Решение № 5818 от 28.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9123/2021 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 12441от 15.01.2020 г. СРС, 68 с-в, по гр.д.№ 74589/17 г. е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените от ЗК „О.“ АД чрез „О.- клон България“ КЧТ против ЗАД „А.“ АД обективно съединени осъдителни искове по чл.213, ал.1, изр.3 КЗ /2005 г.-отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на собственика на автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА •••• СК да заплати на ищцовото дружество сумата от 20 946, 15 лв., представляваща сбор от платените от ищеца застрахователно обезщетение /20 921, 15 лв./ по риск „Каско“ по щета № 1320011207000020 за имуществени вреди на автомобил „Ауди А6“ с рег.№ СА •••• ТВ, причинени при реализирането на 19.09.2013 г. в гр.София пътно-транспортно произшествие и т.н. ликвидационни разноски /25 лв./ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за периода от 18.10.2014 г. до 18.10.2017 г. в размер на 6 381, 12 лв. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ЗК „О.“ АД чрез „О.-клон България“ КЧТ с оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” между ответното дружество и виновния водач.Наличието на такова правоотношение е установено от представения по делото протокол за ПТП, който е официален удостоверителен документ, както и от извлечението от Информационния център на Гаранционен фонд.Това обстоятелство не се и оспорва от ответника.Твърди, че първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, тъй като ответникът не е изпълнил задължението да представи по реда на чл.190 ГПК процесната полица.Поддържа, че в производството са доказани всички твърдения, обуславящи ангажиране на отговорността на ответника.Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба- ЗАД „А.“ АД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- ЗК „О.“ АД чрез „О.-клон България“ КЧТ твърди, че на 19.09.2013 г. в гр.София, жк „Илиянци“, на кръстовището на ул. „Витошко лале“ и бул. „Рожен“ е настъпило ПТП, при което л.а. марка „Рено” модел „Меган Сценик“ с рег.№ СА •••• СК, управляван от Д.А.М., движещ се в жк „Илиянци“ по бул. „Витошко лале“ на кръстовището с бул. „Рожен“ не е спазил знак Б-2, като не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с рег.№ СА •••• ТВ, управляван от К.С.П., в резултат на което е последвал удар между двете МПС.За настъпилото произшествие е съставен протокол за ПТП № 1521357 от 19.09.2012 г.Твърди, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника по застрахователна полица № 11113001642618 с период на покритие от 22.06.2013 г. до 21.06.2014 г.Към датата на ПТП увреденият автомобил е имал сключена имуществена застраховка при ищеца по силата на „Застрахователна полица на сухопътни превозни средства безрелсови превозни средства“ № 281220192012071024958 със срок на валидност от 19.12.2012 г. до 18.12.2013 г. и по образуваната щета № 1320011207000020 на собственика на увредения автомобил е заплатена сумата 20 921, 15 от лв. с платежно нареждане от 14.12.2013 г., като в допълнение от страна на ищеца са направени и обичайни разноски по определяне на обезщетението на стойност 25 лв.С изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.С регресна покана с изх.№ ЗК-122/09.01.2014 г. ищецът е поканил ответника да му заплати застрахователното обезщетение.С уведомление изх.№ Л-4004 от 10.04.2014 г. ответникът е отказал да заплати посочената сума.Ищецът твърди, че на основание чл.213а, ал.3 КЗ ответникът е длъжен да заплати сумата в 30- дневен срок от получаването на поканата, като същият е изтекъл на 13.02.2014 г. и считано от 14.02.2014 г. ответникът е в забава.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 20 946, 15 лв.-част от застрахователно обезщетение по щета № 1320011207000020 и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 6 381, 12 лв.-обезщетение за забава за периода 18.10.2014 г.-18.10.2017 г. С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че не оспорва механизма на ПТП, както и наличието на покрит риск по застрахователния договор, сключен между ищеца и собственика на увреденото МПС, както и размера на обезщетението.Изразява становище, че по отношение на иска за мораторна лихва е изтекъл давностния срок.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на процесното ПТП между него и собственика на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА •••• СК. Видно от констативен протокол за ПТП № 1521357 от 19.09.2013 г. на посочената дата в 23, 00 ч. в гр.София, кв. „Илиянци“, на бул.“Рожен“ е настъпило ПТП, при което л.а. марка „Рено” модел „Меган Сценик“ с рег.№ СА •••• СК, управляван от Д.А.М., движещ се в по ул. „Витошко лале“ на кръстовището с бул. „Рожен“ не е спазил пътен знак Б-2, като не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с рег.№ СА •••• ТВ, управляван от К.С.П. и е реализирал ПТП.Посочено е, че виновният водач има застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по полица 11113001642618 с период на покритие от 22.06.2013 г. до 21.06.2014 г. Представена е и извадка от справка на Гаранционен фонд към 08.01.2014 г., от която е видно, че л.а. с ДК№ СА •••• СК е застрахован в ЗАД „А. по застраховка „Гражданска отговорност” за периода 22.06.2013 г.- 21.06.2014 г. по полица № 11113001642618. От Застрахователна полица на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства № 281220192012071024958 със срок на валидност от 19.12.2012 г. до 18.12.2013 г. е установено, че л.а. „Ауди“ модел „А6“ с рег.№ СА •••• ТВ, собственост на К.П., е застрахован при ищеца по клауза „3“. Видно от преписката по щета № 1320011207000020 г. ищецът е заплатил на собственика на увредения от процесното ПТП л.а. „Ауди“ модел „А6“ с рег. № СА •••• ТВ сумата от 20 921, 15 лв. С писмо изх.№ ЗК122/09.01.2014 г., заведена с вх.№ Л-584/14.01.2014 г. ищецът е изпратил на ответника документите по щетата и го е поканил да му възстанови сумата от 20 921, 15 лв.-застрахователно обезщетение в 30-дневен срок от получаване на поканата. С писмо изх.№ Л-4004/10.04.2014 г. ответникът е отказал да заплати сумата с мотиви, че е налице несъответствие между декларирания механизъм на събитие и настъпилите по автомобила вреди. На основание чл.190 ГПК първоинстанционният съд е задължил ответника да представи застрахователна полица № 11113001642618/21.06.2013 г. по риска „Гражданска отговорност“.Липсват данни ответникът да е изпълнил задължението. Видно от представените Общи условия по застраховка на сухопътни превозни средства, безрелсови превозни средства сред покритите рискове по клауза „3: Пълно покритие за държавите членки на ЕС, в т.ч. и Република България“ /б.Г/ са и ПТП от сблъскване или удар на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети /вкл. в паркирано състояние на МПС/. От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза на в.л. В.Другански е установено, че ПТП е настъпило в гр.София, бул. „Рожен“ в района на кръстовището с ул. „Витошко лале“ на 19.09.2013 г. около 23, 00 ч. по описания в протокола за ПТП начин поради непропускане от водача на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА •••• СК на движещия се по път с предимство л.а. „Ауди А6“ с рег.№ СА •••• ТВ.Участъкът от пътното платно е с надлъжен наклон, една лента и двупосочна организация на движението, асфалтова настилка, регулиран с пътни знаци.Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието на мокра пътна настилка.Видими увреждания по л.а. „Ауди А6“ с рег.№ СА •••• ТВ съгласно протокола за ПТП са-капак преден, калник десен, фар десен, броня, решетка, халоген, стъкло челно, задействани въздушни възглавници, течове, а по л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА •••• СК-калник преден ляв.От анализа на механизма на произшествието и съпоставката на щетите от протокола за ПТП и описа на застрахователя от техническа гледна точка следва извода, че щетите по л.а. „Ауди А6“ с рег.№ СА •••• ТВ са следствие от реализираното ПТП от 19.09.2013 г.Към датата на ПТП автомобилът е бил на 4 години, 4 месеца и 21 дни след пускане в експлоатация и при ликвидация на щетата застрахователят е използвал метода на ликвидация по риск Каско-възстановяване в доверен сервиз.Стойността за възстановяване на автомобила към датата на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 21 225, 19 лв. От заключението на вещото лице Е.Иванова по ССчЕ е установено, че на 14.12.2013 г. ЗК „О.“ е наредила преводно нареждане в обслужващата го банка на сумата от 20 921, 15 лв. с получател К.С.П. и основание за плащане- застрахователно обезщетение по щета № 1320011207000020. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с мотиви, че не е доказано наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и виновния водач поради непредставяне на застрахователната полица, като се е позовал на разпоредбата на чл.261, ал.1, изр.2 КЗ /отм./, поради което протоколът за ПТП не може да замести застрахователната полица.Приел е, че информацията, предоставена от информационния център към Гаранционен фонд по чл.293 КЗ /отм./ на увредените лица има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими за упражняване на правата им, не и да замести доказателствата, уредени в ГПК.Поради изложените съображения е отхвърлил иска поради липса на пасивна материалноправна легитимация. Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са установени всички елементи от фактическия състав на чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и виновния водач не е спорно по делото.По отношение на това обстоятелство е налице признание на ответника, същото е установено и от констатациите в протокола за ПТП и от представената справка от информационната система на Гаранционен фонд.Съгласно чл.295, ал.7 КЗ документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или „Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама /шаси/ на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз. От представения протокол за ПТП и АТЕ е установено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ СА •••• СК, който не е спазил знак Б-2, като не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с рег.№ СА •••• ТВ.Установено е наличието на застрахователно обезщетение между ищеца и собственика на увредения л.а. „Ауди А6“ с рег.№ СА •••• ТВ по имуществена застраховка с покрит риск „ПТП“ към датата на настъпване на застрахователното събитие, както и заплащането на застрахователното обезщетение.От заключението на АТЕ, което не е оспорено от страните, е установено наличието на причинна връзка между процесното ПТП и щетите по застрахования при ищеца автомобил, както и стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП-21 225, 19 лв., която е в по-голям размер от претендираната от ищеца. Поради изложеното и от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът счита, че по делото е установено наличието на всички предпоставки на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и искът за главница е изцяло основателен. С оглед разпоредбата на чл.213а, ал.3 КЗ /отм./ ответникът е изпаднал в забава за възстановяване на претендираното обезщетение в 30-дневен срок от представянето на всички доказателства.По делото е представено писмо с приложени документи и с покана за плащане, получена от ответника на 14.01.2014 г. и същият е изпаднал в забава, считано от 15.02.2014 г.Ищецът претендира мораторна лихва за периода 18.10.2014 г.-18.10.2017 г.Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.Исковата молба е подадена на 19.10.2017 г., поради което вземанията за лихва за забава за периода 19.10.2014 г.-18.10.2017 г. не са погасени по давност.Изчислен по реда на чл.162 ГПК, размерът на лихвата за забава върху сумата от 20 946, 15 лв. за периода 19.10.2014 г.-19.10.2017 г., възлиза на 6 388, 30 лв., поради което и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 6 381, 12 лв. е основателен. Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска по чл.213, ал.1 КЗ /отм./, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 6 381, 12 лв. за периода 19.10.2014 г.-19.10.2017 г., вместо което да се постанови решение, с което исковете да се уважат.В частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за 18.10.2014 г. решението следва да се потвърди. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 1 403, 09 лв.-направени разноски за първата инстанция за ДТ по предявените искове и ЧЖ, експертизи и юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП или общо сумата от 1 503, 09 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сума в размер на 546, 55 лв.-държавна такса за въззивната инстанция. Водим от горното съдът