Решение № 652 от 28.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 991/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI НПК. Образувано е по въззивна жалба на адвокат М., служебно назначен защитник на подсъдимия А. П. Л., срещу присъда от 14.09.2022 г., постановена по НОХД № 7583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 6 състав, с която подсъдимия Л. е признат за виновен в това, че на 21.07.2020 г., около 17.00 часа, в гр.София, ж.к. „Дружба“, бул. „Искърско шосе“, на спирка на масовия градски транспорт „Разклона за летището“, чрез стискане и притискане с пръсти и зъби в областта на дясната предмишница и в областта на палеца на дясната ръка, причинил на И. М.С. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване и оток на меките тъкани в областта на палеца на дясната ръка и кръвонасядания по дясната предмишница, реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице – инспектор в транспортна служба в отдел „Контрол по редовността на пътниците“ към „Център за градска мобилност“ ЕАД, при изпълнение на функцията му да следи за опазване на обществения ред в превозните средства в района, за който отговаря, и Д.ието е извършено по хулигански подбуди – при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, без основателна причина, на публично място, нарушавайки обществения ред, установените правила и добрите нрави и демонстрирайки явно неуважение към човешката личност, телесна неприкосновеност и достойнство – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. Подсъдимият Л. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 402, 60 лева по сметка на СДВР и в размер на 283, 56 лева по сметка на СРС. С депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Твърди се, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства не са се доказали в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд по категоричен и несъмнен начин, чрез събраните по делото доказателства, както и изготвени експертни заключения. Счита, че подсъдимия Л. е претърпял побой от пострадалия предвид констатираните при двамата телесни увреждания. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия бъде оправдан. Алтернативно се моли за връщане на делото на първия съд за неговото ново разглеждане, т.к. от страна на първия съд не е направен опит да се призове подсъдимия, за който са налице данни по делото, че живее в чужбина, с което е нарушено неговото право на защита. С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства. Въззивният съдебен състав намира, че за правилното решаване на делото следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие, чрез разпит на подсъдимия Л.. Съдът счита, че не следва да се провежда разпит на свидетелите и вещите лица. В съдебно заседание пред въззивния съд адвокат М. поддържа жалбата. Счита, че подсъдимият е бил поставен от пострадалия в безпомощно състояние вследствие на борбата между тях, при която подсъдимия Л. се е опитвал да избяга, като единствената възможност да се освободи била да ухапе пострадалия. Твърди още, че посочените в обвинителния акт обстоятелства не отговарят на събрания по делото доказателствен материал. Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите – контрольори, поради обстоятелството, че същите са служители в ЦГМ и пострадалият е техен ръководител. При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт и да остави жалбата без уважение. Счита, че са събрани безспорни гласни и писмени доказателства, от които се установяват времето, мястото и механизмът на извършеното Д.ие, както и участието на подсъдимия в него. Намира, че няма доказателства пострадалият да е привеждал в безпомощно състояние подсъдимия или да му е нанасял удари, като в подкрепа на изложеното посочва обясненията на подсъдимия, депозирани пред въззивния съд, в които споделя за нанесен спрямо него побой от полицаите, а не от контролата на градския транспорт. Намира за доказано по несъмнен начин обвинението, а първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което счита, че същият следва да бъде потвърден. Подсъдимият в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си. В последната си дума по реда на чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимият моли за оправдателна присъда. Настоящият съд след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата съгласно чл. 314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приетите по делото експертизи, обсъдени съвкупно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на събрания по делото и проверен доказателствен материал. Проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, в рамките на което беше извършен разпит на подсъдимия Л. и бяха приети писмени доказателства, не разколеба направения от първия съд доказателствен анализ и правни изводи, обективирани в мотивите към обжалваната присъда. Писмените доказателства, изпратени в изпълнение на Европейска заповед за разследване и допълнителна Европейска заповед за разследване, ведно с извършения им превод писмени документи, и изпратени от прокуратурата в Ерфурт, Германия по повод допълнението към ЕЗР обусловиха допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка единствено досежно обстоятелството, че подсъдимият Л. е осъден на 12.09.2023 г. от Областен съд Ерфурт на доживотен затвор по дело № 904-GS-27380/2022 г., както и че търпи така наложеното му наказание в пенитенциарно заведение на територията на Федерална Република Германия. Поради изложеното и при извършена от въззивния съд самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намери основания за допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка по делото, единствено в посочената по-горе част, която е следната: Въззивният съд възприема установената от първата инстанция фактическа обстановка, както следва: Подсъдимият А. П. Л. е роден на ••••••• в гр. Бургас, българин, български гражданин, осъждан, с постоянен адрес гр. София, кв. “Филиповци“, ул. “•••••••“ № 3, ЕГН ••••••••••. На 12.09.2023 г. подсъдимият Л. е осъден от Областен съд Ерфурт на „доживотен затвор“ по дело № 904-GS-27380/2022 г., което наказание към настоящия момент търпи в пенитенциарно заведение на територията на Федерална Република Германия. На 21.07.2020г., около 17.00 часа, свидетелите К., Л., Д., Д. и Е. Д. М. - контрольори по редовността на пътниците към Центъра за градска мобилност - гр.София, изпълнявайки служебните си задължения по проверката за редовността на пътниците, чакали пристигането на автобус на спирка на масовия градски транспорт „Разклона за летището“, находяща се в гр.София, ж.к. „Дружба“, бул. „Искърско шосе“. Свидетелите К. и Л. се качили в автобус с инвентарен номер № 3101, движещ се по линия № 88 „Зоопарка- Хюндай България”, за да проверят пътниците. С тях бил и свидетелят И. М.С. - инспектор транспортна служба в отдел „Контрол по редовността на пътниците към Центъра за градска мобилност - гр.София, който останал на автобусната спирка, до втората врата на автобуса. Свидетелката Л. поискала от подсъдимия Л., който пътувал в автобуса, да представи карта или билет за пътуване в градския транспорт и защитна маска. Подсъдимият не представил изискания документ и защитна маска. Тогава свидетелката Л. му обяснила, че трябва да си закупи билет и да си постави защитна маска, но същият отказал, след което го подканила да слезе от автобуса. Подсъдимият Л., като нередовен пътник, според извършващите проверката служители, й отказал. Между двамата избухнал скандал. В този момент към тях се приближил свидетелят К., за да окаже съдействие на колежката си. Свидетелят С. чул разменените реплики и също подканил подсъдимия Л. да си постави защитна маска. Неочаквано подсъдимият Л. скочил към вратата на автобуса, пред която на тротоара стоял свидетелят С.. Нахвърлил се към него, като едновременно с това му нанесъл удари и двамата паднали на тротоарното платно. В този момент подсъдимият притиснал с пръсти и зъби дясната предмишница и палеца на дясната ръка на свидетеля С., в резултат на което му причинил охлузване и оток на палеца на дясната ръка и кръвонасядания по дясната предмишница. Свидетелят С. се помъчил да задържи нападателя, но не успял. Подсъдимият успял да се измъкне и побягнал към близките блокове. В това време свидетелят С. сигнализирал на телефон 112 и поискал помощ. На място бил изпратен дежурният полицейски екип на 08 РУ-СДВР - свидетелите К. К.Л., Т.В.В. и Р.В. Д., които оказали съдействие на пострадалия С.. Полицаите успели да заловят подсъдимия и след като установили неговата самоличност го задържали и отвели в сградата на 08 РУ-СДВР, за да даде обяснение по случая. Съгласно назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на свидетеля И. М.С. били причинени следните увреждания: охлузване и оток на меките тъкани в областта на палеца на дясната ръка и кръвонасядания по дясната предмишница. В експертното заключение е посочено, че установените травматични увреждания се дължат на притискане с или върху твърди, тъпи и тъпоръбести предмети, каквито са човешките пръсти и зъби и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелствания. Прието е, че така посочените увреждания реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“. В хода на досъдебното производство е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, която е изслушана и приета от първия съд. В заключението на същата вещите лица приемат, че не се установяват качествени отклонения в психичното функциониране на освидетелствания Л., както и че липсват данни за епизоди на психоза и без вродени или придобити интелектуални разстройства. Вещите лица са приели, че по време на инкриминираното Д.ие при освидетелстваното лице не е било налице афектно отреагиране, като са стигнали до извода, че към момента на инкриминираното Д.ие подсъдимия Л. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Приели са, че е налице психична годност за даване на обяснения у подсъдимия, както и че актуалното му психично състояние позволява участие във фазите на наказателното производство. Подробно описаната в присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните от първия съд, както и от въззивния съд в хода на проведеното съдебно следствие писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля И. С. (л. 110 от съдебното производство и дадените в хода на досъдебното производство - л. 4 и л. 10 - л. 11, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК); показанията на свидетеля А. К. (л. 95 от съдебното производство и дадените в хода на досъдебното производство - л. 6 и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК); показанията на свидетелката С. Л. (л. 111 от съдебното производство и дадените в хода на досъдебното производство - л. 7, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК); показанията на свидетелката С. Д. (л. 111 от съдебното производство и дадените в хода на досъдебното производство - л.54, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), показанията на свидетелката С. Д. (л. 95 от съдебното производство, и дадените в хода на досъдебното производство - л. 55, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), показанията на свидетеля Е. М. (л. 96 от съдебното производство, и дадените в хода на досъдебното производство - л. 56, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), показанията на свидетеля К. Л. (дадени в хода на досъдебното производство - л. 8 и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), показанията на свидетеля Р.Л. (дадени в хода на досъдебното производство - л. 9, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), показанията на свидетеля Т.В. (л. 116 от съдебното производство и дадените в хода на досъдебното производство - л. 10, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), обясненията на подсъдимия А. Л., дадени в хода на въззивното съдебно следствие: писмени доказателствени средства, както и способи за тяхното доказване - съдебномедицински експертизи № 172/2020 г. и № 173/2020 г. (л. 19 – л. 21 и л. 22 от досъдебното производство/, съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 59 – л. 66 от досъдебното производство), както и всички приложени и приети в първоинстанционното и въззивното съдебно следствие писмени доказателства. Основен доказателствен източник досежно правнорелевантните факти се явяват показанията на свидетелите К., Л., Д., Д., М. и свидетеля С., които като очевидци лично и непосредствено са възприели процесните събития на мястото на тяхното извършване, поради което и правилно са кредитирани от първия съд, доколкото са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а така също и съответни на останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на посочените свидетели се установяват по категоричен начин времето, мястото и механизмът на извършеното от подсъдимия Л. Д.ие. От показанията им се установява поводът за проверката, която са извършвали в процесния автобус, а именно в изпълнение на служебните си задължения, в качеството на служители на ЦГМ. Установява се и обстоятелството, че свидетелят С. не е бил сред групата контрольори, качили се в автобуса за проверка на редовността на пътниците в автобуса, а е стоял на тротоара, пред една от отворените врати на проверявания от тях автобус. Показанията на посочените свидетели са логични, последователни и еднопосочни при установяване на действията на подсъдимия Л. в момента, в който е отказал да бъде проверен от свидетелите, в качеството им на контрольори, както и че в този момент е изскочил през вратата на автобуса, блъскайки препречилия се на пътя му инспектор-контрольор в опит да избегне проверката и санкцията на контрольорите. Всеки един от свидетелите К., Л., Д., Д. и М. заявява, че лично и непосредствено е възприел нанесените удари и ухапване от страна на подсъдимия спрямо свидетеля С., за които обстоятелства данни в своите показания изнася и самият пострадал- свидетелят С.. Съществено се явява заявеното от свидетеля С. обстоятелство, че към инкриминирания момент е бил облечен със светлоотразителна жилетка с надпис „Столична община“ и поставен бадж, което обстоятелство води до извод, че подсъдимия Л. е имал възможност да възприеме и свидетеля С., като лице което също така изпълнява свои служебни задължения на процесното място, с което длъжностното качество на свидетеля С. не е останало незабелязано от подсъдимия, още повече и свидетеля С. също като останалите си колеги подканвал подсъдимия да си постави защитна маска на лицето. От показанията на свидетеля С. се установява и направеният от него опит да задържи своя нападател – подсъдимия Л. до пристигането на органите на реда и за да предпази колегите си, но същият успял да се измъкне след настъпилата и развила се между двамата физическа борба. Възраженията на защитата на подсъдимия, че от страна на първия съд е дадено доверие на показанията на свидетелите К., Л., Д., Д., М. и С., настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни. Действително свидетелят С. е и пострадал от действията на подсъдимия Л., а свидетелите К., Л., Д., Д., М. са служебно подчинени на свидетеля С., но посочените обстоятелства не водят автоматично до извод, че същите не следва да се кредитират с доверие. Показанията на посочените свидетели, които съдът постави в основата на фактическите положения са не само еднопосочни и логични, взаимно допълващи се, но и намират подкрепа, както в приетата по делото съдебно медицинска експертиза, изготвена по отношение на свидетеля С., но така също и в останалите приобщени по делото писмени доказателства. Съдебно-медицинската експертиза, правилно е кредитирана от първия съд, като обоснована, компетентна и пълна. Това е така, защото единствено по експертен път биха могли да се установят телесните увреждания при лицето, което ги е получило, както и тяхната медикобиологична характеристика. Така по експертен път са проверени данните в показанията на разпитаните по делото свидетели, които са се намирали на процесното място и са възприели действията на свидетеля С. и подсъдимия Л. в хода на тяхната физическа борба, при което се установява, че действително на свидетеля С. са причинени от подсъдимия Л. телесни увреждания, които са относними към релевантните по делото факти и имат съществено значение за изводите относно причинените на свидетеля С. травматични увреждания. Така по експертен път се установява от вещите лица, че на свидетеля С. са причинени болка и страдание вследствие на причинените му телесни увреждания и то по механизма посочен в показанията на свидетелите, при извършване на Д.ието от подсъдимия Л., които от своя страна се намират и в причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен за свидетеля С. резултат. Подобно на първия съд, въззивният съдебен състав цени като достоверни и обективни показанията на свидетелите - полицейски служители К. Л., Т.В. и Р. Д., които са пристигнали на мястото на процесния инцидент по повод подадения на тел. 112 сигнал, поради което ги кредитира с доверие. От същите се установява, че на мястото на инцидента са отишли по повод подаден на тел. 112 сигнал за сбИ.е между служител на ЦГМ и пътник в проверяван автобус. При пристигането си на спирката на градския транспорт, всеки един от посочените свидетели посочва, че лично е възприел лице от мъжки пол, което тича в опит да избяга от мястото на извършване на престъплението, предмет на настоящото производство, което настигнали, задържали и впоследствие установили самоличността му именно в лицето на подсъдимия А. Л.. При преценката на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на въззивното съдебно следствие, съдът отчете двойствената им процесуална природа на гласно доказателствено средство и на средство за защита. Настоящият състав намира за достоверни обясненията на подсъдимия, доколкото констатира, че същите намират подкрепа, както в показанията на разпитаните по делото свидетели, така и в приетата по делото СМЕ. От обясненията на подсъдимия Л. по идентичен начин със заявеното от свидетелите К., Л., Д., Д., М. и пострадалия С. се установява, че същият е пътувал в автобус на градския транспорт в град София; че при при него пристигнала контрольор за проверка редовността на пътниците; че бил без билет и без поставена предпазна маска, както и изнася данни за настъпил сблъсъка между него и един от служителите на ЦГМ извън проверявания автобус. Досежно възражението на защитата на подсъдимия, базирано на съдържащите се по делото данни за получени от подсъдимия травматични увреждания, установени и от заключението по приетата по делото СМЕ № 173/2020 г., с което се цели да се установи, че пострадал от Д.ието не е свидетелят С., а именно подсъдимия Л., същото следва да бъде оставено без уважение, защото по категоричен начин от съвкупния анализ на кредитираните от съда гласни доказателствени средства, не се установява на подсъдимия Л. да са нанесени травматични увреждания в резултат на възникналата между него и свидетеля С. физическа борба. От заявеното от свидетелите К., Л., Д., Д., М. и С. се установява, че подсъдимият се е нахвърлил върху свидетеля С., изскачайки от вратата на автобуса, в резултат на което го е и повалил на земята чрез нанесени му удари и ухапвайки го. Със своите действия по самоотбрана и опит за задържане на неочаквано нападналото го лице – подсъдимият Л., свидетелят С. е целял от една страна да предпази себе си и колегите си от набезите и ударите на подсъдимия, а от друга да го задържи до пристигането на органите на реда за предприемането на последващи действия. Нито един от посочените свидетели не споделя да е възприел нанасянето на удари от свидетеля С. спрямо подсъдимия Л.. Съществено в тази връзка се явява и заявеното от подсъдимия обстоятелство, че между него и подсъдимия бил разменен по един шамар „и нищо друго“, което изключва възможността установените с изготвената съдебно медицинска експертиза увреждания да са му причинени при физическата борба между подсъдимия и свидетеля С. на тротоара, пред едната от вратите на процесния автобус. Въззивният състав се солидаризира с изводите на първия съд, че гласните доказателствени средства кореспондират на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Приетото заключение по изготвената КСППЕ установява, че по време на инкриминираното Д.ие при подсъдимия не е било налице афектно отреагиране, както и че към посочения момент той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същата е извършена след преглед на подсъдимия от две вещи лица, специалисти в съответните области на медицината, незаинтересовани от изхода на наказателното производство, поради което правилно е кредитирана от първия съд. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че е нарушено право на защита на подсъдимия Л., т.к. не са били положени необходимите усилия той да бъде открит и да участва в развилото се наказателно производство срещу него. В хода на досъдебното производство А. Л. е участвал, като постановлението за привличане на обвиняем му е предявено на 29.12.2020 г. лично и е знаел, че срещу него се води наказателно производство и е посочил адрес, на който може да бъде открит от компетентните органи. В последствие и още първостепенният съд е установил, че подсъдимия вече е напуснал посочения адрес за призоваване без да уведоми за това компетентните органи и въпреки положените усилия за установяването му, новото му местоживеене е останало неизвестно. Опитите на първоинстанционния съд да открие подсъдимия и да осигури личното му участие са продължили в хода на цялото провеждано съдебно производство, но същите са останали безуспешни, доколкото призовките са се връщали в цялост със забележка, че лицето не живее на посочения адрес. Следва да се посочи, че въззивната инстанция след многократни опити успя да установи местонахождението на подсъдимия Л. и да проведе в хода на въззивното съдебно следствие разпит на същия, докато се намира в Затвор Тона на територията на Федерална Република Германия, където изтърпява наложеното му наказание „Доживотен затвор“. Така проведеният разпит, както вече съдът изясни в доказателствения си анализ, единствено потвърди направените от първия съд изводи по фактите и достоверността на данните в показанията на разпитаните от първия съд свидетели, които се кредитират и от въззивния съд. Освен това в конкретния случай подсъдимия А. Л. е знаел за повдигнатото му обвинение, привлечен е към наказателна отговорност и е бил уведомен за образуваното досъдебно производство, както се посочи, но по свое лично решение и без да уведоми съответния орган не е взел участие в съдебната фаза на наказателния процес пред първия съд и не е уведомил правосъдните органи за промяна на адреса си. Изложеният хронологичен преглед на фактите и обстоятелствата налага извод, че подсъдимият се е укрил от правосъдните органи, което е причина за неучастието му в разглеждането на първоинстанционното съдебно производство. Като е напуснал адреса, на който е могъл да бъде открит и не е посочил друг адрес за призоваване, с което не е уведомил ръководно- решаващия орган за новото си местопребиваване, подсъдимият А. Л. ясно и недвусмислено е манифестирал отказа си от правото си на лично участие в наказателния процес, а първостепенният съд е направил правилен и законосъобразен извод за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК. В този смисъл са и Решение № 60169 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 651/2021 г., III н. о., НК и Решение № 42 от 25.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 100/2020 г., II н. о., НК. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен един несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият А. П. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл.130, ал. 2 от НК, като с Д.ието си не е осъществил признаците на престъпление по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК. От обективна страна се установи, че на 21.07.2020г., около 17.00 часа, в гр.София, ж.к. „Дружба“, бул. „Искърско шосе“, на спирка на масовия градски транспорт „Разклона за летището“, чрез стискане и притискане с пръсти и зъби в областта на дясната предмишница и в областта на палеца на дясната ръка, причинил на И. М.С., с ЕГН: ••••••••••, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване и оток на меките тъкани в областта на палеца на дясната ръка и кръвонасядания по дясната предмишница, реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице-инспектор в транспортна служба в отдел „Контрол по редовността на пътниците“ към „Център за градска мобилност“ ЕАД, при изпълнение на функцията му да следи за опазване на обществения ред в превозните средства в района, за който отговаря. Свидетелят С. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, тъй като към инкриминираната дата е бил служител на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД, заемащ длъжността „инспектор транспортна служба“ към отдел КРП на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД, което обстоятелство се установява, както от неговите показания и тези на колегите му – служители в ЦГМ, така и от приетите по делото писмени доказателства, а именно трудов договор и длъжностна характеристика. Телесните увреди са били причинени на свидетеля С. при изпълнение задълженията му да следи за опазване на обществения ред в превозните средства в района, за който отговаря и в частност - при извършена проверка на подсъдимия Л., като един от пътниците в проверявания автобус на градския транспорт. При това положение квалифициращият признак по т. 1 от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1 НК се изяснява по несъмнен и категоричен за нуждите на делото начин. Безспорен е извода, че на пострадалия са нанесени телесни увреждания, които реализират медикобиологичния признак „болка и страдание, без разстройство на здравето“. Налице е и причинно-следствената връзка между Д.ието, извършено от подсъдимия и настъпилите вредни последици, обстоятелство, установено по несъмнен начин от приетата по делото съдебно медицинска експертиза, която е изготвена на свидетеля С.. Установените по делото факти и обстоятелства не сочат на приетата от първоинстанционния съд правна квалификация, а именно Д.ието да е извършеното от обвиняемия по „хулигански подбуди“ и по този начин да обуславя съставомерно престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.1 НК. Това е така, защото обект на престъплението п о чл. 131, ал. 1, т. 12 НК са обществените отношения, регулиращи обществения ред и спокойствието на гражданите, а в настоящия случай не се установи и доказа по несъмнен и категоричен начин, подсъдимият Л. да е извършил противоправни действия, с които да е нарушил обществения ред, преди започване на проверката от проверяващите го свидетели, служители на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД. За да е налице това престъпление, е необходимо причинявайки леката телесна повреда деецът да е целял да демонстрира своето явно неуважение към обществото, да наруши общественият ред и спокойствие. Съгласно смисъла на закона и постоянната съдебна практика като правило „хулиганските подбуди“, предполагат отсъствие на лични отношения, вражда и прочие между виновния и пострадалия. Хулигански подбуди са налице тогава, когато деецът цели да покаже явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата и нормите на морала, чрез нанасяне на телесна повреда, какъвто обаче не е конкретния случай. Безспорно се установи, че действията на подсъдимия са били насочени именно и само към свидетеля С., поради възникналата по-рано ситуация между него и контрольорите към ЦГМ, в проверявания автобус, в който той се е возил. Безспорно, подсъдимият Л. е възприел намиращия се на тротоара пред една от вратите на автобуса свидетел С., който също е бил облечен със светлоотразителна жилетка с надпис „Столична община“ и поставен служебен бадж, подобно на свидетелите, извършващи проверка и в самия автобус, с което длъжностното качество на свидетеля С., като един от проверяващите го служители на ЦГМ не е било неизвестно към момента на настъпване на физическата борба между него и свидетеля С.. Действията на подсъдимия Л., обаче са били насочени в опит да избяга от извършваната му проверка, при което изскачайки през отворената врата на автобуса се е нахвърлил върху стоящия пред вратата свидетел С., който е направил опит да попречи на излизането на подсъдимия от проверявания автобус, с които свои действия той не е целял да изрази явното си неуважение към обществото. Това е така, защото причинената на свидетеля С. телесна повреда от подсъдимия Л. е била в резултат единствено на желанието на подсъдимия Л. да се освободи от служителя на ЦГМ – свидетеля С. и да избяга. В случая умисълът на подсъдимия Л. е бил насочен към причиняване на травматични увреждания на свидетеля С., макар да не го е познавал, но който препятствал бягството му от процесния автобус за да не му бъде извършена от служителите на ЦГМ проверка. Горното сочи, че мотивите подтикнали подсъдимия Л. да нанесе телесната повреда на пострадалия, не са по хулигански подбуди и макар да се е намирал на обществено място, умисълът му не е бил да демонстрира на намиращите се в близост граждани пренебрежително отношение към правилата на морала и нормите на обществения ред, а да избяга от проверката на служителите на ЦГМ. От анализа на така установените конкретни факти и обстоятелства въз основа на доказателствата, следва правния извод, че подсъдимият Л. е действал с пряк умисъл да нанесе телесни увреждания на свидетеля С., за което е имал личен мотив - да избяга от служителите на ЦГМ и в частност от свидетеля С., който се е опитвал да го задържи, а не с цел да демонстрира явно неуважение към обществото в смисъла изложен горе. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на Д.ието си – че стиска и притиска с пръсти и зъби областта на дясната предмишница и палеца на дясната ръка на свидетеля С., предвиждал е неговите общественоопасни последици – причиняване на телесно увреждане, и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал и длъжностното качество на свидетеля С., предвид, че същият бил облечен със светлоотразителна жилетка с надпис „Столична община“ и поставен служебен бадж и подканвал подсъдимия, подобно на останалите си колеги, намиращи се в проверявания автобус, да си постави предпазна маска. Ето защо, постановената от първия съд присъда в частта, в която същият е приел, че подсъдимият е извършил инкриминираното Д.ие по „хулигански подбуди“, следва да бъде отменена, като подсъдимият Л. бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното Д.ие по „хулигански подбуди“, защото волята му не е била да демонстрира пренебрежително отношение към обществения ред, а конкретно да избяга от проверяващи го контролни органи. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 НК законодателят е предвидил в санкционната част на диспозицията на материално правната норма наказание „лишаване от свобода“ до една година или пробация. При преценка на размера на дължимото на подсъдимия Л. наказание, обосновано първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия – същият е многократно осъждан, като му е налагано и ефективно наказание „лишаване от свобода“. Въззивният съд отчете и обстоятелството, че към настоящият момент подсъдимият изтърпява наказание „доживотен затвор“ в пенитенциарно заведение във Федерална Република Германия, което наказание единствено се цени от настоящия съд като лоша за подсъдимия характеристична данна, доколкото присъдата, с която това наказание му е наложена е влязла в законна сила след извършване на Д.ието по настоящото наказателно производство. Видно е обаче, че предходно наложените на подсъдимия Л. наказания не са постигнали целите по чл. 36 НК, т.к. въпреки многократното му изолиране от обществото за изтърпяване на наложени му наказания, същият не е преосмислил своето поведение и насочил начина си на живот към спазване на установените в страната правила, а напротив продължил е да извършва престъпления. По този начин въззивният съд намира, че у подсъдимия са се формирали трайно установени престъпни навици, поради което правилно първият съд е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е необходимо налагане на по-тежко наказание, предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление, а именно „лишаване от свобода“. В тази връзка, правилен е изводът на първата инстанция, че наказанието на подсъдимия Л. следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК. Признаването на подсъдимия за невиновен по обвинението по т. 12, пр.1 на чл. 131, ал. 1 НК, съответно с отпадането на едно квалифициращо обстоятелство за извършеното от подсъдимия престъпление води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление и обуславя намаляване на размера на определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Наказание в този размер ще изпълни целите по чл. 36 НК и отговаря на принципа на хуманизъм. Според настоящия съд така определеното на подсъдимия Л. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца ще окаже нужния възпитателно- поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността му, но и върху другите членове на обществото, които следва да се въздържат от такъв род противоправни прояви, а и не се явява несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпно Д.ие. Първият съд правилно е постановил наложеното на подсъдимия Л. наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, т.к. не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“ за извършено от него умишлено престъпление, което не е било отложено на основание чл. 66 Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията, какъвто е и настоящият случай, предвид предходното осъждане на подсъдимия по НОХД № 4638/2011 г. С оглед изхода на делото правилно районният съд е приложил чл. 189, ал. 3 НПК и е осъдил подсъдимият Л. да заплати направените по делото разноски в размер на 402, 60 лева по сметка на СДВР и в размер на 283, 56 лева по сметка на СРС. След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314 НПК, служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта, в която подсъдимият А. П. Л. е признат за виновен за това да е извършил Д.ие на 21.07.2020г., около 17.00 часа, в гр.София, ж.к. „Дружба“, бул. „Искърско шосе“, на спирка на масовия градски транспорт „Разклона за летището“ по хулигански подбуди, квалифицирано като престъпление по на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК и вместо това с оглед установеното от фактическа и правна страна по делото се налага извода, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан за това да е осъществил престъпление по квалификацията на т. 12, пр. 1 на чл. 131, ал. 1 НК. Също така следва да бъде изменена първоинстанционната присъда и в частта, в която на подсъдимият Л. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, като се намали размера на наказанието „лишаване от свобода“ на 6 /шест/ месеца. В останалата й част присъдата на СРС е законосъобразна, обоснована и справедлива и като такава следва да се потвърди. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК, Софийски градски съд, XIII въззивен състав