Решение № 12602 от 27.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2068/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Производството по делото е образувано по касационна жалба на “Еконт Експрес” АД, гр. Русе, ЕИК 207839658, чрез адв. Р. С. – АК-Русе, срещу Решение № 886/05.07.2024 година, постановено по НАХД № 408/2024, година по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № МН-СИБ-24-006 от 11.01.2024 г., издадено от Началник Регионален отдел Североизточна България към Главна дирекция „Метрологичен надзор“ при ДАМТН, с което за нарушение по чл.44, т.4, вр. чл.43, ал.1, вр. чл.26, ал.3 от Закона за измерванията /ЗИ/, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200.00 лв., на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН. В жалбата се навеждат твърдения за неправилно приложение на закона - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че „Еконт експрес“ АД не е наказателноотговорно лице доколкото същото не е използвало средството за измерване, което не е било изправно по смисъла на чл. 44 от ЗИ. Сочи, че с оглед подписания договор по чл. 22 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ с „Е-М.“ ЕООД, партньорското дружество, което е осъществявало дейност в обекта е било задължено да поддържа в изправност средствата за измерване. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция по съществото на спора, с което да се отмени потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касатора, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът – Началник на РО „Метрологичен надзор – Североизточна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, редовно призован представител не се явява. В писмено възражение с.д. 13552/30.09.2024г. ответникът чрез проц. представител Р. С. – гл.експерт-юрист в ДАМТН, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че именно дружеството-касатор се явява административнонаказателно отговорното лице, което използва за целите на своята дейност неизправното техническо средство за осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ и именно той е адресат на задължението по чл. 44, ал. 4 от ЗИ вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Моли за отхвърляне на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски на осн. чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, пред териториално и материално компетентния съд, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Възприетата от районния съд с оспореното решение фактическа обстановка по делото е следната: На 24.10.2023 г., в периода от 10.00 ч. до 11.30 ч., служители на РО „Метрологичен надзор - Североизточна България“, провели проверка по използване на средства за измерване в обект „Офис Еконт“, находящ се в гр. Варна, [улица], Пазар „Младост“, при която било установено, че използваната за измерване на масата на приеманите куриерски пратки електронна везна с неавтоматично действие, тип DS B 15, Xiamen Pinacle Electronic, включена и функционираща по предназначение в хода на проверката, има нанесена маркировка за съответствие „СЕ“, както и допълнителна метрологична маркировка за извършена през 2021г. оценка за съответствие с изискванията по Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие, но върху везната нямало наличен знак, удостоверяващ извършване на изискуемата съобразно чл. 26, ал. 3 от ЗИ последваща проверка след 31.12.2022г. При тази констатация проверяващите лица съставили Протокол за задължителни предписания №031-НД-08 от 24.10.2023г., с който на дружеството било дадено задължително предписание да не използва посочената везна за измервания, свързани с търговски плащания до извършване на последваща проверка и удостоверяването й със знак от последваща проверка. Съобразно констатациите от извършената проверка от 24.10.2023 г., на 20.11.2023 г. свид. Н. Д. съставил спрямо дружеството процесния АУАН №ВН-1241 за нарушение по чл.44, т.4, вр. чл.43, ал.1, вр. чл.26, ал.3 от ЗИ, за това, че на 24.10.2023 г. въззивникът използва за измервания, свързани с търговски плащания електронна везна с неавтоматично действие, тип DS B 15, Xiamen Pinacle Electronic, без наличен поставен знак, удостоверяващ извършена последваща проверка след 31.12.2023 г. Екземпляр от акта бил връчен на надлежно упълномощено от дружеството лице на 20.11.2023 г., като в предоставения срок същото отправило възражение рег. №82-02- 427 от 22.11.2023 г. срещу съставения АУАН като изтъкнало, че съгласно договор за изпълнение на пощенски услуги по чл.22 от ЗПУ, проверения обект се управлява от „Е - М. 2023“ ЕООД и съответното средство за измерване е собственост на „Е - М. 2023“ ЕООД, поради което административнонаказателно отговорно лице следва да бъде „Е - М. 2023“ ЕООД, а не въззивното дружество. След запознаване с документите по преписката, включващи и обяснения от всеки един от свидетелите Н. Д. и И. Г. по предявеното възражение, на 11.01.2024 г. наказващият орган издал спрямо „Еконт Експрес“ ООД оспореното НП, с което изцяло възприел фактическите и правни констатации по АУАН и наложил наказание „имуществена санкция“ в размер 200.00 лв. За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган при спазване на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, като в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на спазването на материалния закон, въззивният съд извел извод, че същият не е нарушен, доколкото факта, че към момента на проверката обстоятелството, че електронната везна не е била преминала проверка след 31.12.2022г. не е бил спорен. Съдът приел като безспорен и факта, че „Еконт Експрес“ ООД има качеството на пощенски оператор по смисъла на ЗПУ. Приел, че независимо от условията, посочени в договора по чл. 22 от ЗПУ от 11.07.2023г., предвид представения системен бон №90520000013833/24.10.2023г. 10.13ч., в който ясно е отразено, че е издаден от „Еконт Експрес“ ООД, именно това дружество се явява субекта, който използва за целите на своята дейност неизправното техническо средство – електронна везна и именно то е адресата на задължението по чл. 44, т. 4 от ЗИ. Въззивната инстанция приела че административно наказващият орган е приложил и съответстващата на нарушението санкционна норма на чл. 85, ал.2 вр. ал. 1 от ЗИ, като определеното наказание е в минимален размер и не подлежи на редукция. Приел и че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, както и за законосъобразност на определеното наказание „имуществена санкция“ като вид и размер. Както пред въззивната, така и пред касационната инстанция не е спорен факта, че към момента на проверката е била използвана електронна везна с неавтоматично действие, която не е имала поставен знак за извършена последваща проверка по чл. 26, ал. 3 от ЗИ след 31.12.2022г. Единствените възражения в касационната жалба преповтарят вече обсъдените от въззивния съд такива относно авторството на извършеното деяние. Тези възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни, а изложените в решението изводи на районния съд са правилно изградени, съобразени с нормативната уредба и доказателствата по делото. Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗИ, според който лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилна употреба и да ги използват по предназначение. Не е спорно, че процесното средство за измерване се използва в случаите по смисъла на чл. 5 от ЗИ за осигуряване на точност и достоверност на измерванията при търговските плащания в конкретния обект – офис „Еконт“, стопанисван от „Еконт Експрес“ ООД. В случая правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на дружеството-касатор, който е и субект на нарушението, предвид дейността която развива като пощенски оператор и независимо от условията по договора по чл. 22 от ЗПУ, представен пред въззивната инстанция. Видно от договора по чл. 22 от ЗПУ, „Еконт Експрес“ ООД като възложител, възлага на партньора „Е - М. 2023“ ЕООД да извършва конкретни дейности по предоставяне пощенски услуги включващи куриерски услуги, приемане на съобщения подадени във физическа или електронна форма от подател, предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получател като пощенски пратки. Според раздел първи, т. 4 от договора, партньорът „Е - М. 2023“ ЕООД осъществява всички тези услуги от името и за сметка на лицензирания пощенски оператор „Еконт Експрес“ ООД. В потвърждение на горното е и факта, че приложеният към делото - системен бон № 90520000013833 от 24.10.2023г. е издаден в проверения обект именно от „Еконт Експрес“ ООД. Според приложената санкционна норма на чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИ в случаите по чл. 5 от закона с цел осигуряване на точност и достоверност на измерванията, свързани с търговските плащания, следва да се извършва метрологичен контрол, като именно лицето ползвател на средство за измерване е административнонаказуемо, ако използва такова средство в нарушение на изискванията на глава четвърта или не изпълнява задължението си по чл. 44. Доколкото именно касаторът е този, който се явява доставчик на пощенски услуги в обекта, в който е извършена проверката, като за целта използва електронната везна с неавтоматично действие за измерване на универсални и неуниверсални пощенски пратки, то несъмнено същият е субект, годен да носи административнонаказателна отговорност по смисъла на ЗИ. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПУ пощенските оператори могат да сключват договори с други лица за изпълнение на отделни дейности от пощенската услуга. Като и в тези случаи именно пощенският оператор – в случая дружеството-касатор, носи отговорност за изпълнение на задълженията по този закон и общите му условия на договора с потребителите. Доколкото в ЗИ няма регламентирани изисквания за собственост на използваното средство за измерване /в случая везна/, а има изискване за лицето, което го използва – то е длъжно да не използва непроверена везна, в случая от доказателствата по делото се установява, че именно дружеството-касатор е използвал електронната везна при измерване масата на приеманите куриерски пратки, свързани с търговски плащания за клиенти на „Еконт Експес“ ООД, като в същото време върху средството за измерване не е имало надлежен знак от последваща проверка, предвиден в чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Следователно в периода от време, през който е използвано непроверено средство за измерване, не е ясно дали измерените стойности и заплатените от потребителите суми за услугите, предлагани от „Еконт Експрес“ ООД, съответстват на действителните такива. Установяването именно на горното обстоятелство е достатъчно за съставомерността на деянието. Ирелевантни за състава на нарушението са договорните задължения на дружеството-партньор, неизпълнението на които биха могли да ангажират единствено договорната отговорност на последния. В тази връзка, въззивният съд правилно и обосновано е посочил в мотивите на решението си, че партньорът по договора „Е - М. 2023“ ЕООД има задължение да осигурява и поддържа в технически изправно състояние за своя сметка необходимия за изпълнение на договорните задължения хардуер, включващ и процесната електронна везна, което обаче не променя факта, че този хардуер е предназначен и се използва за осъществяване на дейността на пощенския оператор по приемане и изпълнение от негово име и за негова сметка на универсални и неуниверсални пощенски услуги, при което именно „Еконт Експрес“ ООД се явява субекта, който използва за целите на своята дейност съответното техническо средство, за осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ и именно той е адресата на задължението по чл. 44, т. 4 от ЗИ във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Видно от горното налице са всички елементи от обективната страна на нарушението, като безспорно е установено и неговото авторството. В съвкупността си изложеното обуславя извод, че оспореното решение на ВРС следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в жалбата касационни основания. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на спора. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът