Решение № 94 от 29.8.2024 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 436/2023 г.

Производството е по чл.124 и сл. ГПК. Производството е образувано по подадена от Б. Т. С. чрез пълномощника адв.Д. Н. от ВрАК срещу Й. И. Г. искова молба, с която се иска Съдът да осъди ответницата да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик върху собствения при равни права с брат му имот: дворно място с площ 911 кв.м., съставляващо парцел X-929 в квартал 69 по плана на гр.•••••••••• и кадастрален номер на имота ••••••••••• по КККР, застроен с двуетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., стопанска сграда от 60 кв.м., друга стопанска сграда от 20 кв.м. и паянтов сайвант от 9 кв.м., като премахне масивен двуметров дувар с двускатен покрив от общата регулационна линия на имотите, както и да премахне постройка на допълващо застрояване /барбекю/ с размери 3/4м., застроено в югоизточната част на ПИ ••••••••••••, собственост на ответницата, ведно с всички законни последици от това, както и да бъде осъдена ответницата, на осн. чл.78, ал.1 ГПК да заплати сторените по делото разноски. Ищецът Б. Т. С. твърди в исковата молба, че той и брат му Р. Т. С. са собственици при равни права на дворно място с площ 911 кв.м., съставляващо парцел X-929 в кв.69 по плана на гр.•••••••••• /идентификатор номер ••••••••••• по КККР на гр.••••••••••/, застроен с двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., стопанска сграда от 60 кв.м., друга стопанска сграда от 20 кв.м. и паянтов сайвант от 9 кв.м. Ищецът сочи, че в имота живеят и го ползват той и майка му Е. С.а, както и че имотът е дарен на двамата братя с нотариален акт за дарение №178, том III, дело №1613/1997г. на нотариус Е.П.. Сочи се, че съседен на техния имот от запад е УПИ VII-930, кв.69 по плана на гр.•••••••••• /идентификатор номер •••••••••••• по КККР на гр.••••••••••/, който е собственост на ответницата. Твърди се в исковата молба, че без законно основание, при липса на строително разрешение или одобрени инвестиционни проекти, по самата регулационна линия между имотите ответницата е построила двуметров масивен дувар с двускатен, наклонен и към двата имота покрив на дувара, за строежа на който ищецът и брат му не са давали съгласие. Ищецът твърди, че тяхната къща се намира на 60 см. от регулационната линия и при топене на сняг и лед топящата се вода се стича по стената и в основите на къщата, като уврежда основите и стените на самата постройка. Освен това, ответницата била построила без тяхно съгласие и строителни книжа, в югоизточната страна на имота си, на по-малко от 2 метра от вътрешната регулационна граница постройка за допълващо застрояване /барбекю/ с размери 3м/4м. В предната част на постройката бил изграден двуметров комин. Ползването на въпросното незаконно барбекю ищецът счита за сериозна заплаха за живота, здравето и имуществото на семейството си. Освен, че пушело при експлоатация, то представлявало и реална заплаха за пожар в имота им. Описаното представлявало неоснователно действие на ответницата, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и да ползва пълноценно като собственик имота си в зоната на съседство с имота на ответницата. От естеството на самото извършване на неоснователните действия с построяване на масивния дувар и барбекюто без строителни книжа и съгласие на собствениците на съседния имот /ищецът и брат му/ било ясно, че му се пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. С ответницата не успели да постигнат съгласие за преустановяване на неоснователните й действия, с които пречи за упражняване правото на собственост на ищеца, поради което той потърсил съдействие от техническите органи и кмета на община ••••••••••, при което от тях бил уведомен, че процесните дувар и барбекю представляват незаконни строежи, но тъй като действия по премахването им от органите не били предприети, а действията на администрацията не преграждат възможността за предявяване на спора по исков ред, ищецът счита, че за него е налице правен интерес и необходимост да защити накърненото свое право по реда на чл.109 ЗС- чрез предявяване на иск за осъждането й да прекрати неоснователните си действия. В срока по чл. 131 ал.1 ГПК ответникът Й. И. Г. е взела становище по подадената искова молба, депозирайки писмен отговор чрез упълномощената адв.С. М. от АК-Хасково. В отговора се сочи, че предявеният иск е недопустим и неоснователен и се оспорва от ответницата изцяло. Искът бил недопустим като способ за защита срещу неоснователни действия, с които се засягат или застрашават други имуществени или неимуществени права, извън приложното поле на негаторния иск. Сочи се, че искът по чл.109 ЗС е вещен иск, който е насочен към защита правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. В случая зад негаторния иск се аргументирал определен „екологичен и имуществен интерес“, доколкото се твърдяло, че барбекюто пуши и представлява заплаха за живота, здравето и имуществото, а от „дувара“ /който неправилно бил наречен така, тъй като е ограда/ се стича вода и уврежда стените и основите на къщата, т.е. търсела се защита не срещу неоснователни действия, с които се засяга упражняването на правото на собственост, а срещу неоснователни действия, с които се застрашават други имуществени или неимуществени права, т.е. разширявало се приложното поле на иска по чл.109 ЗС и при това положение липсвал правен интрес от настоящия негаторен иск. В случай, че съдът счете иска за допустим, ответницата го оспорва като неоснователен и твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение и че с действията си ответницата не пречи на ищеца да реализира правата си. Невярно било твърдението на ищеца, че не е дал съгласието си за поставяне на дървено барбекю, тъй като в деня на поставянето на барбекюто лично ищецът дал съгласието си, като заявил, че желае барбекюто да се постави на 1.60 метра от оградата, разделяща имотите. Това било заявено пред свидетели – служители от техническа служба на община ••••••••••, работниците, изграждащи барбекюто и пред майката на ищеца- Е. С.а. Съгласие за поставяне на барбекюто било дадено и от другия съсобственик – брата на ищеца Р. С.. На второ място, невярно било твърдението на ищеца, че барбекюто е незаконно и за него няма разрешение за поставяне. Такова разрешение било дадено от община •••••••••• с №06/08.12.2020г. от главен архитект на общината, копие от което се представя. Ответницата счита за несъстоятелни твърденията, че барбекюто представлява реална заплаха за живота, здравето и имуществото на ищеца. Барбекюто било поставено от страната на къщата на ищеца, от която няма нито един прозорец, на 3 метра от къщата на ищеца, а калканната му стена е на 1.60 метра от регулационната линия между двата съседни поземлени имота, с което са изпълнени изискванията на чл.42 ЗУТ за допустимо извършване на строителство. Строежът бил изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми и същият не бил пречка за пълноценното упражняване правото на собственост върху имота на ищеца. Освен това, коминът на барбекюто бил изграден с огнеопорни тухли с цел препятстване на евентуален пожар, а височината на комина позволявала димът да се отвежда над къщата на ищеца. На следващо място, невярно било и твърдението на ищеца, че ответницата е изградила „дувар“ с двускатен покрив на общата регулационна линия, без съгласието му. Поставената ограда се сочи, че не е „дувар“, а сглобяеми панели. Освен това, такова съгласие било дадено устно и от ищеца и от неговия съсобственик- брат му. От друга страна, сглобяемите панели били поставени изцяло в имота на ответницата, на около 30 см от регулационната линия и от старата ограда от тЕ. мрежа. Невярно било твърдението, че от оградата се стича вода от сняг и топящ се лед. Дворното място на ответницата се сочи, че е с денивелация и по тази причина при дъжд и топене на сняг, при дъжд и топене на сняг водата се оттичала, доколкото покривът на оградата по никакъв начин не променя естественото оттичане на водите и топенето на снега. Освен това, не следвало да се приема, че естественото оттичане на водите представлява действие, което пряко или косвено пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, тъй като чл.108, ал.2 ЗВ предвижда, че собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. Посочената разпоредба уреждала законен сервитут, по силата на който по-ниските имоти са служещи по отношение на съседните по-горни имоти. С оглед на изложеното, процесната ограда била изградена с изричното съгласие на собствениците на съседния имот, а освен това била съобразена с нормативните изисквания на чл.48, ал.5 ЗУТ за височина и е на достатъчно разстояние от жилището на ищеца според изискванията на чл.48, ал.3 ЗУТ. Предвид всичко изложено, ответницата счита, че с действията си не пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правата си на собственик. В съдебно заседание ищецът Б. Т. С. се явява лично и с упълномощения адв. Д. Н. от ВрАК, като поддържат подадената искова молба, а в хода на устните състезания адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан и на основание ч; .109 ЗС да осъди ответницата да премахне масивния дувар с двускатен покрив, както и постройката-барбекю, ведно с всички последици от това. Ответницата Й. И. Г. се явява лично в откритото съдебно заседание и се представлява от адв.С. М. от АК-Хасково, като оспорват исковата молба. В хода на устните състезания адв.М. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Счита, че ищецът не е успял да докаже претенцията си по чл.109 ЗС, а именно: че така изградените процесни барбекю и ограда му пречат не неговото ползване на собствения му имот. И двете страни претендират присъждане на разноски в производството и правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Съдът е предоставил срок за писмени бележки на страните, в който такива са постъпили от ответната страна чрез пълномощника адв.М.. Сочи се, че в случая не е установено по делото строителството на процесните барбекю и ограда да пречат и да смущават собствеността на ищеца, а в негова тежест е да докаже, че процесните строежи му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Сочи се, че за успешно провеждане на негаторния иск по чл.109 ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното абсолютно вещно право. Сочи се, че с допуснатата и изслушана съдебно- техническа експертиза се установява, че калканната стена на процесното барбекю покрива плътната ограда, изградена изцяло в двора на ответницата, с което са изпълнени изискванията на чл.42, ал.2 ЗУТ за допустимо извършване на строителство, като освен това липсва констатирано нарушение на санитарно-хигиенните изисквания, установени с цел опазване здравето на живущите в съседния имот- - покривът на навеса на барбекюто е изграден изцяло в имота на ответницата и се оттича в двора на ответницата. От събраните гласни доказателства по делото се установявало, че процесното барбекю не се изпозлва често, а когато се използва е предимно със скара на ток, поради което няма как да предизвика пожар, а освен това тухлите са огнеопорни. На следващо място, от гласните доказателства се установявало още, че имотите на ответницата и на ищеца са на скат и от горните имоти се стича вода при дъжд и топене на снегове. Покривните елементи на паната на оградата пък били по 10 см от двете странии по тях нямало как да се събере толкова много сняг, че да компрометира основите на къщата на ищеца, имайки предвид, че оградата е на около 3 метра от къщата на ищеца. Освен това, за барбекюто било издадено разрешение за поставяне от главния архитект на община ••••••••••. При изграждане на барбекюто присъствало техническо лице от община ••••••••••, което е контролирало процеса на изграждане, като ответницата няма вина, че вместо разрешение за строеж, й е издадено разрешение за поставяне, тъй като тя в спазила изискването да се обърне към общината за издаване на документ при условията на разрешителен режим за изграждане на барбекюто. Сочи се, че макар и изграден без стротиелно разрешение, незаконният строеж е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми и не е пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост върху имота на ищеца, което се установява от заключението на вещото лице. Нямало навлизане в парцела на ищеца с изградената ограда. В случая не било установено от ищеца строителството на процесните ограда и барбекю да пречат или смущават собствеността му, предвид което отново ответницата моли за отхвърляне на иска. Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна: Представени са по делото писмени доказателства. Видно от представения по делото нотариален акт №178, том III, дeло №1613 от 25.11.1997г., съставен от нотариус Е.П.- нотариус при Пирдопския районен съд, Е. Б.ва С.а е дарила на синовете си Р. Т. С. и Б. Т. С. собствените си 4/6 ид.ч. от следния свой недвижим имот: дворно място с площ от 911 кв.м., ссътавляващо парцел X-929 в кв.69 по плана на гр.••••••••••, заедно с построените върху него масивна, двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м., стопанска сграда на 60 кв.м., друга стопанска сграда на 20 кв.м. и паянтов сайвант на 9 кв.м., при съседи на имота: улица, П.М.а, И. С., П. С. и Н.К., при равни права на двамата дарени. Двамата дарени са изразили съгласие да приемат дарението. Представени са по делото 5 броя скици, издадени на 03.06.2023г. от Служба по Геодезия, картография и кадастър- Софийска област за поземлен имот с идентификатор •••••••••••, с площ 576 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване, с административен адрес: гр.••••••••••, ул. „•••••••••••••••“ №38, съгласно одобрената кадастрална карта със Заповед № РД-18- 17/14.05.2007г. на ИД на АГКК по КККР на гр.••••••••••, номер по предходен план: 929 в кв. 69, парцел X и на построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор •••••••••••.1 – жилищна сграда- еднофамилна с площ 79 кв.м., брой етажи-2; сграда с идентификатор •••••••••••.2- постройка на допълващото застрояване с площ 59 кв.м., брой етажи: 1; сграда с идентификатор •••••••••••.3 – постройка на допълващото застрояване с площ 18 кв.м., брой етажи: 1; сграда с идентификатор •••••••••••.4 – постройка на допълващото застрояване с площ 10 кв.м. В скиците е отбелязано, че собственици по данни на КРНИ са: Р. Т. С.- 2/6 ид.ч., Б. Т. С.- 2/6 ид.ч. /съгласно посочения по-горе нотариаален акт от 1997г./ и наследници на Т. Р.в С. – 2/6 ид.ч. от правото на собственост. Описаният в нотариалния акт имот и сгради е видно, че са идентични с описаните в скиците такива, за което е представеното Удостоверение изх. №2285#1/09.06.2023г. от Дирекция ТСУ към община ••••••••••. Представено е удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК изх. №7312002455/15.06.2023г., издадено от община ••••••••••, според което данъчната оценка на процесния поземлен имот и сгради в него е 9992.80 лв., а за частта на собствеика Б. Т. С.- 4996.50 лв. Ищецът е представил писмо изх. №1121#1/13.08.2021г. от община ••••••••••, адресирано до него и брат му Р. С., с което биват уведомени, че при извършена проверка от флъжностни лица при община •••••••••• е установено, че в УПИ VII-930, кв.69 по плана на гр.•••••••••• /ПИ •••••••••••• по КК на гр.••••••••••/, собственост на Й. Г. се извършват изкопни дейности /линеен изкоп/ за дувар на общата регулационна граница с техния имот /УПИ X-929, кв.69/ и намерения за изграждане на барбекю, като в регистрите на общината не е открита строителна документация /строително разрешение или одобрен инвестиционен проект/ за посочените обекти. Представено е и писмо изх. № 1658#1/02.08.2022г. отново от община ••••••••••, адресирано до Б. С., в което е посочено, че в общинската администрация е постъпило писмо вх. № 1658/08.07.2022г. на РДНСК- Софийска област /което също е приложено/ във връзка с жалба на ищеца Б. С. за изградено барбекю с двуметров комин в ПИ •••••••••••• по КККР на гр.••••••••••, собственост на Й. Г.. Посочено е, че при проверката е установено, че в югоизтичната част на УПИ VII-930, кв.69 по плана на гр.•••••••••• /ПИ ••••••••••••/, собственост на Й. И. Г., на приблизително 2 метра от вътрешната регулационна граница и приблизително 3 метра от основното застрояване в УПИ X-929, кв.69 по плана на гр.•••••••••• /ПИ •••••••••••/, собственост на Б. Т. С. и Р. Т. С., е изградена постройка на допълващото застрояване /барбекю/ с размери приблизително 3м/4м, а в предната част на постройката е изграден комин, като няма строителни книжа за постройката. В писмото е посочено, че във връзка с описаното ще бъдат предприети законосъобразни действия съгласно правомощията на кмета на гр.••••••••••. Ответницата пък е представила към отговора на исковата молба Разрешение за поставяне № 06/08.12.2020г. на осн. чл.56, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУТ, с което главният архитект на община •••••••••• разрешава на Й. И. Г. да постави обект: „Поставяема, сглобяема, дървена постройка от допълващо застрояване- лятна кухня“ в ПИ •••••••••••• по КККР на землището на гр.•••••••••• (УПИ VII-930, кв.69 по плана на гр.••••••••••) със застроена площ от 13 кв.м. съгласно виза, издадена от главен архитект на община ••••••••••. Посочено е, че категорията на строежа е VI по чл.137, ал.1 ЗУТ. Представена е и комбинирана скица за изготвяне на инвестиционен проект за постройка на допълващо застрояване- поставяема лятка кухня съгласно чл.140 ЗУТ. По делото е допусната Съдебно-техническа експертиза, която да отговори общо на 4 на брой въпроса, поставени от страните по делото и относими по процесния казус. Експертизата е изготвена от вещото лице Н. Н. и приета в съдебно заседание. Вещото лице е направило оглед на място и заснела снимков материал, като е отразила техническите характеристики на процесните обекти. Констатирала е, че между ПИ ••••••••••• и ПИ 28558.5.306 е изградена плътна ограда, както и че в ПИ •••••••••••• е извършено строителство на сграда на допълващото застрояване- барбекю. Техническите характеристики на допълващото застрояване-барбекю са следните: застроена площ 14 кв.м. (4.00/3.50), височина- 2.50 м, вид на конструкцията- дървена носеща конструкция, монтирана върху стоманобетнонна основа, ограждаща конструкция- плътна стена от югоизток и ½ от югозапад, оградни платна от пластично, прозрачно PVC от останалите страни, покривна конструкция- четирискатна дървена конструкция с покривка от керемиди. Техническите характеристики на новоизградената ограда между ПИ ••••••••••• и ПИ •••••••••••• са следните: Ограда от барбекюто на североизток- масивна тухлена зидария, с височина 2.00 метра и едоскатен покрив с керемиди с наклон към ПИ ••••••••••••; Ограда зад барбекюто и на югозапад- висока 2 метра, конструкция - сглобяема от готови елементи от колони 20/20 през 2.00 метра, масивни платна с дебелина 7 см и покривни елементи (за колоните четирискатни, за паната двускатни). Вещото лице е установило, че за изградената ограда и барбекю в ПИ •••••••••••• няма изготвени и одобрени необходимите строителни книжа, които да са основание за изграждането им. Посочено е, ч е режимът на застрояване на допълващо застрояване и „масивен дувар“ е различен. Необходимите документи за строителство на допълващо застрояване са: виза за проучване и проектиране, инвестиционен проект/конструктивно становище с указание за изпълнение, разрешение за строеж, Акт образец 2- част „Определяне на строителна линия и ниво на строежа“, отразяване в кадастралната карта. В случая обаче за барбекюто съществували: Виза за „Изготвяне на инвестиционен проект за постройка от допълващото застрояване- поставяема лятна кухня с указан начон“ и Разрешение за поставяне № 06/08.12.2020г. за обект „Поставяема, сглобяема, дървена постройка от допълващото застрояване- лятна кухня“. По отношение на оградата е посочено в експертизата, че необходимите документи за строителство на плътна ограда с височина от 0.60 до 2.20м са: Писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти или без такова съгласие ако разстоянието от оградата до жилището в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата; конструктивно становище с указание за изпълнение; Акт образец 2- част „Определяне на строителна линия и ниво на строежа“. В конкретния случай за оградата нямало налични документи, които са основание за изпълнението й. Не са установени и налични писмени съгласия на ищцовата страна за стротиелството на оградата между двата имота. От направения оглед на ямсто вещото лице е установило, че между двата имота /на ищеца и ответницата/ има изградена стара прозирна ограда от метални колове и мрежа, а новоизградената ограда, представляваща „масивен дувар“ е изградена непосредствено до старата ограда, като оградата е изцяло изградена в имота на ответницата- ПИ ••••••••••••. Заключението на експертизата е, че от техническа гледна точка изграденото барбекю е строеж от VI категория и е сграда от допълващото застрояване, като няма качествата на преместваем обект и режимът на построяването му е с разрешение за строеж, а не с Разрешение за поставяне. Посочено е, че съгласно нормите постройките на допълващото застрояване са с височина до 3.6 метра, като при свободно застрояване тези постройки трябва да са на разстояние най-малко 3 метра от вътрешните регулационни линии, а когато са с височина до 2.5 метра могат да бъдат най-малко на 1.5 от южна, югозападна и югоизточна регулационна линия към съседния имот. Освен това, второстепенните постройки трябва да са с височина до 2.5 метра над прилежащия терен и до 3 метра до най-високата част на покрива. От събраните писмени доказателства, направените замервания на място и издадената виза от гл.архитект на община •••••••••• според вещото лице се установявало, че са изпълнени техническите изисквания към барбекюто по отношение на отстояние от регулационната граница и височината му. Сочи се, че барбекюто е с височина съгласно издадената виза и изискванията за второстепенна постройка и е разположена на 1.60 м от регулационната граница между двата имота и на 2.60 м от жилищната сграда на ищеца в ПИ •••••••••••. Според заключението процесното барбекю не е отразено в КККР на гр.••••••••••, тъй като е построено в отклонение на техническите изисквания, без необходимтие стротиелни книжа и няма изискуемите документи за това. Изградената ограда пък не подлежи на попълване в КККР. В съдебно заседание е изслушано непосредствено вещото лице Н. Н., която поддържа заключението си. Уточнява, че и двете части на новоизградената ограда са представляват „масивен дувар“, просто конструкциите им са различни и в едната част са пана от бетон, монтирани на място. Оградата била около 7 см., а покривните елементи върху панелите са двускатни – по 10 см от всяка страна, като целта е да запазят повърхността на оградата и водата да се стича върху терена. Вещото лице и в съдебно заседание относно барбекюто потвърждава, че то има нужното отстояние, но няма нужните стротиелни книжа. Разпитани са по делото четирима свидетели. Свидетелите Е. Б.ва С.а и В.А.С. са доведени от ищеца, а свидетелите А.И.Б. и Н.П.Д. са доведени от ответницата. Свидетелката Е. С.а- майка на ищеца Б. С. познава Й. Г. като своя съседка, тъй като живее в процесния имот със сина си Б.. Казва, че оградата между техния имот и имота на Й. е мрежа, но ответницата е направила на 4 пръста от оградата и друга- циментова, 2 метра висока, двускатна отгоре ограда. Според свидетелката когато вали, пръска на стената на къщата им, която е на две педи разстояние от оградата и вътре има влага. Свидетелката твърди, че в имота на ответницата са построили и барбекю, голямо колкото една стая и е самостоятелна постройка с комин, висок два метра, който заплашва стрехата на къщата и счита, че има опасност да се запали. Барбекюто според свидетелката С.а е на 1.50 м. от мрежата. Свидетелката казва, че барбекюто е правено през 2021г., а оградата след това, като никога не са ги питали, нито са били съгласни за изграждането на барбекюто и оградата. Сигурна е, че синовете й не са давали нито устно, нито писмено съгласие. Свидетелката заявява, на зададен й въпрос в тази връзка, че горните имоти са на скат и са по-високи оттехния имот, но от тях казва, че не се стича вода. Свидетелката казва още, че при изграждането на барбекюто са се обаждали в техническата служба в гр.••••••••••, за да спрат строежа, тъй като е незаконен, защото няма остояние от 3 метра. Свидетелят В.А.С. казва, че е работил в имота на Е. С.а и познава както нея, така и Й. Г.. Казва, че между двата имота е имало ограда, а след това Й. си е направила с „панелки“ нова ограда, висока около 2 метра. Казва, че е виждал лично как се мокри къщата на ищеца когато вали дъжд, защото оградата е покрита с двускатен покрив – бетонен и като вали пръска от оградата върху стената на къщата, която е почерняла. Според свидетеля пътеката между оградата и къщата на ищеца е около 1.5 метра. Знае и за барбекюто в имота на Й. Г., но не е виждал да се пали. Свидетелят А.И.Б. е кум на ответницата Й. Г. и казва, че често посещава нейния имот, като именно той е правил барбекюто в имота. Казва, че не имота на ищеца се наводнява, а обратното, тъй като в горния край на неговия имот има тръба, която влиза в имота на Й., а водата от стрехата на къщата на ищеца няма къде да отиде и отива в имота на Й., а същата тази вода по оградата влиза в постройките на ищеца и тече в къщата, като това е вода от небето, а не вода, която е принудително вкарана у тях от Й.. На къщата на ищеца имало и счупен улук от който водата си тече не неговата къща. Свидетелят казва, че е виждал новата ограда в имота на ответницата, като покривът е двускатен, с по 10 см от всяка страна. Според този свидетел при изграждането на барбекюто присъствали ищецът и неговата майка, които дали съгласие за построяването. Имали изискване барбекюто да е на 1.60 м. от къщата, което било спазено, а самият Б. измервал с ролетка дали се спазва тази уговорка. На място имало и строителен техник от община ••••••••••. Барбекюто се палело на дървени въглища, но от построяването му било изпозлвано с такива 2-3 пъти, а през останалото време се ползвала електрическа скара, за да не мирише. Когато се палело, пушекът излизал през комина, който е 3 метра висок. За оградата знае, че е построена в собствения двор на ответницата. Свидетелят Н.П.Д. познава страните и живее над техните къщи. Казва, че през неговата къща водата тече в техните имоти. Казва, че не виждал да пуши барбекюто в имота на ответницата. При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/ - за осъждане на ответника да преустанови/чрез премахване на строежи/ действия, създаващи пречка за ползване на собствения на ищеца поземлен имот. Ищецът Б. С. е съсобственик, заедно с брат си Р. С. на имот с кадастрален номер ••••••••••• по КККР на гр.••••••••••, а ответницата Й. Г. е собственик на имот с кадастрален номер •••••••••••• по КККР на гр.••••••••••. Относно тези обстоятелства страните нямат спор, а напротив- признават ги. Ищецът е процесуално легитимиран да предяви иска по чл.109 ЗС, макар да не е единствен собственик на имота, доколкото твърди, че действията на ответницата му пречат да упражнява пълноценно своето право на собственост. Съгласно нормата на чл.109 ЗС, всеки собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Законът не е поставил ограничение спрямо лицето, което следва да отговаря по предявена негаторна претенция. В този смисъл всяко лице, което пречи на собственик да упражнява пълноценно и в цялост правото си на собственост, може да бъде пасивно легитимиран да отговаря по такъв иск. Възможността по административен ред да бъде дадено предписание за премахване на незаконен строеж от техническите контролни органи на общината не изключва възможността за защита на правото на собственост от засегнатите лица по общия гражданскоправен ред и в това производство съдът има правомощия да установи дали строежът е извършен в съответствие с нормативните изисквания и дали нарушаването им е в пряка причинна връзка с нарушаване на правото на съсобственика /така напр. Решение № 61 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 4155/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. Материалноправната легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл.109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на собственик. В конкретния случай се твърди, че правото на собственост на ищеца бива накърнено от незаконни строежи, извършени от собственик на съседен имот, макар и в неговия собствен такъв. От събраните по делото доказателства – писмени изявления от технически лица към община •••••••••• и приетата Съдебно-техническа експертиза, се установи по несъмнен начин, че в имот с кадастрален номер ••••••••••••, собственост на Й. Г. е извършено строителство на сграда на допълващото застрояване – барбекю и на плътна ограда, разделяща този имот от имота на ищеца. Безспорно е установено, че и двете съоражения представляват вид застрояване- оградата има характеристиките на „масивен дувар“, а барбекюто- на строеж VI категория, като и за двете застрояването се извършва след снабдяване с необходимите документи за строителството, каквито в случая няма за процесните обекти. Установи се, че за построяване на „масивния дувар“ липсват каквито и да е документи, включително изискуемото по чл.48, ал.3 ЗУТ писмено съгласие на собствениците на засегнат имот /съседния такъв/, доколкото разстоянието между масивния дувар и първия етаж на сградата в съседния УПИ е по-малко от височината на плътната част на оградата. За построяването на барбекюто пък има издадени два документа /виза за изготвяне и разрешение за поставяне/, които обаче не съответстват на законовоизискуемите документи за строителство от допълващото застрояване, доколкото не се касае за преместваем обект по смисъла на параграф 5, т.80 от ПЗР на ЗУТ, а за строеж по смисъла на параграф 5, т.38 от ПЗР на ЗУТ, за какъвто задължително е да има инвестиционен проект и разрешение за строеж, а не разрешение за поставяне. Установено е обаче, че барбекюто има нужните отстояния от регулационната граница и височината му съответства на законово допустимата съобразно чл.42, ал.3 ЗУТ. Установи се по несъмнен начин, че застрояването и на оградата и на барбекюто е извършено през 2021г., поради което няма как тези строежи да имат характеристиките на „търпими“ по смисъла на параграф 16 от ПЗР на ЗУТ и параграф 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012г.). В този смисъл, съдът приема, че двата строежа са „незаконни“ по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ – изградени са без строителна документация и/или в несъответствие с изискванията на Закона за устройство на територията. Съгласно практиката на ВКС обаче само факта на изграждане на незаконна постройка не е основание за уважаване на негаторната претенция и тук е същинският спор между страните. Трайна и последователна е съдебната практика, че искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. Наличието на незаконен строеж е само една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Другата предпоставка е преценката дали този строеж пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост /така напр. Определение № 324 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 109/2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение/. Незаконният строеж сам по себе си не създава пречки на собственика на съседен имот, когато този строеж е изграден само без строително или друго предвидено в закона разрешение, но в съответствие с установените с благоустройствените закони строителни правила и норми / така напр. Определение № 249 от 11.05.2018 г. по гр. д. № 4363/2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение/. Извършеният в съседен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, само ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите. Когато обаче незаконността на строежа се изразява само в липса на необходимите строителни книжа за извършването му, а не в нарушение на отстоянията и санитарно-хигиенните изисквания, в тежест на ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да докаже, че конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на собственост и по какъв конкретно начин става това /така например: Определение № 462 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 548/2012 г. на Върховен касационен съд/. В настоящият случай се установи, че относно процесното барбекю, изградено в имота на ответницата, няма строителна документация, но отстоянията и височината му отговарят на изискванията на ЗУТ, а съгласие на собствениците на съседния имот не е било необходимо. Поради това ищецът е този, който следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че барбекюто му пречи да упражнява своето право на собственост. Такова доказване в настоящия случай не бе проведено. Ищецът твърди, че барбекюто представлява заплаха за живота и имуществото му и че коминът пуши и създава заплаха от пожар. Така сочените заплахи за имота на ищеца и за неговия живот не бяха доказани. Единствено неговата майка- свидетелката Е. С.а, навежда подобни твърдения, но тя като свидетел, живущ в имота на сина си и бивш собственик, е пряко заинтересована от изхода на делото, а и не с еобосновава с никакви реални факти и събития, а просто изразява мнение. Освен това, свидетелят, който е построил барбекюто сочи, че тухлите, поставени на комина са огнеопорни. Барбекюто не се и експлоатира често. На следващо място, макар барбекюто да не е построено след снабдяване с нужните стротиелни книжа, все пак има издаден документ от технически лица от община ••••••••••, които са извършили преценка за безопасността на обекта, а по свидетелските данни- дори са присъствали при започване на строежа. Ето защо премахването на процесното барбекю по никакъв начин не би променило възможността на ищеца да ползва своя имот по предназначение и в тази част искът по чл.109 ЗС следва да бъде отхвърлен, като на разположение на компетентните органи по строителен надзор остава преценката дали да разпоредят премахване на строежа поради липсата на надлежни строителни книжа или не. Съдът обаче, в рамките на това прозиводство не може и не следва да изземе тези административни функции, а единствено са де произнесе във връзка с предпоставките за уважаване на предявения иск, които в случая липсват в тази част. Не така стои въпросът обаче с изградената ограда с характеристики на „масивен дувар“. Относно нея се установи, че не са спазени нужните отстояния за изграждането й и не са дадени нужните съгласия от собствениците на съседния имот, предвид че същата отстои на около 1 метър от жилищната им сграда. Твърди се от страна на ответницата, че ищецът и брат му са дали такова устно съгласие, което обаче първо не се доказва и второ- няма правна стойност, доколкото законът предвижда, че този вид декалрации-съгласия са писмени с нотариална заверка на подписите. За разлика от изискванията за осъществяване на строежа при наличие на нужните разрешения от общинската администрация /което е административен въпрос, касаещ самото строителство/, изискванията за отстояние от регулационната граница със съседния имот и за снабдяване със съгласие на собствениците на съседния имот в определени случаи /като настоящия/ са въведени за обезпечаване именно нормалното ползване на съседните имоти. За да се приеме, че построеното пречи на ищеца за пълноценното упражняване на правото му на собственост, е достатъчно да се установи, че то е незаконно изградено, без съгласието на собствениците на съседния имот, на разстояние до страничната регулационна линия, което е по-малко от предвиденото /така напр. Решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1047/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение/. Именно такъв е настоящият случай. В своята практика ВКС последователно приема, че нарушаването на нормативно установените ограничения на собствеността, каквито са изискванията за отстояния на сгради, постройки и съоръжения до границите на съседните имотите, обуславя неоправдани пречки за ползването на тези имоти, поради което собственикът разполага с правно признатата възможност чрез иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво строежите в съседния имот пречат на спокойното упражняване на правата му /така напр. Решение № 50031 от 21.09.2023 г. по гр. д. № 880/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение/. Въпреки това, посредством свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели се доказа и обстоятелството, че близостта на оградата до къщата и стичането на вода от нея към къщата на ищеца, води до неблагоприятни за сградата последствия – натрупване на влага и мухъл, което несъмнено е проблем за пълноценното и спокойно упражняване на правото на собственост на ищеца. Поради това, в тази част предявеният иск по чл.109 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като ответницата бъде задължена да премахне изградения от нея масивен двуметров дувар с двускатен покрив. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, доколкото предявеният иск по чл.109 ЗС бива частично уважен и частично- отхвърлен, отговорността за разноски между страните следва да бъде разпредЕ. по равно. Ищецът е направил разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и адвокатски хонорат общо в размер на 1500 лв., а ответницата – за адвокатски хонорар в размер на 2800 лв. И двете страни са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. В случая искът е неоценяем, доколкото така приема ТР №4/06.11.2017г. по т.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС, поради което минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение по този вид искове е 1000 лв. съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът е заплатил именно тази сума, а възнаграждението, заплатено от ответницата в действителност е прекомерно, с оглед и сложността на спора, и следва да бъде намалено до този размер, който да е база за изчисление съразмерно каква сума й се дължи като разноски. В случая ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 750 лв. /половината от сторените от него разноски/, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумаат от 500 лв.- половината от дължимото адвокатско възнаграждение, след редуцирането му. Същите могат да извършат прихващане на сумите, но при доброволна тяхна воля. Воден от горното, СЪДЪТ