Решение № 860 от 23.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 646/2022 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Д. С. лично и като майка и законен представител на Й. П. С. и А. П. П. срещу решение № 74/19.10.2021г. на СОС, 4ти първоинстанционен състав, постановено по гр.д. № 586/20г. в частта, в която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълните предявени размери. Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от П. А. П. в частта, в която предявените искове са уважени. Жалбоподателите-ищци твърдят, че първоинстанционният съд не е определил справедливо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Затова молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковете им. Жалбоподателят П. П., ответник в спора, счита в обжалваната от него част съдебното решение на окръжния съд за необосновано, неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон и на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му. Неправилно е прието от съда, че бащата, а не майката има вина за родителското отчуждаване. Трябва да се има предвид, че за период около две години Р. С. е живяла и работила в САЩ. Неправилно съдът е приел, че не следва да обсъжда изводите на вещото лице от приетата по делото психологична експертиза. Не отговаря на истината приетото от съда, че при децата има синдром на родителско отчуждение към майка им. Въззивникът се позовава на психологична експертиза на д-р К. К., изготвена по друго дело. Според него негативните емоционални преживявания на децата са свързани с поведението на майката. За отношенията между тях дава информация и Доклад за резултатите от предоставена социална услуга, в който са описани симптомите на синдрома родителско отчуждение. Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционото решение в атакуваната от него част и да отхвърли изцяло предявените искове. В депозиран писмен отговор П. П. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищците. Счита за правилно решението в обжалваната част от ищците. Ищците Р. С. и представляваните от нея като майка и законен представител Й. П. и А. П. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата на ответника П. П.. Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищците Р. С. лично и като майка и законен представител на Й. П. и А. П. твърдят, че Р. С. и П. П. са били в граждански брак до 19.03.2013г., който е прекратен с Р № III-9221/01.03.2013г. на СРС, 92 състав. От брака имат две деца- Й. и А. П.. Упражняването на родителските права е присъдено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с тях. За периода от 2014г. -2015г. ищците са живеели в с. •••, като майката е работила в Американска английска академия и допълнително е полагала труд в БАН. Децата са били на обучение в Американската английска академия. Ищецът Р. С. е загубила работата си през 2015г. и от месец юли същата година е отишла заедно с децата си да живее и работи в гр. •••. На 20.10.2015г. ответникът ги е взел за осъществяване на личен контакт с тях и не ги е върнал на майката. На 30.12.2015г. Р. С. е подала молба пред ДСИ за предприемане на принудително действие за връщане на децата, но то не е постигнало успех. П. П. е завел гр.д. № 372/16г. пред РС- Костинброд за промяна на упражняването на родителските права, по което са определени привременни мерки, въпреки че има влязло в сила решение от 19.02.2015г., с което е одобрена спогодба по гр.д. № 5348/15г. на СГС. По привременни мерки е определен режим на лични контакти на майката с децата, който ответникът не е спазвал. През 2016г. Р. С. е подала молба за принудително изпълнение за предаване на децата пред ЧСИ, но П. П. е отказал да ги предаде. РС- Костинброд е уважил иска за промяна на упражняване на родителските права, но с влязло в сила решение на СОС той е отхвърлен. В исковата молба се твърди, че между родителите е имало дела по ЗЗДН. По тях е установено, че ответникът е извършил акт на домашно насилие, изразяващо се в препятстване на осъществяване на режим на лични отношения между децата и тяхната майка. Влошените отношения между родителите са довели до психична нестабилност както на майката, така и на децата и до конфликт на лоялност спрямо тях. Ищецът Р. С. е подавала сигнали до т.112 и до Д.- Своге във връзка с невъзможността да осъществи среща с децата си. Въпреки постановеното от съда заместващо съгласие на бащата за пътувания на Й. П. и А. П. извън територията на РБългария до Бразилия П. П. не ги дал на майката и те не са виждали близките си повече от 5 години. Всички опити на майката да вземе децата при себе си са били осуетявани от бащата. Последният самоволно и неправомерно в нарушения на съдебно установения режим е отнел децата от майката и я е лишил от обективна възможност да реализира родителските си права и да прояви родителски капацитет. Те живеят в изолация от майката и в зависимост от бащата и от неговото отношение към нея. Поведението му е довело до синдром на родителско отчуждение от нея. В исковата молба се сочи, че майката не е виждала и чувала децата си регулярно, въпреки че трябва да живеят при нея. Имало е акт на физическо насилие над майката от страна на бащата, на който децата са били свидетели. При него е пострадала Р. С. и поради това е била на лечение в САЩ. Затова моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв. на Р. С. за периода 20.10.2015г. до 09.09.2020г., на Й. П. С. и А. П. П. по 25 010 лв. за всеки един от тях за същия период, в едно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане. Ответникът П. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. С него той оспорва предявените искове като ги счита за неоснователни. Не оспорва, че бракът му с Р. С. е прекратен с решение на СРС, 92 състав, постановено по гр.д. № 13188/12г., както и че имат две деца. Със споразумение от 14.01.2014г. влязло в законна сила чрез протоколно определение от 19.02.2015г. на СГС по гр.д. № 5348/13г. упражняването на родителските права е предоставено на майката като на ответника е определен режим на лични контакти с децата. Не оспорва, че е сезирал РС- Костинброд с иск по чл.59, ал.9 от СК за промяна на упражняването на родителските права. Въз основа на нея е образувано гр.д. № 327/16г. по това дело са определени привременни мерки като на майката Р. С. е определен режим на лични контакти с малолетните деца Й. и А. П.. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че не е спазвал режима на привременните мерки, постановени от съда, както и че майката не е виждала децата регулярно. Не е вярно, че е налице синдром на родителско отчуждение. В протокол от 16.12.2016г. на ЧСИ М. Ц. е установено, че децата не желаят да отидат при майката, а искат да останат при баща си. Ответникът се позовава на заповед за незабавна защита № 1005/21.12.2017г., издадена от РС- Костинброд, макар и да е отменена. По повод действията на ищеца Р. С. на 14.07.2018г. е издадена нова заповед за незабавна защита по гр.д. № 635/18г., според която тя трябва да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на децата Й. и А. П.. Ответникът твърди, че от една година Р. С. живее и работи в САЩ, което обуславя невъзможност да вижда децата си. Счита, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му. Не се спори, че с Р. С. са имали сключен граждански брак, прекратен с решение от 01.03.2013г. на СРС, 92 състав, постановено по гр.д. № 13188/12г. С него упражняването на родителските права е предоставено на майката. С определение от 19.02.2015г. по гр.д. №5348/13г. е одобрена спогодба между съпрузите относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти на децата с бащата. Не се спори, че между бившите съпрузи е имало дела по ЗЗДН. Не се спори, че П. П. е поискал промяна в упражняването на родителските права и с решение по гр.д. № 372/16г. на РС-Костинброд тя е допусната. С решение № 228/22.06.2018г. СОС то е отменено и искът е отхвърлен с правно основание чл.59, ал.9 от СК. Въз основа на одобрената спогодба СГС е издал в полза на Р. С. изпълнителен лист на 08.07.2015г. Към исковата молба са представени и други писмени доказателства с оглед твърденията в нея. Настоящата инстанция счита, че не следва да обсъжда заключението на медицинската експертиза по гр.д. № 8794/17г. на СРС, 139 състав, доколкото тя не е изготвена за настоящия процес. Основен принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при разглеждане на делата- чл. 11 от ГПК. Към отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията, релевирани в него. Съдът не следва да обсъжда като доказателства по делото и да ги съобрази при постановяване на съдебния акт следните писмени документи: имейл до д-р Куков, /стр.130/, като неотносим към спора, програма от университета в Окланд, тъй като е представена само на чужд език, а не и на български съгласно изискването на чл.185 от ГПК, съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от д-р Куков по гр.д. № 8794/17. на СРС, тъй като не е изготвена за настоящия процес. Основен принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при разглеждане на делата- чл. 11 от ГПК. По делото е приобщена като доказателство преписка № 267000-271/20г на РУ на МВР- Годеч, съдържаща 91 листа, образува по сигнал от Р. С. за неправомерни действия от страна на служители на ОДМВР- София и същата не следва да бъде взета предвид от съда, тъй като е неотносима към спора. По делото са представени и са приети два протокола от 16.12.2017г. и 14.07.2018г., съдържащи се в досиетата на децата Й. и А. П. за осъществени срещи между родителите им в присъствието на социален работник. Пред първоинстанционния съд е представен и приет социален доклад от 12.04.2021г., изготвен от АСП-Д. – гр. Своге. По делото са представени заключителни доклади ЦОП от 18.07.2017г., 10.11.2017г., 09.02.2018г., 14.07.2017г., 11.01.2019г., 26.03.2019г., 25.07.2018г. и междинни доклади от ЦОП „Проманя“- Община Костинброд. С определение от 28.09.2020г., постановено в открито съдебно заседание от същата дата, е допълнено определението от 14.08.2020г., постановено по гр. д. № 272/2020г., с което са определени привременни мерки по отношение на осъществяване на лични контакти между малолетните деца А. и Й. П. и тяхната майка Р. С.. Съдът е задължил бащата и майката да договорят срещи с децата в присъствието на специалист. По делото е изготвено и прието заключение от вещо лице психолог, което е отговорило на поставените задачи. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, обосновано и основаващо се на науката. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. Свидетелят Фиданова заявява, че познава страните по делото. Тя депозира показания за личните си впечатление през периода 2009-2012г., както и че от октомври 2015г. децата живеят при баща си, за възможността на Р. С. да се вижда с тях. Свидетелят пресъздава информация чута от Р. С.. Свидетелят П. е баща на ответника и желае да свидетелства. Той излага впечатления относно взаимоотношенията между Р. С. и двете малолетни деца, начина им на живот при ответника. Свидетелят Й., живееща на семейни начала с ответника. Тя споделя пред съда впечатленията си относно отношенията между децата, бащата и майката. Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля П. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, поради близката родствен връзка между него и малолетните ищци. Показанията на свидетеля Й. ги преценява също при условията на чл.172 от ГПК доколкото тя е във фактическо съжителство с ответника. Съдът ги намира за достоверни и убедителни. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е уважил частично исковете. Пред въззивния съд са ангажирани нови писмени доказателства: 2бр. разпореждания от ЧСИ, адресирани до ищеца Р. С. във връзка с нейни молби от 31.08.2022г. и 26.05.2022г. Те не следва да се обсъждат, тъй като се отнасят до факти, настъпили след исковия период. Пред въззивния съд е приета присъда от 09.12.2020г. на РС-Костинброд, постановена по нчхд № 17/20г., с която П. П. е осъден за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, социален доклад от 20.01.2023г., изготвен от Д.-., решение № 438/22.12.2022г. на СОС, II въззив. Граждански състав, постановено по гр.д. № 222/22г., с което на основание чл.59, ал.9 от СК упражняването на родителските права по отношение на малолетните Й. и А. П. са предоставени на баща им П. П.. Определен е режим на лични контакти и отношения на майката Р. С.. Решението не е влязло в сила. Въззивният съд не следва да вземе предвид писменото становище на доц. К. С., защото то представлява свидетелски показания в писмен вид, каквито процесуалния закон недопуска. Не следва да се обсъжда представената съдебно- психологична експертиза, изготвена от И. А. депозирана пред СОС на 08.03.2022г., тъй като основен принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност на процеса, респективно при събирането на доказателствата- чл.11 от ГПК. Експертизи по друго дело не могат да служат като доказателства по това, по което не са допуснати и събрани от съдът, разглеждащ го. На основание чл.15, ал.1 от ЗЗК в съдебно заседание са изслушани А. П. и Й. П., които в присъствието на социален работник и психолог са заявили своето отношение към родителите и начина си на живот. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съедини искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по останалото е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Решението на СОС е валидно и допустимо. По правилността му. Непозволеното увреждане произтича от нарушаване на записаното в закона правило да не се вреди другиму. Институтът на непозволеното увреждане е уреден в чл.45- 54 от ЗЗД. Той е сложен юридически състав и включва няколко елемента: деяние/ действие или бездействие/, то да е противоправно, вреда, причинна връзка между тях и вина. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Останалите елементи от фактическият състав подлежат на доказване. Всеки гражданскоправен субект може да предяви иск за вреди- имуществени и неимуществени, срещу този, който е нарушил общото правило, произтичащо от закона да не се вреди другиму. Деликтната отговорност, предвидена в чл.45 от ЗЗД, може да бъде ангажирана при засягане на нематериално благо, включително и в случаите, когато не може да се осъществи предписаният от съда режим на лични контакти и отношения между родител и дете. В тежест на ищеца, които извежда своето материално субективно право от деликт, е да докаже, че ответникът е реализирал такъв по отношение на него и че действието или бездействието му го е увредило. На доказване подлежат вредите и връзката между тях и деянието. Пасивно легитимиран да отговаря за деликт е правен субект, за който ищецът твърди, че е нарушил правилото да не се вреди другиму. Деликвентът може да наведе в един процес всички правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения, които го освобождават от отговорност. Включително и такова за липса на вина. Негова е тежестта да ги докаже. В исковата молба се твърди, че ответникът П. П. противоправно пречи на ищеца Р. С. да упражнява родителските права, предоставени й от съда, както и че препятства личните й контакти с двете малолетни деца. Последните развиват синдром на родителска отчужденост. Поради това ищците търпят неимуществени вреди. Правата на детето и контактите му с родителите са развити в българското законодателство. Разпоредбите на чл.122—126 от СК предвижда, че то трябва да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съдът е постановил друго- чл.124, ал.2 от СК. Според чл.1, ал.2 от ЗЗакр.Д държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот, съобразно възрастта, социалния статус, физическо, здравословно и психично състояние като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Закрилата на детето се основава на принципите, регламентирани в чл.3 от същия закон чрез предвидените в чл.4 мерки. Правата на детето и неговата защита са регламентирани и в международни актове - Конвенцията за защита правата на детето на ООН в сила за РБългария от м. юни 1991г. Според чл.3 от нея висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата. Според чл.9, ал.3 от Конвенцията държавните страни по Конвенцията, зачитат правото на детето, което е отделено от единия или двамата родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с тях редовно, освен ако това противоречи на висшите интереси на детето. В чл. от 8 от ЕКЗПЧОС е предвидено право на зачитане на личния и семейния живот като това включва и правото на детето на лични контакти с родителите си. Разпоредбата на чл.24, т.3 от Хартата на основните права на ЕС също предвижда, че детето има право да поддържа редовно личния отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това противоречи на неговия интерес. Всички цитирани национални и международни актове извеждат детето и неговите интереси на първо място, както и защитата на неговите права, които да са приоритет на държавата и компетентните органи, които имат задължението да ги защитават. Със съдебна спогодба от 19.02.2015г. по гр.д. № 5348/13г. упражняването на родителските права върху децата Й. и А. П. е предоставено на майката Р. С. като е определен режим на лични контакти с баща им П.П.. Не е спорно, че през месец октомври 2015г. той ги е взел при себе си за осъществяване на личен контакт и от тогава живеят при него. С това той е отнел възможността на майката да упражнява предоставеното й от съда родителско право, което от друга страна представлява нарушение на съдебно решение. Няма спор, че П. П. е поискал промяна на упражняването на родителските права като то му бъде предоставено по гр.д. № 272/20г. на РС- Костинброд. Съдът е определил привременни мерки по чл.323 от ГПК на режим на лични контакти на майката с децата в присъствието на специалист. Тези мерки са действали до приключването на делото с влязло в сила решение, с което искът на П. П. по чл.59, ал.9 от СК е отхвърлен. След това се възстановява правото на упражняване на родителски права на Р. С. по отношение на малолетните деца. По делото е установено безспорно, че родителите са в траен конфликт като основната им цел е да имат право да упражняват родителски права. В този конфликт са въвлечени и децата, което не им се отразява добре. В настоящия процес следва да се установи дали П. П. противоправно с действие или бездействие е препятствал възможността Р. С. да осъществява контакт с децата си, от това да са произтекли вреди за тях и те да са в причинна връзка с поведението му. Видно от двата социални доклада и от събраните доказателства е, че Р. С. през исковия период е имала работа в САЩ като преподавател в университета в Оукланд, което е налагало да отсъства от страната. Там е била до месец декември 2020г., както и между м. април 2021г. до април 2022г. Тя е отсъствала от страната и от м.09.2019г. до 09.05.2020г. за лечение в САЩ, както и че от 04.11.2022г. до март 2023г. пак ще бъде на лечение в САЩ. Тези факти са установени от съда по гр.д. № 222/22г. на СОС, разглеждащ иск по чл.59, ал.9 от СК, предявен от П. П. и който е уважен. Тези факти обосноват обективна невъзможност майката да има физически контакт с децата си. При изслушването им по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗакрД те са заявили, че винаги имат контакт с нея, когато е в чужбина чрез „Телеграм“- социална мрежа като се виждат с майка си, когато тя прояви желание. Ходили са в дома й в гр. •••, ж.к. „•••“. Децата заявяват, че не винаги искат да се виждат с нея, което не е в причинна връзка с поведението на ответника. От друга страна видно от приетите по делото междинни и заключителни доклади от ЦОП- Своге, ЦОП „Промяна“, ЦОП- Костинброд е, че П. П. е оказвал съдействие за осъществяването на срещи между Р. С. и малолетните деца в присъствието на специалисти. Такива са провеждани като децата са осъществявали редовен контакт с нея, макар и в присъствието на специалисти, както и чрез конферентна видео връзка-заключителен доклад от 27.07.2018г. и 11.01.2019г. От същите доклади може да се установи, че децата не са развили синдром на родителско отчуждение, като работата с тях е като превенция, за да не се осъществи той. Ползваните социални услуги от ЦОП са спомагали за осъществяване на контакт между децата и тяхната майка чрез индивидуална или съвместна работата с тях и чрез работа с техните родители. От двата социални доклада изготвени от Д.-Своге, както и от изслушването на децата от въззивния съд се установява, че те не желаят да живеят при майката, а при бащата. Поради установените факти следва да се приеме, че макар бащата да е нарушил съдебен акт като през месец октомври 2015г. е взел децата А. и Й. П. при себе си и ги отглежда до настоящия момент, не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че той е създавал пречки ищците да осъществяват контакт по между си, от което за тях да са произтекли неимуществени вреди. Т.е. че има причинна връзка между неговото поведение и претендираните вреди. Според допусната психологична експертиза и от заключението на психолога, депозирал становище пред въззивния съд, не се наблюдава синдром на родителско отчуждение между децата и майката, а такова поради отношенията майка- дете. От друга страна от доказателствата по делото се установява, че е имало случаи, в който майката е отказвала личен контакт с децата, само защото бащата е бил в близост до тях. Нейното поведение също може да се определи като препятстващо режима на лични отношения и допринасящо за липсата на контакт с тях. Въззивният съд счита, че интересите на децата стоят над личните конфликти на родителите и че не заведените граждански дела между тях ще способстват за установяване на нормални взаимоотношения с Й. и А. П.. Съдът може да интервенира в сферата на личните отношения между родители и деца като се ръководи и преценява единствено от интересите на последните, но не може да бъде арбитър в личностния конфликт между родителите, ако те не желаят да го прекратят. По отношение на децата не се доказаха и настъпили неимуществени вреди поради препятстване на личните контакти с майка им. Няма събрани доказателства в тази насока, но и от изслушването им от въззивния съд се установява, че те винаги, когато поискат, могат да осъществят контакт с нея дори и когато тя не е в РБългария. Събраните по делото доказателства не установяват осъществяване на фактическия състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Изложените правни изводи водят до неоснователност на исковете по чл.45, ал.1 от ЗЗД. Решението на СОС трябва да се отмени в частта, в която исковете са уважени и да се потвърди в частта, в която са отхвърлени до пълния предявен размер. По разноските. Ищците нямат право на разноски и за двете инстанции с оглед изхода на спора. Ответникът П. има право на разноски за двете инстанции: за САС 1400лв. и 1500 лв. за СОС. Воден от горното, съдът