Решение № 16095 от 23.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 66805/2023 г.

Производството по делото е образувано по предявени от Н. В. С. срещу [община] обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от следните травматични увреждания: четири наранявания в долната трета, по задната и задно-външната повърхност на лявото бедро в резултат от непозволено увреждане - ухапвания от безстопанствено куче, осъществено на 07.09.2023 г. в град С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и на сумата от 112, 17 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от непозволеното увреждане, от която: сумата от 45, 27 лева – стойност на закупени медикаменти, 60 лева – стойност на извършен медицински преглед във връзка с издаване на съдебно удостоверение, 4 лева – такса паркинг и 2, 90 лева – потребителска такса за извършен медицински преглед от ЛКК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 07.09.2023 г. около 10 часа в градинката около православен храм „Св. а. П.и.П.“, находящ се в [адрес], [адрес], докато заедно със своята приятелка разхождали дъщеря им (към онзи момент на 10 месеца), бил нападнат от три бездомни кучета – бяла/светло, тъмнокафяво и светлокафяво с бели петна – всички без стопанин, без намордници или каишка. Посочва, че докато другите две кучета само го лаели, то едно от тях го ухапало в областта на лявото коляно. Н. С. излага, че веднага след ухапването се отправил към УМБАЛСМ „Н. И. П.“ за оказване на спешна медицинска помощ. Поддържа, че още същия ден бил прегледан в лечебното заведение в спешния кабинет по ортопедия и травматология, където му била поставена следната основна диагноза: открита рана на коляното, при констатирано обективно състояние на ищеца – рана в областта на лявото коляно, нарушаваща целостта на кожата. На място на С. била поставена противобясна ваксина и предписана терапия с медикаменти, конкретно: З. 500 мг., Б.-К. к. и К. пудра спрей, за закупуването на които същият заплатил сумата от 45, 27 лева. В исковата молба се твърди, че непосредствено след този преглед ищецът посетил и УМБАЛ „А.“, където, след направен прегелд, на С. било издадено съдебномедицинско удостоверение № 7777/2023 г. от 07.09.2023 г. от д-р В. – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология. В последното били констатирани и описани травматичните увреждания на ищеца – четири наранявания на лявото бедро – в долната трета, по задната и задновъншната повърхност на лявото бедро, разположени успоредно едно на друго, всички с косо направление. В заключение било констатирано, че се касае за рана от ухапване и драскотини от куче по задната повърхност на ляво бедро, които травматични увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота му и които са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, каквото характеристика притежават кучешкити зъби. Ищецът Н. С. твърди, че за издаване на съдебно-медицинското удостоверение е заплатил сумата от 60 лева. Излага, че до УМБАЛ „А.“ е стигнал с автомобил, който трябвало да бъде паркиран на платен паркинг, като за престоя му там С. заплатил такса в размер на 4 лева. Поддържа, че вследствие от инцидента и за период от един месец е бил във фактическа невъзможност да полага труд при работодателя си – „[федерация]“, при когото е заемал длъжността „треньор по физическа подготовка“. Първоначално и за период от 14 дни, за времето от 07.09.2023 г. до 05.10.2023 г. ищецът бил в отпуск за временна неработоспособност при домашен режим на лечение. Впоследствие, след преглед от ЛКК на 27.09.2023 г. и с оглед необходимостта от още време за физическото му възстановяване от ухапванията Н. С. продължил отпуска за още 15 дни – за времето от 21.09.2023 г. до 05.10.2023 г., съгласно болничен лист от 27.09.2023 г. Твърди, че за извършване на този медицински преглед ищецът заплатил потребителска такса от 2, 90 лева на 26.09.2023 г. В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие от процесните ухапвания ищецът изпитал силна болка и страдания в лявата подбедрица, които са продължили и през периода, в който е ползвал отпуск поради временна неработоспособност – от 07.09.2023 г. до 05.10.2023 г. Посочва се, че и към настоящия момент С. изпитва болка в лявата подбедрица при вървене, като болката става по-силна при изкачване и слизане по стълби или при по-продължителна разходка. По време на нападението от кучето, след инцидента, а и към настоящия момент изпитвал силен шок и уплаха, постоянен страх и безпокойство, когато се разхожда около мястото на инцидента и по други улици и паркове на територията на столицата. След ухапванията движенията му били затруднени, изпитвал трудности при осъществяване дейности от всекидневен характер, ограничил е социалните си контакти, което се отразило неблагоприятно на нервно-психическото му състояние. Излага се, че въпреки изминалия период от врече местата от ухапванията са все още ясно видими, а белезите няма да избледнеят дълго време, поради което долната задна част на левия му крак ще изглежда с различен външен вид от тази на десния. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие от ухапването от безстопанственото куче възлиза на сумата от 7 000 лева, чието присъждане претендира в настоящия процес. Намира, че на обезщетяване подлежат и сторените от него имуществени разходи в общ размер от 112, 17 лева, включваща сумата от 45, 27 лева – стойност на закупени медикаменти, 60 лева – стойност на извършен медицински преглед въ връзка с издаване на съдебно удостоверение, 4 лева – такса паргинт и 2, 90 лева – потребителска такса за извършен медицински преглед от ЛКК. Ищецът посочва, че всички тези разходи са в пряка и непосредствена причинна връзка от твърдяното непозволено увреждане – ухапване от бездомно куче, доколкото нямаше да бъдат реализирани в случай, че инцидентът не беше настъпил. Поддържа, че отговорност за последният следва да носи именно ответната [община], каквато е и трайната практика на върховната съдебна инстанция. Конкретно поддържа, че съгласно Закона за защита на животните, именнот органите на местната власт носят отговорност за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Наред с това, основна обща компетентност по надзора на тези животни носи Общината, в частност за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората. Ищецът счита, че в случая ответната [община], като възложител на работата, а също и съответните организации, не са взели мерки за това, поради което слевдва да отговарят за това неправомерно бездействие. Посочва се, че дори и да са предприети някакви мерки, то последните са неефективни, предвид ухапването на ищеца, а и доколкото и след инцидента ухапалото го куче се вижда на същото място. С тези съображения Н. С. отправя искане за осъждане на [община] да му заплати обезщетения за претърпените неимуществени и имещуствени вреди вследствие от процесното непозволено увраждане – ухапване от безстопанственото куче, за което носи обективна отговорност, ведно със законната лихва върху всяка претендирана главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира и разноски. В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна [община], чрез пълномощника си адв. Д., оспорва предявените искове по основание и размер, като неоснователни и недоказани. Посочва, че [община] е изпълнила, чрез служителите си, възложените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета и създаването на спокойна градска среда. Оспорва наличието на безстопанствени кучета на територията на града или на твърдения от ищеца инцидент да е основание за извод, че от Общината не е осъществен надзор и грижа, съответно да е налице неправомерно бездействие. Поддържа, че когато са предприети предписани от закона действия с дължимата грижа лицето не отговаря за причинени вреди дори и тези действия да не са довели до очаквания резултат, в който смисъл е и възприетото разбиране в съдебната практика. Заявява, че в ответната община се работи активно в изпълнение на Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 – 2016 г., приета с Решение № 224 по протокол № 16/10.05.2012 г. на С.о.с., чието действие е продължено с Решение № 38/08.02.2018 г. на СОС. Наред с това, от 14.03.2019 г. е в сила и Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Република България, като и двете програми са разработени въз основа на Закона за защита на животните и Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Основният приложим метод на работа в тази връзка по отношение на здрави и неагресивни безстопанствени кучета е същите да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и ако не бъдат осиновени, да се връщат на местата, от които са взети. На евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни животни. С отговора на исковата молба ответникът посочва, че законовите задължения на Общината, следващи от нормите на ЗЗЖ и на ЗВМД, са да приеме програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, да изгради приюти, в които да се настаняват, обработват, обезпаразитяват, ваксинират и кастрират безстопанствените кучета и след съответния престой там и в случай, че не бъдат осиновени, да се връщат от местата, където са взети – арг. чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, освен при доказано агресивни и неизлечимо болни такива. Законът не възлага постигането като краен резултат липсата на бездомни кучета. В случая от ответната община са изпълнени тези задължения, което поведение е в съответствие със закона. Ето защо не може да бъде ангажирана отговорността й, тъй като липсвала целенасочена противоправна дейност, в причинна връзка с която да са настъпили претендираните вреди. По същество ответникът оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения относно времето и мястото на инцидента, механизма на възникването му, причинените увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените увреждания, както и, че кучето е било безстопанствено. Твърди, че описаните от ищеца травматични увреждания е възможно да са получени от падане, друго съприкосновение с твърда повърхност или по друг начин, различен от ухапване от куче, като не се намира в пряка причинно – следствена връзка с инцидента. Не е налице и възлагане на работа по см. на чл. 49 ЗЗД. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като недоказано и завишено. С тези доводи ответната [община] отправя искане за отхвърляне на исковете. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие от непозволено увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер, възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети вредите, причинени при или по повод осъществяването й. Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 2). настъпили вреди – неимуществени и имуществени, последните под формата на направени разходи за лечение, за извършване на прегледи, за заплащане на паркинг; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетенията. В настоящия случай следва да се установи и дали ответникът е имал задължение за надзор над безстопанствените кучета на територията на [община], което да е останало неизпълнено и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД. При анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и на следващите от същите фактически изводи, съдът намира за установено по делото, че на 07.09.2023 г. около 10: 00 часа в град С., в парковото пространство около православен храм „Св.ап.П.и.П.“ на [адрес] в момент, в който ищецът Н. С. разхождал с приятелката си тяхната 10-месечна дъщеря, внезапно бил нападнат от безстопанствено куче, което го ухапало в задната част на лявото бедро. За да достигне до този извод съдът взе предвид обективните данни, внесени в процеса чрез приобщените по делото медицински документи – лист за преглед на пациент в КДС/СО от 07.09.2023 г., издаден от лекар в Спешен кабинет по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, Съдебномедицинско удостоверение № 777/2023 г. от 07.09.2023 г., издадено от съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.“ ЕАД и амбулаторен лист от 08.09.2023 г. от първично посещение при СИМП (специализирана извънболнична медицинска помощ), сочещи, че на 07.09.2023 г. в 11: 26 часа ищецът Н. С. е постъпил лично („самонасочил се“) на преглед в Спешен кабинет по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, където му е поставена основна диагноза „открита рана на коляното“, с описано обективно състояние – рана в областта на ляво коляно, нарушаваща целостта на кожата, при снета анамнеза по данни на пациента – ухапан от куче в парка – в областта на лявото коляно и с назначена терапия, изразяваща се в поставяне на ваксина, първична хирургична обработка, стационарна превръзка и назначен прием на антибиотик. Установява се, че същият ден – 07.09.2023 г., в 12: 00 часа Н. С. е прегледан от съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.“ ЕАД, в хода на който преглед са установени налични рана от ухапване и драскотини от куче по задната повърхност на ляво бедро, констатирани след премахване на наличната бинтова превръзка. Отразено е, че в долната трета, по задната и задно външна повърхност на лявото бедро се установяват общо четири наранявания, разположени успоредно едно на друго, всички с косо направление, отгоре-надолу и отляво-надясно. В заключение е посочено, че тези травматични увреждания са причинили на лицето временно разсстройство на здравето, неопасно за живота, както и, че са получени в резултат от дйствието на твърди тъпи предмети, с ограничена контактуваща повърхност, каквато характеристика притежават и кучешките зъби, като могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от прегледания, в случая – вследствие от ухапване от бездомно куче. Изяснява се, че на 08.09.2023 г. на ищеца С. е извършен вторичен амбулаторен преглед, при който е констатирано добро обективно състояние, наличието на превръзка в областта на ляв долен крайник, с поставена основна диагноза: „открита рана на бедрото от ухапване от куче“, като по снета анамнеза от пациента на 07.09.2023 г. същият е нападнат в гръб и ухапан от бездомно куче, получил рани от ухапвания, обработени, като се оплаква от болка при движение в областта на нараняванията. На ищеца е издаден болничен лист за временна неработоспособност с предписан режим на лечение – домашен-амбулаторен. Тези обективни данни се потвърждават и допълват от показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Ю.Г. – живееща на семейни начала с ищеца по делото от около 4 години, двамата родители на малолетно дете – на 1 година и 7 месеца, която в разказа си пред съда споделя, че на 07.09.2023 г. Н. бил нападнат и ухапан от безстопанствени кучета. Инцидентът се случил сутрина, около 10 часа по време на обичайната сутрешна разходка на св. Г., ищеца и дъщеря им, която тогава била по-малка и двамата родители я разхождали с количката. Посочва, че разходката се състояла в парк „П.иП.“ в [адрес], където е изграден и едноименният храм. Разказва, че семейството им често се разхожда в този парк, който се намира в непосредствена близост до дома им, като до този момент не е имало ситуация, която да ги притесни. Споделя, че по време на разходката, минавайки покрай една от алеите, изведнъж Н. бил нападнат от едно куче – отзад и отстрани, което до този момент същите не възприели. Кучето ухапало ищеца по левия крак – в задната част на бедрото и подбедрицата, при което той изкрещял, а св. Г. дръпнала количката с дъщеря им и тръгнала да бяга. Същата разказва с категоричност, че ухапванията били повече от едно, кучетата били три, но едно от тях, най-светлото, ухапало Н., а другите лаели отстрани около него. Двамата избягали от парка, като св. Г. прибрала вкъщи дъщеря им, а ищецът веднага потърсил медицинска помощ, предвид откритата рана и кръвта на крака си. Същият, за да се случи по-бързо, отишъл сам с автомобила си в Спешна помощ на УМБАЛСМ „П.“.В разказа си свидетелката М. Г. посочва, че нямало външни белези, по които да се направи извод, че тези кучета имат стопанин, като тя и Н. са виждали същите и преди, през годините, винаги трите и на същото място. Споделя, че след първоначалния преглед Н. бил превързан и същия ден отишъл на преглед в друго лечебно заведение – „А. болница“ за издаване на съдебномедицинско удостоверение. В показанията си свидетелката е категорична, че още след инцидента ясно се виждало мястото на ухапването, имало видими следи от зъби на няколко места, а към настоящия момент лявата подбедрица също е с белези. Разказва, че както сега, така и по време на инцидента, Н. се занимавал професионално с борба, при която има специфични хватки и определени движения които той не може да изпълнява поради болка, усещана като дърпане и изтегляне на сухожилие. В продължение на около 2 месеца след инцидента ищецът не могъл да се движи свободно, да излиза на обичайните разходки, не можел да изкачва стълбите поради болка и с оглед необходимостта да запази превръзката на крака си суха. Това налагало честата й смяна – по няколко пъти на ден, за което помагала свидетелката. Същата заявява, че по време на инцидента, а и понастоящем ищецът е трудово ангажиран като треньор по борба към [федерация], като с оглед травмата си от процесното ухапване в продължение на 1 месец не могъл да извършва обикновени движения, тъй като при всяко сгъване на крака изпитвал болка. Споделя, че това наложило ползването на болничен – за един месец, през което време Н. не е работил, но и след това изминали повече от два месеца преди той да може да се върне на работа, както преди. Свидетелката разказва, че вследствие от инцидента и невъзможността да изпълнява голяма част от елементите на борбата – т. нар. демонстриране, Н. пропуснал много от лагерите, възможностите в края на годината, както и ангажимент като личен треньор. След изтичане на срока на болничния си ищецът документално се върнал на работа, но консултативно, без да участва в тренировките. Към активната си трудова дейност се върнал в началото на тази година, модифицирайки част от движенията си, изискващи натоварване на този крак. Вследствие от процесната травма от ухапването и в периода септември – декември същият нямал нормално ежедневие. В показанията си св. Г. заявява, че и понастоящем Н. изпитва затруднения, не може да се разхожда повече от 15-20 минути, изпитвайки болка. Разказва, че още при първите посещения при лекарите, на ищеца било обяснено, че поради натискане на нараненото място от кучешките зъби е възможно много дълго време Н. да има по-ограничено движение. Въпреки наличието на стара травма на глезена си, която той имал предвид дейността си като професионален спортист, то същата никога не му пречила. Съдът, анализирайки показанията на свидетелката Г. в тяхната цялост, както и в съвкупност с данните, следващи от писмените материали, достига до извод относно тяхната достоверност, отчитайки по реда на чл. 172 ГПК, че се касае за разказ на близък на ищеца, с когото по показанията на свидетелката живеят на семейни начала в продължение на 4 години и имат дете. В тази връзка съдът взе предвид, че показанията на свидетелката се отличават с последователност, същите са житейски логични, детайлни и вътрешно непротиворечиви, израз на преките й възприятия от момента на инцидента, когато тя се е намирала в непосредствена близост до ищеца и е видяла, както внезапното нападане от кучето, така и нееднократния му характер, мястото, където Н. е бил ухапан и вида на нараняването непосредствено след инцидента – открита рана с кръв, именно на левия крак. Този разказ съответства на обективните данни, следващи от листа за извършен първичен преглед в спешен кабинет на 07.09.2023 г. в 11: 26 часа с установено при прегледа обективно състояние „рана в областта на ляво коляно, нарушаваща целостта на кожата“ и от съдебномедицинското удостоверение, издадено във връзка с преглед на ищеца отново в същия ден, в 12: 00 часа, с установена рана на левия крак от ухапване и драскотини от куче по задната повърхност на ляво бедро с извод, че същите са от естество да бъдат причинени от действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, каквито са и кучешките зъби. С оглед изложеното, анализирайки показанията на свидетелката в тяхната цялост и данните, следващи от медицинските документи относно вида и характера на получените от ищеца увреждания вследствие именно от инцидента от 07.09.2023 г., съдът достига до извод, че процесното събитие е настъпило по описаните от С. време и начин и при изяснен механизъм, а именно в резултат от внезапното нападане в гръб от безстопанствено куче, едно от общо три кучета, и осъществени четири ухапвания в областта на задната част на левия долен крайник на ищеца, вследствие от което същият е получил травматични увреждания, изразяващи се в наранявания в долната трета, задната и задно външната повърхност на лявото бедро, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Същевременно по делото, от страна на ответната [община], въпреки разпределената доказателствена тежест, не бяха ангажирани други доказателства, които да опровергаят обстоятелствата относно начина на реализиране на деянието и причината за това. Не се установи с поведението си ищецът да е провокирал нападението, което, както се установи се е случило в момент в който той, заедно със свидетелката Г. са разхождали 10-месечната си дъщеря, рано сутринта по време на обичайна сутрешна разходка, в паркова среда. Съдът намира за установено по делото и, че кучето, нападнало и ухапало ищеца Н. С., е безстопанствено такова – куче, което няма конкретен собственик, няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него – арг. § 1, т. 6а ЗВМД, за което свидетелства в показанията си св. Г.. Последната има непосредствени възприятия, както относно външния вид и поведението на кучето по време на инцидента – 07.09.2023 г., така и назад във времето, а и след случката. Същата описва кучето като такова без външни белези, от които да се вижда, че има стопанин, част от общо три кучета, които както процесния ден, така и по принцип през годините, а и понастоящем обикалят и се срещат в парковото пространство на православен храм „Св.ап.П.и.П.“. Категорична е и, че с Н. са виждали тези три кучета в парка и преди това, да лаят в глутница с други, както и след процесното ухапване, споделяйки, че живеят в непосредствена близост до мястото и, че разходката там е била обичайна за семейството им. Отново от разказа й следва, че при проведен такъв с представители на ОП „Е.“ последните споделили, че има много регистрирани жалби на други хора точно за тези три кучета. Косвено в подкрепа на разказа на свидетелката са представените и приобщени по делото извадки от електронна кореспонденция с представители на ОП „Е.“, сочещи за приет сигнал от ищеца Н. С. с вх. № •••, класифициран и обработен на 27.09.2023 г., както и за последователно планирани посещения на мястото от екип на ОП, без данни за осъществяването му. Вземайки предвид фактите от тези доказателства относно външния вид на кучето, неговото поведение и описаните обстоятелства, при които е наблюдавано - по време, преди и след инцидента (в т.см. Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК), съдът достига до извод, че кучето, проявило агресия спрямо ищеца, нападайки го и наранявайки го чрез ухапване е било безстопанствено. Съдът намира за безспорно установено и, че именно в резултат от, хапването и настъпилите от него телесни увреждания ищецът е претърпял описаните неимуществени вреди. За конкретно преживените от него физически болки, както и за емоционалното му състояние непосредствено в деня и след инцидента разказва в показанията си св. Г., която, като лице, съжителстващо на семейни начала с него, лично е възприела състоянието му след инцидента и в периода след това. Същата споделя, че в продължение на един месец С. е ползвал болничен и не е ходел на работа, а в периода септември – декември вследствие от процесната травма от увреждането не е имал нормално ежедневие. Посочва и, че въпреки последвалото връщане на работната си среда и понастоящем ищецът изпитва болка, не може да изпълнява по същия начин, както досега, действията, свързани с упражняваната от него професия като треньор по борба, не може да се разхожда продължително време, тъй като изпитва болка. Показанията й се подкрепят и от обективните данни, следващи от приобщената медицинска документация, в частност от издадените болничен лист № Е20231839958/08.09.2023 г. за период от 14 дни – от 07.09.2023 г. до 20.09.2023 г. и болничен лист № Е20231666082/27.09.2023 г. за период от 15 дни от 21.09.2023 г. до 05.10.2023 г. с предписан домашен – амбулаторен режим на лечение и с поставена диагноза: „открита рана на бедрото“. Ето защо, съдът намира, че между процесното увреждане и настъпилите за ищеца неимуществени вреди е налице пряка причинно – следствена връзка, което обуславя възникване на правото му да търси обезвреда на същите, считайки за безспорно установено по делото, че именно ответната страна носи отговорност за обезщетяването им. Изясни се, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер, възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети вредите, причинени при или по повод осъществяването й. При отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия) по чл. 49 ЗЗД възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата. Същевременно, когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно последното, то следва да е налице конкретно предписано нормативно задължение за действие. В настоящия случай ищецът обосновава отговорността на ответната [община] с твърдения за неизпълнение на задължението за предприемане на ефективни мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивното им поведение към хората. Задълженията на общината по повод безстопанствените животни, вкл. кучета, са нормативно установени в Закона за защита на животните, който в редакцията си към м. септември 2023 г. (момента на процесното увреждане) в Глава пета „Безстопанствени животни“ и конкретно в разпоредбите на чл. 41, чл. 47, чл. 49 и чл. 50 предвижда задължения за общините за овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им (арг. чл. 40 ЗЗЖ), надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс (чл. 47 ЗЗЖ), надзор и грижа за върнатите по места кучета и вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни (чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ), а също така контрол за изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на кучета, за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3 (чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ). Предвидено е също този контрол да се извършва чрез периодични проверки и проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи, физически и юридически лица (чл. 59, ал. 4 ЗЗЖ). При анализ на законовите разпоредби следва, че основна мярка за надзор върху безстопанствените кучета е настаняването им в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Регламентирано е, че органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствените животни, като кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2, които се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел – чл. 41, аал. 1 – ал. 3 ЗЗЖ. Съгласно нормата на чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс. В чл. 47, ал. 2 е предвидено, че същите могат да се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Следователно, връщането на кучетата по местата, от които са взети представлява изключение – арг. чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Същевременно, в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че и в този случай кучетата са под надзора и грижите на общините, откъдето следва извод, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (чрез настаняване в приют или чрез връщане по места). При анализ на нормативноустановените задължения на общините, в частност на ответната такава по отношение на процесната територия, касаещи дейността по надзор върху безстопанствените животни, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ общината, чрез своите органи, носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината, както по отношение на изоставените животни, животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, от които са взети. Разпоредбата на чл. 50, т. 2 ЗЗЖ вменява изрично задължение на общината да взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Следователно, в настоящото производство в тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с дължимата грижа и упражнявайки законовите си правомощия е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им. В конкретния случай, за установяване на възражението си за липсата на твърдяното бездействие и за изпълнение и предприемане с дължимата грижа на предписаните от закона действия, от ответната [община] са представени, съответно приобщени по делото: Програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на [община] 2012 г. – 2016 г., Решение № 38 на Столичен общински съвет от 08.02.2018 г. с изразено съгласие за продължаване изпълнението на част - точка VI от Програмата за срок до приемане от МС на Национална програма, а впоследствие и на общинска такава, справки за дейността на общинско предприятие „Е.“ за периода 2015 г. – 2023 г. и Годишни отчети за дейността на предприятието за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., без такъв, касаещ дейността за 2023 г., когато е настъпил процесният инцидент. С оглед конкретиката на настоящия случай и установения механизъм на настъпване на увреждането - ухапване от безстопанствено куче, за което са събрани данни и подавани сигнали, че се движи в глутница с още две други кучета, като същото е наранило безпричинно човек, проявявайки непредизвикана агресия, съдът намира, че това само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ по изпълнението на всички мерки, заложени в закона, способстващи за предотвратяване на подобни инциденти. в частност в района на инцидента. Приемането от Общината на програма по чл. 40 ЗЗЖ за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на [община] за периода 2012 г. -2016 г. не обуславя извод за изпълнение на всички установени задължения във вече анализираните разпоредби на ЗЗЖ и конкретно на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 41, ал. 1 – ал. 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3 ЗЗЖ.. Наред с това, от съдържанието на представената и приета справка за дейността на ОП „Е.“ за 2023 г. не се установява през месец септември 2023 г., когато е реализиран инцидентът, изобщо да са били заловени безстопанствени кучета, съответно дали част от тях са с агресивно поведение и дали тази особеност в поведението на животните е била отчетена при връщането им по местата, от къзето са били заловени. Ето защо, съдът достига до извод, че са налице правопораждащите факти, ангажиращи гаранционната отговорност на ответната [община] по реда на чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за претърпените от ищеца вреди вследствие от бездействието й при изпълнение в цялост на нормативно установените задължения по ЗЗЖ. При определяне размера на последните, съдът взе предвид следното: По иска за неимуществени вреди: Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Доколкото неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага и не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи негативно отражение върху психиката, в социален дискомфорт в определен период от време, при съблюдаване на комплексния критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В настоящия случай съдът, съобрази от една страна характера и вида на травматичните увреждания, причинени на ищеца вследствие от ухапването, изразяващи се в наличието на открита рана и конкретно четири наранявания в долната трета, по задната и по задно-външната повърхност на лявото бедро, начина на настъпване на инцидента – чрез внезапно ухапване от безстопанственото куче в момент, в който ищецът не е възприемал пряко същото и в който е разхождал 10-месечната си дъщеря, нееднократния характер на ухапването, респ. броя на нараняванията – касае за четири такива, разположени успоредно едно на друго, изпитаните болки, както непосредствено след ухапването, така и в продължение на 2 месеца след това, първият от които без ищецът да работи, а и продължаващите такива към настоящия момент, наличието на белези от ухапването, негативното отражение на инцидента за пострадалия, както в личен, така и в професионален план – невъзможността в продължение на два месеца да полага труд, чрез изпълнение на обичайните си трудови задължения като треньор по борба, предполагащи всекидневна физическа активност и използване на увредения крак, невъзможността за изкачване на стълби, за ходене на продължителни разходки, предвид продължаваща болка, възрастта на ищеца към момента на процесното увреждане – касае се за лице на 38 години, в трудоспособна възраст. От друга страна, съдът взе предвид сравнително краткия период на възстановяване на ищеца и възможността същият да се върне към нормалното си ежедневие (около 2 месеца според разказа на свидетелката), както и липсата на доказателства преживяното от него да се отразило негативно в емоционален план извън обичайното притеснение – същият да изпитва страх и силен стрес от нападението на кучето, което да не е преодолял и до момента. Ето защо, съдът намира, че справедливият размер на търсеното обезщетение възлиза на сумата от 3800 лева, което обуславя уважаване на исковата претенция до този размер и отхвърлянето й до пълния претендиран такъв от 7000 лева или за сумата от 3200 лева. Като законна последица от уважаване на исковата претенция върху присъдената главница се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. По иска за имуществени вреди: Изясни се, че ищецът претендира заплащане на сумата в общ размер от 112, 17 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие непозволеното увреждане, от която: сумата от 45, 27 лева – стойност на закупени медикаменти, 60 лева – стойност на извършен медицински преглед във връзка с издаване на съдебно удостоверение, 4 лева – такса паркинг и 2, 90 лева – потребителска такса за извършен медицински преглед от ЛКК. За доказване реалното извършване на разходите по така посочените пера по делото са представени и приети като писмени доказателства: заверени копия от фискален бон от 07.09.2023 г. на обща стойност от 45, 27 лева за заплатени медицински консумативи съгласно издадена рецепта от д-р при УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД от 07.09.2023 г., фактура № 3000091590/07.09.2023 г. и фискален бон към същата за сумата от 60 лева, издадени от УМБАЛ „А.“ ЕАД за извършен преглед с издаване на СМУ, както и фискален бон от 26.09.2023 г., издаден от ДКЦ XIV С. ЕООД за сумата от 2, 90 лева – потребителска такса и фискален бон за сумата от 4 лева за достъп до паркинг на МПС, издаден от СБАЛАТ „М.д.“ ЕАД. Както вече се изясни, съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, но само когато същите са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът, анализирайки данните, следващи от тези доказателства, в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал и конкретно медицинската документация и свидетелски показания, намира, че е налице основание за присъждане на разходите в размер от 45, 27 лева – стойност на заплатени медикаменти и в размер от 60 лева – стойност на извършен медицински преглед във връзка с издаденото СМУ, намирайки, че по делото е установено, както реалното извършване на разходите от ищеца, така и необходимостта от същите, доколкото се касае за стойност на медикаменти във връзка с процесното ухапване и констатирани при първоначалния преглед на 07.09.2023 г. наранявания, респ. за стойност на извършен преглед на 07.09.2023 г., а не единствено за издаване на СМУ. По отношение на останалите два разхода - за заплащане на потребителска такса и на такса за паркинг, съдът намира, че по делото не се установи по категоричен начин тези разходи да са в пряка причинна връзка с процесните увреждания, причинени от ухапването на ищеца от безстопанственото куче, съответно да подлежат на обезвреда. Съгласно представения фискален бон сумата от 2, 90 лева е заплатена от ищеца на 26.09.2023 г. като потребителска такса, но по делото не са ангажирани доказателства за провеждане на преглед в този ден, респ. последният да е във връзка с процесните увреждания на ищеца. По отношение на сумата от 4 лева, представляваща стойност на платен паркинг не са налице доказателства, сочещи за наложителността на разхода и пряката му връзка с инцидента. Действително, в показанията си свидетелката Г. разказва, че непосредствено след ухапването ищецът лично, шофирайки, е потърсил медицинска помощ в съответните лечебни заведения, но въпреки това не се установява пълно и главно необходимостта от сторения разход и връзката му с инцидента. Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди следва да бъде уважен за сумата от 105, 27 лева, включваща сумата от 45, 27 лева – стойност на заплатени медикаменти и сумата от 60 лева – стойност на извършен медицински преглед във връзка с издаденото СМУ и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 112, 17 лева или за сумата от 6, 90 лева. Като законна последица от уважаване на исковата претенция върху присъдената главница се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. По отговорността за разноски: При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 840, 12 лева – сторени разноски по настоящото дело за държавна такса и адвокатско възнаграждение. При определяне на подлежащия на присъждане размер на последното съдът съобрази релевираното от ответната страна възражение за прекомерността му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, намирайки същото за основателно, като определи следващото се такова на сумата от 1200 лева. В тази връзка съдът взе предвид конкретната фактическата и правна сложност на делото, определена от вида на предявените искове, имащи сходен предмет на доказване, липсата на ангажирани многобройни и разнородни доказателства, приключване на делото в рамките на едно открито съдебно заседание, така и отделеното време, усилията на процесуалния представител на ищеца, изразяващи се в депозиране на искова молба и процесуално представителство в съдебното заседание. Така определеният размер е и над минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. по отношение на минималния размер на адвокатското възнаграждение по съответните дела. Същевременно реалното извършване на разхода за последното съдът намира за установено, предвид отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023 г. (л. 79 – л. 80) заплащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част същият има характера на разписка, удостоверяваща получаването му – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, има и ответната страна. Същата не е претендира такива, като не са представени доказателства да конкретно направени разноски, поради което и не следва да се присъждат. Така мотивиран, съдът