Решение № 6367 от 20.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3192/2023 г.

производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Длъжникът – „БКС В." ЕАД, твърди, че по силата на съдебното Решение на СРС - 45 състав по гр.д. № 8423 по описа за 1999г. и по силата на Решение на СГС от 17.05.2006г. по гр.д. № 5754 по описа за 2002г. множество ищци, а именно: В. П.а В.а; К. П. В.; И. П. В.; Л.А.Ш.; Ц.К.К.; В.Г.Л.; А.Б.К.-А.; Ж.И.Ф.; Ч.Л.Ж. като наследници на И. П. В., били признати за собственици на дворно място. Дружеството било осъдено да предаде владението, а и на основание чл. 109 от ЗС да премахне съществуващата постройка (негаторен иск), собствеността върху която му била отречена с уважаването на отрицателния установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Въз основа на това Решение бил издаден изпълнителен лист от 11.04.2008г. по гр.д. № 8423/1999г. на СРС-45 състав.

Владението било предадено доброволно. Понеже не било собственик на сградата, нямало как да я премахне.

Взискателят нямал едноличното право да иска премахване на сградата, а и се бил съгласил с нейното съществуване.

Изпълнителното производство било спряно – гр.д. № 10853/22г. на СГС.

Прави възражение за давност.

Бил предявен иск за прогласяване нищожността на предходините съдебни решения, евентуално за погасяването по давност на правото да се премахне сградата.

В тази връзка моли да отмени Постановление за оправомощаване на взискателя И. П. В., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 526, ал. 1 от ГПК да извърши за сметка на длъжника премахване по изпълнително дело на СГРАДА с идентификатор 68134, 4337.53.1, находяща се в гр. София. Столична общИ., обл. София, район „Овча купел'', ул. ••••, разположена в ПОЗЕМЛЕН имот с идентификатор 68134.4337.53, със застроена площ на сградата от 492 м2 с предназначение: Административна, делова сграда, брой етажи: 1, стар идентификатор 68134.4337.2098.1, номер по предходен план: няма, а съгласно документ за собственост сградата представлява ЕДНОЕТАЖНА МНОГОФУНКЦИОНАЛНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, в северозападната част от двора, изпълнена от метална (стоманена) носеща конструкция и ограждащи стенни панели, тип „сандвич", построена през 1991 г., находяща се в гр. София, район „Овча купел" ул. ••••, със застроена площ от около 528 м2.

Взискателят – И. П. В., съд.адр.: гр. София, ул. ••••, чрез адв. К.М., счита, че имало сила на пресъдено нещо, а с давност не се погасявало право на собственост, каквото било предмет на вече постановеното решение (чл. 109 от ЗС). Доводите по втората жалба били неоснователни.

Частен съдебен изпълнител С.Я., peг. № 844 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие района на Софийски градски съд, с адрес; гр. София, ул. ••••, счита, че изпълнително дело № 20178440402143, било образувано по молба на И. П. В., чрез процесуалния му представител адв. К.М., срещу „БКС В.“ АД, ЕИК ••••, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.04.2008г. от Софийски районен съд, 45 с-в, по гр.д. № 8423/1999г., с който длъжникът бил осъден да: 1. ПРЕДАДЕ владението на имот 1205, намиращ се в парцел XIV за КОО и трафопост в кв. 37, с площ от около 1 875 м2, при граници на имота от две страни ул. „Бойчо Огнянов“ и „Лечебно изворче“, имот пл. № 1204, парцел ХIII-592, парцел XI-1159 и парцел XI-1159 от кв. 37, а по последното изменение на регулационния план от 14.05.2002г. - урегулиран поземлен имот XIX-1205, при граници: от две страни ул. „Бойчо Огнянов“ и „Лечебно изворче“, парцел ХVIII-1204, парцел XII-592, парцел XI-1159 и парцел ХII-1159 от кв. 37, на И. П. В. - взискател по изпълнителното производство и собственик на гореописания имот вследствие на делба, с адрес: гр. София, ж.к. "••••, както и 2. да ПРЕМАХНАТ едноетажна сграда с площ от 528 м2, със стоманена носеща конструкция и панелни ограждащи стени, находяща се в урегулиран поземлен имот XIX-1205, при граници: от две страни ул. „Бойчо Огнянов“ и „Лечебно изворче“, парцел XVIII-1204, парцел XII 592, парцел XI-1159 и парцел ХII-1159 от кв. 37, по искане на взискателя по делото на основание 109 от ЗС.

След постановяване на решението, което се изпълнявало посредством гореописания изпълнителен лист, подлежащата на премахване сграда била придобита чрез сделки на покупко-продажба последователно от „Р.В.“ АД, Р.И.Я. и И. Л. Б.. Жалбата е допустима (арг. от чл. 526 от ГПК и с оглед указанията на САС).

Съдът намира следното:

Изложеното относно от ЧСИ относно решението по гр.д. № 8423/1999г. е безспорно.

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника – чл. 526, ал. 1 от ГПК.

Това оправомощаване се атакува по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК (в тази връзка и Определение № 582 от 03.06.2022г. на ОС - Благоевград по в.гр.д. № 342/2022г.).

Взискателят е едноличен собственик на земята, върху която е построена сградата – НА за доброволна делба от 2014г., т. 3.

С НА от 2012г. длъжникът е продал на друго дружество („Р.В.“ АД) процесната сграда, а то я прехвърля през 2016г. на Р.Я., почИ.л 2017г. Той е наследен от сестра си – М.И.П., която вече е продала сградата на г-жа Б. (2017г.).

Поведението на длъжника е недобросъвестно, тъй като е следвало да премахне сградата, а не да я отчуждава. В жалбата се сочи, че и преди продажбата, дружеството не било неин собственик (л. 32, горе – чл. 175), което не му е попречило да я прехвърли след влизане в сила на първоинстанционното решение на 18.02.2008г. Доводът, че, тъй като не бил собственик не можел да я премахне, е юридически абсурден.

Жалбоподателят се опитва да преодолее силата на пресъдено нещо (res judicata) – решението, в частта му относно негаторния иск, с довод (иск) за погасяване по давност.

Доводите относно давността са част от предмета на вече образуваното исково производство (те не са предмет на това производство и не могат да се обсъждат; изложеното важи и по отношение на ЧСИ – това са единствените доводи, изложени в жалбата, което могат да се споделят). Проблемът с давността има отношение към това кой следва да заплати премахването на сградата. Собственикът би могъл да я премахне и в момента за своя сметка.

1. Изпълнителното производство е било спряно от СГС (гр.д. № 10853/22г. на СГС) и впоследствие отменено, като обезпечителната заповед е обезсилена (О. № 3193 от 16.12.2022г. на САС, 15-ти търговски, ч.гр.д. № № 20221000503509 по описа за 2022г.).

2. С Определение № 1203 от 27.01.2023г. на СГС, ГО I-28 с-в, по гр.дело № 20221100112605/2022г. на осн. чл. 389 от ГПК, е допуснато обезпечение на предявените искове от „БКС В.“ ЕАД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. ••••, р-н Овча купел, ул. ••••, срещу И. П. В., К. П. В., М.Б.А., А.А., Й.А., М.П.К.-В., Ж.И.Ф., Ц.С.Х., за които е образувано гр.д. № 12605/2022г., по описа на СГС, I-28 състав, чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп. дело 20178440402143, по описа на ЧСИ С.Я., по отношение задължението на „БКС В.“ ЕАД за премахване на административна сграда с идентификатор 68134.4337.53.1, находяща се в гр.

София, кв. „Овча купел“, ул. •••• с площ от 492 м2, на един етаж, която съгласно документ за собственост представлява едноетажна многофункционална административна сграда в северозападната част на двора, с площ от 528 м2, изпълнена със стоманена носеща конструкция и ограждащи стенни панели, тип „сандвич“, построена през 1991г., находяща се в УПИ XIV - 1205, кв. 37, местността „Овча купел“, гр. София.

На 20.02.2023г. е издадена и обезпечителна заповед.

С О. № 1118 от 25.04.2023г. на САС, по ч.гр.д. № гражданско дело № 20231000501100/2023г. определението на СГС е потвърдено, като в мотивите се сочи: За да избегнат заплащането на тези разноски и осъждането им по реда на чл. 526, ал. 2 ГПК, то за акционерното дружество е налице само тази правна възможност – да се иска спиране на изпълнението по изпълнителното дело като обезпечителна мярка, както и да се предяви иск за погасяване правото на принудително изпълнение на насрещната страна /или страни/, оправомощена /оправомощени/ да премахнат сградата за сметка на длъжника.

Освен това е внесена и значителна парична гаранция /тридесет хиляди лева/, която служи като обезпечение за взискателите, за вредите, които евентуално биха претърпели, ако обезпечението се окаже неоснователно.

3. Според указанията, дадени от САС (ч.гр.д. № 689/24г.), частната жалба е допустима. При това положение, следва да се съобразят няколко обстоятелства:

Според ЧЖ на „БКС В.“ ЕАД, уведомлението относно оправомощаването е получено на 17.01.2023г., което е преди обезпечението (спиране на изпълнението), допуснато с Определение № 1203 от 27.01.2023г. на СГС, ГО I-28 с-в, по гр.дело № 20221100112605/2022г. на осн. чл. 389 от ГПК.

В ЧЖ не са посочени пороци на акта на ЧСИ. След като изпълнителното производство е спряно по отношение на задължението за премахване на сградата от страна на жалбоподателя, то решаващият орган намира, че няма причИ. (основание) да се отмени актът на ЧСИ (което отново навежда на извода, че при тази обосновка, допустимостта на частната жалба е несигурна). Единственият проблем, която не е изяснен между страните, в чия фИ.нсова тежест би било евентуалното премахване на сградата. Това ще се установи в гр.д. № 20221100112605/2022г.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ