Решение № 1450 от 18.12.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2519/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК •••••, чрез юрисконсулт З. Б. против решение № 3279 от 29.06.2025 г., постановено по гр. д. № 3209/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против З. Х., гражданин на В., дата на раждане: •••••••••• г., ЛН •••••, издаден на •••••.2014 г. за осъждане на последния да заплати сумата за разликата от 7 726.25 лв. до пълния претендиран размер от 12 402.82 лв., представляваща неплатена главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. и допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита от 12.02.2015г., сумата от 1984.19 лв. договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г. и сумата от 239.68 лева лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради противоречие на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Оспорва се изводът на районния съд, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване изискванията на чл. 17, ал. 4 ЗКСД, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че е налице олихвяване на изтекли лихви (анатоцизъм), водещо до начисляване на възнаградителна лихва, надхвърляща максимално предвидения в закона размер от 7 %, като се поддържа, че това обстоятелство би следвало да обоснове нищожност на договорната клауза, която го предвижда, но не и недействителност на целия договор за кредит. Навежда се довод за дължимост на уговорената с договора лихва при съобразяване разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗКСД и чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу З. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 17, вр. с чл. 24 ЗКСД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 12402, 82 лв.- главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.12.2014 г., 1984, 19 лв.- договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г. и 239, 68 лв.- лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.02.2024 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г., по силата на който банката предоставила на ответника сумата от 78 233, 20 лв. за заплащане на такси за обучение. На 12.02.2015 г. било сключено Допълнително споразумение към процесния договор за кредит, с което договореният размер на кредита бил намален от 78233, 20 лв. на 7823, 32 лв. Към договора за кредит били приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които били подписани от кредитополучателя и представлявали неразделна част от сключения договор за кредит. Твърди се, че срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно - квалификационна степен. Усвояването на кредита се осъществявало чрез преводи по банковата сметка на висшето училище Медицински факултет в гр. •••• в началото на всеки семестър, като по договора за кредит е усвоена сума в размер от 7823, 32 лв. на 08.12.2014 г. Била уговорена фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, която съгласно чл. 10.2 от ОУ се начислявала върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Сочи се, че крайният срок за полагане на държавен изпит по специалност „•••••“, в която ответникът се е обучавал е 30.09.2020 г., като се навеждат твърдения, че гратисният период по заплащане на погасителните вноски е до 30.09.2021 г. и първата падежна дата е 28.10.2021 г. Съгласно чл. 17.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като се сочи, че считано от получаване на препис от исковата молба, Банката счита кредита за предсрочно изискуем. Освен дължимата главница, ответникът дължал и възнаградителна лихва на осн. чл. 7 от договора, както и наказателна надбавка, представляваща договорено между страните обезщетение за забава на осн. чл. 17.1 от ОУ. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З. Х., чрез назначения му по делото особен представител адв. С. В., с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Навеждат се доводи, че претендираните суми са погасени по давност. Оспорва се основанието за възникване на претендираните задължения и техния размер. С обжалваното решение районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 20 и чл.24, ал.1 ЗКСД. Също така първостепенният съд е приел, че лихвата по кредита, тъй като надхвърля предвидения максимален размер от 7 %, противоречи на чл. 20 ЗКСД и е в отклонение на потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл. 143 – 146 ЗЗП, към която препраща чл. 17, ал. 5 ЗКСД. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество. От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.12.2014 г. между ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), съгласно който ищецът отпуска на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233, 20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Според чл. 3 от договора гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, като уговорената падежна дата за издължаване на месечните вноски, съгласно чл. 6 от договора, е 28-мо число на месеца. В чл. 7 от договора страните са постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Писменият документ, в който е обективиран договорът, съдържа превод на същия на английски език и носи подписите на страните по него на всяка страница. Към договора са приложени и Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, които също са преведени на английски език и подписани на всяка страница от страните. Според чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно. Представен е и първоначален погасителен план към договора за кредит. На 12.02.2015 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към процесния договор за кредит, с което договореният размер на кредита е намален от 78233, 20 лв. на 7823, 32 лв. Видно от приетото извлечение от сметката на ответника, в същата е отразено усвояването на сумата от 7823, 32 лв. на 08.12.2014 г. и капитализирането на различна по размер лихва в периода от 05.12.2015 г. до 28.09.2021 г., като лихвата е отразено, че е в размер на 4579, 50 лв. От представеното по делото уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от Медицински университет - гр. •••• се установява, че ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро със срок за заплащане до 20.10.2014 г. От заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, се установява, че банката е изпълнила задълженията си по сключения договор за кредит и е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 7 823, 32 лева. Общият размер на кредита към 28.10.2021 г. (първа падежна дата след изтичане на гратисния период) е в размер на 12402, 82 лв. и включва: 7823, 32 лв. – предоставена главница и 4579, 50 лв. – капитализирана към главницата лихва. На 19.02.2024 г. по разплащателната сметка на ответника З. Х. е постъпила сума в размер на 97, 07 лв., с която е погасена част от дължимата договорна лихва. Ответникът не е извършвал други плащания за погасяване на задълженията си по договора, които към датата на подаване на исковата молба - 21.02.2024 г. били както следва: 12402, 82 лв. – главница, която е формирана по следния начин: 7823, 32 лв. - договорена и предоставена главница и 4579, 50 лв. – прибавени към усвоената главница изтекли лихви в гратисния период на кредита; 1984, 19 лева – възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. - 20.02.2024 г., която е изчислена върху главницата в размер от 12402, 82 лв. и 239, 68 лв. - мораторна лихва върху главницата от 12402, 82 лв. за периода 28.10.2021г. - 20.02.2024г. Според заключението на вещото лице непогасената договорна лихва от 7% годишно за периода 28.10.2021 г. – 20.02.2024 г., начислена върху усвоената сума по кредита - 7823, 32 лв. е в размер на 1215, 84 лв. Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Възникналите между страните по делото отношения попадат в обхвата на специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД). Процесният договор за кредит е сключен със студента З. Х. с цел финансиране на обучението му по специалност „•••••“ в Медицински университет - гр. ••••. Съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, когато не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и 4, на чл. 18, ал. 3 и на чл. 7 ЗКСД, договорът за кредит е недействителен. В ал. 1 на чл. 17 е предвидено, че договорът за кредит трябва да бъде сключен в писмена форма. Съгласно ал. 4 на чл. 17 ЗКСД, кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Чл.7 ЗКСД изисква кредитът да е отпуснат съгласно типов договор, който определя правилата и документите за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредита, задължителните реквизити на договора, реда за гарантиране на кредита, реда за погасяване от държавата на задълженията на кредитополучателите към банката, размера на премията за добро управление и отговорността на страните при неизпълнение. Настоящият състав намира, че представеният по делото договор за кредит от 05.12.2014 г. ведно с приложените ОУ и погасителен план установяват действително правоотношение по договор за целеви потребителски кредит. Договорът отговаря в пълна степен на предвидените в ЗКСД изисквания за форма и реквизити, съгласно утвърдените типови образци, от кредитополучателя не се търсят плащания, които не са договорени, поради което не са налице основания за обявяване на кредита за недействителен. Нищожна е обаче клаузата по т. 10.2 от общите условия към договора, предвиждаща начисляване на възнаградителни лихви през гратисния период и капитализиране на същите на годишна база. Клаузата е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД, недопускаща начисляване на лихви върху лихви, предвид липсата на наредба на БНБ, която да урежда такава възможност. Последващото олихвяване на капитализираната възнаградителна лихва представлява анатоцизъм, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Клаузата по т. 10.2 от общите условия е в противоречие и с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, съгласно която дължимата от кредитополучателя главница по договора за кредит включва единствено сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка. Нормата на чл. 23, ал.3 от ЗКСД допуска начисляване на възнаградителни лихви през гратисния период, но не и тяхното капитализиране. Видно от приетото в първоинстанционното производство заключение по ССЕ начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се прибавя към главницата и върху тази увеличена главница се начислява отново 7% лихва, което означава, че възнаградителната лихва надхвърля допустимия размер от 7% на годишна база и по силата на чл. 20, ал. 1 ЗКСД клаузата за капитализиране на лихвата се явява недействителна. В съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД е уговорката относно лихвите по т. 7 от договора, предвиждаща до 7% годишна възнаградителна лихва. Според заключението на съдебно счетоводната експертиза размерът на възнаградителната лихва за периода 28.10.2021 г. – 20.02.2024 г., изчислена въз основа на главницата от 7823, 32 лв. (т.е. без отчитане на извършената капитализация на лихвите към главницата) е 1215, 84 лв., до която сума предявеният иск е основателен. Неоснователна е претенцията за заплащане на сумата 239, 68 лв. – лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г., тъй като същата е начислена върху главницата от 12402, 82 лв., включваща както размера на усвоения кредит от 7823, 32 лв., така и капитализираната възнаградителна лихва, която е недължима. С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлена претенцията за капитализирани лихви, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за договорна лихва за периода 28.10.2021 г. - 20.02.2024 г. за разликата от 1215, 84 лв. до пълния претендиран размер от 1984.19 лв., и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на лихви за забавено плащане в размер на 239, 68 лв. за периода 28.10.2021 г. – 20.02.2024 г. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата от 1215, 84 лв. - дължима договорна възнаградителна лихва от 7% годишно, начислена само върху усвоената сума по кредита от 7823, 32 лв., за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г. Материалният интерес по първоинстанционното дело е в общ размер на 14626, 69 лв. Направените от „Банка ДСК“ АД съдебни разноски, вкл. и определеното юрисконсултско възнаграждение са в общ размер на 2821, 88 лв., от които е присъдена сума в размер на 1490, 60 лв. Съобразно с решението по настоящото дело допълнително следва да бъдат присъдени още 234, 57 лв. съдебни разноски (1215, 84/14626, 69-та част от 2821, 88 лв.). Материалният интерес пред въззивното производство е в общ размер на 6803, 37 лв. Направените от „Банка ДСК“ АД съдебни разноски, вкл. и определеното юрисконсултско възнаграждение са в общ размер на 1328 лв., от които съразмерно на уважената част от въззивната жалба в полза на банката следва да бъдат присъдени 237, 33 лв. (1215, 84/6803, 37-та част от 1328 лв.).