Решение № 11575 от 3.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6565/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на Н. Г. К., Г. Б. М. и С. С. Ч., чрез адв. М. – САК, против Заповед № САГ23-РА50-206/15.05.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която e постановен отказ да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП - изменение на плана за регулация и застрояване (ПРЗ) на [УПИ] и [УПИ] за създаване на нов [УПИ] "за ЖС" в кв.61а, по отношение на ПИ с [идентификатор] и изменение на плана за улична регулация (ПУР), като се заличава част от [улица].т.267 и се създават три нови задънени улици от о.т.253 до нова о.т.253а, от о.т.268 до нова о.т.267а и от нови о.т.253б до о.т.253в и алея, служеща за граница между кв.61а и кв.17, м. "Витоша-ВЕЦ Симеоново", район "Лозенец". В жалбата са изложени твърдения, че оспореният административен акт е постановен при приета невярна фактическа обстановка и несъществуващо правно положение, което е довело до незаконосъобразност на акта. Поддържа се, че за уличната регулация няма действащ подробен устройствен план. Сочи се, че уличната регулация съгласно графичната част на ЧЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-50-335/01.08.1996г. на главния архитект на София, не е приложена, а и към настоящия момент по начина, по който е одобрена, е невъзможно и да бъде проведена. Твърди се, че с мотивираното предложение се цели значително подобряване на възможностите за застрояване и урегулиране на поземлените имоти, при максимално съобразяване със закона и минимално засягане на частната собственост. По тези съображения се прави искане за отмяна на оспорения отказ на главния архитект на Столична община за даване на разрешение за изработване на ПУП по подаденото заявление. Претендират се сторените по делото разноски. В проведеното съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. М., който поддържа жалбата и прави искане за уважаването й, като поддържа, че процесната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна и неправилна. Представя писмени бележки, в които са доразвити наведените доводи за незаконосъобразност на заповедта. Ответникът – главният архитект на Столична община, в придружителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, и в представените по делото писмени бележки поддържа становище за неоснователност на жалбата, като прави искане за оставянето ѝ без уважение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: По делото липсва спор, а и се установява от представените с административната преписка писмени доказателства, в това число [нот. акт], том LLVI, дело № 21362 от 14.11.1995 г., [нот. акт], том III, peг. № 2553 от 19.02.1999г., комбинирана скица за пълна или частична идентичност съгласно чл. 16 ЗКИР, изготвена от „Геокад 93" ООД, скица на поземлен имот с № 15-957308-21.10.2019г., издадена от СГКК – София, че жалбоподателите се легитимират като съсобственици на процесния ПИ с [идентификатор], с номер по предходен план 1330, кв.61а, [УПИ] и III-1330, кв.61а от регулационния план на м.Витоша-ВЕЦ Симеоново. Административното производство е образувано по постъпило в НАГ - СО заявление вх. № САГ17-ГР00-2466/03.11.2017г. от Н. К., С. Ч. и Г. М. с искане за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) - изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) на [УПИ] и [УПИ], образуване на нов [УПИ] – за жс, кв. 61а, м. "Витоша-ВЕЦ Симеоново", район "Лозенец". Със заявлението са представени мотивирано предложение за изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ), нотариално заверено пълномощно в полза на Н. К., решение по адм.д. № 1340/2003г. на СГС, скица за [УПИ] и [УПИ], кв.61а по плана на [населено място], м. „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, издадена от район "Лозенец", и документи за собственост. Видно от представения препис от решение от 25.10.2010 г. по адм. д. № 1340/2003г. на СГС, III Б състав, влязло в сила на 25.02.2011 г., по жалби на С. С. Ч. и Н. Г. К. е отменено решение № 44 по протокол 24/30.03.2001г., т. 2 на СОС, с което е одобрен проект за кадастрален план, улично-регулационен план, застроителен и регулационен план на м."Витоша-ВЕЦ Симеоново" в граници: [улица], [улица], "Околовръстен път" и река Драгалевска, в частта относно предвижданията за кв. 61а - уличната регулация между кв. 61а и кв. 17а в участъка от о.т.253 - о.т.267. Представена е по преписката заповед № РД-09-50-335/01.08.1996г. на главния архитект на София, по т. 8 от която е одобрен частичен регулационен план за м."Витоша-ВЕЦ Симеоново", [жк], 61а, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 68а и 75а с прилежащите улици. Във връзка с дадените с писмо с изх. № САГ17-ГР00-2406-1 от 27.11.2017г. указания е представено коригирано мотивирано предложение. С писмо с изх. № САГ17-ГР00-2466-4 от 17.04.2018г. жалбоподателите са уведомени, че е необходимо да представят мотивирано предложение за изменение на действащ ПУП, изработен върху одобрена кадастрална карта и съобразен с действащия план за местността, като се приложат и скица за имота, издадена от СГКК – София, комбинирана скица за пълна или частична идентичност по чл. 16, ал. 3 ЗКИР. С молба с рег. № САГ17-ГР00-2466-5 от 31.05.2018г. от Н. К. органът е уведомен, че при изготвянето на преработения вариант на мотивираното предложение върху новата кадастрална карта е установена грешка при кадастралната карта за съседен имот, поради което е предприета процедура по отстраняването й, след завършването на която ще бъде представен преработен вариант на мотивираното предложение и комбинирана скица за имотите. С решение № 5081 от 19.07.2019 г., постановено по адм.д. № 13346/2018 г. на АССГ, 59 с-в, е отхвърлена жалбата на кмета на СО, район "Лозенец" срещу Заповед № 18-9531/08.11.2018г. на началника на СГКК-София, с която е одобрено изменение на КККР за територията на [населено място], засягащо имоти с идентификатори 68134.905.1397, 68134.905.1332, 68134.905.1330, 68134.905.1325 и 68134.905.3164. Със заявление с вх. № САГ17-ГР00-2466-6 от 07.11.2019 г. за внасяне на допълнителни документи са представени скица на поземлен [имот номер]-957308-21.10.2019г. за ПИ с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителен директор на АГКК, комбинирана скица за пълна или частична идентичност по чл. 16, ал. 3 ЗКИР и актуализирано мотивирано предложение за изменение на плана за улична регулация за създаване на нови задънени улици от о.т. 253 до нова о.т.253а, от о.т. 268 до нова о.т.267а и от нови о.т. 253б до о.т.253в и изменение на плана за регулация и застрояване за образуване на нов [УПИ] - за жс, кв. 61а, м. "Витоша-ВЕЦ Симеоново", удостоверение за статут на улица № РЛЦ19-ГР94-1854-1 от 01.11.2019г., издадено от СО - район "Лозенец". В мотивираното предложение е отразена забележка, че се възстановяват частично улици, отпаднали със съдебно решение по адм. д. № 1340/2003 г. на СГС. Със заявление от 07.01.2020 г. от Н. Г. К. е представен заверен препис от решение № 689/17.01.2018г., постановено по адм.д. № 9088/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отд. С писмо с изх. № САГ17-ГР00-2466-7 от 16.12.2019г. скицата - предложение и съпътстващи документи са изпратени на кмета на район „Лозенец“ за изразяване на становище. От СО - район „Лозенец“ е постъпил отговор с вх. САГ17-ГР00-2466-9 от 29.01.2020г. до директора на Дирекция „Териториално планиране“ към НАГ-СО, с който последният е уведомен, че мотивираното предложение за изменение на плана за улична регулация и изменение на план за регулация в обхвата на [УПИ] и [УПИ], кв. 61а, м. "Витоша-ВЕЦ Симеоново" е разгледано от РЕСУТ, както и че съгласно решение № 1 по протокол № 1 от 10.01.2020г. РЕСУТ изразява отрицателно становище поради липса на изследване на транспортна достъпност, поради недоказана липса на нарушения на ВиК структурите в м."Витоша-ВЕЦ Симеоново" и поради нарушаване на естествената структура на улично-кварталната организация на зоната. Със заявление с вх. № САГ17-ГР00-2466-10 от 20.02.2020г. по описа на НАГ – СО от заявителите са представени ново актуализирано мотивирано предложение и актуализирана комбинирана скица за пълна или частична идентичност по чл. 16, ал. 3 ЗКИР. Със заявление с вх. № САГ17-ГР00-2466-11 от 30.06.2020г. са приложени изходни данни от "Софийска вода" ЕАД по вх. № ТУ-2327/27.05.2020г. и "ЧЕЗ Разпределение България" АД от 03.06.2020г., а със заявление от 15.01.2021 г. във връзка с извършена справка в деловодната система на НАГ заявителите са представили копие на Протокол № ЕС-Г-74 от заседание на ОЕСУТ на 23.10.2012г. Видно е от преписката, че мотивираното предложение е изпратено за становище от отделите на НАГ. До заявителите са изпратени указателни писма с изх. № САГ17-ГР00-2466-13 от 08.06.2021г., с което е посочено, че действаща е уличната регулация съгласно проект за ЧЗРП и ЧКЗСП, одобрен съд заповед № РД-50-335/01.08.1996г. на главния архитект на София, и № САГ17-ГР00-2466-15 от 09.12.2021г., с което, с оглед дадените указания от отдел "Правно-нормативно обслужване" относно необходимостта от прилагане на нова графична част във връзка с отменената от СГС улична регулация от о.т. 253 - о.т. 266 до о.т. 267 между кв.61а, кв.17 и кв.17а, е указано на заявителите, че е необходимо да се представи коректно изработено мотивирано предложение, като се отрази уличната регулация, одобрена със заповед № РД-09-50-335/01.08.1996г. на главния архитект на Столична община, в участъка от о.т. 62б - о.т. 267 до о.т.62. Със заявление с вх. № САГ17-ГР00-2466-16/07.03.2022г. от Н. К. са представени мотивирано предложение и комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съобразени с действащия улично-регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-50-335/01.08.1996г. на главния архитект на СО, приложена по делото. С писмо с вх. № САГ17-ГР00-2466-18 от 20.02.2023г. от кмета на район "Лозенец", във връзка с повторно изпратените за становище скица - предложение за изменение на плана за регулация и застрояване и изменение на улична регулация в обхвата на кв.61а, м."Витоша-ВЕЦ Симеоново", е получена информация, че реална част от ПИ с [идентификатор] от КККР, която съответства на реалната част на [ПИ], к.л.№ 620, кв.61А, попадащ в обхвата на [улица]от действащия план на м.“Витоша – ВЕЦ Симеоново“, не е отчуждена и е частна собственост. Посочено е, че участъкът от [улица]неколкократно е предлаган за включване в Програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на СО и при наличие на средства се очаква провеждане на отчуждителни производства. Изложено е, че е изпълнена пътна асфалтова настилка, като състоянието на пътя е добро, без следи от пропадане. Въпросната отсечка е включена в идеен проект за въвеждане на еднопосочно движение на м."Витоша-ВЕЦ Симеоново" и прекъсването на [улица]би довело до нарушаване на естествената структура на улично-кварталната организация на движението. Искането е разгледано на заседание на ОЕСУТ, като се установява от представения с преписката протокол № ЕС-Г-19/07.03.2023г., т. 2 от дневния ред /л.21-24 от делото/, че ОЕСУТ е взел решение, с което предвид изразеното отрицателно становище на кмета на район "Лозенец" и изложените мотиви в становището на главния архитект на район "Лозенец" предлага да се издаде административен акт за отказ за разрешаване изработване на проект за ИПУР и ИПР. Последвало е издаване на оспорената в настоящото производство Заповед № САГ23-РА50-206/15.05.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която се отказва да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП - изменение на ПРЗ на [УПИ] и [УПИ] за създаване на нов [УПИ] "за ЖС" в кв.61а по отношение на ПИ с [идентификатор] и изменение на ПУР, като се заличава част от [улица].т.267 и се създават три нови задънени улици: от о.т.253 до нова о.т.253а, от о.т.268 до нова о.т.267а и от нови о.т.253б до о.т.253в и алея, служеща за граница между кв.61а и кв.17, м. "Витоша-ВЕЦ Симеоново", район "Лозенец". За да постанови оспорения акт, органът е изложил мотиви, че с предвиждането за отпадане на част от уличната регулация, която служи за разделяне на три [жк], а именно кв.61а, кв.17 и кв.17а, се създава едно нецелесъобразно нарушаване на естествената структура на улично-[жк], което противоречи на един от основните принципи в устройственото планиране, а именно принципа за целесъобразно устройство на територията. Приел е, че мотивираното предложение също противоречи на идейния проект за въвеждане на еднопосочно движение по улиците на местност „Витоша ВЕЦ – Симеоново“, като същото ще доведе до затрудняване на потока от коли и засилване на трафика в обхвата на територията. Посочил е, че с оглед становището на кмета на район „Лозенец“ и наличието на данни за налична техническа инфраструктура по посоченото трасе, като е изпълнена пътната асфалтова настилка, то премахването на същите представлява необосновано разходване на общински бюджетни средства. Предложеното изменение на плана на уличната регулация, което предвижда обособяване на три задънени улици, би възпрепятствало прокарването на инженерната инфраструктура в [жк], че на основание чл. 70, ал. 1 ЗУТ проводите на техническата инфраструктура се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения. Отпадането на част от трасето на улицата и обособяването на задънени улици предвижда изкуствено изкривяване на уличната регулация с цел заобикаляне на имота на заявителите. С изкуственото изкривяване на улицата ще се затрудни значително движението между [жк], 17 и 17а. В заключение органът е приел, че исканото изменение противоречи на чл. 75, ал. 3 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, а именно същото не дава възможност за целесъобразно устройство на територията и уличната мрежа. Изложил е мотиви, че с оглед запазване на обществения интерес и вредите, които биха произтекли – нарушаване на изпълнена вертикална планировка и реализирана пътна настилка, нарушаване на естествената структура на улично-кварталната организация на територията и затрудняване прокарването на техническа инфраструктура в обхвата на територията, води до неприложимост на условията и реда за изменение на действащите устройствени планове. По тези съображения е приел, че мотивираното предложение е незаконосъобразно и нецелесъобразно и изработването на проекта не следва да се разрешава. По делото е представена Заповед № СОА21-РД09-455 от 22.03.2021 г. на кмета на Столична община, с която на главния архитект на Столична община се делегират правомощията да издава заповеди за разрешаване или отказ да се изработи проект за изменение на действащ ПУП на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ - т. 1. 27 от заповедта. С жалбата като писмени доказателства са представени и констативен акт по чл. 309, ал. 1 от ППЗТСУ от 02.06.1999г., констативен акт № С1-2142-1 от 17.09.2001г., уведомление по ЗДОИ с рег. № РЛЦ17-АП00-395-1/20.11.2017г. от СО – район „Лозенец“, писмо с изх. № ТО-2759 от 17.12.1998г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – София относно изходни данни за проектиране на ВиК отклонения за жилищна сграда кв. 61а, п-л II- 1330, м.“Витоша-ВЕЦ Симеоново“, писмо с изх. № ТУ-2588/09.06.2003г., препис от решение № 689/17.01.2018 г. по адм.д. № 9088/2016 г. на ВАС, Трето отд. /л. 38 - 50 от делото/. Видно е от административната преписка, че същите са представени на органа със заявление с № САГ17-ГР00-2466-3 от Н. К.. Приети са по делото решение № 453 от 15.06.2023г. на Столичния общински съвет за въвеждане на довеждащ транспорт на територията на Столична община в квартали „Горна баня“, „Витоша“, „М. долина“, заповед № РД-09-244/04.12.2023г. на кмета на район „Лозенец“, СО, с която е наредено провеждането на 12.12.2023г. на обществено обсъждане относно „Организация на движение с въвеждане на еднопосочно движение в [жк] по маршрут на довеждаща линия 805, обявление за провеждане на обществено обсъждане. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице арх. И. Я., което съдът изцяло кредитира като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено. Съобразно експертното заключение според Общия устройствен план на Столична община (ОУП на СО), приет от МС с Решение № 960 от 16 декември 2009 г., устройствената зона, в която попада процесният имот, е „Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване" („Жм"). Сочи се, че съгласно т. 4 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) устройствените зони от категория „Жм" са с преобладаващо застрояване с височини до 10 м, мин. 50 % от озеленената площ е с висока дървесна растителност с устройствените параметри, както следва: Плътност на застрояване в % 40; М. К. 1, 3; Минимална озеленена площ в % 40; Максимална кота корниз в м 10. Вещото лице излага констатации, че за [жк], м. „Витоша-ВЕЦ Симеоново", в който попада имотът на жалбоподателите, са одобрени: ЧКЗСП и ЧРП със заповед № РД-09-50-335/01.08.1996 г. на главния архитект на София (л. 32, 96-97 и др. по делото), потвърдена с Решение № 85 от 6 август 2003 г. на СОС; кадастрален план /КП/, улично-регулационен план, и застроителен и регулационен план /ЗРП/ (извадка от регулационния план - на лист 135 по делото) с решение № 44 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС. Относно ЧЗРП, одобрен със заповед № РД-09-50-335 от 01.08.1996 г., установява, че за имот с пл. № 1330, собственост на жалбоподателите, са отредени парцели II-1330 и III-1330, като част от имота попада в улица, определена с о.т. 62б=267 - о.т. без № - о.т. 62. С решение № 44 по протокол № 24/30.03.2001 г., т.2 на Столичен общински съвет/СОС/ е одобрен проект за кадастрален план /КП/, улично-регулационен план, застроителен и регулационен план /ЗРП/ на м. „Витоша-ВЕЦ1Симеоново" в граници: [улица], [улица], „Околовръстен път" и река „Драгалевска", по червените и сини линии, цифри и текст с корекциите в зелен цвят. С решение № 8 от 25.10.2010 г. по адм. дело № 1340/2003 г., влязло в сила на 25.02.2011 г., III-Б състав, Административно отделение, Софийски градски съд е отменил решението на СОС в частта относно предвижданията за кв.61а - уличната регулация по между кв.61 а и кв.17а в участъка от о.т. 253 - о.т. 266 - о.т. 267, като незаконосъобразно. Вещото лице дава заключение, че с мотивираното предложение е налице осигурен достъп до всички имоти в неговия обхват, която констатация е графично илюстрирана в схемата-извадка, представена в раздел 2.5 на констативно-съобразителната част на експертизата. Видно от схемата, с мотивираното предложение са осигурени необходимите лица за имотите в обхвата му, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗУТ - не по-малко от 14 м. Изложено е в раздел 2.2. на констативно-съобразителната част на експертизата, че ПИ с [идентификатор] е общинска публична собственост. По действащия план за регулация този ПИ попада в границите на [УПИ], предназначен за ниско жилищно застрояване и застроен по данни от КАИС с две еднофамилни жилищни сгради. СТЕ намира, че с предлаганите с мотивираното предложение задънени улици и свързващите ги пешеходни алеи е възможно намирането на законно и целесъобразно техническо решение, а що се отнася до проблема с движението между [жк], 17 и 17а, вещото лице е констатирало, че нито един от имотите не е непосредствено транспортно зависим от изграждането на тази улица. Всяка една от задънените улици е с дължина по-малка от 60 м и ще обслужва непосредствено до 2 имота. От представената схема-извадка от цифровия модел на плановете за регулация, с показани границите на [жк], СТЕ намира, че масивът на [жк], 17а и 61а, в последния от които е разположен имотът на жалбоподателите, не се различава принципно от кв. 18, 58, 63 и др. в местността. Дава заключение, че предложеното изменение на ПУП в мотивираното предложение не е в противоречие с ОУП на Столична община в обхвата на предложението му. Параметрите за застрояване на имотите, посочени в матрицата на мотивираното предложение, са в съответствие с тези за устройствена зона Жм: макс. плътност на застр. в % - 40%; Макс. Кинт -1, 3; Мин. озеленена площ % - 40%; Макс. кота корниз в м -10 м. Такива са показателите в таблицата-извадка от ЗУЗСО в Раздел 2.3.5. Приложените по делото документи от ДНСК, СДНСК и общинската администрация р-н Лозенец, с които се установява незаконно строителство в имота на жалбоподателите, са обсъдени в раздел 2.7 и 2.8 от констативно-съобразителната част на експертното заключение в хронологична последователност, както следва: заповед на СДНСК № 04/10.11.1998 г., с която се спира изпълнението на строителни работи на път, водопровод, канал и електропровод от о.к. 274, о.к. 273, о.к. 272, о.к. 271, о.к. 270, о.к. 269, о.к. 268, о.к. 267 до парцел IV-1325, кв. 61а, м. „Витоша - ВЕЦ „Симеоново". Със заповедта се нарежда да се изследва възможността за узаконяване на изградената улица и съпътстващата я инфраструктура; писмо от кмета на СО-район Лозенец от 23.06.1998 г. до СДНСК за извършена повторна проверка, съставени актове по ЗАНН № №73 и 74 от 04.06.1999 г.; констативен акт по чл. 309, ал. 1 от ППЗТСУ от 02.06.1999 г., с който се установява незаконно строителство на: бетонов път в кв. 61 и съседните му, който навлиза в частни парцели, включително в този на жалбоподателите парцел II-1330 с 1, 90 м; водопровод и канал, като монтираната бетонна ревизионна шахта за канализацията е изцяло в кв. 61а, парцел II-1330. Прокарани са и ВиК тръби от о.к. 273 до о.к. 267 и влизат в имот пл. № 1353; електропровод - прокарани ел. кабели под земята от о.к. 273 до о.к. 267, монтирани 2 броя ел. стълбове, един в парцел II-1330 навътре в него и втори в пл. III-1330. Констатира се, че за строежите няма одобрени проекти и разрешения за строеж и представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ; писмо от началника на ДНСК до началника на СРДНСК и до кмета на район Лозенец с изх. № АБ32/200/24.08.2001 г., с което се нарежда извършване на повторна проверка и съставяне на констативен акт за установените вече незаконно строителство на бетонов път, водопровод, канализация и електропровод между [жк], 60, 17 и 63а, 62, 61, 61 а, м. „Витоша - ВЕЦ Симеоново", по плана на [населено място] от район „Лозенец" - Столична община. При извършените проверки е установено, че строежите са изградени без строителни книжа, навлизат в частни парцели (урегулирани поземлени имоти) и е разрешено захранването от експлоатационните дружества, без да са приети по установения ред; констативен акт № С1-2142-1/17.09.2001 г., в който е установено, че за изградената инфраструктура / строеж за обекти - асфалтовата улица; ВиК - изпълнена бетонова канализационна шахта, прокарани ВиК тръби; електропровод - монтирани 2 броя ел. стълбове, изграден между кв. 58, 60, 17 и 61, 71а, 62 и 63а, не са представени одобрени строителни книжа и разрешения за строеж, за асфалтиран път – също; писмо от началника на ДНСК изх. № Н-790-00-769/08.02.2002 г., и писмо изх. № РЛЦ18-ГР94-500-1/14.03.2018 г. от главния архитект на СО - район „Лозенец", с което се потвърждава наличието на място в [УПИ] и [УПИ] от кв.61а на изграден бетонов път с асфалтово покритие и изградена инженерна инфраструктура, без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. В обобщение, съгласно приложените по делото доказателства, вещото лице дава заключение, че улицата, предвидена за изграждане с влязъл в сила ЧЗРП, одобрен със Заповед № РД109-50-335 от 01.08.1996 г., не е реализирана по начина, по който е предвидена в плана. Без съответните строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж са изградени: бетонов път между кв. 58, 60, 17 и кв. 61, 61а, 62 и 63а, който впоследствие е асфалтиран, водопровод и канал, ел. кабели под земята и ел. стълбове – последните разположени в имота на жалбоподателите. Бетоновият път в по-широката си част навлиза с 1, 90 м в имота, а в по-тясната част на пътя от 4 м - навлиза с 1, 20 м. Монтираната бетонна ревизионна шахта за канализацията попада изцяло в техния имот (II-1330, кв. 61а) на отстояние от края на парцела до шахтата 5 м и 7 м. Прокарани са ВиК тръби от о.к. 273 до о.к. 267, които влизат в имот пл. № 1353 ([ПИ]. 905.3382). Монтирани са два броя ел. стълбове - високо напрежение - един в парцел II-1330 на отстояние от края на парцела 13 м и 13, 20 м и втория в парцел III-1330 на отстояние 1, 20 м от края на парцела. При тези констатации и съобразно представените по делото документи от компетентни и оторизирани органи - ДНСК, СДНСК и р-н Лозенец, дава заключение, че е установено незаконно строителство за обекти - асфалтовата улица; ВиК - изпълнена бетонова канализационна шахта, прокарани ВиК тръби; електропровод - монтирани 2 броя ел. стълбове, изграден между кв. 58, 60, 17 и 61, 71а, 62 и 63а, не са представени одобрени строителни книжа и разрешения за строеж. Изградените в имота съоръжения на техническата инфраструктура са отразени и от експлоатационните дружества в хода на съгласуване на мотивираното предложение - електропроводни линии средно напрежение (л. 71, 99 от делото) и водопровод (л. 72, 100 от делото). Други относими доказателства не са ангажирани от страните по делото, а представените такива, които съдът не обсъжда, не установяват релевантни за решаването на повдигнатия правен спор обстоятелства. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Предмет на оспорване е Заповед № САГ23-РА50-206/15.05.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която е постановен отказ да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП. Доколкото се обжалва подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ, от адресатите на акта, за които е налице и интерес от отмяната му, и жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, считано от връчването на заповедта на Н. К. и на Г. К. на 25.05.2023г., съответно на С. Ч. – на 26.05.2023г., съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Според чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК съдът следва да провери издаден ли е актът от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № САГ23-РА50-206/15.05.2023г. на главния архитект на Столична община е издадена на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ във връзка със Заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021г. на кмета на Столична община /представена по делото/. Съобразно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му – чл. 135, ал. 2 ЗУТ. Според чл. 135, ал. 3 ЗУТ компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган - главния архитект на Столична община, което се установява от т. 1.27 от Заповед № СОА21-РД09-455 от 22.03.2021 г., с която кметът на Столична община е делегирал на главния архитект на Столична община правомощията си по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за издаване на заповеди за изработване на проекти за изменение на действащ ПУП, каквато възможност е предвидена в § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ. Цитираната норма изрично регламентира, че кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Следователно не е налице отменителното основание по см. на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 1 АПК. Заповедта е надлежно мотивирана от фактическа и правна страна, като отговаря по форма на общите правила по чл. 59, ал. 2 АПК. Налице са ясни и конкретни мотиви и разпоредителна част, позволяващи да се разберат причините, поради които е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на действащия ПУП, като мотиви се съдържат и в останалите документите, предхождащи издаването на заповедта. Съдът приема, обаче, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като органът не е разгледал релевантни обстоятелства и предпоставки за това производство, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В съдебната практика на Върховния административен съд е изяснено нееднократно, че процедурата, регламентирана в чл. 135 ЗУТ, предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП. Тази процедура започва по заявление на лицата по чл. 131 ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение /чл.135, ал. 2 ЗУТ/, без да е необходимо посочване на конкретно основание по чл. 134 ЗУТ. В това производство проверката, която органът извършва, се ограничава до преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. По тези съображения на този етап не е от съществено значение наличието или не на конкретните основания по чл. 134 ЗУТ. В този смисъл, например, решение № 488 от 17.11.2023г. по адм. д. № 6671/2022г. на ВАС, II о., решение № 10897 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2021 г., решение № 5088 от 21.04.2021г. по адм. дело № 761/2021г., на ВАС, ІІ отд., решение № 3000 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2025 г., II о. и др. Така в цитираната съдебна практика е изяснено, че в този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, предмет на проверка са обстоятелствата по чл. 135, ал. 1, 2 и 5 ЗУТ, а именно органът проверява: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, както и съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай че е наличен такъв. Правното основание не е задължителен елемент, но органът може да го посочи като изискване при изработване на проекта за ПУП. На следващо място, следва да се има предвид, че заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ определя параметрите на евентуално бъдещо изменение на ПУП и дава изначален отговор на въпроса за принципната допустимост на проектираната устройствена промяна, като тя е краен акт на предварителната фаза от същинското производство по одобряване на плана. Със заповедта за одобряване на допуснатото изменение на ПУП завършва фактическият състав на цялото производство по изменение на плана и процесната заповед, бидейки стадий от него, изгубва самостоятелното си правно значение и се включва в обхвата на проверката относно предпоставките за издаване на крайния акт. Съответно защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните основания за изменение на ПУП и утвърдените с него предвиждания е осъществима чрез оспорването на акта за одобряване на плана – определение № 5946 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2024 г., II о. Предвид изложеното съдът приема, че в проведеното административно производство по чл. 135 ЗУТ сезираният орган е следвало да провери обстоятелствата по чл. 135, ал. 1, 2 и 5 ЗУТ, включително дали устройствените показатели за застрояване по предложението отговарят на устройствената зона по действащия ОУП, каквато преценка в случая органът не е извършил, доколкото не е разгледал и обсъдил релевантни обстоятелства и предпоставки за това производство, при наличието на които следва да се издаде положителен акт. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателите се легитимират като собственици на имот с [идентификатор], за който с процесното заявление с вх. № САГ17-ГР00-2466/03.11.2017г. се иска изработването на проект за изменение на ПУП, съответно искането е подадено от заинтересовани лица по смисъла на чл. 135, ал. 1 във вр. с чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ, както е приел и органът, видно от мотивите в обжалваната заповед. След като производството е започнало по заявление на собствениците на имота, за който се иска изработването на проект за изменение на ПУП, по това заявление компетентният орган дължи произнасяне със заповед, но въз основа на становище на: 1. главния архитект на общината - когато актът се издава от кмета на общината; 2. кмета на общината - когато актът се издава от областния управител /чл. 135, ал. 4 ЗУТ/. С установената съдебна практика се приема, че при изрично оправомощаване на главния архитект на общината да издава заповеди по чл. 135, ал. 3 ЗУТ не е необходимо неговото становище по чл. 135, ал. 4 ЗУТ, тъй като то се инкорпорира в самата заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ /решение № 1003 от 24.01.2018 г. по адм. дело № 7470/2017 г., ІІ отд. на ВАС/. Към заявлението е приложено мотивирано предложение за изменение на ПУП, придружено със скица. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че устройствените показатели за застрояване по предложението отговарят на устройствената зона по действащия ОУП на Столична община. Вещото лице установява, че предложеното изменение на ПУП в мотивираното предложение не е в противоречие с ОУП на Столична община в обхвата на предложението му, параметрите за застрояване на имотите, посочени в матрицата на мотивираното предложение, са в съответствие с тези за устройствена зона Жм: макс. плътност на застр. в % - 40%; Макс. Кинт -1, 3; Мин. озеленена площ % - 40%; Макс. кота корниз в м -10 м, каквито са показателите в таблицата-извадка от ЗУЗСО в Раздел 2.3.5. Както се посочи вече, разпоредбата на чл. 135 ЗУТ предвижда предварителна процедура, имаща за цел единствено да се разреши изработването на проект за ПУП (а не да се одобри вече изготвен проект), при която дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 ЗУТ. В тази връзка съдът приема, че са неотносими основанията на органа, послужили за издаването на отказ за разрешаване изработването на проект, по-конкретно съображенията за неспазване на изискванията по чл. 108, ал. 5 ЗУТ за целесъобразно устройство на територията и изискванията на чл. 1, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, осигуряваща гарантиране устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Предварителната процедура няма за предмет одобряване на ПУП, а е предхождаща - за разрешаване да се изработи проект на изменението на ПУП – ИПРЗ и ИПУР. В този смисъл съдът приема, че посочените от органа основания за издаване на оспорения отказ са относими в производството, приключващо с окончателния акт по чл. 129 ЗУТ - по одобряване на проекта за изменение на ПУП, а настоящото не е такова. В тази връзка органът е пропуснал да обсъди и да провери дали са налице всички релевантни в същото обстоятелства по чл. 135 ЗУТ, вкл. устройствените показатели за застрояване по предложението отговарят ли на устройствената зона по действащия ОУП на Столична община. Видно от оспорваната заповед, органът въобще не е обсъдил тези обстоятелства, а се е занимавал с други, които са относими в следващото производство, но не и за настоящото. Посочените нарушения се отразяват на приложението на материалния закон, тъй като ако органът беше анализирал и обсъдил релевантните обстоятелства, би могло да се достигне до друг извод. Независимо от горното, за пълнота следва да се обсъдят изложените от органа като основание за постановяване на отказ за разрешаване изработването на проект за ИПУР мотиви за допуснати нарушения на изискванията на чл. 70, ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, обосновани със съображения, че предложеното изменение на плана за уличната регулация, което предвижда обособяване на три задънени улици, не дава възможност за целесъобразно устройство на територията и уличната мрежа, предвид наличието на данни за налична техническа инфраструктура по посоченото трасе, като е изпълнена и пътна асфалтова настилка, и би препятствало прокарването на инженерната инфраструктура в квартала. Тези изводи са необосновани и се оборват от събраните по делото доказателства, доколкото и въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, се установява, че наличната на място улица, предвидена за изграждане с влязъл в сила ЧЗРП, одобрен със Заповед № РД109-50-335 от 01.08.1996 г., не е реализирана по начина, по който е предвидена в плана. Според експертното заключение без съответните строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, са изградени: бетонов път между кв. 58, 60, 17 и кв. 61, 61а, 62 и 63а, който впоследствие е асфалтиран, водопровод и канал, ел. кабели под земята и ел. стълбове - последните разположени в имота на жалбоподателите. При тези констатации и съобразно представените по делото документи от компетентни и оторизирани органи - ДНСК, СДНСК и р-н „Лозенец“, вещото лице дава заключение, че е установено незаконно строителство за обекти - асфалтовата улица; ВиК - изпълнена бетонова канализационна шахта, прокарани ВиК тръби; електропровод - монтирани 2 броя ел. стълбове, изграден между кв. 58, 60, 17 и 61, 71а, 62 и 63а, без наличието на представени одобрени строителни книжа и разрешения за строеж. Отделно от това, съобразно експертното заключение с предлаганите с мотивираното предложение задънени улици и свързващите ги пешеходни алеи е възможно намирането на законосъобразно и целесъобразно техническо решение, а във връзка с движението между [жк], 17 и 17а установява се въз основа на констатациите на съдебно-техническата експертиза, че нито един от имотите не е непосредствено транспортно зависим от изграждането на сочената улица, като всяка една от задънените улици е с дължина, по-малка от 60 м и ще обслужва непосредствено до два имота. Всичко гореизложено налага извод за основателност на жалбата, поради което съдът приема, че на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК оспорваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. Преписката следва да се върне на органа, който в едномесечен срок да се произнесе по направеното от жалбоподателите искане. Относно разноските в производството. При този изход на спора право на разноски имат жалбоподателите, поради което и предвид своевременно направеното искане следва да им се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 2535 лв. - за адвокатско възнаграждение, заплатени държавни такси и депозит за експертиза. Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено в минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.). Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд София - град, ІІ отделение, 72 състав,