Решение № 469 от 8.5.2025 г. на Административен съд - Монтана по дело № 93/2025 г.

Производство по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по жалба от Н. Г. И., [ЕГН], действащ чрез майка си С. В. Д. от [населено място], ул.Д-р Елена Теодосиева“, [адрес], чрез пълномощника адв.М. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, против решение № 2153-1111/18.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-40-51/28.01.2025 г. против разпореждане № 5104-11-1/09.01.2025 г.. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което претърпяното от баща му Г. Н. И. здравословно увреждане довело до смъртта му на 01.03.2022 г., не е прието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С жалбата решението се оспорва като незаконосъобразно. Изводите в решението са едностранчиви и не почиват на обективната истина, същите са неправилни. Излагат се твърдения за причинна връзка на настъпилата смърт и изпълняваната от лицето работа, поради което злополуката следва да бъде приета за трудова. Не следва да се кредитират изводите на ТЕЛК Монтана. Изтъкват нарушение на разпоредбите на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Счита, че са били налице изискуемите кумулативни предпоставки за определяне на злополуката като трудова, регламентирани в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Моли за отмяна на оспорения акт и за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява пълномощникът адв.М., която поддържа жалбата. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Монтана, се представлява от юрк.А., която оспорва жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Акцентира, че разпореждането за приемането или неприемането на злополуката за трудова се издава въз основа на експертно решение на ТЕЛК, който бил компетентния орган да прецени налице ли е причинна връзка между настъпилата смърт на работника и изпълняваната от него трудова функция. Предвид обстоятелството, че Експертното решение на ТЕЛК е издадено и влязло в сила, то по категоричен начин установявало, че липсва причинно-следствена връзка между настъпилото вредоносно събитие и извършваната от наследодателя работа. Поради това, а и с оглед събраните по делото доказателства моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересована страна – „Крома транс“ ООД, [населено място], редовно призовани чрез управителите на дружеството К. А. П. и Р. А. П., не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните в производството писмени доказателства, разпределението на доказателствената тежест и съобрази приложимата правна уредба, достигна до следните фактически установявания и правни изводи: Жалбата е допустима. Оспореното в настоящото производство решение е съобщено на посочения в жалбата адрес на 20.02.2025 г., видно от известие за доставяне /л.21 от делото/, а жалбата е подадена чрез куриер директно в Административен съд Монтана на 05.03.2025 г., с оглед на което е депозирана в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от адресат на акта, чиито права и интереси засяга неблагоприятно, което поражда за Н. Г. И. като наследник на Г. Н. И. правен интерес и активна легитимация да го оспори. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административното производство започнало по повод жалба от адв.М. вх.№ 1012-40-237/02.09.2024 г до Национален осигурителен институт, [населено място], изпратена по компетентност до директора на ТД на НОИ Монтана на 04.09.2024 г. /л.101 – 105 от делото/. След което заявителите са уведомени, че дружеството „Крома транс“ ЕООД не е декларирало настъпване на злополука, като впоследствие предвид депозираната жалба от 02.09.2024 г., е уведомило заявителя, чрез пълномощника адв.М., че ще извърши разследване на злополуката по документи/ л.67 от делото/. В тази връзка директорът на ТП на НОИ Монтана издал заповед № 1015-11-147/06.11.2024 г., с която наредил да се разследва злополуката от 2022 г. по документи, определил комисия и срок за разследването/л.66 от делото/. За резултатите от това разследване комисията е изготвила протокол № 5103-11-6/15.11.2024 г./ л.61-63 от делото/, след което производството е спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 АПК, за което е уведомен заявителя/л.60 от делото/. С изх.№ 1029-11-2956/21.11.2024 г. е изпратил административната преписка, с приложения до ТЕЛК Монтана, с искане да се произнесат по причинната връзка, за да бъде квалифицирана злополуката/ л58-59 от делото/. Заповед № 5106-11-2/21.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е спряно административното производство до произнасяне с експертно решение на ТЕЛК, е оспорена от пълномощника адв.М./ л.52- 55 от делото/- образувано адм.д.№ 515/2024 г. по описа на АС Монтана., който с определение № 1591/18.12.2024 г. отменил заповедта за спиране и върнал преписката на ТД на НОИ Монтана за разглеждане и произнасяне от длъжностно лице по чл.60 от КСО. Решението е изпратено с изх.№ 24/14.01.2025 г/ л.26-31 от делото/. Във връзка с това производство е изискано от ТЕЛК Монтана да представи доказателства дали е издадено експертно решение за установяване на причинна връзка. С вх.№ 1011-11-242/07.01.2025 г. в ТП на НОИ е представено експертно решение № 01002 от заседание № 193/28.11.2024 г. на ТЕЛК Монтана, което е съобщено на наследниците на Г. И. на 11.12.2024 г./ л. 37-39 от делото/. Същото не е обжалвано и е влязло в сила. След което е издадено разпореждане № 5104-1-1/09.01.2025 г. от длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, като на основание чл.60, ал.2 от КСО, т.е. въз основа решение на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността, като съгласно експертно решение от 28.11.2024 г. на ТЕЛК Монтана от наличната медицинска документация, комисията не приема причинна връзка с извършваната работа към момента на злополуката./л.33 от делото/. Това разпореждане е обжалвана от пълномощника адв.М. вх.№ 1012-40-51/28.01.2025 г./ л.22 от делото/, след което с решение № 2153-1111/18.02.2025 г., директорът на ТП на НОИ отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането, като подробно посочил, че съгласно разпоредбите на КСО – чл.60, ал.2“ При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.“/л.19-20 от делото/. Въз основа на тези фактически установявания, при извършване на задължителната проверка по чл. 168 от АПК се налагат следните изводи: Разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО. В чл. 117, ал. 3 от КСО е разписано, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При тази правна уредба, се установява, че решение №№ 2153-1111/18.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ Монтана е издадено от орган с необходимата материална, териториална и времева компетентност. Потвърденото с това решение разпореждане също е издадено от компетентен орган, предвид приетата по делото заповед № 1015-11-92/11.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ Монтана /л.48 от делото/. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му със съответната разпоредителна част, поради което е мотивиран индивидуален административен акт. Налага се извод, че не са налице основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за обявяване на решението за нищожно, респективно за неговата отмяна. При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. При преценка на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени документи поотделно и в тяхната съвкупност се установява спазване на процедурата по разследване на декларираната злополука по чл. 58, ал. 1 – ал. 3 от КСО. Злополуката е разследване след жалба от пълномощника адв.М. до управителя на НОИ София № 1012-40-237/02.09.2024 г. След което със заповед № 1015-11-147/06.11.2024 г. директорът на ТП на НОИ Монтана е назначил комисия, която да извърши разследването за декларираната злополука, настъпила на 01.03.2022 г. с Г. Н. И., резултатите от разследването са обективирани в п ротокол № 5103-11-6/15.11.2024 г., който е връчен на оспорващата страна на 27.11.2024 г. След постановената заповед за спиране на производството, същата е оспорена от пълномощника адв.М.. Поради това не е било ограничено правото на информираност и респективно правото на защита на наследника на починалия работник. Изискването за подпис на лицата по чл. 58, ал. 4 от КСО върху протокола от извършеното разследване е с удостоверителен характер, тъй като цели да удостовери, че същите са запознати с него, че им е предоставена възможност да разберат констатациите в протокола и да изразят становището си и да ангажират доказателства, чрез което да защитят тезата си за трудовия характер на злополуката. От доказателствата в преписката и приетото по делото експертно решение № 01002 от заседание 193 от 28.11.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ Ст.И., [населено място], се установява, че причината за злополуката изразяваща се в настъпила смърт на Г. Н. И. при „ състояние след остър епиглотит, дихателна недостатъчност, мозъчна исхимия…не може да бъде прието като причинна връзска за смъртта на лицето..“. От работодателите не е подадена декларация, с която да е декларирана злополука, разследването е по повод жалба от пълномощника на наследника, адв.М., подадена 02.09.2024 г. до НОИ София, с която се твърди на трудова злополука с Г. Н. И. от негов наследник.По аргумент от чл. 60, ал. 2 от КСО разпореждането за приемане или неприемане на злополуката за трудова се издава въз основа на решение на органите осъществяващи експертизата за работоспособността. Съгласно чл. 61, ал. 6 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, експертизата за трайно намалена работоспособност включва определяне на причинната връзка между увреждането – смъртта и условията на труд по време на злополуката, като при внезапно починало лице, ТЕЛК се произнася само по причинната връзката въз основа на наличната документация и протокола за аутопсия, според чл. 66, ал. 1 от НМЕ. Съгласно чл. 113 от Закона за здравето решенията на органите за медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. При констатиране липсата на произнасяне на компетентните органи по медицинската експертиза от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО правилно е издадена заповед, с която е спряно производството по приемането или неприемането на злополуката като трудова, до произнасянето на ТЕЛК за причинната връзка между настъпилото увреждане и извършваната от пострадалото лице работа в полза на дружеството - осигурител. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по категоричен начин се установи, че решение № 01002 от заседание № 193/28.11.2024 г. на ТЕЛК Монтана, е издадено и връчено на пълномощника на оспорващата страна на 11.12.2024 г. – виж известие за доставка на л.39 от делото. С това решение лекарската комисия приела, че не е налице причинна връзка между настъпилият вредоносен резултат за И. и извършваната от него работа в полза на осигурителя. Това решение може да бъде обжалвано пред съда, но не е оспорено в срок от оспорващата страна, което потвърди пълномощникът адв.М. в молба вх.№ 616/24.03.2025 г./л.112 от делото/ и в открито съдебно заседание. С оглед на това решението на ТЕЛК е влязъл в сила административен акт, който подлежи на съобразяване от всички държавни органи и засегнати лица. Правилно то е взето предвид от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при постановяване по преписката на разпореждане № 5104-11-1/09.01.2025 г., както и от директора на ТП на НОИ Монтана при издаване на решение № 2153-11-11/18.02.2025 г. на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Настоящият състав не констатира неправилно приложение на материалния закон от органите на НОИ при издаване на тези актове. Всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено, е злополука, по аргумент от чл. 459, ал. 2 от Кодекса на застраховането. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидимо и спонтанно увреждане на здравето, което е резултата на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. За да бъде определена една злополука като трудова, освен че е необходимо увреждането на здравето да е станало внезапно, то следва да се е случило по повод на извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Тоест като внезапно увреждане на здравето, трудовата злополука следва да е резултат от извършваната работа. Нетравматично внезапно увреждане на здравето се констатира от ТЕЛК, които при внезапно починало лице, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, по аргумент от чл. 66, ал. 1 от НМЕ. Съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. В § 1, т. 3 от ДР на НМЕ е дефинирано понятието "нетравматично увреждане" като болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Предвид изложеното, когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние, т. е. болестно състояние, следствие на заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От приетите по делото медицински документи, надлежно заверени и преведени, съгласно медицинското заключение“ пациентът е починал в резултат на дифузно хипоксично исхимично увреждане на мозъка, остра дихателна недостатъчност и обструкция на дихателните пътища при остър епиглотит./ виж на л.79 от делото/. Поради това неопроверган, а изцяло подкрепен от доказателствата и експертизата е извода на органите на ТП на НОИ, че Г. Н. И. не е починал от трудова злополука. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ Монтана се явява издадено при правилно приложение на цитираните законови разпоредби и целта им, както и потвърденото с него разпореждането за неприемане на злополуката като трудова и не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Поради това оспорването с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно. При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от представителя на ответника следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК Н. Г. И., действащ чрез майка си С. В. Д. от [населено място], ул.Д-р Елена Теодосиева“, [адрес], чрез пълномощника адв.М., следва да бъде осъден да заплати на ответната страна ТП на НОИ Монтана, сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът