Решение № 68 от 7.2.2025 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 306/2024 г.
Районен съд - Ловеч07.02.2025 г.докладчик ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ЛОВЕЧ, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул.“България“№44, представлявано от директора Боян Асенов Боянов против Б. Г. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• и „БГ ГРУП 2016“ЕООД, ЕИК 204194063, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителя Б. Г. Г., иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ – с искане да се обяви за недействителен трудов договор № ••• г., сключен между работодателя „БГ ГРУП 2016“ЕООД, гр. Ловеч, представлявано от Б. Г. Г., в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството, и Б. Г. Г. – работник, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ЛОВЕЧ, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул.“България“№44, представлявано от директора Боян Асенов Боянов ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• и „БГ ГРУП 2016“ЕООД, ЕИК 204194063, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителя Б. Г. Г. сумата от 700.00 лв. (седемстотин лева) – разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото. Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Ловеч, 07.02.20••• г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310100306 по описа за 2024 година Иск с правно основание по чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – ЛОВЕЧ, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул.“България“№44, представлявано от директора Боян Асенов Боянов против Б. Г. Г., с адрес: ••• и „БГ ГРУП 2016“ЕООД, седалище/адрес на управление: •••, представлявано от Б. Г. Г. – Управител..
С ИМ ищецът е отправил искане, на основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ, съдът да обяви недействителността на сключени на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70 от КТ между работодателя „БГ ГРУП2016“ЕООД – гр. Ловеч, представлявано от Б. Г. Г. – управител и едноличен собственик на капитала и Б. Г. Г. – работник, трудов договор № ••• г., на длъжност „водолаз“, с уговорено месечно възнаграждение от 682, 50 лв. при 7 – часов работен ден, поради заобикаляне на закона, с цел черпене на осигурителни права, в т.ч. обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, а не с цел действително полагане на труд.
От фактическа страна са наведени твърдения, че в ТП на НОИ – Ловеч по реда и сроковете, разписани в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за Б. Г. Г. от осигурителя „БГ ГРУП 2016“ЕООД гр. Ловеч са представени документи за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист №••• с период от ••• г. до••• г. и болничен лист ••• с период от ••• г. до ••• г. Във връзка с повишаване ефикасността на контрола при отпускане и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО към сектор КРДОО в ТП на НОИ – Ловеч е отправен сигнал вх.№ ••• г. с искане за извършване на проверка. В сигнала е посочено, че в ТП на НОИ – Ловеч на ••• г. и на ••• г. са постъпили удостоверения приложение №9 от НПОПДОО от „БГ ГРУП 2016“ЕООД с вид осигурен „12“ и с вх.№ •••-••••••••••/••• г. и •••-••••••••••/••• г. относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на Б. Г. по посочените по-горе два болнични листи. Посочва се, че в сигнала е конкретизирано още, че данните в информационната система на НАП отразяват, че от „БГ ГРУП 2016“ЕООД за Г. са подавани данни с декларация образец 1 с вид осигурен12 и с вид осигурен 02. Изтъква се, че е налице и подадено уведомление по чл.62 от КТ за сключен трудов договор, считано от ••• г. С оглед установеното несъответствие, към контролните органи е насочено искане за проверка, съотв. констатации има ли основание за сключване на трудов договор, подаване на данни с декларация образец1 с вид осигурен 02, както и необходимо ли е при изчисление на паричното обезщетение за цитираните болнични листи д се вземе предвид дохода по декларирания трудов договор.
Наведени са твърдения, че на основание чл.108, ал.1 от КСО е била инициирана и извършена проверка по разходите на ДОО на „БГ ГРУП 2016“ЕООД, гр. Ловеч от контролен орган при ТП на НОИ – Ловеч. В хода на проверката е установено, че едноличен собственик и управител на 4БГ ГРУП 2016“ЕООД е Б. Г. Г. и като такъв съгласно договор за управление и контрол за него са подавани данни на основание чл.5, ал.4, т., от КСО от осигурителя с вид осигурен (12 – самоосигуряващо се лице), считано от ••• г. След справка (по ЕГН)в регистъра на трудовите договори контролният орган е установил, че от осигурителя „БГ ГРУП 2016“ЕООД на ••• г. е било подадено уведомление на основание Наредба –5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл.62 от КТ за сключен трудов договор с Б. Г. Г. с дата на сключване – ••• г. и посочена длъжност „водолаз“. Твърди се, че за периода от ••• г. до предявяване на иска за лицето са подавани данни в РОЛ и с вид осигурен (02- работещи при условията на първа категория труд), тъй като трудовият договор не е прекратен и към настоящия момент. Ищецът изтъква, че изхождайки от наличната информация и факта, че лицето е осигурено на няколко основание (СОЛ и трудов договор) се променя и базата, от която следва да се изчисли размера на паричното обезщетение, като осигурителният доход от трудовото правоотношение играе съществена роля в определянето на същия размер.
Посочва се, че в хода на проверката пред контролния орган от осигурителя „БГ ГРУП 2016“ЕООД са представени описаните в ИМ писмени доказателства във връзка със сключения договор.
Според контролния орган Б. Г. не може да се самоназначи и работи по трудов договор в „БГ ГРУП 2016“ЕООД, поради което данните подадени в РОЛ за физическото лице Г. с вид осигурен 02 за периода, считано от ••• г. са незаконосъобразни и следва да се заличат. Сочи, че при обявяване на недействителност на трудовия договор от съда, контролните органи имат възможност за издаване на законосъобразни предписания за извършване на корекции в данните за осигуряване.
Ищецът излага, че трудов договор № ••• от ••• г. е сключен между „БГ ГРУП 2016“ЕООД, представлявано от Б. Г. Г. – работодател, от една страна, и Б. Г. Г. – работник, от друга страна, като в т.1 на договора се съдържат данни за мястото на работа – рибовъдно стопанство „Лисец“. Твърди, че описаните задължения в представената трудова характеристика на водолаз, получена от Г. на ••• г., не кореспондират със задълженията, вменени на лицето в сключения трудов договор. В действителност налице е договор за наем на общински недвижим имот – язовир, вкл. наем на язовир „Лисец – 1“ и „Лисец -2“, но с оглед дълбочината им (плитки), както и развиващият се спортен риболов, не са налице основания, водещи до необходимостта за наемане на служител на длъжност „водолаз“. В тази връзка изтъква, че липсват писмени доказателства за: развъждане на рибовъдно стопанство и издадени разрешителни за това; дейности по спортен риболов и разрешителни за това; изграждане и оборудване на съоръжения за развъждане и отглеждане на риби и разрешителни за това.
Според ищеца, представените фактури за закупуване на оборудване сочат, че към датата на сключване на трудовия договор, наетото лице не е разполагало с необходимото оборудване за осъществяване на функциите на водолаз. Сочи, че са налице данни за плащане на водолазен курс след датата на сключване на трудовия договор, който в случая се явява и фиктивен договор, с оглед липсата на свидетелство за професионална квалификация и след завършването на курса за водолаз. Счита, че от представеното копие от сертификат за издържано първо ниво начинаещи, не може да се направи обоснован извод за професионалната компетентност на лицето като водолаз, както и за разрешената според свидетелството допустима максимална дълбочина на гмуркане, респ.позволените места за гмуркане.
Отбелязано е, че от страна на осигурителя не е представен и „дневник на водолаза“, от който да се направят констатации за: броя на извършените водолазни дейности/гмуркания, за дата, часа на гмуркане; продължителността на гмуркането, местоположението и др. Намира за недоказано, че Г. всеки ден се е гмуркал по 7 часа в рибовъдното стопанство „Лисец“, с което е изпълнил трудовите си задължения по договор и по трудова характеристика.
От страна на ищеца са наведени доводи, че с оглед характера на трудовото правоотношение съвместяването на правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя от едно и също лице е недопустимо. Изтъква, че ако от двете страни на трудовия договор стои едно и също лице, няма възможност за обективен контрол по изпълнение на трудовите задължения и осъществяване на трудовите функции. Освен това липсва правен интерес едно и също лице да следи себе си за спазване на трудовата дисциплина по КТ, тъй като в случай, че установи нарушение, то следва да наложи само на себе си дисциплинарно наказание, след което да има правната възможност да оспорва собствената си заповед по съдебен ред.
Изложени са правни съображения, че волята, изразена от управителя в качеството му на физическо лице се счита за воля на юридическото лице, но само в отношенията между юридическото лице и трети лица, не и в отношенията със самия него, като физическо лице, в който случай отношенията са между представляван и представител, поради което към тях се прилага разпоредбата на чл.38, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Счита, че трудовият договор противоречи на закона, тъй като представителят не може да договаря лично със себе си, нито с друго лице, което представлява, без съгласието на представлявания, а в случая липсва съгласие на дружеството – работодател.
Твърди се още, че при сключване на трудов договор № •••/13..01.2023 г. е нарушен и принципа на равнопоставеност между страните – работодателя и работника и служителя, тъй като работникът и служителя се поставят в йерархическа подчиненост спрямо другата страна – работодателя, при което между двете страни възникват отношения на „власт и подчинение“.
Не отрича, че в КТ няма разпоредба, която да урежда конфликта на интереси и която изрично да забранява сключването на трудов договор между управителя и ЕООД, което представлява. При допускане на подобна хипотеза обаче, счита, че това би означавало управителят, в качеството си на законен представител на дружеството, да формира и изразява веднъж волята на последното (в качеството у на работодател), като издава съответни нареждания, и втори път, да изпълни самостоятелно тези нареждания в качеството си на физическо лице – работник или служител. Според ищеца не е възможно едно лице с оглед на работодателската си правоспособност да упражнява работодателска власт спрямо самия себе си, да спазва установената от него трудова дисциплина и да работи под ръководство, като сам си дава указания и упражнява контрол над самия себе си, възлага и изпълнява работа, търси имуществена и дисциплинарна отговорност, разрешава ползване на отпуск, прекратява трудовия договор, още повече води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение, при който ще трябва да съвмести качеството ищец и ответник.
С оглед възмездния характер на трудовия договор ищецът поставя и въпросът доколко би било морално и в съответствие със закона управителят сам да определя трудовото си възнаграждение за положения от него труд по трудово правоотношение. Сочи, че в случая е уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 682, 50 лв. при 7-часов работен ден, като по този начин е налице заобикаляне разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.5 от ТЗ, изискваща общото събрание да определя възнаграждението на управителя(по договора за управление), тъй като със сключването на трудовия договор той ще си осигури допълнително възнаграждение без съгласието на едноличния собственик на капитала.
На следващо място, счита, че следва да се има предвид, че сключеният договор може да цели и злоупотреба с права – както в случая с осигурителни права, респ.увреждане на фондовете на държавното обществено осигуряване. Намира, че от изложеното е налице индиция за заобикаляне на закона, с цел да бъдат придобити осигурителни права от Б. Г. Г. и да бъде получено обезщетение от фондовете на държавното обществено осигуряване. Поради това счита, че сключеният трудов договор е недействителен.
В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да Обяви за недействителен трудов договор № ••• г., сключен между работодателя „БГ ГРУП 2016“ЕООД, гр. Ловеч, представлявано от Б. Г. Г., в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството, и Б. Г. Г. – работник.
Постъпил е писмен отговор от ответниците Б. Г. Г. и „БГ ГРУП 2016“ЕООД, в който са изразили становище по предявения иск. Оспорват предявения иск с правно основание чл.74, ал.3 от КТ и считат същия за неоснователен и недоказан. Намират за безспорно, че между „БГ ГРУП 2016„ЕООД и Б. Г. Г. е бил сключен трудов договор № ••• г., неговото регистриране по предвидения законов ред, декларирането на необходимите данни в съответните регистри, както и че лицето е внасяло дължимите осигурителни вноски на две основания, а именно като самоосигуряващо се лице и като наето по трудово правоотношение лице и то в предвидения в закона размер. Счита за безспорно, че едноличен собственик на капитала на дружеството – втори ответник, както и негов управител е именно първият ответник Б. Г. Г.. Застъпва становище, че сключения трудов договор № ••• г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, с който Б. Г. е назначен на длъжност „водолаз“, при непълно работно време – 7 часа, считано от ••• г., не е недействителен и не са налице твърдените от ищцовата страна пороци, изразяващи се в заобикаляне на закона с цел черпене на осигурителни права. Излага подробни аргументи. Счита, че по отношение на твърдяната недействителност на трудовия договор хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗЗД е неприложима, тъй като собственик на капитала на дружеството е лицето, което договаря със себе си и намира за житейски абсурдно да се иска от него само да дава изрично отделно съгласие, което в случая е налице, предвид конклудентните действия, обективирани в самото сключване на договора. Счита, че в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.147, ал.3 от ТЗ, която предвижда, че договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. В заключение посочва, че със сключения между ответниците трудов договор по никакъв начин не се засяга сигурността на системата на държавното обществено осигуряване. Изтъква, че законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на повече от едно основание, а съдържа редица разпоредба в обратния смисъл. По отношение на твърденията на ищцовата страна, че не е налице необходимостта от наемане на служител на длъжността водолаз, заявява, че „БГ ГРУП 2016“ЕООД е наемател на два язовира Лисец 1 и Лисец 2, освен това „БГ ГРУП 2016“ЕООД има сключени договори за извършване на услуги от водолаз. По отношение на твърденията на ищцовата страна, че към датата на сключване на трудовия договор не е разполагал с необходимото водолазно оборудване, заявява, че е започнал работа с лично водолазно оборудване, което е притежавал още към момента на започване на курса за обучение за водолаз през 2016 г. След сключването на трудов договор с дружеството, му било закупено водолазно оборудване за лоши атмосферни условия с цел да може да работи целогодишно при различни атмосферни условия. По изложените съображения, моли предявеният иск за обявяване за недействителен на сключения между „БГ ГРУП 2016“ЕООД и Б. Г. трудов договор да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ищецът ТП на НОИ – Ловеч се представлява от юрк. К.Поддържа изцяло предявения иск и моли да бъде обявен за недействителен процесния трудов договор. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Ответниците – Б. Г. Г. и „БГ ГРУП 2016 „ЕООД се представляват от адв. Карабова.
Моли съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, по съображенията, развити в писмения отговор. Претендира разноски по делото, съгласно представен писък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложените към делото писмени доказателства, а и при служебно извършена справка в Търговския регистър сее установи, че „БТ ГРУП“ООД е със седалище и адрес на управление в •••. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Б. Г. Г., който е вписан и за управител на дружеството.
По делото не е спорно, че на ••• г. между „БГ ГРУП“ЕООД, представлявано от Б. Г. Г., от една страна като работодател, и Б. Г. Г., оот друга страна като работник, е сключен трудов договор № ••• г., на основание чл.68, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, по силата на който Б. Г. е назначен на длъжността „водолаз“ в „БГ ГРУП 2016“ЕООД, Рибовъдно стопанство „Лисец, с шифър по класификатора на длъжностите 75412003., на непълно работно време – 7 часа на ден и основно месечно трудово възнаграждение 682, 50 лв. Трудовият договор е подписан от работника и от представляващия работодателя, чийто подпис е скрепен и с печата на дружеството. Представена е и длъжностна характеристика за длъжността“водолаз“, получена от работника на ••• г., с която на лицето, заемащо длъжността са възложени конкретни трудови функции.
По делото са ангажирани доказателства, които удостоверяват, че трудовият договор е надлежно регистриран в ТД на НАП с вх.№ •••/••• г. Не се спори, че след тази дата на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, от името на дружеството са били подавани Декларации образец 1 с вид осигурен 02 – за работници, работещи при първа категория труд.
Паралелно са били подавани и Декларации образец 1“Данни за осигурено лице“ за дейността на Б. Г. Г. като самоосигуряващо се лице, с посочен вид осигурен 12.
Страните не спорят, че от осигурителя „БГ ГРУП 2016“ЕООД са представени в ТП на НОИ документи за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № ••• с период от ••• г. до ••• г. и болничен лист № ••• с период от ••• г. до ••• г. След направена констатация от контролния орган, че от „БГ РУП 2016“ЕООД за Г. са подавани данни с декларация образец 1 с вид осигурен 12 и с вид осигурен 02 е била инициирана проверка, която да установи има ли основание за сключване на трудов договор, подаване на данни с декларация образец 1 с вид осигурен 02, както и необходимо ли е, при изчисление на паричното обезщетение по посочените болнични листи да се вземе предвид дохода по декларирания трудов договор. Установено е, че в хода на проверката пред контролния орган от осигурителя „БГ ГРУП 2016“ЕООД са представени писмени доказателства във връзка със сключения трудов договор, приложени и по настоящото дело, а именно: справка – уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с изх..№ •••/••• г, трудова характеристика за длъжността „водолаз“, договор за наем на общински недвижим имот – язовир, фишове за заплати, за м.11.2023 г. и м.12.2023 г, фактура № ••• г., изд. от „Дайвинг“БГ ЕООД, гр. София, фактура № ••• г., изд. от „Дайвинг“БГ ЕООД, гр. София, фактура № ••• г., изд.от „Техникъл Дайвинг Системс“ЕООД, сертификат с дата ••• г. /без превод на български език/ и кореспонденция по ел.адрес.
След извършената проверка контролният орган е достигнал до заключение, че Б. Г. не може да се самоназначи и работи по трудов договор в „БГ ГРУП 2016“ЕООД, поради което данните подадени в РОЛ за физическото лице Г. с вид осигурен 02 за периода, считано от ••• г. са незаконосъобразни и следва да се заличат. Счита, че съгласно чл.74, ал..3 от КТ следва да сезира съда с искане да бъде обявен за недействителен трудовият догово𠹕•• от ••• г., сключен между „БГ ГРУП 2016“ЕООД, представлявано от Б. Г. Г. – работодател, от една страна, и Б. Г. Г. – работник, от друга страна. Счита, че трудовият договор противоречи на закона, като в случая е нарушена забраната, установена с разпоредбата на чл.38, ал.1, предл.1 от ЗЗД – представителят не може да договоря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
По искане на ответната страна по делото са събрани гласни доказателства.
Св. Д. познава ответника Б. Г. от дълги години, като са работили заедно по различни проекти, свързани с рибарството. Заявява, че ответникът е водолаз и във връзка с дейността на фирмата си /основно изработване на рибовъдни стопанства/, от миналата година полза услугите на Г.. Посочва, че всеки обект има СМР, което го съпътства и може да се види колко часа е работил, каква дейност е извършвал. Твърди, че ответникът винаги е имал оборудване за водолаз, тъй като без такова няма как да извършва водолазни услуги, защото е специфична дейност. Не знае дали е извършвал такива услуги и на други фирми. Чувал е, че Г. за себе си извършва подобни услуги, тъй като също си има водоеми. Не знае стопанисваните от ответната страна язовири „Лисец 1“ и „Лисец 2“ каква дълбочина имат, но му е известно, че не са много дълбоки. Обяснява, че водолазната дейност е специфична, като единият ден може да има 2 часа, а на другия ден може да са 10 часа работа. Твърди, че за извършваната дейност е заплащал на ответника на час, като при отчитането се съобразява освен колко часа е работил, така и на каква дълбочина.
От показанията на св. С. се установява, че работи във фирмата на ответника, с който са приятели от години. Знае, че ответникът притежава двата язовира в с. Лисец, като единият е за спортен риболов, а другият е за отглеждане на риби. Твърди, че като шофьор е ходил с Г. на различни водоеми, като изброява - с. Слатина на Мишковец на язовира, в с. Александрово, с.Горско Сливово. Твърди, че били извършвани различни дейности – затлачване на шахти, почистване на тиня, преглед на кранове, като си спомня, че имало случай, при който затлачването било от риба. Разказва и за случай, когато ответникът бил извикан за услуга и в детската градина на сина му. Твърди, че ответникът разполага с оборудване, което използва и в дейността по поддържането на двата язовира, които стопанисва в с. Лисец.Сочи, че в последните години често се налага да го търсят да извършва дейност като водолаз, като уточнява, че понякога ходят по 2-3 пъти, но има случаи и по няколко пъти в седмицата, като зависи от язовирите, за които го извикат.
При така изложената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 – за обявяване за недействителен трудов договор № •••г., сключен между работодателя „БГ ГРУП 2016“ЕООД, гр. Ловеч, представлявано от Б. Г. Г., в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството и Б. Г. Г.. По допустимостта на иска:
Предявеният иск с правно основание чл.74, ал.3 вр. ал.1 КТ е процесуално допустим.
В качестото си на компетентен орган по чл.73, ал.2 от КТ и по силата на закона ищецат ТП на НОИ – Ловеч е активно легитимиран да заяви претенция за обявяване за недействителен на процесния трудов договор. Ответниците по делото, като страни по атакувания договор, са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск. По своето естество предявеният иск конститутивен, доколкото чрез предявяването му се търси промяна в страните по трудовия договор. За ищеца е налице правен интерес от търсената защита, тъй като по делото няма данни трудовия договор да е прекратен и с оглед на това въпросът за действителността му има значение за правата на работника в сферата на общественото осигуряване / придобит осигурителен стаж, получаване на обезщетения за временна неработоспособност, стаж за пенсия и др./.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.3 от КТ, в случаите, когато контролен орган или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. По отношение на недействителността на трудовия договор Кодекса на труда не е възприел гражданскоправното деление на недействителността в двете й форми – нищожност и унищожаемост, а регламентира специфични правни последици, боравейки с родовото понятие за недействителност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ основанията за недействителност на трудовия договор са противоречие със закона или с колективния трудов договор или когато го заобикаля.
В настоящия случай по делото не е спорно, че между «БГ РУП 2016»ЕООД, представлявано от Б. Г. Г. /работодател/ и Б. Г. Г./работник/ е сключен трудов договор № ••• от ••• г. с трудови функции различни от поетите с договора за управление, неговото регистриране по предвидения в закона ред, декларирането на необходимите данни в съответните регистри, както и че лицето е внасяло дължимите осигурителни вноски на две основания – като самоосигуряващо се лице и като наето по трудово правоотношение лице.
Ищецът е атакувал сключения между двамата ответници трудов договор като недействителен поради противоречие със закона – чл.38, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Навежда довод, че управителят на «БГ ГРУП 2016 «ЕООД като негов законен представител, не може да може да е обвързан от трудово правоотношение със самия себе си като физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1от ЗЗД, представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Съдът счита, че в конкретния случай забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД е преодоляна поради наличието на съгласие от представляваното дружество, което се съдържа имплицитно от изразената от представяващия дружеството воля при сключване на трудовия договор. Житейски нелогично е да се изисква от едноличния собственик на капитала да дава изрично отделно съгласие, каквото в случая несъмнено е налице и е обективирано в самото сключване на договора. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.147, ал.3 от ТЗ, според която договорите между едноличния собственик на дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.
С оглед на изложеното съдът приема, че атакуваният договор обективира валидно възникнало трудово правоотношение между два отделни правни субекта, като от една страна е юридическото лице «БГ ГРУП 2016»ЕООД, действащо чрез своя управител и едноличен собственик на капитала Б. Г., а от друга физическото лице Б. Г. като работник.В случая работодател по смисъла на закона се явява дружеството, което е различен правен субект от едноличния му собственик и управителя. От своя страна работникът се е задължил да полага труд не сам на себе си, а на юридическото лице, което представлява, като отношенията на власт и подчинение са възникнали между тези два правни субекта. В случая, ако се възприеме тезата на ищеца, то това означава да се отъждестви юридическото лице с управителя му (респ.едноличния собственик на капитала), което е в противоречие с цялостната уредба на дружеството – чл.113-157 ТЗ. Следва да се отбележи, че в действащото законодателство не съществува забрана за сключване на трудов договор в хипотеза като настоящата, като липсва и изрична разпоредба, която да посочва длъжността, на която може да бъде назначен управителят на едно дружество. С оглед на това съдът намира за допустимо собственикът и единствен управител на дружеството да съвместява и качеството на негов работник, намиращ се в йерархическа зависимост, като изпълнява трудови функции, които са различни от тези по управление на дружеството.
По въпроса дали такъв трудов договор не противоречи на чл.38, ал.1 от ЗЗД е налице противоречива практика. В редица решения различни съдилища приемат, че няма пречка управителят на еднолично дружество да управлява същото и едновременно с това да работи по трудов договор с дружеството, чийто едноличен собственик е, при положение, че трудовите функции по този договор не се припокриват с правата и задълженията, които същият има по договора за управление, какъвто е и настоящият случай, и се приема, че не е налице противоречие с нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗД. В подкрепа на горното разбиране са разрешенията, дадени в ТР №3 от 15.11.2013 г. по тълк.дело №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което към органното представителство на търговските дружество при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружество, не се прилага забраната на чл.38, ал.1 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав изцяло възприема преобладаващата актуална практика на съдилищата, които се обединяват около горното виждане, което се отклонява от становището, обективирано в Решение № 91/16.04.2018 г. по гр.дело № 3513/2017 г.на ВКС, според което: «сключвайки с представляваното от него дружество сделка като физическо лице, по силата на която възникват трудовоправни правоотношения между представляваното от лицето дружество и същото лице, като страна по това правоотношение в качеството му на служител – физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект, воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл.38, ал.1, предл.1 от ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице».
Съдът се съгласява с довода на ответниците, че законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на едно лице на повече от едно основание, като напротив – съдържа радица разпоредба в обратния смисъл. Поради това в случая за съда не е налице основание приеме, че със сключването на процесния договор са нарушени императивни норми на закона, което да обуславя неговата недействителност. В случая недоказани са твърденията на ищеца, че със сключването на трудовия договор се засяга сигурността на системата на държавното обществено осигуряване Наред с това, съдът намира за неоснователни и доводите на ищеца, с които се обосновава недействителност на трудовия договор, поради невъзможност за упражняване на работодателска власт от едно лице спрямо себе си, реализиране на дисциплинарна отговорност и отчитане на работата. В съдебната практика преобладаващо е прието, че това са въпроси, които касаят единствено изпълнението на трудовия договор и не засягат неговата действителност. В подкрепа на изложеното по-горе е налице актуална съдебна практика – Решение № 260090/14.04.2021 г. по в.гр.д.№ 977/2020 г. на ОС – Добрич, Решение № 596 от 12.11, 2024 г. на ОС – Велико Търново по в.гр.д.№ 756/2024 г., Решение № 39 от 22.01.20••• г. на ОС – Велико Търново по в.гр.д.№880/2024 г.и др. С огглед на всичко изложено по-горе настоящият състав приема, че сключеният между ответниците трудов договор № ••• г., чиято недействителност се претендира, не е недействителен поради противоречие със закона или неговото заобикаляне, поради което предявеният конститутивен иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответниците сторените по делото разноски в общ размер на 700.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 13.07.2024 г. Съдът констатира, че уговореното възнаграждение не надвишава установения минимум в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (чл.7, ал.1, т.4), поради което направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
Цитирани разпоредби
23- чл. 74, ал. 3
- чл. 38, ал. 1 ЗЗД
- чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 7, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 108, ал. 1 КСО
- чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО
- чл. 62, ал. 5 КТ
- чл. 62 КТ
- чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 70 КТ
- чл. 70, ал. 1 КТ
- чл. 73, ал. 2 КТ
- чл. 74, ал. 1 КТ
- чл. 74, ал. 3 КТ
- чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ
- чл. 147, ал. 3 ТЗ
- чл. 113
- чл. 38, ал. 1
- чл. 5, ал. 4
- чл. 7, ал. 1, т. 4
- чл. 74