Решение № 1402 от 14.11.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4193/2024 г.

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от Г. К. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Пазарджик, ул. „••••••, съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „•••••• – адв. К. Р. от АК Пазарджик срещу Г. Н. М., с ЕГН •••••••••• от с. Ивайло, общ. Пазарджик, ул. „••••••. В молбата, уточнена с допълнителна молба, се твърди, че молителката и ответникът живеят във фактическо съпружеско съжителство от пет години в дома на родителите на ответника, находящ се в с. ••••••. От съвместното си съжителство имат дете – Д. Г.ев М., роден на 23.10.2021 г. За конкретните актове на домашно насилие се твърди следното: На 02.10.2024 г. молителката се прибрала след втора смяна от работа около 22: 30 ч. в дома й в с. Ивайло. Около 23: 00 часа ответникът станал агресивен, започнал да се кара с молителката, че няма така да продължава да се прибира в 22: 30 часа от работа. Молителката заедно с ответника и детето били на масата на втория етаж от къщата в хола, когато ответникът започнал да вика към молителката, че трябвало веднага да си вдига телефона и отправил към нея думите „Ще те бия всеки път, докато се научиш.“ След това започнал да я псува и казал, че ще ходи без телефон и пеша на работа. Докато крещял на молителката около 23: 30 часа ответникът я ударил с юмрук в реброто, от което молителката не можела да си поеме въздух. След това молителката се добрала и легнала на дивана, защото много я боляло. Ответникът започнал да скубе молителката за косата, за да я изкара в салона като през цялото време изричал думите: „Стани веднага, щ е т е убия, ще те убия...“. Изкарал молителката в салона, дърпайки я за косата, започнал да я рита и да я бие с юмруци по гърдите и гърба. През цялото време ответникът псувал молителката и я обиждал с думите „Да ти еба майката…никой няма да ти помогне…боклук….курва…малоумница…“, заплашвал, че ще я убие, ще й отреже главата и ще я излежи. През това време детето стояло на дивана, чувало какво се случва, но молителката и ответникът били вече в салона. След това молителката успокоила детето, сложила го да легне на дивана в хола, а ответникът казал на молителката да излиза, като й отворил вратата и я изгонил на стълбите. Сочи се, че при побоя ответникът взел личната карта на молителката и парите, а телефонът й го бил счупил преди това. Твърди, че след случилото се на 02.10.2024 г., от 03.10. до 06.10.2024 г. молителката била на работа всеки ден втора смяна и ответникът ходел да я забира от работа, за да види в колко часа приключва. За случилото се молителката подала жалба в прокуратурата на 07.10.2024 г. и на същата дата била прегледана от съдебен лекар. След това молителката отишли със сестра й в дома на нейната сестра в гр. Пазарджик, ул. „••••••. При телефонен разговор с ответника около 14: 00 часа молителката му заявила, че няма да се прибира с детето повече, казала му, че е в дома на нейната страна. След това ответникът казал „Ей сега ще дойда и ще ви изтрепя всички там, прибирай се, все едно не съм те чул, как така ги решаваш тия неща, ти малоумна ли си...ще ти отрежа главата..“. По повод отправените от ответника закани бил подаден сигнал на телефон 112. Ответникът отишъл при дома на сестрата на молителката и искал молителката да излезе, но тя отказвала да излезе докато пристигне полицията. По време на телефонния разговор с ответника той продължавал да заплашва молителката с думите „Излез отвънка, не ме карай да разбивам вратата и да ви изтрепя всичките...“. Молителката излязла след като пристигнали полицаите и пред тях ответникът отправил към нея думите „Ще ти отрежа главата, ако пуснеш жалба за заповед за незабавна защита. Знаеш, че ще го направя.“ и с действия – с жест с ръка имитирал рязане на глава, търкайки опъната длан в гърлото си и я гледал втренчено. След това ответникът бил задържан от полицията. Посочва, че на ответника е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 1323/24 г. по описа на PC Пазарджик, което е влязло в сила. Молителката твърди, че периодично през годините е била жертва на домашно насилие, упражнявано от ответника. Сочи, че този тормоз спрямо нея е ежедневен. В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуалния си представител – адв. К. Р. от АК Пазарджик. Молят съдът да уважи молбата като основателна и доказана. Ответникът Г. Н. М. не оспорва депозираната молба. В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат П. Кърпарова от АК Пазарджик. Заявява, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в сезиращата съда молба, и съжалява за стореното. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: В подкрепа на молбата от Г. К. Г. са представени декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 07.10.2024 г. и 15.10.2024 г., като декларацията от 15.10.2024 г. съдържа подробно описание на процесните инциденти. Не е спорно между страните по делото, че страните се намират във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено дете – Д. Г.ев М., с ЕГН ••••••••••, роден на 23.10.2021 г. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1384/28.10.2021 г. на община Пазарджик. От приложените по делото справки за съдимост и справка от гражданско деловодство на РС Пазарджик се установява, че между страните няма образувани в РС Пазарджик други граждански дела по ЗЗДН, молителката не е осъждана, а молителят е осъждан с влязла в сила Присъда № 39/13.04.2022 г. по НОХД № 237/2022 г. по описа на РС Пазарджик за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Видно от писмо с изх. № 625/18.10.2024 г. на Държавна психиатрична болница Пазарджик Г. К. Г. и Г. Н. М. не са били хоспитализирани в ДПБ гр. Пазарджик. Представено е по делото съдебно-медицинско удостоверение № 413/2024 г., от което е видно, че при преглед на молителката Г. К. Г. на 07.10.2024 г. се установява наличие на кръвонасядания и травматични отоци по главата, тялото и крайниците. Констатирани са по главата следните увреждания: по лявата челна област на главата в окосмената част оток с размери 3 х 3 см; по срединната теменно челна област в окосмената част оток с размери 2 х 2 см; по лявата слепоочна област кръвонасядане със синкаво – зеленикав цвят с размери 4 х 3 см. По тялото: по горната лява повърхност на гърдите синкаво – зеленикаво кръвонасядане с размери 6 х 4 см; по срединната повърхност на гърба в лявата му част има синкаво кръвонасядане с размери 11 х 9 см. По крайниците: по страничната горна повърхност на лявата предмишница синкаво кръвонасядане с размери 6 х 6 см; по дясното бедро в горната му странична и предна повърхност синкаво – зеленикаво кръвонасядане с размери 16 х 11 см. Лекарят е посочил, че описаните травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата – „бита с юмруци, ритници и скубана“. Приети като доказателства по делото са копия на материалите по ДП № 981/2024 г. по описа на РУ на МВР Пазарджик, пр. пр. вх. № 5928/2024 г. по описа на РП Пазарджик. От същите се установява, че с Постановление за привличане на обвиняем от 08.10.2024 г. е повдигнато обвинение на ответника Г. М. за това, че на 07.10.2024 г. в гр. Пазарджик при условията на домашно насилие се заканил с убийство на Г. К. Г. от гр. Пазарджик с думите „Ще ти отрежа главата, ако пуснеш жалба за заповед за незабавна защита. Знаеш, че ще го направя.“ и с действия – с жест с ръка имитирал рязане на глава, търкайки опъната длан в гърлото си и гледайки втренчено Г. Г., като това заканване е могло да възбуди основателен страх у пострадалата от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК. Във връзка с повдигнатото обвинение с Определение № 638 от 09.10.2024 г. по ЧНД № 1323/2024 г. по описа на РС Пазарджик по отношение на ответника Г. М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. От показанията на свидетелката А. К. Г. /сестра на молителката/ се установява, че на 07.10.2024 г. свидетелката подслонила молителката и детето в нейния дом. След това с молителката отишли в полицията, за да пуснат жалба срещу ответника, с когото молителката живее на семейни начала и от който била малтретирана многократно. След като около 14 часа се прибрали, ответникът се обадил на молителката и я попитал какво е направила, защо не го е обмислила. Започнал да я заплашва. Ответникът приканил молителката да излезе, но тя изпитвала страх. Ответникът казал, че ще се качи горе, ще разбие вратата и ще ги избие всичките. Пред полицаите ответникът направил с жест и казал на молителката, че ще й отреже главата. Ответникът поискал да говорят с молителката, да се разберат, извинявал се. Но в един момент променил поведението си и станал агресивен. Пред всички, вкл. пред полицаите, ответникът се обърнал към молителката и с жест казал „Ще ти отрежа главата“. След това бил задържан. Молителката споделила пред свидетелката Г., че системно ответникът е упражнявал домашно насилие спрямо нея. Свидетелката посочва, че ответникът изцяло ограничил социалните контакти на молителката, от мобилния й телефон тя не можела да набира никого, а само ответникът можел да я търси. Свидетелства, че на 07.10.2024 г. молителката посетила съдебен лекар, тъй като имала синини по тялото. От лявата част на тялото молителката била посинена и подута, изпитвала затруднение при дишане и движение. От показанията на свидетелката Г. П. П., се установява, че молителката започнала да иска от свидетелката П. да я освобождава по – рано от работа. По принцип работното й време приключвало до 22: 00 – 22: 30 часа, но няколко пъти молителката си тръгвала около 21: 00 часа. Една вечер свидетелката П. случайно докоснала молителката, при което тя изохкала. Молителката споделила, че ответникът й посягал. Свидетелката повдигнала дрехите на молителката и видяла, че има червено в областта на гърба, като не е сигурна от коя страна е било. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и обективни, непротиворечащи помежду си и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. По отношение показанията на свидетеля Г. при анализа им съдът съобрази и разпоредбата на чл. 172 от ГПК. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът. От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед разпоредбите на чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН и предвид това, че страните по делото се намират във фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете. Също така, основана на твърдения за осъществени по отношение на молителката актове на физическо и психическо насилие на 02.10.2024 г. и 07.10.2024 г. съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане. Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна: Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова спрямо Г. К. Г.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителката декларация от 15.10.2024 г. за осъществено спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Действително, съобразно нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно производство ответникът не установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие. Законът за защита от домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния случай в съответствие със заявената от него процесуална позиция, не оспорвайки молбата за защита от домашно насилие и изложените в нея факти и обстоятелства, ответникът не предприе действия за опровергаване доказателствената стойност на декларацията. Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 15.10.2024 г. съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства на ответника. Липсват ангажирани доказателства от ответника в тази насока. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата доказателствена сила на декларацията. Напротив в случая изложеното в декларацията от 15.10.2024 г. за психическите и физически актове на насилие на 02.10.2024 г. и 07.10.2024 г. се признава от ответника, а също се подкрепя и от доказателствата по делото – както писмени такива, така и гласни доказателства, събрани посредством разпитите на свидетелите Г. и П.. Нараняванията по тялото на молителката се установяват и от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 413/2024 г.. По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от Г. К. Г. и да не приеме, че на 02.10.2024 г. Г. Н. М. е упражнил спрямо нея физическо и психическо насилие – като в с. Ивайло отправил към нея думите „Ще те бия всеки път, докато се научиш“, псувал я, ударил я с юмрук в реброто, скубал я за косата и изричал думите: „Стани веднага, ще те убия, ще те убия...“, ритал я и й нанасял удари с юмруци по гърдите и гърба, обиждал я с думите „Да ти еба майката…никой няма да ти помогне…боклук….курва…малоумница…“, заплашвал, че ще я убие, ще й отреже главата и ще я излежи, както и че на 07.10.2024 г. Г. Н. М. е упражнил спрямо молителката психическо насилие – като в гр. Пазарджик първоначално по телефона й заявил „….ти малоумна ли си….ще ти отрежа главата“, а след това й лично отправил спрямо нея думите „Ще ти отрежа главата, ако пуснеш жалба за заповед за незабавна защита. Знаеш, че ще го направя“ и с действия – с жест с ръка имитирал рязане на глава, търкайки опъната длан в гърлото си и гледайки я втренчено. Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Г. К. Г., да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище - с. Ивайло, общ. Пазарджик, ул. „••••••, да бъде забранено на извършителя да приближава молителката, нейното жилище, месторабота и местата за социални контакти и отдих. В допълнение следва да се посочи, че съдът при определяне на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 съобрази обстоятелството, че към момента молителката живее при нейната сестра, но следва да се посочи, че това е предприето от нея именно с оглед съществуваващата опасност в нейния дом за живота и здравето й, поради което приоритет и в максимална степен защита следва да се даде на молителката без от нея да се изисква да промени и установи другаде своето местоживеене. Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката и ще накарат ответника да преосмисли поведението си към нея. Налагането на мерките за закрила, предвидени в закона, не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника. Преценката на съда досежно срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН следва да е в рамките на предвидения от закона такъв /от три до осемнадесет месеца/, като в случая следва бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН предвид издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН на 15.10.2024 г. Съдът намира, че така определения срок от осемнадесет месеца, за който са наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, съответства на целта за превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника. При определяне вида на мерките, както и срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, съдът съобразява, че извършените от ответника действия спрямо молителката не са се ограничили до проява на вербална агресия, демонстрирана включително пред органите на реда, а до дръзка физическа такава, изразяваща се в нанасянето удари многократно по различни части от тялото на пострадалата, че са извършени повече от един акт на домашно насилие, че са налице данни за продължаващо в годините на съжителството на странните психическо и физическо насилие, упражнявано от ответника над молителката, което е ескалирало с осъществяване на процесните актове, което отговаря на принципно цикличен характер на домашното насилие, особено между партньори, живеещи на семейни начала. Обстоятелството, че ответникът е предприел също и действия, с които максимално е ограничил контактите на молителката, а с това и възможността да потърси своевременно помощ, също е фактор, завишаващ риска от последващ акт на насилие. Доколкото страните имат ненавършило пълнолетие дете, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН съдът следва да извърши задължителна преценка за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, а именно временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител. При установената по делото фактическа обстановка съдът определя временно местоживеенето на детето Д. Г.ев М. при пострадалия родител Г. К. Г. за срок от осемнадесет месеца, тъй като счита, че с оглед възрастта на детето същата мярка не противоречи на неговите интереси. При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят, съдът съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, както и глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г./. Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката, както и че ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25 лева. С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от молителката разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Воден от горното, съдът