Решение № 4821 от 18.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 640/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Т. Т. Ч., с адрес: [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощник, срещу Мълчалив отказ на "СТИК - КРЕДИТ" АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 9700, пл. "Оборище" № 13Б, представлявано от С. Н. Т., по заявление от 29.05.2024г., подадено на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. В жалбата, уточнена с Молба вх.№4980/17.07.2024г., се сочи, че на 28.05.2024г. Т.Ч. изпратила чрез лицензиран пощенски оператор – „Еконт експрес“ АД, заявление до "СТИК - КРЕДИТ" АД, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на Европейския Парламент и на Съвета (Регламента). Заявлението било доставено на дружеството на 29.05.2024г. Със същото, във връзка със сключени между нея и администратора на лични данни договори за потребителски кредит, вкл. с номера 741487, 579849, 579848, 579847 [рег. номер], било поискано от администратора копие на личните данни, които са в процес на обработване. В обема на обработваните от администратора лични данни се съдържала информация за извършените плащания по договорите като в тази връзка в заявлението било поискано да бъдат предоставени свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашение по всеки от договорите, както и за погашения на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми /в т.ч. главница, лихви, такси, неустойки и др./ Поискано било и предоставяне на копия от горепосочените договори за потребителски кредит като носители на лични данни. Заявлението представлявало такова по смисъла на чл.37в, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД. Сочи се също, че дружеството "СТИК - КРЕДИТ" АД е администратор на лични данни по смисъла на чл.4, т.7 от Регламента, обработващ лични данни на жалбоподателката по повод сключените договори за паричен заем и в това си качество съгласно чл.12 Регламента имало задължението да се произнесе по заявлението й без ненужно забавяне и в едномесечен срок от получаване на искането. В случая не били налице предпоставки по чл.12, §3 от Регламента, нито уведомление по чл.12, §4 от Регламента или уведомление по чл.30, ал.2 от АПК. В едномесечния срок от заявлението – до 29.06.2024г., администраторът на личните данни не се произнесъл, поради което бил налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, арл.1 от АПК. Излагат се доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и се иска отмяната му като на дружеството се дадат задължителни указания да се произнесе по заявлението й. Подробни съображения се развиват в депозирани чрез пълномощник писмени бележки. Претендират се разноски по делото, както и адвокатско възнаграждения за оказана безплатна правна помощ. Ответникът по жалбата – "СТИК - КРЕДИТ"АД, в подадено чрез пълномощник заявление сочи, че в действителност, в деловодството на дружеството на 29.05.2024г. е постъпила пратка с товарителница ••• с посочено съдържание – заявление по чл.15 и чл.20 от р679/2016г. от Т. Т. Ч., изпратена от П. П.. След разопаковане на пратката, съдържащото се в нея заявление било заведено във входящия дневник на дружеството с вх.№980/29.05.2024г. След запознаване с подаденото заявление се констатирало, че същото е подписано от адв. П. П.. В заявлението се посочвало, че се прилага пълномощно, но такова не било налично в получената пратка и не било приложено към заявлението. Поради тези причини, а именно липса на представителна власт на подписалия заявлението адв.П. и доколкото исканата информация представлявала банкова тайна съгласно чл.62, ал.2 от ЗКИ, а липсвали доказателства за изпълнение на изискванията на чл.65, ал.5 от ЗКИ, исканата информация не била предоставена. При липсата на тези доказателства, за дружеството не съществувало задължението да отговаря на заявлението, съотв. да изпраща каквито и да било документи. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 28.05.2024г. жалбоподателката Т. Т. Ч., е подала чрез адв. П. С. П. от САК Заявление до "СТИК - КРЕДИТ" АД, [населено място] с искане за предоставяне на лични данни във връзка със сключените между нея и дружеството – адресат договори за потребителски кредит, вкл. с номера 741487, 579849, 579848, 579847 [рег. номер]. На основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016г. е поискала да й бъдат предоставени свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно какви суми, в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по сключените договори за кредит, както и за погашение на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми (в т. ч. главница, лихви, такси, неустойки и др.). Наред с това е направила и искане за предоставяне на копия от сключените договори като носители на лични данни, обработвани от дружеството на основание възникналите облигационни отношения. Посочила е електронен адрес, на който да бъдат получавани всички книжа и съобщения, вкл. и отговора по заявлението. В така подаденото заявление е посочено, че се прилага пълномощно. Видно от визираното пълномощно, приложено към жалбата, Т. Ч. е упълномощила адв. П. П. да я представлява и защитава пред всички банки и небанкови финансови институции, като от нейно име и за нейна сметка извършва всички правни и фактически действия, свързани със сключени от Ч. договори за кредит и използвани кредитни услуги, в т. ч. да подава молби за изискване на документи и упражняване на законоустановени права, вкл. упражняването на правата й като субект на лични данни по чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016г., да води извънсъдебни преговори и пр. Заявлението е било подадено чрез „Еконт експрес“, като не е спорно и е видно от обратна разписка /товарителница/ № •••, че същото е получено от адресата "СТИК-КРЕДИТ" АД на 29.05.2024г. като е било заведено с вх.№980 от същата дата. Видно от писмо изх. № ППН-01-779#1/06.08.2024г., изпратено от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ по повод служебно изисканата от съда информация на основание чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, след направена служебна справка на 05.08.2024г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Т. Т. Ч. срещу "СТИК-КРЕДИТ" АД. По делото не се представиха доказателства, а и не се твърди сезираното дружество, в качеството му на администратор на лични данни да е предоставило исканите по заявлението данни. Напротив, изрично в Заявление вх.№5414/07.08.2024г. се сочи от пълномощника му по делото, че такива не са предоставени като се описват причините за това. Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена в съда на 08.07.2024г. Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните, и съобрази относимата нормативна уредба, намира от правна страна следното: Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Между страните не е спорно, че между жалбоподателката и „СТИК-КРЕДИТ“ АД са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключени договори за паричен заем, като оспорващата е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството – ответник и в това си качество има право на достъп до обработваните й от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО ( Регламент 2016/679 ). Ответникът "СТИК - КРЕДИТ" АД попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Предвид горното, за ответното дружество, като администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от жалбоподателката искане, като с оглед разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламент 2016/679, информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, е следвало да бъде предоставена без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Както се отбеляза по – горе, от ответника не са ангажирани доказателства да се е произнесъл изрично по подаденото от жалбоподателката заявление, а се сочи, че поисканите със същото лични данни не са предоставени. Не са налице и данни срокът, посочен в чл. 12, § 3 от Регламент 2016/679 да е удължаван, каквато възможност принципно е допустима, но при спазване на посочените в разпоредбата предпоставки. Следва също да се отбележи, че в относимия и приложим Закон за защита на личните данни са регламентирани два самостоятелни и алтернативни способа за защита на субекта на данни при допуснато нарушение на неговите права по Регламент(ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, а именно: по чл. 38, ал. 1 от закона чрез сезиране на нарочен надзорен орган – Комисията за защита на личните данни и по чл. 39, ал. 1 от същия закон – чрез сезиране на компетентен съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК. В ЗЗЛД липсва изрично регламентирана забрана за съдебно обжалване при неизчерпан ред за оспорване по административен ред пред КЗЛД. Единственото ограничително условие за иницииране на съдебен контрол, регламентирано от законодателя се съдържа в чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, според която норма, субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Целта на тази законова регламентация е недопускане разглеждането на идентични правни спорове едновременно пред надзорния орган и пред съда. В случая по делото е безспорно установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично като страни и предмет с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с настоящата жалба и разглеждане по същество на правния спор. Непроизнасянето на дружеството в срок до 29.06.2024г. по подаденото от лицето заявление по чл.37б от ЗЗЛД налага извода, че в случая е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК. Жалбата срещу същия е депозирана на 08.07.2024г., т.е. при спазване на срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното, оспорването като направено от лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен отказ, подлежащ съдебен контрол, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно, при следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 4 пар. 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице". Според чл. 4 пар. 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД сочи, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда "право на достъп на субекта на данните", като според параграф 1, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Съгласно чл.15, §3 от Регламент 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. В разглеждания случай жалбоподателката е депозирала писмено заявление по чл.37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто безспорно е "СТИК-КРЕДИТ" АД, при спазване на посочения в нормата административен ред. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че подаденото заявление отговаря на изискванията на чл. 37в, ал.1 от ЗЗЛД относно реквизити и съдържание. От представеното по делото писмено становище от ответника се установява, че отказът / в сл. мълчалив/ за предоставяне на исканите данни се обосновава на първо място с възприета липса на представителна власт на упълномощеното лице да представлява субекта на данни при заявяване право на достъп съгласно Регламент 2016/679 т.е. с несъответствие на заявлението с изискването на чл. 37в, ал.2 от ЗЗЛД Т и на второ място – с липсата на доказателства за изпълнение на изискванията на чл.65, ал.5 от ЗКИ/ вероятно се има предвид чл.62, ал.5 от ЗКИ, доколкото чл.65 от с.з. няма ал.5/. Така възприетото от ответника не може да се приеме като законосъобразен мотив за формиране на мълчалив отказ. Съгласно чл. 12 пар. 1 от Регламента, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. Съгласно чл. 12 пар. 2 от Регламента, администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15—22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. Параграф 3 от чл.12 регламентира, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Съгласно пар. 4 от същата норма на Регламента, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. В случая горецитираните разпоредби не са спазени от ответника. При положение, че същият като администратор на лични данни е считал, че съществува неяснота относно подаденото искане от жалбоподателката, изразяваща се в липса на представителна власт т. е. в обхвата на упълномощаването на адв. П., реп. че е необходимо представяне на допълнителни документи, то е следвало да процедира по реда на чл. 12, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 като следва да се отбележи, че в случая несъмнено е възможна идентификация на подателя на искането. В тази връзка дори и заявлението да не е отговаряло на изискванията на чл.37в, ал.2 от ЗЗЛД, то администраторът е бил длъжен да изпълни вмененото му с нормата на чл. 12, § 2 от Регламента задължение, а именно да съдейства на субекта на данните да упражни правата си по чл.15-22 от същия регламент. Доколкото по делото няма данни и не се твърди от ответника да е предприел действия в съответствие със задължението си по чл. 12, § 2 от Регламента, съдът намира за недоказано твърдението му, че към подаденото от Т.Ч. заявление са липсвали доказателства за представителната власт на адв. П.. Що се касае до твърдението, че към заявлението не са били приложени доказателства по смисъла на чл.65, ал.5 от ЗКИ, е необходимо да се отбележи, че визираната разпоредба няма ал.5. Дори и да се приеме, че ответникът е имал предвид чл.65, ал.2 от ЗКИ, съдът счита, че тази разпоредба в случая не намира приложение, респ. не може да бъде основание за отказ да се разгледа заявление по чл.15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016. Наред с горното, при преценка, че подаденото по чл. 37б от ЗЗЛД заявление не отговаря на изискванията и/или не следва да бъде удовлетворено, в изпълнение на чл. 12, § 4 от Регламента администраторът е следвало с изричен акт да уведоми заявителя за причините да не разгледа заявлението му, като посочи и мотивите за това. Следователно, в едномесечен срок от заявлението администраторът на лични данни е длъжен да се произнесе по заявлението изрично (дори когато не предприема действия по него), което в случая не е сторено от дружеството – ответник. Доколкото е безспорно установено, че ответното дружество е администратор на лични данни и като такъв обработва лични данни и не се е произнесъл по заявление вх.№980/29.05.2024г., съдържащо конкретно формулирани искания, "СТИК-КРЕДИТ" АД е нарушило разпоредбите на чл. 12, параграфи 1, 2, 3 и 4, във връзка с чл. 15 и чл. 20 от Регламента. Според разпоредбата на чл. 15 пар. 1 от Регламент 2016/687, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: целите на обработването; съответните категории лични данни; получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; правото на жалба до надзорен орган; когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. Както се отбеляза по – горе, ако ответникът е считал, че са налице недостатъци в подаденото заявление, е следвало да процедира по реда на чл. 12, пар. 2 от Регламент 2016/679 като изпълни вмененото му с тази норма задължение. По делото е безспорно, че ответното дружество е било сезирано с искане по реда и условията на Глава III от Регламента, по което дружеството като администратор на лични данни не се е произнесло в законовия срок. Неуведомяването на жалбоподателката за недостатъците в депозираното заявление е препятствало получаването на исканата от нейна страна информация относно данните, които са обработвани от "СТИК-КРЕДИТ“ АД, по повод сключени договори за парични заеми. В Регламента и ЗЗЛД е регламентирано задължение на администратора на личните данни, когато лични данни от такъв характер са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД, да бъдат предоставени. В процесния случай не са налице и предпоставките за отказ от предоставяне, конкретно посочени в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която норма, администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове. В случая ответното дружество, като администратор на лични данни е било сезирано с конкретни искания, по които дължи произнасяне, като по делото липсват доказателства за изпращан какъвто и да било отговор или информация на заявителката в срока по чл. 12, пар. 3 от Регламента, който е едномесечен. След като подаденото заявление за достъп до лични данни отговаря на изискванията на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД - а именно писмено заявление, адресирано до задължено лице - администратор на лични данни, то получаването на заявлението поражда задължение за сезирания администратор на данни по чл. 12, пар. 3 от Регламента да предостави на субекта на данните информация относно действията, предприети във връзка с искане по чл. 15 -22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Безспорно е в случая, че не са налице данни за изпълнение на горното изискване, както и на изискването по чл. 12, пар. 1 от Регламента, според който администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по чл. 13 и 14 и на всякаква комуникация по чл. 15 -22 и чл. 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително когато е целесъобразно, с електронни средства. Съгласно чл. 15, пар. 1 от ОРЗД, всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Според чл. 20, ал. 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени. Отказът заявителя Ч. да получи достъп до данни по реда на чл. 15 и чл. 20 от ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5 пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679. По силата на чл. 12, пар. 1 от ОРЗД администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с ОРЗД, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от ОРЗД. По изложените съображения жалбата се явява основателна. Мълчаливият отказ на "СТИК-КРЕДИТ" АД, в качеството му на администратор на лични данни да предостави достъп до лични данни по подаденото от Т. Ч. заявление вх.№980/29.05.2025г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката се върне на администратора за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода на делото, основателно е искането на оспорващата страна за присъждане на разноски, представляващи внесената държавна такса от 10.00 лева. Следва да се присъди и възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът