при наличие на необходимост за планов ремонт – да има предварително уведомление, които са предвидени и като задължения по сключения договор между страните.

Доколкото в конкретния случай се установява неизпълнение на договорните задължения на ответника за 30.11.2021 г., то това поражда правото на кредитора - ищец да иска от длъжника обезщетение за неизпълнение (чл.79, ал.1, предл. 2 от ЗЗД) за това неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди.

Както е посочено в решение № 50078 от 05.06.2023 г. по гр. д. № 2632/2022 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Предвидимите вреди са по - тесен кръг от преките, това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключването на договора и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни, като предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им, който подлежи на доказване от ищеца. Предвидимостта на вредите при неизпълнението на договора се преценява във всеки отделен случай с оглед вида на вредите, клаузите на съответния договор и събраните по делото доказателства. Преценката за предвидимост се прави към момента на сключване на договора.

В конкретния случай ищецът претендира сумата от 32 658 лева – предявен частичен иск за претърпени загуби общо в размер на 65 316 лева в резултат на неизпълнение на задълженията на ищеца да достави електрическа енергия.

Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага - погиване или отнемане на вещи, намаляване на стойността им, понасяне на разноски и др. Ищецът твърди, че вредите му в размер на в размер на 65 316 лева се състоят в разходите, които е направил по време на прекъсване на достъпа на електрическа енергия по производствените му обекти, които са свързани с нормалната му производствена дейност и е длъжен да понесе, независимо, че няма реално производство – разходи за амортизации, за заплати, за лихви, за материали, за външни услуги, за социални осигуровки.

За доказване на тези разходи, по делото е допуснато изготвянето на съдебно - счетоводна експертиза.

Вещото лице В. Ц. е посочило, че след запознаване с представената счетоводна документация на Ищеца е установило, че калкулирането на реално извършени разходи за конкретните дни 29 и 30.11.2021 г., е възможно единствено на база определянето на среднодневни стойности на месечна база. Поради това и е извършена проверка по дебита на счетоводни сметки от гр.60 „Разходи по икономически елементи“, отразяващи всички разходи на дружеството по отделните си съставни елементи, Вещото лице е дало разясненията, че по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ се начисляват всички разходвани материали, горива, енергия и вода, необходими за осигуряване на производствения процес, разходите за външни услуги по счетоводна сметка 602 включват всички разходи, изплатени към доставчици, телекомуникационни услуги, консултанти и други трети лица и контрагенти, но същите могат да бъдат остойностени единствено на база общия размер на този вид разход за целия месец ноември.

По този начин се начисляват и разходите за амортизация, начислявани в счетоводна сметка 603 „Разходи за амортизации“, която се начислява на база утвърден амортизационен план върху всички дълготрайни активи на Дружеството, както и на разходите за заплати и осигуровки, като отражението им е по дебита на счетоводни сметки 604 „Разходи за персонал“ и 605 „Разходи за осигуровки“.

Вещото лице е установило следните разходи по икономически елементи за м.ноември 2021 г. и въз основа на тях е изчислило среднодневния разход и е определен размерът на съответната част от разходите за 29.11 и 30.11.2021 г., както следва:

Обща стойност Счетоводна за 29.11- сметка Вид разход Общ размер Дни Дневен разход 30.11.2021 601 "Р-ди за материали Основни материали 302296, 25 30 10076, 54 20153, 08 Спомагателни м-ли 29669, 61 30 988, 99 1977, 97 Горива 5381, 70 30 179, 39 358, 78 Ел.енергия 50601, 60 30 1686, 72 3373, 44 Вода 129, 93 30 4, 33 8, 66 Други материали 42921, 94 30 1430, 73 2861, 46 602 "Р-ди за външни услуги" Реклами, обяви и др. 80, 00 30 2, 67 5, 33 Охрана 280, 00 30 9, 33 18, 67 Др.услуги за произв. 24333, 17 30 811, 11 1622, 21 Р-ди за телефонни у-ги 243, 58 30 8, 12 16, 24 Наеми 1262, 81 30 42, 09 84, 19 Трансп.услуги 18023, 10 30 600, 77 1201, 54 Застраховки 783, 43 30 26, 11 52, 23 Административни 1000, 00 30 33, 33 66, 67 други 52416, 19 30 1747, 21 3494, 41 603"Амортизации" На сгради 10017, 63 30 333, 92 667, 84 Мишини и съоръжения 69762, 78 30 2325, 43 4650, 85 На трансп.средства 434, 74 30 14, 49 28, 98 Стопански инвентар 1269, 55 30 42, 32 84, 64 На др.ДМА 2833, 64 30 94, 45 188, 91 604"Разходи за заплата" Персонал 97096, 24 30 3236, 54 6473, 08 Договор за управл. 6000, 00 30 200, 00 400, 00 605"Разходи за осигуровки" Социални осигуровки 14780, 23 30 492, 67 985, 35 Здравни осигуровки 5020, 04 30 167, 33 334, 67 609"Други разходи" Социални разходи 4455, 53 30 148, 52 297, 04 Нач.данък 445, 55 30 14, 85 29, 70 Общо 741539, 24 30 24717, 97 49435, 95 Съдът намира, че доколкото се касае за разходи, които се дължат независимо дали реално се осъществява производствена дейност – така разясненията на вещото лице Ц. в о.с.з по делото, проведено на 18.04.2023 г. (тези разяснения са част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси – така решение № 59 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г., ГК, ІV ГО на ВКС.). Вещото лице е посочило, че няма счетоводна практика, при която амортизация да се начислява за конкретен ден. Тя винаги се начислява по амортизационен план, на годишна база. Така са определени и разходите за възнаграждения, за данъци и осигуровки, за лихви, за външни услуги.

Вещото лице е посочило, че в таблицата е определило разходите за двата дни, като е приело, че разходите за месец следва да се разделят на календарните дни, а при определяне на разходите спрямо работните дни в месеца, тези разходи възлизат на общо 67 412, 66 лева.

При преустановяване на достъпа на електрическа енергия до производствени обекти на ищеца, същият не може да осъществява производствена дейност. Същевременно се установява, че за периода, в който не е имало достъп на електрическа енергия до производствените му обекти, и за който се установява, че ответникът не е изпълнил договорните си задължение да уведоми предварително ищеца, ищецът е правил разходи за амортизация, за заеми, за заплати, външни разходи, които са надлежно отчетени в счетоводството. Това са задължителни разходи, които дружеството е отчело, същите са счетоводно отразени, т.е довели са до намаляване на неговото имущество.

Съдът намира, че за основа за определяне на дължимото обезщетение за претърпени загуби следва да се използват изчисленията за разходите за календарни дни, доколкото се касае за разходи, които се правят за календарен период.

От тези разходи следва да се извадят разходите за материали, тъй като и с оглед твърденията на ищеца, поради липсата на електрическа енергия, ищцовото дружество не е осъществявало производствена дейност, а е правило разходи, с които е намалено имуществото му. Съответно, за тези два дена не са правени разходи за материали – не е ползвана вода, не са ползвани основни и спомагателни материали за производство на продуктите, произвеждани от ищеца, не е ползвана електрическа енергия. Поради това и стойността на тези ненаправени реално разходи не следва да се отчита като намаляваща имуществото на ищцовото дружество.

Поради това и на основание чл. 162 от ГПК, на базата на данните от изготвената ССчЕ, Съдът намира, че за 30.11.2021 г. ищецът е направил разходи, с които е намалено имуществото му в размер на 24 717, 97 лева минус разходите по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ (общо в размер на 14 366, 70 лева).

Поради това и съдът намира искът за основателен за сумата от 10 351, 27 лева.

За разходите за 29.11.2021 г. и до пълния претендиран размер в настоящото производство 32 658 лева – предявен частичен иск за претърпени загуби общо в размер на 65 316 лева в резултат на неизпълнение на задълженията на ищеца да достави електрическа енергия, искът следва да се отхвърли като недоказан.

Относно претенцията по чл. 82 вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на вреди - пропуснати ползи в размер на 60 200 лева, предявена като частична за сумата от 30 100 лева.

Както е посочено и в ТР № 3/12.12.2012 г. по т. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.

Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.

В конкретния случай, неосигуряването на достъп на електрическа енергия до производствения обект на ищеца безспорно е лишило ищеца от възможност за осъществява производствената си дейност на 30.11.2021 г., и съответно би могло да е довело до забавяне на изпълнението на дадени поръчки. От друга страна обаче, за да се претендират вреди от пропуска да се увеличи имуществото на ищцовото дружество, следва да се установи, че така сключените договори с трети лица (съгласно молбата – уточнение от 11.07.2022 г. и от 14.11.2022 г.) не са изпълнени, съответно са прекратени/развалени в резултат на неосигуряването на достъпа на електрическа енергия за двата дни по ИМ, съответно ищцовото дружество е било лишено от печалбата, която би реализирало от тези договори.

Ищецът твърди, че не е реализирал печалби поради неизпълнение на заявките на посочените в молбите от 11.07.2022 г. и 14.11.2022 г. съконтрагенти (поръчки 114722 от 13.09.2021 г.; поръчка 116369 от 16.09.2021 г.; поръчка 121802 от 29.09.2021 г.; поръчка P44818 от 15.09.2021 г.; поръчка Т134411 от 12.08.2021 г.; поръчка Т134935 от 29.09.2021 г. и по договор за изработка сключен на 23.08.2021 г. между "А.С." ООД, ЕИК 201295349 и Н.М.••“ ООД, ЕИК •••••••).

Доказателство обаче, че договорите по тези поръчки са развалени/прекратени, поради което ищецът е лишен от печалбата по същите не бе проведено по делото.

Изводите на вещото лице по ССчЕ, направило принципни изчисления за реализирани приходи за месеца, не могат да послужат за обосноваване на тази претенция.

Именно защото пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, то сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

По настоящото дело не се доказа пропускане възможността за ищеца да реализира доходи чрез печалбата от посочените сделки.

Видно от представените поръчки, само за две от доставките е посочен ден на доставката 29.11.2021 г. и 30.11.2021 година. Другите поръчки са със срок на доставка 01.11.2021 г., 22.11.2021 г., 25.11.2021 г. (част от поръчка от 12.08.2021 г., поръчка от 13.09.2021 г., 15.09.2021 г., ), за 01.12.2021 г., за 06.12.201 г., 09.12.2021 г.. 07.12.2021 г., 10.12.2021 г. (напр. поръчки от 12.08.2021 г., 29.09.2021 г., 30.09.2021 г.). Т.е не се установява, че прекъсването на достъпа на електрическа енергия до производствени обекти на ищеца на 30.11.2021 г. (доколкото за този ден Съдът намери, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от ответника) е довело до неизпълнение на договорните задължения за поръчки, които е следвало да бъдат готови или преди тази дата или поне седмица след деня на прекъсване на електроснабдяването.

Договорът за изработка от 23.08.2021 г. между ищеца и А.С. ООД (Съдът намира, че с оглед правилото на чл. 183 от ГПК и разпита на допуснатия свидетел, се доказа датата на сключване на същия) е със срок на изпълнение 30.11.2021 година.

От показанията на разпитания свидетел А. А., които съдът цени като логични, последователни, съответстващи на събрания доказателствен материал, Съдът намира, че се установява наличието на договорни взаимоотношения между ищцовото дружество и третото лице А.С. ООД през изследвания период. Не се установява обаче поради неизпълнението на договорните задължения на ответника за 30.11.2021 г., във връзка с договора за изработка от 23.08.2021 г. между ищеца и А.С. ООД да са настъпили неблагоприятни последици за ищеца.

За пълнота следва да се отбележи, че от уговорената стойност по сделките следва да се извадят разходите, които по принцип биха били направени за тези това производство, доколкото само чистата печалба би била пропуснат доход, а за чистата печалба не са събрани доказателства.

Поради това и искът следва да се отхвърли като недоказан. Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ищеца се дължат направените разноски съобразно уважената част от исковете, а ответникът – съобразно отхвърлената част от исковете.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от ищеца.

С оглед цената на предявените искове и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, Съдът намира възражението за неоснователно.

По изложените съображения, СГС, VI - 10 състав