Решение № 1139 от 22.6.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 455/2023 г.

Производството по дело е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. Е. Т., с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2 против Заповед за задържане на лице рег.№ СФ-12869/22.12.2022 год., издадено от старши лейтенант Р. Г. Р., оперативен дежурен в сектор „Бойна готовност и оперативно дежурство“ в Регионална служба „Военна полиция“ - [област]. В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че липсата на образувано досъдебно производство за извършено престъпление водят до липса на законовите предпоставки за задържане, а от там и незаконосъобразност на оспорвания акт. Твърди се още, че в административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото. Представя списък. Административният орган, в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното: На 22.12.2022 год. по подаден сигнал за превозване на незаконна дървесина майор П. П., старши лейтенант Д. И. и младши сержант А. Н., посетили [населено място], при което установили, че товарен автомобил м.“...“ с рег.№[рег. номер] се управлява от лице, облечено във военна униформа. При проверката оспорващия и пътуващото с него цивилно лице се легитимирали. Автомобила превозвал дървен материал с неизвестен произход, като бил предоставен позволително за сеч и превозен билет. При извършената съпоставка между представения превозен билет и този регистриран в електронната система е установено несъответствие, а именно: регистрирания билет е издаден на друго лице. С оспорваната заповед в 15.00 часа на същата дата ефрейтор М. Т. е задържан за 24 часа, с оглед данни за извършено престъпление по чл.235 от Наказателния кодекс (НК). Заповедта е връчена на задържаното лице незабавно. С постановление от 14.02.2023 год. на Прокурор при Военно-окръжна прокуратура – [област], досъдебното производство по случая е прекратено. Прието е за установено в хода на разследването, че извършеното престъпление по чл.235 от НК, макар и доказано е малозначително. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазване на административнопроизводствените правила и закона. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Закона за военната полиция при задържане директорът на служба "Военна полиция" и директорите на регионалните служби съобразно своята компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица издават писмена заповед за задържане. Процесната заповед е издадена от старши лейтенант Р. Г. Р., оперативен дежурен в сектор „Бойна готовност и оперативно дежурство“ в Регионална служба „Военна полиция“ - [област]. От представените по делото доказателства се установява, че старши лейтенант Р. Г. Р. е назначен в дежурство за оперативен дежурен – 24 часово дежурство за времето от 08.30 часа на 22.12.2022 год. до 08.30 часа на 23.12.2022 год. – стр.22 от адм.д.№ 213 по описа на Административен съд – [област]-град за 2023 год. (изпратено по подсъдност). Със Заповед № СФ-8229/19.12.2019 год. на Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – [област] (стр.12) е оправомощен ответника да издава писмени заповеди за задържане по чл.13, ал.5 от Закона за военната полиция (ЗВП) – т.2.4 от заповедта. Съгласно чл.13, ал.1, т.1 от ЗВП, което е и основанието за издаване на обжалваната заповед - Органите на служба "Военна полиция" могат да задържат до 24 часа лице по чл. 11, ал. 1, когато 1. има данни, че е извършило престъпление. В заповедта е посочено, че същата се издава във връзка с данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 235 от НК и с цел да се предотврати възможността на лицето да извърши друго престъпление, да се укрие или осуети провеждането на наказателно производство. Следователно, заповедта е мотивирана с наличието на данни за извършено престъпление от общ характер. Прилагането на мярката по чл.13 от ЗВП и издаването на заповед за налагането й не предполага образувано наказателно производство срещу лицето, както и привличането му в качеството му на обвиняем по образувано наказателно производство. За да упражни правомощието си по 13, т. 1 е достатъчно компетентният орган да разполага с данни за извършено престъпление и без да е необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗВП, служба "Военна полиция" осъществява оперативно-издирвателна дейност, антитерористична дейност, дейност по предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления от общ характер и полицейска регистрация на лица, информационна дейност, охранителна и контролна дейност, противопожарен контрол, разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства. Задържането по Закона за военната полиция е различно от задържането под стража като мярка за процесуална принуда, налагана по реда на НПК и няма поредност, лице, което е задържано по реда на Закона за военната полиция, задължително да му бъде повдигнато обвинение. Поради тази причина доводите на оспорващия и представените от него доказателствата, че досъдебното производство е прекратено и обвинение не е повдигнато, са без значение при преценка законосъобразността на оспорената заповед за задържане. Основната цел на задържането на лица по 13, т. 1 от ЗВП като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване. Заповедта не нарушава чл. 5, § 1 от ЕКПЧ. Задържането е законосъобразно, спазен е и редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на мярката по чл. 13, т. 1 от ЗВП следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая задържането за срок от 24 часа е оправдано, тъй като органът е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Заповедта не противоречи на целите на закона за предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване провеждането на наказателно преследване и защитата на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Анализът на нормата на чл. 13, т. 1 от ЗВП предполага като изискване за приложимостта си само наличието на данни, че е извършено престъпление, без да поставя за изискване изпълнението на друго условие. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗВП реквизити, в това число и фактическите и правни основания за задържането. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5, б. "а" и б. "б" от ППЗВП заповедта следва да съдържа правата на задържаното лице – да обжалва пред съда законността на задържането и на адвокатска защита от момента на задържането. В заповедта изрично е посочено, че задържането лице е уведомено, че има следните права – да обжалва законността на задържането, да ползва адвокатска защита от момента на задържането, като военно-полицейския орган е длъжен да му осигури възможност да се свърже със защитник-адвокат, да иска да му бъде оказана медицинска помощ, да осъществи телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си. Всички тези права се съдържат в обжалваната заповед, като запознаването им от страна на задържаното лице е удостоверено с неговия подпис. Действително, в заповедта не е посочено пред кой съд подлежи на съдебен контрол за законосъобразност заповедта за задържане, но последица от това обстоятелство не е нейната незаконосъобразност, а приложимостта на нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Задържането за срок от 24 часа е принудителна административна мярка (ПАМ) и се предприема с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Изложения в жалбата довод, че в случая е недопустимо прилагането на ПАМ, предвидена в чл.13, ал.1 от ЗВП, тъй като не са били налице достатъчно доказателства за извършено престъпление и вината на задържаното лице е неоснователен. Постановеното задържане за срок от 24 часа е административна мярка и е наложена по реда на ЗВП. За да се постанови задържане от органите на служба "Военна полиция" не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи, че лицето спрямо което се налага принудителната административна мярка е извършило престъпление. Наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено престъпление, са достатъчно основание по смисъла на закона за задържането му за срок от 24 часа. Задържането като ПАМ се предприема с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Изложеното налага извода, че оспорваната заповед е валиден административен акт, издаден при спазване на административно и в съответствие с нормата на чл. 13 от ЗВП и с приложимите норми от ППЗВП, поради което и подадената жалба ще следва да се отхвърли. При този изход на делото и според правилата на чл.143 от АПК на Регионална служба „Военна полиция“ – [област] ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът