Решение № 337 от 30.11.2023 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 2/2023 г.

Производството е образувано по повод искова молба вх. №267001/03.12.2020 г. по описа на ДРС, респ. вх.№9/03.01.2023 г. по описа на ДОС, поправена с молба вх.№1516/07.03.2023 г. по описа на ДОС, с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощник Областен управител на Област Д. срещу П. Л. Г. с ЕГН •••••••••• от гр.Д., •••, комплекс „•••“ и М. А. Г. с ЕГН •••••••••• от гр.Д., ••• за прогласяване нищожността на договор №332/22.12.2006 г. за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост, представляващ апартамент с идентификатор 72624.621.30.1.82 по кадастралната карта на гр.Д. със застроена площ от 94, 93 кв.м, находящ се в гр.Д., •••, ведно с прилежащите му таванско помещение №9 с площ от 10, 15 кв.м и избено помещение с площ от 15, 04 кв.м, сключен между Държавата чрез Областния управител на Област Д. като продавач и П. Л. Г. от гр.Д. като купувач.Горните искове са отделени от производството по гр.д.№3557/2020 г. на Д.кия районен съд и след прекратяване на първоинстанционното производство в тази част са изпратени по подсъдност на Д.кия окръжен съд с оглед цената им над 25 000 лв /определение от 16.09.2022 г. по гр.д. №3557/2020 г. на ДРС/.Претендирани са и сторените от ищеца разноски по делото. В отговора си на исковата молба ответникът П. Л. Г. изразява становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.Ответницата М. А. Г. не е подала отговор и не изразява становище по исковете. Като обсъди събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и правна страна: Изложено е в исковата молба, че сключеният между ищеца и ответника П. Л. Г. договор №332/22.12.2006 г. за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост е нищожен поради противоречие на закона.Същият бил сключен на основание заповед №РД-11-921/15.12.2006 г. на Областния управител на Област Д., с която ответникът Г. бил определен за купувач на процесния недвижим имот.Заповедта била издадена на основание чл.46 ал.2 и 3 от ЗДС във връзка с чл.75 ал.1 от ППЗДС.Според чл.46 ал.2 от ЗДС /в редакция към датата на издаване на горната заповед/ държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията могли да придобиват без търг недвижими имоти-ЧДС, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в ППЗДС.В раздел ІІ на глава VІ от ППЗДС била уредена процедурата по продажба на държавни жилища-ЧДС на настанените в тях наематели, които съгласно чл.71 ал.1 от ППЗДС трябвало да отговарят на няколко условия.На същите условия трябвало да отговарят и членовете на семейството на наемателя.С чл.73 ал.2 от ППЗДС били регламентирани документите, които следва да са представени с молбата.Всички обстоятелства по сделката били коментирани в мотивите към влязлата в сила присъда по НОХД №35/2015 г. на ДОС.Към заявлението на ответника П. Г. за изкупуване на процесното държавно жилище била представена декларация от Г., че отговаря на условията по чл.71 ал.1 от ППЗДС, но само относно обстоятелствата по т.1-3 и ал.2.Тъй като същият не бил наемател на жилището, не представил заповед за настаняване в него, договор за наем и документ за плащане на наемната цена.Горното налагало извод, че договорът за продажба е сключен при липса на условията по чл.46 ал.2 от ЗДС във връзка с чл.70 т.1 от ППЗДС, т.е. е нищожен.Ищецът на основание чл.17 ал.2 от ГПК настоява съдът инцидентно /по реда на косвения съдебен контрол/ да се произнесе относно нищожността на заповед №РД-11-921/15.12.2006 г. на Областния управител на Област Д..Заповедта била издадена в нарушение на чл.146 от АПК, като били налице особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, които правели последиците от акта нетърпими за правовия ред.Същата била част от сложния фактически състав на процесната продажба и била издадена в противоречие с нормите на чл.46 ал.2 от ЗДС във връзка с чл.71 от ППЗДС, без да са изпълнени условията за закупуване на държавното жилище по реда на чл.71 ал.1 от ППЗДС, доколкото купувачът П. Г. не отговарял на тези условия. В отговора си на исковата молба ответникът П. Л. Г. изразява становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.Исковете се основавали единствено на влязлата в сила присъда по НОХД №35/2015 г. на Окръжен съд-Д..Аргументите за противоречие на договора на закона били изцяло правни, а не фактически обстоятелства.Правилно било отбелязано от ищеца, че покупко-продажбата на държавен недвижим имот била сложен ФС.Преди сключване на процесния договор освен останалите изискуеми от ЗДС и ППЗДС предпоставки имало изискване за още един необходим елемент от ФС-наличие на заповед на принципала на държавната собственост.В конкретния случай заповед №РД-11-921/15.12.2006 г. на Областния управител на Област Д. била произвела своето правно действие.Същата до настоящия момент не била оспорена и не била прогласена за нищожна.Поради последното останалите доводи досежно нарушение на материалния закон били ирелевантни, доколкото изявлението на Държавата в цитираната заповед продължавало да съществува и в момента.Липсвало твърдение за нищожност на заповедта.Твърденията относно мотивите към цитираната присъда били неотносими по спора.Присъдата имала задължителен характер за гражданския съд само относно това дали е извършено някакво противоправно деяние и кой е виновен.Мотивите на наказателния съд не обвързвали гражданския съд, ако се приемело, че с настоящите искове се разглеждат последиците от присъдата.Според ответника обаче настоящите искове нямали за предмет гражданскоправните последици от присъдата. В тежест на ищеца Държавата е да докаже, че процесният договор за продажба е сключен в нарушение на императивни материалноправни норми- цитираните чл.46 ал.2 от ЗДС във връзка с чл.71 ал.1 и 2 от ППЗДС.В нейна тежест е да подкрепи с доказателства и твърдението си за нищожност на заповед №РД-11-921/15.12.2006 г. на Областния управител на Област Д. като издадена в нарушение на горните цитирани разпоредби. Ответникът П. Г. навежда единствено правни доводи, като в отговора му липсват факти и обстоятелства, които да подлежат на доказване от същия. Ответницата М. Г. не навежда факти и обстоятелства, подлежащи на доказване от същата. Не е спорно между страните, че на 22.12.2006 г. между ищеца Държавата чрез Областния управител на Област Д. като продавач и ответника П. Л. Г. от гр.Д. като купувач е сключен договор №332/22.12.2006 г. /на лист 31 от делото на ДОС/ за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост, представляващ апартамент с идентификатор 72624.621.30.1.82 по кадастралната карта на гр.Д. със застроена площ от 94, 93 кв.м, находящ се в гр.Д., •••, ведно с прилежащите му таванско помещение №9 с площ от 10, 15 кв.м и избено помещение №9 с площ от 15, 04 кв.м, ведно с 1, 533% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.Идентичността на описания в договора имот с обект с идентификатор 72624.621.30.1.82 по кадастралната карта на гр.Д. се удостоверява със схема №15-10893-08.01.2021 г., издадена от СГКК-гр.Д. /на лист 40 от делото на ДОС/.Собствеността на Държавата върху продадения имот е удостоверена с АЧДС №3937/17.10.2006 г. /на лист 39 от делото на ДОС/.Горният договор е сключен по време на брака между купувача П. Л. Г. и бившата му съпруга М. А. Г. /в тази насока данни от справки в НБД „Население“ на листи 92 и 93 от преписа от гр.д. №3557/2020 г. на ДРС, като този факт не е и спорен по делото/, поради което последната по силата на закона също е придобила право на собственост върху процесния апартамент в режим на СИО.Последното обосновава пасивната процесуална легитимация на тази ответница в процеса като необходим задължителен другар на ответника-купувач П. Г.. От представената от ищеца преписка по процесната продажба се установява, че ответникът П. Л. Г. в качеството си на „•••“ при Областна администрация-Д.“ е подал заявление вх.№ДС 10-4796/11.12.2006 г. до Областния управител на Област Д. /на лист 35 от делото на ДОС/ с молба на основание чл.46 ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ да му бъде разрешено да закупи процесното държавно жилище.Към заявлението е приложена декларация с нотариална заверка на подписа /лист 36 от делото на ДОС/, с която Г. е декларирал под страх от наказателна отговорност, че отговаря на условията по чл.71 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДС, а именно не притежава друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или над 1/2 ид.ч. от такъв имот; не е прехвърлял друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или над 1/2 ид.ч. от такъв имот; не притежава ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение, МПС, селскостопански машини на обща стойност по-голяма от данъчната оценка на жилището- ЧДС.Посочено е, че на същите условия отговарят и членовете на семейството му.Със заповед №РД-11-921/15.12.2006 г. на Областния управител на Област Д. е наредено на основание чл.46 ал.2 и 3 от ЗДС във връзка с чл.75 ал.1 от ППЗДС процесният имот-ЧДС да бъде продаден на П. Л. Г.. Според разпоредбата на чл.46 ал.2 от ЗДС /в редакция от ДВ, бр.17/2006 г., действаща към момента на сключване на процесния договор/ държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията могат да придобиват без търг недвижими имоти-жилища, ателиета и гаражи- частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона, като според ал.3 на цитираната разпоредба в случаите по ал.2 продажбите се извършват по цени, не по-ниски от данъчните оценки на имотите.Съгласно чл.71 ал.1 от ППЗДС /в приложимата редакция от ДВ, бр.78/2006 г./ продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели, които отговарят на следните условия: 1.не притежават друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или над 1/2 идеална част от такъв имот; 2.не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно обитаване, на други лица освен на държавата или на община; 3.не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение, моторни превозни средства, селскостопански машини на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището-частна държавна собственост, за което кандидатстват за закупуване. Според чл.71 ал.2 от ППЗДС на условията по ал.1 трябва да отговарят и членовете на семейството на наемателя. В случая купувачът П. Г. е декларирал, че отговаря на изискванията по чл.71 ал.1 т.1, 2 и 3 от ППЗДС.Същият обаче не е отговарял на изискването по чл.71 ал.1 от ППЗДС да е бил настанен като наемател в процесното държавно жилище.Разпоредбата на чл.73 ал.2 от ППЗДС регламентира какви документи следва да бъдат приложени към молбата за закупуване, а именно заповед за настаняване, надлежно заверена, че е в сила към датата на подаване на предложението за закупуване; декларации за гражданско, семейно и имотно състояние; декларация за наличие на обстоятелствата по чл.71; разрешение от ръководителя на ведомството за закупуване на ведомственото жилище, в което е определена и продажната цена на имота; оценка на имуществото по чл.71 ал.1 т.4 от независим оценител.Към заявлението на П. Г. за закупуване на процесния имот не е представена заповед за настаняването му като наемател в жилището, която да е в сила към датата на подаване на предложението за закупуване.Фактът, че Г. не е бил настанен като наемател в имота към датата на подаване на заявлението от 11.12.2006 г. и към датата на сключване на процесния договор 22.12.2006 г., не е оспорен от последния.Същият и не твърди обратното.Видно от неоспореното писмо изх.№РкД-36-26/13.03.2014 г. на Областен управител на Област Д. Н. М. /на лист 45 от делото на ДОС/, не съществува сключен с ответника Г. писмен договор за наем относно процесния имот, респ. не съществуват и документи за извършени от последния плащания по такова наемно правоотношение.В декларацията по преписката за закупуване П. Г. е посочил настоящ адрес в гр.Д., •••, който очевидно не съответства на адреса на процесния имот, като последният факт е потвърждение, че Г. не е живеел в закупения имот като наемател към датата на отправяне на молбата за закупуване. Продажбата на частен държавен жилищен имот в хипотезата на чл.46 ал.2 от ЗДС във връзка с чл.70 и сл. от ППЗДС е сложен фактически състав, като такава продажба следва да отговаря на множеството императивни изисквания на приложимите нормативни актове.Едно от тези задължителни изисквания за сключване без търг на договор за продажба на жилище-ЧДС с лице, което е в служебно или трудово правоотношение с ведомството, на което е предоставено за управление съответното жилище, е лицето да е настанено като наемател в жилището, т.е. между него и държавата да е сключен наемен договор, който да е действащ към датата на подаване на молбата за закупуване.Това императивно нормативно изискване в случая категорично не е спазено, а неспазването на императивна правна норма обосновава нищожност на процесния договор. Заповед №РД-11-921/15.12.2006 г. на Областния управител на Област Д.- част според разпоредбата на чл.75 от ППЗДС от сложния ФС на процесната продажба, с която е наредено на основание чл.46 ал.2 и 3 от ЗДС във връзка с чл.75 ал.1 от ППЗДС процесният имот-ЧДС да бъде продаден на П. Л. Г., също е издадена в нарушение на посоченото по-горе императивно правило, при липса на визираната предпоставка за сключване на договора за продажба.Тази заповед според разпоредбата на чл.75 ал.2 от ППЗДС не подлежи на съдебен контрол по реда на обжалването на административен акт.В тази хипотеза тя подлежи на косвен контрол за валидност в настоящото исково производство на основание чл.17 ал.2 от ГПК. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт.В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок актът се преценява като нищожен или като незаконосъобразен.Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и, за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове теорията е изградила множество критерии кога един порок води до нищожност.Нарушенията на материалния закон по правило касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора.Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, би довела до нищожност на посоченото основание.Следователно нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание.Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Цитираната заповед №РД-11-921/15.12.2006 г. на Областния управител на Област Д. е нищожна поради драстичното й противоречие на материалния закон и неспазване на императивно нормативно изискване за осъществяване на процесната продажба.Същата е издадена при липса на основна законова предпоставка за продажба на процесния имот-ЧДС без търг на служител от областната администрация, а именно при липса на наемно правоотношение с този служител.Нарушението е толкова съществено, че опорочава целта на закона-да съдейства за разрешаване жилищните проблеми на служители с незадоволени жилищни нужди, като заповедта облагодетелства лице, неотговарящо на условията на закона, което прави заповедта нетърпима за правния ред.Нищожността на заповедта обосновава липсата на съществен елемент от фактическия състав на продажбата-издадена валидна заповед по чл.75 ал.1 от ППЗДС, което обосновава сключване на процесния договор за продажба при неизпълнен ФС и в противоречие на горното нормативно изискване на чл.75 ал.1 от ППЗДС. Изложеното обосновава основателност на предявените искове, които следва да бъдат уважени. При този изход от спора право на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК има ищецът Държавата, която изрично е претендирала такива, и следва да й се присъдят.Ответниците не са претендирали разноски, но и не им се следват.В полза на Държавата следва да се присъдят съразмерно разноските, сторени от нея по повод исковете по чл.26 от ЗЗД в рамките на производството по гр.д.№3557/2020 г. на ДРС до разделяне на производствата по исковете по чл.26 от ЗЗД и чл.108 от ЗС с определение от 16.09.2022 г. на ДРС по цитираното дело и изпращане на исковете по чл.26 от ЗЗД за разглеждане по подсъдност на ДОС.В производството пред районния съд са сторени от Държавата следните разноски: 2 х 5 лв /10 лв/ държавна такса за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със схема и данъчна оценка на имота; 672, 30 лв държавна такса за водене на делото по всички искове; 20 лв държавна такса за препис от исковата молба, необходим за вписването й; 6 лв държавна такса за препис от допълнителна искова молба, с която са насочени исковете по чл.26 от ЗЗД срещу М. Г., необходим за вписването й.От горните разноски съразмерно на исковете по чл.26 от ЗЗД следва да се присъдят следните разноски: половината от таксите за издаване на съдебни удостоверения, доколкото последните касаят еднакво всички искове /тези по чл.26 от ЗЗД и по чл.108 от ЗС/-5 лв; половината от държавната такса за водене на делото, дължима само по исковете по чл.26 от ЗЗД-336, 15 лв; половината от таксата за препис на първоначалната искова молба във връзка с вписването й-10 лв и изцяло таксата от 6 лв за препис от допълнителната искова молба срещу М. Г. във връзка с вписването й.Така общо следва да се присъдят разноски в размер на 357, 15 лв.Освен това на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 ал.1 от НЗПП на Държавата следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв, определено съобразно неголямата правна и фактическа сложност на спора. Водим от гореизложеното, Д.кият окръжен съд