Решение № 4863 от 20.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 13198/2021 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Б. ЕР“АД срещу Решение 20178831/30.08.2021г., постановено по гр. д. № 635/2020г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в, в частта, с която е уважен, предявеният от Г. С. иск по чл. 75 от ЗГВ вр. с чл. 17, §2 и чл. 22, § 2 от КОНВЕНЦИЯ за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз от 1999г. (Конвенцията от Монреал) за сумата от 3036, 73 лева обезщетение за вреди от загубен багаж (при извършване на полет на 10.01.2018г. по линията София-Париж). Изложени са аргументи за недопустимост на решението частично, поради увеличаване от съда в нарушение на чл. 6 от ГПК (без искане на ищеца) на претендираната от ищеца сума в специални права на тираж (СПТ), като съдът присъдил сума в левове (3036, 73 лева), равняваща се на 1288 СПТ, вместо сума равняваща се на 1000 СПТ, която била претендирана. Така бил нарушен чл. 22, § 2 от Конвенцията, който установявал лимит. Лимитите по Конвенцията не освобождавали страната да докаже действителните си вреди, а единствено ограничават размера на отговорността. По- голям размер на обезщетение бил възможен само в хипотеза на чл. 22, ал. 5 от Конвенцията при доказване на умисъл или груба небрежност на превозвача, каквито твърдения и доказателства нямало. Неправилно били кредитирани показанията на св. К.-не били преценени с оглед на чл. 172 ГПК, а показанията му противоречали на твърденията в исковата молба. Изложени са съображения, че едната изчезнала вещ не било доказано да е нова с оглед на представената гаранционна карта. Нямало доказателства направените и претендирани допълнителни разходи да са били необходими. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. СГС след служебна проверка за валидност и допустимост (в обжалваната част) намира, че решението не страда от пороци водещи до нищожност или недопустимост включително частична такава. Действително в петитума на исковата молба се посочва като брой на претендираните като обезщетение СПТ сумата 1000, 00 броя СПТ. Следва обаче да се има предвид, че конвенцията урежда присъждане на обезщетение в националната валута, като в чл. 23 от конвенцията е посочен метод за конвертиране. Следователно за рамките на процеса и диспозитивното начало е важна посочената от ищеца обща сума в левове на претендираните от него вреди. В случая общата сума на претенцията е над присъденият от СРС размер, като следва да се вземе предвид, че обезщетението по чл. 22, §2 от Конвенцията обхваща всички вреди и неправилно ищецът е квалифицирал претенцията си за сумата на направени разходи (687, 34 лева) като самостоятелен иск. По делото има само един иск и той е за сумата от 3110, 88 лева. Дадените от ищеца квалификации на правото му и становището му колко и какви искове е предявил не обвързват съда, който е длъжен сам да определи вида и броя на предявените искове съобразно фактическите твърдения на страната и и нейните искания. Предвид горното решението е допустимо. Евентуалното надвишаване на лимита по чл. 22 от конвенцията се отнася към неоснователност на иска, съответно неправилност на решението. Следва да се има предвид последователното искане на ищеца да му се присъди максималния размер на обезщетение по чл. 22, параграф 2 от конвенцията. Като се има предвид, че първоначално определения от конвенцията лимит на отговорност (установен при нейното приемане през 1999г.) подлежи съгласно чл. 24 от Конвенцията на преразглеждане на всеки пет години и като се има предвид, че самата конвенция не урежда задължение за държавите членки по нея, нито за въздушните превозвачи да уведомяват пътниците за променените лимити на отговорност, то се налага извод, че при искане формулирано като такова за присъждане на максимален размер на обезщетението (като брой СПТ) съдът издирва служебно и взема предвид действащият към момента на настъпване на вредата лимит. Това се налага защото механизма за преразглеждане не предвижда промяната да се отразява в текста на чл. 22 от конвенцията, а само се съобщава на държавите подписали конвенцията, при което първоначалния текст на чл. 22 от конвенцията не е актуален в частта относно лимита като брой СПТ. С писмо LE 3/38.1-19/70 от 11 Октомври 2019г., Депозитаря на конвенцията (международната организация за гражданска авиация базирана в Монреал, Канада) – органът оправомощен да преразглежда лимитите по реда на чл. 24 от конвенцията е уведомила държавите членки по конвенцията, за влизането в сила на промените в лимитите по членове 21 и 22 от конвенцията (приети на 216-та сесия на съвета на организацията). Неоснователно е позоваването на чл. 22, §5 от Конвенцията- в уредената там хипотеза изобщо няма лимит. Решението обаче е частично неправилно. В трайната си практика СЕС е тълкувал разпоредбата на чл. 22 и е посочил, че в тежест на пътника е да докаже размера на вредите си в достатъчна степен (както имуществените, така и неимуществените), като има право на обезщетение за доказани по размер вреди. Липсата на отговор на исковата молба не освобождава ищеца от доказателствена тежест да докаже претенцията си. В свои решения СЕС е посочил, че доказването поначало става с документи (например за направени разходи за възстановяване на изгубените вещи чрез купуване на нови такива). На обезщетяване подлежат (в рамките на лимита и глобално с имуществените вреди) и неимуществени такива, като тук значение има и обстоятелството дали багажът е загубен в началото на пътуването или при завръщането. В исковата молба има твърдения и за неимуществени вреди- дискомфорт и загубено време за посещаване на магазини за набавяне на вещи от вида на загубените. По делото са представени доказателства за стойността на загубения куфар- неоспорени от ответника (гаранционна карта и разпечатка от интернет сайт). С оглед на неоспорването им и безспорния факт на загуба на куфара СГС намира, че тази щета подлежи на обезщетяване в размер на 248 лева. Преклудирано е оспорването, че куфарът не бил нов.. На обезщетяване подлежат и доказаните с фискални бонове в превод на български вреди под формата на покупна цена за заместващи стоки на стойност 687, 34 лева. Като се има предвид и че багажа е загубен при пристигане в дестинацията и че е съдържал и вещи необходими за детето на пътуващият и с оглед на необходимостта да се отдели време за посещение в магазини за набавяне на нужните вещи са СГС приема, че са причинени и неимуществени вреди за чието обезщетяване е достатъчна сумата от 500, 00 лева. Други вреди не са доказани. Неправилно са кредитирани показанията на свидетеля. Те действително противоречат на фактическите твърдения в исковата молба, в която изрично се посочва, че в куфара не е имало „…скъпи или луксозни“ вещи. Отделно противоречат и на извънсъдебни писмени признания на ищцата за съдържанието на куфара, направени в приложената от самата нея електронна кореспонденция с ответното дружество (л.35 от делото). В исковата молба и в тази кореспонденция няма твърдения за изгубени вещи от известни марки и на висока стойността. Съгласно практиката на СЕС пътникът е този който следва да посочи какво е било съдържанието на багажа, защото се предполага, че знае какви са му вещите (т. 41 решение по дело c-258/16). Преклудирано е позоваването от ответника на общите му условия в частта им за размера и метода на определяне на обезщетението. Освен това в тази им част ОУ са разрез с императивните норми на конвенцията, както правилно е констатирал и СРС и мотивите на обжалваното решение в тази им част следва да се споделят. От изложеното е видно, че се установяват вреди имуществени и неимуществени за чието обезщетяване е достатъчна сумата от 1435, 34 лева. Равностойността на тази сума конвертирана в СПТ по курса на МВФ към м.10.2022г. (приключването на устните състезания пред СГС с оглед на чл. 23, §1 от конвенцията) е 2, 53 лева за 1 СПТ или 567, 33 СПТ, което не надхвърля приложимия лимит в СПТ. Тук следва да се отбележи, че приложимия лимит от 2009г. до 28.12.2019г. е 1131 СПТ. Лимитът от 1288 СПТ посочен от СРС е неприложим към казуса, защото влиза в сила и се прилага след 28.12.2019г. Решението с което иска е уважен следва да се отмени над размера от 1435, 34 лева до уважения размер 3036, 73 лева. При този изход на делото решението следва да се отмени и в частта му по разноските, с която на ищеца са присъдени разноски над сумата от 57, 67 лева за държавна такса (съобразно уважената част от 46 %). На ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева и съобразно отхвърлената част от исковете да се присъдят 54, 00 лева. За въззивна инстанция ищецът няма право на разноски. Въззивното дружество има право на 53 % от разноските за държавна такса по жалбата или на 32, 19 лева. Следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева и съобразно уважената част от жалбата (53 % от обжалвания интерес) да се присъдят 53, 00 лева. Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в