РЕШЕНИЕ

№ 99

гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20211100112807 по описа за 2021 година Предявени са активно обективно съединени искове с правно основание чл.39 ЗН и чл.124, ал.1 ГПК.

Ищцата С. А. Р.-П. твърди в исковата си молба, че е придобила по силата на саморъчно завещание от М.Й.И. собствеността върху Апартамент № 22 находящ се в гр. София, Столична община, район Слатина, ж.к. Гео Милев, ул. •••• № 11 (единадесет), блок № ••, етаж 7 (седми), представляващ имот с идентификатор 68134.703.1312.1.22.

Въпросното завещание е обявено с Протокол за обявяване на тайно завещание от 23.06.2020 г. с вх. per. № 62596, акт № 219, том XI, дело № 48177, имотна партида № 697951 по описа на С.В.- нотариус в Ихтимански съдебен район, като същото е съставено от завещателката на 01.03.2019 г. и предадено за съхранение при нотариуса на 12.03.2019 год., а след обявяването му е било вписано на 29.10.2020 год.

След проверка в имотния регистър разбрала, че за горния имот е съставен констативен нотариален акт от 2021 год. сочещ като собственик друго лице-ответника по иска Л. П. К.. Последната се била снабдила с акта за собственост въз основа на саморъчно завещание от 2017 год.

Ищцата твърди, че съставеното в нейна полза завещание е последващо това на ответницата и го е отменило мълчаливо, тъй като предмет и на двете са идеални части от един и същи апартамент и разпореждането в по-късно съставеното завещание /нейното/ е несъвместимо с предхождащото го /това на ответницата/.

Във връзка с възраженията на ответника твърди, че второто завещание не представлява завет, тъй като касае идеална част от имот, а не реален такъв, но дори и това да не е така, то очевидно логиката на Закона е завещателят да може да се разпореди безпрепятствено с определена вещ, дори преди това да е завещал цялото си имущество на друго лице.

Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че последващото завещание от 2019 год. е отменило като несъвместимо с предходното от 2017 год. разпореждането с процесния апартамент и да признае, че ищцата е собственик на спорния имот по силата на саморъчно завещание. Моли на основание чл. 537, ал 2 ГПК съдът да се отмени издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 123, том II, per. № дело № 281 от 09.09.2021 г. на нотариус М.Д.С.. Претендира разноски.

Ответникът Л. П. К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който се оспорва изцяло и двата иска.

Излага становище, че ищцата не е наследник по завещание, а заветник, тъй като предмет на завещанието от 2019 год. е един единствен имот. При това положение според нея този завет е недействителен, тъй като към датата на съставянето му завещателката не е била собственик на имота предмет на завета, доколкото е установено, че през 2015 год. го е прехвърлила на трето лице.

Оспорва вписването на саморъчното завещание от 01.03.2019г. като нищожно, така и обявяването му, възразява се изобщо да е налице второ завещание.

Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.Претендира разноски.

Доказателствата са писмени.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:

От представените от страните и приети по делото писмени доказателства в хронологичен ред е установено следното:

Процесният имот е придобит през 1974 год. от съпрузите И.П.И. и М.Й.И., като след смъртта на първия през 2004 год. Малинка е станала собственик на ¾ от апартамента, а дъщерята С.Д. на ¼ от него. За това страните не спорят.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №60, том II, peг. №12182, дело №•• от 29.04.2015 г. ¾ ид. части от имота описан като Апартамент № 22, находящ се в гр. София, Столична община, район Слатина, ж.к. Гео Милев, в дванадесететажна жилищна сграда- блок № ••, етаж 7 с площ от 90.78 кв.м. заедно с мазе № 3 с площ от 2 кв.м. и заедно с 2.693% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята УПИ VІІ в кв. 104 в гр.София, местност Гео Милев, е прехвърлен на М. К.Д.. Въпреки горното на 15.11.2017 г. М.Й.И. е завещала на ответницата Л. П. „движимите и недвижимите имоти, който ще останат след моята смърт“, като след този израз е посочен ¾ ид.части от недвижим имот находящ се в гр. София, община Столична, район Слатина, в блок № ••, етаж 7 с площ от 90.78 кв.м. състоящ се от 2 стаи, кухня, баня, тоалетна заедно с 2.693% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята УПИ VІІ от кв. 104 по плана на гр.София, местност Гео Милев….обективиран в както в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №60, том II, peг. №12182, дело №•• от 29.04.2015 г. С това завещание завещателката изрично е отменила друго предходно завещание.Завещанието е депозирано на 10.08.2021 год. при нотариус М.Д.С.- нотариус, регистриран под № 621 в регистъра на Нотариалната камара, обявено е на същата дата.

Видно от саморъчно завещание от 01.03.2019 год. М.Й.И. е завещала на ищцата конкретно посочен имот, а именно Апартамент № 22 на 7 етаж, състоящ се от 2 стаи, кухня, баня, клозет с квадратура 99.78 кв.м. построен на основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя в ж.к. Гео Милев, парцел 7, описан в Нотариален акт № 112, том XXI, дело № 3530 от 25.09.1974 г. Това завещание е било депозирано при С.В.- нотариус в Ихтимански съдебен район с per. № 13 в регистъра на Нотариалната камара на 12.03.2019 год. от ищцата, обявено е на 23.06.2020 год. и е вписано на 29.10.2020 год.

От представеното Решение № 60144 постановено по гр.д.№3081/2020г. четвърто Г.О.. ВКС /л.117-л.123/ и влязло в сила на 30.07.2021 г. се установява, че на основание чл.87 от ЗЗД е развален договора обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №60, том II, peг. №12182, дело №•• от 29.04.2015г.

На 09.09.2021 год. с Нотариален акт за признаване правото на собстгвеност върху недвижим имот с № 125, том V, per. № 5078. дело № 241 от 09.09.2021 г. ответницата е призната за собственик на ¾ ид.части от процесния апартамент по силата на саморъчно завещание на М.Й.И. от 15.11.2017 г. М.Й.И. е починала на 03.06.2020 год. в гр.София и като единствен наследник е оставила дъщеря си С.И.Д.. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Исковата претенция на ищцата с правно основание чл.39 от ЗН цели да установи твърдението й, че изготвеното през 2019 год. в нейна полза завещание отменя предходното такова от 2017 год. в полза на ответницата относно процесния имот, тъй като разпоредбите на първото са несъвместими с тези на второто.

За успешното му провеждане ищецът следва да установи наличието на две действителни, конкуриращи се завещания изготвени по различно време от едно и също лице като завещател по отношение на различни правоимащи лица. Факт е, че М.И. е изготвила две завещателни разпореждания - първото през 2017 год. в полза на ответницата и второто от 2019 год. в полза на ищцата.

Няма спор, че въпреки различните описания и грешката в това от 2019 год. относно квадратурата на апартамента и двете завещания касаят един и същ имот-апартамент № 22. Установява се обаче, че първото завещание макар и общо/универсалное посочена дробна част от апартамента, а в това от 2019 год. е посочен целия апартамент, така както е описан в акта от 1074 год., т.е. разпореждането не е с идеална част от имота, а с целия такъв.

На практика няма спор, че първото разпореждане е общо/универсално/ завещание по смисъла на 16, ал.1 ЗН. Спорът е относно вида на второто завещателно разпореждане.

Според съда второто разпореждане от 2019 год. не е завещание, а завет съобразно чл.16, ал.2 ЗН, тъй като предмет на същото е един определен имот.Очевидно при него волята на завещателката е била да остави на ищцата само и единствено описания апартамент /и то целия/, тъй като липсва израз както при предходното такова от 2017 год. касаещ цялото движимо и недвижимо имущество.

При това положение и при наличен завет в разпореждането от 2017 год. възражението на ответника, че този завет е недействителен е основателно. Установено е, че към датата на разпореждането-01.03.2019 год. процесния апартамент не е бил собственост на завещателката. На първо място, тя е била собственик само на 2/4 ид. части, а останалото е било собственост на нейната дъщеря. На второ място М.Й.И. още през 2015 год. е прехвърлила своята част на трето лице и по важното, че към датата на откриване на наследството този имот не се е намирал в патримониума на завещателката.

За тази недействителност е без значение факта, че след около година договорът, с който апартамента е бил прехвърлен е бил развален, а също и спора, кое разпореждане кога е обявени или вписано, тъй като юридически има само едно единствено валидно такова.

Ето защо съдът приема, че заветът направен в полза на ищцата от страна на М.Й.И. е недействителен и при това положение единствения действителен акт на завещателно разпореждане към датата на откриването на наследството е този от 2017 год.

С оглед гореизложеното искът за установяване, че изготвеното през 2019 год. в полза на С. Р.-П. завещание отменя предходното такова от 2017 год. в полза на ответницата Л. К. относно процесния имот е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При това положение искът за установяване, че ищцата е собственик на този имот също се явява не основателен и като такъв следва да се отпхвърли.

Предвид отхвърлянето на иска ищцата следва да се осъди да заплати на ответника направените разноски в размер на 1000 лв.

Мотивиран от горното Съдът