РЕШЕНИЕ

№ 119

гр. П., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. И. при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. И. Гражданско дело № 20223520100387 по описа за 2022 година Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация по чл. 456, ал. 1 във вр. чл. 383 от КЗ.

Ищците Т. Ц. И. от гр. П., обл. Т. и от Н. Р. Н. от гр. П., обл. Т., действаща лично и със знанието и съгласието на своя баща Р. Н. И., чрез пълномощник: адв. Я. Д. от САК, твърдят в исковата молба, че на ••• г., между И. Ц. К. и „•••” АД бил сключен договор за банков кредит •••“ № 206LD-R-001858/••• г., по силата на който на И. К. била отпусната сумата 44 000.00 лв. Кредитополучателят по договора се бил задължил да върне сумата заедно с начислените лихви за период от 10 години на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 473.17 лв. Във връзка със същия кредит и на основание чл. 382 КЗ върху живота и здравето на кредитополучателя И. К. била сключена застраховка „Живот“, за което застрахователят „••••” АД бил издал застрахователна полица за застраховка СПОКОЙСТВИЕ с FiHealth с № 206LD-R-001858-8254/••• г. Въз основа на възникналото застрахователно правоотношение „••••” АД било приело срещу плащане на съответната застрахователна премия да носи отговорност при настъпване на риска „смърт вследствие на заболяване“ по отношение на застрахования кредитополучател И. К.. Съгласно т. 10.1 от Специалните условия, ползващо лице по застраховката била „•••” АД за остатъка по кредита, включително редовна главница и редовни лихви, към датата на застрахователното събитие. Застрахователната премия по застраховката била плащана на равни месечни вноски чрез услугата директен дебит съгласно направените между страните договорки.

На 09.11.2020 г., в срока на индивидуалното застрахователно покритие, застрахованата починала в болнично заведение след проведено лечение за •••. От приложената по делото епикриза било видно, че И. К. била приета в болничното заведение на 04.11.2020 г. с пневмония след проведено стационарно лечение в МБАЛ – П. и била диагностицирана с •••. В лечебното заведение, където починала, било съставено съобщение за смърт № ••• г., в което като болестно състояние, довело до смъртта било записано „•••“, довело до развитието на „Остра бъбречна недостатъчност и полиорганна недостатъчност“. Аутопсия за установяване на причините за смъртта не била извършена, тъй като пациентът починал в болнично заведение и нямало съмнение относно причината за смъртта.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие – смърт на застрахованата вследствие на заболяване, пред застрахователя била предявена доброволна претенция за извършване на застрахователно плащане. С писмо, изх. № ••• г. застрахователят се произнесъл окончателно, като отказал да плати дължимата застрахователна сума. В цитираното писмо застрахователят изложил съображения за отказа си с мотив, че бил налице изключен риск, когато застрахователното събитие е настъпило в резултат от предходни състояния (заболявания или злополуки), настъпили преди сключването на застраховката, също директните и индиректни последствия от тях, които не са декларирани на застрахователя.

Ищците чрез пълномощника си считат, че не са налице основания за отказ от страна на застрахователя да плати застрахователната сума, доколкото смъртта на И. К. не се намирало в причинна връзка с недекларираното според застрахователя заболяване „есенциална хипертония“. Това заболяване не било посочено като причина за смъртта в съобщение за смърт № ••• г., още повече, че от медицинската документация се налагал извод, че най-вероятната причина за смъртта на застрахованата е новооткрито заболяване от •••, за което И. К. е била лекувана в болница непосредствено преди смъртта си. Считат, че абсолютна предпоставка за отказ от плащане на застрахователна сума би била причинната връзка между заболяването есенциална хипертония и настъпилата смърт на застрахованата И. К., но такава в случая не била налице.

Считат за неоснователно и твърдението на застрахователя, че преди сключване на застраховката И. К. е страдала от заболяването есенциална хипертония, за което злонамерено и умишлено не е уведомила застрахователя при попълване на съответната декларация. В тази връзка считат, че липсват данни, които да наложат категоричния извод, че по време на сключване на застраховката И. К. не е била клинично здрава по вложения от застрахователя смисъл и е укривала хронични заболявания, за което й е бил зададен изричен въпрос. На самостоятелно основание елементът на умисъла по отношение на такова премълчаване бил задължителен, за да бъде обосновано твърдението на застрахователя за умишлени и злонамерени действия. В тази връзка твърдят, че в дългогодишен период преди датата на застраховане не са били провеждани медицински изследвания и не е била поставяна медицинска диагноза за хронични проблеми със сърдечно-съдовата система на И. К., включително и за заболяването есенциална хипертония, която да й е била съобщена срещу подпис от нейна страна. Ето защо и доколкото И. К. не е притежавала специални медицински познания и не е била в състояние сама да се диагностицира, считат, че не й е било известно преди сключване на застраховката да е страдала от заболяване на сърдечната система, включително и от есенциална хипертония. При това положение, считат, че дори и да е страдала от някакво сърдечно заболяване при сключване на застраховката, И. К. не е укрила тази информация умишлено и злонамерено от застрахователя.

Наследници на починалата И. К. след направения от едното от децата й отказ от наследство, били двете ищци по делото.

След смъртта на И. К. и поради отказа за плащане на ответното застрахователно дружество, кредитодателят „•••“ АД продължил да удържа месечни вноски за погасяване на задълженията по кредита й. Сумите били теглени автоматично от наличните средства по банковата сметка на покойната вече И. К.. Доколкото наличността по банковата сметка била част от наследствената маса, то всички автоматично удържани суми от сметката на И. К. следвало да се считат платени за сметка на нейните наследници – ищците по делото. След датата на смъртта на И. К. (09.11.2020 г.) до момента на предявяване на исковата молба от сметката на същата била изтеглена сума в общ размер 8 990.23 лв., с която сума била намаляла наследствената маса. От тук категорично следвал извод, че всяка една от ищците е платила за своя сметка и в погашение на кредитното задължение сума от 4 495.11 лв. – половината от общо платената сума по кредита след датата на смъртта.

Към датата на застрахователното събитие (09.11.2020 г.) непогасената част от паричното задължение, състоящо се от редовна главница и редовна лихва, възлизала на 37 859.82 лв., до който размер може да се търси отговорност от застрахователя по застрахователния договор. На основание чл.456, ал.1 КЗ и след извършеното плащане от ищците вместо застрахователя чрез удържане на суми от банковата сметка на И. К. след нейната смърт, ищците се считат за встъпили в правата на удовлетворения кредитор „•••” АД до размера на платените след смъртта на застрахованата до момента суми по кредита т.е. всяка една от тях била встъпила в правата на удовлетворения кредитор до размера на сумата от 4495.11 лв.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на всяка една от ищците сума в размер на по 4 495.11 лв., представляваща застрахователна сума по застрахователна полица за застраховка Спокойствие с FiHealth с № 206LD-R-001858-8254/••• г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задълженията. Претендират и разноски.

В съдебно заседание поддържат изцяло предявените искове чрез пълномощник: адв. Я. Д. от САК.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответното дружество чрез пълномощник: адв. Е. М. от ПАК, в който същата изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че между дружеството и банката бил сключен Договор за корпоративна застраховка „Спокойствие с FiHealth на получателите на кредити“ от 30.09.2013 г., като не оспорва факта, че във връзка с посочения договор е била сключена застраховката между дружеството и наследодателката на ищците. След смъртта на последната не оспорва, че в дружеството е било получено уведомление и че е била образувана застрахователна претенция № •••. По така образуваната претенция от дружеството били изискани и събрани документи, включително от личния лекар на починалата, както и от РЗОК – Т.. От събраните медицински документи се установявало, че И. К. била починала от COVID-19, както и че към датата на попълване на заявление за застраховане от 26.02.2019 г. същата имала заболяване на кръвоносните съдове, проблеми с храносмилателната система и сърдечно заболяване. От медицинските документи било видно, че К. страдала през годините от спастичен колит, хиатална херния, еритемоексудативен пангастрит, герб, хронична венозна недостатъчност на долните крайници. От 2014 г. К. била диагностицирана и се лекувала от есенциална хипертония.

От проведени наблюдения в медицинските среди било установено, че хипертоничната болест била вторият най-голям рисков фактор в хода на развитието на заразата от Коронавирус. Артериалната хипертония водела до усложнения в състоянието на пациента, тъй като сърдечната недостатъчност се наслагвала върху дихателната недостатъчност, вследствие на пневмонията при коронавируса, поради което при тези пациенти заболяването COVID-19 протичало критично. Тъй като И. К. страдала от есенциална хипертония повече от пет години преди сключване на застраховката, както и поради факта, че това заболяване се намирало в причинно-следствена връзка със смъртта на същата, в процесния случай бил налице изключен риск. Поради това и на основание т.3.2.22 от Общите условия към Застраховката, дружеството отказало изплащане на застрахователната сума/обезщетение по застраховката.

Наред с посочения изключен риск, в случая били налице и други основания за отказ за изплащане на застрахователна сума/обезщетение. Въпреки наличието на посочените заболявания (заболяване на кръвоносните съдове, заболяване на храносмилателната система и сърдечно заболяване), при деклариране на обстоятелства във връзка със здравословното си състояние по повод сключване на застраховката (в заявление за застраховане от 26.02.2019 г.), И. К. била декларирала че през последните 5 години не е била лекувана от: алкохолна или наркотична зависимост, високо кръвно налагане, сърдечни атаки или заболявания, мозъчен удар (инсулт), заболявания на кръвоносните съдове (тромбофлебит, болести на вените, атеросклероза на съдовете), диабет, злокачествени тумори, заболявания на бъбреци, черен дроб, хепатит, заболявания на белите дробове, на нервната, храносмилателната система, както от каквото и да е хронично заболяване. В същото време, във връзка със заболяването есенциална хипертония на И. К. й били провеждани прегледи и изписвани лекарства, които тя закупувала и приемала. По повод заболяванията на храносмилателната система била приемана в болница. Предвид изложеното, несъмнено било, че същата е знаела за тези заболявания и съзнателно е обявила неточно обстоятелства, свързани със здравословното си състояние. Поради това и съгласно т.4.11 от Общите условия към застраховката и чл. 363, ал.4 от Кодекса за застраховането дружеството също имало основание да откаже изплащане на застрахователна сума/обезщетение.

Друго самостоятелно основание за отказ за изплащане на застрахователна сума/обезщетение в процесния случай бил предвидениятв т.3.2.16 от Общите условия към застраховката изключен риск, а именно: „при увреждане на здравето вследствие на земетресение, наводнение или друго природно бедствие от масов или катастрофичен характер“. Считат, че без съмнение COVID-19, който бил посочен като причина за смъртта на И. К. имал характер на вирусна пандемия според СЗО и следвало да се приеме, че е природно бедствие от масов характер.

Всеки от посочените по-горе изключени рискове, както и съзнателното обявяване на неточни обстоятелства, свързани със здравословно състояние на И. К. били самостоятелни основания за отказ от изплащане на застрахователна сума/обезщетение от страна на дружеството по застраховката.

Претендира за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител, но с писмена молба се пледира за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищците.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че на ••• г. между И. Ц. К. от гр. П. и „•••” АД е сключен Договор за банков кредит •••“ № 206LD-R-001858/••• г. (видно и от приложеното на л. 11- 17 заверено копие на същия). По силата на договора на И. К. е предоставен банков кредит в размер 44 000.00 лв. срещу задължението на кредитополучателя да върне сумата заедно с начислените лихви за период от 10 години на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 473.17 лв.

От приложеното по делото заверено копие на Договор за корпоративна застраховка „Спокойствие с FiHealth“ на получателите на кредити, сключен между „••••“ АД и „•••“ АД на 30.09.2013 г. е видно, че със същия страните по него са се договорили Банката, в качеството й на застраховащ и трето ползващо се лице да сключи със застрахователя корпоративна застраховка „Спокойствие“ върху живота, здравето, телесната цялост и работоспособността на трети лица – кредитополучатели по договори за потребителски и ипотечни кредити, предоставени от банката на възраст между 18 и 64 г. Няма спор, че във връзка с горепосочения договор за банков кредит, на 21.02.2019 г. кредитополучателят по договора – И. Ц. К., е подала заявление за застраховане, с което е декларирала, че не е пълно или частично трайно неработоспособна вследствие злополука или заболяване, както и че не е боледувала, не е била лекувана, хоспитализирана вследствие злополука или заболяване през последните 5 години; че през последните 5 години не е била лекувана от алкохолна или наркотична зависимост, високо кръвно налягане, сърдечни атаки или заболявания, мозъчен удар, заболявания на кръвоносните съдове, диабет, злокачествени тумори, заболявания на бъбреци, черен дроб, хепатит, заболявания на белите дробове, на нервната, храносмилателната система, както и каквото и да е хронично заболяване.

Впоследствие на ••• г., между И. К. – застрахован и „••••“ АД е сключена застраховка върху живота, здравето, телесната цялост и работоспособността на застрахованото лице (в случая кредитополучателя по горепосочения договор за кредит), за което е съставена застрахователна полица за застраховка Спокойствие с FiHealth с № 206LD-R-001858-8254/••• г. Застрахователната сума по договора за застраховка е в размер на 44 000.00 лв., като същата се променя по време на срока на застрахователното покритие и е равна на остатъка от задължението по кредита, изчислен към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В Специалните условия по застраховката (заверено копие приложено на л. 34-37) изрично е предвидено, че покритите рискове са трайно намалена работоспособност над 70% в резултат на злополука или заболяване; смърт в резултат на злополука или заболяване; временна неработоспособност в резултат на заболяване или злополука. В чл. 10.1 от специалните условия е предвидено, че при смърт на застрахования в срока на застраховката, представляваща покрит риск, застрахователят заплаща на „•••“ АД непогасената част от дължимата от застрахованото лице част от кредита, включваща редовна и просрочена главница и редовна лихва. Няма спор, че кредитополучателят по договора за кредит и застрахован по сключения застрахователен договор е заплащала в срок дължимите застрахователни премии по застраховката съобразно уговореното в раздел V. от договора за кредит.

От приложеното на л. 38 заверено копие на епикриза е видно, че И. К. е приета в „МБАЛ – Т.“ АД на 04.11.2020 г. след стационарно лечение в „МБАЛ – П.“, с окончателно поставена диагноза: •••, неидентифициран вирус, с придружаващо заболяване – пневмония, неуточнена. На 09.11.2020 г. същата е починала в болничното заведение. В приложеното на л. 39 заверено копие на съобщение за смърт № ••• г. е посочено, че заболяването, вследствие на което е настъпила смъртта на К., е КОВИД – 19, остра бъбречна недостатъчност и полиорганна недостатъчност.

От приложеното на л. 41 заверено копие на удостоверение за наследници, изх. № ••• г., издадено от Община П. е видно, че след смъртта си И. Ц. К. е оставила за свои наследници по закон три деца, както следва: 1. И.Ц.в И., Т. Ц. И.(ищец по делото) и 3. Н. Р. Н.(ищец по делото). Синът й И.Ц.в И. е направил отказ от наследството на майка си, като същият е вписан под № •• г., том 6, стр. 156 (видно от приложеното на л. 42 заверено копие на удостоверение, изх. № •• г., издадено от Районен съд – П.).

Няма спор по делото и че във връзка с настъпилото застрахователно събитие – смърт на застрахованата вследствие на заболяване, от наследниците на последната е подадено уведомление за застрахователна претенция пред застрахователя „••••“. По така образуваната застрахователна претенция № •••, от застрахователя са изискани и събрани писмени документи от личния лекар на починалата застрахована, както и от РЗОК – Т.. От приложеното заверено копие на епикриза № 3295, издадена от „МБАЛ-Т.“ АД е видно, че в периода 11.08.2015 г. – 14.08.2015 г. К. е била хоспитализирана в посоченото лечебно заведение с окончателна диагноза: спастичен колит, хиатална херния, еритемоексудативен пангастрит, герб, хронична венозна недостатъчност на долните крайници. От личния лекар на застрахованата е издадено заключение (приложено в заверено копие), според което същата е имала придружаващи заболявания – есенциална хипертония, хипотиреоидизъм, коксартроза и др., във връзка с които същата е имала прегледи при лекар, изписвани са й лекарства. По делото са приложени и заверени копия на справки от РЗОК – Т. за отчетените прегледи, МДД, клинични пътеки, клинични процедури и отпуснати лекарства на застрахованата през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. Приложено е и заверено копие на рецептурна книжка на хронично болния, в която като заболявания са посочени хипотиреоидизъм и есенциална хипертония, във връзка с които има и отпуснати лекарства по здравна каса.

След като е направил съответните проучвания и се е запознал с медицинските документи и с материалите по предявената застрахователна претенция, застрахователят, след като е установил, че застрахованата е имала придружаващо заболяване – „есенциална хипертония“, а същевременно е декларирала при сключване на застрахователния договор, че е напълно здрава и няма хронични заболявания и като е преценил, че е налице причинно- следствена връзка между настъпилата смърт и предхождащите хронични заболявания, е приел, че в случая се касае за изключен риск и е отказал плащане. За решението си е уведомил „•••“ АД с писмо, изх. № ••• г., приложено в заверено копие по делото.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р В. Ц. Г. – съдебен лекар от гр. Т., вписан в списъка на вещите лица за района на Окръжен съд – Т. се установява, че причината за смъртта на И. К., посочена в съобщението за смърт, е вирусната инфекция от •••, усложнена с двустранна пневмония. В съобщението за смърт не са отбелязани предшестващи болестни състояния на К.. Според вещото лице причината за смъртта на И. К. е вирусната инфекция •••, усложнена с двустранна пневмония, довела до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.

Заболяването ••• е диагностицирано в инфекциозното отделение при „МБАЛ-Т.“ АД, като при изследването е установено вирусното заболяване. Това е станало на 04.11.2020 г., а заболяването е от около 10 дни преди приемането на болната в отделението.

Есенциалната хипертония, според вещото лице, е заболяване, при което имаме повишени стойности на кръвното налягане и не се дължи на заболявания на други вътрешни органи, като причините не са напълно изяснени.

В „МБАЛ-Т.“ И. К. е лекувана както за разреждане на кръвта, така и за есенциалната хипертония (фурантрил).

Смъртта на К. е настъпила вследствие усложненията на ••• – двустранната пневмония. Есенциалната хипертония няма отношение към настъпилата смърт.

Ако не страдаше от есенциална хипертония, смъртта на К. пак би настъпила от вирусната инфекция и усложненията й – двустранна пневмония.

В съдебно заседание вещото лице д-р Г. устно отговори на въпроса: заболяването артериална хипертония рисков фактор ли е в хода на развитието на заразата от ••• и дали води до усложнения в състоянието на пациенти, болни от •••. Отговорът беше категоричен, а именно: есенциалната хипертония не предразполага към получаване на инфекциозното заболяване •••. С нея или без нея инфекцията може винаги да се развие у тази жена. Есенциалната хипертония няма отношение към настъпването на смъртта от ••• и усложненията му. Не е рисков фактор в хода на развитието на заболяването. Това е високо кръвно налягане, като с него или без него пак можеше да се разболее от •••, да се усложни с пневмония и да настъпи смърт. Есенциалната хипертония не предразполага към повишаване на инфекцията, не предразполага и не благоприятства настъпването на болестта. Тя няма отношение към усложнението от страна на белия дроб.

Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, като съдът го прие за обективно и компетентно изготвено. Настоящият състав на съда прецени, че не са налице основанията на чл. 201 от ГПК, поради което и остави без уважение искането на ответната страна за допускане на повторна съдебномедицинска експертиза.

Няма спор по въпроса, че след смъртта на И. К. и поради отказа за плащане на застрахователно обезщетение от ответното застрахователно дружество, кредитодателят по договора за кредит – „•••“ АД е продължил да удържа месечни вноски за погасяване на задълженията по кредита й.

Според заключението на вещото лице Д. С. М. – икономист – счетоводител, по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, балансът по договор за банков кредит •••“ № 206LD-R-001858/••• г. включително за редовна главница и редовна лихва към 09.11.2020 г. е 10 312.35 лв., от които: главница - 6 141.20 лв., лихва – 3 795.37 лв. и застраховка – 375.78 лв., внесени помесечно с 21 вноски. В съдебно заседание вещото лице уточни, че под баланс по договора за банков кредит следва да се разбират всички плащания, извършени по кредита към датата на смъртта, всички платени вноски по договора към датата на смъртта.

След смъртта на И. К. на 09.11.2020 г., са извършени 18 бр. месечни удръжки от нейната банкова сметка за погасяване на задълженията по горепосочения банков кредит.

Общият размер на удържаната сума е 8 799.48 лв., от които: 5768.76 лв. – главница, 2 748.30 лв. – лихви и 282.42 лв. – застраховка.

Застрахователната премия по застраховка „Спокойствие с FiHealth“ № 206LD- R-001858/••• г. от датата на сключване на застраховката – ••• г. до датата на смъртта на застрахованата – 09.11.2020 г., е плащана редовно на равни месечни вноски, чрез услугата директен дебит, съгласно направените между страните договорки, като първите 12 вноски са от по 18.52 лв. месечно, а следващите 9 – по 17.06 лв. Внесени са общо 375.78 лв.

Заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е прието и приложено по делото, като неоспорено от страните и тъй като съдът го прие за обективно и компетентно изготвено.

Тъй като ищцата Н. Р. Н. е непълнолетна, на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето беше уведомена ДСП – П. за образуваното гр.д., като беше изготвен и приложен по делото социален доклад, от който е видно, че ищцата Н. се отглежда в благоприятна среда, където са задоволени основните й потребности от храна, облекло, дом, здравни грижи и образование.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правна квалификация: по чл. 456, ал. 1 във вр. чл. 383 от КЗ.

Тъй като исковете са предявени от лица, разполагащи с активна процесуална легитимация и с интерес от предявяването им, то същите са допустими.

Разгледани по същество, съдът приема предявените искове за частично основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от КЗ: „Когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението“.

Уважаването на искова претенция с посочената по-горе правна квалификация предполага доказване от ищците на следните предпоставки: че между наследодателя им и „•••“ АД е сключен договор за банков кредит •••“ от ••• г.; че наследодателят на ищците е бил застрахован за обезпечаване задълженията по договора за кредит със застраховка „живот“, сключена с ответното дружество; че наследодателят на ищците е починала по време на действието на застрахователния договор; че след смъртта на застрахования ищците, като негови наследници, са заплатили в полза на банката-кредитор всяка от тях сума в размер на по 4495.11 лв., представляваща част от непогасен остатък по договора за кредит.

Ответникът, от своя страна, следваше да докаже правоизключващите, правоунищожаващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правата на ищците.

В конкретния случай всички горепосочени предпоставки за уважаване на исковите претенции, са налице.

Доказано е от събраните писмени доказателства, че на ••• г. между наследодателя на ищците и „•••“ АД е сключен договор за кредит.

Доказано е, че наследодателят на ищците е била застрахована за обезпечаване задълженията по договора за кредит със застраховка „живот“, сключена с ответното дружество на ••• г. Доказано е, че наследодателят на ищците е починала на 09.11.2020 г., т.е. по време на действието на застрахователния договор.

Доказано е, че ищците са наследници по закон на кредитополучателя по договора за кредит и застрахован по застрахователния договор.

Доказано е, че след смъртта на застрахованата, от банковата й сметка е изтеглена сумата в общ размер 8 799.48 лв., с която са погасени задължения по сключения с ПИБ АД договор за кредит. Тъй като наличните суми по сметката на починалата след смъртта й влизат в наследствената маса, то следва да се приеме, че посочената по-горе сума – 8799.48 лв., е била собственост на ищците, като наследници на починалата си майка, поради което следва да се приеме, че посочената сума е платена за сметка на ищците и по-конкретно – по 4399.74 лв. на всяка от тях.

Плащайки тези суми чрез удържането им от банковата сметка на наследодателя им вместо застрахователя, ищците са встъпили в правата на удовлетворения кредитор до размера на платеното или по 4399.74 лв. всяка от тях, поради което застрахователят им дължи горепосочените суми, на основание чл. 456 от КЗ.

Настоящият състав на съда приема за неоснователни възраженията на ответното дружество за наличие основания за право на отказ да изплати застрахователно обезщетение поради изключен риск, на основание т. 3.2.22; на основание т.3.2.16 и т. 4.11. от Общите условия във вр. и с чл. 363, ал. 4 от КЗ, по следните съображения:

Основание на застрахователя за отказ да плати застрахователно обезщетение е обстоятелството по чл. 3.2.22 от ОУ, когато застрахователното събитие е в резултат от предходни състояния (заболявания или злополуки), настъпили преди сключването на застраховката, също директните и индиректни последствия от тях, които не са декларирани на застрахователя.

В конкретния случай е установено по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, което както бе посочено по-горе, съдът приема за обективно и компетентно изготвено, че причина за смъртта на починалата К. са вирусното заболяване „•••“ и усложненията от него – двустранна пневмония, поради което за застрахователя липсва право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

Действително, доказано е по делото, че К. е страдала от есенциална хипертония, както и че същата не е декларирала това обстоятелство пред застрахователя предварително, но настоящият състав на съда приема, че това не може да бъде основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение, тъй като, от една страна, есенциалната хипертония не е заболяване, което да е причина за настъпването на смъртта, нито е заболяване, което благоприятства развитието на болестта, още по-малко допринася за настъпването на застрахователното събитие.

Дори и да се приеме, че К. съзнателно е обявила неточно или е премълчала обстоятелство, при наличие на което застрахователят не би сключил договора, при настъпило застрахователно събитие, както е в настоящия случай, застрахователят можеше да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 363, ал. 4 от КЗ, само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Настоящият случай обаче не е такъв, поради което застрахователят няма право на отказ.

Съдът намира и за напълно неоснователно възражението на ответника, че е налице основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по т. 3.2.16 от ОУ, тъй като приема, че заболяването •••, макар и с пандемичен характер, не може да бъде прието за природно бедствие от масов или катастрофичен характер.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда приема исковете за доказани до установения със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза размер от по 4399.74 лв. и до този размер следва да ги уважи.

Съобразно изхода на спора и предвид направените искания и от двете страни за заплащане на разноски, като се съобрази с представените списъци на разноски и доказателствата за действително извършени плащания, след извършена компенсация с дължимите на ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете, съдът прецени, че на всяка от ищците ответното дружество следва да заплати разноски в размер на по 370.15 лв. – за заплатена държавна такса и за възнаграждения на вещи лица.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответното дружество следва да заплати в полза на адв. Я. Д. – пълномощник на ищците, сума в размер на по 739.97 лв. – възнаграждение за безплатно осъществена правна помощ за всяка една от ищците съразмерно с уважената част от исковете или общо сума в размер 1479.94 лв.

Водим от изложените съображения, съдът