РЕШЕНИЕ

№ 46

гр. Елена, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20234130200026 по описа за 2023 година С НП № 2210500377/02.02.2023 г. на Заместник директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново за извършено нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на А. К. А. от гр. Д., общ. Велико Търново.

Постъпила е жалба адв. Г. Н., действащ в качеството на пълномощник на А. К. А., против НП. В същата се твърди, че последното е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Освен това, нарушението не е описано в пълнота съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, както и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го установяват. На следващо място, заявява, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничавате на правото на защита на жалбоподателя. Излага подробни съображения в тази насока.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП № 2210500377/02.02.2023 г. на Заместник директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново.

В съдебно заседание жалбоподателят А. К. А. не се явява. Същият се представлява от адв. Г. Н., който поддържа депозираната жалба. Пълномощникът на жалбоподателя излага, че в констативния протокол не е посочен броя и вида на отсечените дървета, както и техния диаметър. Освен това, няма информация кога същият е бил връчен на жалбоподателя. Счита, че с това се нарушава правото му на защита. На последно място намира, че в конкретния случай административно наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажен случай. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Заместник директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново се представлява от юрисконсулт А. Ц.. Същият взема становище, че жалбата е неоснователна. Излага подробни съображения по същество на спора. Моли съда да потвърди обжалваното НП, като присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от удостоверение № 9530/25.07.2013 г. на ИАГ, жалбоподателят А. К. А. е вписан в регистъра за планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти.

От позволително за сеч № 0656406/16.02.2022 г., се установява, че е разрешено на „Елена Бор“ ООД да извърши добив на дървесина в отдел 301, подотдел „м“, находящ се в землището на с. М., общ. Елена. Очакваният добив бил 79 плътни куб. м. дървесина. Срокът за провеждане на сечта бил за периода от 19.02.2022 г. до 26.12.2022 г., а срокът за извозване на материалите от сечището бил за периода от 19.02.2022 г. до 30.12.2022 г. Позволителното за сеч било издадено от Д.К. и получено от жалбоподателя А. К. А.. На 27.06.2022 г. свидетелите И. М. П. – главен инспектор в РДГ – Велико Търново, М. А. А. – главен експерт в РДГ – Велико Търново и А. В. Н. – лесоинженер в ТП ДГС „Буйновци“ извършили проверка в отдел 301, подотдел „м“, находящ се в землището на с. М., общ. Елена, и представляващ държавна горска територия. Жалбоподателят не присъствал при провеждането й. Проверяващите служители установили, че са отсечени 7 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. На свидетелите им направило впечатление, че дърветата са прясно отсечени. Същите измерили с ролетка диаметъра на незаконно отсечените дървета в основата на пъна.

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 007844/27.06.2022 г., който бил връчен на жалбоподателя на 02.08.2022 г. С покана с изх. № РДГ05-6261/05.07.2022 г. жалбоподателят А. К. А. бил поканен да се яви на 02.08.2022 г. в 9.30 часа в сградата на РДГ - Велико Търново за съставяне на АУАН. Същата му била връчена на 11.07.2022 г. Въз основа на Констативен протокол № 007844/27.06.2022 г., на жалбоподателя А. К. А. бил съставен АУАН № 007588/02.08.2022 г. от И. М. П. – горски инспектор в РДГ – Велико Търново в присъствието на свидетеля И. М. П.. В същия било вписано, че жалбоподателят за периода от 19.02.2022 г. до 27.06.2022 г. не изпълнил задължението си да следи за спазване правилата за сеч, т. е. да се извършва сеч само на определените и отбелязаните за сеч дървета в отдел 301, подотдел „м“, находящ се в землището на с. М., общ. Елена – държавна горска територия, за което било издадено позволително за сеч № 0656406/16.02.2022 г., като в подотдела била извършена сеч на 7 бр. дървета от дървесен вид габър, дъб и бял бор, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. На последния бил връчен препис от документа на 02.08.2022 г. От представените по делото свидетелство за професионална квалификация № 019821, диплома за средно образование на СОУ „И. Н. Момчилов“ гр. Елена № 038219, Споразумение № 10/31.01.2017 г., Допълнително споразумение № РД09-46/18.03.2021 г. и длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист - горски инспектор“ по безспорен начин се установява компетентността на актосъставителя И. М. П. да съставя АУАН по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Административно наказващият орган изпратил сигнално писмо с изх. № РДГ05-7331/5.08.2022 г. до Районна прокуратура – Велико Търново. В същото било посочено, че отсечените 7 бр. дървета се равнявали на 5 плътни куб. м. дърва за горене и стойността на дървесината била на стойност 555.00 лв.

С Постановление от 19.10.2022 г. на Районна прокуратура – Велико Търново е отказано да се образува досъдебно производство, като преписката е изпратена по компетентност на РДГ – Велико Търново за започване на административно наказателно производство. В мотивите си прокурорът е приел, че констатираното деяние съставлява престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, като същевременно с оглед стойността на дървесината, която е под минималната работна заплата за страната, се навежда на извода, че обществената опасност на деянието е много ниска и това го определя като малозначително по смисъла на чл. 9 от НК. По изложените съображения, същият е отказал да образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление.

Въз основа на АУАН било изготвено НП № 2210500377/02.02.2023 г. на Заместник директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. В последното по идентичен начин като в АУАН № 007588/02.08.2022 г. било описано извършеното от жалбоподателя нарушение. В НП било вписано, че същият с деянието си е нарушил разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В същото административно наказващият орган изложил мотиви, че осъщественото от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За нарушението на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите било наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на жалбоподателя А. К. А.. НП било връчено на жалбоподателя на 6.02.2023 г., видно от приложените писмо № РДГ05-1164/02.02.2023 г. и приложеното към него известие за доставяне. От Заповед № РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № 1/02.01.2018 г. на Директора на РДГ – Велико Търново е видно, че директорите на регионалните дирекции по горите са овластени да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР, както и че заместник директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново Зорка Серафимова И.а е овластена да издава и подписва НП по посочените нормативни актове.

По делото е представен Протокол за освидетелстване на сечище № 0677443/29.12.2022 г. Видно от писмо с изх. № 5790/19.06.2023 г. на РДГ – Велико Търново, от извършената справка в регистъра се установява, че няма регистрирани констативни протоколи за нарушения в отдел 301, подотдел „м“, находящ се в землището на с. М., общ. Елена – държавна горска територия за периода от 1.01.2022 до 31.12.2022 г., освен установеното такова с Констативен протокол № 007844/27.06.2022 г. По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят И. М. П., свидетелят по АУАН И. М. П., както и свидетелите М. А. А. и А. В. Н.. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им. Спазени са визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.

При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно органът, издал НП, е реализирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя по отношение на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Закона за горите позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Цитираното в НП позволително за сеч № 0656406/16.02.2022 г. е издадено на жалбоподателя А. К. А. именно във връзка с притежаваното от него удостоверение за упражняване на лесовъдска практика. Съгласно чл. 108, ал. 3 от Закона за горите лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, до освидетелстване на сечището. Следователно, от момента на издаване на позволително за сеч на негово име, това лице поема отговорността да осъществява контрол за спазване на законовите изисквания при осъществяване на тази сеч. Нормата на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите също регламентира, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, като разпоредбата на цитирания чл. 47 изисква при добив на дървесина лицата, извършващи сечта да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

В конкретния случай, от данните по делото се установява по един безспорен начин, че жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, което е вписано в регистъра по чл. 235 от Закона за горите, т. е. същият може да бъде субект на нарушението. На следващо място, по делото се установи, че в периода от 19.02.2022 г. до 27.06.2022 г. в сечище – обект за добив на дървесина, находящо се в отдел 301, подотдел „м“, находящ се в землището на с. М., общ. Елена – държавна горска територия, е извършена сеч на 7 броя дървета от дървесен вид - габър, дъб и бял бор, които не са определени и отбелязани за сеч. Видно от приложеното позволително за сеч жалбоподателят е получил същото, а позволената с него сеч не е гола, което налага извършване на контрол за сеч на отбелязаните с контролна горска марка дървета. От изложеното съдържание на цитираните като нарушени в НП законови разпоредби и предвид установената по делото фактическа констатация за допусната сеч на 7 броя дървета от дървесен вид - габър, дъб и бял бор, които не са определени и отбелязани за сеч, следва извода за допуснато от жалбоподателя административно нарушение чрез бездействие именно на посочените от наказващия орган правни норми. Нарушението е описано със съставомерните му елементи - форма на изпълнително деяние, време и място на извършването му. За този съдебен състав е безспорно, че след като не е упражнил нужния ефективен контрол при добива на дървесината, жалбоподателят, като лице, упражняващо лесовъдска дейност, с издадено позволително за сеч, е извършил посоченото в НП нарушение. Безспорни по делото са качеството на субекта на деянието, т. е. лице, упражняващо лесовъдска практика, и извършеното нарушение. Несъмнено представените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели И. М. П., М. А. А. и А. В. Н., установяват категорично нарушението и неговия извършител. Същите пряко и непосредствено са възприели правно релевантните факти, констатиращи инкриминираното деяние. Освен това, липсват данни последните да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото или да се намират в някакви отношения със страните.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Г. Н., че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и че нарушението не е описано в пълнота съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го установяват. Неоснователни са и възраженията му, че в констативния протокол не е посочен броят и видът на отсечените дървета, както и техният диаметър, както и че няма информация кога същият е бил връчен на жалбоподателя. На първо място, от приложената по делото разписка се установява, че Констативен протокол № 007844/27.06.2022 г. е връчен на жалбоподателя на 2.08.2022 г. На следващо място, изготвянето на констативен протокол не е елемент от административно наказателната процедура по ЗАНН. В ЗАНН липсва изискване за съставяне на констативен протокол, поради което каквито и да било възражения относно съставянето и съдържанието на същия не биха се отразили на законосъобразността на НП, тъй като административно наказателното производство започва със съставянето на АУАН съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. За прецизност, следва да се отбележи, че в Констативен протокол № 007844/27.06.2022 г. е описан броят – 7, видът – габър, дъб и бял бор на отсечените дървета, както и техният диаметър.

Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Отсечените 7 броя дървета се равняват на 5 куб. м. дърва за горене и общата стойност на дървесината е в размер на 555.00 лв. В тази връзка следва да се подчертае, че нормите в Закона за горите и следващите го подзаконови нормативни актове са създадени, за да гарантират обществения интерес. Всяко едно нарушение на посочения нормативен акт засяга обществения интерес, поради което осъщественото нарушение в никакъв случай не би могло да бъде разглеждано като маловажен случай. В този смисъл, съдът отчита, че процесното нарушение е предпоставка за нарушаване на екологичното равновесие - проблем от изключително значение в последните години, за преодоляването на който съществен дял от отговорността носят именно лесовъдите, имащи задължение да контролират сечите в горите.

Настоящата инстанция намира, че наказанието, наложено на жалбоподателя, е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите наказва се с глоба от 300.00 до 5000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съдът намира, че при определяне размера на наказанието наказващият орган се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е определено в минималния размер, посочен в закона, и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения. Освен това, настоящата инстанция намира, че наложената санкция с така определения размер на наказанието би респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите членове на обществото.

С оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са налице основания за отмяна на НП. Последното следва да се потвърди.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да уважи направеното от процесуалния представител на РДГ – Велико Търново искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като осъди жалбоподателя да заплати на РДГ – Велико Търново, която по силата на чл. 158, ал. 2 от ЗГ има статут на юридическо лице на бюджетна издръжка, сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в производството пред районния съд.

Водим от изложените съображения, съдът