Решение № 377 от 13.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 609/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №12/05.03.2024г. по НОХД №656/2023г., Окръжен съд-Благоевград, НО, 2 състав е признал подсъдимия Р. С. С. за виновен за това, че на 29.11.2021г. около 10.38 часа в жилище обитавано от него, находящо се в гр.•••, ул.„•••“ № •, ет. •, ап. •, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение двоен полиетиленов плик, съдържащ високорисково наркотично вещество коноп (марихуана) с нето тегло 8, 2 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19, 8% на стойност 32, 80 лв., единичен плик, съдържащ високорисково наркотично вещество коноп (марихуана) с нето тегло 11, 3 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11, 3%, на стойност 45, 20 лв., малко самозалепващо пликче, съдържащо високорисково наркотично вещество коноп (марихуана) с нето тегло 0, 81 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 15, 6% на стойност 3, 24 лв., както и двоен плик, съдържащ високорисково наркотично вещество метилендиоксиметамфетамин (MDMA, Екстази) с нетно тегло 99, 49 грама със съдържание на активен компонент MDMA 82, 6% на стойност 3 183, 68 лв., всичко на обща стойност 3 264, 92 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК и чл.54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.

На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл.354а, ал.6 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - високорискови наркотични вещества, предадени на ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ и разпоредил да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 НПК върху подсъдимия Р. С. С. са възложени направените по делото разноски в досъдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Р. С. С. чрез упълномощения защитник - адв.П. Н., с която се иска оправдаване на подсъдимия, като се излагат доводи, че престъплението е извършено от св.М. Х. (сега Е.) и се набляга на задържането на тази свидетелка на 14.02.2024г. за идентично престъпление от органите на МВР и на психичните и финансови проблеми на тази свидетелка. Оспорва се и държането на наркотични вещества след времето на задържане на подсъдимия С. от органите на полицията.

В разпоредително заседание на 09.05.2024г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Пред въззивния съд е проведено въззивно съдебно следствие, в което е прието писмено доказателство, като мотивирано са отхвърлени искания за преразпит на св.М. Е. и за назначаване на нова съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК-профилирането.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като сочи, че приетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните и проверени доказателствени източници, а материалният закон е приложен правилно.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Р. С. С. - адв.П. Н. иска оправдаване на подсъдимия, като излага доводи, че престъплението е извършено от св.М. Х. (сега Е.) и поддържа твърдението за невъзможност подсъдимият да е държал наркотичните вещества след момента на задържането му.

Подсъдимият Р. С. С. е солидарен със своя защитник и иска да бъде оправдан, като твърди, че не е извършил това, за което е обвинен.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия С. чрез упълномощения защитник адв.П. Н., както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменяването на първоинстанционния акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са приети от съда след внимателен и задълбочен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, при съобразяване на експертните заключения и при правилна оценка на значението на отделните доказателствени източници.

Първата инстанция е положила необходимите усИ. за разкриване на обективната истина, като е допуснала разпит на свидетели, които не са били посочени в обвинителния акт или поискани от страните и е събрала всички относими доказателствени източници.

В мотивите на първоинстанционния съдебен акт е направен доказателствен анализ, към който въззивния съд се присъединява напълно и без съществени забележки. В своите мотиви първата инстанция е отговорила и на направените възражения относно авторството на деянието, като е изложила законосъобразни и логични доводи, за да отхвърли направеното от защитата оспорване в тази насока.

Въззивният съд не намира основания да се възползва от правомощията си по чл.316 НПК и да приема нови фактически положения, като след собствен анализ на доказателствената съвкупност прие фактическа обстановка, съвпадаща като цяло с тази, установена от първоинстанционния съд.

Установената по делото фактическа обстановка е следната:

Подсъдимия Р. С. С. е роден на ••••••••г. в гр.•••, живее в гр.•••, ул.„•••“ № •, ет. •, ап. •, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН ••••••••••.

През 2021г. живеел на семейни начала със св.М. М. Х.. Двамата били родители на две малолетни деца и обитавали апартамент в гр.•••, на ул.„•••“ № •, ет. •, ап. •.

Родителите на подсъдимия С. - Ж. и С. С.и, живеели в гр.•••, като в гр.••• притежавали апартамент на ул.„•••“ № •, ет. •, ап. •, за който ключ имали и подсъдимия С. и св.Х.. През месец ноември 2021г. в 01 РУ на МВР-гр.Благоевград постъпила оперативна информация, сочеща подсъдимия С. като лице което държи и разпространява наркотични вещества.

За проверка на тази информация, от сектор „Криминална полиция“ при 01 РУ на МВР-гр.Благоевград била създадена организация и били проведени оперативно-издирвателни мероприятия, при което служителите на МВР установили адресите, на които подсъдимия живеел, както и превозните средства, с които се придвижвал.

На 29.11.2021г. в 09.35 часа подсъдимият Р. С. С. бил задържан от полицейски служители - свидетелите И. В., Д. Н. и И. И. на основание чл.72 от ЗМВР за срок от 24 часа. Задържането станало в гр.•••, на ул.„Александър Стамболийски“, пред фитнес-център „Билд“.

Полицейските служители обяснили на подсъдимия С., че ще бъде отведен до жилището му на ул.„•••“ № •, за проверка за забранени вещи и вещества.

Докато пътували с полицейския автомобил, подсъдимият С. успял да се обади по телефона на св.Х., като започнал да вика, че идва с полиция.

След пристигането на ул.„•••“ № •, подсъдимият отказал да посочи къде е жилището му, което наложило полицейските служители да позвънят на произволен звънец и неустановено по делото лице посочило в кой апартамент живее С.. През това време подсъдимият С. викал силно, че идва с полиция. В същото време на горен етаж в жилищната кооперация се извършвал шумен ремонт и св.Х. не успяла да чуе виковете на подсъдимия С.. Полицейските служители позвънили на апартамента, обитаван от подсъдимия С. и св.Х.. Св.Х. отворила вратата по хавлия и полицаите влезли в жилището, като задържали и св.Х. до пристигането на разследващ полицай за извършване на претърсване в жилището. На св.Х. било разрешено да се облече.

За времето от 10.38 часа до 12.00 часа на 29.11.2021г. било извършено претърсване на апартамента на подсъдимия С. и св.Х., при което в стая, обособена като кухня, в шкаф над печката, на първия рафт били намерени и иззети двоен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревиста маса с бруто тегло 11, 10 гр., която при направен полеви наркотест реагирала положително на канабис, единичен плик, съдържащ суха зелена тревиста маса с бруто тегло 13, 40 гр., която при направен полеви наркотест реагирала положително на канабис, двоен плик - един прозрачен и един с червени надписи, съдържащ голяма буца бяло кристално вещество с неправилна форма и с бруто тегло 103, 3 гр., а на долен рафт в същия шкаф било намерено и иззето малко самозалепващо пликче, ведно с малко полиетиленово пликче, съдържащо суха зелена тревиста маса с общо бруто тегло 1, 7 гр., която при направен полеви наркотест реагирала положително на канабис. На същото място до плота била намерена и иззета електронна везна - черна, с капак, с надпис на вътрешната страна на капака „Multi-function Electronic scale Instruction“, върху която са установени следи от канабис.

На същата дата - 29.11.2021г. за времето от 12.28 часа до 13.15 часа било извършено и още едно претърсване - в жилище, собственост на бащата на подсъдимия С. Х. С., находящо се в гр.•••, ул.„•••“ №2, ет. •, ап. •. В помещение, обособено като дневна, в шкаф била намерена и иззета малка везна, сива на цвят. След тестване на повърхността й с полеви наркотест били установени следи от канабис.

Намерените в жилището на подсъдимия С. и св.Х. вещества са изследвани със съответните физикохимични експертизи, при което е установено, че те представляват:

• коноп (марихуана) с нето тегло 8, 2 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19, 8% на стойност 32, 80 лв.;

• коноп (марихуана) с нето тегло 11, 3 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11, 3%, на стойност 45, 20 лв.;

• коноп (марихуана) с нето тегло 0, 81 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 15, 6% на стойност 3, 24 лв.;

• метилендиоксиметамфетамин (MDMA, Екстази) с нетно тегло 99, 49 грама със съдържание на активен компонент MDMA 82, 6% на стойност 3 183, 68 лв. - като общата стойност на наркотичните вещества е 3 264, 92 лв.

По иззетите две електронни везни с физикохимическа експертиза е доказано наличието на следи от коноп, като поради недостатъчното количество вещество процентът на активния компонент не е определен.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд възприема въз основа на следните доказателствени източници:

• обясненията на подсъдимия Р. С. С. (частично);

• показанията на свидетелите П. Г. В., И. Н. В., Д. Б. Н., М. М. Х. (сега Е.), И. И. И. и Й. Й. Д.;

• приетите по делото заключения на дактилоскопна експертиза (т.1, л.39-л.40 от досъдебното производство), физикохимична експертиза (т.1, л.44- л.45 от досъдебното производство), физикохимична експертиза (т.1, л.54-л.55 от досъдебното производство), дактилоскопна експертиза (т.2, л.18-л.22 от досъдебното производство) и съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК-профилиране (т.2, л.29-л.38 от досъдебното производство);

• писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото от том 1 и том 2 на досъдебното производство, приетите по време на съдебното следствие на първата инстанция и заповедта за задържане от 14.02.2024г., приета във въззивното съдебно следствие.

Първата инстанция е направила подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като е изложила логични съображения, за да приеме описаната фактическа обстановка.

Въззивният съд е напълно съгласен с направения доказателствен анализ на окръжния съдия. В допълнение настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи и своите съображения относно причините да възприеме изложените факти.

Авторството на деянието от подсъдимия С. е доказано категорично от извършените действия по претърсване и изземване в обитаваното от него и св.Х. жилище, както и от претърсването и изземването в жилището, обитавано от неговите родители, в което той е имал достъп. Тези действия са обективирани в надлежно изготвени от компетентните органи протоколи, одобрени от съответния първоинстанционен съд.

При тези действия са намерени и иззети наркотични вещества и средства за тяхното разфасоване и опаковане.

Видът, количеството и качеството на наркотичните вещества са установени от приетите по делото заключения на физикохимичните експертизи, приложени на досъдебното производство.

Върху част от опаковките на наркотичните вещества, както и върху намерените две електронни везни, са установени ДНК-следи от подсъдимия С., което по безсъмнен начин опровергава неговите обяснения за липса на съпричастност с наркотичните вещества и тяхното разпространение.

Самото поведение на подсъдимия С. след неговото задържане, описано от свидетелите-очевидци В., Н. и И. - няколкократните опитите да предупреди св.Х. за това, че е задържан от полицията и идва към жилището, обитавано от тях, по несъмнен начин сочи на знанието на подсъдимия С., че в жилището има забранени за държане вещества и на неговото желание св.Х. да унищожи тези наркотични вещества, което тя не е сторила поради обективни причини - силния шум, произвеждан от перфоратор (къртач), работещ в жилищната кооперация, обитавана от подсъдимия С. и св.Х.. Мястото на намиране на наркотичните вещества и на електронните везни също опровергава твърденията на подсъдимия С. в неговите обяснения, че не е знаел за наличието на наркотичните вещества - те са намерени на лесно достъпни от всеки възрастен член на домакинството места.

Поради тези обстоятелства въззивният съд намира, че обясненията на подсъдимия С. представляват преди всичко останало опит за изграждане на защитна стратегия и следва да се възприемат в тяхната функция на защитно средство, без да имат значение на достоверен доказателствен източник.

Частично тези обяснения се подкрепят от писмените доказателства за начина на раздяла между подсъдимия С. и св.Х.. Тази раздяла, станала след инкриминираните събития, по никакъв начин не води до извод за липса на извършено от подсъдимия С. престъпление против народното здраве.

Обстоятелството, че повече от две години след инкриминираното деяние св.Х. е била задържана за идентично престъпление - държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, няма значението, придавано му от защитата и от подсъдимия. Това задържане не оневинява подсъдимия С. за държането с цел разпространение на наркотични вещества на 29.11.2021г. То би могло да има значение за евентуалното ангажиране на отговорността на св.Х. за съучастническа дейност, но такава не е предмет на настоящето производство.

Показанията на св.Х. също следва да бъдат преценявани с оглед възможността тя да е знаела за наркотичните вещества и също да е упражнявала държане върху тези вещества, наред с подсъдимия С.. Това обаче не означава, че подсъдимият С. не е автор на деянието, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност в настоящия процес.

Свидетелските показания на свидетелите полицаи В., Н. и И., на поемното лице Д., протоколите за претърсване и изземване и останалите писмени доказателства също подкрепят приетата фактическа обстановка. Показанията на тримата полицаи са подробни, пълни, логични и достоверно изложени, като не се опровергават по никакъв начин от обясненията на подсъдимия или от показанията на св.Х.. Всички тези съображения позволяват на въззивният съд да приеме за доказана описаната фактическа обстановка и върху нея да изгради своите правни изводи.

Първоинстанционният съд правилно е приел при така установената фактическа обстановка, че от обективна и от субективна страна подсъдимият Р. С. С. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК.

От обективна страна - на 29.11.2021г. около 10.38 часа в жилище обитавано от подсъдимия Р. С. С., находящо се в гр.•••, ул.„•••“ № •, ет. •, ап. •, без надлежно разрешително подсъдимият е държал с цел разпространение двоен полиетиленов плик, съдържащ високорисково наркотично вещество коноп (марихуана) с нето тегло 8, 2 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19, 8% на стойност 32, 80 лв., единичен плик, съдържащ високорисково наркотично вещество коноп (марихуана) с нето тегло 11, 3 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11, 3%, на стойност 45, 20 лв., малко самозалепващо пликче, съдържащо високорисково наркотично вещество коноп (марихуана) с нето тегло 0, 81 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 15, 6% на стойност 3, 24 лв., както и двоен плик, съдържащ високорисково наркотично вещество метилендиоксиметамфетамин (MDMA, Екстази) с нетно тегло 99, 49 грама със съдържание на активен компонент MDMA 82, 6% на стойност 3 183, 68 лв.

Общата стойност на иззетите от жилището на подсъдимия С. и държани от него наркотични вещества е 3 264, 92 лв.

Посочените наркотични вещества са под контрол съгласно Единната Конвенция на ООН за упойващите вещества, ратифицирана от Република България (обнародвана в ДВ, бр.87/1996г.), Конвенцията на ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, ратифицирана от Република България (обнародвана в ДВ, бр.89/1993г.) и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ, бр.30/1999г.).

Към инкриминираната дата тези наркотични вещества нямат легална употреба и са поставени под контрол, съгласно цитираните нормативни актове, като са посочени в приложение №1 към чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (ПМС №293/2011г. - ДВ, бр.87/2011г.).

Подсъдимият С. не е имал надлежно разрешително изискващо се съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКВНВП и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП за държане на описаните високорискови наркотични вещества.

Наркотикът е открит в апартамента, обитаван от подсъдимия и св.Х., като веществата са били държани от подсъдимия С. с цел тяхното разпространение, като в тази насока първата инстанция напълно правилно е отчела голямото количество на наркотичното вещество, разнообразието във видовете и в разфасовките на наркотични вещества.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият С. е съзнавал, че държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества, поставени под разрешителен режим, без да има за това съответното разрешение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че от неговото деяние ще настъпят общественоопасни последици, които е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел за категоричната забрана, която българският закон поставят за държането на наркотични вещества, но независимо от това е държал инкриминираните вещества в дома си.

Неоснователни са доводите, изложени от защитата в жалбата и пред настоящия съдебен състав за това, че след задържането си в 09.35 часа на 29.11.2021г. подсъдимият С. не е могъл да държи наркотичните вещества. Държането е упражняване на фактическа власт, която се осъществява не само чрез пряк физически контрол и досег с наркотичните вещества, но и чрез знанието къде те се намират и възможността да се направи разпореждане с тях. Това държане е прекъснато едва с физическото откриване на наркотичните вещества от органите на полицията при извършеното претърсване.

Без значение за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия С. за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 НК е обстоятелството, че наред с него държане върху наркотичните вещества е осъществявала и св.Х., която е живяла на съпружески начала с подсъдимия С. и явно е знаела за наличието на тези вещества в общото жилище. Право на прокуратурата съгласно чл.127 от Конституцията на Република България е да прецени срещу кого да повдигне обвинение, респ. чия наказателна отговорност да ангажира. Наличието на съизвършител на едно престъпление не изключва наказателната отговорност на извършителя на това престъпление - подсъдимия Р. С. С.. За престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Първата инстанция напълно основателно е приложила разпоредбата на чл.54 НК и е определила наказанието лишаване от свобода в рамките, предвидени от закона. По делото липсват някакви многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия Р. С. С. обстоятелства, като предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко за подсъдимия С. с оглед данните за неговата личност.

По делото липсва съответен протест, което само по себе си е е пречка за увеличаване на наложеното наказание, независимо от обстоятелството, че въззивният съд не приема доводите на първата инстанция да наложи минималните предвидени в закона санкции. Наред с посочените от първата инстанция смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало и обстоятелството, че подсъдимият се грижи за своите малолетни деца, са налице и отегчаващи обстоятелства - стойността на наркотичните вещества, тяхното разнообразие, опитите да се осуети разкриването на престъплението. При това положение е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и справедливо по смисъла на чл.36 НК наказание, което би способствало за постигане на целите на наказателната репресия би се явило наказание около средния размер, предвиден в закона. Както вече се посочи няма подаден съответен протест и въззивният съд не би могъл да приложи разпоредбата на чл.337, ал.2, т.1 НПК и да увеличи определеното от първата инстанция наказание.

Липсата на протест е и пречка за отмяна на прилагането на чл.66, ал.1 НК. В случая са налице предпоставките на този текст на закона, доколкото към момента на деянието подсъдимият Р. С. С. е бил неосъждан (реабилитиран е по реда на чл.86 НК по предходните си осъждания), наложено е наказание лишаване от свобода под три години и първоинстанционният съд е намерил, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Тази преценка на първата инстанция не се споделя напълно от въззивния съд, доколкото данните за личността на подсъдимия С. разкриват липса на уважение към закона и склонност към противообществени прояви (вкл. свързани с наркотични вещества), но посочената липса на съответен протест е пречка съдът да приложи разпоредбата на чл.337, ал.2, т.2 НПК и да отмени прилагането на чл.66 НК.

Първата инстанция в съответствие с изричната императивна разпоредба на чл.354а, ал.6 НК е отнела в полза на държавата предмета на престъплението - високорискови наркотични вещества, предадени на ЦМУ с приемо-предавателен протокол №91 625/08.03.2023г. (т.2, л.64 от досъдебното производство), като е разпоредила тяхното унищожаване.

Изложеното мотивира потвърждаването на присъдата на първата инстанция и в частта относно наложеното на подсъдимия наказание и отлагането на неговото изтърпяване, както и отнемането на вещи в полза на държавата.

Първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие със закона (чл.189, ал.3 НПК) по отношение на направените по делото разноски и ги е възложил върху подсъдимия Р. С. С.. При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, които да налагат нейната отмяна или промяна.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав