Решение № 10487 от 29.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 924/2023 г.

Производство по чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от „Милки груп био“ ЕАД, с ЕИК 202809846 със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от П. Д. П., подадена чрез пълномощника адв.С. Ж. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, дължащи се на незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред в размер на 40731.65 лева, в едно със законната лихва до 12.12.2022г. и лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се излагат доводи, че претендираното обезщетение касае настъпили за дружеството имуществени вреди, породени от незаконосъобразността на Решение № РТД 3000-2267/26.10.2020/32-312598 на директора на Териториална Дирекция Митница Пловдив, с което на дружеството е отказано издаване на Удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител за използване на акцизна стока-енергиен продукт природен газ с код по КН 27112100, за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Развиват се съображения, че Решение № РТД 3000-2267/26.10.2020/32-312598 год. на директора на Териториална Дирекция Митница Пловдив е отменено с Решение № 6581/11.11.2021 год. на Административен съд София-град по адм.дело № 11343/2020 год., потвърдено с Решение № 10341/15.11.2022 год. на ВАС по адм.дело №1513/2022 год. Уточнено е, че съобразявайки се с мотивите на постановените решения на Административен съд София-град и ВАС, преписката е върната на Директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници за издаване на исканото от дружеството удостоверение. Излагат се доводи, че незаконосъобразният отказ на Директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници, обективиран в Решение № № РТД 3000-2267/26.10.2020/32-312598 е наложил дружеството да заплаща ежемесечно акциз на доставяния природен газ, който „Милки груп био“ ЕАД използва за производствени цели. За периода от 01.10.2020г. до 12.12.2022г., дружеството е заплатило по фактури акциз в общ размер на 40 731, 65 лева. На това основание се претендира, че за дружеството е настъпила имуществена вреда в размер на 40 731, 65 лева вследствие действието на незаконосъобразното Решение на Директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници. Уточнено е, че имуществената вреда в посочения размер съставлява стойността на недължимо начисления и платен акциз при закупуване/доставка на акцизна стока – природен газ. Сумата от 40 731, 65 лева като главница, се претендира ведно със законната лихва върху всяка платена сума за акциз по фактури, издадени от „Ситигаз България“ ЕАД, считано от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на обезщетението. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Ответникът по иска – Агенция Митници София, редовно призовани, се представлява от пълномощника юрк.Г., която в отговор на искова молба счита същата за неоснователна и недоказана, както и че искът е недопустим поради наличие на специален ред, разписан в ЗАДС, за възстановяване на недължимо платения акциз. В хода на съдебното производство оспорва иска изцяло по основание и размер, като по същество на спора в писмени бележки счита, че правото на възстановяване на акциз настъпва едва след издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и неговото връчване. Сочи на липса на доказателства относно това, дали претендираното обезщетение за платен акциз не е събрано от дружеството чрез включването му в продажната цена на продуктите, което би довело до неоснователно обогатяване. Иска се отхвърляне на иска и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар. Контролиращата страна, чрез участвалият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че искът е неоснователен и недоказан, поради което предлага изцяло да се отхвърли. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят „Милки груп био" ЕАД, е подал писмено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 24а. ал. 4 от ЗАДС до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, където ще се получават енергийните продукти - [населено място], п. к. 6300, [улица], ведно е изискуеми документи, съгласно чл. 24а, ал. 6 от ЗАДС, подробно и изчерпателно посочени в оспореното решение. С писмо, peг. индекс: 32-205617/16.07.2020 г. по описа на ТУ на ТД Тракийска /сега ТД Митница Пловдив/, дружеството е уведомено по реда на чл. 246, ал. 3 ОТ ЗАДС, че в искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител са установени нередовности и е предоставен 14-дневен срок за отстраняването им. С писмо вх. № 32-222276 по описа на Митница Пловдив, от „Милки груп био" ЕАД са представени допълнителни документи и информация - Удостоверение № 12/03.10.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и описание на производствения процес, разходни норми и максимални стойности на технологичните загуби. С писмо. peг. индекс: 32-227194/05.08.2020 г. на ТД Тракийска, от Община Хасково е изискано становище по повод представеното Удостоверение № 12/03.10.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. С писмо, вх. № 32-238804/17.08.2020 г.по описа на ТУ на ТД Тракийска, от Община Хасково е получена информация, че съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, „Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж...", което е основание за законосъобразното ползване на обекта, съгласно изискванията на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, според който: „Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177". Удостоверение № 12/03.10.2003 г. за въвеждане в експлоатация е издадено от правоимащ орган и се отнася за обект: „Млекопреработвателно предприятие", находящ се в поземлен имот 77195.334.39 по Кадастралната карта на [населено място] /стар номер ПИ № 33407/, местност „Бюкя", землището на [населено място]. С писмо, peг. индекс: 32-237992/14.08.2020 г. на ТУ на ТД Тракийска, „Милки груп био“ ЕАД е уведомено, че непроизнасянето на директора на ТД Тракийска в предвидените в ЗАДС срокове следва да не се счита за мълчалив отказ. Писмото е получено от дружеството на 19.08.2020 г. На 19.08.2020 е изпратено писмо до Община Хасково с peг. индекс: 32-241917 на ТУ на ТД Тракийска, с което е изискано повторно становище дали съгласно представения документ № 12/03.10.2003 г. издаден по ЗУТ, дружеството има право да ползва в обекта енергиен продукт природен газ, използван в инсталации за производство на пара и гореща вода, необходима за преработка на мляко и млечни продукти. Писмото е получено на 21.08.2020 г. До Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението’' [населено място] е изпратено писмо с peг. индекс: 32-241905/19.08.2020 г. на ТУ на ТД Тракийска, с което е изискано становище дали съгласно представения документ с № 12/03.10.2003 г„ издаден по ЗУТ, дружеството има право да ползва в обекта енергиен продукт природен газ, използван г инсталации за производство на пара и гореща вода, необходима за преработка на мляко и млечни продукти. Писмото е получено на 21.08.2020 г. С писмо, вх. № 32-259336/04.09.2020 г. на ТУ на ТД Тракийска, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” [населено място] уведомява, че е извършена проверка на млекопреработвателно предприятие „Милки груп био" ЕАД, при която не са констатирани нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност. Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” няма компетентност по издаването на Удостоверения за въвеждане в експлоатация, както и категоризирането на строежите по ЗУТ. На 24.09.2020 г., с писмо вх. №32-277692 от Община Хасково е получена информация, че Удостоверение №12/03.10.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Млекопреработвателно предприятие“, находящ се в поземлен имот 77195.334.39 по Кадастралната карта на [населено място] /стар номер ПИ № 334007/, местност „Бюкя“, землище [населено място], се отнася за обект, изпълнен съгласно одобрените на 31.07.2002 г. проектни Разрешение за строеж № 303/31.07.2002г„ като след преглед на документацията, не е предвидено газоснабдяване в обекта. Горното не изключва възможността на по-късен етап обекта да е бил газифициран, тъй като с Разрешение за строеж № 20/21.01.2016 г. има разрешен подобект „Разпределителен газопровод, извън границите на урбанизираната територия на Община Хасково ТТР11 В 2012“ към строеж „Газоснабдяване на Община Хасково“ с местонахождение: поземлени имоти ПИ № 333.57, ПИ № 334.23 и ПИ № 334.24 по Кадастралната карта на м. „Бюкя“, землище на [населено място], от които ПИ № 334.24 е полски път северно от ПИ № 334.39 - имота на „Милки груп био“ ЕАД. Предвид депозираното искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, на 20.07.2020 г. е извършена проверка на място и е извършен анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал. За направените констатациите при извършена проверка на място в обекта на, , Милки груп био“ ЕАД, находящ се в [населено място], [улица] обекта на, , Милки груп био“ ЕАД, на адрес: [населено място], п. к. 6300, [улица] съставен Протокол № 20BG3000A030138/20.07.2020 г. На 12.10.2020 г. от митнически служители е извършена проверка по реда на чл. 50, ал. 4 от ДОПК и е съставен Протокол № 20BG3000A044015. От направените констатации в ПИП 20BG3000A044015/12.10.2020 г. става ясно, че дружеството използва енергийния продукт - природен газ с код по КН 27112100 за производство на наситена пара, използвана за пастьоризация на млякото, както и гореща вода, служеща за отопление на технологични зали, свързано с процеса по заквасване на киселото мляко. Направен е извода, че използваният при производство на мляко и млечни продукти природен газ с код по КН 27112100 се явява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл.4 т.37 от ЗАДС/ ДВ.бл. 97 от 2017г„ в сила от 01.01.2018г./. В хода на съдебното производство се прие заключение на основна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, които съдът изцяло кредитира като обективни, методологически правилни и обосновани, съответни на останалите писмени доказателства. От направените в заключенията изводи се установява, че сумата на фактурирания и платен акциз за доставена газ за периода от 01.10.2020г. до 12.12.2022г. на обект на ищеца „Млекопреработвателно предприятие Хасково“, е в размер на 40731.69 лв.. Посочено е, че размерът на законната лихва върху акциза по всяка една от тях за периода 01.10.2020г. - 12.12.2022г. е в общ размер на 4565.61 лв.. Направен е извод, че заплатеният от дружеството акциз намира отражение в себестойността на артикула, но същият не намира отражения в продажната цена, тъй като се изключва като стойност при формирането ѝ. В продажната цена като основен компонент се включва себестойността на артикула, би могло да се включат разходи за логистика, печалба, рекламни и подобни компоненти от непостоянен характер. Сумата на фактурирания и платен акциз за доставена газ за периода от 01.10.2020г. до 12.12.2022г. за „Милки груп био“ ЕАД, е в размер на 26 889.72 лв. без ДДС. Отново е посочено, че заплатеният от дружеството акциз намира отражение в себестойността на артикула, но същият не намира отражения в продажната цена, тъй като се изключва като стойност при формирането ѝ. При така установените фактически обстоятелства, като прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна: Исковата молба на „Милки груп био“ ЕАД е подадена от надлежна страна, юридическо лице по смисъла на чл.63, ал.3 вр. с чл.64, ал.1, т.3 вр. с чл.63, ал.2 вр. с чл.116, ал.2 от Търговски закон и е легитимирано да предявява искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203, ал.1 от АПК. Искът е предявен срещу надлежен ответник – Агенция „Митници“-София, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Съдът счита, че искът е допустим за разглеждане, тъй като разпоредбите на чл. 204, ал. 1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ визират като условие за предявяване на иск за обезщетение единствено предхождаща отмяна на административен акт по съответния ред. В конкретния случай от приложеното към настоящето производство адм.дело № 11343/2020 г. по описа на Административен съд София-град е видно, че с Решение № 6581/11.11.2021 г., постановено по посоченото дело е отменено Решение № РТД 300-2267/26.10.2020г/32-312598 на директора на ТД Тракийска /сега ТД Митница Пловдив/ към Агенция Митници, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Милки груп био“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - [населено място], район „Изгрев“ [улица] и местонахождение на обекта - [населено място], [улица], предвид обстоятелството, че дружеството не отговаря на условията на чл.24 ал.2 т.4 от ЗА ДС и преписката е върната на Началника на Митница Пловдив за ново произнасяне по искането „Милки груп био“ ЕАД за издаване на УОАКП. С Решение № 10341/15.11.2022 г. на ВАС по адм.дело № 1513/2022 г. е потвърдено Решение № 6581/11.11.2021 на Административен съд София-град. Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на иска, с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като е налице специален ред, а именно този по чл.27 от ЗАДС, по който може да се иска възстановяване на недължимо платен акциз. Това е така, защото в настоящето производство се претендира не възстановяване на недължимо платен акциз, а присъждане на обезщетение за вреди, вследствие отменен като незаконосъобразен административен акт. Обстоятелствата дали заплатеният акциз представлява имуществена вреда и налице ли е причинно - следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и вредата са по същество на правния спор и по тях съдът следва да се произнесе с решението си. Съдът намира, че предявеният иск е основателен. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. В случаят по адм.дело № 11343/2020 г. по описа на Административен съд София-град е отменен като незаконосъобразен административен акт на ответника, а именно Решение №РТД 300-2267/26.10.2020г/32-312598 на директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Милки груп био“ ЕАД. С постановеното по делото решение преписката е върната за ново произнасяне по искането на „Милки груп био“ ЕАД за издаване на УОАКП, тъй като за дружеството е налице законовото основание на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз потреблението на посочения енергиен продукт за заявените с искането цели. Същевременно ищецът е закупил природен газ по приложените към исковата молба фактури, издадени от „Ситигаз България“ ЕАД, с включен в цената неправомерно начислен акциз за периода от 01.10.2020г. до 12.12.2022г., в общ размер на 40 731, 69 лева. В подкрепа на това са и изводите направени с приетото по делото заключение на СИЕ. Между страните е спорно съставлява ли неправомерно заплатения от ищеца акциз вреда, произтичаща от отменения като незаконосъобразен отказ на АО за издаване на УОАКП, ако съставлява вреда, то налице ли е друг ред за обезщетение, с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Съдът счита, че несъмнено в настоящият случай е налице първата предпоставка за реализиране на обективната отговорност на държавата по смисъла на чл.4 вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: наличието на незаконосъобразен акт от страна на ответника – отмененото с влязъл в сила съдебен акт Решение № РТД 300-2267/26.10.2020г/32-312598 на директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници, с която на ищеца е отказано издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС. Съдът намира за доказано, че вследствие на посочения незаконосъобразен административен акт са настъпили твърдените от ищеца имуществени вреди, доколкото ищецът е заплатил суми, съставляващи акциз, които не е дължал в действителност. От съдебно- икономическата експертиза е видно, че размерът на платения акциз е в общ в размер на 40 731, 69 лева. Съдът счита, че по така предявената претенция не е приложима разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в който смисъл е налице възражение от страна на ответника. Тази разпоредба обуславя недопустимост на претенцията за обезщетение, ако е налице специален начин за търсенето на такова. В случая не може да се приеме, че такъв специален начин е уреден с чл.27 от ЗАДС, тъй като от ал.2 на горната разпоредба може да се направи извод, че субектът, които е легитимирани и може да направи искане за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз е лицензираният складодържател, т.е. в конкретния случай „Ситигаз България“ ЕАД, а не ищеца. Ето защо съдът счита, че посоченият по- горе в решението акциз в общ размер от 40731, 69 лева е недължимо платен и за ищеца не съществува друг ред, по който може да претендира възстановяване на недължимо платената сума, поради което тя съставлява причинена на „Милки груп био“ ЕООД имуществена вреда, доколкото патримониума на дружеството е намален със сума, равна на начисления, но недължим реално акциз. Горната вреда е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното и отменено по съдебен ред Решение № РТД 300-2267/26.10.2020г/32-312598 на директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници, с което на дружеството е отказано издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН 27112100, с търговско газ за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал.1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязъл в сила съдебен акт е прието наличието на предпоставките за издаване на такова удостоверение. /В този смисъл решение № 8009/30.06.2016 г., постановено по адм.д. № 3506/2015 г. по описа на Върховен административен съд, Решение № 12398 от 19.11.2015 г. по адм. дело № 5035/2015 г. по описа на Върховен административен съд, Решение № 1484 от 11.02.2016 г. по адм. дело № 692/2015 г. по описа на Върховен административен съд./. В конкретния случай очевидно ищецът не би заплатил акциз, дължим по издадените от „Ситигаз България“ ЕАД фактури и респективно - това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за постановения с издадения акт резултат. Именно в резултат на незаконосъобразното Решение № РТД 300-2267/26.10.2020г/32-312598 на директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници, ищецът фактически е заплатил акциза, за възстановяването на който не е налице друг нормативно установен ред, както е посочено по- горе в настоящето решение, поради което основателно неправомерно заплатената сума се претендира като вреда от ответника, тъй като в крайна сметка сумата е постъпила в бюджета. Действително акцизът по процесните фактури не е платен от „Милки груп био“ ЕАД ЕООД директно към бюджета, а чрез „Ситигаз България“ ЕАД като част от стойността на доставката по тези фактурите. Но акцизът по дефиниция е косвен данък, съставляващ наложена от държавата надбавка в цената на определени стоки и в крайна сметка постъпва в бюджета, а не в патримониума на лицензирания складодържател. Ето защо „Милки груп био“ ЕАД е фактическият платец на този акциз, макар и задължението за плащането му да е възникнало към доставчика на акцизната стока, а не пряко към държавата. Именно защото акцизът не е платен от „Милки груп био“ ЕАД като задължение към бюджета, а към доставчика по фактурите, за ищеца не е възникнали и не можи законосъобразно да възникне право да иска обратно от държавата по реда на чл.27 от ЗАДС недължимо платения към държавния бюджет акциз, защото този акциз не е внесен и не подлежи на внасяне в държавния бюджет от „Милки груп био“ ЕАД, а от неговия доставчик по фактурите - „Ситигаз България“ ЕАД. Именно „Ситигаз България“ ЕАД е задължено лице по ЗАДС. В качеството си на задължено по ЗАДС лице е издало фактури, спазвайки изискванията на чл.111 от ППЗАДС акцизът да е посочен на отделен ред и акцизни данъчни документи, с които възникналият акциз е начислен. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по отношение на претендирания размер на главница, равняваща се на платения размер на акциза 40 731, 69 лева е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ищецът претендира и заплащане на законната лихва върху сумата на дължимото обезщетение. Счита и така е предявил претенцията си за лихва по настоящото дело, че началният момент на дължимост на лихвата е моментът на депозиране на исковата молба в съда. Плащането по всяка от фактурите съобразно точка заключението на ВЛ по изслушаната по настоящото дело ССЕ, е в общ размер на 4 565, 61 лв. Съответно, спрямо размера на главния иск (40 731, 69 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2023 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на ищеца, на последния следва да се присъдят направените по делото разноски, както следва: В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. На това основание на ищеца следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 5515.00 /пет хиляди петстотин и петнадесет/ лева, от които за платена държавна такса в размер на 25 лева, депозит за изготвяне на СИЕ в размер на 450 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 5040, 00 (пет хиляди и четиридесет) лева, което не се явява прекомерно с оглед това, че са претендирани в рамките на минимума за адвокатските възнаграждения, определен с разпоредбата на чл.8 вр. чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед фактическата и правна сложност на производството и явяванията на пълномощника на страната по него. По изложените мотиви и на основание чл.172 ал.2, вр. чл. 203 от АПК, Административен съд-Пловдив-XXVIII състав