Решение № 23 от 5.4.2018 г. на Районен съд - Гълъбово по дело № 1/2018 г.

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 52 от 12.12.2017г. на д-р Е.Г.К. – Заместник директор на РЗИ - С.З., с което на С.А.С. с ЕГН ••••••••••, на основание чл.295, ал.1, чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, чл.53, ал.2 от ЗАНН, са наложени административни наказания – „глоба” в размер 1000 / хиляда / лева - за извършено нарушение по чл.220, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ, вр. чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ и „глоба” в размер 1000 / хиляда / лева - за извършено нарушение по чл.222, ал.3, вр. ал.1 от ЗЛПХМ.

В жалбата си и в с.з. – чрез процесуалния си представител, жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща представител. Изразява писмено становище, жалбата е неоснователна, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 52/12.12.2017г.; Покана за доброволно плащане от зам.-директор на РЗИ – С.З. до С.А.С.; копие от Заповед № РД-01-23/11.02.2015г. на Директор на РЗИ – С.З.; копие от АУАНН № 52/27.10.2017г.; копие от Известие за доставяне; копие от Констативен протокол от извършена проверка на аптека; копие от Констативен протокол от 29.09.2017г. и копие от Заповед № РД-07-4/29.09.2017г. на Директор РЗИ – С.З.. Бяха разпитани в качеството на свидетели Н.И.Ч.- съставил АУАН, К.П.К. и Н.И.Г.. Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 29.09.2017г. от служители на РЗИ – С.З. била извършена проверка на търговски обект – аптека „Ф.”, с адрес – гр.Г., ул.“Т.“ № •2. Съставен бил констативен протокол. На 27.10.2017г. бил съставен АУАН № 52, с който е констатирано, че в момента на проверката на 29.09.2017г., в обекта е на работа само едно лице – В.Г.Х. с ЕГН: •••••••••• – оператор въвеждане на данни. Същата е назначена в аптеката с трудов договор № 41/13.01.2016г, на непълен работен ден – 4 часа дневно. Образование – висше, специалност „медицински лаборант“. Тя не притежава образователно – квалификационна степен магистър – фармацевт или помощник – фармацевт. В момента на проверката от аптеката отсъства и ръководителят на обекта – магистър – фармацевт Ц.И.Ц.. Аптеката е отворена и работи в присъствието на неправоспособно лице и без магистър – фармацевт. Назначението на неправоспособното лице – В.Г.Х. е извършено от С.А. С., който е управител на „Ф.“ ООД, ЕИК •••••••••, като той е допуснал дейностите по чл.219, ал.1 от ЗЛВПХМ в аптеката да се извършват от лице без необходимата професионална квалификация и в отсъствието на магистър – фармацевт. Нарушението е констатирано и извършено на 29.09.2017г. в аптека „Ф.“ с адрес – гр. Г., ул.“Т.“ № •.

Актосъставителят – св.Н.Ч. преценил, че съгласно констатираните факти С.А.С. е нарушил разпоредбите на чл.220, ал.1 и ал.3, във вр. чл.219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина, нарушил е и разпоредбата на чл.222, ал.3, във вр. чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ.

Въз основа на АУАН № 52 от 27.10.2017г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 52 от 12.12.2017г. на д-р Е.Г.К. – Заместник директор на РЗИ - С.З., с което на С.А.С. с ЕГН •••••••••• – магистър – фармацевт и Управител на „Ф.“ ООД, ЕИК •••••••••, са наложени административни наказания – „глоба” в размер 1000 / хиляда / лева - за извършено нарушение по чл.220, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ, вр. чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ и „глоба” в размер 1000 / хиляда / лева - за извършено нарушение по чл.222, ал.3, вр. ал.1 от ЗЛПХМ Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Н.И.Ч., К.П.К. и Н.И.Г. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие показания на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление д-р Е.Г.К. – Заместник директор на РЗИ - С.З. е компетентно длъжностно лице да издава НП.

За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона задължителни реквизити - чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място, съдът – при извършената служебна проверка констатира, че в производството за установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на ЗАНН.

1. Вменено на жалбоподателя е административно нарушение по чл.220, ал.3, във вр. чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ. Съобразно разпоредбата на чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, аптеката е здравно заведение, в което се извършват дейности по съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Р.Б. лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Според чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ, тези дейности се извършват от магистър-фармацевт. Правомощията на помощник-фармацевта са визирани в чл.220, ал.3 от ЗЛПХМ и според тях помощник-фармацевтът може да извършва цитираните дейности в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт, с изключение на отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации.

В настоящият казус, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи на датата на извършване на проверката да е извършено „отпускане” /продажба/ на лекарства. Обстоятелство, че лицето В.Г.Х. с ЕГН: ••••••••••, работеща на длъжност „оператор въвеждане на данни” е присъствала в аптеката не кореспондира с твърдяното нарушение по чл.220, ал.1 и 3 от ЗЛПХМ, щом същата не е извършвала дейност по „отпускане” /продажба/ на лекарствени продукти.

2. Освен това, отговорността на жалбоподателя С. С. е ангажирана по текстове /чл.220, ал.1, вр. чл.219, ал.1 и чл.222, ал.3, вр. чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ – последната – обявена за противоконстотуциона /, които не вменяват конкретно задължение, за да може да се ангажира отговорността на нарушителя по санкционната норма на чл.294 от ЗЛПХМ /посочена в НП/. Тази норма е обща и предвижда наказание за неспазване на наредбите по прилагане на този закон, а от там и извода, че следва да е нарушена конкретна норма на ЗЛПМХ или специални наредби издадени във връзка с прилагането на отделни негови разпоредби. Разпоредбата на чл. 294 от ЗЛПХМ за нарушенията, за които е издадено НП и са наложени наказания „глоба” не предвижда отговорност за допустителство, какъвто е настоящият случай.

Субекти на вписаните в акта и НП законови разпоредби са както магистър-фармацевт, така и помощник-фармацевт, като законът изисква от тях различно поведение. Това води на извод, че правилата за налагане на административно наказание са нарушени, което е рефлектирало и върху правото на защита на нарушителя. Нормите на чл.42, т. 5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН съдържат изискване в акта и НП да бъдат посочени нарушените законови разпоредби. В настоящия случай липсата на посочване на съдържащи правило за поведение норми от една страна, които поради тази си характеристика не могат да бъдат нарушени, както и посочването на множество законови разпоредби от друга, без съмнение е рефлектирало върху процесуално гарантираното право на защита на наказаното лице, създавайки неяснота у същото като какво административно нарушение е квалифицирано неговото поведение, така че адекватно да организира защитата си. Това на свой ред рефлектира върху законосъобразността на проведеното административнонаказателно производство и е основание за отмяна на издаденото НП.

3. Съгласно чл.6 от ЗАНН физическото лице би могло да бъде наказано само за негово виновно поведение, изразило се в негови конкретни действия или бездействия, докато в случая, наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя С. С. на обективно основание.

Административно наказващия орган неправилно, на основание чл.294 от ЗЛПХМ е ангажирал административно наказателната отговорност на физическото лице С.А.С., вместо да наложи наказание на търговеца с лекарствени продукти на основание чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ. Текстът на чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ санкционира изпълнителното деяние " допустителство ", което е различно от изпълнителното деяние по настоящото производство.

Разпоредбата на чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ предвижда да се третират конкретно действията по чл.219 от ЗЛПХМ. Тази норма има различен субект на нарушение и третира различно изпълнително деяние. Разпоредбата на чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ позволява на АНО да наложи наказание за допустителство на търговеца, който допусне дейностите, посочени в чл.219, да се извършват от неправоспособно лице, но това в случая не е сторено. Ангажирана е отговорността на физическо лице – видно и от съставения АУАН, и от издаденото въз основа на него НП, и от показанията на актосъставителя – св.Ч., дадени в с.з. по делото, и от вида на наложените административни наказания.

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление / арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от изложените съображения, съдът