Решение № 3619 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2896/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 24ж ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е след като с решение № 9966 от 08.11.2022 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. дело № 859 от 2022 г. по описа на съда е отменено решение № 2054 от 29.10.2021 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело 2268 от 2021 г. по описа на съда, в която е отменено решение № BG 003000-ИВ-24-2-1—РВ11/РТД – 3000 - 1167/32 -162858 от 25.05.2021 г., издадено от директор на Териториална дирекция Тракийска, относно възстановяване на акциз на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС за данъчни периодите 2020 г. в общ размер на 57 529, 60 лв., за консумирана електрическа енергия 28 764. 813 МWh и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Образувано е по жалба на "КЦМ" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "•••“, представлявано от изпълнителния директор И. Д., срещу Решение № BG003000-ИВ-24-2-1—РВ11/РТД-3000-1167/32-162858 от 25.05.2021 г., издадено от директор на Териториална дирекция Тракийска, потвърдено с Решение № Р-318/32-234443 от 21.07.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ – София, в частта, с която му е отказано възстановяване на акциз за сумата от общо 57 529.60 лв. за консумирана електрическа енергия 28 764.813 MWh в производство на сярна киселина, пара и омекотена вода. В решението на касационната инстанция са дадени задължителни указания за изясняване на обстоятелства относно необходимостта от назначаването СТЕ, която да анализира металургичните процеси в КЦМ АД, като даде отговор на въпросите: с каква цел се произвежда сярната киселина и съществено необходима ли е същата за осъществяване на основната дейност на дружеството, а именно "Производство на олово, цинк и кадмий" и в частност – дали получената сярна киселина е цел или неизбежна последица на производството, с оглед спазване на екологичните норми, както и допустимо ли е производството на олово и цинк без процес на утилизация. Предмет на настоящото съдебно производство е жалба на „КЦМ“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „•••“, представлявано от изпълнителния директор И. Д. против Решение № BG003000-ИВ-24-2-1—РВ11/РТД-3000-1167/32-162858 от 25.05.2021 г., издадено от директор на Териториална дирекция Тракийска, потвърдено с Решение № № Р-318/32-234443 от 21.07.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ – София, в частта, с която му е отказано възстановяване на акциз за сумата от общо 57 529.60 лв. за консумирана електрическа енергия 28 764.813 MWh в производство на сярна киселина, пара и омекотена вода. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че дружеството не притежава комплексно разрешително за химическо производство на сярна киселина по т. 4 от Приложение 4 от ЗООС, както предвижда чл. 117 от с. з., тъй като производството на сярна киселина няма самостоятелен характер, а е технологичен резултат и последица от металургични процеси, съгласно т.2.5. от Приложение 4 към ЗООС. Жалбоподателят не е съгласен и с изразеното становище в решението, че получената в производствения процес сярна киселина не следва да се разглежда като част от металургичните процеси, поради неизпълнение на изискванията на чл. 24ж ал. 1 т. 1 от ЗАДС, като в тази насока се излагат подробни доводи. Иска се от съда отмяна на решението и връщане на преписката с указания за възстановяване на отказания с решението акциз в размер на 57 529.60 лв. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юриск. М., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представеното по делото писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, директора на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юриск. Е., оспорва жалбата по доводи, изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е молба от Директора на Агенция „Митници“ град София, вх. № 992/16.02.2023 г., с която се моли същият да бъде конституиран като страна в настоящото производство. С протоколно определение от 17.01.2023 г. на Административен съд Пловдив е заличен Директора на ТД „Митници“ – Пловдив, като надлежен ответник е конституиран Директора на Агенция „Митници“ - София. Административното производство е започнало въз основа на искане вх. № 32-94248/23.03.2021 г. по описа на ТД "Тракийска", заявено от "КЦМ" АД, [ЕИК], със седалище: гр. Пловдив, ул. „•••“, представлявано от И. Д., за възстановяване на акциз на основание чл.24ж ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, заплатен за електрическа енергия, използвана в електролитни и металургични процеси през 2020 г. Размерът на искания за възстановяване акциз е бил 772 764.82лв. за общо 386 382.421 MWh електрическа енергия с основна икономическа дейност: „Производство на олово, цинк, калай“ с код 24.43 по КИД – 2008. Заявлението е изготвено съгласно чл. 21а ал. 1 от ППЗАДС според утвърдения в Приложение № 3б към тази норма образец, и чл. 9 ал. 4 от ППЗАДС и съдържа изискуемата информация. Приложени са и документи съгласно чл. 9, ал. 6 от ППЗАДС. Съгласно представена от дружеството справка продуктите, получени при процесите, за които се иска възстановяване на акциз за използваната електрическа енергия са: - олово, сярна киселина, цинк, омекотена вода, пара и кадмий, произвеждани в комбината и в технологичен участък „Кадмиево“. Във връзка с подаденото заявление служители на ТД "Тракийска" са извършили проверка, за резултатите от която е съставен Протокол за възстановяване на акциз № BG003000-ИВ-24-2-3-ПП23 от 17.05.2021 г. (л.67-76). Въз основа на подробни констатации на проверяващите директорът на ТД "Тракийска" приема, че на дружеството-жалбоподател следва да бъде възстановен акциз единствено за използваната електроенергия само за производството в електролитни и металургични процеси в „КЦМ“ АД. Размерът на акциза, за който с Решение № BG003000-ИВ-24-2-2-РВ11/РТД 3000-1167/32-162858 от 25.05.2021 г. е постановено възстановяване е 715 235.22 лв. за 356 617.614 MWh електрическа енергия. По отношение на останалата част от искания за възстановяване акциз директорът на ТД "Тракийска", съобразно изводите на служителите, извършили проверката, приема че не са налице основанията по чл. 24ж ал. 1 т. 1 от ЗАДС, тъй като процесите/дейностите, извършвани при производството на сярна киселина, пара и омекотена вода, не представляват електролитни и металургични процеси по смисъла на ЗАДС. С оглед на това с решението в оспорената му в настоящото производство част е постановен отказ за възстановяване на акциз в размер на 57 529.60 лв. за 28 764.813 MWh електрическа енергия, използвана през 2020 г. за дейности, които не представляват електролитни и металургични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33а от ЗАДС. За да постанови отказа за възстановяване на акциз за електроенергия директорът на ТД "Тракийска", въз основа на становище на НСИ, според което, въпреки, че сярната киселина се явява допълнителен продукт, като резултат от утилизацията на серните газове, производството на сярна киселина не е металургия и се класифицира в клас 20.13 „Производство на други основни неорганични химични продукти, приема че производството на сярна киселина не представлява електролитен и металургичен процес. По отношение на останалите продукти – пара и омекотена вода органът е приел, че съгласно Комплексно разрешително №1-НЗ/2017 г. от 1310.2017 г. за експлоатация на инсталация и съоръжения за категории промишлени дейности по Приложение № 4 към ЗОСС няма определени допустими разходни норми за производството на сярна киселина и омекотена вода, а са определени допустими разходни норми само за електрическа енергия, консумирана в производството на олово, цинк, кадмий. Посочено е също така, че инсталацията за химическа водоочистка не попада в обхвата на инсталацията на Приложение № 4 към чл. 117 ал. 1 от ЗООС (съгласно КР № 1-НЗ/2017 г.). Посочено е също, че съгласно чл. 8 ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. на ЕП и на Съвета за установяване на статическа класификация на икономическите дейност NACE Rev.2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, статическите данни, които се отнасят до икономическите дейности, извършвани след 01.01.2008 г., се изготвят от държавата-членка въз основа на NACE Rev.2 или на националната класификация. Със Заповед № РД-07-316/29.11.2007 г., председателят на НСИ, утвърждава класификация на икономическите дейности (КИД - 2008), като по този начин осигурява прякото приложение на NACE Rev.2 в практиката на Р. България. В решението се сочи също така, че съгласно КИД – 2008 (съответно NACE Rev.2) „металургични процеси“ са тези, попадащи в сектор С, раздел 24 „Производство на основни метали“; добивът на олово и цинк – в сектор С, раздел 24 „Производство на основни метали“, група 4 „Производство на основни благородни и други цветни метали“, клас „Производство на олово, цинк и кадмий“ по КИД-2008. Крайният извод на административния орган за отказ от възстановяване на акциза, посочен по-горе, е формиран, освен въз основа становището на НСИ, така и на становището на директора на директор „Акцизна дейност и методология“ при ЦМУ – София, според което, процесът на производство на сярна киселина и химическа водоочистка са химични процеси, и не изпълват изискванията на чл. 24ж ал. 1 т. 1 от ЗАДС. Към преписката и по делото са представени писмени доказателства – технологични схеми и документация с описания на производствените процеси; разрешителни; договори; фактури; справки за доставена електрическа енергия и други. По делото е допусната съдебно – техническа експертиза, която следва да даде отговор на следните въпроси: да се даде точно описание на металургичните процеси в КЦМ АД и в частност дали получената в металургичния процес сярна киселина е цел или неизбежна последица на производството с оглед спазване на екологичните норми; допустимо ли е производството на олово и цинк без утилизация на процесиите газове; да се обясни разликата между металургичните процеси в КЦМ АД и процеса на производство на сярна киселина; има ли в настоящия момент на територията на Република България дружество с предмет на дейност производство на сярна киселина? В хода на съдебното производство не се представят други доказателства. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена е в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваният индивидуален административен акт – решение за отказ за възстановяване на акциз за използвана електрическа енергия за електролитни и металургични процеси, е издаден от компетентен орган по чл. 24ж ал. 5 от ЗАДС – директора на ТД „Тракийска". Актът е в изискуемата писмена форма, с излагане на фактически и правни основания. Издаден при спазване на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон. При проверката относно наличието на основания за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия следва да бъдат съобразени материалноправните предпоставки за това, регламентирани в чл. 24ж ал. 1 т. 1 от ЗАДС. Посочената разпоредба предвижда правото на възстановяване на платеният акциз за електрическа енергия на лицата – потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси. Това означава, че възстановяване на акциз за електроенергия се допуска единствено в изчерпателно изброените четири хипотези, една от които е използването на електроенергията за металургични процеси. Понятието "металургични процеси" е легално понятие, което има точно определено съдържание. В чл. 4 т. 33а от ЗАДС се съдържа легална дефиниция на понятието "металургични процеси". Според последното определение „металургични процеси" са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГЙ 27 "Производство на неблагородни метали" от Регламент (ЕИО) № 3037/90. От анализа на раздел ГЙ 27 "Производство на неблагородни метали и изработени от готови блокове метални продукти" в Регламент № 3037/90 е видно, че същият раздел съдържа код 27.43 – производство на олово, цинк и калай, т. е. производството на неблагородни метали, от каквото естество е производството на търговското дружество, следва да бъде класифицирано като металургичен процес. Съгласно КИД – 2008 дейността на „КЦМ“ АД с код 24.43. Спорният въпрос по делото е дали извършваните в производствените мощности на "КЦМ" АД производствени процеси, представляват металургични процеси по смисъла на горепосочения Регламент № 3037/90, раздел ГЙ 27 "Производство на неблагородни метали" и дали добитата сярна киселина е резултат от металургичен или е химически процес и попада ли под разпоредбите на закона, за да бъде възстановен акцизът за употребената електрическа енергия за нейното производство. По идентичен начин стои и въпросът по отношение добива на пара и омекотена вода. Безспорно е в случая, че дружеството няма комплексно разрешително за химическо производство на сярна киселина по т. 4 от Приложение 4 към ЗООС, защото такова разрешително не е необходимо, тъй като производството на сярна киселина няма самостоятелен характер, а е технологичен резултат и последица от металургичните процеси, съгласно т.2.5. от Приложение 4 към ЗООС. Горното се подкрепя и от събраните по делото доказателства, в това число писмо на главния секретар на министерство на икономиката и енергетиката № 26-К-18/19.03.2017 г. В оспореното решение директорът на ТД "Тракийска" приема, че извършваните в комбината за цветни метали производствени процеси за добив на сярна киселина, пара и омекотена вода представляват химически процеси, като посочва подробно въз основа на какво е обоснован този извод. Използваната от митническия орган национална статистическа класификация не следва да се прилага при изясняване на съдържанието на понятието "металургични процеси", предвид на обстоятелството, че същото понятие има строго определена легална дефиниция. Прието е, че съгласно чл. 24ж ал. 1 ЗАДС, платеният акциз за електрическа енергия се възстановява на лицата в случаите, когато същата е използвана в металургични процеси, с позоваване на чл. 4 т. 33а ЗАДС - легално определение на понятието „Металургични процеси"/ процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev. 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГЙ 27 „Производство на неблагородни метали" от Регламент (ЕИО) № 3037/90. Посочено е, че прилагането на NACE Rev. 1.1 в Република България се постига, чрез Националната класификация на икономическите дейности - версия 2003 (НКИД-2003), утвърдена от председателя на НСИ, а според чл. 8 ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev.2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, „статистическите данни, които се отнасят до икономическите дейности, извършвани след 01.01.2008 г. се изготвят от държавите-членки въз основа на NACE Rev.2 или на националната класификация”. Тук е необходимо да бъде отбелязано, че освен прякото приложение на Регламент /ЕО/ № 1893/2006 г. – единствено при използване на класификацията за статистически цели /чл. 1 ал. 2/, то чл. 8 ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1893/2006 г. изисква съответствие с чл. 4, според ал. 1 от който – Статистическите данни на държавите-членки, представени в зависимост от икономическата дейност, се изготвят, като се използва NACE Rev.2 или производна на нея национална класификация. Дори да бъде възприета тезата за прилагане на NACE Rev. 1.1 в Република България се постига, чрез Националната класификация на икономическите дейности - версия 2003 (НКИД-2003), респективно националната класификация по смисъла на чл. 8 ал. 2 от цитирания регламент, същият, както и измененият с него регламент № 3097/90, съгл. чл. 1, ал. 1 и ал. 2 се прилагат единствено при използване на класификацията за статистически цели, като целта е установяване на обща статистическа класификация на икономическите дейности в ЕО, която да гарантира съответствие на класификациите на Общността с реалното икономическо положение. Според ревизиращите органи: със Заповед № РД 07-316/29.11.2007г. председателят на НСИ утвърждава „Класификацията на икономическите дейности" /КИД-2008/. КИД-2008, като по този начин се счита да е осигурено прякото приложение на NACE Rev.2 в практиката на Република България. Съгласно КИД-2008 /съответно NACE Rev.2/ „Металургични процеси" са тези попадащи в Сектор „С", Раздел 24 „Производство на основни метали". Добива на олово и цинк попада в сектор „С", раздел 24 „Производство на основни метали група 4 „Производство на основни благородни и други цветни метали", клас „Производство на олово, цинк и калай" на КИД-2008. Съгласно обяснителните бележки раздел 24 „Производство на основни метали" включва; дейности по топене и/или рафиниране на черни и цветни метали от руди, чугун или скрап, като се използват електро-металургични и други металургични технологии на преработка. Предвид това, се поддържа, че производството на сярна киселина не е сред изброените дейности. Решаващият орган приема, че използването на класификацията на дейностите, посочени в Регламент /ЕО/ № 29/2002 г. на Комисията, с който е изменен Регламент /ЕИО8 № 3037/90 на Съвета извън прилагането му за статистически цели е възможно само и единствено, когато е налице изрично препращане към нея. Т. изрично препращане е налице след 17.07.2012 г. с влизане в сила на разпоредбата на чл. 4, т. 33а от ЗАДС, като целта на посочената норма е да се класифицират производствените процеси, които могат да бъдат определени като „Металургични процеси". Затова производството на сярна киселина не може да бъде прието за металургичен процес, при което с решението е отказано възстановяване на акциз за потребената електрическа енергия при производство на сярна киселина през 2020 г. в размер на 57 529, 60 лв. Съображенията на митническите приходни органи, изложени подробно в Решение № BG003000-ИВ-24-2-1-РВ11/РТД 3000-1167/32-162858/25.05.2021г. и Решение № Р-318/32-234443 от 21.07.2021 г. са правилни, но произтичат от изходна позиция – производство на сярна киселина и класификацията му според КИД – 2008, а не в контекста на металургичния процес, от който е технологична част, без която практически не е възможно получаването на краен продукт при спазване на императивните норми на ЗООС. В тази връзка и според целта на Регламент /ЕО/ № 1893/2006г. - установяване на обща статистическа класификация на икономическите дейности в ЕО, която да гарантира съответствие на класификациите на Общността с реалното икономическо положение, следва да бъде отчетено, че производството на сярната киселина е неделимо звено към топилната пещ на оловното производство, а не самостоятелна производствена единица осигуряваща сярна киселина като целеви стоков продукт. Изяснено е действителното икономическо положение в хода на извършената проверка, което се потвърждава и от СТЕ, но с изводи от страна на административния орган – неблагоприятни за ревизираното дружество. Съобразно направените указания в Решение 9966/08.11.2022 г. на касационната инстанция, по делото е назначена СТЕ, с която да бъде направен анализ на металургичните процеси в КЦМ АД, и се получи отговор на въпросите: с каква цел се произвежда сярната киселина и съществено необходима ли е същата за осъществяване на основната дейност на дружеството, а именно "Производство на олово, цинк и кадмий" и в частност – дали получената сярна киселина е цел или неизбежна последица на производството, с оглед спазване на екологичните норми, както и допустимо ли е производството на олово и цинк без процес на утилизация. В прието без оспорване заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, са изяснени горепосочените въпроси, както следва: Инсталацията за производство на сярна киселина, включена в комплексната схема на Цинково производство, се явява като пречиствателно съоръжение на пържилните газове, в които има високо съдържание на серен диоксид, т. е. сярната киселина е неизбежна последица в производството на цинк с цел спазване на екологичните норми за опазване чистотата на атмосферния въздух. Съгласно Решение № 1-НЗ-ИО-А1-ТГ1/2020г. на ИАОС, актуализиращо Комплексно разрешително на КЦМ АД с per. № НЗ/2017 г. в структурата на оловно производство е технологичен участък „Топене и сярна киселина" с включено технологично звено „Пещ Ausmelt" и технологично звено „Производство на сярна киселина" т.е. производството на сярната киселина е неделимо звено към топилната пещ на оловното производство, а не самостоятелна производствена единица осигуряваща сярна киселина като целеви стоков продукт. Съгласно КИД - 2008 на НСИ за класификация на икономическите дейности, съответно Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г за установяване на статистическата класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, металургичните процеси попадат в сектор „С", раздел 24 - „Производство на основни метали", а добива на олово и цинк е включен в група 4 „Производство на основни благородни и други цветни метали", клас „Производство на олово, цинк и калай". Производството на сярна киселина е включено в сектор „С", раздел 20 „Производство на химични продукти", в група 13 „Производство на други основни неорганични химични вещества", клас „Производство на неорганични киселини и техните съединения, с изключение на азотната киселина". В отговор на запитване на Директора на ТД „Тракийска" Агенция Митници относно включването на инсталациите за сярна киселина в химическата или металургическата практика Зам. председателят на НСИ пояснява, че производство сярна киселина не е металургично производство, защото са различни икономически дейности по КИД 2008 и Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета. НСИ не носи отговорност, ако информацията не се използва за статистически цели, т.е. не е металургия само от статистическа гледна точка. Тези факти показват, че от статистическа гледна точка двете производства (химически и металургически) са различни икономически дейности, но от технологична гледна точка и от гледна точка на европейското законодателство са неразделно свързани. Експертизата е категорично потвърждава, че производството на сярна киселина в КЦМ АД е необходим и неизбежен етап в структурата на общия металургичен процес по производство на цинк и олово. Получената сярна киселина от процеса на очистка на пържилните газове може да са квалифицира като съпътстващо вещество. Според вещото лице не е възможно в промишлени условия да се използват технологии за производство на олово и цинк, без очистка на газовите потоци от SO2, тъй като екологичните ограничения за емитиране на SO2 в атмосферния въздух са изключително ниски. За да бъдат постигнати екологичните норми, се изисква да се извършва ефективна очистка. Съгласно Референтните документи за НДНТ (BREF - ръководства) и Решението на ЕК/2016 за цветната металургия, най-широко приложение намират различните технологични варианти за катализирано окисление на SO2 до SO3 и последваща абсорбция на SO3 до сярна киселина. В РЕК/2016 за цветната металургия е записано „...производство на цветни необработени метали от руди, концентрати или вторични суровини чрез металургични, химични и електролитни процеси..." Тази формулировка показва, че трудно може да се направи категорична диференциация между химически и металургични процеси. В тази връзка, експлоатацията на инсталации за сярна киселина в металургичните комбинати, независимо че са в обхвата на КИД - 2008 на Националния статистически институт за класификация на икономическите дейности, съответно Rev. 2 и Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. - „Производство на химични продукти (производство на неорганични киселини) се явяват пречиствателно звено към основните технологични схеми за получаване на тежки цветни метали. Според експертизата, не допустимо е промишлено производство на цинк и олово без утилизация на процесиите газове, които биха замърсили атмосферния въздух и нарушили екологичните норми. За разлика от химическата индустрия свързана с производството на неорганични вещества, която използва различни изходни суровини (сяра, пирит и др.) и целево произвежда сярна киселина като стоков продукт, в цветната металургия сярната киселина е продукт, който се синтезира в резултат на провеждането на задължителни пречиствателни операции, т. е. не е целева дейност за получаването и, както това е валидно за цинк, кадмий, олово и др. Сярната киселинана не е целеви стоков продукт. В химическите заводи инсталациите за сярна киселина са самостоятелни структурни звена (цехове), за разлика от тези използвани в цветната металургия, които е коректно да се квалифицират като пречиствателни съоръжения. Използването на серосъдържащи "отпадъчни" газове, получавани при производството на цветни метали, се налага както от съображения за опазване на природната среда, така и с оглед комплексното преработване на суровините. Към настоящия момент на територията на Република България няма дружество (химически комбинат), с предмет на дейност производство на сярна киселина като краен продукт. Изготвеното заключение на съдебно-техническата експертиза се цени като компетентно и обективно изготвена с приложени специални знания. Експертът е основал изводите си на доказателствения материал – ревизионната преписка и конкретни източници, отразени подробно в заключението. Приетото от страните без оспорване експертното заключение и приложените решения на административния орган, може да се обобщи накратко следното: производство на сярна киселина, включена в комплексната схема на Цинково производство, трябва да се класифицира като пречиствателно съоръжение по отношение съдържащия високи концентрации серен диоксид пържилен газ, тоест тя е неизбежна последица за производството с оглед спазване на екологичните норми – без подобна очистка е невъзможно емитирането им в атмосферата. Зам.председателят на НСИ пояснява недвусмислено, че производство сярна киселина не е металургично производство, защото са различни икономически дейности по КИД 2008 и регламент ЕО № 1893/2006, но НСИ не носи отговорност, ако информацията не се използва за статистически цели, т.е. не е металургия само от статистическа гледна точки. Следва да се отбележи, че експерт от Акцизна дейност и методология на Агенция митници изразява становище, че производството на киселина е част от металургичното производство. При тези данни, експертът счита, че от статистическа гледна точка двете производства /химически и металургически/ са различни икономически дейности, но от технологична гледна точка и по отношение на европейското законодателство, са неразделно свързани. В тази връзка е посочено, че в решение за изпълнение /ЕС/ 2016/1032 на Комисията от 13 юни 2016 г. за формулиране на заключения за Най - Добри Налични Техники /НДНТ/ в цветната металургия /РЕК 2016/1032/ЕС/ не разглеждат производството на сярна киселина от съдържащи серен диоксид газове от производството на цветни метали, в. т.ч. и пържилни газове от пържене на цинкови сулфидни концентрати. Включването на инсталации за сярна киселина в комплексните схеми за производство на тежки цветни метали /олово, цинк, мед/ като пречиствателни съоръжения, е допустимо и може да се приеме като „модул” в заводите, произвеждащи цветни метали. Различните технологични варианти, в т.ч. и ДКДА – системите, за очистка на газове, генерирани от пирометалургични процеси, свързани с производството на цветни метали, са приложими както в металургичните производства, така и в химическата промишленост. След като производството на сярна киселина не е самостоятелно такова, целящо краен стоков продукт, а неизменна част от металургичния процес – производство на олово и цинк, следва да бъде възприет приоритет на реалното икономическо положение във връзка с целите на действащия регламент, а не на статистическата информация. Същата действително разделя икономическите дейности по характерни, присъщи признаци, но не включва класификация по отношение процес – част от производствен процес в цялост. В протокола за извършената проверка и потвърдителното решение отсъства констатация за извършваната от ревизираното дружество търговска дейност със сярна киселина – като аргумент и фактическо основание за отказ за възстановяване на акциз. Фактическо основание в тази насока се въвежда в писмените съображения по същество на спора, което не е допустимо, дори при установената възможност решаващият орган да променя основанието за издаване на Решението. Предвид съображенията, жалбата в тази част от спора се приема за основателна, тъй като констатациите и изводите на ревизиращите органи са опровергани /в сходен смисъл е Решение № № 14476 от 29.10.2019г. на ВАС по адм. д. № 7064/2019 г. Предвид изложеното, съдът намира решението на директора на ТД "Тракийска", в частта, с която е отказано възстановяване на платен акциз за използвана електрическа енергия при извършване на електролитни и металургични процеси, е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, т. 33а от ЗАДС. В този смисъл и при липсата на доводи за наличие на други несъответствия на подаденото искане за възстановяване на акциз, съдът намира, че са били налице всички предпоставки – процесуални и материални за възстановяване платения от "КЦМ" АД акциз за използваната електрическа енергия през 2020 г. при производството на метали, тъй като незаконосъобразно административният орган се е позовал само и единствено на класификацията на НСИ, без да изследва изобщо въпросът за същността на металургичния процес, респективно на електролитния такъв. Оспореното решение, в частта на отказа, потвърдено от горестоящия административен орган – директор на Агенция „Митници“- София, с Решение № Р-318/32-234443 от 21.07.2021 г., в което решаващият орган изцяло е възприел мотивите на директора на ТД „Тракийска“ - Пловдив, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази част. Естеството на спора не позволява решаването му по същество, поради което, след отмяната на отказа, преписката следва да се върне на компетентния орган, който съобразявайки дадените указания от настоящата инстанция, да постанови решение в съответствие с мотивите на настоящото съдебно решение. При този изход на спора и предвид претенциите та страните за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва на жалбоподателя в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив