Решение № 24736 от 25.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2671/2024 г.

Административен съд - София-град25.11.2024 г.докладчик Десислава Корнезова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. Б. срещу заповед № САГ24-РА54-15 от 02.02.2024г., издадена от главен архитект на Столична община. ОСЪЖДА Н. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица] да заплати на Столична община с адрес: [населено място], [улица] сумата от 100.00 /сто/ лева на основание чл.143, ал.3 от АПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му чрез Административен съд София - град пред Върховния административен съд на Република България. РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.138 АПК Съдия: Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Н. С. Б. срещу заповед № САГ24-РА54-15 от 02.02.2024г., издадена от главен архитект на Столична община. В обстоятелствената част на жалбата са въведени съображения за издаване на акта от некомпетентен орган, както и при липсата на материалноправни основания за постановяване на отказ за одобряване на схема за поставяне на рекламен елемент. В проведените съдебни заседания Н. С. Б. се представлява от адв. Д. А., който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Счита, че незаконосъобразно е било отказано одобряването на схема за поставяне на рекламен елемент, като искането е следвало да бъде удовлетворено със срок – до започване на процедурата по отчуждаване на имота. Претендира възстановяване на направените по делото разноски. Ответникът- главен архитект на Столична община се представлява от юрк. Д. П., която оспорва жалбата. По същество се сочат доводи за нейната неоснователност и законосъобразност на постановения акт. Излага се, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при съблюдаване на реда за провеждане на административното производство и в съответствие с нормата на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в процеса и не изразява становище по оспорването на акта. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по чл.235, ал.2 ГПК във вр. чл.144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е било образувано по повод подадено от Н. С. Б. заявление вх. № САГ23-АХ00-1037/21.12.2023г. с искане за одобряване на схема за поставяне на рекламен елемент с площ от 24 кв.м. в ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, попадащ в УПИ І- „за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс“, кв.120, местност „В.- ВЕЦ-С.“, на територията на Столична община, район „Л.“. Жалбоподателят Н. С. Б. се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 68134.905.1811 с площ от 1 820 кв.м., находящ се в [населено място], район „Л.“, местност „В.-ВЕЦ-С.“, видно от нотариален акт № 101, том ІІ, рег. № 9192, дело № 269/2018г. на нотариус С. К. с район на действие СРС. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.04.2019г., акт № 142, том LХІІ, дело № 113401, имотна партида № 611800, Н. С. Б., Н. И. Г., К. И. И., В. Д. И., М. Й. Г. и Г. Й. Г. са прехвърлили на Столична община правото на собственост върху реална част с площ от 1 163 кв.м. от ПИ с идентификатор № 68134.905.1811, срещу заплащане на пазарната цена в размер на сумата от 219 600, 00 лева. Видно от представената по преписката схема, се касае за поставяне на свободностоящ рекламен елемент, представляващ билборд с площ 8м.х3м.=24 кв.м. Билбордът ще преставлява самостоятелна стоманена конструкция, стъпваща върху стоманобетонов фундамент. От приетото удостоверение № СИС24-ГР94-139/1/18.06.2024г. на директор на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ в Столична община се установява, че по отношение на ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, който попада в УПИ І- „за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс“, кв.120, местност „В.- ВЕЦ-С.“, Столична община, район „Л.“ до момента няма започнала процедура по отчуждаването му. Административното производство е приключило с издаването на заповед № САГ24-РА54-15 от 02.02.2024г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.12 ЗУЗСО, чл.19, ал.1 във вр. чл.16, т.12 и чл.24, ал.2, т.1 от НПОРИМДЕРДТСО, е отказано да бъде одобрена схема за поставяне на рекламен елемент с площ от 24 кв.м. в ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, попадащ в УПИ І- „за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс“, кв.120, местност „В.- ВЕЦ-С.“, Столична община, район „Л.“. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице, чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в законоустановения 14 /четиринадесет дневен/ срок, считано от 12.02.2024г. – датата на връчването му на неговия адресат. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът след като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, посочени от Н. С. Б. и на всички основания по чл.146 АПК, преценява следното: На първо място, актът е постановен от компетентен орган по см. на чл.19, ал.1 от НПОРИМДЕРДТСО- главен архитект на Столична община, в пределите на неговата власт. Не се констатира порок по чл.146, ал.1 от АПК. На второ място, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не се установява порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта /Постановление № 4/1976г. на Пленума на ВС и ТР № 4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС; Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд/. Ответникът е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал. Ответникът, чрез своите фактически констатации обосновано е посочил действителното правно положение, не се установява непълнота на фактите, а след анализ и проверка на същите, съдът приема, че те са и реално осъществени. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. На трето място, мотивирането на акта следва да бъде разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/, съответно до отмяна на издадения акт /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК/. Преценката на административния орган в случая е направена, след като са обсъдени всички релевантни за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съобразно служебното начало в административния процес, административният орган е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически установявания. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Не е нарушено и накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството. На четвърто място, спорът между страните по делото се свежда до приложението на материалния закон- чл.146, т.4 от АПК. За да бъде издадено разрешение за поставяне на рекламент елемент по чл.57 ЗУТ, в имот - частна собственост на физически или юридически лица, следва преди това да е налице одобрена схема за поставяне на този обект. Тази схема определя пространственото му разположение в поземления имот и неговия вид, тип, размер и предназначение. Съгласно чл.23, ал.4 от Наредбата „преместваемите обекти се съобразяват с допустимото предназначение на поземлените имоти и с устройствените показатели съгласно Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО. При липса на устройствени показатели, те се съобразяват с допустимото предназначение и показатели, одобрени в урбанизирана територия, а при липса на такива - с показателите на съседната на имота устройствена зона“. Проектът на схема за поставяне се съгласува по реда на чл.19, ал.4 от НПОРИМДЕРДТСО. Не се спори между страните в процеса, че ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, съгласно ОУП на [населено място], попада в устройствена зона „Зона за градски паркове и градини“ /“Зп“/, съгласно т.32 от Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО. Съгласно действащия ПУП на местност „ВЕЦ-В.- С.“, одобрен с решение № 44, по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС, имотът се разполага пространствено в УПИ І- „за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс“, кв.120, район „Л.“. Съгласно Приложение № 2 към чл.5 от НПОРИМДЕРДТСО, този недвижим имот се намира в зона VІ „терените на зелената система на Столична община“, която е с ограничителен режим за поставяне на рекламни елементи. Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2, т.1 ЗУЗСО, „зелената система е съвкупност от терените, предвидени в общия устройствен план и/или в подробен устройствен план за озеленени площи за широко обществено ползване за трайно задоволяване на обществените потребности и реализираните в съответствие с подробен устройствен план озеленени площи в градския и околоградския район, както и териториите за природна защита, защитните гори и земи, рекреационните земи и гори и лесопаркове“. Зелената система обхваща устройствената зона на градски паркове и градини, в която именно попада процесния недвижим имот. На следващо място, съгласно чл.12 ЗУЗСО, в устройствените зони и в самостоятелните терени на зелената система след обществено обсъждане се допуска застрояване за: 1. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; 2. поддържане на зелената система; 3. открити обекти за спортни или културни дейности; 4. площадки за игра; 5. преместваеми обекти по чл.56 ЗУТ, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота; 6. монументално-декоративни и информационни елементи по чл.57 от ЗУТ. По аргумент на противното основание, всички обекти/елементи, които не са сред изчерпателно изброените в цитираната норма от закона, е недопустимо да се застрояват/поставят в зелената система на Столична община. Видно от съдържанието на чл.12, т.6 ЗУЗСО, в пространството на зелената система е допустимо да се разполагат само "монументално-декоративни и информационни елементи по чл.57 ЗУТ", тоест рекламните елементи, които също са обекти по чл.57 ЗУТ, не са посочени в закона, следователно тяхното поставяне в паркове и градини е недопустимо. Това правило е възпроизведено и в разпоредбата на чл.16, т.12 от Наредбата на СОС, съгласно която рекламните елементи не трябва да се поставят върху терени от зелената система на Столична община, освен в случаите по чл.23в, както и в зона "Тзв"; Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ответникът е следвало да издаде разрешение за поставяне на рекламния елемент върху ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, със срок до започване на процедурата по отчуждаването на терена, която към настоящия момент не е стартирала. В конкретната хипотеза изначално е недопустимо поставянето на билборд в терените на зелената система на Столична община, поради което ирелевантно се явява обстоятелството, каква може да бъде продължителността на разрешението по см. на чл.30, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай, главният архитект на Столична община е бил сезиран с искане за одобряване на схема за поставяне на рекламен елемент, а не за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент с конкретен срок. Единствено неправилно е позоваването от страна на ответника на нормата на чл.24, ал.2, т.1 от Наредбата, тъй като ако искането е било нередовно, поради неподаването му от всички съсобственици на ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, то това би съставлявало основание за отстраняване на нередовност в същото, а не за постановяване на отказ за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент. В заключение, заповед № САГ24-РА54-15 от 02.02.2024г. на главния архитект на Столична община е законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителните основания по чл.146 АПК, следва да бъде потвърдена. При прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл.170, ал.1 АПК, ответникът доказа съществуването на фактическото и правно основание посочено в акта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят разпоредените неблагоприятни правни последици за Н. С. Б.. При този изход на спора искането на представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбите на чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да се определи на 100.00 /сто/ лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд София-град, ІІ-ро отделение, 22-и състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. Б. срещу заповед № САГ24-РА54-15 от 02.02.2024г., издадена от главен архитект на Столична община. ОСЪЖДА Н. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица] да заплати на Столична община с адрес: [населено място], [улица] сумата от 100.00 /сто/ лева на основание чл.143, ал.3 от АПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му чрез Административен съд София - град пред Върховния административен съд на Република България. РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.138 АПК Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Н. С. Б. срещу заповед № САГ24-РА54-15 от 02.02.2024г., издадена от главен архитект на Столична община. В обстоятелствената част на жалбата са въведени съображения за издаване на акта от некомпетентен орган, както и при липсата на материалноправни основания за постановяване на отказ за одобряване на схема за поставяне на рекламен елемент. В проведените съдебни заседания Н. С. Б. се представлява от адв. Д. А., който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Счита, че незаконосъобразно е било отказано одобряването на схема за поставяне на рекламен елемент, като искането е следвало да бъде удовлетворено със срок – до започване на процедурата по отчуждаване на имота. Претендира възстановяване на направените по делото разноски. Ответникът- главен архитект на Столична община се представлява от юрк. Д. П., която оспорва жалбата. По същество се сочат доводи за нейната неоснователност и законосъобразност на постановения акт. Излага се, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при съблюдаване на реда за провеждане на административното производство и в съответствие с нормата на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в процеса и не изразява становище по оспорването на акта. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по чл.235, ал.2 ГПК във вр. чл.144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е било образувано по повод подадено от Н. С. Б. заявление вх. № САГ23-АХ00-1037/21.12.2023г. с искане за одобряване на схема за поставяне на рекламен елемент с площ от 24 кв.м. в ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, попадащ в УПИ І- „за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс“, кв.120, местност „В.- ВЕЦ-С.“, на територията на Столична община, район „Л.“. Жалбоподателят Н. С. Б. се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 68134.905.1811 с площ от 1 820 кв.м., находящ се в [населено място], район „Л.“, местност „В.-ВЕЦ-С.“, видно от нотариален акт № 101, том ІІ, рег. № 9192, дело № 269/2018г. на нотариус С. К. с район на действие СРС. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.04.2019г., акт № 142, том LХІІ, дело № 113401, имотна партида № 611800, Н. С. Б., Н. И. Г., К. И. И., В. Д. И., М. Й. Г. и Г. Й. Г. са прехвърлили на Столична община правото на собственост върху реална част с площ от 1 163 кв.м. от ПИ с идентификатор № 68134.905.1811, срещу заплащане на пазарната цена в размер на сумата от 219 600, 00 лева. Видно от представената по преписката схема, се касае за поставяне на свободностоящ рекламен елемент, представляващ билборд с площ 8м.х3м.=24 кв.м. Билбордът ще преставлява самостоятелна стоманена конструкция, стъпваща върху стоманобетонов фундамент. От приетото удостоверение № СИС24-ГР94-139/1/18.06.2024г. на директор на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ в Столична община се установява, че по отношение на ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, който попада в УПИ І- „за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс“, кв.120, местност „В.- ВЕЦ-С.“, Столична община, район „Л.“ до момента няма започнала процедура по отчуждаването му. Административното производство е приключило с издаването на заповед № САГ24-РА54-15 от 02.02.2024г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.12 ЗУЗСО, чл.19, ал.1 във вр. чл.16, т.12 и чл.24, ал.2, т.1 от НПОРИМДЕРДТСО, е отказано да бъде одобрена схема за поставяне на рекламен елемент с площ от 24 кв.м. в ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, попадащ в УПИ І- „за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс“, кв.120, местност „В.- ВЕЦ-С.“, Столична община, район „Л.“. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице, чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в законоустановения 14 /четиринадесет дневен/ срок, считано от 12.02.2024г. – датата на връчването му на неговия адресат. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът след като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, посочени от Н. С. Б. и на всички основания по чл.146 АПК, преценява следното: На първо място, актът е постановен от компетентен орган по см. на чл.19, ал.1 от НПОРИМДЕРДТСО- главен архитект на Столична община, в пределите на неговата власт. Не се констатира порок по чл.146, ал.1 от АПК. На второ място, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не се установява порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта /Постановление № 4/1976г. на Пленума на ВС и ТР № 4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС; Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд/. Ответникът е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал. Ответникът, чрез своите фактически констатации обосновано е посочил действителното правно положение, не се установява непълнота на фактите, а след анализ и проверка на същите, съдът приема, че те са и реално осъществени. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. На трето място, мотивирането на акта следва да бъде разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/, съответно до отмяна на издадения акт /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК/. Преценката на административния орган в случая е направена, след като са обсъдени всички релевантни за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съобразно служебното начало в административния процес, административният орган е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически установявания. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Не е нарушено и накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството. На четвърто място, спорът между страните по делото се свежда до приложението на материалния закон- чл.146, т.4 от АПК. За да бъде издадено разрешение за поставяне на рекламент елемент по чл.57 ЗУТ, в имот - частна собственост на физически или юридически лица, следва преди това да е налице одобрена схема за поставяне на този обект. Тази схема определя пространственото му разположение в поземления имот и неговия вид, тип, размер и предназначение. Съгласно чл.23, ал.4 от Наредбата „преместваемите обекти се съобразяват с допустимото предназначение на поземлените имоти и с устройствените показатели съгласно Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО. При липса на устройствени показатели, те се съобразяват с допустимото предназначение и показатели, одобрени в урбанизирана територия, а при липса на такива - с показателите на съседната на имота устройствена зона“. Проектът на схема за поставяне се съгласува по реда на чл.19, ал.4 от НПОРИМДЕРДТСО. Не се спори между страните в процеса, че ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, съгласно ОУП на [населено място], попада в устройствена зона „Зона за градски паркове и градини“ /“Зп“/, съгласно т.32 от Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО. Съгласно действащия ПУП на местност „ВЕЦ-В.- С.“, одобрен с решение № 44, по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС, имотът се разполага пространствено в УПИ І- „за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс“, кв.120, район „Л.“. Съгласно Приложение № 2 към чл.5 от НПОРИМДЕРДТСО, този недвижим имот се намира в зона VІ „терените на зелената система на Столична община“, която е с ограничителен режим за поставяне на рекламни елементи. Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2, т.1 ЗУЗСО, „зелената система е съвкупност от терените, предвидени в общия устройствен план и/или в подробен устройствен план за озеленени площи за широко обществено ползване за трайно задоволяване на обществените потребности и реализираните в съответствие с подробен устройствен план озеленени площи в градския и околоградския район, както и териториите за природна защита, защитните гори и земи, рекреационните земи и гори и лесопаркове“. Зелената система обхваща устройствената зона на градски паркове и градини, в която именно попада процесния недвижим имот. На следващо място, съгласно чл.12 ЗУЗСО, в устройствените зони и в самостоятелните терени на зелената система след обществено обсъждане се допуска застрояване за: 1. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; 2. поддържане на зелената система; 3. открити обекти за спортни или културни дейности; 4. площадки за игра; 5. преместваеми обекти по чл.56 ЗУТ, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота; 6. монументално-декоративни и информационни елементи по чл.57 от ЗУТ. По аргумент на противното основание, всички обекти/елементи, които не са сред изчерпателно изброените в цитираната норма от закона, е недопустимо да се застрояват/поставят в зелената система на Столична община. Видно от съдържанието на чл.12, т.6 ЗУЗСО, в пространството на зелената система е допустимо да се разполагат само "монументално-декоративни и информационни елементи по чл.57 ЗУТ", тоест рекламните елементи, които също са обекти по чл.57 ЗУТ, не са посочени в закона, следователно тяхното поставяне в паркове и градини е недопустимо. Това правило е възпроизведено и в разпоредбата на чл.16, т.12 от Наредбата на СОС, съгласно която рекламните елементи не трябва да се поставят върху терени от зелената система на Столична община, освен в случаите по чл.23в, както и в зона "Тзв"; Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ответникът е следвало да издаде разрешение за поставяне на рекламния елемент върху ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, със срок до започване на процедурата по отчуждаването на терена, която към настоящия момент не е стартирала. В конкретната хипотеза изначално е недопустимо поставянето на билборд в терените на зелената система на Столична община, поради което ирелевантно се явява обстоятелството, каква може да бъде продължителността на разрешението по см. на чл.30, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай, главният архитект на Столична община е бил сезиран с искане за одобряване на схема за поставяне на рекламен елемент, а не за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент с конкретен срок. Единствено неправилно е позоваването от страна на ответника на нормата на чл.24, ал.2, т.1 от Наредбата, тъй като ако искането е било нередовно, поради неподаването му от всички съсобственици на ПИ с идентификатор № 68134.905.1073, то това би съставлявало основание за отстраняване на нередовност в същото, а не за постановяване на отказ за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент. В заключение, заповед № САГ24-РА54-15 от 02.02.2024г. на главния архитект на Столична община е законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителните основания по чл.146 АПК, следва да бъде потвърдена. При прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл.170, ал.1 АПК, ответникът доказа съществуването на фактическото и правно основание посочено в акта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят разпоредените неблагоприятни правни последици за Н. С. Б.. При този изход на спора искането на представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбите на чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да се определи на 100.00 /сто/ лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд София-град, ІІ-ро отделение, 22-и състав,

Цитирани разпоредби

35