Решение № 4282 от 6.10.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 15345/2023 г.

Производството е по реда на глава Двадесет и девета от ГПК във втора фаза на делбата – по извършването й. С влязло в законна сила Решение №..............постановено по гр.д. № 15345/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор..........по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р.........., одобрени със Заповед №............., последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от............ с адрес на поземления имот: с. Р........, местност „С... н.........“, с площ от 13550 кв.м, при трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: оризище, категория на земята: .........., с номер по предходен план: ............ при съседи: ............. между съделителите И. Г. Д., ЕГН ••••••••••, И. Г. С., ЕГН ••••••••••, З. Д. К., ЕГН ••••••••••, Р. Х. К., ЕГН ••••••••••, М. М. П., ЕГН ••••••••••, К. Х.......... К., ЕГН ••••••••••, К. С. Т., ЕГН •••••••••• и Р. С. Б., ЕГН ••••••••••, при следните квоти: за И. Г. Д. – 4/16 идеални части, за И. Г. С. – 4/16 идеални части, за З. Д. К. – 1/16 идеална част, за Р. Х. К. – 1/16 идеална част, за М. М. П. – 1/16 идеална част, за К. Х........... К. – 1/16 идеална част, за К. С. Т. – 2/16 идеални части и за Р. С. Б. – 2/16 идеални части. В открито съдебно заседание съделителите К. Т. и Р. Б., както и..........– пълномощник на съделителя И.... Д. и... И. Н. – пълномощник на съделителя М. П., взимат становище, че делбата на процесния поделяем поземлен имот следва да бъде извършена чрез теглене на жребий. В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК страните не са релевирали претенции по сметки. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е назначена, извършена и приета, без възражения на страните, съдебно-техническа експертиза за установяване поделяемостта и действителната пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот - оризище, видно от заключението на която процесният делбен имот с идентификатор.............. е поделяем на четири дяла. Посочено е, че технически не е възможно оформяне на дялове по квоти в осем дяла, спазвайки изискванията на чл. 72 ЗН. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценката на недвижимите имоти, е определило пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 10840, 00 лв. В хода на съдебното дирене е изготвена и приета, без възражения на страните, допълнителна съдебно-техническа експертиза от............, като вещото лице е предложило вариант за извършване на делбата по колена в четири дяла, снабдило се е със скица - проект за делба на поземлен имот с идентификатор.............. и същият е разделен на четири имота с проектни идентификатори..............Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило пазарната оценка на всеки от новообразуваните четири имота от делбения имот в размер на 2710, 00 лв. Съдът кредитира експертните заключения по извършените съдебно- техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като намира същите за обективни, обосновани и компетентно изготвени от вещото лице. Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 от ЗН. Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 от ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 от ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите. В случаите, при които съсобствеността е възникнала от наследяване, в делбата участват наследници от различни колена и имотите не могат да се поделят на толкова дялове, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, делбата следва да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставените в общ дял на съделителите от съответното коляно имоти, ако тези съделители поискат това (в този смисъл Решение № 50109/01.11.2022 г. по гр.д. № 364/2021 г. на ВКС, I г.о.). Предвид приетите по делото заключения по извършените съдебно- техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи и с оглед съблюдаване на принципа, регламентиран в чл. 69, ал. 2 от ЗН, а именно: получаването на дял в натура, съдът намира, че в процесния случай делбата следва да се извърши по колена, доколкото от делбената маса могат да се формират четири дяла - по един за всяко от колената в наследяването на общия наследодател. Четирите дяла, образувани от фактическото разделяне на поземлен имот с идентификатор.............., са еднородни, надлежно е проведена административна процедура по чл. 52, ал. 1 ЗКИР по снабдяване с проектни идентификатори, вследствие на фактическата подялба на имота, като новообразуваните имоти отговарят на изискванията по чл. 72 от ЗН относно тяхната минимална площ. Делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, тъй като дяловете на колената са равни - по 1/4 (или по 4/16 при използвания от съда при допускането на делбата общ знаменател), като определените четири реални дяла са с еднаква стойност - 2710, 00 лв. (в този смисъл Решение № 57/24.08.2020 г. по гр.д. № 1129/2019 г. на ВКС, I г.о.). Доколкото е налице равенство в оценката на четирите дяла, то липсва необходимост от парично уравняване. Въз основа на гореизложените правни съображения съдът намира, че следва да се обяви за окончателен съставения и обективиран в Протокола от проведеното на......... открито съдебно заседание по делото проект за разделителен протокол, срещу който не са постъпили възражения от страните. По разноските: Съгласно разпоредбата на 355 от ГПК в производствата по съдебна делба страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. На основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да заплатят по сметка на съда държавна такса от 4 % върху стойността на дяловете си, както следва: И. Г. Д. – 108, 40 лв., за И. Г. С. – 108, 40 лв., З. Д. К. – 27, 10 лв., Р. Х. К. – 27, 10 лв., М. М. П. – 27, 10 лв., К. Х..........К. – 27, 10 лв., К. С. Т. – 54, 20 лв. и за Р. С. Б. – 54, 20 лв. Според чл. 355 от ГПК и създадената практика по приложението на разпоредбата съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски, които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността - за възнаграждения на вещи лица, за призоваване на свидетели, за възнагражденията за особен представител, внесени от единия от съделителите, за извършването на оглед и за други подобни (в този смисъл Определение № 25/10.02.2022 г. по ч.гр.д. № 5031/2021 г. на ВКС, I г.о., Определение № 137/05.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1493/2020 г. на ВКС, II г.о.). Следователно разноските за възнаграждение на вещото лице по извършените съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза следва да се разпределят между страните съобразно дяловете им в прекратяваната имуществена общност. В случая разноските за възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно- техническа експретиза са в общ размер на 320, 00 лв. В същия размер са и разноските по извършената допълнителната съдебно-техническа експертиза. Съделителката И. Г. Д. е заплатила дължимите от съделителите З. Д. К., Р. Х. К., М. М. П. и К. Х........ К., съобразно дяловете им в съсобствеността, разноски за депозит за вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза (общо 80, 00 лв. или по 20, 00 лв. за всеки от последните четирима ). Съделителката И. Г. Д. е заплатила и дължимите от съделителите З. Д. К., Р. Х. К. и К. Х............ К., съобразно дяловете им в съсобствеността, разноски за депозит за вещото лице по извършената допълнителна съдебно-техническа експертиза (общо 60, 00 лв. или по 20, 00 лв. за всеки от последните трима ). Следователно всеки от съделителите З. Д. К., Р. Х. К. и К. Х.......... К. следва да бъде осъден да заплати на съделителката И. Г. Д. сумата в размер на 40, 00 лв., а съделителката М. М. П. следва да бъде осъдена да заплати на съделителката И. Г. Д. сумата в размер на 20, 00 лв. Останалите разноски в делбеното производство, в т.ч. за заплатено адвокатско възнаграждение, остават за страните така, както са ги направили. Така мотивиран, съдът