Решение № 1266 от 5.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 13935/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 15193/19.09.2023г. по гр.д. № 30129 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 39-ти състав е признато за установено по предявен с искова молба вх. № 114829/07.06.2022г. на С. П. К., ЕГН •••••••••• срещу УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че С. П. К., ЕГН •••••••••• не дължи на УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 заплащане на сумата от общо 2 220, 72лв., представляващи вземания за които е издаден изпълнителен лист от 19.10.2017г. и е образувано изпълнително дело № 20138580400942 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ като погасени на основание на чл. 739, ал.1 от ТЗ поради непредявяването им в производството по несъстоятелност, като УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 е осъдено да заплати на адвокат Н. О. с личен № 1500430710 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 515, 04лв. за процесуално представителство на ищеца С. П. К., УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 е осъдено да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 88, 82лв. за държавна такса, като недопустимо е прекратено производството за горницата над 2220, 72лв. до предявен размер от 2274лв., като С. П. К., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 на основание на чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 14, 82лв. представляващи съдебни разноски. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 281283/10.10.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че не бил пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск, вземанията били цедирани на трето лице на 15.10.2018г., за което било изпратено съобщение до ищеца. Знанието на ищеца за цесията се установявало и от обстоятелство, че идентичен иск бил предявен от него срещу това трето лице и по него било образувано дело № 5844/2022г. на СГС. Задълженията на ищеца към банката били премахнати от записванията й поради договора за цесия. Техническа грешка или друга на ЧСИ при посочването на кредитор в поканата за изпълнение и постановлението за възлагане не обосновавали правен интерес от иска срещу банката. След договора за цесия банката не вземала участие по изпълнителното дело, по отношение на банката делото следвало да се счита за прекратено на основание на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК С оглед на постановеното решение по несъстоятелност на дружеството и на неограничено отговорните му съдружници приложими били по – подходящите разпоредби на чл. 433, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК. Не били осъществени предпоставки по чл. 439 от ГПК- да има нововъзникнали факти от значение на изпълняемото право. Решението на ОС-Кюстендил било достатъчно, за да бъдат за приети погасени спорните вземания и да се прекрати изпълнението, не било необходимо да се води дело по иск по чл. 439 от ГПК. Неограничено отговорния съдружник в обявено в несъстоятелност дружество не бил предприемач по смисъла на Директива ЕС 2019/1023 на ЕП и на съвета от 20.06.2019г. за разлика от едноличния търговец. Понятието потребител по смисъла на директивата обхващала лицата, които не са предприемачи, тоест тези, които не упражняват търговска или стопанска дейност. Те не били и лица, които действали като управители или директори на дружество в несъстоятелност, нито били съдружници в персонални дружества или в граждански дружества. Директивата предвиждала възможност за производство срещу неплатежоспособни физически лица, което е различно от производството по несъстоятелност на ФЛ-предприемачи, имало законопроект за несъстоятелност на ФЛ, приемането на такава уредба съответствала на ангажиментите ни по Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът акцентирал на добросъвестността на длъжниците - -такива, които са поемали задължения съобразно имуществото и доходите си и които с действията си не са увредили умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите. Принципа на добросъвестността не можело да бъде заобиколен чрез прилагане на производство по несъстоятелност на персонално дружество за създаване на основание за погА.ване на лични задължения на съдружниците към техните кредитори. Само ако са изчерпани всички механизми за изпълнение и е даден разумен срок за защитата правото на собственост на кредитора чрез възможност да съберат вземания можело да се погаси8опрости задължението. В случая този принцип не бил спазен, защото щом се води иск за връщане на принудително събрани суми, означавало че не са изчерпани всички механизми за събиране на сумите при прекратяването на симулативното производство по несъстоятелност на А. и Сие”ООД. Процесните вземания били по договор за кредит от 16.10.2007, размел на същите към момента на цесията били 12180, 62 евро. А. и Сие 2019”СД било създадено по учредителен договор от 01.05- 2019г., С. К. бил негов управител, вписано било в ТР на 01.07.2019г., на 29.01.2020г било подадено искане от дружеството за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството с начална дата на неплатежоспособност само 1 месец след вписването на дружеството. Това дружество било обявено в несъстоятелност, като производството било прекратено на дружеството било заличено с решение от 08.10.2021г. На същия адрес било регистрирано и друго дружество – Матола и Сие”СД, съдружник в него бил друг длъжник на банката и по отношение на това дружество се процедирало по същия начин. Така следвал извода, че дружеството е създадено с цел да изпадне в неплатежоспособност, да се образува производство по несъстоятелност срещу него и неговите съдружници и производството да се прекрати като дружеството се заличи и така да се погА.т и личните задължения на съдружниците, предхождащи участието им в дружеството. Видно от мотивите на Решението от 08.10.2021г. по т.д. № 4/2020г. на ОС-Кюстендил не бил обявен личен фалит на С. К. По смисъла на чл. 743 от ТЗ несъстоятелността по отношение на неограничено отговорния съдружник нямала за цел да удовлетвори вземанията на кредиторите за лични задължения на неограничено отговорния съдружник Те не са търговци и не могат да бъдат обявени в несъстоятелност. Решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ не водела до погА.ване на лично задължения на основание на чл. 739 от ТЗ, защото процесното вземане било срещу физическо лице в личното му качество и това вземане било възникнало преди възникване на дружеството. Само при прекратяване на несъстоятелност по чл. 735, ал.1 от ТЗ можело да се приложи чл. 739 от ТЗ, в хипотеза по чл. 632 ал. 4 от ТЗ нямало фаза по предявяване и приемане на вземания. Затова и нормата на чл. 685, ал. 4 от ТЗ сочела че при прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 от ТЗ започвало да тече нова погасителна давност. Ищецът имал дълг към банката, не го изпълнявал, участвал в дружество, което само за 1 месец натрупало задължения и поискало да бъде обявено в несъстоятелност, възползвал се от процедурата по търговска несъстоятелност и се позовал на чл. 739 от ГПК. Това поведение извличало благоприятни последици от собственото му недобросъвестно поведение. Претендирало е разноски Въззиваемият- ищец С. П. К., ЕГН •••••••••• е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Действително имало производство по дело 8544/2022г. на СРС, но предмет на същото били суми п друг изпълнителен лист, имал правен интерес от предявения иск, доказателствата по делото не установявали, че това вземане е предмет на договора за цесия от 15.10.2018г Приложението към цесията не сочел № на договор, а и изпълнителния лист бил за съдебни разноски, а не за вземания по договор за кредит. Уведомлението за цесия сочело вземания по договор за кредит, поканата за доброволно изпълнение изрично сочело банката като взискател, нямало документи, които да сочат че това е грешка. Съдружникът не бил предприемач, затова и директивата посочена от въззивника не била приложима за него. Закона за несъстоятелност на физически лица не бил действащ право, а и не бил приложим в случая. Както законът така и тълкувателно решение от 13.07.2020г. на ОСТК на ВКС, сочели, че при прекратено производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 от ТЗ се погА.ват вземанията на личните кредитори на неограничено отговорните съдружници без да се е размила фазата по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите поради невнА.не предварително на разноски Погасителния ефект на чл. 739 от ТЗ обхващал и вземанията, които са възникнали преди несъстоятелността, дори същите да нямат търговски характер. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение. Оспорил е поради прекомреност претенцията на въззивника за разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 114829/07.06.2022г. на С. П. К., ЕГН •••••••••• срещу УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, с която е поискал от съда на основание чл. 439 от ГПК да признае за установено, че С. П. К., ЕГН •••••••••• не дължи на УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 заплащане на сумата от общо 2 274лв., представляващи съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 19.10.2017г. по гр.д.№ 45381/2014г. на СРС и за събиране на които е образувано изпълнително дело № 20138580400942 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ като погасени на основание на чл. 739, ал.1 от ТЗ поради непредявяването им в производството по несъстоятелност. Навел е твърдения, че по образуваното през 2013г. изпълнително дело било разпродадено имуществото му, направил опит се възстанови като стартирал бизнес в съдружие, но не успял, фалирал и като физическо лице като неограничено отговорен съдружник на А. и сие 2019”СД в несъстоятелност, производството по което било прекратено и дружеството било заличено. Приложима била разпоредбата на чл. 739 от ТЗ. Неколкократно искал от ответника да отпише задължението му, но му било отказано, а на 07.02.2020г. получил и покана за доброволното плащане на сумата по този изпълнителен лист При липса на достатъчно имущество за да се платят началните разноски в производство по несъстоятелност длъжникът бил в икономически най-тежкото положение, безпредметно било да се развива фаза по предявяване и приемане на вземания, неосъществяването й не било аргумент да не се приложи чл. 739 от ТЗ. Да се приемело обратното означавало да се допусне след приключване на производството по несъстоятелност за дългове възникнали преди това да се позволи на кредитори да търсят изпълнение въз основа на новопридобито от длъжника. Това противоречало на универсалния характер на принудителното изпълнение при несъстоятелността, а и създавало дуалистичен режим по отношение на длъжниците в зависимост от правноорганизационната им форма-дали са дружество или едноличен търговец, за последния заличаването в търговския регистър не се отразявало на правосубектността му за разлика от дружеството.С прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на дружеството се приключвало производството по несъстоятелност по отношение на неограничено отговорните съдружници. Той не можело да е в по-тежко положение от едноличния търговец и затова приложима била разпоредбата на чл. 739 от ТЗ. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Ответникът УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 в предоставения му срок за отговор не е изразил становище. Със становище, депозирано след срока за отговора е посочил, че иск е недопустим и неоснователен. Навело е твърдения, че не е процесуално легитимиран да отговаря по исковете, ищецът нямал правен интерес от иска, поради прехвърляне на вземането с договор за цесия на трето лице, за което длъжник бил уведомен, не бил той съставил поканата и събщението по изпълнителното дело. Не бил дал повод за завеждането на делото. Производството по несъстоятелност на дружеството било инициирано и проведено с цел заобикаляне на действащата нормативна уредба. Събирателното дружество било създадено доста след натрупването на лични задължения на ищеца в огромен размер, дружеството съществувало съвсем кратко, кратък бил период на дейността му, ако такава изобщо била осъществявана. Претендирало е разноски. По делото са приети заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 10.06.2013г. по заповедно дело № 22544 по описа за 2013г. на СРС, Решение от 11.09.2017г. по дело № 45381/2014г. на СРС, изпълнителен лист, издаден на 19.10.2017г. по дело № 45381/2014г. на СРС, съгласно които със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 10.06.2013г. е разпоредено С. П. К., ЕГН •••••••••• да заплати на УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 сумата от 13 525, 64лв. ведно с лихва от 23.05.2013г. до изплащането й, представляващи непогасена главница по договор за банков кредит от 16.10.2017г; сумата от 11, 26лв. договорна лихва; сумата от 646, 70лв. лихва върху просрочена главница; сумата от 268, 26лв. представляваща наказателна лихва за просрочие и 612, 46лв. разноски по делото, с Решение от 11.09.2017г. е признато за установено съществуването на вземанията, като К. е осъден да заплати на банката съдебни разноски от 1608, 26лв. по исковото дело и 612, 46лв. разноски по заповедното дело, за тези съдебни разноски е издаден изпълнителен лист на 19.10.2017г. Приет е договор за цесия с извлечение от приложение № 1, уведомление, съгласно които на 15.10.2018г. УниКредит Булбанк”АД е прехвърлило на Агенция за събиране на вземания”ЕАД вземанията си с всички техни привилегии и принадлежности, включително изтекли лихви и разноски, като цедент е упълномощил цесионер да уведоми за същото длъжник, в приложение № 1 под № 229 е посочен С. П. К., длъжник по договор за банков кредит с обща стойност на задължението от 12180, 62 евро, № 951LRA2072890092; на 07.11.2018г. банката чрез Агенция за събиране на вземания”ЕАД е съставило писмо до длъжника, сочещо че вземанията по договора за кредит с Уникредит Булбанк”ЕАД от 16.10.2007г. по който получил 20 000лв. ведно с принадлежностите му са прехвърлени на Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като писмото сочи същия номер с уточнение че това е № на банков системен акаунт на договора. Приети са съобщение за изготвено постановление за възлагане от 11.12.2020г., покана за доброволно изпълнение от 07.02.2020г. по изпълнително дело 20138580400942, молба от 23.10.2017г., съгласно които изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 10.06.2013г. издаден от СРС по заповедно дело № 22544/2013г., на 23.10.2017г. УниКредит Булбанк е поискало от съдебния изпълнител по изпълнително дело 942/2013г. да присъедини за събиране по делото и вземанията по изпълнителния лист от 19.10.2017г. за сумата от 612, 46лв. и 1608, 26лв. съдебни разноски, като тази молба е уважена от съдебния изпълнител, в съобщенията от 2020г. ЧСИ е посочил, че предмет на събиране по делото са освен по изпълнителните листове от 10.06.2013г. и от 19.10.2017г. и суми по изпълнителни листове, издадени на 24.06.2015г., 12.07.2019г., 08.01.2020г., кредитори са Юробанк България, Агенция за събиране на вземания”ЕАД, Уникредит Булбанк”АД и ТД на НАП-София, за Юробанк България“АД е уточнено че е кредитор по изпълнителен лист от 08.01.2020г. Прието е влязло в сила на 16.10.2021г. Решение № 260055/08.10.2021г. по т.д. № 4/2020г. на ОС-Кюстендил, с което производството по несъстоятелност на „А. и СИЕ 2019”СД, ЕИК 205727094 представлявано от С. К. е прекратено, дружеството е заличено от търговския регистър на основание на чл. 632, ал. 4 от ТЗ. В решението е посочено, че делото е образувано по молба на събирателното дружество, че неограничено отговорен съдружник в него са С. К. и Н. А., че с решение от 03.08.2020г. е обявена неплатежоспособността на дружеството, определена е дата на неплатежоспособност 30.09.2019г., открито е прозиводство по несъстоятелност включително и спрямо неограничено отговорните съдружници, прекратена е дейността на дружеството. Приета е справка за кредитна задлъжнялост на ищеца, сочеща задължения към банката по договор от 16.10.2007г. по потребителски кредит с главница от 20 000лв., както и задължение към Агенция за събиране на вземания от 15.10.2018г., придобито по договор за цесия, в месечната информация считано от ноември 2018г. и след това няма посочен договор с банката. Записванията за вземанията на банката в през септември 2018г. са идентични с тези на Агенция за събиране на вземания”ЕАД пред октомври 2019г. в частта за размера на задълженията на ищеца към тях. Прието е решение на СГС от 29.03.2023г. по дело 5844/2022г. на СГс, 1-во Г.О.-21 състав с което е признато за установено, че С. К. не дължи на Агенция за събиране на вземания”ЕАД 26775, 65лв за които е издаден изпълнителен лист на 10.06.2013г. и образувано изпълнително дело 20138580400942 поради погА.ването му след производство по несъстоятелност с длъжник „А и СИЕ 2019”СД по т.д. № 4/2020г. на ОС-Кюстендил. Прието е писмо от ищеца до ответника от 23.02.2022г. сочещо че задълженията по изпълнителния лист от 19.10.2017 е погасено на основание на чл. 739, ал.1 от ТЗ, защото производството по делото за несъстоятелност на „А. и СИЕ 2019”СД, в което бил неограничено отговорен съдружник било прекратено и дружеството било заличено. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнА. служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно. По допустимостта на решението обжалваната част: При предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да установи по делото правния интерес от предявяване на иска. В случая съдът приема, че такъв интерес по делото не е установен и възраженията на въззивника в този смисъл са основателни. Приетият по делото изпълнителен лист от 19.10.2017г., установява, че вземането за процесните суми е принадлежало на УниКредит булбанк”АД. Същевременно обаче приетите по делото договор за цесия с извлечение от приложение, уведомление, справка от регистъра за кредитна задлъжнялост установяват, че това вземане е било прехвърлено от банката на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия от 15.10.2018г., като след този момент същото е заличено като вземане на банката от централния кредитен регистър на БНБ. В договора за цесия изрично е посочено, че вземанията се прехвърлят ведно с вземанията за разноски, принадлежностите му. Приложението към договора изрично сочи, че договор за банков кредит по който се прехвърлят вземанията е от 16.10.2007г., както и номера на договора по банков системен акаунт. Уведомлението за цесия също сочи, че вземането по този договор за банков кредит се прехвърля с принадлежностите му, че това е вземането по договора от 16.10.2007г. по който е получен кредит от 20 000лв. и е посочен същия номер по банков системен акаунт, който е посочен и в Приложение № 1 към договора за цесия. Така съдът приема за установено по делото, че предмет на договора за цесия са били и разноските свързани с договора за банков кредит от 16.10.2017г., за което е издаден изпълнителния лист от 19.10.2017г., затова и задълженията са заличени като такива към банката в кредитния регистър и същите от 15.10.2018г. са записани на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Действително, в приетите по делото съобщения и покана от 2020г. съставени по изпълнителното дело банката е посочена като кредитор на ищеца. Те обаче не са съставени от банката, а от съдебния изпълнител и не са от естество да обосноват извод, че представляват поведение на банката, заявяващо пред ищеца дължимост на процесните суми към банката. Следва да се посочи, че в тези покана и съобщение са посочени освен двата изпълнителни листа, издадени по заповедното дело 22544/2013г. и исковото дело № 45381/2014г., касаещи договора за кредит от 16.10.2007г., още три изпълнителни листа, само за един от тях е уточнено че кредитор е Юробанк България“АД. Така не е установено по делото, че посочването на банката в тези книжа е било основано на изпълнителния лист за съдебните разноски, предмет на настоящото дело, а не е било поради други изпълнителни листове, посочени в поканата. При така възприето съдът приема че по делото не е установено с поведението си ответникът към подаване на исковата молба а и след това да е твърдял и претендирал пред ищеца съществуване на вземане в патримониума на банката по изпълнителния лист от 19.10.2017г. С оглед гореизложеното съдът приема че предявеният иск е недопустим, постановеното по него решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили, а производството по този иск следва да се прекрати. По отговорността за разноските: С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззиваемия- ищец и на ответника по исковете следва да се присъдят разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СРС в размер от 632, 88лв. с ДДС. Възражението за прекомерност не е основателно, защото цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и събраните доказателства, множеството правни възражения положените усилия от процесуалния представител, обосновават извод за сложност на делото, на която съответства възнаграждението което се претендира и което е установено, че е заплатено от ответника на ангажирания от него адвокат. На въззивника се следват и разноски за държавна такса за производство пред СГС в размер на 44, 41лв. Въззивникът не е претендирал разноски за възнаграждение за адвокат по въззивното дело и такива не му се следват. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд