Решение № 3810 от 8.8.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 559/2025 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите вр. чл. 104 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Г. И. Р. и И. Г. Р., срещу Заповед № 13 от 19.03.2025 г. на главния архитект на община Гърмен, като в частта по жалбата на Г. И. Р. е прекратено с влязло в сила Определение № 2451 от 21.05.2025 г. на Административен съд – Благоевград. Жалбата на И. Г. Р. срещу Заповед № 13 от 19.03.2025 г. на главния архитект на община Гърмен (наричана за краткост „Заповедта“), с която е отменено удостоверение за търпимост на строеж изх. № УТ-2084-44-001/10.03.2022 г. (наричано за краткост „Удостоверението“), е мотивирана за обявяването й за нищожна или за отмяната й, поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. На първо място е поддържано, че производството по реда на чл. 99 и сл. АПК е образувано по жалба на лице, което не е засегнато от удостоверението за търпимост, съответно – сезирането на главния архитект е ненадлежно, по арг. от чл. 101 АПК. В тази връзка също е изтъкнато, че главният архитект на община Гърмен не е сред органите с правомощие да образува производството по чл. 99 АПК и отделно са изтекли сроковете по чл. 102 АПК. На следващо място е оспорена процедурата, по която е издадена обжалваната заповед, доколкото собственикът И. Р. не е бил уведомен за производството и не е конституиран като страна, въпреки правото му на участие по чл. 103 АПК. По същество са развити съображения, че предвиждането на застроителния план не е задължително условие за издаване на удостоверение по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и отсъствието на такъв не е основание за отмяна на удостоверението. Отделно – към датата на извършване на строежа по отмененото удостоверение за търпимост собствениците на съседния имот не са се противопоставили на изпълнението на строежа. С тези съображения жалбата е поддържана и в съдебно заседание от пълномощник. Ответникът е оспорил жалбата и по допустимост, и по основателност. Недопустимостта е мотивирана с обстоятелството, че И. Р. не е бил собственик на недвижимия имот, в който е изграден строежът, към датата на издаване на удостоверението, съответно последното не създава права за него и заповедта за отмяната му не го засяга. Неоснователността на жалбата е мотивирана с изпълнението на изискванията на производството по чл. 99 и сл. АПК за издаване на заповедта. Доколкото удостоверението за търпимост не е връчено, не е влязло в сила и сроковете по чл. 102 АПК не са изтекли. Инициативата за образуване на производството на основанието по чл. 99, т. 1 АПК е именно на главния архитект на община Гърмен и в това отношение е без значение по чий сигнал се е самосезирал. На следващо място е поддържано, че в производството по издаване на удостоверението за търпимост участници са всички заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, в т.ч. и собственикът на съседния имот, след като строежът е изграден на имотната граница. Последният не е бил уведомен за производството за издаване на удостоверението, в нарушение на чл. 131 ЗУТ, съответно – чл. 35 и сл. АПК, и това нарушение е основание по чл. 99, т. 1 АПК за отмяна на удостоверението. В хода на производството са събрани писмени доказателства и въз основа на тях съдът прие следното от фактическа и правна страна: Отмененото със заповедта удостоверение за търпимост на строеж изх. № УТ-2084-44-001/10.03.2022 г. е издадено на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ по заявление вх. № УТ-2084-44/09.03.2022 г., подадено от Г. И. Р.. Удостоверението е издадено за строеж „Стопанска сграда със застроена площ от 38.00 кв.м и беседка със застроена площ от 4.00 кв.м“. На 19.03.2025 г. И. Д. Ш. е подал заявление удостоверението да бъде „преразгледано“ и при „констатирана грешка, да бъде издадена заповед за явна фактическа грешка“. Въз основа на това заявление главният архитект на община Гърмен е издал обжалваната заповед от 19.03.2025 г., с която е отменил удостоверение за търпим строеж изх. № УТ-2084-44-001/10.03.2022 г., поради липса на предвиждане в застроителния план на [населено място] и на съгласие от собственика на съседния на УПИ VІІІ имот за разполагане на постройките на границата. Заповедта е връчена на И. Ш. на 19.03.2025 г. Съобщена е и на Г. Р. с връчено на 26.03.2025 г. писмо изх. № 94-00-335-001/20.03.2025 г. Няма данни за датата на съобщаването й на И. Р., но фактът на издаване на заповедта е станал известен в рамките на висящо съдебно производство, като в съдебно заседание по адм.д. № 1515/2024 г., проведено на 20.03.2025 г. с участието на И. Р., Заповед № 13/19.03.2025 г. е представена като писмено доказателство. С оглед фактите жалбата е допустима: Обжалваната заповед е издадена в производство по чл. 99 и сл. АПК и подлежи на оспорване пред съда „по реда, установен в този кодекс“ - чл. 104 АПК. Следователно лицата с право на жалба срещу издадения при възобновяване на производството акт са лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от този акт – чл. 147, ал. 1 АПК. И. Р. е собственик на УПИ VІІІ, в който е изграден строежът, за който е издадено отмененото със заповедта удостоверение по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ ([нотариален акт]/2020 г.), и в това му качество има право на жалба - чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС). Удостоверението по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не създава вещни права върху строежа – удостоверява само факт с правно значение за разпореждане със строежа, съгласно § 127, ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ. Поради това е без значение за правото на жалба срещу заповедта за отмяна на удостоверението, че е издадено по заявление на лице, различно от собственика на имота – Г. Р.. Това обстоятелство е относимо към правото на Г. Р. да подаде заявление по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, но е неотносимо към правния интерес на собственика на имота да оспори акта за отмяна на издаденото удостоверение. Самото удостоверение за търпимост удостоверява факта на допустимост на строежа по правилата и нормите, действали по време на изграждането му или по действащите, поради което не засяга права на други лица (вж. Определение № 5687 от 10.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3757/2022 г., II о.). Отказът за издаването му обаче засяга законен интерес на собственика на имота, в който е изграден строежът, или на собственика на строежа, ако е различен, да се снабди с удостоверение по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, необходимо за разпореждането с него. Аналогично, заповедта за отмяната му по реда на чл. 99 и сл. АПК засяга това право, доколкото съдържа отрицание, че изграденият в имота на И. Р. строеж е допустим, съответно и търпим. В тази връзка оспорването на допустимостта на жалбата по чл. 159, т. 5 АПК е неоснователно. Правото на оспорване на акта по чл. 104 АПК следва да бъде упражнено в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК и този срок е спазен за жалбата на И. Р.. Задължението да съобщи за издадената заповед в производство по чл. 99 и сл. АПК е на издалия я орган – чл. 61 вр. чл. 103, ал. 4 АПК. Несъмнено обжалваната заповед не е съобщена на И. Р. с нарочно съобщение. Следователно за него началото на срока по чл. 149, ал. 1 АПК се отчита от датата на съдебното заседание по адм.д. № 1515/2024 г. на Административен съд – Благоевград, в което заповедта е представена като доказателство. Датата на заседанието е 20.03.2025 г., а жалбата е подадена на 03.04.2025 г., т.е. до изтичането на срока по чл. 149, ал. 1 АПК и следва да бъде разгледана. По основателността на жалбата: Производството, в рамките на което е издадена обжалваната заповед, е извънреден способ за отстраняване на незаконосъобразност на индивидуални и общи административни актове. Развива се именно пред органа, който е издал административния акт в случаите, при които няма по-горестоящ орган – с оглед спецификите на ЗУТ относно компетентността на органите за издаване на актове по устройство на територията, именно пред главния архитект на община Гърмен, издал удостоверението. Производството е образувано служебно в хипотезата на чл. 99, т. 1 АПК, в която е допустимо по почин на издалия акта орган – чл. 100 АПК. Преразглеждането на акта на това основание обаче е възможно до изтичането на тримесечен срок от влизането му в сила – чл. 102, ал. 1 АПК. Удостоверението по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е констативен административен акт (чл. 21, ал. 3 АПК) и срокът по чл. 102, ал. 1 АПК за органа следва да се отчита от издаването му. Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ относно кръга заинтересовани лица в производствата за одобряване и изменение на подробни устройствени планове е неприложима в производството за преценка допустимостта на един строеж за издаване на удостоверение по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Удостоверението не накърнява права на трети лица, поради ограниченото му правно действие – удостоверително при прехвърлителна сделка. Затова удостоверението не обвързва трети лица, включително собствениците на съседни имоти (вж. Определение № 7178 от 20.07.2005 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2005 г., II о.), нито органите за контрол на незаконно строителство (Определение № 5592 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2021 г., II о.). Производството по издаването му е едностранно - без участие на трети лица (вж. цит. определение от 10.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3757/2022 г.), и издаденото удостоверение не се съобщава на трети лица, и не подлежи на обжалване (вж. и Определение № 599 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14236/2019 г., II о.), за да се счита за влязло в сила след изтичане на срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Следователно срокът по чл. 102, ал. 1 АПК започва да тече за органа от датата на издаване на удостоверението – в случая това е датата 10.03.2022 г. Обжалваната заповед за отмяната му по чл. 99, т. 1 АПК е издадена на 19.03.2025 г., т.е. след изтичане на този срок, който е преклузивен и прекратява правомощието на органа по свой почин да възобнови производството (вж. Решение № 5665 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16258/2013 г., II о.). Затова издадената след срока по чл. 102, ал. 1 АПК заповед е нищожна и следва да бъде установена със съдебното решение, като нищожността обезсмисля обсъждането на останалите оплаквания в жалбата, вкл. наличие/отсъствие на предпоставките по чл. 99, т. 1 АПК. С оглед основателността на жалбата следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за възстановяване на сторените съдебни разноски - чл. 143, ал. 1 АПК, представляващи внесената държавна такса в размер на 10 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 104 АПК, съдът