Решение № 85 от 7.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 77/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 от Закона за търговския регистър /ЗТР/. Образувано е по жалба, подадена от „Стил-98“ ООД, чрез адв. Х. Х., против Решение № 55/27.11.2023 г., постановено по т.д.№71/2023 г. по описа на Окръжен съд-Перник, с което е оставена без уважение жалбата на „Стил- 98“ ООД против Отказ № 20231016210044-2/20.10.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията по заявление № 20231016210044/16.10.2023 г. за вписване по партидата на „Стил - 98“ ООД на промяна в обстоятелствата относно съдружник С. А. и прехвърляне на дружествен дял от 09.10.2023 г., с прехвърлител С. А. и правоприемник Ц. К. с размер на дялово участие 10 лв., като неоснователна. Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил задълбочено писмените доказателства, от които се установява, че са налице предпоставките по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ. Сочи се, че към заявлението са представени всички необходими документи за вписване на заявеното обстоятелство. Изтъква се, че както длъжностното лице по регистрацията, така и съдът са излезли извън правомощията си и обхвата на вменената строга формална проверка, като неправилно е прието, че предпоставка за вписване в ТР на заличаването на съдружник, който е прехвърлил дружествения си дял на друг съдружник, е вземането на решение на ОС относно освободения дружествен дял на напусналия съдружник и за промени в дружествения договор, касаещи капитала. Сочи, че уреждането на последиците от прекратяване членственото правоотношение е ирелевантно за искано вписване. Твърди, че незаконосъобразна е и проверката относно законосъобразността на свикването и провеждането на ОС, на което са взети решения за прекратяване на членството и на валидността на взетите решения, което не отговаря и на целите на регистърното производство, като се сочи, че контролът за законосъобразност на решенията на ОС е уреден като съдебен исков по реда на чл.74 ТЗ. С оглед на това, счита, че представяне на доказателства за редовно свикване на ОС не е условие за вписване на заявените обстоятелства. Допълва, че при доброволно прекратяване на членственото правоотношение едностранно изявление на съдружника, отправено до дружеството, не е необходимо решение на ОС. По отношение отказа на съда да присъда в полза на дружеството разноски, претендирани в процеса, са изложени подробни съображения за тяхната дължимост. Моли обжалваното Решение да бъде отменено и Агенцията по вписванията да бъде задължена да впише промяната на обстоятелствата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Агенция по вписванията е представила отговор на жалбата, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира присъждане в нейна полза на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за осъществено процесуална представителство. Настоящата инстанция намира жалбата за допустима. Подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, от страна имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Апелативен съд-София, за да се произнесе по основателността на жалбата и след като обсъди оплакванията в същата, от фактическа и правна страна приема следното: Със заявление, образец А4 с вх. № 20231016210044/18.10.2023 г., подадено от адв. Х., изрично упълномощена от управителя на „Стил 98“ ООД, е поискано вписване на промяна по партидата на дружеството в обстоятелствата относно съдружника – С. А., а именно заличаване на съдружника С. Ц. А., като в поле № 24 „Прехвърляне на дружествен дял“ е отбелязана като прехвърлител С. Г. с размер на дела 10 лв., а като правоприемник Ц. К., както и дата на възникване на основанието за прехвърляне на дружествения дял– 09.10.2023 г. Към заявлението са приложени: протокол от 09.10.2023 г. от проведено общо събрание на съдружниците на „Стил - 98“ ЕООД, на което са присъствали съдружници с общо 653 дружествени дяла, представляващи 61% от капитала и с единодушие са приели решение за прехвърляне на един дружествен дял на стойност 10 лв. от С. Г. на Ц. К. и за изменение на дружествения договор с оглед извършеното прехвърляне; списък на съдружниците, присъствали на общото събрание, проведено на 09.10.2023 г.; заявление от 06.07.2023 г. от С. Г. до управителя на „Стил - 98“ ООД за прекратяване на членството като съдружник; договор за покупко-продажба на дружествен дял от 09.10.2023 г., с нотариална заверка на подписите на страните и на съдържанието на договора, извършени на 09.10.2023 г. от нотариус И. Б., с рег. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие ПРС; декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; изменен дружествен договор и изменен дружествен договор със заличени лични данни. Длъжностното лице по регистрация на основание чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е дало указания на заявителя, с № 20231016210044/18.10.2023 г. в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ да представи доказателства, че всички съдружници в „Стил - 98“ ООД са били поканени по реда на чл. 17, ал. 3 от дружествения договор за проведеното на 09.10.2023 г. общо събрание. Указанията са оповестени по електронната партида на дружеството на 18.10.2023 г. В указания срок е постъпило заявление обр. Ж1 с вх. № 20231019162319, с приложена към него декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и подробно становище от адв. Х. относно указанието за представяне на доказателства за редовно свикване на общото събрание на дружеството. Обосновано е становище, че съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията извършва само формална проверка, която има за цел да установи дали заявеното за вписване обстоятелство е надлежно удостоверено с представените доказателства, но не и да проверява изпълнен ли е реда за осъществяване на това обстоятелство. Посочено е, че по тази причина не е необходимо представяне на доказателства за редовно свикване на общото събрание на дружеството. Не е изпълнено и указанието за представяне на доказателствата. С отказ № 20231016210044-2/20.10.2023 г. длъжностното лице по регистрация е отказало да извърши заявеното вписване на промени в обстоятелствата, като се е мотивирало, че от представените документи не може да се установи законосъобразността на свикването и провеждането на общото събрание, респективно – валидността на взетите от него решения, обуславящи вписаните обстоятелства. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, съдът е приел, че в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е определен обхватът на проверката, която извършва длъжностното лице по регистрация, в който се включва проверка за прилагане на всички документи, съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, както и за съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона /чл. 21, т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ/. Документите, които се прилагат към заявление обр. А4 за вписване на промяна в обстоятелствата на дружество с ограничена отговорност са посочени в чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съдът е посочил, че няма спор по делото, че същите са приложени с процесното заявление А4, но е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя касаещо обхвата на проверката, извършвана от длъжностното лице по регистрация, доколкото съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ в нея се включва преценка за съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, а проверката за това се прави въз основа на представените документи и при нея длъжностното лице по регистрация преценява както дали подлежащото на вписване обстоятелство формално отговаря на изискванията на закона, така и дали то действително се е осъществило/настъпило по предвидения в закона ред. В случая съдът е приел, че част от проверката по чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮНЦ е спазени ли са изискванията на ТЗ и на дружествения договор за вземане на решение за прекратяване участието на съдружник в дружеството, за прехвърляне на дял от един съдружник на друг и за приемане на свързаните с това изменения в дружествения договор. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 1 от ТЗ съгласно която измененията на дружествения договор са от компетентността на общото събрание на дружеството, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1, б. „а“ от дружествения договор на заявителя. Посочено е, че съгласно чл. 115, т. 3 и т. 5 от ТЗ името и идентификационния номер на съдружниците, както и размера на дяловете на всеки от тях са част от задължителното съдържание на дружествения договор. Следователно заличаването на съдружник, който е прехвърлил единствения си дял на друг съдружник и увеличаване дела на съдружника – приобретател са обстоятелства, обуславящи изменението на дружествения договор. Затова по силата на чл. 137, ал. 1, т. 1 от ТЗ е необходимо решение на общото събрание на дружеството. Решение на общото събрание на дружеството е налице, когато същото е свикано и проведено по съответния ред и за взетото решение са гласували съдружници, с необходимия брой дружествени дялове. Съгласно чл. 137, ал. 3, изр. 1-во от ТЗ решенията за изменение на дружествения договор се вземат с мнозинство повече от ¾ от капитала. В случая заявителят не е представил доказателства за свикване на общото събрание по реда, предвиден в чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от дружествения договор. На събранието не са присъствали всички съдружници, поради което и е обективно невъзможно отразяването на съгласието им да не се спазва посочения ред. Редовното свикване на общото събрание е условие за валидност на взетите от него решения. Прието е, че в прцесния случай доказателства за това не са представени нито със заявлението обр. А4, нито в изпълнение на дадените указания в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което обжалваният отказ е счетен за правилен и законосъобразен, а подадената от него жалба за неоснователна и като такава е оставена без уважение. С решението е прието, че предвид охранителния характер на производството, разноски не се дължат. При така изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е частично основателна по следните съображения: Със заявление до „Стил-98“ ООД съдружникът С. Г. е отправила едномесечно предизвестие за прекратяване на членството си в дружеството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, считано от 06.07.2023 г. Предизвестието е получено на 06.07.2023 г. от управителя Ц. М. К.. На 09.10.2023 г. е сключен нотариално заверен договор за покупко- продажба на дружествени дялове между С. Г. и Ц. К.-съдружник и управител в дружеството. Безспорно е, че договорът е с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Настоящата инстанция намира за безспорно установено по делото, че членственото правоотношение на С. А. в „Стил-98“ ООД е прекратено. Последиците от упражненото право по чл. 125, ал. 2 ТЗ настъпват с достигане на волеизявлението на съдружника до знанието на дружеството и с изтичането на дадения в правната норма тримесечен срок за предизвестие, без да се изисква допълнителна санкция от общото събрание. Поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника и се изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127, вр. с чл. 125, ал. 3 ТЗ, между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове /в този смисъл Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК/. Уреждането на имуществените отношения между дружеството и прекратилия участието си съдружник е последица от прекратяването на членственото правоотношение, а не условие за настъпването му, предвид разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Ако не бъде вписано прекратяването на участието на съдружника в дружеството, което е настъпило с изтичане срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ, би се стигнало до несъответствие между вписаните обстоятелства и съществуването на обстоятелство подлежащо на вписване, засягащо права на трето лице, което от своя страна би попречило на третите добросъвестни лица да се информират за актуалното състояние на търговеца, каквато е и основната цел на търговския регистър. Ако длъжностното лице по регистрацията, след като извърши проверката по чл. 21 ЗТР установи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, в случая прекратяване участието на съдружник в дружеството, и констатира, че не са заявени други обстоятелства подлежащи на вписване в законоустановения срок, свързани със заявеното обстоятелство - промени в капитала на дружеството, промени в дружествения договор и т. н., може да предприеме действия по реда на чл. 40 и чл. 41 ЗТР и наложи глоби за установените нарушения. Съгласно чл. 119, ал. 2 вр. с чл. 115, т. 1, 2, 3, 4 /само размера на капитала/ и т. 6 от ТЗ, промените в съдържанието на дружествения договор, вкл. имена на съдружниците и разпределение на капитала, подлежат на вписване, на самостоятелно спрямо предявеното правно основание. Изричната норма на чл. 129, ал. 2 от ТЗ е именно гаранция за несаботиране свободата на прехвърлянето между съдружници от решението на Общото събрание. Нормата на чл. 129, ал. 2, предл. второ от ТЗ се явява специална спрямо тази на чл. 119, ал. 2 вр. с чл. 115, т. 1-4 от ТЗ. При промени в подлежащите на вписване обстоятелства, същите следва да бъдат заявени за вписване в 7- дневен срок от настъпването им, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. В случая съдружникът С. Г. е отправила писмено предизвестие до дружеството за прекратяване на членственото правоотношение, което предизвестие е получено на 06.07.2023 г. В дружествения договор не е уговорен различен от предвидения тримесечен срок в чл. 125, ал. 2 ТЗ и други условия във връзка с прекратяване участието в дружеството, и след изтичане на законоустановения срок членствените правоотношения между „Стил-98“ ООД и съдружника С. А. са прекратени, считано от 06.10.2023 г. Именно вписването на тази промяна, т.е. заличаване на съдружника-прехвърлител, поради прехвърляне на дружествения му дял на друг съдружник, е обстоятелството, заявено за вписване от оправомощено лице по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗТРРЮЛНЦ и след като представените със заявлението документи установяват наличието на подлежащите на вписване обстоятелства, постановеният отказ се явява неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на правилата за приемане на нов съдружник. Вписването, предвидено в чл. 129, ал. 2 ТЗ, е вписване на промени в обстоятелства, настъпили в резултат на прехвърляне на дялове, а не вписване на разпоредителни сделки с дружествени дялове. Според чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ вписването на обстоятелства трябва да е изрично регламентирано в разпоредба на закон, която не подлежи на разширително тълкуване. За дружеството с ограничена отговорност подлежащо на вписване обстоятелство по силата на чл. 119, ал. 2, вр. чл. 115, т. 3 ТЗ е името или фирмата на съдружниците, като съответно при прехвърляне на дялове се вписва настъпилата промяна само ако е приет нов съдружник. Дружественият дял на всеки от съдружниците не е обстоятелство, за което законът е предвидил, че се вписва, и поради това промяната в притежаваните от съдружниците дялове не подлежи на вписване. Изменението в дружествения договор по чл. 115, т. 5 ТЗ относно размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, се обявява по силата на чл. 119, ал. 4 ТЗ. В процесния случай е подадено заявление образец А 4 за вписване на промяна на обстоятелство, а именно заличаване на С. А. като съдружник в „Стил-98“ ООД, а не заявление за обявяване на нов дружествен договор. В тази връзка следва да се посочи, че макар в мотивите по т. 5 от ТР № 1/31.05.2023 г., постановено по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, съдът да е отговорил на друг въпрос, а именно, дали напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството, то е видно, че са изложени разсъждения за задълженията на дружеството, възникнали след изтичане на срока по чл. 125, ал. 2 ТЗ, които са принципни, като изрично е посочено, че "с изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право", без да са развити съображения, че промените свързани с възникналите задължения на дружеството /чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 ТЗ/ следва да бъдат заявени заедно с прекратяването на членственото правоотношение, съответно незаявяването им по този начин е пречка за вписването на възникналите обстоятелства. Поради изложените съображения следва да се заключи, че при прехвърляне на дружествен дял между съдружници не е необходимо съгласие на общото събрание на дружеството, но дори и при представено решение на ОС в този смисъл, длъжностното лице по регистрацията не разполага с правомощие да проверява законосъобразността на свикването и провеждането на това събрание. Доказването на настъпилото обстоятелство е достатъчно за вписването му. Ирелевантно за това вписване е дали са уредени всички други последици /имуществени, неимуществени вътрешноорганизационни и др. /, които следват от вече настъпилото прекратяване на членството и прехвърлянето на дружествения дял. Това е така, защото за промяната на едно вписано в ТР обстоятелство е достатъчно да се докаже правновалидното настъпване на самата промяна на същото обстоятелство, а не промените на други обстоятелства, които не са предмет на заявлението. Липсата на заявени и доказани промени в други вписани обстоятелства или обявени актове /напр. дружествения договор/ не може да доведе до отказ за вписване на заявеното обстоятелство, тъй като съобразно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 1, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ отказ може да се постанови само при липсата на някое от предвидените в чл. 21 изисквания, а нито едно от тези изисквания по чл. 21 не обвързва съдбата на поисканото вписване на конкретното обстоятелство със съдбата на все още непоискано такова. Ако ДЛР установи, че заявеното за вписване обстоятелство е настъпило, то следва да бъде вписвано. Ако същото обстоятелство обуславя и други промени, които обаче не са заявени, то това може да доведе до други евентуално последици, различни от отказ за вписване – напр. административнонаказателна отговорност по чл. 40, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за незаявяване на вписване на обстоятелство или непредставяне на акт за обявяване в определения от закон срок. Прочее, вписването на едно обстоятелство изисква установяването единствено на юридическия факт, от който то произтича, а не установяване на други факти, които се явяват необходими последици на същия факт. Ето защо за вписването на заличаване на съдружник е достатъчно доказването на настъпването на основание за прекратяване на членственото правоотношение и нищо друго. Несподелими са и доводите на ДЛР и на първоинстанционния съд, че предпоставка за вписването на заличаването като съдружник е приемането и вписването на решения относно заличаване на напусналия съдружник и за промени в дружествения договор, касаещи капитала. Подобни доводи не кореспондират с нито едно от изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Прекратяването на членственото правоотношение вече е настъпило, а уреждането на последиците от това е ирелевантно за исканото вписване, тъй като тези последици не са предмет и на самото заявление за вписване, а то лимитира регистърното производство. Видно е, че в процесния случай със заявление образец А4 е заявено за вписване заличаване на съдружника С. А., поради напускането на същата и прехвърляне на дружествения дял на Ц. К. и не е подадено надлежно заявление образец Г1, което следва да бъде подадено при заявяване на обявяване на актове, съгласно чл.61 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Длъжностното лице по регистрацията, а и окръжният съд неправилно са приели, че заличаването на съдружник, който е прехвърлил единствения си дял на друг съдружник и увеличаване дела на съдружника – приобретател са обстоятелства, обуславящи изменението на дружествения договор, поради което е необходимо решение на общото събрание на дружеството, което да е надлежно свикано и проведено, за което следва да се представят доказателства пред ТР при заявяване на вписване на обстоятелства по заличаване на съдружник. Това е така, доколкото фактическият състав на прекратяване на членственото правоотношение на С. А. е завършен с изтичането на 3-месечното предизвестие, адресирано до дружеството, като прехвърлянето на дружествения дял е последица от това обстоятелство, но доколкото размера на дружествените дялове на съдружниците в ООД не е подлежащо на вписване обстоятелство по силата на ТЗ, то в случая единствената проверка, съответно вписване, което е следвало да осъществи длъжностното лице е това по заличаване на С. А. като съдружник. Не е заявено искане за обявяване на нов дружествен договор, предвид подаденото заявление А4, като следва да се посочи, че при едностранно прекратяване на членственото правоотношение на съдружник, не се изисква нито разрешение, нито съгласие на ОС на съдружниците. Такова не се изисква и при прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг съдружник, предвидено в хипотезата на прехвърляне на дружествен дял на трето за дружеството лице, преподставящо решение на ОС на съдружниците за приемане на нов съдружник. При подаване на заявление Г1 за обявяване на нов дружествен договор, каквото в случая не е подадено, длъжностното лице следва да провери представени ли са всички актове, чието обявяване се иска, и съпътстващите ги декларации и приложения, но същото не просто няма задължение, но и право, да проверява законосъобразно ли е проведена процедурата за приемането на съответните актове, тъй като по този начин би излязло извън законоустановените му правомощия и би извършило преценка, която се извършва от съда по реда на чл.74 от ТЗ или чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение и отказа на длъжностното лице по регистрацията следва да бъдат отменени, и вместо тях бъде постановено решение, с което, на основание чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, бъдат дадени задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване за заличаването на С. Ц. А. като съдружник в „Стил-98“ ООД. По отношение исканията за разноски, претендирани от страните, САС намира, че същите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения: Съгласно чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. По въпроса за присъждането на разноски в производството по отмяна на откази за вписвания в ТРРЮЛНЦ е формирана постоянна практика на ВКС, с която се приема, че регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГПК; Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства и, доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. Настоящият състав напълно споделя тази практика. Неоснователни са и доводите в частната жалба, основани на Тълкувателно решение № 5 от 17.07.2022 г. по тълк. д. № 4/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия. С това решение не е даден отговор на поставените за тълкуване въпроси, в т. ч. и на въпроса, свързан с чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като въпросите са били отклонени. Що се отнася до мотивите за отклоняването им, на които се позовава жалбоподателят, същите нямат характер на задължителна съдебна практика. Поради изложеното, Апелативен съд –София, ТО, 15-ти състав