Решение № 9 от 13.1.2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 838/2021 г.

Производството е по реда на чл.437 във връзка с чл.278 ал.1-ал.4 във връзка с чл.274 ал.1 т.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Обжалва се разпореждане на Държавен съдебен изпълнител/ДСИ/ от Държавна съдебно-изпълнителна служба /ДСИС/ при Велинградски районен съд, с изх.№3891 от 24.09.2021г. постановено по изпълнително дело №20115210400033 по описа на същата ДСИС, с което е върната като просрочена жалба с вх.№ 2281-6 от 23.09.2021г. подадена от съпруга- недлъжник З. М. АР. от с.Д., ул.“М.“ №6, община Велинград, обл.Пазарджик срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 03.06.2021г. на ДСИ при РС-Велинград с което на взискателя по изпълнението „К. БГ“ АД, ЕИК 203693558 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р.П.К.“ №4, ет.6, е възложен недвижим имот представляващ хотел „С.“-4 звезди представляващ четириетажна масивна сграда със застроена площ от 430 кв.м. ведно с двуетажна сграда-ресторант на застроена площ от 230кв.м., построени в УПИ I –„Туристически дом“-общински, в кв.45 по плана на с.Д., общ.Велинград, за сумата от 576800лв, като постановлението за възлагане е влязло в сила на 23.08. 2021г. В частната си жалба срещу разпореждането на ДСИ за връщане на жалба с вх.№ 2281-6 от 23.09.2021г., с вх.№2477-7 от 15.10.2021г. частният жалбоподател З. М. АР. поддържа, че върната й жалба не е просрочена, тъй като същата не е получила съобщение №2402 от 03.06.2021г. за изготвеното постановление за възлагане на процесния имот защото не било подписано от нея като получател, като в тази връзка оспорва истинността на положения подпис срещу получател. Излага и довод, че със съпруга й са във влошени отношения и че не го е упълномощавала да я представлява по изпълнителното дело. Навежда извода, че процесното съобщение №2402 от 03.06.2021г. не удостоверява надлежното й съобщаване на Постановлението за възлагане поради което моли да се отмени обжалваното разпореждане за връщане на жалбата й против постановлението за възлагане като просрочена и за връщане на делото на ДСИ за продължаване на администрирането й. Моли да се назначи графологична експертиза за изследване на текста и подписа срещу получател положен и изписан в съобщението №2402 от 03.06.2021г. която да отговори на въпроса дало съобщението е подписано от жалбоподателката. Постъпили са писмени възражения от взискателя по изпълнението „К. БГ“ АД в които частната жалба се определя като неоснователна по същество, че съобщението е връчено на частната жалбоподателка и от датата на връчване е започнал да тече двуседмичния срок за обжалване на постановлението за възлагане, като в случая срокът е изтекъл, като твърдението, че подписът под разписката не е неин не се обосновава по никакъв начин, както и че последната не е ангажирала доказателства за влошени отношения със съпруга си, респективно да е предприела действия за смяна на адреса си или посочване на друг съдебен адрес. Оспорва искането за допускане на графологична експертиза, доколкото същата лично е положила подпис под разписката при условията на чл.44 ал.1 изр.4 от ГПК. Моли да се потвърди обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба против постановлението за възлагане. В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ДСИ от ДСИС при РС-Велинград поддържа, че частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна защото извън компетентността на ДСИ да може да изследва удостоверяването на положените по изпратените книжа подписи. Излага се и аргумент, че постановлението за възлагане е влязло в законна сила след като е било обжалвано от длъжника С.Ц.А. и потвърдено с решение на Пазарджишки окръжен съд №113 от 23.08.2021г. по в.гр.д.№ 20215200500757 по описа на същия съд. Моли да се остави жалбата без уважение. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Изпълнително дело №20115210400033 по описа на ДСИС при РС- Велинград, е образувано на 02.02.2011г. за принудително събиране на парични вземания, /в последствие цедирани на „К. БГ“ АД, по договор за цесия от 18.12.2019г.-л.723, и л.736, конституиран в изпълнителния процес като взискател/, присъдени в полза на първоначалния взискател „Общинска банка“ АД-гр.С. по издаден в полза на банката изпълнителен лист от 12.01.2011г. по ч.гр.д.№20/2011г. по описа на Велинградски районен съд, и срещу длъжника С.Ц.А., ЕГН-•••••••••• от с.Д., общ.Велинград, ул. “М.“№6, форМ.ани от главница-600000евро, договорна възнаградителна лихва върху редовна главница от 103189.35евро; договорна лихва за забава върху просрочена главница от 12092.62евро; законна лихва върху просрочена главница от 4500евро; неустойка от 18640.06евро; комисионна за управление на кредитна сделка от 10397.64евро; разходи по плащане на добавък към застрахователна полица от 1000лв; такси и законна лихва върху главницата. Принудителното изпълнение е насочено срещу ипотекиран в полза на банката-кредитор хотел и ресторант /предмет на проведената последна публична продан/, собственост на С.Ц.А.-ипотекарен длъжник предоставен като обезпечение на отпускан паричен кредит в полза на кредитополучателя „Д.“ ЕООД, седалище с.Д., обл. Пазарджик, с едноличен собственик и управител К.М. Ю.М., с ЕИК-••••••••••. От данните по изпълнителното дело е видно, че ипотекарният длъжник С.А. е придобил собствеността върху ипотекираните в последствие недвижими имоти, в резултат на безвъзмездна сделка-извършено лично в негова полза дарение, за което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот №168, том VIII, рег.№2237, н.д.№1764 от 29.12.2006г. по описа на нотариус Н.Ч., съдия по вписванията при РС-Велинград. Дарители на имота са ЕТ“Ю.М.“ представлявано от Ю.Р.М. и от Г.М.М., а надарен е само С.Ц.А., ЕГН- •••••••••• /л.178/. Към момента на сделката /дарението/ действат правилата на Семейния кодекс от 1985г., отменен, считано от 01.10.2009г., според които /чл. 20. ал.1/ вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. А лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност, тоест нормата е категорична, че вещите придобити от надарения съпруг остават негова лична собственост. Този режим на лична собственост по отношение на дарените вещи в полза на надарения съпруг е запазен и при действието на новия Семеен кодекс от 01.10.2009г.. Така чл. 22. ал.1 от новия СК от 2009г. предвижда вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от ГПК върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Според разпоредбата на § 4 ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби на СК от 2009г., правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. В полза на надарения с процесните имоти длъжник С.Ц.А. е издаден в последствие и констативен нотариален акт за собственост от 18.04.2008г. / №142, том II, рег.№2071, н.д.№334 -л.177/, на нотариус Г.Х. с район РС- Велинград, като същият е признат за едноличен собственик на процесните хотел и ресторант като придобити по дарение. В приложения към молбата за образуване на изпълнително дело нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №156, том IV, рег.№4907, нот.д.№738 от 21.08.2008г. /л.8/ на нотариус Г. Х., ипотекарният длъжник С.Ц.А. еднолично учредява ипотека върху придобитите си по дарение имоти в полза на кредитора „Общинска Банка“ АД обезпечаваща задължение на кредитополучателя „Д.“ ЕООД по банков кредит за рефинансиране, в размер на 500 000евро. Принудителното изпълнение е насочено към осребряване на процесното ипотекирано имущество получено от длъжника А. по дарение, като имотите са изнасяни последователно на няколко публични продани. В нарушение на разпоредбата на чл.502 и чл.503 от ГПК, ДСИ с разпореждане от 01.07.2016г. е разпоредил да бъде уведомена съпругата- недлъжник на длъжника З. М. АР. /л.166/ за изпълнението, доколкото разпоредбите предвиждат уведомяване на съпруга недлъжник само и единствено в хипотеза на насочване принудителното изпълнение върху вещи, които представляват и имат характер и естество на съпружеска имуществена общност, като в хипотезата на чл.503 ал.3 от ГПК съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както и съпругът длъжник както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него. В случая от данните по делото се установява, че принудителното изпълнение, респективно изнасянето на публична продан и продажбата на ипотекираните имоти и издаденото постановление за възлагане може да бъде обжалвано само длъжника по изпълнението С.А., доколкото ипотекираните и продадени имоти нямат статут на съпружеска имуществена общност. В този смисъл, в случая фигурата на съпруга недлъжник е неприложима в настоящия изпълнителен процес тъй като както се посочи осребряваното /изнесеното на публична продан/ имущество на длъжника С.А. не е съпружеска имуществена общност, а лично негова собственост. От тази гледна точка частната жалбоподателка З.А. не е страна в изпълнителното производство с правата предвидени в чл.502 и чл.503 от ГПК. В този смисъл частната жалба на съпруга недлъжник З.А. с вх.№2477-7 от 15.10.2021г. срещу разпореждането за връщане на жалбата й с вх.№ 2281-6 от 23.09.2021г. срещу постановлението за възлагане от 03.06.2021г. е неоснователна по същество. Но дори да се приеме, че частната жалбоподателка има качеството на съпруга-недлъжник в изпълнителния процес, правилно ДСИ е приел, че жалбата е просрочена. От една страна частната жалба на съпругата-недлъжник З.А. против постановлението за възлагане копира и преповтаря изцяло съдържанието жалбата на съпруга длъжник С.А. срещу същия акт на ДСИ, със същите възражения, доводи и становища, такива каквито са посочени в жалбата на длъжника А.-виж частна жалба вх.№1631-4 от 25.06.2021г.-л.805 и следващите и частна жалба с вх.№2281-6 от 23.09.2021г.-л.827. На всичките тези съображения, доводи и становища на частният жалбоподател А. въззивният съд е отговорил в постановено по реда на чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК решение по съществото на спора, приемайки, че същите, които са насочени срещу законосъобразността на извършената публична продан и издаденото в тази връзка постановление за възлагане, са изцяло неоснователни, като е потвърдено същото постановление за възлагане, с решение №113 от 23.08.2021г. по в.гр.д.№20215200500575 по описа на Окръжен съд Пазарджик, тоест със сила на присъдено нещо е установено, че обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот от 03.06.2021г. на ДСИ е напълно законосъобразно и чрез потвърждаването му неговото действие е стабилизирано и същото е произвело правните си последици-чл.496 ал.2 от ГПК, а именно същото влиза в законна сила и купувачът придобива всички права които длъжникът е имал върху имота. Частната жалбоподателка З.А. не е изложила никакви нови факти и обстоятелства по незаконността на постановлението за възлагане, подавайки един месец по-късно своята жалба срещу влязлото в сила постановление за възлагане, различни от тези по които въззивният съд вече се е произнесъл и отхвърлил по същество. Формалният довод в частната жалба на З.А. срещу разпореждането за връщане е, че последната като адресат не е получила лично уведомлението за издаденото от ДСИ постановление за възлагане на процесния имот и затова за нея срокът за обжалване на постановлението не е изтекъл. От данните по изпълнителното дело е видно, че в повече от 13 /тринадесет/ случая на връчване на книжа и съобщения, адресирани до З.А., начиная от 2016г. и до момента на връчване на постановлението за възлагане, същите са получавани от нейния съпруг С.А.. Жалбоподателката З.А. не е получила лично нито едно от тези съобщения, включително и уведомлението за постановлението за възлагане. До този момент съпругата-недлъжник изобщо не е възразявала пред ДСИ, че същата не е била уведомявана за движението и развитието на изпълнителното дело, за извършването на опис и изнасянето на имотите на публична продан, че реално не е получила нито един екземпляр от изпращаните й книжа и документи от ДСИ и че същите не са й били предавани от съпруга-длъжник поради влошени междуличностни отношения или че тя общо не го е упълномощавала да я представлява по делото. Видно от данните книжата по изпълнителното дело предназначени за съпругата-недлъжник са връчвани при условията на чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК- на член от домашните който е съгласен да ги приеме /съпругът С.А./, доколкото не се твърди от частната жалбоподателка, че съпрузите имат противоречиви интереси по изпълнението, което да изключва връчването на книжата предназначени за жалбоподателката на съпруга й С.А.. Частната жалбоподателка посочва, че не е получила лично постановлението за възлагане и не се е подписвала в съобщението №2402 от 03.06.2021г., но не твърди, че такова е получено от някой друг, включително от съпруга й и не й е било предадено съгласно чл.46 ал.1 от ГПК. Положеният подпис в съобщението №2402 от 03.06.2021г. и този поставен в частната жалба от З. А. видимо се различават по начина на изписване, обем и обработеност, което не налага изслушването на графологична експертиза предвид очевидната разлика в същите подписи. Същевременно с това видимо и с просто око подписът в уведомлението /съобщението/ успешно копира и възпроизвежда всички останали подписи, които са положени в документите, предназначени за съпругата, от съпруга на адресата С.А., което е удостоверено и от длъжностното лице връчител при връчването им, тоест налице е редовно връчване на уведомлението за изготвеното постановление за възлагане на недвижим имот продаден на публична продан при условията на чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК-връчено на домашните/съпругът А./, които живеят на адреса на адресата. Двамата съпрузи З. и С.А.и живеят на един и същи адрес и на този адрес са получавани книжата и документите предназначени и за двамата и изпращани от ДСИ. Нещо повече, двете уведомления за издаденото постановление за възлагане предназначени за двамата съпрузи са им връчени на една и съща дата и получени от едно и също лице, а именно съпруга С.А.-едното лично за себе си, а другото като съпруг на адресата З.А., като уведомленията са подписани от получателя А. видимо и характерно по един и същ начин и на дата 14.06.2021г.. За връчването на уведомлението за постановлението за възлагане до З.А. чрез лице от кръга на домашните й, включително и на съпруга й С.А. не се изисква изрично упълномощаване. Фактът, че повече от 13 /тринадесет/ пъти съпругът на адресата, а именно С.А. е получавал вместо съпругата си предназначените за нея книжа по съдебното изпълнение и е поел задължение да ги предаде на адресата, означава, че адресатът не е имал никакви възражения или незнание по този начин на кореспондиране между ДСИ със съпругата-недлъжник по изпълнителното дело. Освен това липсват данни последната /З.А./ изрично да е уведомила ДСИ, че желае само лично да получава документите и книжата по изпълнението, респективно да е посочила и съдебен адресат в тази връзка, както и че не е упълномощавала когото и да било от домашните или трети лица да получават вместо нея тези книжа. Такива твърдения и данни по изпълнителното дело липсват, като едва в частната въззивна жалба такива се излагат за първи път, за което дори не са ангажирани доказателства. Следователно като краен резултат правилно ДСИ е върнал като просрочена частната жалба на З.А. против Постановлението за възлагане. Предвид изложеното обжалваното разпореждане ще следва да се потвърди. Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд