Решение № 3195 от 8.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 817/2024 г.
Административен съд - Благоевград08.07.2025 г.докладчик Иван Петков
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № РД-02-14-354/ 20.03.2023г. на Заместник- министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган на “Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция- България 2014- 2020 г“. ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: [населено място], [улица]19, да заплати на Търговско- Промишлена палата, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с ЕИК 101034063, представлявана от председателя на УС З. К. Х., сумата от 3 530.40 лв. /три хиляди петстотин и тридесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните. На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ вр. чл. 226 от АПК – след отмяна на постановено предходно първоинстанционно решение по делото от касационната инстанция и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящото съдебно производство е образувано след Решение № 7230/ 12.06.2024г. пост. по адм. д. № 2945/ 2024г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 1935/ 02.11. 2023г. пост. по адм. д. № 364/ 2023г. по описа на Административен съд - Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане на жалбата на Търговско- Промишлена палата, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с ЕИК 101034063, представлявана от председателя на УС З. К. Х., подадена чрез проц. представител - адв. М. А., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис № 3, против Решение № РД02-14-354/ 20.03. 2023г. на Заместник- министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган на “Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция- България 2014- 2020“, с което е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи, по сключения на 15.06.2022г. договор с избрания изпълнител – “Вамо“ ЕООД, на стойност 120 000 лв. без ДДС /144 000 лв., с вкл. ДДС/. Оспорващият, както при първоначалното разглеждане на делото, така и при повторното разглеждане на делото, излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при нарушение на приложимия материален закон. Твърди се, че решаващият орган е извършил неправилна преценка относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, оспорващият, чрез проц. си представител, поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното решение, като се позовава и на практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по сходен казус. Претендира разноски за настоящото производство, съобразно представен списък, както и за първоначалното разглеждане на делото, съобразно представен по същото списък и разноски за внесена държавна такса по касационното производство. Ответникът – Заместник- министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган на “Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция- България 2014- 2020“, чрез проц. си представител – ст. юрисконсут И., както при първоначалното разглеждане на делото, така и при повторното разглеждане на делото, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, съобразно представен списък. При условията на евентуалност, и в случай на уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия. Административен съд - Благоевград, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 13.04.2021г. между Управляващия орган на Оперативните програми по цел “Европейско териториално сътрудничество, действащ като Управляващ орган на Програмата за сътрудничество“ на Министерството на развитието и инвестициите, Програмата за трансгранично сътрудничество “ИНТЕРРЕГ V-A“ Гърция - България 2014-2020г. и Търговско- промишлена палата в С. – водещ партньор, е сключен Договор за субсидия № В6.3а.25/ 13.04.2021г., за изпълнение по Проектно предложение № GRBG 5070090 “Укрепване на предприемаческата култура и сътрудничество в допустимия трансграничен регион“ /л. 180- 187 от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда/. На основание Решение № 156 на Министерския съвет от 21 март 2014г. и чл. 29, ал. 1, т. 4 от действащия към момента на определяне на финансовата корекция Устройствен правилник на МРРБ, Д “УТС“ изпълнява функциите на Национален орган /НО/ за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014- 2020 /между Република Румъния и Република България и Република Гърция и Република България/. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, водещият партньор поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с партньор 2: Център за учене през целия живот на регион Ц. М., партньор 3: Търговско-промишлена палата-Благоевград и партньор 4: Европейски информационен и консултантски център – БГ региони. На основание договора за субсидия между водещия бенефициер и останалите трима бенефициери е сключено споразумение за партньорство /л. 188- 196 от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда/. В изпълнение на проекта, бенефициентът е открил процедура за избор чрез публична покана по реда на ПМС № 160/ 01.07.2016г. на изпълнител с предмет: “Логистика и организиране на събития по проект “Укрепване на предприемаческата култура и сътрудничество в допустимия трансграничен регион“, с прогнозна стойност 120 000. 00 лв., без ДДС, по 5 обособени позиции /ОП/, както следва: ОП1. “Организиране на партньорска среща в Благоевград“; ОП2. “Пътни разходи и настаняване в самостоятелни стаи на 30 човека в [населено място] за 1 нощувка и наем на 30 щанда в [населено място]“; ОП3. “Наем на 30 щанда в България, Благоевград и организиране на бизнес мисия в България, Благоевград“; ОП4 “Организиране на семинар в Благоевград“ и ОП5. “Организиране на фокус група в Благоевград“, като е одобрил поканата и цялата документация за участие. За определяне на комплексната оценка на офертите, бенефициентът е заложил следната методика /л. 85- 87 от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда/: като критерий за оценка на офертите е заложил “оптимално съотношение качество/цена“. Оферта с оптимално съотношение качество/цена е тази, която е получила най- висока стойност на оценката “КО“. Крайната оценка на всеки кандидат в процедурата ще се формира като сумата от оценките на офертите по 2 показателя, изчислени по формулата: КОn=0, 7Тn+0, 3Сn, където КОn е крайната цена на n-тата оферта, Тn е техническата оценка на n-тата оферта, а Сn е ценовата оценка на n-тата оферта. КОn=П1х0, 7Тn+П2х0, 3Сn, като получените оценки и точки се закръглят с точност до 0. 01. Начинът за определяне на оценката по всеки показател е бил следният: 1. показатели и относителната им тежест за определяне на техническата оценка са посочени в табличен вид, като максималният брой точки на техническото предложение е 100 т., ТП1 “Професионална компетентност на ключовите експерти“ е с максимален брой 60 т., а ТП2 “Организация за изпълнение на дейностите“ – 40 т.; 2. Бенефициентът е заложил следните Указания за разработване на ТП1 “Професионална компетентност на ключовите експерти“: В техническото си предложение участниците следвало да посочат ключовите експерти, на които ще бъде възложено изпълнението на поръчката, като се отчете фактът, че специфичния професионален опит на ключов експерт може да се окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката. Екипът, който следвало да изпълни поръчката, трябвало да се състои от специалисти, притежаващи специфичен професионален опит, както следва: Ключов експерт 1 – координатор, организиране на събития- специфичен професионален опит – да има опит в организирането на фокус групи и семинари, конференции и други – не подлежи на оценка; Ключов експерт 2 – експерт организиране на събития – специфичен професионален опит – да има опит в организиране на поне 1 събитие /семинари, лекции, тренинги, организиране на групи от хора за посещение на събитие/; Ключов експерт 3 – лектор на обучение – специфичен професионален опит – да има опит във воденето на поне 1 събитие – обучения и семинари на по една от следните теми: “Износна търговия на европейско ниво“, “Търговия на ЕС“ или “Глобални вериги за доставки“. Ако участник не разполагал с поне един от всеки вид ключов експерт, същият се отстранява от по-нататъшно участие. Един експерт се явява до два пъти в ролята на ключов експерт, част от офертата. Показател ТП1 се изчислявал като сбор от точки по следната формула: ТП1=ПК1+ПК2, където ПК1 е показател за специфичния професионален опит на предложения от участника ключов експерт 2-експерт организиране на събития, а ПК2 – за професионалния опит на ключов експерт 3-лектор на обучение. 1.Точките по ПК1 се присъждат по следния начин: 1. специфичен професионален опит – да има опит в изпълнението на сходни дейности, свързани с организиране на събития /семинари, лекции, тренинги, организиране на групи от хора за посещение на събитие за две сходни дейности – 10 т., за три сходни дейности – 20 т., за повече от три сходни дейности – 30 т.; 2. Точките по ПК2 се присъждат по следния начин: 1. специфичен професионален опит – да има опит в изпълнението на сходни дейности, свързани с разработването на учебни материали и провеждането на лекции /презентации/; 2. обучения в областта на: износна търговия на европейско ниво, търговия на ЕС, глобални вериги за доставки. За две сходни дейности – 10 т., за три сходни дейности – 20 т., за повече от три сходни дейности – 30 т.; 3. Бенефициентът е заложил следните Указания за разработване на ТП2 „Организация за изпълнение на дейностите“: Организацията за изпълнение на това задължение съдържала следните минимални изисквания: подход за изпълнение на отделните ОП, с включени мерки за изпълнение на изискванията на всички отделени обособени позиции; последователност и технология на изпълнение на отделени обособени позиции; и организация на работата, която участникът ще създаде за действията на ключовите експерти по отделени обособени позиции. На оценка по ТП2 подлежали само оферти, в които предложената организация за изпълнение обхваща всички елементи, посочени в т.1 до т.3. Предложената от участника организация на изпълнението отговаряла на минималните изисквания на възложителя за изпълнение на поръчката, въпреки че от представената организация не би могло да се изведе цялостно, обосновано заключение за степента и качеството на организацията и технологията на изпълнението – предложението се оценявало с 10 т. С 20 т. се оценявала предложената от участника организация на изпълнението, ако отговаряла на изискванията за изпълнение на поръчката и надграждала минималните изисквания на възложителя, при наличието на следните три обстоятелства: за всяка обособена позиция от поръчката е посочена продължителност на изпълнение и необходимия брой ангажирани лица.Задълженията и отговорностите на експертите, на които ще бъде възложено нейното изпълнение, били дефинирани; предложени са ефективни мерки за вътрешен контрол и начини за осигуряване на качеството по време на изпълнението на услугите по договора; посочени са методи, които ще бъдат приложени за постигане на очакваните резултати, разгледани са очакваните рискове, влияещи върху изпълнението на поръчката, в това число – мерки за преодоляване/предотвратяване на забавяне. С 40 т. се оценявала предложената от участника организация на изпълнението, ако отговаряла на изискванията за изпълнение на поръчката и надграждала минималните изисквания на възложителя, при наличието на следните три обстоятелства: за всяка обособена позиция от поръчката е посочена продължителност на изпълнение и необходимия брой ангажирани лица. Задълженията и отговорностите на експертите, на които ще бъде възложено нейното изпълнение, били дефинирани; предложени са ефективни мерки за вътрешен контрол и начини за осигуряване на качеството по време на изпълнението на услугите по договора; посочени са методи, които ще бъдат приложени за постигане на очакваните резултати, разгледани са очакваните рискове, влияещи върху изпълнението на поръчката, в т.ч. – мерки за преодоляване/ предотвратяване на забавяне. Установява се в казуса, че в процесната обявена процедура по възлагане на обществена поръчка, са участвали двама кандидати – “Вамо“ ЕООД и “Уеб Маркер“ ЕООД. Вторият кандидат е бил отстранен, тъй като офертата му, не отговаряла на условията за участие в процедурата. Тази на “Вамо“ ЕООД била допусната, като отговаряща на утвърдените критерии за подбор. С избрания изпълнител - “Вамо“ ЕООД, е сключен на 15.06.2022г. договор /л. 78- 81 от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда/, на стойност - 120 000 лв. без ДДС /144 000 лв. с вкл. ДДС/. Установеното нарушение е във връзка със сигнал за нередност с Писмо вх. № УТС-102/ 12.01.2023г., представляваща нарушение при възлагането на обществената поръчка, изразяващо се в утвърждаване на незаконосъобразни критерии за възлагане, посочени в публичната покана /л. 89 и сл. от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда/. С нарочно писмо бенефициерът е уведомен за постъпилия сигнал за нередност като му е указана възможността в 14- дневен срок от съобщаването /л. 49- 57 от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда/ да депозира възражение. В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, Търговско- промишлена палата- Благоевград е подала възражение срещу констатациите в сигнала за нередност /л. 45- 48 от делото/. С оспореното решение - Решение № РД02-14-354/ 20.03.2023г., Ръководителят на УО на НО на Програмата е приел, че при провеждане на процедурата, възложителят е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 3, ал. 7, т. 3, б. “б“ и ал. 16 от ПМС № 160/ 01.07.2016г., във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Административният орган е приел, че утвърденият от възложителя начин за определяне на оценка по критерий: “оптимално съотношение качество/цена“ в Методиката не гарантирал, че избраната оферта не предлага най-доброто съотношение качество/цена, от една страна, а от друга – в разрез със забраната по чл. 3, ал. 16 от ПМС № 160/ 01.07.2016г., възложителят е включил ключовите експерти в екипа като самостоятелен подпоказател в Методиката за комплексната оценка на офертите. Органът е приел, че методиката в частта по показател ТП2 “Организация за изпълнение на дейностите“ е изградена от субективни понятия и изрази, рефлектиращо върху обективността на процеса на оценяване. НО е приел, че нарушените разпоредби от ПМС № 160/ 01.07.2016г., представляват нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, във връзка с т.11, б. “а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Определена е финансова корекция, чрез прилагане на пропорционалния метод по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, в размер на 10 % от допустимите разходи по договор на стойност 144 000 лв., с вкл. ДДС, сключен с “Вамо“ ЕООД /л. 8- 17 от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда/. Оспореното решение е връчено на оспорващия, съобразно Писмо изх. № 99-00-3-16-/4/ 21.03.2023г., с Известие за доставяне – л. 34 от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда, на 22.03.2023г., а жалбата срещу него, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана директно в Административен съд – Благоевград, на 05.04.2023г. По делото, при новото му разглеждане, са представени от ответника: Общите условия на програмата, Ръководство за изпълнение на проекта, Формуляр за кандидатстване, насоки, Наръчник за изпълнение на програмата, както и проектното предложение /л. 76- 94, 97- 244 от делото/. При гореизложените факти, и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Подадената до съда жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ за оспорване административен акт, който неблагоприятно я засяга /накърнява нейни права и интереси/. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – от Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството - Д. Г., на която със Заповед № РД-02-14-195/ 21.02.2023г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство е делегирано правомощието да ръководи и организира дейността на Програмата /л. 28 и 29 от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда/, като актът е подписан с валиден квалифициран електронен подпис /справка – л. 174 от адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда/. Впоследствие Министърът на регионалното развитие и благоустройство е делегирал тези правомощия на Директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройство. В чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕФСУ се определя националната институционална рамка за управлението на средствата от ЕФСУ/ЕСИФ. Съгласно § 5, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ доколкото друго не е предвидено в приложимото за програмите за ETC европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. Основанията за определяне на финансова корекция са установени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 143 /1, 2/ от Регламент № 1303/2013 държавите-членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми, предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Фактическият състав на нередността, определен в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, приложим за процесния програмен период, съдържа три кумулативни елемента: действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; то да е довело до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; същото има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Разпоредбата на чл. 6 от ЗУСЕФСУ предвижда управлението на средствата от ЕФСУ, предоставени по програми за европейско териториално сътрудничество, да се осъществява съгласно приложимите за тях право на Европейския съюз и международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България. В съответствие с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, както следва: органите за управление и Националните органи осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III; при извършване на финансови корекции органите за управление и Националните органи прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. В разглеждания казус, приложение намират разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел “Европейско териториално сътрудничество“. Понятията за “Бенефициери“ са уточнени в чл. 13 от Регламент 1299/2013. Така в чл. 13, ал. 1 е предвидено, когато в определена операция по програма за сътрудничество участват двама или повече бенефициери, всички бенефициери да определят един от тях като водещ бенефициер. Според чл. 13, ал. 2 от Регламент 1299/ 2013 водещият бенефициер: а/ определя взаимоотношенията си с останалите бенефициери чрез споразумение, включващо разпоредби, inter alia, които гарантират доброто финансово управление на отпуснатите за операцията средства, включително механизмите за възстановяване на неправомерно изплатени суми; б/ поема отговорност да осигури изпълнението на цялата операция; в/ гарантира, че представените от всички бенефициери разходи са били извършени за изпълнение на операцията и съответстват на дейностите, договорени между всички бенефициери, както и в съответствие с документа, предоставен от управляващия орган, съгл. член 12, § 5; г/ прави необходимото за това, разходите, представени от другите бенефициери, да бъдат проверени от контрольор/и/ в случаите, когато такава проверка не се извършва от управляващия орган, съгласно член 23, §3. От представения договор за субсидия се установява, че водещият бенефициер е Търговско-промишлена палата, със седалище в [населено място], Република Гърция. Търговско- промишлена палата – Благоевград е бенефициент- партньор. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, при констатиране на нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. Понятието “бенефициер“ е дефинирано в чл. 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013 и означава публична или частна организация, и - само за целите на Регламента за ЕЗФРСР и Регламента за ЕФМДР - физическо лице, които отговарят за започването или за започването и изпълнението на операции; и в контекста на схемите за държавни помощи съгласно определението в точка 13 от настоящия член – организация, която получава помощта; и в контекста на финансовите инструменти по втора част, дял IV от настоящия регламент – организацията, която прилага финансовия инструмент или фонда на фондове, ако е уместно. С Решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 год., СЕС приема, че член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел “Европейско териториално сътрудничество“ трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ /ИПП II/, да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка. В съответствие с т. 38 от решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 на СЕС, като се има предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент № 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички неправомерно платени суми, както и че такъв бенефициер контактува пряко с разглеждания управляващ орган, следва да се констатира, че когато решение за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещ бенефициер, той трябва да бъде адресат на това решение. Сключеният договор за субсидия № В6.3а.25 от 13.04.2021г. по проект “Укрепване на предприемаческата култура и сътрудничество в допустимата програмна област“ е подписан от УО и водещия партньор ТПП - С., Република Гърция. В т.1.3 е посочено само, че водещият бенефициер поема задължението да изпълни проекта в сътрудничество с още трима бенефициери, между които и ТПП - Благоевград, провел конкретната открита процедура, проверена от ръководителя на НО. Съгласно т. 1.1 от договора на водещия партньор се предоставя субсидията за изпълнение на проекта, а според т.3.5 водещият бенефициер поема задължението да изпълни проекта и да преведе средствата от ЕФРР, свързани с разходите, пряко свързани с него. В чл. 4, т. 12 от Договора за субсидия е регламентирано, че водещият бенефициент предприема действия за възстановяване от отделните бенефициенти на проекта на всички суми, които евентуално са неправомерно платени, като се спазват правилата, посочени в чл. 6, т. 4. Цитираната норма от своя страна изрично указва, че плащанията се извършват отново от водещия бенефициент, който е Търговско- промишлената палата С., и евентуално този водещ бенефициент би могъл да отправи писмено искане до отделните подизпълнители - бенефициери, да възстановят заплатените суми. Нито с този договор за субсидия, нито със сключеното споразумение, не се установява подобно искане водещият бенефициент да е отправял към ТПП - Благоевград. С чл. 4 от Споразумението /страна по което е оспорващият/ също така е посочено, че отговорността за изпълнение на проекта по отношение на управляващия орган, е изцяло на водещия бенефициер, в който смисъл са текстовете на чл. 4, т. 10, респективно с изискванията на т.5.2, буква “е“, т. 1 от споразумението, с които отново задълженията за заплащане са възложени изцяло на водещия бенефициер, а на последния е дадена възможност сам да събира сумите от отделните участници в проекта на изпълнение. Съгласно т.5.9 от договора за субсидия водещият бенефициер определя условията за отношенията си с бенефициерите, участващи в проекта, със Споразумение за партньорство. Споразумението за партньорство по проект съдържа разпоредби, гарантиращи доброто управление на средствата, разпределени за операцията, включително договореностите за неправомерно възстановяване на платени суми. В т. 5.1 от споразумението е посочено, че бенефициерите по проекта са органите, които отговарят за изпълнението на конкретни дейности по проекта по начина и в обхвата, посочени в одобрения формуляр за кандидатстване. Действително, горното решение на СЕС, касае хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014- 2020 год. /ИПП II/. За нея приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014, който не се прилага за инструмента по предприсъединителна помощ, а за Програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014 - 2020 год. В случая приложим е Регламент № 1299/2013 от 17.12.2013 год. Въпросът се отнася до хипотеза, при която е определена финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушение, при която обаче водещият бенефициер е поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция, в съответствие с чл. 5.3 и чл. 5.4 от Договор за субсидия № В6.3а.25. Както се посочи по- горе в т.38 от Решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 на СЕС, съдът е посочил, че като се има предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент № 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички неправомерно платени суми, както и че такъв бенефициер контактува пряко с разглеждания управляващ орган, следва да се констатира, че когато решение за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещ бенефициер, той трябва да бъде адресат на това решение. Т.е. и в хипотеза, като разглежданата в настоящото производство и при приложение на Регламент № 1299/2013, не е допустимо финансовата корекция да се определи само за икономическия оператор, допуснал нередността, когато в рамките на програмата е определен водещ бенефициер. В този смисъл и според т. 40 на Решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 на СЕС член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 447/2014 във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент № 1299/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по ИПП II, да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка. В качеството си на водещ партньор, и в съответствие с чл. 1 от посочения договор, ТПП – С., получава разглежданото финансиране и поема отговорността за изпълнението на проекта. В този контекст тя е отговорна пред Управляващия орган за всички допуснати нередности, включително допуснатите от партньорите, както и за възстановяването на пълния размер на сумите, дължими на този орган в случай на нередност. Така, когато е определен водещ бенефициер, управляващият орган е длъжен да си върне всякакви суми от него, а не от друг бенефициер /т. 36 от решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС/. Неоснователни са наведените доводи в писменото становище от проц. представител на ответника, че постановеното от СЕС решение по дело С-620/23 не следва да бъде съобразявано при произнасянето от съда. Подобна теза е абсурдна и не намира опора в действащото законодателство. Напротив – настоящият състав намира, че е длъжен да приложи постановеното от СЕС, тъй като с посоченото решение на съда, по общозадължителен за всички начин, се тълкуват правни норми на Съюза, които съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, същите са с приоритет спрямо действащите норми на българското право. Позоваването пък на практика на ВАС, предхождаща цитираното решение на СЕС, е крайно некоректно и неуместно, тъй като е очевидно че съставите на касационната инстанция, обективно не са могли при своето произнасяне, да съобразят задължителното решение на СЕС по дело С-620/23. При така изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, и е в несъответствие с целта на закона, поради което следва да се отмени. При този изход на делото, и според правилата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия се следват сторените по делото разноски за всички съдебни инстанции, които са доказани в размери: по адм. д. № 364/ 2023г. по описа на съда - 115.20 лв.- внесена държавна такса; 2 400.00лв.- адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие – л. 162 от делото; по адм. д. № 2945/ 2024г. по описа на ВАС - 115.20 лв.- за внесена държавна такса; по адм. д. № 817/ 2024г. по описа на съда – 900.00 лв. - за адвокатско възнаграждение, съобразно представените 3 бр. договори за правна защита и съдействие. Направените възражения за прекомерност относно претендираните размери на адвокатски възнаграждения по адм. д. № 364/ 2023г. и адм. д. № 817/ 2024г., и двете по описа на съда, съдът намира за неоснователни. Присъждането на адвокатски възнаграждения в претендираните размери по посочените две дела /съответно 2 400.00 лв. и 900.00 лв./ съдът намира за адекватни и справедливи с оглед характера, предмета, сложността, интереса по делата и обема на осъществената правна защита, броя на проведените съдебни заседания, както и при съобразяване с мотивите и критериите, изложени в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. При това положение, и с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, сторените по делото разноски за всички съдебни инстанции, в размер на 3 530.40 лв., следва да се възложат в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като юридическото лице, в чиято структура е включен органът, издател на оспорения акт. Воден от гореизложеното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград,
Цитирани разпоредби
37- чл. 1
- чл. 5
- чл. 138, ал. 1 АПК
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 169 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 226 АПК
- чл. 1, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 6 ЗУСЕФСУ
- чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ
- чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 3, ал. 16 ПМС
- чл. 1, ал. 3
- чл. 13, ал. 2
- чл. 13, ал. 1
- чл. 13
- чл. 143
- чл. 145
- чл. 2, т. 36
- чл. 2, ал. 1
- чл. 2, т. 10
- чл. 29, ал. 1, т. 4
- чл. 3, ал. 2, т. 3
- чл. 3
- чл. 4, т. 12
- чл. 4, т. 10
- чл. 4
- чл. 5, ал. 4
- чл. 5, ал. 1
- чл. 6, т. 4
- чл. 70, ал. 2
- чл. 73, ал. 4