Решение № 1980 от 2.6.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 16573/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 609086-F612396/02.11.2021 г., издадено от Т.С.К. - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София в ГД "Фискален контрол", оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.52, ал. 3 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.191а от ЗДДС, на М. М. Р., с ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева) на основание ЧЛ. 191а, АЛ.1 от ЗДДС. НП се обжалва в срок. В жалбата си санкционираното лице М. М. Р. излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че по силата на чл.52, ал.З от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно че всяко лице, което извършва сервизно обслужване на ФУ, за които не е наличен отдалечен достъп, е длъжно да обнови версията на фърмуера на въведените в експлоатация ФУ, при вписана в регистъра по чл.10, ал.9 нова версия в срок до 45 дни след вписването и, предвиденият в цитираната наредба срок касае юридическите лица, които извършват сервизно обслужване на ФУ. Изтъква, че той е физическо лице и в качеството си на такова няма задължение да спази посочения срок. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Същият иска НП да бъде отменено. Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща юрисконсулт Г. като процесуален представител в съдебното заседание. В пледоарията си по същество моли за потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: На 12.04.202021 г. в 14: 28 часа служители на НАП – М.А. и А. извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф1, т.41 от ДР на ЗДДС - аптека, находящ се гр. София, ул. „Церова гора" №12-14 и стопанисван от „Дестино" ЕООД с ЕИК 205635849, обективирана с Протокол за извършена проверка №0040648/12.04.2021 г. При проверката служителите на НАП констатирали, че в обекта /аптека/ има инсталирано и в работен режим фискално устройство модел TREMOL FP01 с ИН на ФУ ZK144330 и ФП 50182846 с потвърждение в НАП № 4410786/08.05.2020 г., което се поддържало и обслужвало от сервизен техник, съгласно договор за абонаментно сервизно обслужване №8795/08.05.2020 г., а именно от М. М. Р., сервизен техник в сервизна фирма ХХХХ с ЕИК ХХХХХ. При преглед на паспорта на фискалното устройство служителите на НАП установили, че в него липсват въведени данни за обновяване на версията на фърмуера до посочената в регистъра по чл.10, ал. 9 нова версия, поради което направили извод, че не са спазени изискванията на чл. 52, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно че всяко лице, което извършва сервизно обслужване на ФУ, за които не е наличен отдалечен достъп, е длъжно да обнови версията на фърмуера на въведените в експлоатация ФУ, при вписана в регистъра по чл. 10, ал. 9 нова версия в срок до 45 дни след вписването й. За констатираното нарушение свидетелят М.А. съставил АУАН cep. AN № F612396 / 18.05.2021 г., в който била описана фактическата обстановка и била посочена като нарушена разпоредбата чл.52, ал. 3 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.191а от ЗДДС. Съставеният АУАН бил редовно предявен и връчен на М. М. Р., с ЕГН ••••••••••, на 18.05.2021г., който го е подписал без възражения и не е подал такива в установения от закона срок. Нарушението, което АНО е санкционирал с издаденото НП, е извършено за първи път. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление № 609086- F612396/02.11.2021 г., издадено от Т.С.К. - Началник на отдел "Оперативни дейности"- София в ГД "Фискален контрол“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.52, ал. 3 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.191а от ЗДДС, на М. М. Р., с ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева) на основание ЧЛ. 191а, АЛ.1 от ЗДДС. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел М.А., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка и приложени към него документи, заповед на изпълнителния директор на НАП и други, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Съгласно чл. 191а, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС „който извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба в размер на 1000 до 5000 лв.“ Разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ предвижда, че „всяко лице, което извършва сервизно обслужване на ФУ, за които не е наличен отдалечен достъп, е длъжно да обнови версията на фърмуера на въведените в експлоатация ФУ при вписана в регистъра по чл. 10, ал. 9 нова версия в срок до 45 дни след вписването и.“ От приложените към протокола за извършена проверка документи за фискалното устройство се установява, че в случая така предвиденият срок не е спазен. Видно от текста на цитираните разпоредби законът и издаденият въз основа на него подзаконов нормативен акт не поставят ограничения във връзка с кръга на лицата, извършващи сервизно обслужване на фискални устройства, които са адресати на правната норма. Субекти на правото са физическите лица, юридическите лица и държавата чрез своите органи, които встъпват в съответните правоотношения и са адресати на правни норми. Доколкото приложимите разпоредби използват понятието „лице“ без да съдържат уточнение физическо или юридическо такова, от граматическото и логическо тълкуване на правната норма следва, че адресати на същата са както физически, така и юридически лица и аргументите на жалбоподателя, че задължението е предвидено единствено за юридически лица, е неоснователно поради изложените съображения. Нарушението е от категорията на формалните. Съдът намира, че същото е безспорно установено, като дори жалбоподателят не отрича, че го е извършил. Деянието е съставомерно от обективна страна, като е извършено съзнателно от санкционираното лице, поради което съдът намира, че деянието е извършено виновно при наличие на пряк умисъл от субективна страна. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, издадено при неправилно тълкуване на материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено изцяло изцяло. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от 100 лв., определено в този размер съобразно с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, t. 5 от ЗАНН, съдът