Мотиви към Решение № 2158 от 11.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 4790/2023 г.

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. М. Т. ЕГН ••••••••••, чрез адв. Ж. Ж. срещу заповед за задържане на лице рег. № 316 от 09.04.2023 г., издадена от полицейски орган при 05 РУП - СДВР, с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа". Жалбоподателят излага в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и административно – производствените правила и моли да бъде отменена. В хода на съдебното производство жалбоподател Б. М. Т. редовно призована чрез адв.Ж., не се явява. Представлява от адв. Ж., която поддържа жалбата и счита, че са налице основания същата да бъде уважена, по съображения подробно изложени в жалбата. Ответникът – А. К. – полицейски орган при 05 РУП - СДВР, редовно призован не се явява, не се явява и процесуален представител, не взема отношение по жалбата. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за задържане на лице рег. № № 316 от 09.04.2023 г., издадена от полицейски орган при 05 РУП - СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на Б. М. Т. е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 05 РПУ – СДВР. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „във връзка с чл.325 от НК”, както и че задържането на лицето е извършено в 19, 30 часа на 09.04.2023 г. и освободено в 19, 30 часа без да е посочена дата и година. Жалбоподателят е подписала оспорваната заповед и и е връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, жалбоподател е попълнила декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) на 09.04.2019 г. в 19, 30 часа, в която е посочила, че е запозната с правата си при задържането, както и че нежелае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ; има здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; желае да се уведоми член семейството му; уведомен е за правото на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета. Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподател, в който са описани личните и вещи. Същите са върнати при освобождаването на лицето с разписка. По делото като доказателства са приети представените с административната преписка документи, два броя фишове от спешна медицинска помощ, книга за задържани лица, квитанция за внесена държавна такса и пълномощно, . При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. Заповедта, предмет на съдебния контрол не е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, ответника не е представил по делото доказателства в тази насока. На същият съдът е дал в тази насока и подробни указания. Настоящият съдебен състав намира че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността и адекватно да я организира. Освен липсата на доказателства касаещи компетентност на лицето издало заповедта, към приложената административна преписка от страна на ВПД началник 05 РУ-СДВР е посочено, че жалбоподател е задържана във връзка със заявителски материал по описа на 05 РУ-СДВР за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК. Такъв материал не само не е предоставен, но липсва и докладна изготвена от лицата извършила проверка по този сигнал. Налице е и противоречие на материалноправните разпоредби – от събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление по чл.325, ал.1 от НК, така като е посочено в обжалваната заповед, поради което не са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В акта не е посочено нито правното основание за задържане на лицето, нито описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или престъпление. Това води до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедите за задържане. Преценка за законосъобразност на един административен акт е възможен само тогава, когато той съдържа минимални реквизити съгласно изискванията на АПК. Императивно предвиденото изискване за мотивираност на административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена възможността му адекватно да я организира. Независимо, че в настоящия случай административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22. 04. 2004 г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт. Мотиви на административния акт може да се изложат най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, но видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се е възползвал и от тази си възможност, напротив посочил, че лицето е задържано във връзка със заявителски материал по описа на 05 РУ-СДВР за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР за срок не по- дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни по смисъла на чл.207, ал.1, вр.чл. 211, ал.1 от НПК, от които да може да се направи основателно предположение, за конкретно лице в извършване на престъпление. С други думи, данните следва да са налични преди постановяването й, респ.преди задържането на лицето, а не да се установяват след това. Обратното би довело по скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан ответника по жалбата, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление и какво е то, дали се касае за престъпление по чл.325, ал.1НК или по чл.131, ал.1, т.12 НК. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган/ 05 РУ-СДВР/, като в случая това не е извършено. Т.е предпоставките за нейното налагане, в случая данни, че лицето е извършило престъпление, следва да са налице към момента на задържането, а в конкретния случай, от страна на административния орган не са представени никакви доказателства за връзката на задържаното лице с конкретно престъпление. На следващо място се установява и несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство - чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена в районното управление. По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя. Липсват писмени доказателства касаещи регистриран заявителски материал за каквото и да е било престъпление, било то по чл.325, ал.1НК или по чл.131, ал.1, т.12 НК. Като от нито едно от доказателствата не се установяват дори данни за жалбоподателя по преписката, респективно негова съпричастно към деяние за което е била образувано ДП. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт. По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл.146, т. 4 и т. 5 от АПК. С оглед обстоятелството, че жалбоподателят не претендира разноски извън адвокатското възнаграждение, то и съдът не дължи произнасяне по отношение на разноските за внесена държавна такса в размер на 10 лева. Водим от горното Софийски районен съд, НО, 130 състав е отменил обжалваната заповед за задържане на лице рег. № 316 от 09.04.2023 г., издадена от полицейски орган при 05 РУП - СДВР, с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподател е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".