Решение № 178 от 18.9.2023 г. на Районен съд - Разлог по дело № 284/2022 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Е.У.Б., ЕГН•, от с.Б., о.Б., против НП №187 от 07.10.2021 г. издадено от н-ка на РУ-Р. при ОДМВР- Б. С НП на жалбоподателя е наложена глоба от 100.00 лева, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за извършено нарушение по чл.65 от ЗМВР. Жалбоподателят навежда доводи, че НП е незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и издадено в нарушение на материалния закон и моли съдът да го отмени изцяло. В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не се явява и неговият процесуален представител адв. Б., като от адв. Б. е постъпило становище по съществото на спора. АНО не изпраща представител. В съпроводителното писмо с което преписката е изпратена на съда, е посочено единствено че се моли НП да бъде потвръдено. РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Депозираната жалба е допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното: В оспореното НП е отразено, че се издава срещу Е.У.Б., ЕГН•, за това че на 14.06.2021 г., около 10: 30 часа в с.Б., вр. с имотна граница със съседката С.М., Е.Б. отправя обидни думи и заплахи към М., като на същата било разпоредено по чл.64 от ЗДМВР да не се саморазправя и да не извършва самоуправни действия, но не спазва разпореждането, като е нарушила чл.65 от ЗМВР, поради което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, й е наложена глоба от 100.00 лева. Подобни фактически твърдения се съдържат и в акта за установяване на адм. нарушение, предхождащ НП. Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на адм. процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено. В производство като настоящото трябва се държи сметка, че процедурата по ЗАНН е строго формална. По-голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се приеме като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. В същото време при подадена жалба срещу НП, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя нарушения. Както в разпоредбата на чл.42, така и в тази на чл.57 от ЗАНН, е разписано че при съставяне на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на НП в тях трябва да бъдат описани нарушенията, за които е съставен актът, и обстоятелствата, при които е станало това, включително и датата и мястото на извършване на нарушението, а така също и законовите разпоредби, които са нарушени. Задължително изискване при съставяне на НП е в него да бъдат описани точно и ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и самото нарушение, а така също словесното описание на нарушението да отговаря на цифровото такова /на посочената разпоредба от закона, за която се твърди, че е нарушена/. В насотящия случай, в НП а и в акта за установяване на нарушението е посочено, че нарушението е извършено в с.Б. на 14.06.2021 г., около 10: 30 часа. Не е отразено обаче точното място на извършване на нарушението – улица, махала, къща, конкретно дворно място или друго местоположение. Става ясно само, че е възникнал спор за имотна граница, но за кой конкретно имот и дали нарушението е извършено на тази имотна граница също не се установява от съдържанието на акта и на НП. По този начин актосъставителят и наказващият орган не са индивидуализиран в достатъчна мястото на извършване на нарушението. Също така не са описани достатъчно конкретно обстоятелствата, при коиито се сочи да е извършено неправомерното деяние. В обжалвания адм. акт е посочено, че Е.Б. отправя обидни думи и заплахи към М., като на същата било разпоредено по чл.64 от ЗДМВР, да не се саморазправя и да не извършва самоуправни действия, но не спазва разпореждането, като е нарушила чл.65 от ЗМВР. Съгласно разпоредбите на чл.64, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, а съгласно ал.2 при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. В НП е отразено, че не е спазена разпоредбата на чл.65 от ЗМВР, без да се конкретизира по коя алинея от чл.65 не е спазена. Според чл.65, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Съгласно чл.65, ал.2 от ЗМВР, за писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. В текста на чл.65, ал.3 от ЗМВР е разписано, че протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. В настоящия случай наказващият орган не е уточнил в НП как на жалбоподателката е било отправено разпореждането от полицейските органи – устно или писмено, за което разпореждане се твърди, че не било изпълнено. По този начин не се изяснени съществени обстоятелства относно начина на извършване на нарушението. Предвид горното, налага се извод че оспореният адм. акт е незаконосъобразен. НП се явява и неправилно, което също е основание за неговата отмяна. В производство като настоящото задължение на наказващия орган е да установи, че действително е извършено нарушението от санкционираното лице. Като свидетели по делото са разпитани С.Н.Т. – полицейски служител, М.А.Г. – полицейски служител и Е.А.Б. – майка на жалбоподателката. Свидетелят С.Т. сочи, че се сеща за случая по повод на който е призован, като описва че е бил възникнал конфликт между няколко жени. Свидетелят заявява, че няма спомен обаче, дали на по-младата Е.Б. или на по-старата Е.Б. е съставен акта за адм. нарушение. Свидетелката Е.А.Б. в своите показания посочва, че е имало конфликт между нейното семейство и съседи относно недвижими имот и по-конкретно границите на същия. Твърди, че тя се е подписала в НП. В своите показания свидетелят М.А.Г. заявява, че си спомня за скандал между Б. и техни съседи относно имотни граници. Според този свидетел, актът за установяване на адм. нарушение е бил издаден на Е.А.Б., а на дъщерята Е.У.Б. не е издаван такъв акт, като уточнява че последната е била запазила добро поведение. Предвид свидетелските показания, съдебният състав приема че от доказателствения материал по делото не може да се установи, че именно Е.У.Б. /жалбоподателката/ е извършила нарушението, описано в НП и в предхождащия го акт за установяване на адм. нарушение. Нещо повече, свидетелят Г. изрично сочи, че актът за установяване на нарушението е издаден за извършено такова от Е.А.Б., като конкретизира, че Е.У.Б. е имала добро поведение по време на инцидента. Предвид горното, НП се явява и неправилно, тъй като не се доказа по делото жалбоподателката да е извършила нарушението, за което е била санкционирана с глоба. С оглед изхода на делото, жалбоподателят принципно има право на сторените от него съдебни разноски. С депозираната жалба е отправена и претенция за присъждането на такива. По делото обаче не се установява жалбоподателят да е стори съдебни разноски, включително не се установява и да е заплатил адв. възнаграждение на ангажирания от него процесуален представител. В тази вр. следва да се отбележи, че е представено единствено пълномощно /л.6/, но не и договор за правна защита и съдействие или друг документ, удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът