Решение № 24477 от 15.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 46, ал. 5, от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по жалба на Г. И. М. от [населено място], чрез адв. Р. Ш. – САК, срещу Заповед № РЛН24-РД09-188/10.04.2024 г. на кмета на Столична община – Район „Л.“, за прекратяване на наемното правоотношение за общински имот - жилище, находящо се в [населено място], [жк], бл. 032, вх. Е, ет. 3, ап. 112. С жалбата се иска от съда да отмени оспорената заповед, като се твърди, че същата е незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. По същество твърденията са, че жалбоподателката живее в жилището и не го е напускала, а събраните по преписката доказателства са непълни и едностранно изследвани. В съдебно заседание Г. И. М. се представлява от адв. Ш., който подържа жалбата на заявените основания и претендира разноски по делото. Ответникът - кметът на Р-н „Л.“, СО, се представлява от юрк. З., която моли за потвърждаване на заповедта. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че със Заповед № ЖН-04-2/25.03.2010 г. на кмета на Р-н „Л.“, СО, Г. И. М. и членовете на семейството ѝ са настанени в общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], бл. 032, вх. Е, ет. 3, ап. 112. За същото има съставен Акт за частна общинска собственост /АОС/ № 9487/01.02.2016 г. По повод настанителната заповед е сключен договор за наем от 28.09.2010 г. по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/. В раздел V на договора са посочени условията за неговото прекратяване. Съгласно чл. 7, т. 7.7 наемното правоотношение се прекратява поради необитаване на жилището от семейството /домакинството/ повече от 6 месеца, извън чл. 24 от Наредбата. Видно от писмо с изх. № РЛН22-ГР94-4088/18.10.2022 г. настоящата жалбоподателка е уведомена, че не е заплатила наеми за м. юли 2022 г. до м. ноември 2022 г. и такса смет за периода. Уведомена е, че следва да погаси задължението си в месечен срок, а при неизпълнение на задължението ще започне процедура по прекратяване на наемните правоотношения. Писмото е отбелязано като непотърсено от български пощи. Извършена е служебна справка от „Електрохолд Продажби“ ЕАД с писмо № РЛН24-ТД26-119/1/06.02.2024г. за период от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. за количеството потребена енергия за обект, находящ се на адрес [населено място], [жк], бл. 032, вх. Е, ет. 3, ап. 112, с титуляр Г. И. М., от която е установено, че за 42 месеца от посочения период има нулево потребление. Извършена е още служебна справка по Писмо с изх. № РЛН24-ДТ26-117/16.01.2024 г. от „Софийска вода“ АД, от която се установява, че по партида с клиентски № 1005237510 (с титуляр Г. И. М. ) за имот на адрес [населено място], [жк], бл. 032, вх. Е, ет. 3, ап. 112, по издадени фактури за периода от 09.01.2023 г. до 08.01.2024 г. за които от тях 20 месеца е с нулево потребление и седем месеца е със суми от 0, 08 ст. до 0, 45 ст. С Писмо, изх. peг. № РЛН23-ДИ04-26/20.01.2023 г. до Началника на 9-то РУ- СДВР е изискана проверка на живеещите в общинското жилище лица след 22: 00 часа. При извършената проверка на адреса не е открит никой. След проведен разговор със съсед от aп. 114, същата заявява, че в общинското жилище – ап. 112, не живее никой от около една година. Извършена е справка от МВР – СДВР, Отдел „Български документи за самоличност“ по Писмо № РЛН24-ДИ84-130/2/22.03.2024 г. с приложена справка, от която е установено, че г-жа Г. И. М. и членовете на нейното семейство са напускали страната за повече от шест месеца. С Писмо № РЛН24-ГР94-1236/13.03.2024 г. Г. И. М. е уведомена, че във връзка с допуснато нарушение на договора за наем по чл. 7, т. 7.7 от раздел V „Прекратяване на договора“, срещу нея ще бъде предприета процедура по чл. 46 от ЗОбС и чл. 33 от Наредбата. Изготвен е Доклад с рег. № РЛН24-ВК66-167/28.03.2024 г. от началник отдел УПСЖФ с предложение за издаване на заповед за прекратяване на наемното праоотношение. С процесната Заповед № РЛН24-РД09-188/10.04.2024 г. на кмета на Столична община – Район „Л.“ е прекратил наемното правоотношение. Със същата заповед е наредено Г. И. М. и нейното семейство да освободят в едномесечен срок жилището. По делото са приложени цитираните справки (адм. д. № 5356/2024г. на ВАС). От жалбоподателката са представени доказателства за заплащане на консумативи - ток, вода, такси и др. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката И. Й. С., живуща на същият адрес - бл. 032, вх. Е, ап. 128, в „Л.“. Същата твърди, че познава Г. М., семейството ѝ са съседи, живеят на трети етаж постоянно. Свидетелката твърди, че не и е известно да са отсъствали или да са пътували в чужбина. Сочи още, че има дни, в които съм я виждала почти всеки ден, но има и дни, примерно през ден или през два ги виждам. Твърди още, че в периода от 2023 г., 2024 г. пак си били там и няма периоди в които да не ги е виждала. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане предвид, че е подадена в срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, адресат на заповедта. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия по ЗОбС, доколкото заповедта е правно мотивирана с разпоредбата на чл. 46 от ЗОбС, и в рамките на неговата териториална компетентност, с предоставени права съгласно АОС. Заповедта е издадена при спазване изискванията за писмена форма, и съдържа всички реквизити, съгласно чл.59 ал. 2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването й. Съдът намира обаче, че в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед органът е допуснал съществени процесуални нарушения, следствие на които е нарушен и материалния закон. Налице е смесване на понятия и процедури, и като цяло липса на изясняване на всички, относими за случая факти и обстоятелства, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. В този смисъл заповедта, макар и мотивирана, по същество с изложените мотиви не се установяват материалноправните предпоставки за издаването й. Посочено е по-горе, че РЛН24-РД09-188/10.04.2024 г., с която е прекратено наемното правоотношение, възникнало по заповед за настаняване № ЖН-04-2/25.03.2010 г., е с посочени правни основания чл. 46, ал. 1, т. 9 и ал. 2 от ЗОС, във вр с чл. 33, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, както и раздел V, т. 7.7. от договора за наем, а като фактическо такова не е посочено, макар и от цялостното изложение да може да се направи извода, че Г. М. и нейното семейство не са обитавали ап. 112, находящ се в [населено място], [жк], бл. 032, вх. Е, ет. 3 за период по-дълъг от 6 (шест) месеца. Този извод на административният орган не се установява от приложените по делото доказателства. Кметът на р-н Л., СО се е позовал на справки от 09 РУ на СДВР, като по делото е приобщена и справка от СДВР отдел „Български документи за самоличност“, както и справки за дължими суми, респ. плащане на ток и вода. НРУУРОЖТСО предвижда самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение при необитаване на предоставено общинско жилище – чл. 33, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 9 ЗОС. Разпоредбата изисква необитаване на жилището от семейството (домакинството) повече от 6 месеца, извън случаите по чл. 24 на Наредбата. В процесния случай органът е изложил мотиви за необитаване на жилището повече от 6 месеца, но липсва посочване от коя дата приема, че започва да тече този срок, а дори не е посочен и срок, в който жилището не е обитавано от жалбоподателката и членовете на домакинството й. Последното представлява липса на мотиви и препятства възможността за съдебен контрол. На следващо място, от справките от „Софийска вода“ АД и „Електрохолд Продажби“ ЕАД се установява само има ли задължения, какъв е размерът им и дали са платени. Без значение за случая е какво е потреблението. От установеното минимално потребление не може да се направи извод, че лицата не обитават този адрес. Изводът е, че просто не ползват ток или вода, но не и че отсъстват от адреса. От Справка изх. № 3384р-4594/31.01.2023г.от 9-то РУ- СДВР и Докладна записка от 25.01.2023 г. се установява, че на същата дата, в 21, 25 часа, АП 900-1 не е установил лица на адрес: ап. 112, находящ се в [населено място], [жк], бл. 032, вх. Е, ет. 3. Не се установява обаче продължителен период (6 месеца) отсъствие на обитателите на имота. Събраните от АП 900-1 сведения от лицето, намерено в ап. 114 на същият адрес не опровергават този извод. По отношение на Справка, изх. № 513000-21476/18.03.2024 г. от МВР – СДВР, Отдел „Български документи за самоличност“… В същата изрично е посочено, че е непълна, предвид членството на Р. България в ЕС от 01.07.2007 г. и Директива 2004/38 (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от справката, семейството на Г. М. е пътувало в чужбина, като действително има периоди от време, през които нито един от членовете на семейството не е бил в Р. България. От същата справка обаче се установява, че М. М. М., бивш съпруг на Г. М. е излязъл от Р. България през ГКПП – Аерогара „София“ на 21.04.2024 г. в 17.41 ч. и до този момент не се е прибрал в Р. България. В същото време обаче, на л. 354 от делото е приложено препис – извлечение от акт за смърт на М. М. М., съгласно който М. е починал в [населено място], обл. Шумен на 09.08.2024 г. В обобщение, фактическото ползване (обитаване) може и следва да бъде установено от компетентните служби на СО, а като доказателство за това да бъдат нарочно съставените протоколи. В този смисъл, представените от МВР справки ще бъдат допълнителни доказателства към главните такива. И обратното, по делото са събрани гласни доказателства от които категорично се установява, че Г. М. и семейството ѝ са обитавали постоянно жилището и не са отсъствали за продължителен период от време. Съгласно правилото на чл. 170 от АПК в тежест на административният орган е да докаже съществуването на материалноправните предпоставки /фактическите основания/ за издаване на административния акт. Съдът с разпореждане [номер] от 11.06.2024 г. изрично е указал доказателствената тежест на ответника, с която последният не се е справил. Ето защо съдът намира, че Заповед № РЛН24-РД09-188/10.04.2024 г. е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, в следствие на което е нарушен и материалния закон, поради което следва да бъде отменена. При този изход на спора основателна е претенцията за присъждане на направените разноски по делото от жалбоподателката. Претендирани са общо 3850 лева за Г. М., от които 50 лв. ДТ, 3200 лв. адв. хонорар по адм. д. № 4194/2024 г. на АССГ и 600 лева адв. хонорар по адм. 5356/2024г. на ВАС. Претендирани са и 1000 лева за представителство на Ш. М., съгласно списък по чл. 80 от ГПК на л. 412 от делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира, че възражението е основателно и следва да бъде уважено, предвид изхода на спора, като съдът дължи преценка на за адекватност и справедливост с оглед характера, предмета, сложността, интереса по делото и обема на осъществената правна защита, при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. Основната идея, заложена в Решение на СЕС по дело С-438/22г. е отричане на неоснователното обогатяване и злоупотребата с (процесуални) права, което в случая е дискусионно. Така съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, сравнено със същият вид дела, процесуалната активност на представителя на жалбоподателката и заинтересованата страна се свежда до разпит на един свидетел и представяне на копия от документи за плащане, които не са спомогнали за решаването на настоящият спор, видно от мотивите по-горе. В този смисъл съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не отговаря на изискванията на справедливост и обоснованост (чл. 36 от ЗА) и не съответства на вида и спецификата на спора, фактическата и правна сложност на делото, както и количеството извършена работа на процесуалния представител на жалбоподателката и заинтересованата страна, поради което определя в полза на Г. И. М. 1000 лева, включващи и защитата пред ВАС на определение № 4434/25.04.2024г. по адм.д. № 4194/2024г. на АССГ /700 лева за настоящата инстанция и 300 лева за пред ВАС/ или общо 1050 лева и 500 лева по повод представителството на Ш. М. М., осъществено по реда на чл. 38 от ЗА. Така мотивиран, Административен съд-София-град, II-ро отделение, 33-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК