Решение № 117 от 10.11.2025 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 458/2025 г.

Производството е по реда на чл. 530 – чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Производството по делото е образувано по молба на Х. М. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. •••••••••. общ.••••••, обл. ••••••, ул. „••••••“ № 4, чрез адв. Ц. Ч. – АК-••••••••, с адрес за призоваване и съобщения: град ••••••, ул. „Г. ••••••“ №8. В молбата се твърди, че Х. Д. е родена в град ••••• на 22.06.1984 г. Записана е с името Х. М. Д.. На 14.07.2004 г. сключила граждански брак с Ф.С.Д. и приела неговата фамилия – „Д.“. На 13.10.2004г. им се родила първата дъщеря - Л.. След около 3 години семейството заминало за •••••• където на 21.07.2008 г. се родила и малката дъщеря - М.. В следващите десет години продължили да живеят в ••••••. Отношенията им били крайно изострени - Д. упражнявал физически и психически тормоз върху съпругата си. След поредни актове на домашно насилие, констатирани от органите на реда и намеса на институциите, двамата се разделили. Бракът им бил прекратен с развод - Решение от 09.04.2018 г., произнесено в бракоразводно производство за спорен развод 0000033/2018 г. на Първоинстанционен съд и следствие № 1 на ••••••••••. Молбата на Х. за развод била подадена от прокурор, а в процеса тя заявила, че с Д. са постигнали устно споразумение, което отговаряло на минималните изисквания и съдът го одобрил. В тежкото емоционално състояние, в което се намирала. Х. не посмяла да попита за промяна на фамилното си име след прекратяване на брака и така този въпрос нито бил поставян, нито обсъждан. В молбата се твърди, че година след развода, през 2019 г. молителката с децата се прибрала в България. С Ф. Д. не поддържала и не поддържа никакви контакти - твърди, че след раздялата им не съществуват един за друг. Когато се прибрала казала на близките си, че с Д. са се разделили, но тъй като продължава да носи неговата фамилия те не разбрали, че са се развели - научили случайно няколко години по-късно когато видели преведено решението за развод. Тогава и майка й, и сестра й поставили въпроса защо продължава да носи неговата фамилия. Обяснила им, че покрай развода била много зле емоционално, много напрегната как ще приключи всичко в чуждата държава, без близки хора на които да се опре, и затова не посмяла да поиска промяна на фамилното си име. Те приели обяснението й, но не били съгласни с това положение - често й натяквали, че носи фамилията на мъж-насилник. с когото няма никакви отношения, че трябва да си върне бащината фамилия защото е част от тяхното семейство. В молбата се твърди, че преди три години и половина Х. започнала работа в магазин „БИЛЛА“ гр.•••••• като „ръководител „сървис“. От тогава започнал непрекъснат тормоз от страна на сестрата на Ф. Д. - М.. При всяко нейно отиване в магазина, виждайки баджа на Х., започвала да се заяжда с нея пред колеги и клиенти –„До кога ще носиш тази фамилия?“. „Ти си разведена с него! Не си Д.!“. „Брат ми каза да ти предам, че не иска да носиш фамилията му“, „Злепоставяш го.“ (???) Понякога започвала да вика и да я обижда. Дори управителя на магазина - г-жа Й. - й казала да вземе мерки по въпроса защото тези „сцени“ са крайно неприятни. Тази забележка молителят приел като предупреждение, като условие да продължи да работи в магазина. Молителката моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР да бъде променено фамилното й име, като вместо Х. М. Д., бъде записана с името Х. М. Д.. В проведеното съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си представител, поддържа молбата, като сочи, че са налице важни обстоятелства, които обуславят исканата промяна на личното му име. Районен съд-••••••, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна: Видно е от приети по делото писмени доказателства: Удостоверение за раждане, издадено от Община •••• въз основа на Акт за раждане № 0168/24.06.1984 г., съставен в гр. •••••. •••• – заверено копие; Удостоверение за сключен граждански брак №294827/14.07.2004 г. на Община •••• – заверено копие; Удостоверение за раждане, издадено от Община •••••• въз основа на Акт за раждане №79/13.10.2004г., съставен в гр.•••••• – заверено копие; Удостоверение за раждане, издадено от Община •••• въз основа на Акт за раждане №0011/03.02.2010г., съставен в гр.•••• – заверено копие; Удостоверение № 30/20.05.202025 г. за семейно положение, съпруг/а и деца. издадено от Община •••• – заверено копие; Удостоверение за настоящ адрес № 11/05.05.2025 г., издадено от Община •••••• – заверено копие; Решение от 09.04.2018 г.. произнесено в бракоразводно производство за спорен развод 0000033/2018 г. на Първоинстанционен съд и следствие № 1 на ••••••••••; Заверено копие от лична карта на молителката; Свидетелство за съдимост – заверено копие; Свидетелство за съдимост – оригинал; Удостоверение Изх.№1118/2025г. от 24.07.2025г. от РП-••••• в уверение на това, че към 23.07.2025г. срещу молителката няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства; Декларация във вр. с чл.534 ГПК, е че молителя понастоящем носи лично, бащино и фамилно име „Х. М. Д.”. При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни съображения: Молбата е ОСНОВАТЕЛНА. І. По характера на съдебното производство. Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство - името на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо, съдът счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл. 19 от ЗГР е израз не на правосъдната компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа – арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се разгледа при общите правила на охранителното производство – чл. 530 – чл. 541 от ГПК, съгласно които производството се развива едностранно - с участието на молителя и съда. Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на прокуратурата при този вид дела, т.е. при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в производството да вземе участие и прокурор. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал. 3 от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по - силното основание, няма пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи съображенията си във връзка с него. В тази връзка настоящия съдебен състав следва да отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР - „Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това”. В случая молителя е поискал с молбата си промяна на фамилното си име, като е сезирал с молбата си Районен съд-••••••. След като за местната подсъдност не се следи служебно, а тя се определя от волята на молителя, той единствен може да прецени кой родово компетентен съд да сезира. Веднъж сезирал определен родово компетентен съд обаче, молителят не разполага с предвидена в закона процесуална възможност да поиска прекратяване на производството и изпращане на делото на друг съд. В тази хипотеза, първоначално сезираният съд също не разполага с процесуална възможност да прекрати производството и да го изпрати на друг родово компетентен съд. В този смисъл е определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., III г. о., ГК, - задължително за настоящия съд, в което е прието, че установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл. 119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е условие за издаване на искания акт. В случая не се твърди, а не се и установява по делото собственото, бащиното и фамилното име на молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, с оглед на което произнасянето на настоящия съдебен състав е ограничено до това налице ли са „важни” обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна, което е предмет на установяване и доказване в настоящото съдебно производство. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни”, за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват „важни” такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като се имат предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Настоящият съдебен състав счита, че в случая, при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установи наличие на „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелства, които обосновават исканата от молителя промяна на носеното от него фамилно име. ІІ. По молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР. Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред /в този смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС/. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име. В случая се иска промяна на фамилното име на молителя от „Д. ”, което да бъде променено на „Д.“. От представените по делото официални свидетелстващи документи /Копие от акт за раждане; Свидетелство за съдимост/, доказващи с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите предмет на изявление на органа, са се осъществили така, както е посочено в него - чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява, че понастоящем молителя фигурира в регистрите на населението с лично име „Х.”, бащино име „М.” и с фамилно име „Д.”, противното не се установи по делото. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в обществото, при условията на ежедневното му професионално и социално общуване, молителя в професионалните си живот и контакти е използвал и е известен с предбрачното си фамилно име „Д.”. С оглед горното, може да се направи извод, че молителя Х. М. Д., търпи неудобство от факта, че в регистрите за населението и в обществото, при условията на социално общуване е индивидуализиран с различни имена. Като се има предвид това, а и че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение, то в конкретният случай се установява, че провеждането на възложената от закона идентификационна функция създава и емоционален дискомфорт у молителя Х. М. Д. и е породило реален риск от засягане процеса на социалната и професионалната му адаптация. С оглед доказаното по безспорен начин, че молителя Х. М. Д. в действителност се идентифицира с фамилно име „Д.”, а не със сегашното си фамилно име, съдът прави извод, че са налице “важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи промяна на фамилното име на молителя. Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде променено фамилното име на молителя от „Д.” на „Д.”. Налице са важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за него носенето на името в частта, в която се иска промяна. С оглед на изложеното молбата следва да се уважи, като се допусне исканата промяна на фамилното име на молителя. Предвид гореизложеното, Районен съд-••••••, първи състав