Решение № 8798 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1088/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на РИОСВ - Бургас, чрез процесуален представител - юрисконсулт против Решение № 51 от 30.04.2024 г. постановено по АНД № 104/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено Наказателно постановление № 71 от 10.01.2024г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - [населено място], с което на основание чл.162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на К. Г. С., [ЕГН], е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за административно нарушение по чл.95, ал.1 вр. чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Описва се установената по делото фактическа обстановка, като се прави извод, че не са налице нарушения на процесуалните правила. Оспорват се изводите на съда, довели до отмяна на процесното НП, като се счита, че за съставомерността на деянието е без значение кога е започнало поставянето на преместваемите обекти. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. По делото е депозиран отговор на касационната жалба /писмено възражение/, в който ответникът по касация счита жалбата за просрочена, неоснователна и необоснована, подадена от лице без процесуална легитимация и като такава моли да бъде оставена без уважение. Изразява се и становище по същество, като се моли за оставяне в сила на решението на районния съд. В съдебно заседание за касатора, редовно уведомен, представител не се явява. Ответникът по касация К. Г. С., редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по съображенията, изложени в писменото възражение и решението на районния съд. Моли за присъждане на разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер 200 лева. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, изразява мнение за неоснователност на депозираната касационна жалба. Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. Съдът намира за неоснователни възраженията на касационния ответник за просрочение на жалбата, тъй като Решението на РС - Несебър е съобщено на Директора на РИОСВ - Бургас на 14.05.2024 год., а касационната жалба е изпратена по пощата на 28.05.2024 год., за което по делото са налични доказателства. Представено е и надлежно пълномощно за упълномощаване на ст.юк. Т. П. /л.22 от АНД № 104/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър/. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд - Несебър е отменил Наказателно постановление № 71 от 10.01.2024г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - [населено място], с което на основание чл.162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на К. Г. С., [ЕГН], е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за административно нарушение по чл.95, ал.1 вр. чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС. При постановяване на решението си съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на техните правомощия, като е посочил, че изложените в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление факти се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя Ш. Х. - главен експерт, присъствала при установяване на нарушението на 11.08.2023г. Съдът е приел, че в случая не е посочен периода от време, в който според наказващия орган е извършено нарушението и е заключил, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката. В този смисъл е приел, че липсата на събрани доказателства за времето, което представлява най-ранния етап на инвестиционното намерение и липсата на фактически установявания за крайната дата от този етап, препятстват съдебния контрол при проверката за спазването на сроковете в чл.34 от ЗАНН при издаване на АУАН и на НП. Цитирал е съдебна практика. По същество, съдът е намерил, че Съристова е санкционирана за извършено нарушение по чл.95, ал.1 във връзка с чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС, като двете разпоредби уреждат различни хипотези и задължения, като не става ясно за какво нарушение е санкционирана. Отделно от това, съдът е приел, че по делото липсват доказателства, налагащи извода, че именно К. С. следва да носи административно-наказателната отговорност за соченото нарушение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен акт, като при постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението. РС в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени и събраните гласни доказателства, като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до отмяна на издаденото наказателно постановление и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК Съдът намира, че действително в хода на административнонаказателното производство, а впоследствие и на съдебното, преписката не е попълнена с надлежни доказателства за датата на извършване на нарушението, като датата не е посочена нито в АУАН, нито в НП в нарушение на изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Безспорно е, че с разпоредбата на чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС е предвидено, че оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2. Съгласно т. 12 б. „г” от Приложение № 2 на З. О. такава се извършва на инвестиционни предложения за изграждане на къмпинги и места за паркиране на каравани. Във връзка с изпълнение на това изискване на закона, разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС предвижда задължение за възложителя на инвестиционно предложение да информира писмено компетентния орган. Посочената разпоредба съдържа в себе си задължението, а санкцията при неговото неизпълнение е регламентирана в чл.162, ал.1 от ЗООС. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в АУАН и в НП не е посочено време на извършване на административното нарушение, съобразно изискванията на чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в двата акта (АУАН и НП) е посочено, че нарушението е констатирано на 11.08.2023г. по време на извършване на проверката. Предвид факта, че административното нарушение е извършено чрез бездействие, представляващо въздържане и пропускане да се изпълни определено задължение, установено в правната норма, то АНО е следвало да установи и да посочи в обстоятелствената част на АУАН и НП периода от време, който се явява най-ранния етап на инвестиционното намерение за дадения обект и да го посочи като дата на нарушението. Именно през този период от време възложителят е следвало да извърши писмено уведомление на РИОСВ-Бургас по силата на чл.95, ал.1 от ЗООС за инвестиционното си намерение и с бездействието му в този период от време е осъществило нарушението на ЗООС. Като не е посочил време на извършване на нарушението АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на соченото за нарушител физическо лице. Липсата на събрани доказателства за времето, което представлява най-ранния етап на инвестиционното намерение, липсата на фактически установявания за крайната дата от този етап препятства съдебния контрол при проверката за спазването на сроковете в чл.34 от ЗАНН при издаване на АУАН и на НП за нарушението. В заключение, съдът намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските по делото в размер на претендираните 200 лева адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени и доказателства. Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,