Решение № 803 от 23.2.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6320/2023 г.

Производството е образувано по предявен от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД против А. Р. С. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 109, ал. 1 ЗЗО за установяване на паричните притезания, обективирани в Заповед № 7340/21.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15072/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както следва: сумата от 1 500 лв., представляваща стойността на предоставена медицинска помощ - диагностика и лечение, проведени за периода от 07.10.2021 г. до 19.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 20.10.2022 г., до окончателно й изплащане. Ищецът твърди, че на 07.10.2021 г. в 12: 28 ч. ответникът е посетил УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Отделение по спешна медицина с оплаквания от кашлица, температура, обилно изпотяване и световъртеж, с положителен антигенен тест за •••. Твърди, че след осъществен преглед от дежурен лекар пациентът е насочен за незабавно приемане в болница, за което пациентът е дал информирано съгласие. Твърди, че пациентът е приет за лечение на 07.10.2021 г. в 12: 44 ч. в Клиника по инфекциозни болести с диагноза „•••, •••“. Сочи, че за пациента е издадена История на заболяването, в която са описани извършените медицински дейности по Клинична пътека № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни, вирусни и бактериални заболявания – остропротичащи с усложнения“ с минимален болничен престой от 3 дни, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 към Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022 г. Сочи, че пациентът е изписан на 19.10.2021 г. в 12: 00 часа. Твърди, че към момента на хоспитализацията и през периода на болничното лечение ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, които не са възстановени. Поддържа, че в случая пациентът е бил хоспитализиран, поради което дължи заплащане на предоставената му медицинска помощ. доколкото спешната медицинска помощ е безплатна, но до момента на хоспитализацията. Твърди, че тъй като към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничния престой пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил до изписването си от болницата, последният дължи стойността на проведеното лечение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Р. С. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител - адв. Т. К., в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че за пациента не е възникнало задължение за заплащане на предоставените медицински услуги, доколкото за възникване на това задължение следва между пациента и предоставилото медицински услуги лечебно заведение да е възникнало облигационно правоотношение, което при липса на здравноосигуряване е предпоставено от обстоятелството дали пациентът е изразил съгласие да получи медицинска помощ, респективно това да е било наложено от състоянието му. Сочи, че по делото е представена декларация за информирано съгласие, от която е видно, че ответникът е запознат с поставената му диагноза, но за да възникне задължение за предоставени медицински услуги следва лекуваното лице да е дало съгласие за извършване на съответните услуги след като е запознат с цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти, които е предстояло да му бъдат предоставени. Предвид изложеното оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е предоставил информирано съгласие за предоставените му медицински услуги, тъй като не е бил запознат с тяхната стойност, доколкото в декларацията не са описани конкретните медицински услуги. Сочи, че по този начин ответникът е бил лишен от алтернативните му възможности – да заплати своевременно дължимите здравноосигурителни вноски, да се откаже от предоставената медицинска услуга или да избере друг лечебно заведение, в който смисъл се позовава на съдебна практика. Твърди, че по делото не са изложени твърдения и не са представени доказателства, че предоставянето на медицински услуги е било наложено от състоянието на ответника, поради което да е било необходимо получаване на писмено информирано съгласие от негова страна. Оспорва предявения иск по размер, доколкото сметката е съставена около пет месеца след изписването на пациента, като по делото е представен ценоразпис, одобрен повече от половин година след изписване на пациента, поради което не може да се определи стойността на претендираната услуга към момента на хоспитализиране на ответника. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД и чл. 109, ал. 1 ЗЗО. Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 7340/21.10.2022 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15072/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както следва: сумата от 1 500 лв., представляваща стойността на предоставена медицинска помощ - диагностика и лечение, проведени за периода от 07.10.2021 г. до 19.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 20.10.2022 г., до окончателно й изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок. Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Следователно за да възникне в полза на здравното заведение субективното потестативно право за получаване стойността на болничната помощ, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. на пациента да е оказана медицинска помощ; 2. пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение, като не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения. От представените по делото доказателства се установява, че на 07.10.2021 г. в 12: 28 ч. ответникът А. Р. С. е постъпил в Консултативно- диагностичен блок – Спешно отделение с оплакване от кашлица, фебрилитет, обилно изпотяване и световъртеж, като е насочен от Клиника по фтизиатрия по повод направен бърз антигенен тест за „•••“ – положителен. Поставена е начална диагноза •••, като след проведени консултации е дадено предложение за хоспитализация на пациента, тъй като диагностичната и лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична среда. Тези данни се установяват от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в който е посочено, че пациентката е напуснала на 07.10.2021 г. в 12: 43 часа. Представеният по делото лист за преглед е подписан от лекуващия лекар приел и прегледал пациента, поради което следва да се приеме, че представеният удостоверителен документ представлява доказателствено средство за установяване на данните, обективирани в него. Представено е Направление за хоспитализация, от което е видно, че ответникът е приет в лечебното заведение на 07.10.2021 г. в 12: 44 ч. с приемна диагноза •••, като направлението е подписано от ответника. По делото е приложена История на заболяването № •••/2021, като на първата страница от Историята на заболяването е посочено, че А. Р. С. е постъпил в Отделението по инфекциозни болести към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на 07.10.2021 г. в 12: 44 ч. и е изписан на 19.10.2021 г. в 12: 00 часа. От приложените към История на заболяването медицински документи се установява, че за посочения период по отношение на пациента са осъществени диагностично-консултативни дейности – микроскопски изследвания на проби, кръвни изследвания, като е осъществено наблюдение на пациента и медикаментозно лечение, подробно описано в представената по делото история на заболяването. Представена е изготвената Епикриза на пациента от Клиниката по инфекциозни болести, в която е посочено, че пациентът е с диагноза по ••• – •••“. В ход на заболяването е посочено, че последното е протекло в средно тежка форма, като болният е постъпил с изразени токсоинфекциозен и бронхопулмонален синдром. Започната е антибиотична, кислородна, антикоагулантна, противовъзпалителна и симптоматична терапия. Посочено е, че състоянието се е повлияло и болният е изписан трайно афебрилен и без дихателна недостатъчност. За установяване на обстоятелството, че към момента на хоспитализирането му пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, ищецът е представил по делото извлечение от НАП за здравноосигурителния статус на ответника, от което се установява, че към момента на дехоспитализацията – 19.10.2021 г. ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права. Представена е и справка за здравноосигурителния статус на ответника към датата на хоспитализацията – 07.10.2021 г., от която също се установява, че ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права. Приложените справки са с идентично съдържание, като от последните се установява, че ответникът не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, а именно – за м. март, м. април, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември през 2019 г. и за м. септември и м. октомври през 2021 г. Съдът намира, че от така представените писмени доказателствени средства се установява, че за периода на хоспитализация от 07.10.2021 г. до 19.10.2021 г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като не са налице данни, че последните са възстановени към датата на дехоспитализацията на пациента, поради което и на основание чл. 109 ЗЗО ответникът следва да заплати в полза на лечебното заведение стойността на осъществените дейности. Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 Закона за здравното осигуряване. В разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 Закона за здравето. Съгласно чл. 109 ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. С оглед обстоятелството, че в периода на предоставяне на медицинската помощ от 07.10.2021 г. до 19.10.2021 г., ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗО последният дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ по цени на съответното болнично заведение. По делото е приложена сметка на пациент за сумата от 1 500 лв. която сума е формирана от стойността на осъществените медицински изследвания и медикаментозна терапия. От представените по делото медицински документи се установява, че посочените диагностично-диагностични дейности са осъществени за лечението на пациента по време на болничния му престой. Медицинските документи са съставени от съответния лекуващ лекар, като последните удостоверяват осъществяване на посочената дейност. Част от представените по делото документи – История на заболяването и Направление за хоспитализация, носят подписа на ответника, като полагането на подпис обективира изявлението на пациента, че посочените дейности са осъществени. Същевременно епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда - така Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В така посочените медицински документи е удостоверено, че на пациента са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № 104 като се установява, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. По делото е приложен Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив в раздел № 1, утвърден със Заповед № 777/27.08.2021 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, от който се установява, че стойността на предоставените медицински дейности е правилно определена, доколкото за КП 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остропротичащи, с усложнения“ е установена цена от 1 500 лв. За да възникне правото на ищцовото лечебно заведение да получи стойността на предоставената медицинска помощ на здравно-неосигуреното лице, следва пациентът да е уведомен за това при хоспитализирането му, както по аргумент на разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 3 Закона за здравето да е информиран за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в болничната помощ. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 378/14.04.2016 г. по гр.д. № 903/2016 на ВКС, ГК, IV г. о., разпоредбите на чл. 109 ЗЗО не следва да се разглеждат изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Съществува връзка - корелация, между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1 330 за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. Смисълът на уведомяването по чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗЗ на пациента при приемането му в болницата, е лицето да е наясно, че към датата на постъпване в болничното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права, и съответно информирането му, че ако не възстанови статуса си преди датата на дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. В производството по делото е представена Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и оказване на диагностични процедури по клинична пътека № 104, в която е обективирано изявлението на пациента, че е запознат с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, както и изявление, че приема да заплаща предоставените услуги, в случай че последните не се поемат от Републиканския бюджет, бюджета на НЗОК или друг източник на финансиране. Декларацията е подписана от пациента. Последната представлява частен диспозитивен документ и се ползва с формална доказателствена сила, досежно обстоятелството, че изявленията, изхождат от лицето, сочено като техен автор – арг. чл. 180 ГПК. В този смисъл така представената декларация удостоверява изявлението на ответника, че последният е запознат с цената на предоставените услуги, както и че следва да заплати последната, в случай, че тази цена не се заплаща от бюджета на НЗОК. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника. По така изложените съображения се установиха всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на притезателното право на лечебното заведение да получи цената на осъществените медицински дейности, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 15072/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 30 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от общо 730 лв. – разноски в исковото производство, от които държавна такса в размер от 30 лв., депозит за назначаване на особен представител на ответника от 400 лв. и адвокатско възнаграждение от 300 лв. Така мотивиран, Пловдивският районен съд