Решение № 2442 от 21.5.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 456/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 259/27.12.2024 г., постановено по нахд № 313/2023 г., Районен съд – Разлог е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № НП-00-3/28.04.2023 г. на Кмета на Община Банско, с което на А. В. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗОСИ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева; на основание чл. 24 и чл. 25 от ЗОСИ, е разпоредено нарушителят да заплати на И. Д. П., с [ЕГН] обезщетение в размер на 600.00 /шестстотин/ лева. В законния срок против решението на РС – Разлог, е подадена касационна жалба от санкционираното лице, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Н. С., в която са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че в случая неправилно е определен субектът на административно-наказателната отговорност. Сочи се още, че този извод не почива на категорични доказателства. Твърди се още, процесното нарушение е недоказано и неправилно квалифицирано. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление бъде отменено. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Жалбата се поддържа чрез становище и писмена защита, депозирани от процесуалния му представител. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Кметът на Община Банско, чрез надлежно упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска БлАС да остави в сила атакувания съдебен акт, и да присъди адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Подробни съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени в писмен отговор на същата. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. В настоящото съдебно производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК. БлАС, след като обсъди събраните доказателства в първоинстанционното производство и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е валиден - постановен е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписан. Атакуваното решение е и допустимо – постановено е след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това районният съд не е бил десезиран от жалбоподателя. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна и субективна страна, по категоричен начин е установен извършителят му, като същото е квалифицирано правилно от наказващия орган. Стигнал е до извод, че в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора. Съдът е констатирал правилно приложение на закона при определяне вида и размера на наложеното наказание. Решението е законосъобразно. Съображения: Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а правните му изводи кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. В разглеждания случай, административнонаказателната отговорност на А. В. К. е ангажирана за това, че на 23.03.2023 г., е пуснал свободно 30 бр. крави в нива, засята с пшеница, стопанисвана от И. Д. П., вследствие на което са причинени вреди на селскостопанското имущество. Противно на твърдяното с касационната жалба, по случая безспорно е установено, че процесните животни са собственост на касационния жалбоподател. В кориците на първоинстанционното дело е приложена справка от информационната система на БАБХ /л.13-34/, извършена по номерата на ушните марки на животните, установени при проверката, видно от която същите са собственост именно на А. В. К.. Относно тези релевантни по случая факти, по делото е приложен и снимков материал, в т.ч. и на част от ушните марки. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество; В тази връзка, с оглед доводите на касатора за недоказаност на процесното нарушение, за неправилната му квалификация, за неясно изпълнително деяние, следва да се посочи следното: Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ следва да бъде тълкувана в смисъл, че нарушението може да се осъществи не само с действие от страна на нарушителя, но и с бездействие на собственика на животните /както е в конкретния случай/, с което той е допуснал същите да навлязат в чужд имот, без да има право за това, при което са причинени вреди на чуждо селскостопанско имущество /подробно описано в АУАН и НП/. Пускането на домашни животни предполага оставянето им без надзор и без същите да се контролират с грижата на добър стопанин, както по отношение на самите животни, така и по отношение на имоти и/или вещи на трети лица, които да са застрашени от увреждане от липсата на контрол върху животните. В конкретния случай, по категоричен начин е установено и наличието на вреди в селскостопанския имот, което се явява елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, респ. необходима предпоставка за ангажирането на отговорността на този законов текст. От друга страна, както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, с посочване на всичките му съставомерни признаци и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелствата, при които е извършено. Ето защо, изводите на районният съд за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, са правилни. Съответни на закона са и изводите на съда и досежно размера на наложената на касатора санкция. При определянето му са взети предвид всички факти и обстоятелства, констатирани при проверката. Настоящият касационен състав намира за законосъобразно издадено наказателното постановление и в частта му, с която е постановено А. В. К. да заплати на И. Д. П. сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му с нарушението имуществени вреди. Определянето на обезщетение и налагането на административно наказание за причинени вреди на селскостопанско имущество се извършва от административнонаказващия орган, в случая от кмета на О. Б. - арг. на чл. 44 от ЗОСИ, с наказателно постановление. Предвид всичко изложено по-горе, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски от касационния ответник, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на Кмета на Община Банско следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева. Искането е направено своевременно, а по делото са налице категорични доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Благоевградският административен съд