Решение № 3229 от 3.12.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 324/2025 г.

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от К. Д. Ц. от гр.Русе, чрез пълномощник адв. И. Д. от АК Русе, против Решение № 212 от 04.04.2025г. Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – Велико Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла от км 0+500 до 76+040 на територията на Област Русе, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от Закона за държавната собственост /ЗДС/, в частта му, която касае оценката на отчужден недвижим имот по реда на чл.34а и следващите от ЗДС – имот в землището на с.Басарбово, обл.Русе, с [идентификатор], в местността „Бранзалана“, с площ за отчуждаване 3, 707дка, земеделска земя, 5категория, посочен в позиция № 32 от Приложение към т.1 от решението, за който имот е определено обезщетение в размер [рег. номер] или 464, 70лв. за 1дка. В жалбата се посочва, че определеният размер на парично обезщетение е несправедливо занижен и несъобразен с реалните цени на пазара на имоти. Претенцията е за изменение на решението на МС в оспорената част, като съдът съобрази обстоятелството, че жалбоподателят получава рента за този имот, която е в размер 65лв за един декар. Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо към жалбата, с което представя и адм.преписка и в представеното писмено становище, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Иска от съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованата страна – Министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена. По указания на съда представят доказателства по какъв начин е оповестена процедурата по отчуждаване на имотите- частна собственост за държавна нужда /л.35-49дело/ Претендират юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Министър на финансите, чрез процесуалния си представител, е подал становище, в което също счита подадената жалба за неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона, като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - инвеститор на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, не взема становище по жалбата. Представят по указание на съда доказателства/л.54-55дело/ кога е съобщен оспореният акт на жалбоподателя, с оглед допустимостта на жалбата. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. Със Заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен проект на подробен устройствен план за посочения горе обект в землищата на населени места от обл.Русе, сред които и землището на с. Басарбово, общ.Русе, обл.Русе. Срещу обнародваната в бр. 82/14.10.2022 г. на „Държавен вестник“ Заповед с № РД-02-15-110/10.10.2022г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на подробен устройствен план-парцеларен план за процесния обект, касаещ и землището на с.Басарбово, общ.Русе не са постъпили възражения и същата е влязла в сила на 29.10.2022 г.Впоследствие със Заповед № РД-02-15.72/30.05.2023г., обнародвана в ДВ, бр.48/ 02.06.2023г. са отстранени допуснатите очевидни фактически грешки в Заповед № РД-02-15.110/10.10.2022г. С писмо с изх.№АУ13-8 от 03.11.2022г. зам.министърът на регионалното развитие и благоустройството е уведомил председателят на АПИ за влизане в сила на заповедта. С възлагателно писмо изх. № 53-00-11435 от 15.09.2023г. инвеститорът на обекта – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ възлага на „Бачовски консулт“ООД гр.Пловдив/избрани след проведена обществена поръчка/ изготвянето на оценителни доклади, за определяне на равностойни парични обезщетения, полагащи се при отчуждаването на имоти и части от имоти, находящи се в землищата на населени места, сред които и с.Басарбово, общ.Русе за държавна нужда за изграждане на АМ“Русе – В.Търново“, участък Обход на гр.Бяла от км0+500 до км 24+018“. При спазване разпоредбите на Глава три, чл.32 от ЗДС е изготвен оценителен доклад/л.114 - 135 пр./ В него се посочва, че трасето на автомагистралата пресича землището на с.Басарбово, в което се засягат земеделски територии – ниви. Тъй като само една сделка отговаря на критериите в ЗДС за пазарен аналог, не е възможно определяне на равностойно парично обезщетение за засегнатите имоти по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, което налага определянето на равностойно парично обезщетение по Наредбата, издадена по чл.36, ал.2 от ЗДС. В доклада е определена цена за 1дка за землището в с.Басарбово 465лв. Определените обезщетения за отчуждените недвижими имоти в землището на с.Басарбово били отразени в таблица в Приложение 10 от доклада, съдържаща информация за имотите и размера на определеното им обезщетение. С мотивирано искане изх.№04-16-210/22.01.2025г. до МРРБ и МФ по реда на чл.34 от ЗДС АПИ предлагат провеждане на процедура по принудително отчуждаване на засегнатите имоти – частна собственост в землищата на населени места, сред които и с.Басарбово, обл.Русе, попадащи в обхвата на одобрения ПУП-парцеларен план. Предложена е финансова обосновка от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която е одобрена от министъра на финансите. Според нея средствата, необходими за изплащане на дължимите парични обезщетения на собствениците на засегнатите имоти – частна собственост, са в размер общо на 6 912 050, 00 лв, които ще бъдат разчетени в рамките на бюджета на за 2025г. на МРРБ, респективно от АПИ. С доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите е предложено на МС на РБългария да разгледа и приеме предложения проект за решение за отчуждаване на имоти и части от имоти- частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Русе – В. Търново“ участъци Русе – Бяла, обход на гр.Бяла в определени участъци, на територията на обл.Русе. Докладът е изпратен с писмо вх.№ 03-07-35 от 28.03.2025г. На основание чл.34а, ал.1, вр. чл. 34б от ЗДС Министерски съвет издава Решение № 212 /04.04.2025 г./л.4сл. пр./ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ на територията на Област Русе. В Приложение към т.10 /5.2.1/ /л.268 пр./на издаденото решение, отнасящо се за имотите от землището на с.Басарбово, общ.Русе, в позиция под № 32 е посочен имот с [идентификатор], по КККР/№18.8 по регистър към одобрения ПУП-ПП/ – земеделска територия, нива в землището на с.Басарбово, общ.Русе с площ за отчуждаване 3, 707дка, за който е определено обезщетение в размер [рег. номер]. Като собственик на имота е посочен жалбоподателката К. Д. Ц.. От страна на жалблоподателя по делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи правото му на собственост по отношение на имота. Видно от тях с Нотариален акт вписан с вх.№ 10461 от 15.07.2008г., акт 144, том 26, н.д. №6777 / 2008Г. на СлВп Русе / л.9 д./ жалбподателката е била надарена с недвижим имот, представляващ нива в местността Брънзалана в землището на с.Басарбово, общ.Русе, както следва: имот с площ 4, 501 дка, пета категория, имот с [ЕКАТТЕ], № 018016 по плана за земеразделяне на землището на с.Басарбово. Представена е скица на имота - / л.11 д./ Съобразно заключението на вещото лице по назначената СОЕ имотът, описан в натариалния акт е идентичен с имота, предмет на отчуждаване. След указания на съда до АПИ да представят доказателства кога е съобщено решението на жалбоподателя, по делото е представено писмо от АПИ до жалбоподателя - с изх.№94-00-1953 от 07.04.2025г./л.54д./ Представени са от АПИ доказателства кога е изпратено и връчено писмото на Ц. – на 15.04.2025г./л.55/. Жалбата е подадена чрез адм. орган на 29.04.2025г., като съдът приема, че същата е подадена в предвидения от закона 14дн. срок за обжалване от връчване на акта. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14- дневен срок от съобщаването. Оспорването е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване. По делото е доказано, че жалбоподателят е собственик на имота, които е предмет на отчуждаване. Жалбата е подадена пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждаваните имоти, предвид разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗДС/изменена/, поради което е процесуално допустима. По съществото жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България Решение № 212 /04.04.2025 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040 на територията на Област Русе, в частта, с която е определен размерът на паричното обезщетение за отчужден за държавна нужда за изграждане на обекта поземлен имот в землището на с.Басарбово, обл.Русе с [идентификатор], в местността „Бранзалана“, с площ за отчуждаване 3, 707дка, земеделска земя, 5категория, посочен в позиция № 32 от Приложение към т.1 от решението, за който имот е определено обезщетение в размер [рег. номер]. Няма спор, че посоченият земеделски имот е собственост на жалбоподателя, видно от представения НАкт и проверените от вещото лице скици на имотите при изготвяне на заключението по назначената оценителна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. По делото няма спор, че „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и като такъв, компетентен да издаде административен акт за отчуждаване на имоти за изграждането му е Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, по реда предвиден в ЗДС. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма. В него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, поради което са налице всички реквизити на съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС. При издаване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Спазена е поредността на процедурните изисквания за вземане му, посочена в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, съответно одобрен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отчуждаването на имотите е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект. В чл. 32, ал. 1 от ЗДС е предвидено, че имоти и части от имоти, които са собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Легалната дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" е в разпоредбата на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС – цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Предвид разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС "пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Стремежът на законодателя е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота, като по този начин се защитят интересите на засегнатите собственици и същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии. Съобразявайки се с тези критерии, АПИ в хода на адм. производство, е възложила изготвяне на Оценителски доклад на независим оценител - "Бачовски консулт" ООД за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлените имоти, предмет на отчуждаване. След изискани от Служба вписвания Русе нотариални актове за сделки, при посочените горе условия, оценителите са установили, че само една сделка отговаря на критериите, зададени в ЗДС за пазарен аналог, поради което не е възможно определяне на равностойното парично обезщетение за засегнатите имоти по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС. В доклада се посочва, че в този случай е приложим чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, което налага определянето на равностойно парично обезщетение по Наредбата, издадена по чл. 36, ал.2 от ЗСПЗЗ/чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС/. Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му. В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна и се изготви съдебно-оценителна експертиза. Експертизата е възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС. От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с.Басарбово, общ. Русе няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози. Така, от извършените в периода 04.04.2024г. – 04.04.2025г. сделки със земеделски земи в землището на с.Басарбово няма поне две, които да са относими по смисъла на §1а, т.2, изр. последно от Закона за държавната собственост. В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл.3, ал.1 от същата /в редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ начална цена от 310 лв./дка, която на основание чл. 4 ал. 2 от Наредбата, се коригира както следва: 310 лв./дка х 1, 50 = 465 лв./дка или определеното паричното обезщетение за отчужденият [имот номер], в местността „Бранзалана“, с площ за отчуждаване 3, 707дка, посочен в позиция № 22 от Приложение №9 към решението, за който имот е определено обезщетение в размер [рег. номер]. Във втория вариант на заключението, вещото лице се е позовало на информацията от Протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024-2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр.Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява на база вписани договори в СВ за имоти с начин на трайно ползване ниви, пасища, ливади, трайни насаждения и лозя за всяко землище. Не се отчита почвената категория на наетата земя. За с. Басарбово средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024-2025 г е в размер на 61 лв./дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 61 х 25 = 1525 лв./дка. Тази капитализирана поземлена рента е увеличена с корекционния коефициент по чл.4, ал.1 от Наредбата – 1525 лв./дка х 1.50= 2288 лв./дка.Така обезщетението за отчуждения имот на жалбоподателката с площ 3, 707 дка е 3, 707 дка [рег. номер]./дка = 8482 лв. В третия вариант на заключението, вещото лице отново се е позовало на информацията от Протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024-2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр.Русе. При средно рентно плащане за с. Басарбово за 1 дка нива за стопанската 2024-2025 г. в размер на 61 лв./дка, капитализираната поземлена рента е 61 х 25 = 1525 лв./дка. Така обезщетението за отчуждения имот на жалбоподателя с площ 3, 707 дка е 3, 707 дка [рег. номер]./ дка = 5 653 лв. С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен: вж.чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА и чл.5 ал.1 и ал.2 АПК, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, според която конституционнна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл.46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея. Нормата на чл.1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“. От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването. В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15), имащо задължителен характер за Република България по силата на чл.46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около гр.София приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86). Наредбата е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, вкл. с § 43 от ПМС № 10 от 25.01.2024 г. обн., ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г., като при нито едно от измененията не са били увеличавани началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл.3, ал.1 от този подзаконов нормативен акт, независимо от много настъпили събития в световен мащаб, вкл. и не е отразяван размера на инфлацията. Изменението на чл.3, ал.1 от Наредбата и актуализиране на началните цени на земеделските земи е направено едва с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., но тази редакция е неприложима за случая, тъй като не е действала към датата на издаване на частично оспореното решение на МС и не й е придадено обратно действие. При съобразяване на приложимата редакция на чл.3, ал.1 от Наредбата, преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., е абсурдно да се приеме, че началната цена на земеделската земя от пета категория, от която категория е процесната нива, продължава да бъде в размер на 310 лв./дка, каквато тя е била през 1998 г., както твърди ответната страна. Така, въпреки задължението си за предприемане на общи мерки по изпълнение решението на ЕСПЧ, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, не е предприел необходимите стъпки за съобразяването на началните цени на земеделските земи, предвидени в чл.3, ал.1 от Наредбата в приложимата й редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., с актуалните пазарни условия, респ. не е формулирал друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени. На следващо място, в съответствие с константната си практика в цитираното решение ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74), че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е към момента на постановяване на оспорения акт. Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат, само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Застиналите във времето начални цени по чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в приложима за случая редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., при липса на пазарни аналози, дори и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди. На следващо място според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 04.04.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл.5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. Както обаче беше посочено по-горе и както е отбелязал Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през 1998 г. като не е била актуализирана при настъпилото през годините съществено изменение на пазарните цени на земеделските земи. От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с. Басарбово, община Русе няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, преди изменението на чл.3, ал.1 с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози, регламентираният в чл.3, ал.1 от Наредбата /редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024-2025 г. Съдът счита, че именно годишното рентно плащане по информацията от Протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024-2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр.Русе, следва да се приеме като отправна точка, а не договорената рента конкретно за имота, тъй като първият вариант отразява по-обективно цените на рентното плащане, докато във втория вариант е възможно цената да е формирана по чисто субективни критерии. Самият ответник, чрез позоваването в нормата на чл.3, ал.1 (в приложимата редакция) от Наредбата именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Поради това съдът счита, че определяне на обезщетението следва да се извърши при прилагане на този подход, въз основа на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр.Русе и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ. Видно от заключението на вещото лице, за с. Басарбово, община Русе, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024 - 2025 г. е в размер на 61 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер [рег. номер]./дка. Тази стойност не следва да се увеличава с прилагане на корекционния коефициент по чл.4, ал.1 от Наредбата за определяне на цени на земеделските имоти по следните съображения: На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл. 77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Посочените в протокола на ОД „Земеделие“ гр. Русе средни рентни плащания отразяват пазарните стойности на действащите договори за аренда и наем за стопанската година към датата на отчуждаването – за 2024/2025 г. Коефициентите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата имат за цел да преодолеят липсата на конкретика относно местоположението на имота и неговите характеристики /тъй като касаят земеделски имоти в цялата страна/и са относими към цените посочени в таблицата в чл.3, ал.1 от Наредбата за определяне на цени на земеделските имоти, но не и към методиката за средните рентни плащания. Получаваните рентни плащания/наеми, тяхната осреднена стойност при отдаването на земеделски земи в конкретно землище отчитат именно спецификите на пазарната стойност на земеделските земи от това конкретно землище, включително обобщено категорията земя, площ и отдалеченост. Предвид че показателите, посочени като коефициенти по чл. 4, ал. 1 от наредбата, вече са били отчетени при определяне на рентното плащане/наема, то определената капитализира поземлена рента не би следвало да бъде увеличава с повторното им съобразяване, защото годишното рентно плащане поглъща категорията земя, в случая - пета, отдалеченост на имота и другите показатели, специфични към сключването на вписаните договори за отдаване под наем и рента. По изложените съображения подадената жалба следва да бъде уважена, като размерът на паричното обезщетение, определено за отчуждения имот на жалбоподателя -имот с идентификатор по КККР 02796.18.531, в местността „Бранзалана“, с площ за отчуждаване 3, 707дка, земеделска земя, 5категория, посочен в позиция № 32 от Приложение към т.1 от решението, за който имот е определено обезщетение в размер [рег. номер] или 464, 70лв. за 1дка, следва да бъде увеличен [рег. номер] [рег. номер] или [рег. номер] за 1дка, съгласно дадения от вещото лице трети вариант в експертизата. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски. Съгласно представен списък, те са 10 лева внесена държавна такса, 500 лева внесен депозит за вещо лице и 600 лева адвокатски хонорар или в общ размер 1110 лева. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за неоснователно. Размерът е определен съгласно правната и фактическа сложност на казуса, поради което липсва основание да бъде намалено. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът